ГЛАВА58—ИДВАНЕТО НА ИЗБАВИТЕЛ

През дългите векове на “скръб и тъмнина”, на “мрак на измъчване” (Исая 8:22), отличаващи историята на човечеството от времето, когато нашите първи родители загубиха едемския си дом, до идването на Човешкия Син като Спасител на грешниците, надеждата на падналия човешки род се съсредоточаваше в явяването на Избавител, Който да освободи хората от робството на греха и гроба.ПЦ 225.4

Такава надежда бе загатната за първи път в Едем пред Адам и Ева чрез присъдата над змията. Тогава Господ заяви на Сатана: “Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Бит. 3:15).ПЦ 225.5

Тези думи вдъхнаха вяра у виновното семейство, защото в пророчеството за премахването на сатанинската власт Адам и Ева прозряха обещание за спасение от предизвиканата от прегрешението гибел. Те трябваше да страдат от силата на своя противник, тъй като се бяха поддали на прелъстителното му влияние и бяха решили да нарушат ясната заповед на Йехова. Но все пак не трябваше да се отчайват до крайност. Божият Син бе принос за изкупление на Своя род от греха му. Бе им даден период на благодат, през който с вяра в силата на Христос да спасява можеха още веднъж да станат Божии чада.ПЦ 225.6

Сатана постигна успех, като отклони човека от пътя на послушанието и стана “богът на тоя свят” (2 Кор.4:4). Владението, принадлежало някога на Адам, стана собственост на узурпатора. Но Божият Син предложи да дойде на земята, за да плати наказанието за греха и така не само да изкупи човека, но и да възстанови загубеното притежание. Точно за това възстановяване пророкува Михей: “И ти, крепост на стадото, укрепление на Сионовата дъщеря, в тебе ще се върне предишната власт. Да! ще дойде царството на ерусалимската дъщеря” (Михей 4:8). Апостол Павел го нарича изкупено притежание на Бога (виж Ефес. 1:14). Псалмистът има предвид същото окончателно възстановяване на човека и на неговото първоначално притежание: “Праведните ще наследят земята. И ще живеят на нея до века” (Пс. 37:29).ПЦ 226.1

Тази надежда за изкупление чрез идването на Божия Син като Спасител и Цар никога не е угасвала в сърцата на хората. Още от самото начало е имало хора, чиято вяра е проникнала през сенките на настоящето и е стигнала до бъдещата действителност. Адам, Сит, Енох, Матусал, Ной, Сим, Авраам, Исаак и Яков — чрез тях, както и чрез други достойни хора, Господ е запазвал скъпоценното познание за волята Си. Точно по този начин на израилтяните, избрания народ, чрез който обещаният Месия трябваше да бъде подарен на света, Бог даде знание за изискванията на закона Си и за спасението, което ще бъде осъществено благодарение на изкупителната жертва на Неговия възлюбен Син.ПЦ 226.2

Надеждата на Израил бе въплътена в обещанието, дадено при призоваването на Авраам и след това многократно повтаряно на потомството му: “И в тебе ще се благословят всички земни племена” (Бит. 12:3). Когато Божието намерение за изкуплението на човечеството бе разкрито на Авраам, Слънцето на правдата озари сърцето му и тъмнината бе разпръсната. И когато след това самият Спасител ходеше сред човешките чада и говореше с тях, Той даде свидетелство на евреите за светлата надежда на патриарха за избавление чрез идването на Изкупител. “Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден — каза Христос; — и видя го и се зарадва” (Йоан 8:56).ПЦ 226.3

За същата блажена надежда се споменаваше в благословението на умиращия патриарх Яков към сина му Юда: “Юдо, тебе ще похвалят братята ти. Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти. Синовете на баща ти ще ти се кланят... Не ще липсва скиптър от Юда, нито управителев жезъл отсред нозете му, докле дойде Сило; и нему ще се покоряват племената” (Бит. 49:8-10).ПЦ 226.4

