ГЛАВА 32—МАНАСИЯ И ЙОСИЯ

При дългогодишното безбожно управление на Манасия процъфтяващото по времето на Езекия Юдово царство още веднъж стигна до падение. Езичеството бе съживено и голяма част от народа бе въвлечена в идолопоклонство. “Но Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израилтяните” (2 Лет. 33:9). Славната светлина на предишните поколения бе последвана от мрака на суеверието и заблудата. Появиха се и се развиха големи злини — тирания, потисничество, враждебност към всичко добро. Правосъдието бе изопачено, насилие се ширеше навсякъде.ПЦ 128.4

И все пак в тези порочни времена все още имаше свидетели за Бога и за правдата. Големите изпитания, през които Юда бе преминал победоносно по време на Езекиевото царуване, бяха развили в сърцата на много хора твърдост, която сега служеше като предпазна стена срещу ширещото се безчестие. Тяхното свидетелство за истината и законността предизвика гнева на Манасия и помощниците му в управлението, които се опитваха да узаконят злините си, смълчавайки всеки неодобрителен глас. “...Манасия проля и твърде много невинна кръв, докле напълни Ерусалим от единия край до другия” (4 Царе 21:16).ПЦ 128.5

Един от първите убити бе Исая, който повече от половин век бе за Юда определен от Йехова вестител. “Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови, и тъмници. С камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания. Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята” (Евр. 11:36-38).ПЦ 129.1

Някои от пострадалите от гоненията по време на царуването на Манасия получиха поръчение да разгласят една особена вест на изобличение и наказание. Пророкът заяви, че царят на Юда “извърши повече зло от всичко, което извършиха аморейците, които бяха преди него”. Поради това безчестие над царството бе надвиснала криза. Скоро жителите му щяха да бъдат отведени като пленници във Вавилон и “да бъдат разграбени и пленявани от всичките си неприятели” (4 Царе 21:11,14). Но в далечната страна Господ нямаше да изостави съвсем онези, които биха Го признали за своя Владетел. Те може би щяха да преминат през големи изпитания, но въпреки това Бог щеше да ги избави в определеното от Него време и по определения от Него начин. Напълно доверилите се Нему биха намерили сигурно убежище.ПЦ 129.2

Пророците продължиха да предупреждават и да апелират. Безстрашно говореха на Манасия и на народа му, но вестите се посрещаха с присмех. Отстъпилият Юда не искаше да слуша. Като предупреждение за онова, което би могло да сполети народа, ако продължава да упорства, без да се покае. Господ допусна царят да бъде пленен от отряд сирийски войници, които “го туриха в окови, вързаха с вериги и заведоха го във Вавилон” — тяхната временна столица. Това нещастие опомни царя. “А когато беше в бедствие, помоли се на Господа своя Бог и смири се много пред Бога на бащите си. И когато Му се помоли, Бог даде внимание на него и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ — Той е Бог” (2 Лет. 33:11-13). Но колкото и забележително да бе, покаянието стана прекалено късно, за да спаси царството от скверното влияние на вкоренените идолопоклоннически обичаи. Мнозина се бяха препънали и паднали, без да се изправят повече.ПЦ 129.3

Сред хората, непоправимо променили живота си от фаталната измяна на Манасия, бе и собственият му син, възцарил се на юдовия престол на двадесет и две годишна възраст. За цар Амон е записано: “Ходи напълно в пътя, в който ходи баща му и служи на идолите, на които служеше баща му, та им се поклони. И остави Господа Бога на бащите си и не ходи в Господния път” (4 Царе 21:21,22). Той “не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия, но тоя Амон вършеше все по-много и по-много престъпления”. На злия цар не бе позволено да управлява дълго време. Поради неговата дързост и нечистота бе убит в двореца от личните си слуги само две години след възцаряването му. “И людете от страната направиха сина му Йосия цар вместо него” (2 Лет. 33:23,25).ПЦ 129.4

Когато Йосия зае престола, на който щеше да управлява тридесет и една години, хората, запазили чиста вярата си, започнаха да се надяват, че безчестието в царството е пресечено, тъй като новият цар, макар и само на осем години, се боеше от Бога и от самото начало “върши това, което бе право пред Господа, като ходи напълно в пътя на баща си Давид, без да се отклони надясно или наляво” (4 Царе 22:2). Въпреки че бе син на зъл цар, отвсякъде изкушаван да следва стъпките на баща си, и с много малко съветници, които да го подкрепят в правия път, Йосия бе верен на израйлевия Бог. Предвид грешките на предишните поколения предпочете да върши правда вместо да падне до дълбините на греха и деградацията, както баща си и дядо си. Царят не се “отклони надясно или наляво”. Като човек на отговорен пост той реши да спазва посочените на израйлевите управници наставления за ръководство. Послушанието му даде възможност на Бога да го използва като “съд за почит” (алюзия за библейския текст от Римл. 9:21 — б.р.). Във времето, когато Йосия започна да управлява, а и много години преди това, верните в Юда се питаха дали Божиите обещания към древния Израил ще се изпълнят някога. От човешка гледна точка Божият план за избрания народ изглеждаше почти невъзможен за изпълнение. През последните години отстъплението от предишните векове се бе задълбочило. Десет от племената бяха разпръснати сред езичниците. Бяха останали само племената на Юда и Вениамин, но дори и те като че ли бяха стигнали до ръба на морална и национална катастрофа. Пророците бяха започнали да предсказват пълното унищожаване на красивия им град, където се намираше построеният от Соломон храм и където бяха съсредоточени всичките им земни надежди за национално величие. Възможно ли бе Бог да изневери на изявеното Си намерение да избави онези, които биха Му се доверили? Изправени пред продължителното гонение на праведните и очевидното благоденствие на безбожните, можеха ли останалите верни на Бога да се надяват на по-добри дни?ПЦ 129.5

Това безпокойство намери израз в словото на пророк Авакум. Виждайки участта на вярващите от своето време, той изказа душевната си мъка с въпроса: “Докога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, има и каране и препирня се повдига. Затова законът е отслабнал и правосъдието не излиза към победа; защото нечестивите окръжават праведния, та правосъдието излиза извратено” (Авак. 1:2-4).ПЦ 130.1

Бог отговори на вика на верните Си чада. Чрез Своя избран говорител Той откри намерението Си да накаже народа, отделил се от Него, за да служи на езическите богове. Още в поколението на онези, които тогава задаваха въпроси за бъдещето, Бог щеше по чуден начин да ръководи делата на силните народи и да даде голямо превъзходство на вавилонците. Тези халдеи, “страшни и ужасни” (Авак. 1:7), щяха внезапно да нападнат юдовата земя и да бъдат определен свише бич Божи. Князете на Юда и благородните от народа щяха да бъдат отведени като пленници във Вавилон. Юдейските градове, села и обработваеми земи щяха да запустеят. Нищо нямаше да бъде пощадено.ПЦ 130.2

Уверен, че дори в това ужасно наказание Божието намерение за народа Му ще се изпълни по някакъв начин, Авакум се поклони и смирено прие разкритата воля на Йехова. “Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Светий мой!” — възкликна пророкът. Тогава с вярата си премина през лошата перспектива за близкото бъдеще и като се хвана за скъпоценните обещания, разкриващи Божията любов към Неговите верни чада, добави: “Няма да умрем” (Авак. 1:12). С така изразената вяра постави своя живот и живота на всеки вярващ израилтянин в ръцете на един състрадателен Бог.ПЦ 130.3

Този случай, в който се изяви силната вяра на Авакум, не бе единствен. Друг път, когато размишляваше за бъдещето, той каза: “На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той.” Господ милостиво му отговори: “Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, за да може да се чете бърже. Защото видението се отнася към едно определено бъдещо време, но бърза към изпълнението си и няма да излъже. Ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее. Ето, душата му се надигна, не е отдън права; а праведният ще живее чрез вярата си” (Авак. 2:1-4).ПЦ 130.4

Вярата, укрепила Авакум и всички святи и праведни хора в онези дни на голямо изпитание, е същата, която поддържа и днешния Божи народ. В мрачни мигове, в най-тежки обстоятелства християнинът може да укрепи душата си чрез източника на всяка светлина и сила. Неговата надежда и кураж могат да се подновят ден след ден посредством вяра в Бога. “А праведният ще живее чрез вярата си.” В службата за Бога не бива да има униние, колебание или страх. Господ ще изпълни и най-големите надежди на уповаващите се Нему. Ще им даде мъдростта, необходима за различните им нужди.ПЦ 130.5

Апостол Павел е красноречиво свидетелство за изобилната благодат, подарена на всяка изкушавана душа. Дадено му бе уверението: “Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.” С благодарност и вяра измъченият Божи служител отговори: “...С преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен” (2 Кор. 12:9,10).ПЦ 131.1

