Пътуването на Неемия към Ерусалим завърши успешно. Царските писма до управителите на провинциите, през които минаваше по пътя си, му осигуриха почетен прием и незабавна помощ. Нито един неприятел не се осмели да попречи на човека, пазен от властта на персийския цар и посрещан с явно внимание от областните управители. Пристигането му в Ерусалим с военен ескорт показа, че идва с някаква важна мисия. Това предизвика недоволството на езическите племена, намиращи се в близост с града, които толкова често бяха изразявали враждебното си отношение към евреите с пакости и обвинения. Най-упорити в това зло дело бяха някои от водачите на племената — аронецът Санавалат, слугата Товия и арабинът Гисам. Още от самото начало те наблюдаваха с критични очи начинанията на Неемия и се опитваха по всякакъв възможен начин да осуетят плановете му и да попречат на работата.ПЦ 210.3

Неемия продължаваше да се държи благоразумно и предпазливо — нещо характерно за досегашните му действия. Тъй като знаеше, че ожесточени и упорити врагове са готови да му се противопоставят, докато проучваше ситуацията, за да направи планове, криеше от тях целта на мисията си. По този начин се надяваше да осигури сътрудничеството на народа и да го подтикне към работа, преди враговете да разберат, какво става.ПЦ 210.4

Избра няколко мъже, на които можеше да се има доверие, и им разказа защо е дошъл в Ерусалим, какви са намеренията му и плановете, които възнамерява да осъществи. Интересът им бе събуден и те предложиха помощта си.ПЦ 210.5

На третата нощ след пристигането си Неемия стана в полунощ и с няколко доверени придружители тръгна да разгледа пустите места в Ерусалим. Възседнал на осел, минаваше от една част на града в друга и проучваше разрушените стени и порти на града на дедите си. Тъжни спомени изплуваха в ума на еврейския родолюбец, когато разглеждаше със сразено от мъка сърце сринатите укрепления на любимия си Ерусалим. Сцени от отминало израйлево величие преминаваха пред очите му в ярък контраст със свидетелствата за сегашното унижение.ПЦ 210.6

Обиколката си завърши тайно и безшумно. “А по-видните мъже не знаеха, где ходих или що сторих — заявява той — и дотогава не бях явил това на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.” Останалата част от нощта прекара в молитва, защото знаеше, че сутринта му трябват много усилия, за да окуражи и обедини своите унили и разделени съотечественици.ПЦ 211.1

Неемия носеше заповед от царя, изискваща жителите да му сътрудничат в построяването на градските стени, но не разчиташе на своята власт. Предпочете да спечели доверието и симпатията на народа, тъй като знаеше, че за предстоящото велико дело е необходимо съединяване и на сърцата, и на ръцете. В ранното утро призова хората да се съберат и представи пред тях аргументи, които да пробудят спящите им сили и да ги обединят в едно.ПЦ 211.2

Слушателите не знаеха за среднощната обиколка на Неемия, а и той не им каза нищо за нея. Но фактът, че я бе предприел, допринесе много за успеха. За състоянието на града можеше да говори толкова точно и осведомено, че това изуми присъстващите. Впечатленията за слабостта и упадъка на Ерусалим придаваха искреност и сила на думите му.ПЦ 211.3

Той говори на людете за позора им сред езичниците — религията им бе обезславена, а техният Бог — похулен. Разказа им, че в далечната страна е чул за нещастията им, че се е молил Бог да ги дари с милост и че в момента на молитвата е решил да поиска разрешение от царя да дойде да им помогне. Бе помолил Бога не само да получи разрешение, но то да бъде облечено във власт, а той - снабден с необходимите за делото неща. На молитвата му бе отговорено по начин, доказващ, че планът е от Господа.ПЦ 211.4

Разказа им всичко това и след като ги убеди, че е подкрепян и от израйлевия Бог, и от персийския цар, апелира да се възползват от възможността и да се заемат със съграждането на стената.ПЦ 211.5

Призивът бе посрещнат с цяло сърце. Мисълта за изявата на небесна благодат към тях изгони страховете и с подновена смелост те възкликнаха в един глас: “Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.”ПЦ 211.6

Неемия започна да работи за начинанието с цяла душа. Неговата надежда, енергия, ентусиазъм и решителност се предаваха на другите и им вдъхваха същата смелост и възвишеност на намеренията. Всеки се превърна в един Неемия и на свой ред започна да окуражава сърцето на ближния си и да укрепва ръцете му.ПЦ 211.7

Когато израйлевите врагове чуха какво смятат да правят евреите, започнаха да им се присмиват и да ги презират: “Що е това, което правите? Искате да се подигнете против царя ли?” Но отговорът на Неемия бе: “Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.”ПЦ 211.8

Свещениците бяха сред първите, вдъхновени от Неемиевия дух на ревност и искреност. С влиянието си те можеха да направят много за напредъка или за спъването на работата. Показаната още в самото начало готовност за сътрудничество допринесе не малко за успеха на делото. Повечето израйлеви управници и князе проявиха благородство и се заеха със своите задължения. Имената на тези верни мъже са записани в Божията книга. Има и някои, като големците на текойците, които “не се впрегнаха в делото на своя Господ”. Споменът за тези мързеливи служители носи петното на позора и е стигнал до ден днешен като предупреждение за нас и за бъдещите поколения.ПЦ 211.9

Във всяко религиозно движение има хора, които не отричат, че делото е Божие, но стоят настрана и отказват каквито и да е усилия, за да помогнат. Добре би било да помнят, че на небето се записва всичко, че има книги, в които не съществуват пропуски и грешки, а ще бъдат съдени точно според записаното в тях. Отбелязана е всяка пренебрегната възможност да се извърши нещо за Божието дело. Отбелязано е за вечни времена и всяко дело на вяра и любов.ПЦ 211.10

Поведението на текойските благородници бе с малка тежест в сравнение с вдъхновяващото влияние на неемиевото присъствие. Народът като цяло бе обзет от чувство на патриотизъм и желание за работа. Способни и влиятелни хора организираха различни съсловия граждани в групи, като всеки ръководител бе отговорен за строежа на определен участък от стената. За някои е записано, че са поправяли стената всеки “срещу къщата си”.ПЦ 212.1

Енергията на Неемия не намаля след истинското започване на работата. Неуморно и внимателно надзираваше строежа, даваше указания на работниците, отбелязваше трудностите и се грижеше за преодоляване на неочакваните пречки. Влиянието му не преставаше да се чувства в строителството на стената, дълга три мили. С казани на място думи той вдъхваше смелост на страхливите, вдигаше на работа мързеливите и хвалеше усърдните. Непрекъснато наблюдаваше движението на израйлевите врагове, които от време на време се събираха недалеч, започваха разговори, сякаш крояха някаква беля, а след това се приближаваха до работниците и се опитваха да отклонят вниманието им.ПЦ 212.2

Във всичките си задължения Неемия не забрави източника на своята сила. Сърцето му бе постоянно обърнато към Бога, великия Наблюдател на всички хора. “Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем”, възкликна Неемия и думите му, повтаряни и преповтаряни, вълнуваха сърцата на всички строители.ПЦ 212.3

Но възстановяването на ерусалимските укрепления не продължи без спънки. Сатана работеше, за да подбуди противопоставяне и да предизвика обезсърчение. Санавалат, Товия и Гисам, основните движещи сили на това противопоставяне, се заеха да спрат работата по строежа. Опитаха се да причинят разединение между работниците. Присмиваха се на усилията на строителите, като заявяваха, че начинанието не може да бъде завършено и предричаха провал.ПЦ 212.4

“Що правят тия окаяни юдеи? — възкликна пренебрежително Санавалат. — Ще се закрепят ли?... Ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?” Товия добави с още по-голямо презрение: “Даже това, що градят, лисица, ако се покачи по него, ще събори каменната им стена.”ПЦ 212.5

Скоро строителите срещнаха още по-враждебни действия. Бяха принудени да се защитават непрекъснато от заговорите на враговете си, които макар и да твърдяха, че са приятелски настроени, търсеха различни начини да причинят объркване и съмнения. Искаха да унищожат смелостта на евреите. Направиха заговор да привлекат Неемия към своите планове. Двулични евреи бяха готови да помогнат в коварните начинания. Разпространен бе слух, че Неемия прави заговор срещу персийския монарх и иска да се провъзгласи за цар на Израил, а всичките му помощници са предатели.ПЦ 212.6

Но Неемия продължи да се обръща към Бога за ръководство и подкрепа и “людете имаха присърце работата”. Строежът напредваше, празните места бяха запълнени и цялата стена бе издигната до половината от планираната височина.ПЦ 212.7

