ГЛАВА 9—ИЛИЯ ТЕСВИЕЦЪТ

(Тази глава е основана на 3 Царе 17:1-7)

В дните на Ахаав сред галаадските планини на изток от река Йордан живееше човек на вярата и молитвата, чието безстрашно служене трябваше да спре бързото разпространяване на отстъплението в Израил. Макар че живееше далеч от някой известен град и не заемаше висок пост, тесвиециът Илия започна мисията си с увереност в Божието намерение да подготви пътя пред него и да му даде успех. Устните му говореха думи на вяра и сила, а целият му живот бе посветен на делото на реформата. Той бе гласът, викащ в пустинята, за да разобличава греха и да отблъсква вълната на злото. Когато отиваше при хората като човек, който им разкрива греховете, вестта му се превръщаше в галаадски балсам за съкрушените от грях сърца на всички, пожелали да бъдат излекувани.ПЦ 39.4

Душата на Илия се измъчваше и възмущението му се разгаряше, като виждаше как Израил все повече и повече се отдаваше на идолопоклонство. Бог бе направил велики неща за Своя народ. Бе избавил людете Си от робство и бе им дал “земите на народите..., за да пазят Неговите повеления и да изпълняват законите Му” (Пс. 105:44,45). Сега обаче доброжелателните планове на Йехова бяха почти забравени. Неверието все повече отдалечаваше избрания народ от Източника на неговата сила. Дълбока скръб завладяваше Илия, когато гледаше от планинското си убежище това падение. Покрусен от мъка той помоли Бога да прекрати порочния живот на народа, така много облагодетелстван в миналото, ако е необходимо да го накаже, за да може да види истината за отделянето си от Него. Илия силно желаеше хората да се покаят, преди да стигнат толкова дълбоко в злото, че да си предизвикат Господното унищожение.ПЦ 39.5

На молитвата на Илия бе отговорено. Често повтаряните апели, увещания и предупреждения не бяха подтикнали Израил да се покае. Бе дошло време Бог да им говори чрез наказания. Тъй като поклонниците на Ваал твърдяха, че небесните съкровища — росата и дъждът — идват не от Йехова, а от силите, управляващи природата, и че посредством творческата сила на слънцето земята се обогатява и дава изобилна жетва, Божието проклятие трябваше да накаже омърсената земя. На отстъпилите израйлеви племена трябваше да се покаже колко глупаво е да се уповават на Вааловата сила за земни придобивки. Докато не се обърнеха към Бога с покаяние и докато не признаеха, че Той е източник на всички благословения, върху земята нямаше да пада нито роса, нито дъжд.ПЦ 40.1

На Илия бе поверена мисията да предаде на Ахаав небесната присъда. Той не се стремеше да бъде Божи вестител, но слово от Господа го подбуди да направи това. Ревностен за Божията кауза, Илия не се поколеба да се подчини на призива, въпреки че това означаваше да бъде почти сигурно унищожен от ръката на нечестивия цар. Пророкът тръгна веднага и вървеше ден и нощ, докато стигна до Самария. В двореца не поиска разрешение за влизане, нито помоли някого да съобщи за него. Облечен в груба дреха, обикновено носена от тогавашните пророци, мина покрай стражите очевидно незабелязан и застана пред смаяния цар.ПЦ 40.2

Илия не се извини за внезапното си появяване. Един по-велик от израйлевия цар го бе упълномощил да говори. Издигайки ръка към небето, той тържествено потвърди в името на живия Бог, че над Израил скоро ще се изпълни присъдата на Всемогъщия. “В името на живия Господ, Израйлевият Бог, комуто служа — рече Илия, — заявявам ти, че през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.”ПЦ 40.3

Само благодарение на силната си вяра в непроменимата сила на Божието слово Илия можа да изрече вестта. Ако нямаше пълно доверие в Този, на Когото служеше, никога не би застанал пред Ахаав. По пътя за Самария бе минал покрай вечнотечащи потоци, хълмове, покрити със зеленина и величествени гори, които изглеждаха незастрашени от суша. Всяко нещо, на което погледът му се спираше, бе облечено в красота. Пророкът може би се чудеше как ли потоците, които никога не са спирали да текат, ще пресъхнат, или как хълмовете и долините ще бъдат изпепелени от суша, но въпреки това в сърцето му нямаше място за неверие. Той напълно повярва, че Бог ще смири отстъпилия Израил и че в резултат на наказанията той ще се покае. Бог бе изявил Своето неодобрение. Божието слово не можеше да не се изпълни. Въпреки опасността за живота си Илия безстрашно изпълни възложеното му поръчение. Нечестивият цар чу вестта за предстоящата присъда като гръм от ясно небе. Но преди Ахаав да се съвземе от почуда или да даде някакъв отговор, Илия изчезна така внезапно, както се бе появил, без да чака резултата. Господ вървеше пред него и му даваше съвети. “...обърни се към изток и скрий се при потока Херит, който е срещу Йордан. Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.”ПЦ 40.4