На границата на обещаната земя в пророчество на Валаам отново бе предсказано идването на Спасителя на света: “Виждам го, но не сега; гледам го, но не отблизо. Ще излезе звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израиля. Ще порази моавските първенци и ще погуби всичките Ситови потомци” (Числа 24:17).ПЦ 226.5

Планът да изпрати Сина Си като Изкупител на падналото човечество, Бог разкри на народа чрез Мойсей. При един случай малко преди смъртта си Мойсей заяви: “Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк, както е въздигнал мене; него слушайте... Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам” (Втор. 18:15,18).ПЦ 226.6

Във времето на патриарсите жертвените приноси, свързани с поклонението пред Бога, бяха непрекъснато напомняне за идването на Спасител. Това бе основата на всички ритуали и служби в светилището през цялата израйлева история. В светилищната служба, а след това и в храмовите богослужения, хората бяха всеки ден учени посредством символите на великите истини за идването на Христос като Изкупител, Свещеник и Цар. Веднъж в годината мислите им бяха насочвани към заключителните събития от великата борба между Христос и Сатана — окончателното очистване на вселената от греха и грешниците. Жертвите и приносите от Мойсеевия ритуал винаги сочеха напред към една по-добра служба, към самото Небе. Земното светилище бе “образ на сегашното време” и в него се принасяха не само дарове, но и жертвоприношения. Двете святи отделения бяха “образ на небесните неща”, тъй като днес Христос, нашият велик Първосвещеник, е “служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек” (Евр. 9:9,23; 8:2).ПЦ 226.7

Още от деня, когато Господ заяви на змията в Едем: “Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Бит. 3:15), стана ясно, че Сатана никога няма да има абсолютна власт над земните жители. Когато Адам и синовете му започнаха да принасят церемониалните жертви, отредени от Бога като символ на идещия Изкупител, Сатана видя в тях изразена връзката между земята и небето. През следващите векове той непрестанно се стараеше да прекъсне тази връзка. Неуморно се опитваше да даде погрешна представа за Бога и за ритуалите, сочещи към Спасителя. Наистина успя да постигне целта си с повечето членове на човешкото семейство.ПЦ 227.1

Докато Бог желаеше да научи хората, че единствено от любов дава Дара, Който ги примирява с Него, противникът на човечеството се стараеше да представи Бога като личност, наслаждаваща се на неговото унищожение. Така жертвите и службите, определени от Небето да разкриват Божията любов, бяха изопачени в средство, с което грешниците напразно се надяваха да изкупят, с дарения и добри дела, гнева на един оскърбен Бог. В същото време Сатана се опитваше да възбуди и засили у хората злите страсти, та чрез многобройните нарушения да бъдат отвеждани все по-далеч от Бога и безнадеждно оковавани в оковите на греха.ПЦ 227.2

Когато Божието писано Слово бе дадено чрез еврейските пророци, Сатана изучи много внимателно вестите за Месия. Направи връзка между изразите, описващи ясно и недвусмислено Христовото дело сред хората като страдаща жертва и побеждаващ цар. В старозаветните свитъци прочете, че Този, Който предстоеше да дойде, щеше да бъде “както агне, водено на клане”. “Толкова бе погрозняло лицето му, повече от лицето на кой да е бил човек и образът му от образа на кой да е от човешките синове” (Исая 53:7; 52:14). Обещаният Спасител на човечеството щеше да бъде “презрян и отхвърлен от човеците, човек на скърби и навикнал на печал... поразен от Бога и наскърбен”, но въпреки това щеше да упражни голямата Си сила, за да “съди справедливо угнетените между людете”. Той трябваше да “избави чадата на немотните” и да “смаже насилника” (Исая 53:3,4; Пс. 72:4). От тези пророчества Сатана започна да се страхува и да трепери. Въпреки това не промени намерението си да осуети, ако е възможно, милостивия план на Йехова за изкуплението на падналото човечество. Дяволът реши да заслепи доколкото е възможно очите на хората за истинското значение на месианските пророчества, за да приготви пътя за отхвърлянето на Христос, щом дойде.ПЦ 227.3

