ГЛАВА 23—В ПЛЕН НА АСИРИЙЦИТЕ

Последните години на злощастното израйлево царство се характеризираха с такива насилия и кръвопролития, каквито не е имало и в най-лошите периоди на борби и размирици по времето на Ахаав. Повече от две столетия управниците на десетте племена бяха “сели” ветрове и сега “жънеха” бури. Цар след цар биваха убивани, за да се проправи път за управлението на още по-амбициозни хора. “Те поставиха царе — каза Господ за тези нечестиви узурпатори, — но не чрез Мене. Назначиха началници, но без да ги призная Аз” (Осия 8:4). Всички принципи на правосъдието бяха премахнати. Онези, които би трябвало да стоят пред земните народи като хранители на Божията благодат, “се отнесоха коварно към Господа” (Осия 5:7) и един към друг.ПЦ 95.2

С най-строги укори Бог се опита да събуди непокаялия се народ и да го накара да осъзнае предстоящата опасност от пълно унищожение. Чрез Осия и Амос Той изпращаше на десетте племена вест след вест, като апелираше за пълно покаяние и ги заплашваше с бедствия, породени от продължителното беззаконие. “Орахте нечестие — заяви Осия, — пожънахте беззаконие, ядохте плода от лъжата, защото си уповал на своя си път, на многото си силни мъже. Затова метеж ще се подигне между племената ти и всичките ти крепости ще се разорят... Рано израйлевият цар съвсем ще се отсече” (Осия 10:13-15).ПЦ 95.3

Пророкът свидетелства за Ефрем (пророк Осия често използва името на Ефрем — най-големия отстъпник сред израйлевите племена, като символ на покварен народ — бел. на амер. издатели): “Чужденци поядоха силата му и той не знае. Дори бели косми му поникнаха тук-там, а той не знае”. “...Израил отхвърли доброто...” “Поразен е в съдбата”. Неспособни да осъзнаят злокобния резултат от злия си път, десетте племена трябваше скоро да станат “скитници между народите” (Осия 7:9; 8:3; 5:11; 9:17).ПЦ 95.4

Някои от израйлевите водачи много болезнено чувстваха загубата на престиж и желаеха да го възстановят. Вместо да изоставят обичаите, отслабили царството, те продължиха да беззаконстват, блазнени от мисълта, че когато дойде времето, ще получат желаната политическа мощ чрез съюз с езичниците. “Когато Ефрем видя, че боледува и Юда видя раната си, Ефрем отиде при асириеца и Юда прати до цар Ярива.” “И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум. Викат към Египет за помощ, отиват в Асирия.” “Правят завет с асирийците” (Осия 5:13; 7:11; 12:1).ПЦ 95.5

Чрез Божия човек, появил се пред олтара във Ветил, чрез Илия и Елисей, чрез Амос и Осия Господ многократно бе показвал на десетте племена злините от непослушанието. Но въпреки укорите и призивите Израил бе затъвал в отстъпление все повече и повече. “Защото Израил упорства като упорита юница”, каза Господ. “Людете Ми решително отстъпват от Мене” (Осия 4:16; 11:7).ПЦ 95.6

Имаше и време, когато върху бунтовния народ се стоварваха небесни наказания. “Затова ги изсякох чрез пророците — заяви Господ. — Убих ги с думите на устата Си; и съдбите Ми се явяват като светлината. Защото милост искам, а не жертва и познаване Бога повече от всеизгаряния. Те обаче както Адам престъпиха завета. Там постъпиха коварно към Мене” (Осия 6:5-7).ПЦ 95.7

“Слушайте Словото Господне, израилтяни... — бе вестта, която дойде към тях, — понеже ти забрави закона на твоя Бог, то и Аз ще забравя твоите чада. Колкото повече се умножиха, толкова повече Ми съгрешаваха! Ще обърна славата им в безчестие... И Аз ще ги накажа за постъпките им и ще им въздам за делата им” (Осия 4:1,6-9).ПЦ 96.1

Беззаконието на Израил през последния половин век преди асирийския плен бе подобно на беззаконието от времето на Ной и от времето на всяка друга епоха, когато хората са отхвърляли Бога и изцяло са се отдавали на вършенето на зло. Издигането на природата над Бога на природата, поклонението пред творението вместо пред Твореца винаги са водили до най-големи злини. Когато в поклонението си пред Ваал и Астарта израилтяните отдаваха почит на природните сили, те прекъсваха връзката си с всичко възвишено и благородно и затова лесно станаха плячка на изкушенията. Без душата им да има някаква защита, заблудилите се поклонници нямаха предпазен щит срещу греха и се поддаваха на злите страсти на човешкото сърце.ПЦ 96.2