Царят търси старателно, но не намери пророка. Царица Езавел, разгневена от вестта, заключила небесните съкровища, незабавно се посъветва с Вааловите свещеници. В съюз с нея те произнесоха проклятие над пророка и призоваха към отблъскване на Господния гняв. Поискаха да намерят вещателя на скръб, но останаха силно разочаровани. Не можаха и от други да скрият присъдата, изречена заради ширещото се отстъпление. Новината за изобличаването на израйлевите грехове и за предстоящото наказание се разпространи бързо по цялата страна. Някои се уплашиха, но общо взето небесната вест бе приета с презрение и подигравки.ПЦ 40.5

Думите на пророка започнаха да се изпълняват почти веднага. Отначало склонните да се подиграват на думите за бедствие бързо получиха повод за сериозен размисъл. Само след няколко месеца лишената от роса и дъжд земя стана суха и растителността изчезна. Времето минаваше и водата в потоците, за които се знаеше, че никога не са пресъхвали, започна да намалява, а ручеите да изчезват. Въпреки това хората бяха убеждавани от своите водачи да имат доверие в силата на Ваал и да не обръщат внимание на празните думи на Илия. Свещениците все още настояваха, че дъждът пада благодарение на силата на Ваал. Не се бойте от Илиевия Бог и не треперете от Неговите думи — апелираха те. Ваал дава жетва в определеното време и се грижи за хора и животни.ПЦ 41.1

Божията вест към Ахаав даде на Езавел и на всички Ваалови последователи възможност да изпитат силата на боговете си и ако е възможно, да докажат, че Илия лъже. Пророчеството на Илия изглеждаше съвсем маловажно в сравнение с уверенията на стотиците езически свещеници. Ако въпреки изявлението на пророка Ваал можеше да даде роса и дъжд и да направи потоците да текат и растителността да избуи, тогава нека израйлевият цар му се покланя и хората да казват, че той е бог.ПЦ 41.2

Твърдо решени да държат народа в заблуда, Вааловите свещеници продължиха да жертват на боговете си и да ги призовават ден и нощ да освежат земята с дъжд. Със скъпи приноси се опитваха да укротят гнева им. С усърдие и упоритост, достойни за една по-добра кауза, се въртяха около езическите си олтари и настойчиво се молеха за дъжд. Нощ след нощ в цялата обречена страна се чуваха виковете и молбите им. Но през деня не се появяваха никакви облаци, които да затулят горящите слънчеви лъчи. Нямаше роса или дъжд, които да намокрят жадната земя. Действията на Вааловите жреци с нищо не промениха словото на Господа.ПЦ 41.3

Цяла година отмина, без да падне нито капка. Земята бе изгорена като с огън. Изпепеляващата жега унищожи и малкото останала зеленина. Потоците пресъхнаха и стадата от мучащи крави и блеещи овце се лутаха насам-натам. Плодоносните някога полета станаха подобни на горещи пустинни пясъци и безводна пустош. Изпадаха листата от горичките, посветени на езически богослужения. Горските дървета се превърнаха в голи скелети, които не предлагат никаква сянка. Въздухът бе сух и душен. Прашни бури заслепяваха очите на хората и почти спираха дъха. Преуспяващите градове и села станаха места на плач и жалеене. Липсата на храна и вода предизвика ужасяваща смъртност сред хора и животни. Гладът с всичките му ужаси ставаше все по-осезаем.ПЦ 41.4

Въпреки тези доказателства за Божията сила израилтяните не се покаяха, нито разбраха урока, който Бог искаше да им даде. Те не виждаха, че Този, Който е създал природата, контролира нейните закони и може да ги направи средства за благословение или за унищожение. Горди по сърце, окуражени от фалшивата си религия, те не желаеха да се смирят под могъщата Божия десница и започнаха да търсят друга причина за страданията си.ПЦ 41.5

