ГЛАВА 3—ГОРДОСТ ОТ БЛАГОДЕНСТВИЕТО

Докато Соломон възвеличаваше небесния закон, Бог бе с него и му даряваше мъдрост да управлява Израил със справедливост и милост. Отначало, когато получи богатство и земна слава, царят бе смирен и влиянието му - изключително голямо. “И Соломон владееше над всичките царства от реката Ефрат до филистимската земя и до египетската граница... И той имаше мир навсякъде около себе си. Юда и Израил живееха безопасно, всеки под лозата и под смоковницата си... през всичките дни на Соломон” (3 Царе 4:21,24,25).ПЦ 16.2

Но след многообещаващото утро животът му се помрачи от отстъпление. Историята отбелязва тъжния факт, че този, който бе наречен Едидия — “Любезен Господу” (2 Царе 12:25); този, който бе почетен от Бога със знаци на Божествена благосклонност, толкова забележителни, че мъдростта и правдата му станаха известни по цял свят; този, който бе убедил мнозина да отдадат слава на израйлевия Бог, престана да служи на Йехова и започна да се покланя на езическите идоли. Стотици години, преди Соломон да се възкачи на трона, Господ, предвиждайки опасностите, които щяха да заплашат избраните за израйлеви управници, даде чрез Мойсей наставление, което да им служи за ръководно начало. Заемащите израйлевия престол бяха посъветвани да направят “препис от тоя закон” на Йехова “от книгата, която е пред левитските свещеници”. “Преписът да се намира при него — каза Господ — и да прочита в него през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа своя Бог, да пази всичките думи на тоя закон и тия повеления и да ги върши, за да се не надигне сърцето му над братята му и да се не отклонява от заповедта надясно или наляво; за да остане много години на царството си, той и чадата му всред Израиля” (Втор. 17:18-20).ПЦ 16.3

Във връзка с това наставление Господ предупреди особено този, който щеше да бъде помазан за цар “нито да си взема той много жени, за да се не отклони сърцето му, нито да си трупа твърде много сребро и злато” (Втор. 17:17).ПЦ 16.4

Соломон знаеше предупрежденията и за известно време се вслушваше в тях. Имаше силно желание да живее и управлява съгласно дадените на Синай заповеди. Начинът му на ръководене на царството бе в ярък контраст с обичаите на тогавашните народи, които не се бояха от Бога и чиито управници погазваха Неговия свят закон.ПЦ 16.5

Опитвайки се да укрепи отношенията си със силното царство на юг от Израил, Соломон застана на забранена почва. Сатана знаеше какъв е резултатът от греха и през първите години от Соломоновото царуване — години на слава поради мъдростта, добродетелността и праведността на царя — се опита да окаже влияние, което по коварен начин би подкопало верността на Соломон към Божиите принципи и би довело до отделянето му от Бога. За успеха на сатанинските усилия знаем от Свещеното писание: “А Соломон се сроди с египетския цар, фараона, като взе фараоновата дъщеря и доведе я да живее в Давидовия град” (3 Царе 3:1).ПЦ 16.6

От човешка гледна точка тази женитба, макар и несъобразена с ученията на Божия закон, изглеждаше голямо благословение, защото Соломоновата съпруга-езичничка стана вярваща и започна заедно с него да се покланя на истинския Бог. Нещо повече, фараонът направи голяма услуга на Израил, като завзе Гезер, уби “ханаанците, които живееха в него”, и го даде “за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена” (3 Царе 9:16). Соломон построи отново този град и очевидно по този начин укрепи царството си по средиземноморския бряг. Но като се съюзи с езически народ и подпечата договора за женитба с езическа принцеса, Соломон грубо пренебрегна мъдрите съвети на Бога за запазване на чистотата на Божия народ. Надеждата, че египетската му съпруга би могла да приеме неговата вяра бе слабо извинение за греха.ПЦ 16.7

За известно време Бог, в Своята състрадателност и любов, пренебрегваше тази ужасна грешка. С мъдрото си поведение царят би могъл да се противопостави до голяма степен на злите сили, които неговото неблагоразумие предизвикаха. Но бе започнал да забравя за Източника на своята сила и слава. Когато желанията му натежаха над разума, себелюбието нарасна и той започна да се опитва да провежда Божиите планове според собствените си разбирания. Представяше довода, че политическите и търговските съюзи със съседните народи биха ги довели до познаване на истинския Бог, и започна да влиза в непочтени връзки с все повече народи. В много случаи тези съюзи бяха подпечатани чрез женитба с езически принцеси. Заповедите на Йехова бяха изоставени заради обичаите на близките племена.ПЦ 17.1