Израйлевите врагове изгаряха от ненавист, когато виждаха колко безплодни са усилията им. Досега не се бяха опитвали да упражняват насилие, защото знаеха, че Неемия и сътрудниците му работеха по поръчение на царя. Страхуваха се, че активното противопоставяне може да предизвика неодобрението на монарха. Но в гнева си сами станаха виновни в престъплението, за което обвиняваха Неемия. Събрани на съвет, “заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят”.ПЦ 212.8

В същото време самаряните правеха заговор срещу Неемия и делото му; някои от еврейските водачи загубиха чувство за отговорност и се опитаха да го обезсърчат, като преувеличиха трудностите в работата. “Силата на бременосците вече отслабна, а пръстта е много — казаха те. Ние не можем да градим стената.”ПЦ 212.9

Имаше и друг източник на обезсърчение. “Юдеите, които живееха при тях” — хората, незаети в работата — разказваха за думите на своите врагове и ги използваха, за да предизвикат уплаха и да създадат недоволство.ПЦ 213.1

Но упреците и подигравките, противопоставянето и заплахите сякаш само вдъхваха у Неемия още по-голяма решителност и го подтикваха към по-голяма бдителност. Знаеше, че в битката с враговете има опасности, но смелостта му не спадна. “А ние се помолихме на своя Бог — казва той — и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем... Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места — поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им. И като разгледах, станах, та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.ПЦ 213.2

А когато неприятелите ни чуха, че намерението им било известно нам и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си. И от това време нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните... Всеки един от ония, които градяха стената и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието. И всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше.”ПЦ 213.3

До Неемия стоеше тръбач, а на различни места по продължението на стената имаше свещеници, държащи свещените тръби. В процеса на работата хората бяха разпръснати, но при опасност в която и да е точка бе даван сигнал, та всички да се отправят натам. “Така карахме работата — казва Неемия. — Половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.”ПЦ 213.4

От живеещите в градчета и села извън Ерусалим сега се изискваше да се настанят между стените, за да ги пазят нощем и да работят денем. Това бяха мерки срещу ненужно забавяне и срещу опасността от нападение над работниците, когато излизат и се завръщат в домовете си. Неемия и сътрудниците му не бягаха от изпитанията и от трудните задължения. Не сваляха дрехите си и не оставяха настрана оръжието си нито денем, нито нощем, нито през нощта, нито дори през краткото време на сън.ПЦ 213.5

Преживените от строителите по времето на Неемия противопоставяне и обезсърчение, предизвикани от откритите врагове и престорените приятели, показват нагледно какви преживявания ще имат в днешно време работещите за Божието дело. Християните биват изпитвани не само чрез гнева, подигравките и жестокостта на враговете, но и чрез леността, непоследователността, хладкостта и предателството на така наречените приятели и помощници. Върху тях се изсипват присмехи и укори. Същият враг, който подбужда подигравките, при по-благоприятна възможност използва много по-жестоки и насилнически методи.ПЦ 213.6

Сатана се възползва от всеки безчестен човек, за да постигне целите си. Сред изповядващите, че са поддръжници на Божието дело има и такива, които се съюзяват с враговете на Бога и така отварят врата за атаките на най-жестокия Му враг. Дори и желаещите преуспяването на Божието дело отслабват ръцете на Неговите служители, като слушат, разпространяват и в известна степен вярват на вражеските клевети, хвалби и заплахи. Чрез своите посредници Сатана действа със забележителен успех. Всички, които се поддават на влиянието им, са подчинени на омайната сила, унищожаваща разума на добрите и мъдростта на разумните. Но също като Неемия Божиите люде не бива нито да се страхуват от враговете си, нито да ги презират. Облегнати на Бога, те трябва да вървят упорито напред, да вършат делото себеотрицателно и да поставят в Господните ръце каузата, която защитават.ПЦ 213.7

Въпреки неблагоприятните обстоятелства Неемия се довери на Бога и Го направи свое сигурно прибежище. Този, Който подкрепяше служителя си в онова време, подкрепя народа Си във всяка епоха. Във всички кризисни моменти Божият народ може уверено да заяви: “Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?” (Римл. 8:31). Колкото и изкусни да са примките на Сатана и на служителите му, Бог може да ги открие и да ги обезсили. Днес отговорът на човека с вяра ще бъде същият като този на Неемия: “Нашият Бог ще воюва за нас”, защото Той подкрепя делото Си и никой не може да попречи на крайния успех.ПЦ 214.1

ГЛАВА 52—ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

ГЛАВА 54—УПРЕК СРЕЩУ ИЗНУДВАНЕТО