ГЛАВА 42—ИСТИНСКОТО ВЕЛИЧИЕ

(Тази глава е основана на Даниил 4 гл.)

Постигнал най-голямата земна слава и признат дори от боговдъхновеното слово за “цар на царе” (Езек. 26:7), Навуходоносор приписваше понякога на Йехова заслугата за величието на царството и за великолепието на царуването си. Това чувстваше той и след като видя в съня си големия образ. Умът му бе силно повлиян от видението и от мисълта, че колкото и велика да е вавилонската империя, накрая ще падне и други царства ще я завладеят, докато накрая царството, установено от небесния Бог, ще премахне всички земни власти и никога няма да премине.ПЦ 168.6

След време Навуходоносор забрави за благородната си вяра в Божието намерение за народите. И все пак, когато гордият му дух бе смирен пред множеството на полето Дура, той още веднъж призна, че Божието царство е “вечно царство и Неговото владичество из род в род”. Въпреки че бе езичник по рождение и възпитание и владетел на езически народ, у него се бе запазило вътрешното чувство за справедливост и правда и Бог можеше да го използва като средство за наказание на бунтовниците и за изпълнение на Божествената цел. Той бе страшният между народите (по Езек. 28:7) и след години на продължителни и изтощителни битки му бе дадено да завладее Тир. Египет също стана плячка на победоносната му армия. По-късно Навуходоносор прибавяше към вавилонската империя царство след царство, а славата му на най-велик владетел на своето време ставаше все по-голяма и по-голяма.ПЦ 169.1

Не е чудно, че славният монарх, така амбициозен и горд, бе изкушен да се отклони от пътя на смирението — единственото качество, водещо до истинско величие. В периодите между две завоевателни войни той отделяше голямо внимание за укрепването и разкрасяването на столицата, докато накрая град Вавилон стана гордостта на царството, “златния град”, “славата на целия свят” (Исая 14:4 — превод Кинг Джеймс; Еремия 51:41). Страстта му като строител и очевидният му успех да направи Вавилон едно от чудесата на света развиха самолюбието му. Това постави в опасност личността му на мъдър държавник, когото Всемогъщият можеше да използва като средство за осъществяване на Своето намерение.ПЦ 169.2

В милостта Си Бог даде на царя друг сън, за да го предупреди за опасността и за уловката, която застрашаваше да го унищожи. В нощно видение Навуходоносор съгледа голямо дърво да израства от земята. Върхът му стигаше до небето, а клоните му обхващаха цялата земя. Стада от планини и хълмове намираха подслон под сянката му и небесните птици свиваха гнезда в клоните му. “Листата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички... и от него се хранеше всяка твар.”ПЦ 169.3

Докато гледаше към високото дърво, забеляза “свет страж”, който се приближи и извика със силен глас: “Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него и птиците от клоновете му; обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо и нека се мокри с небесната роса и участта му нека бъде с животните в тревата на земята. Нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена. Тая присъда е по заповед от стражите и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще и поставя над него най-нищожния измежду човеците.”ПЦ 169.4

Силно обезпокоен от видението, което бе очевидно предсказание за бедствие, царят го разказа пред “врачовете, вражарите, халдейците и астролозите”, но въпреки че бе съвсем ясно, никой от мъдреците не можа да го разтълкува.ПЦ 169.5

Още веднъж сред този езически народ трябваше да се даде свидетелството, че само онези, които обичат Бога и се боят от Него, могат да разбират тайните на небесното царство. Объркан, царят изпрати да повикат служителя му Даниил — човек почитан заради верността, твърдостта и ненадминатата си мъдрост.ПЦ 169.6

Когато Даниил се отзова на царската покана и застана пред Навуходоносор, той му каза: “Валтасасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе и никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.” Разказа съня си и продължи: “Валтасасаре, кажи значението му, защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.”ПЦ 169.7

Даниил добре разбра съня и значението му го изуми. Той “остана смаян за малко и размишленията му го смущаваха”. Царят забеляза Данииловото колебание и объркване и окуражи служителя си: “Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му.”ПЦ 170.1

