ГЛАВА 33—КНИГАТА НА ЗАКОНА

ГЛАВА 34—ЕРЕМИЯ

Еремия бе сред онези, които очакваха трайно духовно пробуждане като последица от реформацията на Йосия. Той бе призован от Бога на пророческа служба още младеж в тринадесетата година от царуването на Йосия. Като член на левитското свещенство, от детството си бе подготвян за свята служба. В щастливите години на подготовка едва ли осъзнаваше, че от рождение е определен да бъде “пророк на народите”. В момента на Божия призив го изпълни чувство за собствено нищожество. “О, Господи Йехова! Ето, аз не зная да говоря, защото съм дете” (Ерем. 1:5,6).ПЦ 132.4

Бог видя в младия Еремия човек, на когото можеше да се разчита и който би стояла твърдо за правдата въпреки силното противопоставяне. В детството си той се бе оказал верен и сега му предстоеше да претърпи трудности като добър воин за кръста. “Не думай: ‘Дете съм’ — каза Господ на избрания Си вестител, — защото при всичките, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, що ти заповядвам, ще кажеш. Да не се боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ... опаши кръста си и стани, та им кажи всичко, което ще ти заповядам. Да се не уплашиш от тях. Да не би Аз да те уплаша пред тях. Защото ето, Аз те поставих днес като укрепен град, железен стълб и като медни стени против цялата страна, против царете на Юда, против първенците му, против свещениците му и против людете на тая страна. Те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ” (Ерем. 1:7,8,17-19).ПЦ 132.5

Четиридесет години Еремия щеше да стои пред народа като свидетел за истината и правдата. Във време на невиждана измяна той с живота и характера си щеше да бъде нагледен пример за единствения истински Бог. При ужасните обсади на Ерусалим пророкът щеше да бъде говорител на Йехова. Щеше да предскаже падането на Давидовия дом и унищожаването на красивия, построен от Соломон храм. И въпреки затворен поради безстрашните предсказания щеше да продължи да изобличава ясно греха на високите места. Презиран, мразен и отхвърлен от хората, накрая щеше да стане свидетел на изпълнението на собствените си пророчества за предстоящата беда и да стане участник в мъките и скърбите след унищожаването на обречения град.ПЦ 132.6

Но въпреки голямата разруха, през която народът бързо преминаваше, на Еремия често бе позволявано да погледне отвъд печалните сцени от настоящето към славното бъдеще, когато Божият народ ще бъде изкупен от земята на неприятеля и отново утвърден в Сион. Предварително видя времето, когато Господ щеше да поднови заветните Си отношения с избрания народ. “И душата им ще бъде като напоявана градина, и те няма да изнемощеят вече” (Ерем. 31:12).ПЦ 133.1

За призоваването си на пророческа служба сам той писа: “Тогава Господ простря ръката Си, та я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, турих думите Си в устата ти. Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш” (Ерем. 1:9,10).ПЦ 133.2

Благодаря на Бога за думите “да градиш и да садиш”. Тези думи увериха Еремия, че Божията цел е да възстановява и лекува. Строги бяха вестите, които трябваше да се провъзгласяват през следващите години. Пророчества за идващи наказания трябваше да се изговорят без страх. От равнините на Сенаар щеше да “избухне зло върху всичките жители на тая земя... И ще произнеса съдбите Си против тях поради всичкото им нечестие, гдето Ме оставиха и кадиха на чужди богове и се поклониха на делата на своите ръце” (Ерем. 1:14,16). И все пак пророкът трябваше да изрича тези вести заедно с уверения за опрощаване на всички, които биха изоставили злите си дела.ПЦ 133.3

Като мъдър духовен строител Еремия още от самото начало на жизненото си дело се стремеше да поощри Юдовите мъже да поставят основата на духовния си живот, като се покаят изцяло. От дълго време те бяха съграждали с материал, оприличаван от апостол Павел на дърво, сено и слама, а самият Еремия го нарича шлак.ПЦ 133.4

“Сребро отхвърлено ще ги нарекат — заяви той на упорития народ, — защото Господ ги отхвърли” (Ерем. 6:30 — ЦП). Сега към тях бе апелирано да започнат да градят с мъдрост за вечността, като изоставят шлака на отстъпничеството и неверието и за основа използват материалите: чисто злато, пречистено сребро и скъпоценни камъни, т.е. вяра, послушание и добри дела — единствените приемливи неща в очите на светия Бог.ПЦ 133.5

