Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Пророци И Царе - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    ГЛАВА 7—ЕРОВОАМ

    Заел трона на десетте израйлеви племена, въстанали срещу Давидовия дом, Еровоам, бившият Соломонов служител, имаше възможност да осъществи мъдри реформи в гражданските и религиозните дела. При управлението на Соломон той бе показал способности и здрав разум. Познанията, получени през годините на вярна служба, го правеха годен да управлява разумно. Но Еровоам не се довери на Бога.ПЦ 33.3

    Най-големият му страх бе, че в бъдеще сърцата на неговите поданици могат да бъдат спечелени от управника, заемащ Давидовия престол. Мислеше си, че ако се позволи на десетте племена често да посещават древната столица на еврейската монархия, където службите в храма се извършваха както в годините на Соломоновото царуване, мнозина биха били склонни да ориентират верността си към държавата с център Ерусалим. Еровоам се посъветва със съветниците си и реши със смел удар да намали доколкото е възможно вероятността от бунт срещу управлението си. Намисли да осъществи това, като в границите на новото царство учреди два центъра за богослужение — единия във Ветил, а другия в Дан. За служба на Бога десетте племена бяха поканени да се събират там, вместо да пътуват до Ерусалим.ПЦ 33.4

    При подготовката на промяната Еровоам реши да възбуди въображението на израилтяните, като им представи образи, символизиращи присъствието на невидимия Бог. Според плана си той нареди да бъдат изработени две златни телета и да бъдат поставени в светилищата на определените центрове. В усилията си да представи нагледно Божеството Еровоам наруши ясната Божия заповед: “Не си прави кумир...; да не им се кланяш, нито да им служиш” (Изх. 20:4,5).ПЦ 33.5

    Еровоам толкова силно желаеше да държи десетте племена далеч от Ерусалим, че съвсем забрави за основната слабост на своя план. Не предвиди голямата опасност, на която излагаше израилтяните, поставяйки пред тях езическите символи на Божеството, така добре познати на дедите им от времето на египетското робство. От неотдавнашното си посещение в Египет Той би трябвало да се научи колко глупаво е да се поставят пред народа такива езически изображения. Но твърдата му цел да накара северните племена да прекратят ежегодните си пътувания до светия град го подтикна да предприеме изключително неблагоразумните мерки. “Трудно ви е да възлизате в Ерусалим — настоя царят, — ето боговете ти, Израилю, които те изведоха от египетската земя” (3 Царе 12:28). Така поданиците бяха поканени да се поклонят пред златните образи и да възприемат необичайни форми на богослужение.ПЦ 33.6

    Опитът на царя да убеди левитите, някои от които живееха в неговото царство, да служат като свещеници в новопостроените светилища във Ветил и Дан, бе неуспешен. Затова се принуди да издигне свещеници “от най-долните люде” (3 Царе 12:31 — ЦП). Обезпокоени от тези начинания, мнозина от верните, включително и голям брой левити, избягаха в Ерусалим, където можеха да се покланят на Бога в съгласие с Божествените изисквания.ПЦ 34.1

    “Тогава Еровоам установи празник в осмия месец на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертва на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил” (3 Царе 12:32).ПЦ 34.2

    Предизвикателството на царя към Бога чрез отхвърлянето на Божиите институции, не остана неразобличено. Докато служеше и кадеше тамян за освещаването на издигнатия във Ветил езически олтар, при него дойде един Божи човек от юдовото царство, изпратен да го изобличи за въвеждането на новите форми на богослужение. Пророкът “извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: ‘Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: “Ето, син ще се роди на Давидовия дом на име Йосия и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.”‘ И в същия ден той даде знамение, като рече: ‘Ето знамението, което изговори Господ: “Ето, жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е на него, ще се разсипе”’”. Изведнъж “жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово” (3 Царе 13:2,3,5).ПЦ 34.3

    Като видя това, Еровоам бе обладан от дух на дързост към Бога и се опита да задържи вестителя. В гнева си “простря ръката си от жертвеника и рече: ‘Хванете го’”. Прибързаната му постъпка бе наказана веднага. Ръката, посочваща вестителя на Йехова, внезапно загуби силата си, изсъхна и се вдърви.ПЦ 34.4

    Ужасеният цар помоли пророка да се застъпи пред Бога за него. “Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог — замоли царят — и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред” (3 Царе 13:4,6).ПЦ 34.5

    Напразни бяха усилията на Еровоам да придаде някаква тържественост на церемонията по посвещението на езическия олтар, поклонението пред който трябваше да доведе до непочитане на служенето на Йехова в Ерусалимския храм. Вестта на пророка би трябвало да подкани царя на Израил да се покае и да изостави безбожните си намерения, които отклоняваха хората от истинското богослужение. Той обаче закорави сърцето си и реши да следва избрания вече път.ПЦ 34.6

    На празника във Ветил сърцата на израилтяните все още не бяха затворени. Мнозина чувстваха влиянието на Светия Дух. Господ желаеше всички, бързо пристъпващи към отстъпление, да бъдат възпрени, преди да е станало прекалено късно. Той изпрати вестителя Си да прекрати идолопоклонническите обичаи и да разкрие на царя и на народа до какво може да доведе това религиозно падение. Разцепването на олтара бе знак, че Бог не одобрява вършената в Израил мерзост.ПЦ 34.7