През вековете преди потопа Сатана успя в усилията си да осъществи всесветски бунт против Бога. Дори поуката от потопа не бе помнена дълго време. С изкусни клевети той отново стъпка по стъпка поведе човешките чада към открит бунт. Като че ли отново щеше да триумфира, но Божията цел за падналото човечество не можеше да бъде променена. Чрез потомството на верния Авраам от Симовия род познанието за намеренията на Йехова щеше да бъде запазено за бъдещите поколения. Определени от Бога вестители на истината щяха да се появяват от време на време, за да насочват вниманието към значението на жертвените церемонии и особено към обещанието на Йехова за идването на Един, към Когото сочеха всички наредби на жертвената система. Така светът щеше да бъде запазен от всеобщо отстъпничество.ПЦ 227.4

Божият план бе проведен при огромно противопоставяне. Врагът на истината и правдата действаше по всеки възможен начин, за да накара Авраамовите потомци да забравят за високото си и свято призвание и да се обърнат към служене на фалшиви богове. Често усилията му бяха успешни. Векове преди първото идване на Христос тъмнина покриваше земята и голям мрак всички хора. Сатана хвърляше пъклената си сянка върху пътя на хората, за да им попречи да познаят Бога и бъдещия свят. Множествата стояха в сянката на смъртта. Единствената им надежда бе мракът да се разпръсне и Бог да им се открие.ПЦ 228.1

С пророческа проницателност Давид, помазаният от Бога, бе предсказал, че идването на Христос ще бъде “като утринната виделина, когато изгрява слънцето в безоблачна зора” (2 Царе 23:4). Осия пък даде свидетелството: “Той ще се появи сигурно както зората” (Осия 6:3). Денят се развиделява тихо и спокойно, разпръсва сенките на мрака и събужда земята за живот. Така и Слънцето на правдата ще изгрее “с изцеление в крилата си” (Мал. 4:2). Множествата, обитаващи “в земя на мрачна сянка”, щяха да видят “голяма светлина” (Исая 9:2).ПЦ 228.2

Пророк Исая, гледайки с възхита към славното избавление, възкликна: “Защото ни се роди Дете, Син ни се даде и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и чрез правда отсега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това” (Исая 9:6,7).ПЦ 228.3

В израйлевата история преди първото идване на Христос бе общоприето, че за идването на Месия се говори в пророчеството: “Малко нещо е да Ми бъдеш служител, за да възстановиш племената на Яков; и за да възвърнеш опазените на Израиля. Ще те дам още за светлина на народите, за да бъдеш Мое спасение до земния край.” “И славата Господня ще се яви — бе предсказал пророкът — и всяка твар купно ще я види, защото устата Господни изговориха това” (Исая 49:6; 40:5). За тази предназначена за хората светлина по-късно Йоан Кръстител даде такова смело свидетелство: “Аз съм глас на едного, който вика в пустинята: Прав правете пътя за Господа, както рече пророк Исая” (Йоан 1:23).ПЦ 228.4

Точно за Христос се отнасяше пророческото обещание: “Така казва Господ, Изкупителят на Израиля и Светият негов, на онзи, когото човек презира, на онзи, от когото се гнуси народът... Така казва Господ:... Ще те опазя и ще те дам за завет на людете, за да възстановиш земята, за да ги направиш да завладеят запустелите наследства, като кажеш на вързаните: Излезте, на ония, които са в тъмнината: Явете се... Няма да огладнеят, нито да ожаднеят; не ще ги удари нито жега, нито слънце, защото Оня, Който се смилява за тях, ще ги води и при водни извори ще ги заведе” (Исая 49:7-10).ПЦ 228.5