Господното слово за народа Му, прогласено чрез Еремия, бе: “Върни се, отстъпнице Израил... Аз няма да направя да ви нападне гневът Ми, защото Съм милостив, казва Господ. И не ще пазя гняв завинаги. Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа своя Бог... Върнете се, чада отстъпници, казва Господ, защото Аз Съм ви съпруг... Ти ще Ме назовеш Отец мой и няма да се отвърнеш от да Ме следваш... Върнете се, чада отстъпници, и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви” (Ерем. 3:12-14,19,22).ПЦ 133.6

Към тези чудни апели към съгрешилия Му народ Господ прибави думите, които можеха да върнат хората при Него. Те просто трябваше да кажат: “Ето, ние идем към Тебе, защото Ти си Господ нашият Бог. Наистина празна е очакваната от хълмовете помощ, от шумната тълпа по планините; само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля... Да легнем в срама си и да ни покрие нашето посрамление. Защото сме съгрешавали на Господа нашия Бог ние и бащите ни от младостта си дори до днес; и не сме слушали гласа на Господа нашия Бог” (Ерем. 3:22-25).ПЦ 133.7

Реформата на Йосия бе очистила земята от езическите олтари, но сърцата на повечето хора не бяха променени. Поникналите семена на истината, които даваха надежда за изобилна жетва, бяха задушени от тръни. Още едно отстъпление би било фатално. Господ се опита да събуди народа и да го накара да осъзнае надвисналата опасност. Само ако останеха верни на Йехова, можеха да се надяват на Божествена милост и благоденствие.ПЦ 133.8

Еремия многократно насочваше вниманието им към съветите от “Второзаконие”. Повече от всеки друг пророк той наблягаше на ученията от Мойсеевия закон и показваше как те могат да донесат най-висше духовно благоденствие на целия народ и на всеки поотделно. “И попитайте за древните пътеки — призова ги той — где е добрият път и ходете по него, и ще намерите покой за душите си” (Ерем. 6:16).ПЦ 134.1

Веднъж по нареждане от Бога пророкът застана до един от главните входове към града и там показа колко важно е свято да се спазва съботният ден. Имаше опасност жителите на Ерусалим да забравят за светостта му, но бяха сериозно предупредени в този ден да не вършат обичайните си задължения. Бе обещано благословение при условие послушание. “И тъй, ако Ме послушате внимателно — каза Господ — да не внасяте товар през портите на тоя град в съботен ден, но да освещавате съботния ден, та да не вършите в него никаква работа, тогава ще влизат през портите на тоя град царе и князе, седящи на Давидовия престол, возени на колесница и яздещи на коне, те и първенците им, юдовите мъже и ерусалимските жители. И тоя град ще се населява вечно” (Ерем. 17:24,25).ПЦ 134.2

Обещанието за благоденствие — награда за верността, бе съпроводено от пророчество за ужасни наказания, които ще сполетят града, ако жителите му се окажат неверни към Бога и към Неговия закон. Ако съветите да почитат Бога на бащите си и да освещават съботния ден не бъдеха чути, градът и дворците щяха да бъдат напълно унищожени от огън.ПЦ 134.3

Така пророкът застана твърдо за солидните принципи на благочестивия живот, ясно описани в книгата на закона. Но обстановката в юдовата земя бе такава, че положителна промяна можеше да се постигне само с най-решителни мерки. Затова пророкът работеше усърдно за непокаяните. “Разорете целините си — умоляваше той — и не сейте между тръни... Ерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш!” (Ерем. 4:3,14).ПЦ 134.4

Повечето хора не обърнаха внимание на призива за покаяние и реформация. След смъртта на добрия цар Йосия управниците на народа се бяха оказали неверни към поверените им задължения и бяха подвели мнозина. Йоахаз, свален от престола поради намесата на египетския цар, бе последван от Йоаким, големия син на Йосия. Още от самото начало на Йоакимовото царуване Еремия получи малка надежда да спаси обичната си страна от погубване, а хората — от робство. Въпреки това не му бе позволено да мълчи в една обстановка на заплаха за пълно унищожаване на царството. Останалите верни на Бога трябваше да бъдат окуражени да стоят твърди в правдата, а грешниците, ако е възможно, да бъдат убедени да изоставят нечестието.ПЦ 134.5