Соломон се блазнеше от мисълта, че мъдростта му и силата на неговия пример биха обърнали жените му от идолопоклонство към поклонение на истинския Бог и че създадените по този начин съюзи ще привлекат съседните народи до близки отношения с Израил. Напразна надежда! Фатална бе грешката на Соломон да се смята за достатъчно силен да устои на влиянието на езическите съдружници. Фатално бе и заблуждението, дало му повод да се надява, че въпреки пренебрежението си към Божия закон други биха могли да бъдат убедени да почитат и спазват светите заповеди.ПЦ 17.2

Съюзите и търговските връзки на царя с езическите народи му донесоха славата, почитта и богатствата на този свят. Той имаше възможност да докара в изобилие злато от Офир и сребро от Тарсис. “И царят направи среброто и златото да изобилват в Ерусалим като камъни, а кедрите направи по множество като полските черници” (2 Лет. 1:15). В дните на Соломон богатството с всичките съпровождащи го изкушения ставаше достояние на все повече хора, но чистото злато на характера бе потъмняло и почерняло.ПЦ 17.3

Толкова постепенно бе Соломоновото отстъпление, че се бе отдалечил от Бога, преди още да го осъзнае. Почти неусетно започна все по-слабо да се уповава на Божественото ръководство и благословение и все повече на собствените си сили. Малко по малко престана да отдава на Бога непоклатимото послушание, което трябваше да направи от Израил един особен народ, и в същото време започна да се придържа все повече към обичаите на околните народи. Поддал се на изкушенията, идващи от успеха и високия пост, забрави за Източника на своето благоденствие. Амбицията да надмине всички други народи по сила и великолепие го подтикна да използва за себелюбиви цели небесните дарове, употребявани доскоро за прославяне на Бога. Парите, които би трябвало да се пазят за подпомагане на достойни бедни хора и за разпространяване по целия свят на принципите на светия живот, бяха егоистично задържани за славолюбиви проекти.ПЦ 17.4

Завладян от непреодолимо желание да надмине другите народи по външен блясък, царят пренебрегна нуждата от постигане на красота и съвършенство на характера. В стремежа си да се прослави пред света продаде честта и верността си. Несметните богатства, спечелени от търговията с много страни, бяха допълнени с печалбите от тежки данъци. Така гордостта, честолюбието, разпуснатостта и себеугаждането породиха жестокост и суровост. Промени се духът на добросъвестност и благоразумие, с който се характеризираха отношенията му с хората през първата част от неговото царуване. От най-мъдрия и най-милостивия владетел той дегенерира в обикновен тиран. Състрадателният и богобоязлив наставник на народа се превърна в потисник и деспот. На народа се налагаше данък след данък, за да се съберат средства за поддържане на пищния царски двор.ПЦ 17.5

Хората започнаха да се оплакват. Уважението и възхищението, което някога хранеха към своя цар, се превърна в недоволство и отвращение.ПЦ 18.1

За да бъдат предпазени от опасността да се уповават на човешка десница, Господ бе предупредил управителите на Израил да не си набавят много коне. Но те пренебрегнаха тази заповед и докарваха “коне из Египет”. “И докарваха коне за Соломон от Египет и от всичките страни.” “Тоже Соломон събра колесници и конници. Имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим” (2 Лет. 1:16; 9:28; 3 Царе 10:26).ПЦ 18.2

Владетелят започна да смята, че луксът, удоволствията и светската слава са доказателство за величието му. Доведоха му стотици красиви и привлекателни жени от Египет, Финикия, Едом, Моав и от много други страни. Те бяха езичнички и практикуваха жестоки и неморални ритуали. Заслепен от красотата им, царят пренебрегна задълженията си към Бога и към държавата.ПЦ 18.3

Собствените жени му влияеха силно и постепенно го склониха да се присъедини към религиозното им поклонение. Соломон пренебрегна Божието наставление, дадено да служи като преграда срещу отстъпничеството, и се отдаде на служене на фалшиви богове. “Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давид. Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците и след Мелхома, мерзостта на амонците” (3 Царе 11:4,5).ПЦ 18.4

Върху южното било на Елеонския хълм — точно срещу хълма Мория, където се намираше красивият храм на Йехова, Соломон издигна величествен комплекс от сгради, които да служат за езически светилища. За да угоди на жените си, постави сред горички от мирта и маслинени дървета големи идоли - неоформени образи от дърво и камък. Там пред олтарите на езическите божества — “Хамос, мерзостта на Моава” и “Молоха, мерзостта на амонците” — се практикуваха най-отвратителните езически ритуали.ПЦ 18.5