Твърдите в убежденията си евреи, наследници на светия род, в който познанието за Бога се предаваше, бяха запазени. Те укрепваха вярата си, като размисляха не само върху тези, но и върху много други текстове. С голяма радост четяха как Господ ще помаже Един да благовества на кротките, да превърже сърцесъкрушените, да прогласи освобождение на пленниците и да прогласи годината на благоволението Господне (по Исая 61:1,2). Сърцата им обаче натежаваха от мъка, когато мислеха за страданията, които Той трябва да претърпи, за да изпълни Божия план. С дълбоко душевно смирение проследяваха думите в пророческия свитък: “Кой е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господня? Защото израсна пред Него като отрасъл и като корен от суха земя. Нямаше благообразие, нито приличие, та да Го гледаме, нито красота, та да Го желаем. Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал. И както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си. Както агне, водено на клане и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си. Чрез угнетителен съд биде грабнат. А кой от Неговия род разсъждаваше, че биде отсечен отсред земята на живите поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът? И определиха гроба му между злодеите, но по смъртта Му — при богатия. Защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Му” (Исая 53:1-9).ПЦ 228.6

За страданията на Спасителя сам Йехова заяви чрез Захария: “Събуди се, мечо, против пастира Ми, против мъжа, който ми е съдружник” (Зах. 13:7). Като заместник и гарант за грешния човек Христос трябваше да страда от Божиите справедливи наказания. Той трябваше да разбере какво означава справедливост, какво означава грешниците да застанат пред Бога без посредник.ПЦ 229.1

Чрез псалмиста Изкупителят бе пророкувал за Себе Си: “Укор съкруши сърцето ми и съм много отпаднал; и чаках да ме пожали някой, но нямаше никой; и утешители, но не намерих. И дадоха ми жлъчка за ядене и в жаждата ми ме напоиха с оцет” (Пс. 69:20,21).ПЦ 229.2

Пророкува за отношението към Себе Си: “Защото кучета ме обиколиха, тълпа от злодейци ме окръжи; прободоха ръцете ми и нозете ми. Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мене и ме гледат. Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребие” (Пс. 22:16-18).ПЦ 229.3

Тези макар и тъжни картини на ужасното страдание и жестоката смърт на Обещания са изпълнени с обещания. За Този, Когото “Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал”, за да може да стане “принос за грях”, Йехова заяви: “...Ще види потомството, ще продължи дните Си и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити. Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им. Затова ще Му определя дял между великите и Той ще раздели корист със силните, защото изложи душата Си на смърт и към престъпници биде причислен. И защото взе на Себе Си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците” (Исая 53:10-12).ПЦ 229.4

Любовта към грешниците бе това, което накара Христос да плати цената на изкуплението. “Видя, че нямаше човек и почуди се, че нямаше посредник.” Никой друг нямаше силата да изкупи хората от властта на противника, “затова Неговата мишца издейства за него спасение и правдата Му го подкрепи” (Исая 59:16).ПЦ 229.5

“Ето Моят служител, когото подкрепвам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; турих Духа Си на него. Той ще постави правосъдие за народите” (Исая 42:1).ПЦ 229.6

В живота Му нямаше да има никакво себелюбие. Славата, отдавана от света на високия пост, на богатството и на таланта, бе чужда на Божия Син. Месия не се възползва от нито едно от средствата, до които хората прибягват, за да спечелят лоялност и уважение. Пълното Му отхвърляне на самолюбието бе предсказано с думите: “Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън. Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси. Ще постави правосъдие според истината” (Исая 42:2,3).ПЦ 229.7

Поведението на Спасителя сред хората бе в ярък контраст с поведението на тогавашните учители. В живота Му нямаше шумни спорове, показни молитви и дела, предназначени да предизвикат одобрението на хората. Месия трябваше да бъде скрит в Бога, а Бог трябваше да бъде разкрит в характера на Своя Син. Без познание за Бога човечеството би било загубено за вечността. Без Божествена помощ хората щяха да пропадат все по-надолу и по-надолу. Живот и сила трябваше да бъдат придадени от Този, Който е сътворил света. На човешките нужди не можеше да се отговори по друг начин.ПЦ 229.8

