ГЛАВА 46—“И С ТЯХ БЯХА БОЖИИТЕ ПРОРОЦИ, ТА ИМ ПОМАГАХА”

Близо до израилтяните, заели се с възстановяването на храма, живееха самаряните — смесен народ, произлязъл от смесените бракове между езически заселници от Асирия и останалите от десетте племена в Самария и Галилея. След време самаряните започнаха да твърдят, че се покланят на истинския Бог, но по дух и обичаи бяха идолопоклонници. Вярно е, бяха убедени, че идолите им служат само за да им напомнят за живия Бог, Владетеля на вселената, но въпреки това продължаваха да се кланят на ръкотворни изображения.ПЦ 186.5

В периода на възстановяване самаряните станаха известни като “неприятелите на Юда и на Вениамин”. Когато чуха, че “върналите се от плена строяли храма на Господа израйлевия Бог, дойдоха при Зоровавел и при началниците на бащините домове” и изразиха желание да се присъединят към тях в делото. “Да градим с вас — предложиха те, — защото и ние търсим вашия Бог, както вие Нему, и жертваме от времето на асирийския цар Есарадон, който ни възведе тук.” Но привилегията, за която молеха, им бе отказана. “Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог — заявиха израйлевите водачи, — но ние сами ще построим на Господа израйлевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир” (Ездра 4:1-3).ПЦ 186.6

Хората, решили да се завърнат от Вавилон, бяха малко на брой; и сега, когато започнатата работа изглеждаше непосилна, най-близките им съседи предложиха помощта си. Самаряните споменаха за поклонението си пред истинския Бог и изразиха желание да споделят привилегиите и благословенията, свързани с храмовата служба. “И ние търсим вашия Бог, както вие — казаха те, — да градим с вас.” Но ако еврейските водачи бяха приели тяхното предложение, щяха да отворят врата за навлизане на идолопоклонството. Разбраха неискреността им. Осъзнаха, че помощта, получена от съюза с тези хора, би била нищо в сравнение с благословенията, които можеха да спечелят, ако следваха ясните заповеди на Йехова.ПЦ 186.7

За отношенията, които Израил трябваше да има с околните народи, Господ бе заявил чрез Мойсей: “Да не правиш договор с тях, нито да ги пожалиш..., защото ще отвърнат синовете ти от да Ме следват, за да служат на други богове и така ще пламне против вас гневът на Господа, който скоро ще те изтреби.” “Защото сте люде свети на Господа вашия Бог и вас избра Господ измежду всичките племена, които са по лицето на земята...” (Втор. 7:2-4; 14:2).ПЦ 187.1

Последиците от договорни отношения с околните народи бяха предсказани ясно. “Господ ще те разпръсне между всичките племена от единия край на света до другия край на света — бе казал Мойсей — и там ще служиш на други богове, които нито ти си познавал, нито бащите ти, на дърво и камък. Но и всред тия народи не ще намериш покой, нито ще има почивка за стъпалото на ногата ти; но там Господ ще ти даде треперене на сърцето, помрачаване на очите и изнемогване на душата. Животът ти ще бъде в неизвестност пред тебе; и ти ще се боиш денем и нощем и не ще бъдеш уверен за живота си. Заран ще думаш: ‘О, да мръкнеше!’ И вечер ще думаш: ‘О, да съмнеше!’ Поради страха, с който в сърцето си ще се страхуваш и поради зрелищата, които с очите си ще виждаш” (Втор. 28:64-67). “Но ако оттам потърсите Господа твоя Бог — гласеше обещанието, — всеки от вас ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа” (Втор. 4:29).ПЦ 187.2

Зоровавел и другарите му бяха запознати с тези и с други подобни текстове от писанията. По време на плена получаваха доказателство след доказателство за тяхното изпълнение. Сега, след като се бяха покаяли за злините, станали причина да се изпълни предсказаната от Мойсей присъда над тях и над бащите им; след като се бяха обърнали с цяло сърце към Бога и подновили заветните си отношения с него, бе им позволено да се завърнат в Юдея, за да възстановят унищоженото. Трябваше ли от самото начало да правят договор с идолопоклонници?ПЦ 187.3

“Да не правиш договор с тях”, бе казал Бог. Наскоро посветилите се на Господа до олтара, поставен пред руините от храма, разбираха, че винаги трябва да има ясна граница между Божия народ и света. Отказаха да се съюзят с хора, които бяха запознати с заповедите на Божия закон, но не желаеха да му се подчинят.ПЦ 187.4

