ГЛАВА 20—НЕЕМАН

(Тази глава е основана на 4 Царе 5 гл.)

“А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитан пред господаря си, понеже чрез него Господ бе дал избавление на Сирия; при това беше човек силен и храбър, но беше прокажен.”ПЦ 83.3

Сирийският цар Венадад бе разгромил израйлевата войска в битката, гибелна за Ахаав. Оттогава сирийците водеха непрестанна война по границата срещу Израил. При едно от нападенията бяха отвели младо момиче, което в земята на пленничеството “слугуваше на Неемановата жена”. Въпреки че бе робиня и далеч от дома си, тази девойка бе един от Божиите свидетели, които, без да съзнават, изпълняваха целта, заради която Бог бе избрал Израил за Свой народ. Докато прислужваше в езическия дом, в нея се появи съчувствие към господаря й. Спомняйки си за извършените от Елисей удивителни чудеса на изцеление, тя каза на господарката си: “Ако беше господарят ми при пророка, който е в Самария, и той би го излекувал от проказата му!” Знаеше, че небесната сила бе с Елисей и вярваше, че Нееман може да бъде излекуван с нея.ПЦ 83.4

Поведението на пленената девойка, обноските й в езическия дом са красноречиво свидетелство за силата на ранното домашно възпитание. Няма по-висше поръчение, поверено на бащите и майките, от поръчението, свързано с грижите и възпитанието на децата им. Родителите трябва да положат основите на навиците и характера. С примера и поученията си те до голяма степен определят бъдещето на своите чада.ПЦ 83.5

Щастливи са онези от тях, чийто живот е истинско отражение на Божието естество, така че обещанията и заповедите на Бога събуждат в детето чувство на благодарност и уважение. Бащи и майки, които с нежността, справедливостта и дълготърпението си предават на детето любовта, справедливостта и дълготърпението на Бога, и които го учат да ги обича, да им се доверява и да ги слуша, всъщност го учат да обича, да се доверява и да бъде послушно на небесния Баща. Родители, които дават на децата си този дар, им подаряват съкровище, по-скъпоценно от богатството на всички векове, съкровище, трайно като вечността.ПЦ 83.6

Не знаем децата ни в каква област от живота ще бъдат призовани да служат. Те могат да прекарат дните си в дома, да се заемат с обикновени занаяти или да станат проповедници на евангелието в езически страни, но все пак всички са призовани да бъдат мисионери за Бога, служители на милостта. Те трябва да получат възпитание, което ще им помогне, като работят всеотдайно, да застанат на Христова страна.ПЦ 83.7

Когато й говореха за Бога, родителите на тази еврейска девойка не знаеха каква ще бъде участта й, но те изпълниха с вярност повереното им задължение. И в дома на сирийския военачалник детето им свидетелстваше за Бога, Когото се бе научила да почита.ПЦ 83.8

Нееман чу това, което момичето каза на господарката си. Получи разрешение от царя и тръгна да търси изцеление, взимайки със себе си “десет таланта сребро, шест хиляди жълтици и десет премени дрехи”. Взе и писмо от сирийския цар до израйлевия цар, в което пишеше: “...Пратих до тебе слугата си Неемана, за да го изцериш от проказата му”. След като царят на Израил прочете писмото, “раздра дрехите си и рече: Бог ли съм аз, за да умъртвявам и да съживявам, та праща до мене да изцеря човека от проказата му? Моля, прочее, разсъдете и вижте как търси повод за скарване с мене”.ПЦ 84.1

Елисей разбра за случилото се и изпрати вест на царя: “Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мене и ще познае, че има пророк в Израиля.ПЦ 84.2

И така, Нееман дойде с конете си и с колесниците си, та застана при вратата на Елисеевата къща”. Чрез вестител пророкът му нареди: “Иди, окъпи се седем пъти в Йордан и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш”.ПЦ 84.3

Нееман бе очаквал някаква чудна изява на небесна сила. “Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане и ще призове името на Господа своя Бог и ще помаха ръката си върху мястото и така ще изцери прокажения.” Съветът да се умие в Йордан засегна гордостта му и той обиден и разочарован възкликна: “Реките на Дамаск, Авана и Фарфар не струват ли повече от всичките води на Израиля?... Затова той се обърна и си отиде много разгневен”.ПЦ 84.4

Гордият дух на Нееман се възпротиви на Елисеевия съвет. Споменатите от сирийския военачалник реки бяха изключително красиви с горичките около тях и мнозина се тълпяха по бреговете на тези привлекателни потоци, за да се покланят на езическите си богове. За Нееман не би било унижение да се потопи в някоя от тези реки. Но да се излекува можеше само ако спази особените напътствия на пророка. Само доброволното послушание можеше да донесе желания резултат.ПЦ 84.5

Слугите на Нееман го помолиха да изпълни указанията на Елисей. “...Ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? — настояха те. — Колко повече, прочее, като ти казва! Окъпи се и очисти се!” Вярата на Нееман бе подложена на изпит, а в същото време гордостта му се бореше за надмощие. Победи вярата. Честолюбивият сириец потисна гордостта на сърцето и смирено се подчини на изявената Божия воля. Седем пъти се потопи в Йордан “според думите на Божия човек” и вярата му бе възнаградена. “И месата му се обновиха като месата на малко дете, и очисти се.”ПЦ 84.6

С благодарност “се върна при Божия човек с цялата си дружина” и с готовност изповяда: “Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свят освен в Израиля”.ПЦ 84.7