Трябва да подхранваме и развиваме вярата, за която свидетелстват пророците и апостолите — вярата, хванала се здраво за Божиите обещания и очакваща спасение според определените от Бога начини и средства. Сигурното пророческо слово ще се изпълни докрай при славното пришествие на нашия Господ и Спасител Исус Христос като Цар на царете и Господ на господарите. Очакването може да изглежда продължително, душата може да е потисната от обезсърчителни обстоятелства, много от получилите голямо доверие могат да отпаднат, но нека уверено заявим подобно на пророка, който се опитваше да окуражи Юда във време на невиждано падение: “Но Господ е в светия Си храм; млъкни пред Него, цяла земьо” (Авак. 2:20). Нека винаги помним радостната вест: “...Видението се отнася към едно определено бъдеще време, но бърза към изпълнението си и няма да излъже; ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее... А праведният ще живее чрез вярата си” (Авак. 2:3,4).ПЦ 131.2

“Господи, чух вестта за Тебе и се убоях. Господи, оживявай делото Си всред годините, всред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта. Бог дойде от Теман и Светият от хълма Фаран. Славата Му покри небето и земята бе пълна с хваление към Него. Сиянието Му бе като светлината. Лъчи се издаваха из страната Му и там бе скривалището на силата Му. Пред Него вървеше морът и мълнии излизаха под нозете Му. Той застана и разклати земята, погледна и направи народите да треперят; и вечните планини се разпаднаха. Безконечните гори се наведоха. Постъпките Му бяха както в древността...ПЦ 131.3

...Излязъл си за избавление на людете Си, за избавление чрез помазаника Си...ПЦ 131.4

...Защото, ако и да не цъфти смоковницата, нито да им плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си. Йехова Господ е силата ми” (Авак. 3:2-6,13,17-19).ПЦ 131.5

Авакум не бе единственият, чрез когото бе дадена вест на надежда за бъдещ триумф, както и за сегашно наказание. По време на царуването на Йосия Софония получи слово от Господа, разкриващо ясно последиците от дългото отстъпление и насочващо вниманието на истинската църква към бъдещата слава. Неговите пророчества за наближаващата се присъда над Юда се отнасят с еднаква сила за присъдата, която ще сполети непокаялия се свят преди второто идване на Христос: “Близо е великият ден Господен. Близо и много бърза — гласът на деня Господен; там ще извика горчиво и силният. Ден на опустошение и на разорение, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и на гъста мъгла, ден на тръба и на тревога против укрепените градове и против високите кули... (Соф. 1:14-16).ПЦ 131.6

“Аз така ще наскърбя човеците, щото ще ходят като слепи, защото са сгрешили против Господа. Кръвта им ще се излее като прах... Нито среброто им, нито златото им ще може да ги избави в деня на гнева Господен; но цялата земя ще бъде погълната от огъня на ревнивостта Му; защото ще довърши, и то скоро, всичките жители на земята” (Соф. 1:17,18).ПЦ 131.7

“Изпитайте себе си, да! изпитайте, народе безсрамни, преди да влезе указът в сила (денят минава като плява) — преди да ви сполети лютият гняв Господен, преди да ви постигне денят на гнева Господен. Търсете Господа, всички кротки на земята, които извършвате съдбите Му; търсете правда, търсете кротост, негли бъдете покрити в деня на гнева Господен” (Соф. 2:1-3).ПЦ 132.1

“Ето, в онова време ще се разправя с всички, които те угнетяват. Ще избавя куцата, ще прибера изгонената и ще направя ония за хвала и слава, чийто срам е бил в целия свят. В онова време ще ви доведа пак и в онова време ще ви събера; защото ще ви направя именити и за похвала между всичките племена на земята, когато върна пленниците ви пред очите ви, казва Господ” (Соф. 3:19,20).ПЦ 132.2

“Пей, сионова дъщерьо, възкликнете, Израилю, весели се и радвай се от все сърце, ерусалимска дъщерьо; защото Господ отмени присъдите за тебе, изхвърли неприятеля ти. Цар Израйлев, да! Господ е всред тебе; няма вече да видиш зло. В оня ден ще се рече на Ерусалим: Не бой се, и на Сион: Да не отслабват ръцете ти. Господ твой Бог е всред тебе, Силният, Който ще те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни” (Соф. 3:14-17).ПЦ 132.3