ГЛАВА 45—ЗАВРЪЩАНЕ НА ПЛЕННИЦИТЕ

Идването на армията на Кир до стените на Вавилон бе знак за евреите, че освобождението им от плен наближава. Повече от век преди да се роди Кир, Бог го бе споменал по име и бе направил така, че да бъде записан начинът, по който неочаквано ще превземе Вавилон и ще освободи израилтяните от робство.ПЦ 181.1

Чрез пророк Исая бе казано: “Така казва Господ на помазаника Си, на Кир, когото Аз държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него..., за да отворя вратите пред него, та да не затворят портите. Аз ще ходя пред тебе и ще изравня неравните места, ще разбия медните врати и ще строша железните лостове; ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина, и богатства, скрити в скривалища, за да познаеш, че Аз съм Господ, Израйлевият Бог, Който те призовавам по името ти” (Исая 45:1-3).ПЦ 181.2

Неочакваното нахлуване на армията на персийския завоевател в центъра на вавилонската столица по коритото на реката, чиито води бяха отклонени, и през вътрешните порти, оставени без охрана поради безразсъдно чувство за сигурност, даде на евреите неоспоримо доказателство за буквалното изпълнение на пророчеството на Исая за внезапното падане на поробителите им. То бе за тях недвусмислен знак, че Бог ръководи съдбините на народите в полза на евреите, тъй като пророчеството за завладяването и падането на Вавилон съдържаше и следните думи: “...Кир: той е Моят овчар, който ще изпълни всичко, което Ми е угодно, даже когато кажа на Ерусалим: Ще се съгради, и на храма: Ще се положат основите ти.” “Аз издигнах него [Кир] с правда и ще оправям всичките му пътища. Той ще съгради града Ми и ще пусне пленниците Ми без откуп или подаръци, казва Господ на Силите” (Исая 44:28; 45:13).ПЦ 181.3

Това не бяха единствените пророчества, на които пленниците можеха да основават надеждата си за скорошно освобождение. Писанията на Еремия им бяха познати, а в тях ясно бе определен периодът от време до възстановяването на Израил. “А когато се свършат седемдесетте години — бе предсказал Господ чрез Своя вестител, — Аз ще накажа вавилонския цар и оня народ за беззаконието им, казва Господ, също и халдейската земя, която ще обърна във вечна пустота” (Ерем. 25:12). Към остатъка от Юда щеше да бъде показана милост в отговор на усърдна молитва. “И вие ще Ме намерите, казва Господ; и ще ви върна от плен, и ще ви събера от всичките народи и от всичките места, гдето ви бях изпъдил, казва Господ; и ще ви върна на мястото, отгдето ви направих да бъдете закарани пленници” (Ерем. 29:14).ПЦ 181.4

Даниил и другарите му често бяха размишлявали за тези и други подобни пророчества, разкриващи Божията цел за народа Му. И сега, когато бързият ход на събитията показа намесата на Божията десница сред земните народи, Даниил насочи вниманието си към дадените на Израил пророчества. Вярата му в пророческото слово го подбуди към действие, предсказано от светите писатели. “Като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас, като ви върна... Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мене и ще отидете, та ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам. И ще Ме потърсите, и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце” (Ерем. 29:10-13).ПЦ 181.5

Малко преди падането на Вавилон, докато размишляваше за тези пророчества и молеше Бога да му даде разбиране за времената, Даниил получи ред видения за възхода и падането на царствата. В първото видение, записано в седмата глава на книгата “Даниил”, бе дадено и тълкуването, но въпреки това не всичко му бе показано. “...Размишленията ми ме смущават много — писа той за преживяванията си по това време — и изгледът на лицето ми се измени, но запазих това нещо в сърцето си” (Дан. 7:28).ПЦ 182.1

В друго видение бе дадена по-голяма светлина за бъдещите събития. В края Даниил чу “един свят да говори и друг свят рече на този, който говореше: Докога се простира видението?” (Дан. 8:13). Отговорът: “До две хиляди и триста денонощия, тогава светилището ще се очисти” (Дан. 8:14), смути пророка. Той искрено копнееше да разбере значението на видението. Не можеше да проумее каква е връзката между предсказаното от Еремия седемдесетгодишно пленничество и две хиляди и тристата години, за които във видение бе чул небесният посетител да обявява, че ще изминат, преди да се очисти Божието светилище. Ангел Гавриил му даде частично обяснение, но въпреки това, когато чу думите “видението... се отнася до далечни дни”, пророкът загуби съзнание. “Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А чудех се за видението, защото никой не го разбираше” (Дан. 8:26,27).ПЦ 182.2

Все още загрижен за Израил, Даниил отново проучи пророчествата на Еремия. Те бяха съвсем ясни, толкова ясни, че от записаните в книгите свидетелства разбра “числото на годините, за които дойде Господното слово към пророк Еремия, че запустението на Ерусалим ще трае седемдесет години” (Дан. 9:2).ПЦ 182.3

С вяра, основана на сигурното пророческо слово, той помоли Господа за скорошно изпълнение на тези обещания. Желанието му бе да се запази Божията чест. В молитвата си се уеднакви с недостойните за Божия план хора и изповяда греховете им като свои.ПЦ 182.4

“Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел... помолих се на Господа моя Бог и се изповядах...” (Дан. 9:3,4).ПЦ 182.5

Макар че от дълги години служеше на Бога и Небето го бе нарекло възлюбен, Даниил се представи пред Бога като грешник и се помоли за голямата нужда на народа, когото обичаше. Молитвата му бе красноречива и проста, настойчива и искрена. Чуйте как се застъпва пред Господа: “О, Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта Си към ония, които Те любят и пазят Твоите заповеди! Съгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите съдби; и не послушахме слугите Ти пророците, които говориха в Твое име на царете ни и на началниците ни, на бащите ни и на всичките люде на земята ни.ПЦ 182.6

На Тебе, Господи, прилича правда, а на нас срам на лицето, както е и днес, на юдовите мъже на ерусалимските жители и на целия Израил, както на ония, които са ближни, така и на ония, които са далечни по всички страни, гдето си ги изгонил поради престъплението, което извършиха против Тебе... На Господа нашия Бог принадлежат милост и прощение, защото се възбунтувахме против Него...ПЦ 182.7

Господи, според всичката Твоя правда, моля се, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град Ерусалим, светия Ти хълм; защото поради нашите грехове и поради беззаконията на бащите ни Ерусалим и Твоите люде станахме за укор на всички, които са около нас.ПЦ 183.1

Сега, прочее, послушай, Боже наш, молитвата на слугата Ти и молбите му и заради Господа осияй с лицето Си върху запустялото Си светилище. Боже мой, преклони ухото Си и послушай, отвори очите Си и виж опустошенията ни и града, който се нарича с Твоето име; защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, но заради многото Твои щедрости. Господи, послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и подействай; да не закъснееш, заради Себе Си, Боже мой; защото с Твоето име се наричат градът Ти и людете Ти” (Дан. 9:4-9,16-19).ПЦ 183.2

Небето се бе свело ниско, за да чуе искрената молитва. Преди още да завърши молитвата си за прощение и възстановяване, мощният Гавриил отново му се яви и насочи вниманието му към видението, получено преди падането на Вавилон и преди смъртта на Валтасар. Тогава ангелът му разкри в подробности периода от седемдесет седмици, който трябваше да започне от момента на “излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим” (Дан. 9:25).ПЦ 183.3

Даниил произнесе молитвата си “в първата година на Дария” (Дан. 9:1) — монархът, чийто генерал Кир бе отнел от Вавилон скиптъра на световното господство. Царуването на Дарий бе зачетено от Бога. Изпратен му бе ангел Гавриил да го укрепи и уякчи (по Дан. 11:1). След смъртта му — около две години след падането на Вавилон, Кир зае престола. Началото на неговото царуване отбеляза завършването на седемдесетте години от периода, когато първата група евреи бяха взети от Юдея и преселени от Навуходоносор във Вавилон.ПЦ 183.4

Бог използва избавлението на Даниил от рова на лъвовете да създаде благоприятно впечатление у Кир Велики. Безупречните качества на Божия човек и способностите му на държавник с голяма проницателност подбудиха персийския владетел да му окаже почит и да се вслушва в съветите му. Сега, точно във времето, за което Бог бе казал, че храмът Му в Ерусалим ще бъде построен отново, Кир разбра отнасящите се за самия него пророчества, така добре познати на Даниил. Това го подбуди да освободи еврейския народ.ПЦ 183.5

Когато царят видя словото, предсказало сто години преди раждането му начина, по който Вавилон щеше да бъде превзет; когато прочете вестта, отправена към него от Владетеля на всемира: “Аз те опасах, ако и да не Ме познаваш, за да познаят от изгрева на слънцето и от запад, че освен Мене няма никой”; когато очите му зърнаха заявлението на вечния Бог: “Заради Яков, служителя Ми, и Израиля, избрания Ми, призовах те по името ти, дадох ти почтено име, ако и да Ме не познаваш”; когато проследи в боговдъхновения доклад думите: “Аз издигнах него [Кир] с правда и ще оправям всичките му пътища. Той ще съгради града Ми и ще пусне пленниците Ми без откуп или подаръци...”, сърцето му се развълнува и той реши да изпълни определената му от Бога мисия. Реши да пусне еврейските пленници да си отидат без откуп и да им помогне да възстановят храма на Йехова.ПЦ 183.6

В писмена прокламация, разнесена по цялото царство, Кир извести за желанието си да се погрижи за завръщането на евреите и да възстанови храма им: “Небесният Бог Йехова ми е дал всичките царства на света — призна царят с благодарност в прокламацията — и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е наклонен неговият Бог да бъде с него, нека възлезе в Ерусалим, който е в Юда, и нека построи на Йехова Израйлевия Бог (Той е Бог) дома, който е в Ерусалим. На всеки, който е оцелял, в каквото и да било място, гдето пришелства, нека му помогнат мъжете на онова място със сребро и със злато, с имот и с добитък, освен това, което доброволно би се принесло за Божия дом, който е в Ерусалим” (Ездра 1:2-4).ПЦ 183.7

“Нека се построи домът — нареди царят относно строежа на храма, — мястото, гдето се принасят жертви, и да се положат здраво основите му; височината му да бъде шестдесет лакътя, широчината му шестдесет лакътя, с три реда големи камъни и един ред нови дървета; и разноските да се дадат от царския дом. Също и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор взе от храма, който бе в Ерусалим, та ги донесе във Вавилон, нека се дадат назад и да се повърнат на храма в Ерусалим, всяка на мястото си, и да се положат в Божия дом” (Ездра 6:3-5).ПЦ 184.1

Вестта за този декрет стигна до най-отдалечените провинции на царството и навсякъде сред пленените настана голяма радост. Мнозина като Даниил бяха изучавали пророчествата и бяха молили Бога за обещаната Му намеса в полза на Сион. Сега на молитвите им бе отговорено. С веселие и ликуване те запяха: “Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като ония, които сънуват. Тогава се изпълниха устата ни със смях и езикът ни с пеене. Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ. Господ извърши велики неща за нас, от които се изпълниха с радост” (Пс. 126:1-3).ПЦ 184.2

“Тогава станаха началниците на бащините домове на Юда и Вениамин и свещениците, и левитите, с всичките, на които Бог подбуди духа да възлязат” — тези бяха богобоязливите, останали от около петдесет хиляди евреи в земята на робство, които решиха да се възползват от предложената им чудна възможност “да построят Господния дом, който е в Ерусалим”. Приятелите им не ги оставиха да си тръгнат с празни ръце. “И всичките им съседи им помагаха със сребърни вещи, със злато, с имот, с добитък и със скъпоценни неща...” Към тези и към много други доброволни дарения бяха добавени “вещите на Господния дом, които Навуходоносор бе донесъл от Ерусалим... тях извади персийският цар Кир чрез съкровищника Митридат... пет хиляди и четиристотин” на брой, предназначени за храма, който трябваше да бъде възстановен (Ездра 1:5-11).ПЦ 184.3

Отговорността да бъде водач на връщащото се в Юдея множество Кир възложи на Зоровавел (познат като Сасавасар), потомък на цар Давид. Към него се присъедини и първосвещеникът Исус. Дългото пътуване през пустинни местности завърши благополучно и щастливите хора, благодарни на Бога за многото Му милости, веднага се заеха с възстановяване на онова, което бе разрушено и унищожено. “Началниците на бащините домове” бяха първите, които предложиха от средствата си, за да подпомогнат построяването на храма. Народът последва примера им и даде от оскъдното си имущество (Ездра 2:64-70).ПЦ 184.4

Възможно най-бързо бе издигнат олтар на мястото на древния олтар в храмовия двор. При посвещението на този олтар людете “се събраха като един човек” и заедно възстановиха святата служба, прекратена при унищожаването на Ерусалим от Навуходоносор. Преди да се разотидат по домовете си, които се опитваха да построят наново, заедно “пазиха празника на шатроразпъването” (Ездра 3:1-6).ПЦ 184.5

Издигането на олтар за ежедневните всеизгаряния силно зарадва останалите верни. От все сърце направиха необходимите приготовления за възстановяването на храма. Колкото повече подготвителните работи напредваха, толкова повече куражът им се увеличаваше. От много години бяха лишени от видимите знаци на Божието присъствието. Сега, отвсякъде заобиколени от тъжните спомени за отстъплението на бащите им, копнееха за някакъв траен символ на Божието прощение и благоразположение. Одобрението на Бога им бе по-ценно от възвръщането на личната собственост и на старите привилегии. Господ бе действал за тях по чуден начин и те чувстваха сигурността на присъствието Му. Въпреки това желаеха още по-големи благословения. С радостно очакване гледаха напред към времето, когато храмът щеше да бъде построен и щяха да видят излизащото от него сияние на Божията слава.ПЦ 184.6

Работниците, заети с подготовката на строителните материали, откриха сред развалините някои от големите камъни, донесени там в дните на Соломон. Те бяха готови за употреба, а освен тях се намери и много нов материал. Скоро работата напредна дотолкова, че камъните трябваше да бъдат положени за основа. Това бе направено в присъствието на хиляди хора, дошли да видят напредъка на строежа и да изразят радостта от участието си в него. Докато поставяха ъгловия камък на мястото му, под акомпанимента на свещеническите тръби и кимвалите на Асафовите синове людете “пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодаряха, защото е благ, защото е до века милостта Му към Израиля” (Ездра 3:11).ПЦ 185.1

Строящият се дом бе тема на много пророчества, говорещи за благосклонността, която Господ искаше да окаже на Сион. Всички присъстващи на поставянето на крайъгълния камък чувстваха в сърцата си духа на събитието. Музиката и възгласите на възхвала, които се чуваха през този радостен ден, се смесиха с други, по-различни викове. “Обаче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините домове, старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас, като се основаваше тоя дом пред очите им” (Ездра 3:12).ПЦ 185.2

Естествено бе тъга да изпълни сърцата на възрастните хора, спомнили си за последиците от дълго продължилото бунтовно поведение. Ако те и тяхното поколение се бяха подчинили на Бога и бяха осъществили плана Му за Израил, построеният от Соломон храм нямаше да бъде разрушен и нямаше да има нужда да бъдат отвеждани в плен. Но заради своята неблагодарност и неверност бяха разпръснати сред езичниците.ПЦ 185.3

Сега условията бяха променени. С нежност и милост Господ още веднъж бе посетил народа Си и му бе позволил да се завърне в родината си. Мъката поради миналите грешки отстъпи пред голямата радост. Бог бе подбудил сърцето на Кир да помогне на евреите да построят отново храма и това предизвика прояви на дълбока благодарност. И все пак някои не можеха да видят Божията направляваща десница. Вместо да се радват, в сърцата им се таяха чувства на недоволство и обезсърчение. Бяха видели славата на Соломоновия храм и сега ги болеше поради по-неугледния външен вид на новата сграда.ПЦ 185.4

Роптаенето, оплакването и неблагоприятните сравнения влияеха потискащо върху умовете на мнозина и отслабиха ръцете на строителите. Работниците започнаха да питат дали да продължават строежа на сградата, критикувана още от самото начало и повод за толкова голямо недоволство.ПЦ 185.5

Сред множеството имаше и хора, чиято голяма вяра и по-широк поглед им помогнаха да не гледат на тази по-малка слава с такова неодобрение. “А мнозина възкликнаха гръмогласно от радост; така щото людете не можаха да различават гласа на веселото възклицание от гласа на плача на людете; защото людете възклицаваха със силен глас и гласът се чуваше надалеч” (Ездра 3:12,13).ПЦ 185.6

Ако хората, които не се радваха при полагането на каменната основа можеха да видят последиците от липсата на вяра през този ден, щяха да се ужасят. Едва ли осъзнаваха стойността на своите неодобрителни и обезкуражаващи думи; едва ли подозираха изразеното недоволство до каква степен ще забави завършването на Господния дом.ПЦ 185.7

Великолепието на първия храм и внушителните ритуали на неговите религиозни служби бяха гордост за израилтяните преди плена. Но често пъти в богослужението им липсваше онова, което Бог смяташе за най-важно. Славата на първия храм, величието на неговите служби не можеха да ги препоръчат пред Бога, защото те не правеха най-ценното за Него. Не му принасяха жертва на смирение и покаяние.ПЦ 185.8

Когато жизнено важните принципи на Божието царство бъдат забравени, церемониите стават многолюдни и разточителни. Ако се пренебрегне изграждането на характера, ако липсва красотата на душата, ако се презре обикновената добродетелност, гордостта и любовта към показност ще изискат великолепни църковни сгради, богата украса и внушителни церемонии. Но Бог не бива почитан чрез всичко това. Той цени църквата Си не заради външната показност, а заради искреното благочестие, което я отличава от света. Господ я измерва според израстването на нейните членове в познанието за Христос и според напредъка й в духовния опит. Той търси принципи на любов и богобоязливост. Цялата красота на изкуството не може да се сравни с красотата на характера, разкриващ се от Христовите представители.ПЦ 186.1

Една църква може да бъде най-бедната в страната, може да няма привлекателността на разкошната сграда, но ако членовете й притежават принципите на Христовия характер, ангели ще се присъединят към тяхното богослужение. Възхвалата и благодарността на изпълнените със задоволство сърца ще се издигне към Бога като сладко благоухание.ПЦ 186.2

“Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост трае до века. Така нека говорят изкупените от Господа, които Той изкупи от ръката на противника.”ПЦ 186.3

“Пейте Му, славословете Го. Говорете за всичките Му чудесни дела. Хвалете се с Неговото свето име; нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.” “Защото насища жадна душа и гладна душа изпълня с блага” (Пс. 107:1,2; 105:2,3; 107:9).ПЦ 186.4