Езавел решително отказа да признае сушата като наказание от Йехова. Твърдо решил да отправи предизвикателство към небесния Бог, тя и почти целият Израил се обединиха в присъдата си над Илия, когото смятаха за причинител на всички нещастия. Не бе ли свидетелствал против тяхната форма на богослужение? Стига да можеха да го отстранят, гневът на боговете им би бил укротен и бедите биха престанали — твърдеше тя.ПЦ 41.6

Подстрекаван от царицата, Ахаав нареди старателно да се потърси скривалището на пророка. Изпрати хора до всички съседни народи да открият човека, когото мразеше и от когото се страхуваше. В стремежа си да направи издирването колкото се може по-пълно той изиска от тези царства и народи да дадат клетва, че не знаят нищо за скривалището на пророка. Но търсенето бе напразно. Пророкът бе на сигурно място, далеч от злобата на царя, чиито грехове бяха нанесли на страната проклятието на оскърбения Бог.ПЦ 42.1

Тъй като усилията да бъде намерен Илия пропаднаха, Езавел реши да си отмъсти, като убие всички израйлеви пророци на Йехова. Нито един не трябваше да остане жив. Разярената жена изпълни намерението си и уби много от Божиите служители. Не всички обаче загинаха. Авдий, който бе управител на Ахаавовия дом и все още стоеше твърдо за Бога, “бе взел сто пророка, та бе ги скрил — петдесет в една пещера и петдесет в друга. И беше ги хранил с хляб и вода” (3 Царе 18:4 — ЦП).ПЦ 42.2

Отмина и втората гладна година, но безмилостното небе все още не даваше и най-малък знак за дъжд. Сушата и гладът продължаваха да опустошават царството. Бащи и майки, безпомощни да облекчат страданията на децата си, бяха принудени да наблюдават смъртта им. И въпреки това отстъпилите израилтяни отказаха да смирят сърцата си пред Бога и продължиха да роптаят срещу човека, чиито думи бяха докарали ужасните наказания. Изглежда не можеха да видят в скръбта и бедствията призив за покаяние - Божествена намеса, която иска да ги спаси от фаталната стъпка, преминаваща границата, отвъд която няма прощение от небето.ПЦ 42.3

Отстъплението на Израил бе по-страшно от ужасите на глада. Бог искаше да освободи хората от заблудата и да ги доведе до разбиране на отговорността им пред Този, на Когото дължат живота си и всичко останало. Опитваше се да им помогне да възстановят загубената си вяра и затова бе принуден да им нанесе бедствие.ПЦ 42.4

“Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? — казва Господ Йехова, — а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?... Отхвърлете от себе си всичките престъпления, с които беззаконствахте, и направете си ново сърце и нов дух; защо да умрете, доме Израйлев? Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Йехова; затова върнете се и живейте”. “Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израйлев?” (Езек. 18:23,31,32; 33:11).ПЦ 42.5

Бог бе изпращал на израилтяните вестители с призиви за възстановяване на верността им. Ако се бяха вслушали в тях и ако се бяха обърнали от Ваал към живия Бог, Илиевата вест и присъда никога не биха били произнесени. Но предупрежденията, които биха могли да бъдат “животворно ухание, което докарва живот”, за тях бе “смъртоносно ухание, което докарва смърт” (2 Кор. 2:16). Гордостта им остана непокътната и те ненавиждаха вестителите. Сега изпитваха още по-голяма омраза към пророк Илия. Ако можеше да им падне в ръцете, с радост биха го предали на Езавел. Като че ли, ако го бяха смълчали, биха предотвратили изпълнението на произнесената чрез него присъда! Изправени пред толкова голямо бедствие, те продължаваха да упорстват в идолопоклонството. Така прибавяха нова вина към тази, която бе предизвикала небесната присъда над страната.ПЦ 42.6

За поразения Израил имаше само един изход — да изостави греховете, довели го до наказание от Всевишния, и да се върне към Господа с искрено сърце. Бе му дадено обещанието: “Ако заключа небето да не вали дъжд, или ако заповядам на скакалците да изпоядат земята, или ако изпратя мор между людете Си и людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Лет. 7:13,14). За да постигне този резултат, Бог продължи да задържа росата и дъжда, докато настъпи решителна реформация.ПЦ 42.7