    Господ желае да избавя, а не да унищожава. Радва се, когато грешниците се спасяват. “Заклевам се в живота Си, казва господ Йехова, не благоволя в смъртта на нечестивия...” (Езек. 33:11). С предупреждения и апели призовава съгрешилите да прекратят злите си дела, да се върнат при Него и да живеят. Господ дава на избраните Си вестители Свята смелост, та онези, които ги чуят, да се убоят и да се покаят. Колко решително Божият човек изобличи царя! Тази решителност бе повече от необходима, тъй като нямаше друг начин да отправи своя упрек за съществуващите злини. Господ даде смелост на служителя Си и той успя да остави незабравимо впечатление в умовете на хората, чули вестта. Господните вестители никога не трябва да се страхуват от човеци, а да стоят твърдо за правдата. Докато се уповават на Бога, няма от какво да се боят, защото Този, Който им е дал поръчението, им е дал и уверението за Своята закрила и грижа.ПЦ 34.8

    След като изрече вестта, пророкът реши да си тръгне, но Еровоам му каза: “Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък. Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място, защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб там, нито пий вода и не се връщай през пътя, по който бе отишъл” (3 Царе 13:7-9).ПЦ 35.1

    Пророкът щеше да направи добре, ако бе осъществил решението си да се върне незабавно в Юдея. Докато пътуваше към дома по друг път, бе настигнат от възрастен човек, който твърдеше, че е пророк и му се представи с измамните думи: “И аз съм пророк, както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода”. Лъжата бе многократно повтаряна и поканата настоятелно отправяна, докато накрая Божият човек реши да се върне.ПЦ 35.2

    Истинският пророк си позволи да измени на задълженията си, затова Бог допусна да понесе наказанието за греха. Докато той и човекът, който го бе поканил седяха на трапезата, фалшивият пророк, вдъхновен от Всевишния, “рече: ‘Така говори Господ; понеже ти не послуша Господното слово и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог, но се върна, та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш там, затова тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти’” (3 Царе 13:18-22).ПЦ 35.3

    Скоро това злокобно пророчество се изпълни буквално. “И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото бе върнал. А като си отиде той, лъв го намери на пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото. И ето, човеци, като минаваха, видяха тялото простряно на пътя и лъвът стоящ при тялото. И като дойдоха, известиха това в града, гдето живееше старият пророк. А когато пророкът, който го беше върнал, чу, рече: ‘Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби според словото, което Господ му говори’” (3 Царе 13:23-26).ПЦ 35.4

    Наказанието, сполетяло неверния вестител, бе още едно доказателство за истинността на пророчеството, изговорено пред жертвеника. Ако след неподчинението спрямо Господното слово на пророка би се позволило да си отиде без последици, царят би използвал обстоятелството, за да защити собственото си неподчинение. От разцепения жертвеник, от парализираната ръка и от ужасната участ на човека, осмелил се да пренебрегне ясната заповед на Йехова Еровоам би трябвало да разбере неодобрението на оскърбения Бог. Редно би било наказанията да го предупредят да не упорства в греха. Не само че не се покая, но напротив, Еровоам “пак правеше от всякакви люде жреци за високите места; който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места”. Така не само той грешеше, но “направи Израиля да съгреши”. “И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята” (3 Царе 13:33,34; 14:16).ПЦ 35.5

    В края на смутното си управление от двадесет и две години Еровоам бе разгромен във войната с Авия, наследник на Ровоам. “И в дните на Авия Еровоам не си възвърна вече силата; и Господ го порази, та умря” (2 Лет. 13:20).ПЦ 35.6

    Отстъплението, започнало при Еровоамовото царуване, се задълбочаваше, докато накрая се стигна до пълно съсипване на израйлевото царство. Още преди смъртта на Еровоам Ахия, старият пророк от Сило, предсказал преди много години възкачването му на трона, заяви: “И Господ ще си въздигне цар над Израиля, който ще изтреби Еровоамовия дом в оня дом; но що? Даже и сега! И Господ ще порази Израиля като тръст, която се клати у водата; и ще изкорени Израиля из тая добра земя, която е дал на бащите им, и ще ги разпръсне оттатък реката Ефрат, понеже направиха ашерите си, та разгневиха Господа” (3 Царе 14:14,15).ПЦ 35.7

    И все пак Господ не се отказа от Израил, докато първо не направи всичко възможно да го върне отново към Себе Си. През дългите и мрачни години, когато царете един след друг открито предизвикваха Небето и водеха Израил все по-надолу към идолопоклонството, Бог изпращаше на Своя отстъпил народ вест след вест. Чрез пророците Си му даде всяка възможност да отблъсне вълната на отстъплението и да се върне при Него. През годините след разделянето на царството, щяха да дойдат и да работят Илия и Елисей, а нежните апели на Осия, Амос и Авдий щяха да бъдат чути в цялата страна. Израйлевото царство нямаше да бъде оставено без благородни свидетели за Божията сила, спасяваща от греха. Дори в най-тъмните години някои оставаха верни на своя Божествен водач и сред идолопоклонство живееха безукорен живот пред лицето на светия Бог. Тези верни израилтяни бяха част от “остатъка”, чрез който целта на Йехова за вечността щеше да се изпълни накрая.ПЦ 36.1

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents