ГЛАВА 51—ДУХОВНО СЪЖИВЛЕНИЕ

Ездра пристигна в Ерусалим съвсем навреме. Там имаше голяма нужда от присъствието му. Идването му окуражи и обнадежди сърцата на мнозината, дълго работили при трудни условия. Бе постигнато много след завръщането на първата група пленници, ръководени от Зоровавел и Исус преди повече от седемдесет години. Храмът бе завършен и градските стени — частично възстановени. Въпреки това оставаше още немалко работа.ПЦ 204.3

Сред завърналите се от по-напред в Ерусалим имаше мнозина, останали верни на Бога през целия си живот, но много от децата и внуците им бяха забравили за светостта на Божия закон. Дори някои от хората на отговорни постове живееха в открит грях. Тяхното поведение до голяма степен парализираше усилията на други за напредъка на Божието дело. Явните нарушения на закона толкова дълго бяха останали непорицани, че благословението на Небето не можеше повече да почива върху народа.ПЦ 204.4

По Божие провидение завърналите се с Ездра бяха отделяли време за търсене на Господа. Пътуването от Вавилон без защитата на човешка сила ги бе насърчило духовно. Вярата на мнозина бе укрепнала и сега, в общуването с унилите и безразлични ерусалимски жители, влиянието им стана важна предпоставка за започналата скоро след това реформа.ПЦ 204.5

На четвъртия ден след пристигането съкровищата от сребро и злато заедно със съдовете за службата в светилището бяха предадени в ръцете на храмовите служители в присъствието на свидетели, които ги приеха с изключителна точност. Всеки предмет бе разгледан “и цялото тегло се записа в същото време” (Ездра 8:34).ПЦ 204.6

Завърналите се с Ездра пленници “принесоха всеизгаряния на Израйлевия Бог” като принос за грях и в знак на благодарността им за закрилата на светите ангели по време на пътуването. “И предадоха царските поръчки на царските сатрапи и на областните управители отсам реката; и те помагаха на людете и на Божия дом” (Ездра 8:35,36).ПЦ 204.7

Много скоро след това няколко израйлеви първенци дойдоха при Ездра със сериозно оплакване. Някои от “израйлевите люде и свещениците и левитите” до такава степен бяха пренебрегнали светите заповеди на Йехова, че бяха започнали да си взимат жени от околните народи. “Защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си — бе казано на Ездра, — тъй че светият род се е смесил с людете на тия земи; дори ръката на първенците и на по-видните лица е била първа в това престъпление” (Ездра 9:1,2).ПЦ 204.8

Изучавайки причините за вавилонския плен, Ездра бе научил, че отстъплението на израилтяните е произлязло до голяма степен от смесването им с езическите народи. Той бе разбрал, че ако се бяха подчинили на Божията заповед да стоят отделени от съседните народи, биха им се спестили много тъжни и унизителни преживявания. Сърцето му се развълнува, когато научи, че въпреки уроците от миналото видни мъже са се осмелили да престъпят законите, дадени като защитна стена срещу отстъпничеството. Помисли си колко добър е Бог, като отново дава на людете Си място в родната им страна. Обзе го справедливо негодувание и мъка поради тяхната неблагодарност. “И като чух това нещо — казва той, — раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си и седях смутен.ПЦ 205.1

Тогава се събраха при мене всички, които трепереха от думите на израйлевия Бог поради престъплението на ония, които са били в плена; и седях смутен до вечерната жертва” (Ездра 9:3,4).ПЦ 205.2

По време на вечерната жертва Ездра стана и още веднъж раздра дрехата и мантията си, падна на колене и в молитва разтовари душата си пред Небето. Вдигна ръце към Господа и възкликна: “Боже мой, срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой, защото нашите беззакония превишиха главите ни и престъпленията ни пораснаха до небесата.ПЦ 205.3

От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземните царе под нож, в плен, на разграбване и на посрамване на лицата ни, както е днес. И сега за твърде малко време Господ нашият Бог показва милост към нас, за да се опази между нас остатък и за да бъдем закрепени в Неговото свято място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни. Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, та да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим.ПЦ 205.4

Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? Защото оставихме заповедите, които си дал чрез слугите Си пророците... А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление, трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с людете, предадени на тия мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас докле ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял? Господи Боже Израйлев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! Защото поради него не можем да се изправим пред Тебе” (Ездра 9:6-15).ПЦ 205.5

Мъката на Ездра и на съработниците му, породена от промъкналите се коварно в сърцевината на Господното дело злини, предизвика покаяние. Много от съгрешилите бяха силно развълнувани. “Людете плачеха много горчиво” (Ездра 10:1). В известна степен започнаха да осъзнават отвратителния си грях и нетърпимостта на Бога към него. Проумяха светостта на изговорения на Синай закон и много от тях се уплашиха при мисълта за прегрешенията си.ПЦ 205.6

Един от присъстващите на име Сехания призна за верни всички изговорени думи. “Ние извършихме престъпление против своя Бог — изповяда той, — като взехме чужденки от племената на земята; все пак, обаче, сега има надежда за Израиля относно това нещо.” Сехания предложи всички съгрешили да направят завет с Бога, да изоставят греха си и да бъдат съдени “според закона”. “Стани — призова той Ездра, — защото това нещо на тебе принадлежи; и ние сме с тебе; бъди храбър и действай. Тогава Ездра стана, та закле началниците на свещениците, на левитите и на целия Израил, че ще постъпят според това заявление” (Ездра 10:2-5).ПЦ 205.7

Това бе началото на чудна промяна. С безкрайно търпение и тактичност и с внимателно обмисляне на правата и благополучието на всеки засегнат Ездра и сътрудниците му се опитаха да поведат покаялия се Израил по правия път. Освен всичко друго Ездра бе и законоучител. Когато лично разглеждаше всеки отделен случай, се опитваше да разкрие на хората светостта на закона и благословенията, идващи в резултат на спазването му.ПЦ 206.1

Където и да работеше, Ездра започваше да подновява изучаването на Светите писания. Бяха определени учители, които да наставляват народа. Господният закон бе възвеличен и направен почитаем. Пророческите книги бяха изследвани и текстовете, предсказващи идването на Месия, дадоха надежда и утеха на много наскърбени и отчаяни сърца.ПЦ 206.2

Повече от две хиляди години са изминали от времето, когато “Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява” (Ездра 7:10). Но времето не е намалило влиянието на неговия пример на благочестие. През вековете разказът за неговия посветен живот е вдъхвал у мнозина решимостта да изучават Господния закон и да го изпълняват.ПЦ 206.3

Подбудите на Ездра бяха възвишени и святи; той всичко правеше с дълбока любов към хората. Състраданието и нежността му към съгрешилите съзнателно или от невежество трябва да бъдат пример за всички, които се опитват да въвеждат реформи. Божиите служители трябва да бъдат твърди като скала, стане ли въпрос за принципи, и все пак, щом е необходимо — съчувстващи и търпеливи. Подобно на Ездра трябва да учат нарушителите на житейския път, като им разкриват основаващите се на правда принципи.ПЦ 206.4

В този век, когато Сатана се опитва чрез различни влияния да заслепи очите на хората за изискванията на Божия закон, има нужда от мъже, които могат да накарат мнозина да “треперят от заповедта на нашия Бог” (Ездра 10:3). Има нужда от истински реформатори, които да посочат на нарушителите великия Законодател и да ги научат, че “законът Господен е съвършен, възвръща душата” (Пс. 19:7). Има нужда от хора, добре запознати с Писанието, чиито думи и дела възвеличават заповедите на Йехова, хора, които се стремят да укрепват вярата на другите. Има нужда и от учители, о, такава нужда от учители, които да вдъхват в сърцата почит и любов към Писанието.ПЦ 206.5

Широко разпространеното беззаконие в наше време се дължи до голяма степен на липсата на познание за Писанието и на неспазването на неговите принципи. Когато Божието слово се отхвърля, това означава, че се отхвърля и силата му да обуздава злите страсти на плътското сърце. Хората сеят за плътта и от нея жънат тление.ПЦ 206.6

От пренебрегването на Библията идва и незачитането на Божия закон. Учението, че хората са освободени от послушание към Божествените наредби, отслабва силата на моралните задръжки и отваря вратите за безчестието в света. Беззаконие, разпуснатост и поквара връхлитат като потоп. Навсякъде се срещат завист, злоба, лицемерие, отчуждение, съперничество, предателство спрямо святи отговорности, задоволяване на страстите. Цялата система от религиозни принципи и учения, която би трябвало да бъде основа на социалния живот, сякаш се разпада.ПЦ 206.7

В последните дни от историята на този свят гласът, който се чу на Синай, все още казва: “Да нямаш други богове освен Мене” (Изх. 20:3). Човекът е противопоставил своята воля на Божията, но не може да смълчи Божиите наредби. Човешкият ум не може да избегне отговорността си пред една по-висша сила. Може да има изобилие от теории и спекулации, може да има опити за противопоставяне на науката срещу Божието откровение и така да се премахне Господният закон, но все по-ясно и отчетливо се чува заповедта: “На Господа твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш” (Матей 4:10).ПЦ 206.8