Животът на Соломон му донесе неизбежно наказание. Отделянето от Бога в резултат на общуването с идолопоклонници го провали. Щом изостави верността към Бога, загуби себеконтрол. Моралната му сила се стопи. Сетивата му се притъпиха, съвестта му се опетни. Този, който в началото на царуването си бе показал толкова мъдрост и съчувствие, когато върна безпомощното бебе на майка му (виж 3 Царе 3:16-28), падна толкова ниско, че се съгласи да издигне идол за жертвоприношение на живи деца. Този, който в младостта си бе надарен с тактичност и разум, а в силата на младостта си бе вдъхновен да напише: “Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт” (Пр. 14:12), в по-късните си години се отклони толкова далеч от чистотата, че започна да се застъпва за развратните и отвратителните ритуали, свързани с поклонението на Хамос и Астарта. Този, който при посвещаването на храма бе казал на своя народ: “...вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа...” (3 Царе 8:61), стана нарушител и в сърцето, и в живота си се отрече от собствените си думи. Соломон прие разврата за свобода. Опита се, но на каква цена, да съедини светлината с тъмнината, доброто със злото, чистотата с нечистотата, Христос с Велиал.ПЦ 18.6

От един от най-великите царе, държали някога скиптър, Соломон се превърна в развратник, инструмент и роб на други хора. Характерът му, някога благороден и мъжествен, стана отпуснат и женствен. Вярата му в живия Бог бе изместена от атеистични съмнения. Неверието опетни щастието му, отслаби принципите му и обезцени живота му. Справедливостта и великодушието в началото на неговото царуване се превърнаха в деспотизъм и тирания. Нещастното, слабо човешко естество! Бог може да направи много малко за хора, които загубват чувството си на зависимост от Него.ПЦ 18.7

През тези години на отстъпничество Израил започна все повече да запада в духовно отношение. Би ли могло да бъде другояче, след като царят на народа бе свързал интересите си със сатанинските посредници? Врагът действаше чрез тях, за да обърква умовете на израилтяните относно истинското и фалшивото духовно служене и те бяха станали лесна плячка. Търговията с други народи ги сближи с хора, които не обичаха Бога, а и тяхната любов към Него бе силно отслабена. Усетът им за възвишения и свят характер на Бога бе изчезнал. Отказвайки да вървят по пътя на послушанието, отдадоха верността си на врага на правдата. Бракът с езичници стана нещо обикновено и скоро престанаха да ненавиждат идолопоклонството. Народът поддържаше полигамията. Покланящи се на идолите майки възпитаваха децата си да спазват езическите ритуали. В живота на мнозина чистото религиозно служене бе изместено от най-мрачно идолопоклонство.ПЦ 19.1

Християните трябва ясно да се разграничават и да се отделят от света, от неговия дух и влияния. Бог е наистина способен да ни пази в света, но ние не трябва да бъдем от света. Неговата любов не е непостоянна и колеблива. Той винаги бди над Своите чада и грижата му към тях е неизмеримо голяма. Но изисква непоколебима вярност. “Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона” (Матей 6:24).ПЦ 19.2

Соломон бе надарен с чудна мъдрост, но светът го отдалечи от Бога. Съвременните хора не са по-силни от него. Те са не по-малко склонни да се поддават на влиянията, които причиниха падението му. Както в древността Бог предупреди Соломон за опасността, така и днес Той предупреждава Своите чада да не увреждат душите си, като се привързват към света. “Излезте изсред тях — апелира Бог — и отделете се... и не се допирайте до нечисто, и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери, казва всемогъщият Бог” (2 Кор. 6:17,18).ПЦ 19.3

Когато има благоденствие, опасността е неизбежна. През вековете богатствата и славата винаги са застрашавали смирението и духовността. Не е трудно да се носи празна чаша; трудно е да се носи уверено пълната догоре чаша. Бедствия и трудности могат да причинят скръб, но това, което най-много заплашва духовния живот, е благоденствието. Ако човешкото естество не е непрестанно подчинено на Божията воля, ако не е осветено от истината, охолството с положителност ще възбуди естествената склонност към възгордяване.ПЦ 19.4

Има известна безопасност в долината на смирението, където всяка стъпка на човека зависи от Божието поучение и ръководство. Но в най-голяма опасност са хората, които в преносен смисъл стоят на високи кули и поради поста им се предполага, че имат голяма мъдрост. Ако тези хора не направят Бог своя сигурна опора, със сигурност ще паднат.ПЦ 19.5

Винаги когато се подхранват гордост и амбиция, животът се помрачава, тъй като гордостта кара човека да не изпитва никаква нужда и затваря сърцето му за безкрайните небесни благословения. Всеки, който прави себепрославянето цел в живота, ще открие, че е лишен от Божията благодат, чрез която се постигат истинските богатства и задоволяваща радост. Но човекът, даващ и правещ всичко за Христос, знае, че ще се изпълни обещанието: “Благословението Господне обогатява и трудът на човека не ще притури нищо” (Пр. 10:22). С нежното докосване на благодатта Спасителят прогонва от душата безпокойството и нечистите амбиции, променя враждебността в любов и неверието в доверие. Когато Бог каже на душата “Последвай Ме”, магията на светското привличане се разваля. Ако се чуе Неговият глас, духът на скъперничество и самолюбие се оттегля от сърцето и човекът се чувства свободен да последва Бога.ПЦ 19.6