Дадените във Второзаконие принципи, предназначени за наставление на Израил, трябва да бъдат спазвани от Божия народ до края на вековете. Истинското благоденствие зависи от непроменимостта на заветните ни отношения с Бога. Никога не можем да си позволим да правим компромис с принципите, като влизаме в съюз с хора без страх от Бога.ПЦ 187.5

Съществува постоянна опасност християните да започнат да вярват, че за да имат влияние над светските хора, трябва до известна степен да се придържат към светското. Но дори и да изглежда, че такова поведение дава големи предимства, то винаги завършва с духовно поражение. Божиите люде трябва да се пазят от всяко фино влияние, което се стреми да проникне чрез ласкателства, изречени от неприятелите на истината. Ние сме пътници и чужденци в този свят и вървим по път, пълен с опасности. Не бива да се вслушваме в хитрите уловки и примамващите предложения, направени, за да ни отклонят от нашата вярност.ПЦ 187.6

Най-страшни са не откритите и заклетите врагове на Божието дело. Много по-голяма сила да подмамват имат онези, които подобно на неприятелите на Юда и Вениамин идват с приятни думи и изкусителни предложения, очевидно стремящи се към приятелски съюз с Божиите чада. Всяка душа трябва да внимава да не бъде внезапно завладяна от внимателно прикрити и майсторски приготвени съблазни. Особено в наше време, когато земната история е в своя край, Господ иска чадата Му да бдят и да не се отпускат. Макар че борбата е непрестанна, никой не е оставен да се бори сам. Ангели помагат и пазят вярващите, които ходят смирено пред Бога. Нашият Господ никога няма да изневери на доверието ни в Него. Когато чадата Му, търсещи закрила от злото, се приближават все повече до Него, Той с милост и любов издига защитна стена срещу врага. Не ги докосвайте — казва Бог, — защото са Мои. Врязал съм ги на дланите на ръцете Си.ПЦ 187.7

Неуморни в своето противопоставяне, самаряните “отслабваха ръцете на юдовите люде и им пречеха в граденето, и наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий” (Ездра 4:4,5). С лъжливи доклади предизвикваха подозрителност склонните към нея умове. Но силите на злото бяха възпирани дълги години и юдейските жители продължаваха да работят.ПЦ 188.1

Докато Сатана се опитваше да повлияе на властите в Мидо-Персия да проявят неодобрението си към Божия народ, ангели работеха в подкрепа на изгнаниците. Цялото Небе наблюдаваше с интерес борбата. Чрез пророк Даниил ни е позволено да надзърнем в тази гигантска битка между силите на доброто и на злото. Цели три седмици Гавриил се бореше със силите на тъмнината, стремейки се да се противопостави на влиянията върху ума на Кир. В края на битката сам Христос дойде да помогне на Гавриил. “Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни — заяви Гавриил, — но ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; аз, прочее, останах непотребен вече там при персийските царе” (Дан. 10:13). Всичко, което Небето можеше да направи за Божия народ, бе направено. Най-накрая бе извоювана победа; силите на врага бяха възпрени в дните на Кир и на сина му Камбис, царувал седем години и половина.ПЦ 188.2

Това бе време на чудна възможност за евреите. В сърцата им влияеха най-силните небесни посредници и Божият народ трябваше да работи неуморно, за да приведе в действие указа на Кир. Не биваше да пестят усилия за възстановяването както на храма и неговите служби, така и за установяването на домовете си в Юдея. Но във времето, когато Бог изявяваше Своята сила, мнозина показваха нежелание. Противопоставянето на враговете бе силно и решително и строителите постепенно загубиха кураж. Някои не можеха да забравят сцената с полагането на крайъгълния камък, когато у мнозина липсваше недоверие. Тъй като самаряните ставаха все по-дръзки, много от евреите започнаха да се питат дали все пак сега е времето за възстановяване на храма. Скоро съмнението се разнесе. Обезсърчени и уплашени, много от работниците се върнаха по домовете си, за да се заемат с обичайните си занимания.ПЦ 188.3

При царуването на Камбис работата по храма напредваше бавно, а при царуването на Смердис (наречен Артаксеркс в Ездра 4:7) самаряните подбудиха безочливия измамник да издаде декрет, забраняващ на евреите да възстановят своя храм и град.ПЦ 188.4

Повече от година храмът остана занемарен и почти изоставен. Хората живееха в домовете си и се опитваха да придобият материални богатства, но положението им бе за окайване. Работеха колкото можеха, но трудът им нямаше успех. Като че ли самата природа бе срещу тях. Тъй като оставиха храма пуст, Господ им изпрати опустошителна суша. Той ги бе дарил с плодове от полето и градините, с жито, вино и масло като знак за Своята благосклонност, но поради егоистичното ползване на тези изобилни дарове благословението бе оттеглено.ПЦ 188.5

Такова бе положението до царуването на Дарий Хистасп. Израилтяните бяха в плачевно състояние както по отношение на духовните, така и по отношение на земните неща. Толкова дълго бяха недоволствали и се бяха съмнявали, толкова дълго бяха поставяли личния интерес на преден план, докато гледаха с безразличие порутения Господен храм, че мнозина забравиха за целта, поради която Бог ги бе върнал в Юдея. Те казваха: “Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом” (Агей 1:2).ПЦ 188.6

Но дори и в този период на мрак уповаващите се на Бога не останаха без надежда. Пророк Агей и Захария бяха призовани да се справят с кризата. С вълнуващи свидетелства те разкриха на народа причината за бедите. Липсата на материално благоденствие бе резултат от пренебрегването на Божиите интереси, казаха пророците. Ако израилтяните бяха почели Бога, ако Му бяха оказали полагащото Му се уважение, като направят строежа най-важното нещо за себе си, щяха да поканят Неговото присъствие и благословение.ПЦ 188.7

Агей запита обезсърчените: “Време ли е сами вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато тоя дом остава пуст? Сега, прочее, така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си.” Защо сте направили толкова малко? Защо се грижите за собствените си къщи, а пренебрегвате Божия дом? Къде е усърдието, което някога проявявахте при възстановяването на Господния храм? Какво спечелихте, като работите за себе си? Желанието да се избегне бедността ви е довело до занемаряване на храма и така предизвикахте точно това, от което се страхувахте. “Посяхте много, но малко събрахте. Ядете, но не се насищате, пиете, но не се напивате, обличате се, но никому не му е топло; и надничарят приема заплатата, за да я тури в скъсан мешец” (Агей 1:4-6).ПЦ 189.1

Тогава с разбираеми за тях думи Господ разкри причината за бедността им: “Очаквахте за много, а ето, излезе малко. И когато го донесохте у дома си, Аз духнах на него. Защо? казва Господ на Силите. Поради Моя дом, който остава пуст, докато вие тичате всеки в своята къща. И тъй, поради вас небето задържа росата си и земята възпира плода си. Защото Аз повиках суша на земята и по горите, на житото, на виното и на дървеното масло, на всичко, що произвежда земята, на човеците и на добитъка и на всичките трудове на човешките ръце” (Агей 1:9-11).ПЦ 189.2

“Помислете за постъпките си — призова Господ. — Качете се на гората, та докарайте дърва и постройте дома; и Аз ще благоволя в него и ще се прославя...” (Агей 1:7,8).ПЦ 189.3

Израйлевите водачи и народът взеха присърце дадените чрез пророк Агей съвет и изобличение. Разбраха, че Бог отправя сериозен апел. Не се осмелиха да пренебрегнат повторно изпратеното им наставление — че духовното и материалното благоденствие зависят от вярното изпълнение на Божиите заповеди. Подбудени от предупрежденията на пророка, Зоровавел и Исус, “всичките оцелели люде послушаха гласа на Господа своя Бог и думите на пророк Агей” (Агей 1:12).ПЦ 189.4

След като Израил реши да се подчини, изобличителните думи бяха последвани от насърчителна вест. “...Агей говори на людете..., казвайки: Аз съм с вас, дума Господ. И Господ възбуди духа на управителя на Юда Зоровавел” и на Исус, “и на всичките оцелели люде и те дойдоха, та работеха в дома на господа на Силите, своя Бог” (Агей 1:13,14).ПЦ 189.5

Само месец, след като възобновиха работата по храма, строителите получиха друга утешителна вест: “Но ободри се сега, Зоровавелю, казва Господ; и ободри се, ти велики свещениче, Исусе сине Йоседеков; и ободрете се, всички люде на тая земя, казва Господ, и работете; защото Аз Съм с вас, казва Господ на Силите” (Агей 2:4).ПЦ 189.6

Пред събралия се на планината Синай Израил Бог бе заявил: “И ще обитавам между израилтяните, и ще им бъда Бог; и те ще познаят, че Аз съм Йехова техният Бог, Който ги изведох из египетската земя, за да обитавам между тях. Аз съм Йехова, техният Бог” (Изх. 29:45,46). И сега, въпреки че многократно се бяха бунтували и оскърбявали Светия Дух (по Исая 63:10), Бог още веднъж чрез вестите на Своя пророк им протягаше спасителна десница. Като признание за участието им в Неговия план Той поднови завета Си в обещанието, че Светият Дух ще остане между тях, и им заръча да не се боят.ПЦ 189.7