Кризата изискваше открити и всеобхватни усилия. Бог нареди на Еремия да застане в храмовия двор и да говори на всички минаващи юдови мъже. От дадените му вести той не трябваше да изпусне нито дума, за да имат грешниците в Сион пълната възможност да чуят и да се върнат от безбожните си пътища.ПЦ 134.6

Пророкът се подчини, застана до портата на Господния дом и издигна глас на предупреждение и молба. Вдъхновен от Всемогъщия, той заяви: “Слушайте словото Господне, всички юдейци, които влизате през тези порти, за да се преклоните Господу. Така казва Господ на Силите, Израйлевият Бог; поправете пътищата си и делата си и Аз ще ви утвърдя на това място. Не се уповавайте на лъжливи думи, та да казвате: ‘Храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен е това.’ Защото, ако наистина поправите пътищата си и делата си, ако съдите съвършено право между човека и ближния му, ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата и не проливате невинна кръв на това място, нито следвате чужди богове за ваша повреда, тогава ще ви направя да живеете на това място, в земята, която дадох на бащите ви от века и до века” (Ерем. 7:2-7).ПЦ 134.7

Тук ясно проличава нежеланието на Бог да наказва. Той задържа наказанията, за да умолява непокаяните. Този, Който проявява “милост, правосъдие и правда на земята” (Ерем. 9:24), милее за Своите заблудили се чада. Опитва се по всякакъв възможен начин да ги въведе в пътя на вечния живот. Бе извел израилтяните от робство, за да служат на Него, единствения истински и жив Бог. Макар че отдавна се бяха посветили на идолопоклонство и бяха пренебрегнали предупрежденията Му, Той изрази желанието Си да отложи наказанието и да даде още една възможност за покаяние. Показа, че надвисналата съдба може да бъде избягната само чрез истинско реформиране на сърцата. Напразна бе надеждата им в храма и в извършваните там служби. Ритуали и церемонии не могат да изкупят греха. Въпреки твърденията им, че са избран Божи народ, само промяна на сърцата и на живота можеше да ги спаси от неизбежната последица на отдавна практикуваните грехове.ПЦ 135.1

“В Юдовите градове и в ерусалимските улици” вестта на Еремия към Юда беше: “Слушайте думите на тоя завет” — ясните заповеди на Йехова, записани в Свещеното писание — “и изпълнявайте ги” (Ерем. 11:6). Това бе същата вест, която провъзгласяваше още докато стоеше в дворовете на храма в началото на Йоакимовото царуване.ПЦ 135.2

Накратко бе разказана историята на Израил от дните на изхода. Заветът на Бога с тях бе: “Слушайте гласа Ми и Аз ще ви бъда Бог и вие ще Ми бъдете люде! И ходите по всичките пътища, които ви заповядвам, за да благоденствате.” Много пъти този завет бе нарушаван безсрамно. Много пъти людете от избрания народ “ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце и отидоха назад, а не напред” (Ерем. 8:5).ПЦ 135.3

“Защо, прочее — попита Господ, — се отбиха тия ерусалимски люде с неизменимо отбиване?” Според пророка така бе, защото не слушаха гласа на Господа своя Бог и бяха отказали да се променят (виж Ерем. 5:3). “Честността изчезна — жалееше пророкът — и се изгуби от устата им.” “Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на дохождането си. А Моите люде не знаят закона Господен.” “Няма ли да ги накажа за това?, казва Господ. Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?” (Ерем. 7:28; 8:7; 9:9).ПЦ 135.4

Бе дошло време за дълбоко изпитване на сърцето. Докато Йосия царуваше, хората имаха някаква надежда. Той обаче не можеше повече да се застъпва за тях, защото бе паднал в битка. Греховете на народа бяха такива, че времето за покровителство бе отминало безвъзвратно. “Даже Мойсей и Самуил ако биха застанали пред Мене — рече Господ, — пак душата Ми не би се смилила за тия люде. Изпъди ги от лицето Ми и нека си излязат. И когато ти рекат: ‘Къде да излезем?’ Тогава ще им речеш: ‘Така казва Господ: “Които са за смърт, на смърт, и които са за нож, под нож...; и които са за плен, в плен”’” (Ерем. 15:1,2).ПЦ 135.5