За Месия бе пророкувано и нещо друго: “Няма да отслабне, нито да се съкруши, догдето установи правосъдие на земята. И островите ще очакват неговата поука.” Божият Син щеше да възвеличи закона и да го направи почитаем (Исая 42:4, по ст. 21 — ЦП). Той не биваше да омаловажава, а по-скоро да издига неговите изисквания. В същото време трябваше да освободи Божиите заповеди от непосилните наредби, наложени от хората, защото бяха обезсърчили мнозина в старанието им да служат правилно на Бога.ПЦ 230.1

За мисията на Спасителя Йехова каза: “Аз, Господ, те призовах в правда и като хвана ръката ти, ще те пазя и ще те поставя за завет на людете, за светлина на народите. За да отвориш очите на слепите, да извадиш запрените от затвор и седящите в мрак из тъмницата. Аз Съм Господ, това е Моето име; и не ща да дам славата Си на друг, нито хвалата Си на изваяните идоли. Ето, нещата, предсказани отначало, се сбъднаха и Аз ви известявам нови, преди да се появят, казвам ви ги” (Исая 42:6-9).ПЦ 230.2

Чрез обещания Потомък Израйлевият Бог щеше да донесе избавление на Сион. “И ще израсне пръчка из Йесеевия пън, и отрасъл из корените му ще носи плод.” “Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син и ще го нарече Емануил. Сгъстено мляко и мед ще яде, когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто” (Исая 11:1; 7:14,15).ПЦ 230.3

“И Духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа; и Той ще се наслаждава в страха от Господа, тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си, нито ще решава според каквото слуша с ушите си, но с правда ще съди сиромасите и с правота ще решава за смирените на страната; ще порази страната с жезъла на устата си и с дишането на устните си ще умъртви нечестивия. Правдата ще бъде пояс на кръста му и верността — пояс на хълбоците му... И в оня ден към Йесеевия корен, Който ще стои като знаме на племената, към него ще прибягват племената; и неговото местоуспокоение ще бъде славно” (Исая 11:2-5,10).ПЦ 230.4

“Ето мъжът, чието име е Отрасъл... Той ще построи храма Господен; и като приеме славата, ще седне на престола си като управител. Ще бъде и свещеник на престола си” (Зах. 6:12,13).ПЦ 230.5

“В оня ден ще се отвори извор... за грях и за нечистота” (Зах. 13:1). Човешките синове трябваше да чуят благословената покана: “О, вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете, купете, та яжте. Да! дойдете, купете вино и мляко без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, и труда си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо и душата ви ще се наслаждава с най-доброто. Преклонете ухото си и дойдете при Мене, послушайте и душата ви ще живее. И Аз ще направя с вас вечен завет според верните милости, обещани на Давид” (Исая 55:1-3).ПЦ 230.6

На Израил бе дадено обещанието: “Ето, дадох го за свидетел на племената, за княз и заповедник на племената. Ето, ще призовеш народ, когото ти не познаваш; и народ, който не те познаваше, ще тича при тебе заради Господа твоя Бог и заради светия Израйлев, защото те е прославил” (Исая 55:4,5).ПЦ 230.7

“Приближих правдата Си; тя не ще бъде далеч; и спасението Ми няма да закъснее и ще дам спасение в Сион, славата Си — на Израиля” (Исая 46:13).ПЦ 230.8

По време на земната Си служба Месия трябваше с думи и дела да покаже на човечеството славата на Бог Отец. Всяко действие, всяка изговорена дума, всяко извършено чудо в живота му трябваше да разкриват на падналото човечество безграничната Божия любов.ПЦ 230.9