“Господарю мой — отвърна Даниил, — сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!” Пророкът разбра, че Бог му е възложил сериозното поръчение да разкрие на Навуходоносор наказанието, което щеше да го сполети поради неговата гордост и самонадеяност. Даниил трябваше да разтълкува съня по такъв начин, че царят да го разбере и макар че ужасното значение го караше да се колебае и да стои в почуда, трябваше да каже истината, каквито и да биха били последиците за него.ПЦ 170.2

Тогава Даниил изпълни поръката на Всевишния. “Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето и което се виждало от целия свят, чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни и по клоновете на което се подсланяли небесните птици, това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето и владичеството ти — до края на света.ПЦ 170.3

А гдето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса и нека бъде участта му с полските животни, докато така минат над него седем времена — ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще. А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще ти бъде обезпечено, щом признаеш, че небесата владеят.”ПЦ 170.4

След като разтълкува съня съвсем точно, Даниил призова гордия монарх да се покае и да се обърне към Бога, та чрез вършене на добро да избегне бедствието. “Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене правда и беззаконията си чрез правене благодеянията на бедните, негли се продължи благоденствието ти.”ПЦ 170.5

За известно време впечатлението от предупреждението и съвета на пророка повлияха на Навуходоносор, но непромененото от Божията благодат сърце бързо забравя за нашепванията на Светия Дух. Самолюбието и амбицията все още не бяха изкоренени от сърцето на царя и след време тези черти се появиха отново. Въпреки милостиво дадения му съвет и предупрежденията от миналото той отново допусна да бъде обхванат от дух на завист към царствата, които трябваше да дойдат след него. Управлението му, до този момент справедливо и милостиво в голяма степен, стана потисническо. Затвърди сърцето си и използва дадените от Бога таланти за себепрославяне и превъзнасяне над Господа, дал му живот и власт.ПЦ 170.6

Божията присъда се забави с месеци. Но тази милост не предизвика покаяние у царя, напротив, той продължи да подхранва гордостта си, докато накрая престана да вярва в тълкуването на съня и започна да се шегува с предишните си страхове.ПЦ 170.7

Година след предупреждението се разхождаше из двореца и размишляваше за властта си на велик владетел и за успехите си като строител. Той възкликна: “Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!”ПЦ 170.8

Докато думите бяха още на устата му, глас от небето обяви, че произнесената от Бога присъда влиза в действие. Чу се наредбата на Йехова: “На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе; и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, догдето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците и го дава комуто ще.”ПЦ 171.1

Само за миг му бе отнет дадения от Бога разум. Проницателността му, която царят смяташе за съвършена, мъдростта, с която се гордееше, бяха отнети и могъщият някога владетел стана малоумен. Ръката му не можеше повече да държи скиптъра. Предупрежденията бяха пренебрегнати. Сега, лишен от дадената му от Бога власт и изгонен от средата на хората, Навуходоносор “ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, догдето космите му пораснаха като пера на орли и ноктите му — като на птици”.ПЦ 171.2

Цели седем години Навуходоносор удивляваше всичките си поданици; седем години бе смиряван пред света. След това разумът му бе възстановен и гледайки почтително на небесния Бог, призна Божията намеса в наказанието. В публична прокламация призна вината си и голямата Божия милост във възстановяването си. “А в края на тия дни аз, Навуходоносор, подигнах очите си към небесата и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество и царството Му из род в род. Пред Него всичките земни жители се считат като нищо. По волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Що правиш Ти?ПЦ 171.3

И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се за славата на царството ми и величието, и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си и ми се притури превъзходно величие.”ПЦ 171.4

Гордият някога монарх бе станал смирено Божие чадо; деспотичният и горделив владетел — мъдър и състрадателен цар. Този, който бе предизвикал и похулил небесния Бог, сега призна властта на Всевишния и искрено се постара да работи със страх в Господа за щастието на поданиците си. Под упрека на Онзи, Който е Цар на царете и Господ на господарите, най-накрая Навуходоносор научи урока, нужен на всички владетели — истинското величие се състои в истинското благочестие. Той призна Йехова за жив Бог с думите: “Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, що върши, е с вярност и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво”.ПЦ 171.5

Божието намерение бе изпълнено — най-голямото световно царство да му отдаде почит. Публичната прокламация, в която Навуходоносор признаваше Божията милост, доброта и власт, бе последният указ в живота му, записан в свещената история.ПЦ 171.6