Отказът да се вслушат в предлаганата им сега от Бога милостива покана щеше да стовари върху непокаяния народ наказанията, сполетели северното царство Израил преди повече от век. Вестта бе: “Ако не Ме послушате да ходите в закона Ми, който поставих пред вас, да слушате думите на слугите Ми пророците, които пращам при вас, като ставам рано и ги пращам (но вие не послушахте), тогава ще направя тоя дом като Сило и ще направя тоя град предмет, с който всичките народи на света ще кълнат” (Ерем. 26:4-6).ПЦ 135.6

Присъстващите в храмовия двор чуха словата на Еремия и разбраха ясно, че става въпрос за Сило и за дните на Илий, когато филистимците бяха победили Израил и отнесли ковчега на завета.ПЦ 135.7

Грехът на Илий се състоеше в лекомисленото подминаване както на беззаконието на синовете му, поставени на свята служба, така и на ширещото се в цялата страна нечестие. Неуспехът му да поправи тези злини бе предизвикал ужасно бедствие за Израил. Синовете му паднаха в битка, самият той загуби живота си, а Божият ковчег бе взет от израйлевата земя и тридесет хиляди души бяха убити — всичко това, защото бе допуснато грехът да се шири, без да бъде порицан и без да бъде възпрян. Напразно Израил се бе надявал, че присъствието на ковчега ще им осигури победа над филистимците въпреки греховните обичаи. По същия начин в дните на Еремия жителите на Юда бяха склонни да мислят, че стриктното изпълняване на определените за Бога служби ще ги запази от справедливо наказание за нечестивия им живот.ПЦ 135.8

Какъв урок е това за хората, на които са поверени отговорни постове в днешната църква Божия! Какво сериозно предупреждение за изкореняване на злините, които биха опозорили делото на истината! Нека никой, който твърди, че е пазител на Божия закон, не се ласкае с мисълта, че външният показ на уважение към заповедите ще го предпази от Божествената справедливост. Нека никой не отказва да приеме укор за злото, нито да обвинява Божиите служители, че са прекалено ревностни в стремежа си да очистят стана от неправда. Мразещият греха Бог призовава всички, които уверяват, че спазват закона Му, да изоставят всяко беззаконие. Пренебрегването на покаянието и на доброволното послушание ще навлекат на съвременните хора толкова сериозни последици, колкото бяха и за древния Израил. Има предел, извън който наказанията на Йехова не могат да се бавят. Разрушаването на Ерусалим в дните на Еремия е сериозно предупреждение за съвременния Израил, че съветите и увещанията, дадени чрез избрани служители, не могат да бъдат пренебрегвани безнаказано.ПЦ 136.1

Вестта на Еремия към свещениците и народа възбуди ненавистта на много хора. Войнствените им обвиняващи викове гласяха: “Ти защо пророкува в Господното име, като рече: ‘Тоя дом ще стане като Сило и тоя град ще се запусти, та да няма жител?’ И всичките люде се събраха около Еремия в Господния дом” (Ерем. 26:9). Свещеници, фалшиви пророци и народ се обърнаха с гняв към този, който не им говореше приятни неща, нито пък пророкуваше лъжи. Така словото на Бога бе презряно, а служителят му — заплашен със смърт.ПЦ 136.2

Вестта за думите на Еремия стигна до юдовите князе и те бързо тръгнаха от двореца за храма, за да научат сами истината. “Тогава свещениците и пророците говориха на първенците и на всичките люде, казвайки: Този човек заслужава да бъде умъртвен, защото пророкува против тоя град, както чухте с ушите си” (Ерем. 26:11).ПЦ 136.3

Еремия застана смело пред управници и народ, заявявайки: “Господ ме изпрати да пророкувам против тоя дом и против тоя град всичките думи, които чухте. Затова сега оправете постъпките и делата си и послушайте гласа на Господа вашия Бог; и Господ ще се разкае за злото, което е изговорил против вас. А за мене ето, съм в ръката ви; направете ми каквото ви се вижда добро и угодно. Но добре да знаете, че ако ме умъртвите, то ще докарате невинна кръв върху себе си, върху тоя град и върху жителите му; защото наистина Господ ме прати при вас да говоря в ушите ви всички тия думи” (Ерем. 26:12-15).ПЦ 136.4