Няма такова нещо като отслабване или подсилване на закона на Йехова. Той е такъв, какъвто е. Винаги е бил и винаги ще бъде свят, справедлив, добър и всеобхватен. Не може да бъде отменен или променен. Да го “почитаме” или “пренебрегваме” са само човешки понятия.ПЦ 207.1

Последният голям конфликт между истината и заблудата ще бъде всъщност конфликт между човешките закони и закона на Йехова. В тази битка навлизаме сега — битка не между съперничещи си църкви, а между библейската религия и религиите, породени от басни и предания. Обединилите се срещу истината бойци вече действат активно. Малко се цени Божието свято слово, стигнало до нас с цената на толкова много страдания и кръвопролития. Малцина го приемат като правило за живот. Неверието не само в света, но и в църквата е стигнало да обезпокоителни размери. Мнозина са започнали да отричат доктрини, които са стълбовете на християнската вяра. Великите факти на сътворението, представени от боговдъхновените писатели, грехопадението, изкуплението, непроменимостта на закона — всички тези учения на практика се отхвърлят от така наречения християнски свят. Хиляди хора, които се гордеят с познанията си, смятат, че да се доверят на Библията, е проява на слабост. Убедени са, че доказват своята ученост, като се подиграват с Писанието и представят в различна светлина най-важните му истини.ПЦ 207.2

Християните трябва да се подготвят за събитието, което скоро ще връхлети света и ще предизвика най-голяма изненада. Тази подготовка трябва да правят, като изучават старателно Божието слово и се стремят да съобразяват живота си с неговите заповеди. Важните въпроси, определящи вечната ни участ, изискват от нас нещо повече от една въображаема религия — религия от думи и външни форми, при която истината остава в задния двор. Бог призовава за съживление и реформация. От амвона трябва да се чуват слова от Библията и само от Библията. Нейната сила обаче е ограбена и резултатът е понижаване равнището на духовния живот. В много от днешните проповеди няма изява на Божественото, което събужда съвестта и дава живот на душата. Слушателите не могат да кажат: “Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?” (Лука 24:32). Има много хора, които търсят живия Бог и копнеят за Божественото присъствие. Нека людете, слушали само предания и човешки теории и максими чуят гласа на Онзи, Който може да обнови душата и да й даде вечен живот.ПЦ 207.3

Голяма светлина излизаше от патриарсите и пророците. Славни неща бяха казани за Сион, Божия град. Така Господ е определил и Неговите съвременни последователи да излъчват светлина. Ако старозаветните светии даваха толкова ярко свидетелство за вярност, не трябва ли онези, върху които е огряла светлината на всички векове, да дават още по-ясно свидетелство за силата на истината? Славата на пророчествата озарява нашия път. Символът се срещна със своето изпълнение при смъртта на Божия Син. Христос възкръсна от мъртвите и провъзгласи над отворената гробница: “Аз Съм възкресението и животът” (Йоан 11:25). Той изпрати Светия си Дух в света, за да ни напомня всичко това. По чуден начин запази през вековете писаното Си Слово.ПЦ 207.4

Реформаторите, чийто протест ни е дал името протестанти, знаеха, че Бог ги е призовал да дадат евангелската светлина на света. В усилието си за това те бяха готови да жертват материалните си притежания, свободата и дори живота си. Въпреки преследванията и убийствата евангелието бе провъзгласявано надлъж и шир. Божието слово бе дадено на народа и всички класи — високопоставени и нисшестоящи, богати и бедни, учени и невежи — го изучаваха усърдно и без чуждо влияние. Дали и ние в този последен конфликт на великата борба сме верни на повереното ни от Бога, както бяха първите реформатори?ПЦ 207.5

“Затръбете в Сион, осветете пост, свикайте тържествено събрание... свикайте старейшините, съберете младенците и сучещите... Нека плачат свещениците, служителите Господни, между предхрамието и олтара и нека рекат: Пощади, Господи, людете Си и не предавай наследството Си на позор...” “Но, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене с цялото си сърце, с пост, с плач и с ридание; и раздерете сърцето си, а не дрехите си, та се обърнете към Господа вашия Бог; защото е милостив и щедър, дълготърпелив и многомилостив и разкайва се за злото. Кой знае дали Той не ще се повърне и разкае, та остави благословение след Себе Си?” (Йоил 2:15-17,12-14).ПЦ 208.1