“Ти, който носиш благи вести на Сион, изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, издигни силно гласа си; издигни го, не бой се. Кажи на юдовите градове: Ето вашият Бог! Ето, Господ Йехова ще дойде със сила и мишцата Му ще владее за него. Ето, наградата Му е с него и въздаянието Му пред него. Той ще пасе стадото Си като овчар, ще събере агнетата с мишцата Си, ще ги носи в пазухата Си и ще води полека доящата” (Исая 40:9-11).ПЦ 231.1

“И в оня ден глухите ще чуят думи, като се четат из книга; и очите на слепите ще прогледат из мрака и тъмнината. Кротките тоже ще умножат радостта си в Господа и сиромасите между човеците ще се развеселят в Светия Израйлев... Също и ония, които са заблудили духом, ще се вразумят и които са роптаели, ще приемат поука” (Исая 29:18,19,24).ПЦ 231.2

Така чрез патриарсите и пророците, както и чрез символите, Бог говореше на света за идването на Избавителя от греха. Поредица от боговдъхновени пророчества сочеха към пристигането на “Желанието на всички народи” (Агей 2:7 — англ. превод King James). С най-голяма точност бяха определени дори мястото на раждането Му и времето на идването Му.ПЦ 231.3

Давидовият Син трябваше да бъде роден в Давидовия град. Пророкът каза, че от Витлеем “ще излезе... Един, Който ще бъде владетел в Израиля; чийто произход е отначало, от вечността” (Михей 5:2).ПЦ 231.4

“И ти, Витлееме, земьо Юдова, никак не си най-малък между юдовите началства, защото от тебе ще произлезе Вожд, Който ще бъде пастир на Моя народ Израил” (Матей 2:6).ПЦ 231.5

Времето на първото идване и на някои от основните събития, свързани с живота на Спасителя, бяха разкрити на Даниил от ангел Гавриил. “Седемдесет седмици — каза ангелът — са определени за людете ти и за светия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресветият” (Дан. 9:24). В пророчеството ден е равен на година (виж Числа 13:34; Езек. 4:6). Седемдесетте седмици, или 490 дни, са в действителност 490 години. Дадено е и началото на този период: “Познай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта, за да се съгради изново Ерусалим до Месия, Вожда, ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици” (Дан. 9:25 — ЦП), т.е. 69 седмици или 483 години. Заповедта да се възстанови и построи Ерусалим, издадена в пълен вид от Артаксеркс Лонгиман (виж Ездра 6:14; 7:1,9), влезе в сила през есента на 457 г.пр.Хр. От този момент 483 седмици стигат до пролетта на 27 г.сл.Хр. Според пророчеството този период трябваше да обхване времето до Месия, Помазаника. В 27 г.сл.Хр. при кръщението Си Исус бе помазан от Светия Дух и скоро след това започна Своята дейност. Тогава се провъзгласи вестта: “Времето се изпълни...” (Марко 1:15).ПЦ 231.6

“И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица [седем години]” — каза ангелът. За период от седем години след започването на службата на Спасителя евангелието трябваше да се проповядва предимно на евреите: три години и половина от самия Христос, след това и от апостолите. “...А в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът” (Дан. 9:27). През пролетта на 31 г.сл.Хр. Христос, истинският жертвен Агнец, бе принесен в жертва на Голгота. Тогава завесата в храма се раздра на две, което показа, че светостта и значението на жертвената служба са вече невалидни. Бе дошло време земното жертване и приношение да престанат.ПЦ 231.7

Последната седмица — период от седем години — завърши в 34 г.сл.Хр. Тогава с убиването на Стефан с камъни евреите окончателно запечатаха отхвърлянето си на евангелието. Разпръснатите от гоненията ученици “обикаляха и разгласяваха благовестието” (Деян. 8:4). Малко по-късно гонителят Савел прие християнството и стана Павел, апостолът на езичниците.ПЦ 231.8

