Тържествено и публично жителите на Юда обещаха да се подчиняват на Божия закон. Но когато влиянието на Ездра и Неемия се оттегли за известно време, мнозина се отклониха от Господния път. Докато Неемия бе в Персия, далеч от Ерусалим, се появиха големи злини, застрашаващи да покварят нацията. Идолопоклонниците не само проникнаха в града, но с присъствието си оскверниха дворовете на храма. Чрез смесен брак бе създадено приятелство между първосвещеника Елиасив и амонеца Товия, най-големия враг на Израил. Този безбожен съюз бе дал право на Елиасав да позволи на Товия да се настани в стая от храма, използвана дотогава като склад за десятъците и приносите на народа.ПЦ 221.7

Поради жестокостта и коварството на амонците и моавците към Израил Бог бе заявил чрез Мойсей, че те трябва да бъдат завинаги отделени от събранието на Неговия народ (виж Втор. 23:3-6). Пренебрегвайки тези думи, първосвещеникът бе изнесъл съхраняваните приноси от стаята в Божия дом, за да направи място на представителя на този прокълнат народ. Не би могло да бъде изразено по-голямо презрение към Бога от това, Божиите врагове и враговете на Неговата истина да бъдат удостоени с такава благосклонност.ПЦ 222.1

Завърнал се от Персия, Неемия научи за дръзкото кощунство и предприе незабавни мерки да изгони натрапника. “И стана ми много мъчно — заяви той, — затова изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия. Тогава заповядах, та очистиха стаите и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.”ПЦ 222.2

Не само храмът бе осквернен, но и приносите бяха използвани по недобър начин. Това бе разколебало щедростта на народа. Хората бяха загубили желание и неохотно даваха десятъка. В съкровищницата на Господния дом постъпваха малки приноси. Много от певците и от другите, заети в храмовата служба не получаваха достатъчна издръжка и затова бяха напуснали Божието дело, за да работят на друго място.ПЦ 222.3

Неемия започна действия за премахване на тези злини. Събра хората, напуснали службата в Господния дом, и ги върна на местата им. Това вдъхна увереност на народа и “тогава целият Юда донесе във влагалищата десятъка от житото, от виното и от дървеното масло”. Хора, които “се считаха за верни”, бяха поставени “за пазители на влагалищата” “и работата им бе да раздават на братята си”.ПЦ 222.4

Друг резултат от общуването с идолопоклонниците бе пренебрегването на съботата — знака, отличаващ израилтяните като поклонници на истинския Бог от всички други народи. Неемия откри, че езически търговци от съседните области идват в Ерусалим и подвеждат много израилтяни да се занимават с търговия в съботния ден. Имаше и такива, които не можеха да бъдат убедени да престъпват принципите си, но други се присъединяваха към езичниците в усилията си да превъзмогнат доводите на по-съвестните. Мнозина се осмеляваха открито да нарушават съботата. “През ония дни — пише Неемия — видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден... Също и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки, та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.”ПЦ 222.5

Тези прояви не биха станали обичайна практика, ако управниците бяха упражнили своята власт. Но стремежът да преследват собствените си интереси ги бе подвел да гледат благосклонно на безбожните. Неемия смело ги изобличи за пренебрегнатите задължения. “Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден? — попита строго той. — Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля, като осквернявате съботата.” След това нареди ерусалимските порти да бъдат затваряни преди започването на съботата и отваряни след края на съботния ден. Тъй като имаше повече доверие в собствените си слуги, отколкото в посочените от магистратите на Ерусалим, той ги постави до портите, за да наблюдават дали нарежданията му се спазват.ПЦ 222.6

Нежелаещи да изоставят търговията си, “един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим”. Надяваха се да намерят възможност за търговия с гражданите или с хората от селата. Неемия ги предупреди, че ще бъдат наказани, ако продължават да постъпват така. “Защо нощувате пред стената? — попита той. — Ако повторите, ще туря ръка на вас. Оттогава не дойдоха вече в събота.” Нареди на левитите да пазят портите, защото знаеше, че те ще предизвикат по-голям респект от обикновените хора. Поради близката им връзка с храмовата служба би могло да се очаква, че ще бъдат по-ревностни в спазването на Божия закон.ПЦ 222.7