В съответствие с обичая от онова време Нееман помоли Елисей да приеме скъп подарък. Пророкът отказа. Не желаеше да получи заплащане за благословението, което Бог в милостта Си му бе дал. “Заклевам се в живота на Господа, Комуто слугувам, не ща да приема.” Сириецът “го принуждаваше да приеме; но отказа”.ПЦ 84.8

“Тогава Нееман рече: ‘Ако не, то нека се даде, моля, на слугата ти товар за две мъски от тая пръст, защото слугата ти не ще вече да принася ни всеизгаряне, нито жертва на други богове освен на Господа. Господ да прости това нещо на слугата ти, ако, когато влиза господарят ми в капището на Римона, за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, се навеждам и аз в капището на Римона; като се навеждам в капището на Римона, Господ да прости това нещо на слугата ти!’ И рече му: ‘Иди с мир.’ И така, той отиде от него на известно разстояние.”ПЦ 84.9

През всички тези години Гиезий, слугата на Елисей, бе имал възможност да развие себеотрицателен характер като характера на своя господар. Имаше привилегията да стане благороден знаменосец в Господното войнство. Можа да се възползва от най-добрите дарби на Небето, но щом ги отхвърли, започна да ламти за примамките на светското богатство. Сега скритите копнежи на алчните му желания го доведоха до състоянието да се поддаде на силното изкушение. Гиезий си помисли: “Ето, господарят ми се посвени, та не взе от ръката на тоя сириец Нееман това, което донесе; но... аз ще се завтека подир него и ще взема нещо от него”. И така, скришом “Гиезий се завтече подир Неемана”.ПЦ 84.10

“А Нееман, когато видя, че тича подир него, скочи от колесницата да го посрещне и рече: Добре ли е с всички ви?” Тогава Гиезий излъга преднамерено: “Господарят ми ме прати да река: ‘Ето, тъкмо сега дойдоха у мене от хълмистата земя на Ефрема двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и премени дрехи.’” Нееман с радост откликна на тази молба и му даде два таланта сребро вместо един “заедно с две премени дрехи”. И Нееман нареди на слугите си да тръгнат обратно със съкровището.ПЦ 85.1

Близо до дома на Елисей Гиезий освободи слугите и скри среброто и одеждите. След това “влезе, та застана пред господаря си”. За да избегне укора, излъга втори път. Запитан от пророка: “Отгде идеш?”, Гиезий отговори: “Слугата ти не е ходил никъде”.ПЦ 85.2

Тогава дойде строгото изобличение, което показа, че Елисей знае всичко. “Не отиде ли сърцето ми с тебе, когато се върна човекът от колесницата си, за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини? Затова Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, бял като сняг.”ПЦ 85.3

Сериозни са уроците, които научаваме от преживяването на човека, комуто бяха дадени изключително големи и святи привилегии. Постъпката на Гиезий бе от такъв характер, че стана камък за препъване в пътя на Нееман, чийто ум бе озарен от чудна светлина и който бе благоприятно разположен към поклонението на живия Бог. За измамата на Гиезий не можеше да има никакво оправдание. До деня на смъртта си той остана прокажен, прокълнат от Бога и отбягван от хората.ПЦ 85.4

“Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който издиша лъжи, няма да избегне” (Пр. 19:5). Хората могат да скрият злите си дела от човешки очи, но не могат да измамят Бога. “Но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме” (Евр. 4:13). Гиезий мислеше, че ще излъже Елисей, но Бог разкри на пророка Си думите, изговорени на Нееман, както и всяка подробност от срещата им.ПЦ 85.5

Истината е от Бога. Лъжата в различните й форми е от Сатана. Всеки, който по какъвто и да е начин се отклонява от правата линия на истината, се предава под властта на Лукавия. Научилите се от Христос хора не биха участвали в “безплодните дела на тъмнината” (Ефес. 5:11). В говор и в постъпки те ще бъдат естествени, откровени и истинни, защото се приготвят за общуване със светиите, в чиято уста “не се намери лъжа” (Откр. 14:5).ПЦ 85.6

Чудната вяра на Нееман бе спомената и коментирана от Спасителя като урок за всички, които твърдят, че служат на Бога векове след завръщането на Нееман в родната Сирия излекуван физически и преобразен по дух. “...Много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея — заяви Спасителят, — но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман” (Лука 4:27). Бог отмина много прокажени в Израил, тъй като неверието им бе затворило вратата на благодатта. В Божиите очи един езически благородник, верен на убежденията си за добро и чувстващ необходимостта от помощ, бе по-достоен за благословение, отколкото болните в Израил, пренебрегвали и презирали дадените им от Бога привилегии. Бог работи за хората, които оценяват Неговите милости и откликват на дадената от небето светлина.ПЦ 85.7

Днес във всяка страна има искрени по сърце хора и небесната светлина грее над тях. Ако поддържат верността си в онова, което смятат за свое задължение, ще им бъде давана все по-голяма светлина, докато накрая, подобно на Нееман от древността, стигнат до признанието, че “няма Бог в целия свят” освен живия Бог, Твореца.ПЦ 85.8

Към всяка искрена душа, “която ходи в тъмнина и няма светлина”, е отправена поканата: “...нека се уповава на името Господне и нека се обляга на своя Бог”. “Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог освен Тебе да е извършил такива дела за ония, които го чакат. Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, дори ония, които си спомнят за тебе в пътищата Ти” (Исая 50:10; 64:4,5).ПЦ 86.1