Множеството пророчества за идването на Спасителя даваха основание на евреите да живеят в постоянно очакване. Мнозина умираха с вяра, без да са видели изпълнението на обещанията. Още от древността те ги предусещаха и вярваха, и изповядваха, че са странници и пътници на тази земя. Обещанията, повтаряни от дните на Енох чрез патриарсите и пророците, поддържаха жива надеждата им в идването на Месия.ПЦ 232.1

Бог не разкри от самото начало точното време на първото идване и дори когато Данииловото пророчество стана известно, не всички тълкуваха вестта правилно.ПЦ 232.2

Векове минаваха. Накрая гласът на пророците замлъкна. Десницата на потисниците тежеше над Израил. Колкото повече евреите се отдалечаваха от Бога, толкова повече вярата им избледняваше и надеждата им преставаше да осветява бъдещето. Думите на пророците оставаха неразбрани от мнозина. Онези, чиято вяра трябваше да се запази силна, бяха склонни да твърдят: “Дните минават, а никое видение не се сбъдва” (Езек. 12:22). Но часът на идването на Христос бе определен в небесния съвет и “когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си..., за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението” (Гал. 4:4,5).ПЦ 232.3

Уроците трябваше да бъдат предадени на човечеството с езика на хората. Вестителят на завета трябваше да говори. Гласът Му трябваше да се чуе в собствения Му храм. Той, авторът на истината, трябваше да отдели истината от плявата на човешките предания, които я обезличаваха. Принципите на Божието управление и планът на изкуплението трябваше да бъдат ясно определени. Уроците от Стария завет трябваше да бъдат представени на хората в пълнота.ПЦ 232.4

Когато Спасителят дойде “подобен на човеците” (Фил. 2:7) и започна благодатната Си служба, Сатана успя само да Му “нарани петата”, докато с всяко действие на смирение или страдание Христос “нараняваше главата” на противника си. Породената от греха мъка се изля в сърцето на Безгрешния. Когато претърпяваше противопоставянето на грешниците, Христос плащаше дълга им и разкъсваше веригите, сковали човечеството. Всяко страдание, всяка обида биваха понасяни заради спасението му.ПЦ 232.5

Ако Сатана можеше да подбуди Христос да се поддаде на едно-единствено изкушение, ако можеше да Го подлъже само с едно действие или дори с мисъл да опетни съвършената Си чистота, князът на тъмнината би триумфирал над Изкупителя на човечеството и би си спечелил целия човешки род. Той можеше да причини страдание, но не можеше да омърси. Можеше да причини болка, но не и да опозори. Дяволът направи живота на Христос поредица от конфликти и изпитания, но при всяка атака губеше все повече и повече властта си над човечеството.ПЦ 232.6

В пустинята на изкушението, в Гетсиманската градина, на кръста Спасителят се пребори с княза на тъмнината. Раните Му станаха трофеи на победата, извоювана в полза на човека. Когато вися на кръста в агония, а нечистите духове се радваха и злите хора хулеха, тогава Сатана наистина нарани петата Му. Но същият този акт смаза главата на дявола. Чрез смъртта Исус унищожи “този, който има властта, сиреч дявола” (Евр. 2:14). С това се реши съдбата на главния бунтовник и спасителният план стана реалност. Със смъртта Си Исус спечели победа над Смъртта; с възкресението Си отвори вратите на гроба за всички Свои последователи. В тази последна велика борба виждаме изпълнението на пророчеството “То ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Бит. 3:15).ПЦ 232.7

“Възлюбени, сега сме Божии чада и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както е” (1 Йоан 3:2). Нашият Изкупител е открил пътя пред нас, така че и най-грешните, най-нуждаещите се, най-потиснатите и презрените да могат да намерят достъп до Бог-Отец.ПЦ 232.8

“Господи, Ти си мой Бог. Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти, защото си извършил чудни дела, отдавнашните Си намерения, с верност и истинност” (Исая 25:1).ПЦ 233.1