Господ заявява и на чадата Си днес: “Ободрете се... и работете; защото Аз съм с вас...” В лицето на Господа християнинът винаги има силен помощник. Може и да не знаем начина, по който Господ ще помогне, но едно знаем със сигурност: Той никога няма да подведе доверилите се Нему. Ако християните можеха да разберат колко пъти Бог е направлявал стъпките им, за да се провалят целите на неприятеля, не биха продължили да се лутат и да се оплакват. Вярата им в Бога би се укрепила и никакво изпитание не би ги поклатило. Биха признали, че Господ е източникът им на мъдрост и енергия, а Той чрез тях би осъществил решението Си.ПЦ 189.8

Искрените увещания и насърчения, дадени чрез Агей, бяха потвърдени и допълнени от Захария. Него Бог повика за сътрудник, когато призова израилтяните да изпълнят заповедта и да започнат да строят. Първата вест на Захария уверяваше, че Божието слово никога не е непразно, и обещаваше благословение за тези, които ще се вслушват в сигурния пророчески глас.ПЦ 190.1

Макар че полетата им опустяха и храната им бързо намаляваше, а наоколо имаше неприятелски народи, израилтяните бяха подбудени да вървят напред с вяра, откликвайки на призива на Божиите вестители, и да работят усърдно за възстановяване на разрушения храм. Това дело изискваше силна вяра в Бога. Когато народът се постара да извърши своя дял и поиска да поднови Божията благодат в сърцата и в живота, към него идваше вест след вест от Агей и Захария. Вестите даваха на людете твърда увереност, че вярата им ще бъде богато възнаградена и че Божието слово за бъдещата слава на храма, чиито стени издигаха, ще се изпълни. В същия този храм, в определеното време ще се яви като Учител и Спасител на човечеството Желаният от всички народи.ПЦ 190.2

Така строителите не бяха оставени сами. “...И с тях бяха Божиите пророци, та им помагаха” (Ездра 5:2). Сам Господ на Силите бе заявил: “И ободрете се..., защото Аз съм с вас” (Агей 2:4).ПЦ 190.3

След искреното покаяние и желанието да вървят напред с вяра получиха обещанието за материално благоденствие. “От днес ще ви благословя” (Агей 2:19) — заяви Господ.ПЦ 190.4

На техния водач Зоровавел — този, който през всички години след завръщането от Вавилон бе поставян на толкова големи изпитания — бе дадена най-скъпоценната вест. Идва ден, каза Господ, когато всички врагове на избрания народ ще бъдат сломени. “В оня ден, казва Господ на Силите, ще взема тебе, служителю Мой, Зоровавелю... и ще те положа като печат, защото те избрах...” (Агей 2:23). Сега управителят на Израил можеше да разбере защо бе преминал през период на обезсърчение и объркване; можеше да види Божия план във всичко случило се.ПЦ 190.5

Изговорените лично към Зоровавел думи са записани, за да окуражават Божиите чада от всяка епоха. Бог има някаква цел, когато изпраща изпитания на Своите деца. Той никога не ги води по начин, по-различен от този, по който те биха искали да бъдат водени, ако можеха да видят края от началото и да разпознаят в него славата на плана, който изпълняват. Всичко, предизвикано от Бога като изпитание и трудност, идва, за да могат вярващите да получат сила да работят и да страдат за Него.ПЦ 190.6

Дадената на Агей и Захария вест подбуди людете да положат всяко усилие за възстановяване на храма. Но по време на работата бяха притеснявани от самаряните и от някои други, които се стараеха да им попречат по всеки възможен начин. При един случай надзорниците на тази провинция от мидо-персийското царство посетиха Ерусалим и попитаха за името на човека, разрешил да се възстанови сградата. Ако по това време евреите не се бяха уповали на Бога за ръководство, питането можеше да се окаже пагубно за тях. “Но върху старейшините на юдеите беше окото на техния Бог, така щото те не можаха да ги спрат, докле не се отнесе работата до Дария, и тогава да се даде писмен отговор за работата” (Ездра 5:5). На служителите бе отговорено толкова мъдро, че те решиха да напишат писмо до Дарий Хистасп, тогавашен владетел на Мидо-Персия, като насочат вниманието му към указа на Кир. Той нареждаше Божият дом в Ерусалим да бъде възстановен и разходите за това да бъдат поети от царската съкровищница.ПЦ 190.7