Пророците издигаха гласа си срещу тежкото иго, срещу явните несправедливости, разпуснатостта и разкоша, разточителството, безсрамните гуляи и пиянство, срещу покварата и разврата в тази епоха. Напразни бяха протестите им, напразни бяха изобличенията на греха. “Те мразят този, който изобличава в портата — заявява Амос, — и се гнусят от онзи, който говори справедливо... Вие, които угнетявате праведния, приемате подкупи и извръщате правото на сиромасите в портата” (Амос 5:10,12).ПЦ 96.3

Такива бяха някои от резултатите, след като Еровоам постави двете златни телета. Първото отклонение от наследените форми на поклонение бе довело до въвеждане на още по-страшни форми на идолопоклонство, докато накрая почти всички поданици в царството се отдадоха на примамващите обичаи на поклонение пред природата. Като забравиха своя Творец, израилтяните “дълбоко се развратиха” (Осия 9:9).ПЦ 96.4

Пророците продължиха да протестират срещу злините и да апелират за правда. “Посейте за себе си по правда, пожънете с милост — апелира Осия, — разработете престоялата си земя, защото е време да потърсите Господа, докле дойде и ви научи правда.” “Затова обърни се към твоя Бог, пази милост и правосъдие и винаги се надявай на твоя Бог.” “Израилю, върни се при Господа твоя Бог, защото си паднал чрез беззаконието си... Отнеми всяко наше беззаконие и приеми благата ни” (Осия 10:12; 12:6; 14:1,2).ПЦ 96.5

На нарушителите бяха дадени много възможности да се покаят. Във времето на най-голямото отстъпление и най-голямата нужда Бог им изпрати вест за прощение и надежда. “Ти си погубил себе си, Израилю, но помощта ти е в Мене” (Осия 13:9 — ЦП).ПЦ 96.6

“Дойдете да се върнем при Господа — умоляваше пророкът. — Защото Той разкъса и Той ще ни изцели, порази и ще привърже раната ни. Подир два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни въздигне и ще живеем пред Него. Да! Нека познаем Господа, нека следваме да Го познаваме. Той ще се появи сигурно както зората и ще дойде при нас както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята” (Осия 6:1-3).ПЦ 96.7

На всички, забравили за спасителния план за грешници, попаднали в клопката на Сатана, Господ предложи възстановяване и мир. “Аз ще изцеля отстъплението им, ще ги възлюбя доброволно, защото гневът Ми се отвърна от него. Аз ще бъда като роса на Израиля. Той ще процъфти като крем и ще простре корените си като ливанско дърво. Клоновете му ще се разпространят; славата му ще бъде като маслина и благоуханието му като Ливан. Които живеят под сянката му, изново ще се съживят като жито и ще процъфтят като лоза. Дъхът му ще бъде като ливанско вино. Ефреме, какво имаш вече да се оплакваш от идолите си? Аз го чух и ще го пазя; Аз му съм като вечнозелена елха; от Мене е твоят плод. Кой е мъдър, та да разбере тия неща? Кой е разумен, та да ги познае? Защото пътищата Господни са прави и праведните ще ходят по тях, а престъпниците ще паднат в тях” (Осия 14:4-9).ПЦ 96.8

Бяха показани и предимствата от поклонението пред Бога. “Потърсете Ме и ще живеете — покани ги Господ. — Но не търсете Ветил, нито влизайте в Галгал, нито заминавайте във Вирсавее. Защото Галгал непременно ще отиде в плен и Ветил ще изчезне...ПЦ 97.1

...Потърсете доброто, а не злото, за да живеете. Така Господ Бог на Силите ще бъде с вас, както вие казвате. Мразете злото, обичайте доброто и установявайте правосъдие в портата. Може би Господ, Бог на Силите, да се смили за останалите от Йосиф” (Амос 5:4,5,14,15).ПЦ 97.2

Повечето от слушателите отказваха да се възползват от поканите. Думите на Божиите вестители бяха толкова противни на злите желания на непокаяните, че езическите свещеници във Ветил изпратиха съобщение на израйлевия владетел: “Амос направи заговор против тебе всред израйлевия дом; земята не може да търпи многото му думи” (Амос 7:10).ПЦ 97.3

Господ заяви чрез пророк Осия: “Когато щях да лекувам Израиля, тогава се откри беззаконието на Ефрема и нечестието на Самария... И гордостта на Израиля свидетелства пред лицето му, но пак, въпреки всичко това, не се връщат при Господа своя Бог, нито Го търсят” (Осия 7:1,10).ПЦ 97.4