Сега Неемия насочи вниманието си към опасността за Израил, идваща от смесените бракове и връзките с езичниците. “После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки, чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но приказваха по езика на всеки от тия народи.”ПЦ 223.1

Тези незаконни връзки предизвикваха голямо объркване в Израил, тъй като някои от обвързалите се бяха хора с високи постове, управници, към които хората имаха правото да се обръщат за съвет и наставление. Неемия предвидя какво би могло да стане, ако се позволи злото да продължи и говори откровено със злосторниците. Посочи им случая със Соломон и им напомни, че сред народите не е имало цар като него, на когото Бог да е дал по-голяма мъдрост. И въпреки това жените идолопоклоннички бяха откъснали сърцето му от Бога, а примерът му стана причина за покваряването на Израил. “А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло”, попита строго Неемия. “Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.”ПЦ 223.2

Когато им представи Божиите заповеди и заплахи и страшните наказания, сполетели Израил в миналото за същия грях, съвестта им се пробуди. Те започнаха реформация, която задържа Божия гняв и спечели Неговото одобрение и благословение.ПЦ 223.3

Имаше хора на свята служба, които се застъпваха за съпругите си езичнички и заявяваха, че не могат да се разделят с тях. Но не бе направено никакво изключение. Не бяха зачетени пост и служба. Всеки свещеник или управник, отказал да прекъсне връзките си с идолопоклонниците, бе незабавно отстранен от службата за Господа. Първосвещеническият внук, който се бе оженил за дъщерята на печално известния Санавалат, бе не само отстранен от длъжност, но и изгонен от Израил. “Спомни си за тях, Боже мой — се помоли Неемия, — защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.”ПЦ 223.4

Едва в съдния ден ще разберем колко душевни страдания костваше на верния Божи служител тази необходима строгост. Непрестанно трябваше да се бори с противостоящите му. Това дело бе извършено само с постене, смирение и молитва.ПЦ 223.5

Мнозина, сключили бракове с езичници, предпочетоха да отидат със семействата си в изгнание. Те, както и изгонените изсред народа, отидоха при самаряните. Някои от заемалите високи постове в Божието дело също се присъединиха към тях и след известно време застанаха напълно на тяхна страна. В желанието си да укрепят този съюз самаряните обещаха да приемат в по-голяма степен еврейската вяра и обичаи. Отстъпниците, решени да надминат бившите си братя, издигнаха храм на хълма Гаризин, за да съперничи на Божия храм в Ерусалим. Религията им продължаваше да бъде смес от юдаизъм и езичество. Твърдението им, че са Божи народ бе източник на разкол и враждебност между двата народа, преминаваща от поколение в поколение.ПЦ 223.6

В наше време извършването на реформа изисква хора, които подобно на Ездра и Неемия няма да омаловажават или извиняват греха, нито пък ще бягат от отговорността да се защитава Божията чест. Онези, върху които е легнала тежестта на делото, не биха останали спокойни, когато се върши нещо зло, нито биха прикрили злината с мантията на фалшива любезност. Те ще помнят, че Бог не гледа на лице и че строгостта, проявена към малцина, може да се окаже милост за мнозина. Ще помнят също, че в изобличаващия злото човек винаги трябва да се проявява Христовият дух.ПЦ 223.7

В работата си Ездра и Неемия се смиряваха пред Бога, изповядваха своите грехове и греховете на народа и молеха за прошка, сякаш самите бяха злосторници. С търпение се трудеха, молеха и страдаха. Трудностите в работата се създаваха не от откритата враждебност на езичниците, а от тайното противопоставяне на престорените приятели, увеличили десетократно тежестта на бремето върху Божиите служители чрез използване на способностите си в служба на злото. Те предаваха на Господните врагове информация, която да използват в борбата си срещу Неговия народ. Безчестните им страсти и бунтовно поведение винаги противоречаха с ясните Божии изисквания.ПЦ 224.1

Успехът на Неемиевите усилия показва какво може да се постигне с молитва, вяра и мъдри и енергични действия. Неемия не бе свещеник, нито пророк. Нямаше претенции за висок пост. Бе реформатор, издигнат за това важно време. Целта му бе да помири народа с Бога. Вдъхновен от тази велика цел, той се зае с всички сили да я осъществи. Действията му се характеризираха с непоклатима преданост. Когато влизаше в досег със злото и с действия срещу доброто, заемаше толкова решителна позиция, че хората се окуражаваха да заработят с подновено усърдие и смелост. Те не можеха да не признаят неговата вярност, патриотизъм и силна любов към Бога. Виждайки всичко това, пожелаваха да следват примера му.ПЦ 224.2