Дарий потърси и намери декрета, след което нареди на хората, направили разследването, да позволят продължаването на строежа “Не спъвайте работата на тоя Божи дом — заповяда той. — Областният управител на юдеите и старейшините на юдеите нека построят тоя Божи дом на мястото му.ПЦ 191.1

При туй относно онова, що трябва да направите за тия старейшини на юдеите, за построяването на тоя Божи дом — продължи Дарий, — издавам указ да се дадат незабавно от царския имот, от данъка на жителите отвъд реката разноските на тия човеци, за да не бъдат възпрепятствани. И каквото би им потрябвало, било телци, овни или агнета, за всеизгарянията на небесния Бог, тоже жито, сол, вино или дървено масло според искането на свещениците, които са в Ерусалим, нека им се дават всеки ден непременно, за да принасят благоуханни жертви на небесния Бог и да се молят за живота на царя и на синовете му” (Ездра 6:7-10).ПЦ 191.2

Нареди също да бъдат налагани строги наказания на хората, които по какъвто и да е начин биха променили декрета. Накрая завърши със забележителното изявление: “И Бог, Който е настанил името Си там, нека изтреби всички царе и племена, които биха прострели ръка, за да изменят тая заповед, та да се събори тоя Божи дом, който е в Ерусалим. Аз, Дарий, издадох указа; нека се изпълни незабавно” (Ездра 6:12). Така Господ приготви пътя за завършване на храма.ПЦ 191.3

Месеци преди изготвянето на този декрет израилтяните бяха започнали да работят с вяра, а Божиите пророци им помагаха с вести, напомнящи на работниците Господния план за Израил. Два месеца след като бе произнесена последната отбелязана вест на Агей, Захария получи поредица видения за Божието дело на земята. Те бяха дадени под формата на притчи и символи във време на голяма несигурност и безпокойство и бяха от голямо значение за хората, работещи в името на Израйлевия Бог. На водачите им се струваше, че даденото им разрешение за възстановяване скоро ще бъде оттеглено. Бъдещето изглеждаше мрачно. Бог видя, че народът Му се нуждае от защитата и подкрепата, разкрити чрез Божията безкрайна милост и любов.ПЦ 191.4

Във видение Захария чу ангел Господен да пита: “‘Господи на Силите, докога няма да покажеш милост към Ерусалим и юдовите градове, против които си негодувал през тия седемдесет години?’ И Господ отговори с добри думи, с утешителни думи на ангела, който говореше с мене — каза Захария. — И тъй, ангелът, който говореше с мене, ми рече: ‘Извикай и кажи: “Така казва Господ на Силите: ‘Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион и много се сърдя на охолните народи; защото, като се разсърдих само малко, те спомогнаха към наскърбяването на Израиля. Затова така казва Господ: ‘Аз съм се върнал с милост в Ерусалим; домът Ми ще се построи в него, казва Господ на Силите; и връв ще се опъне върху Ерусалим’”’” (Зах. 1:12-16).ПЦ 191.5

Пророкът бе подбуден да предскаже: “Така казва Господ на Силите: Градовете Ми още ще се преливат с благосъстояние; и Господ още ще утеши Сион и пак ще избере Ерусалим” (Зах. 1:17).ПЦ 191.6

После Захария видя силите, разпръснали Юда, Израил и Ерусалим, символизирани от четири рога. Веднага след това видя четирима ковачи — символ на посредниците, използвани от Господа, за възстановяване на народа Му и на молитвения дом.ПЦ 191.7

“След това подигнах очите си и видях, и ето човек с връв за мерене в ръката му. Тогава рекох: Къде отиваш? А той ми рече: Да измеря Ерусалим, за да видя каква е широчината му и каква е дължината му. И ето, ангелът, който говореше с мене, излезе; и друг ангел излезе да го посрещне и му рече: Тичай, говори на тоя юноша, като кажеш: Ерусалим ще се насели без стени поради многото човеци и добитък в него; защото Аз, казва Господ, ще бъда огнена стена около него и ще бъда славата всред него” (Зах. 2:1-5).ПЦ 191.8

Бог бе наредил Ерусалим да бъде построен отново. Видението за измерването на града бе уверение, че Той ще даде утеха и сила на угнетените и ще изпълни обещанията Си за вечен завет. Защитата Му, заяви Господ, щеше да бъде като огнена стена около града и чрез людете Му Неговата слава щеше да бъде разкрита на всички човешки синове. Това, което бе направил за Своя народ, трябваше да стане известно на цялата земя. “Извикай и възклицавай, сионска жителко, защото Светият Израйлев е велик всред тебе” (Исая 12:6).ПЦ 192.1