Поколение след поколение Господ бе търпял Своите заблудили се чада. Дори сега, пред предизвикателството и бунта, Той копнееше да им се разкрие като Един, Който желае да спасява. “Що да ти сторя, Ефреме? Що да ти сторя, Юда? Защото добротата ви е като утринния облак и като росата, която рано прехожда” (Осия 6:4).ПЦ 97.5

Ширещите се по цялата страна злини, бяха станали непоправими и над Израил бе изречена страшната присъда: “Ефрем се е прилепил към идолите си; оставете го”. “Настанаха дните на наказанието, дните на въздаянието настанаха и Израил ще го познае” (Осия 4:17; 9:7).ПЦ 97.6

Сега десетте израйлеви племена трябваше да пожънат плодовете на отстъплението си, започнало от времето, когато поставиха езически олтари във Ветил и Дан. Божията вест към тях бе: “Той е отхвърлил телето ти, Самарио; гневът Ми пламна против тях. Докога не ще могат да се очистят? Защото телето наистина е от Израиля. Художникът го е направил; то не е Бог. Да! Самарийското теле ще се разтроши.” “Самарийските жители ще се разтреперят поради телците на Вет-авен; защото людете му и неговите жреци, които се хвалеха с него поради славата му, ще ридаят за него, понеже славата се изгуби от него. Тоже и идолът ще бъде отведен в Асирия като подарък на цар Ярива” (Осия 8:5,6; 10:5,6) (Сенахерив).ПЦ 97.7

“Ето, очите на Господа Йехова са върху грешното царство и ще го погубя от лицето на света. Само че няма да погубя съвсем Якововия дом, казва Господ. Защото, ето, Аз ще заповядам и ще пресея израйлевия дом между всичките народи, както се пресява житото в решетото. Обаче ни най-малко зърно няма да падне на земята. От Мене ще измрат всичките грешници между людете Ми, които казват: Това зло няма да стигне до нас, нито ще ни превари.”ПЦ 97.8

“Къщите от слонова кост ще се съсипят и на големите къщи ще се тури край, казва Господ.” “Защото Господ Йехова на Силите е Оня, Който се допира до земята и тя се топи, така щото всички, които живеят на нея, ще жалеят...” “...Синовете ти и дъщерите ти ще паднат от меч и земята ти ще се раздели с въже; а сам ти ще умреш в нечиста земя и Израил непременно ще бъде закаран пленник от земята си.” “И понеже ще ти направя това, приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю” (Амос 9:8-10; 3:15; 9:5; 7:17; 4:12).ПЦ 97.9

За известно време тези предсказани наказания бяха забавени и през дългото царуване на Еровоам Втори израйлевата войска спечели важни битки. Но периодът на очевиден просперитет не донесе промяна в сърцата на непокаяните и накрая бе издадена присъдата: “Еровоам ще умре от меч, а Израил непременно ще бъде закаран пленник от земята си” (Амос 7:11).ПЦ 98.1

Смелостта на това изявление не направи никакво впечатление на царя и на народа — толкова далеч бяха отишли в греховете си. Амасия, водач на езическите свещеници във Ветил, който се засегна от ясните думи на пророка срещу народа и царя, каза на Амос: “О, ти, гледачо, иди, бягай в Юдовата земя, там яж хляб и там пророкувай; а във Ветил вече да не пророкуваш пак, защото е царско светилище и царски дворец” (Амос 7:12,13).ПЦ 98.2

На тези думи пророкът отговори твърдо: “Затова така казва Господ... Израил непременно ще бъде закаран пленник...” (Амос 7:17).ПЦ 98.3

Словата срещу отстъпилите племена се изпълниха буквално, въпреки че унищожението на царството стана на етапи. В присъдата Си Господ показа милост и когато “асирийският цар Фул дойде против земята”, тогавашният израйлев цар Манаим не бе отведен в плен, а му бе позволено да остане на трона като васал на асирийското царство. “А Манаим даде на Фула хиляда таланта сребро, за да му помогне да закрепи царството в ръката си. И Манаим с насилие събра среброто от Израиля, от всичките големи богаташи по петдесет сребърни сикли, за да даде на асирийския цар” (4 Царе 15:19,20). След като унижиха десетте племена, за известно време асирийците се върнаха в земята си.ПЦ 98.4