Ако пророкът се бе изплашил от заплахите на висшестоящите, вестта му би останала без резултат и той би загубил живота си. Но смелостта, с която предаваше тържествените предупреждения, предизвика уважението на народа и израйлевите благородници се обявиха в негова подкрепа. Те спореха със свещениците и фалшивите пророци, посочвайки им колко неразумни са предлаганите от тях крайни мерки, а думите им накараха народа да се замисли. Така Бог даде защитници на служителя Си.ПЦ 136.5

Старейшините също се обединиха в протеста си срещу решението на свещениците за съдбата на Еремия. Те споменаха случая с Михей, който бе пророкувал наказание над Ерусалим: “Сион ще се изоре като нива, Ерусалим ще стане грамади от развалини и хълмът на дома като високи места на лес”. После попитаха: “Умъртвиха ли го Юдовият цар Езекия и целият Юда? Не убоя ли се той от Господа и не умилостиви ли Господа, та Господ се разкая за злото, което беше изрекъл против тях? Ние, прочее, бихме причинили голямо зло на своите души” (Ерем. 26:18,19).ПЦ 136.6

Благодарение на призивите на тези влиятелни мъже животът на пророка бе пощаден, въпреки че много от свещениците и фалшивите пророци, неспособни да понесат казаните от него изобличителни истини, с радост биха го умъртвили, обвинен в подстрекателство.ПЦ 137.1

От деня на призоваването си до края на служенето си Еремия стоеше пред Юда като “изпитател и крепост”, срещу която човешкият гняв не можеше да надделее. “Те ще воюват против тебе — предупреди Господ Своя слуга, — но няма да ти надвият, защото Аз съм с тебе, за да те избавям и да те отървавам, казва Господ. Ще те отърва от ръката на нечестивите и ще те изкупя от ръката на насилниците” (Ерем. 6:27; 15:20,21).ПЦ 137.2

По естество плах и свит, Еремия копнееше за мира и спокойствието на усамотения живот, където нямаше да бъде свидетел на продължаващото беззаконие на любимия си народ. Сърцето му се топеше от болка поради пораженията от греха. “О, да би била главата ми вода, очите ми извор на сълзи — жалееше той, — та да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на людете ми! О, да би имало за мене в пустинята убежище за пътници, за да оставя людете си и да си отида от тях!” (Ерем. 9:1,2).ПЦ 137.3

Жестоки бяха подигравките, които трябваше да изтърпи. Чувствителната му душа бе непрекъснато пронизвана от стрелите на присмеха, изстрелвани от онези, които презираха вестите му и се подиграваха с желанието му да ги промени духовно. “Станах за присмех на всичките си люде — каза той — и за песен на тях цял ден.” “Аз станах за присмех цял ден, всички се подиграват с мене... Обвинявайте и ние ще го обвиним, думат всички, с които аз живеех в мир, които гледат да се спъна — може би той ще се помами в някаква погрешка, та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим” (Плач. Ерем. 3:14; Ерем. 20:7,10).ПЦ 137.4

Но верният пророк всеки ден получаваше сила да устоява. “Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник — заяви пророкът. Затова гонителите ми ще се спънат и не ще надмогнат. Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави... Пейте Господу, хвалете Господа; защото избави душата на немотния от ръката на злодейците” (Ерем. 20:11,13).ПЦ 137.5

Преживяванията на Еремия от дните на младостта му, а и по-късно по време на неговото служене, го научиха, че “пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си”. Той се научи да се моли: “Господи, наказвай ме, но с мярка, не в гнева Си, да не би да ме довършиш” (Ерем. 10:23,24).ПЦ 137.6

Когато бе призован да пие от чашата на изпитанието и мъката и когато в бедата си, бе изкушен да каже: “Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа”, той си спомни Божията подкрепа и триумфално възкликна: “...По милост Господня ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност. Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него. Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която Го търси. Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа” (Плач. Ерем. 3:18,22-26).ПЦ 137.7