Усърдието в изпълняването на определената от Бога длъжност е важна част от истинската религия. Като инструменти на Господа хората трябва да се възползват от обстоятелствата и да работят за изпълняване на Неговата воля. Бързи и решителни действия в най-подходящото време ще спечелят славни победи, а забавянето и небрежността ще доведат до неуспехи и до обезславяне на Бога. Ако ръководителите в делото на истината не проявяват усърдие, ако са безразлични и работят безцелно, църквата ще бъде безотговорна, мързелива и ще обича удоволствията. Но ако хората са изпълнени със святата дързост да служат на Бога и само на Бога, ще бъдат единни, изпълнени с надежда, готови за работа.ПЦ 224.3

Божието слово е пълно с контрастни ситуации. Грехът и светостта са в непосредствена близост, та като ги проумеем, да избягваме първото и да приемаме второто. На страниците, описващи омразата, измамите и предателствата на Санавалат, са представени и благородството, посвещението и самопожертвувателността на Ездра и Неемия. Свободни сме да изберем на кого да подражаваме. Ужасните резултати от нарушаването на Божиите заповеди контрастират на благословенията, произлизащи от послушанието. Сами трябва да решаваме, дали да страдаме от първото, или да се радваме на второто.ПЦ 224.4

Работата по възстановяването и реформата, провеждана от завърналите се изгнаници под ръководството на Зоровавел, Ездра и Неемия, ни показва едно духовно възстановяване, което ще бъде извършено в последните дни на земната история. Остатъкът от Израил се състоеше от слаби хора и бе подложен на вражески атаки, но чрез тях Бог възнамеряваше да запази в света познанието за Себе Си и за Своя закон. Те бяха пазителите на истинското духовно служене, притежателите на светите слова. Много неща им се случиха, докато строяха храма и ерусалимската стена, голямо бе противопоставянето, с което се сблъскаха. Тежко бе бремето на ръководителите в това дело, но те вървяха напред с твърдо упование, със смирен дух и с неизменно доверие, вярвайки, че Бог ще направи необходимото за триумфа на истината Му. Подобно на цар Езекия Неемия “се прилепи към Господа, не престана да Го следва, но опази заповедите... И Господ бе с него” (4 Царе 18:6,7).ПЦ 224.5

Духовното възстановяване в дните на Неемия бе един символ, използван от Исая: “И ще съградят отдавна запустелите места, ще се издигнат досегашните развалини и ще се обновят пустите градове.” “И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места. Ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население” (Исая 61:4; 58:12).ПЦ 224.6

Тук пророкът описва народ, който във време на всеобщо пренебрегване на истината и правдата се стреми да възстанови принципите — основа на Божието царство. Този народ е поправител на развалините, направени в Божия закон — стената, поставена от Господа около избраните Му люде, за да ги пази. Послушанието към наредбите за справедливост, истинност и чистота ще бъдат тяхната защита.ПЦ 225.1

Със съвсем ясни думи пророкът посочва какво трябва да правят хората на “остатъка”, строители на стената. “Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия ми ден. И наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня в наследството на баща ти Яков ; защото устата Господни изговориха това” (Исая 58:13,14).ПЦ 225.2

Във времето на края всяка Божествена институция трябва да бъде възстановена. Развалината в закона, която човекът направи, като промени съботата, трябва да бъде възстановена. Божиите люде на “остатъка”, стоящи пред света като реформатори, трябва да показват, че Господният закон е основата на всяка трайна реформа и че е необходимо съботата от четвъртата заповед да остане паметник на творението, вечно напомняне за Божията мощ. С ясни и точни думи те трябва да говорят за необходимостта от спазване на всички заповеди от Декалога. Принудени от Божията любов трябва да сътрудничат на Господа във възстановяването на запустелите места. От тях се иска да бъдат поправители на развалините, възобновители на места за население (по Исая 58:12).ПЦ 225.3

ГЛАВА 56—НАПЪТВАНИ В БОЖИЯ ЗАКОН

РАЗДЕЛ VII—СВЕТЛИНА В ЗДРАЧА