Манаим, който съвсем нямаше намерение да се покайва за злините, причинили упадъка на царството му, продължи да върши “греховете на Еровоама Наватовия син, с които направи Израиля да греши” (4 Царе 15:18). Наследниците му Факия и Факей също вършеха зло пред Господа. В дните на Факей, царувал в продължение на двадесет и четири години, асирийският цар Теглат-феласар нахлу в Израил и отведе много пленници от племената в Галилея и източно от Йордан. “Рувимците и гадците, и половината от манасиевото племе” заедно с още много жители от “Галаад и Галилея, и цялата Нефталимова земя” бяха разпръснати сред езичници в страни, далеч от Палестина.ПЦ 98.5

Северното царство никога не се възстанови от ужасния удар. Малкият остатък от хора запази формата на управление, макар че вече не притежаваше власт. След Факей щеше да има само още един управник — Осия. Скоро царството щеше да бъде пометено завинаги. Но в онова време на скръб и нещастие Бог пак прояви милост и даде на народа още една възможност да изостави идолопоклонството. В третата година от царуването на Осия добрият цар Езекия се възцари над Юда и незабавно започна важни реформи в храмовата служба в Ерусалим. Бе подготвено празнуване на Пасхата, за което бяха поканени не само племената Юда и Вениамин, над които Езекия бе помазан за цар, но също така и всички северни племена. Вестта се разгласи “по целия Израил, от Вирсавее дори до Дан, покана да дойдат, за да направят пасха на Господа Израйлевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.ПЦ 98.6

И тъй, бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юда” с настоятелната покана: “Чада на Израиля, обърнете се към Господа Бога на Авраам, на Исаак и на Израиля, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе... Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се Господу и влезте в светилището Му, което е осветил завинаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв. Защото, ако се обърнете към Господа, то на братята ви и чадата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тая земя; защото щедър и милостив е Господ вашият Бог и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него” (2 Лет. 30:5-9).ПЦ 98.7

Езекия изпрати бързоходци с вест “от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя”. В тази покана Израил би трябвало да види апел за покаяние и обръщане към Бога. Но останалите от десетте племена, все още живеещи на територията на процъфтяващото някога царство, се отнесоха към царските вестоносци от Юда с безразличие и дори с презрение. “...Те им се присмяха и подиграха се с тях.” Имаше и хора, които откликнаха с радост. “Някои обаче от Асира, Манасия и Завулона се смириха и дойдоха в Ерусалим... за да пазят празника на безквасните хлябове” (2 Лет. 30:10-13).ПЦ 99.1

Две години по-късно в Самария нахлуха асирийските пълчища, предвождани от Салманасар. В последвалата обсада много хора загинаха мъчително от глад, болести и нож. Градът и народът паднаха и остатъкът от десетте племена бе отведен в плен и разпръснат в различни провинции от асирийското царство.ПЦ 99.2

Унищожението, сполетяло северното царство, бе наказание направо от Небето. Асирийците бяха просто средството, което Бог използва, за да осъществи намерението Си. Чрез Исая, започнал да пророкува малко преди падането на Самария, Господ нарече асирийската войска “жезъла на гнева Ми. Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!” (Исая 10:5).ПЦ 99.3

Израилтяните “бяха съгрешили на Господа своя Бог... и бяха вършили зли дела... не бяха послушали, но... бяха отхвърляли повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше”. Тъй като “бяха оставили всичките заповеди на Господа своя Бог, та си бяха направили две леяни телета, направили бяха ашери и се кланяли на цялото небесно множество и бяха служили на Ваала” и упорито отказваха да се покаят, Господ “отхвърли целия израйлев род, унижи ги и ги предаде в ръката на разграбителите, докле ги отхвърли от лицето Си”. Това бе извършено според ясните предупреждения, които им бе изпращал чрез “всичките Си слуги, пророците”.ПЦ 99.4

Така Израил бе отведен от своята земя в Асирия, “защото не послушаха гласа на Господа своя Бог, но престъпиха завета Му — всичко, което Господният слуга Мойсей заповяда” (4 Царе 17:7,11,14-16,20,23; 18:12).ПЦ 99.5

В страшните наказания над десетте племена имаше Божи план на мъдрост и милост. Онова, което Бог не можеше повече да направи чрез тях в земята на бащите им, щеше да се стреми да постигне, като ги пръсне сред езичниците. Предстоеше да се изпълни планът Му за спасение на всички, които изберат да приемат оправданието чрез Спасителя на човечеството. Въпреки бедствията над Израил Господ подготвяше пътя за Своята слава, която трябваше да се разкрие на земните народи. Не всички пленници бяха непокаяни. Сред тях имаше и хора, останали верни на Бога, и други, смирили се пред Него. Чрез тях, “чада на живия Бог” (Осия 1:10), Той щеше да разкрие на много асирийци чертите на Своя характер и благословенията на закона Си.ПЦ 99.6