Още от самото начало греховното влияние на Езавел върху Ахаав продължи и през следващите години от живота му. Това доведе до такива дела на позор и насилие, каквито според святата история са били рядко надминавани. “Никой наистина не биде подобен на Ахаав, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел.”ПЦ 68.8

Алчен по природа, Ахаав бе подкрепен от Езавел във вършенето на злодеяния и бе последвал наклонностите на злото си сърце, докато накрая себелюбивият дух го завладя изцяло. Не можеше да овладее желанията си; смяташе, че всичко, което поиска, му принадлежи по право.ПЦ 68.9

Тази основна черта в характера на Ахаав, оказала толкова пагубно влияние върху съдбата на царството при наследниците му, се разкрива в един случай, когато Илия още бе пророк в Израил. Съвсем близо до царския дворец се намираше лозето на езраелеца Навутей. Ахаав реши в сърцето си да го придобие и предложи да го купи или в замяна да даде друга земя. “Дай ми лозето си да го имам за бостан, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.”ПЦ 68.10

Навутей ценеше лозето си изключително много и тъй като бе принадлежало на дедите му, отказа да го продаде. “Да не ми даде Господ да ти дам бащиното си наследство” — каза Навутей. Според левитските правила никаква земя не можеше да се прехвърля завинаги чрез продажба или замяна. Всички израилтяни трябваше “да се привързват, всеки за наследството на отеческото си племе” (Числа 36:7).ПЦ 69.1

Царят почти се разболя от отказа на Навутей. “И Ахаав дойде у дома си тъжен и огорчен... И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не взе хляб.”ПЦ 69.2

Езавел скоро научи за случилото се и възмутена, че някой може да откаже на царската молба, увери Ахаав, че без причина продължава да тъжи. “Царуваш ли ти наистина над Израиля? — попита тя. — Стани, яж хляб и нека е весело сърцето ти. Аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.”ПЦ 69.3

Ахаав не се заинтересува, какви средства ще използва жена му, за да постигне целта си. Без да чака, Езавел започна да осъществява непочтеното си намерение. Написа писмо от името на царя, подпечата го с царския печат и го изпрати на старейшините и благородниците в града, където живееше Навутей. В писмото се казваше: “Прогласете пост и поставете Навутея на видно място пред людете; и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелстват против него, казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре”.ПЦ 69.4

Заповедта бе изпълнена. “И мъжете от града му, старейшините и благородните... сториха според заповедта, която Езавел им бе пратила...” Тогава Езавел отиде при царя и му каза да отиде и да вземе лозето. Без да се замисля за последствията, Ахаав сляпо послуша съвета й и присвои така желаната собственост.ПЦ 69.5

Не бе позволено на царя да се радва безнаказано на спечеленото с измама и проливане на кръв. “Но Господното слово дойде върху тесвиеца Илия и рече: ‘Стани, слез да посрещнеш израйлевия цар Ахаав, който живее в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, гдето слезе да го присвои. И да му говориш, казвайки: “Така казва Господ: ‘Уби ли ти, а още присвои ли ти?’”’” След това Господ нареди на Илия да изкаже за него страшна присъда.ПЦ 69.6

Пророкът побърза да изпълни Божието поръчение. Срещнал в лозето лице срещу лице строгия вестител на Йехова, виновният цар изрази страха си с думите: “Намери ли ме, враже мой?”ПЦ 69.7

Без никакво бавене Господният вестител отговори: “Намерих те, защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа. Ето, казва Господ, Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета и ще изтребя от Ахаав всеки от мъжки пол...” Нямаше да бъде проявена никаква милост. Господ заяви, че целият Ахаавов дом трябваше да бъде напълно унищожен “като дома на Еровоама, Наватовия син, и като дома на Вааса, Ахиевия син, поради раздразнението, с което Ме ти разгневи, като направи Израиля да съгреши”.ПЦ 69.8

А за Езавел Господ заяви: “Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел. Който от Ахаавовия род умре в града, него кучетата ще изядат, а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат”.ПЦ 69.9

Когато царят чу ужасната вест, “раздра дрехите си, тури вретище на снагата си, пости и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.ПЦ 69.10

Тогава Господното слово дойде към тесвиеца Илия: ‘Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му’”.ПЦ 69.11

След по-малко от три години цар Ахаав бе убит от сирийците. Наследникът му Охозия “върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши; защото служи на Ваала и му се поклони, и разгневи Господа Израйлевия Бог според всичко, което бе вършил баща му” (3 Царе 22:52,53). Непрестанно се изливаха наказания поради греховете на непокорния цар. Опустошителната война с Моав, а после и инцидентът, застрашил живота му, свидетелстваха за Божия гняв над него.ПЦ 69.12

Охозия “падна през решетката на своята горна стая” и сериозно се нарани. Уплашен от възможните последици, изпрати някои от служителите си да попитат акаронския бог Ваал-зевув дали ще се възстанови. Вярваше се, че посредством свещениците акаронският бог предсказва бъдещето. Много хора отиваха да се допитват, но предсказанията идваха от княза на тъмнината.ПЦ 70.1

Служителите на Охозия срещнаха един Божи човек, който им нареди да се върнат при царя със следната вест: “Няма ли Бог в Израиля, та пращаш да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува? Няма, прочее, да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш”. След като изрече вестта си, пророкът си тръгна.ПЦ 70.2

Удивените служители бързо се върнаха при царя и му повториха думите на Божия човек. Царят попита: “Какъв беше на глед човекът...?” Отговориха: “Беше човек облечен в кожух и препасан около кръста си с кожен пояс”. “Това е тесвиецът Илия” — възкликна Охозия. Той знаеше много добре, че ако виденият от служителите странник бе наистина Илия, думите неизбежно щяха да се сбъднат. Със силното желание, ако е възможно, да избегне страшната присъда, царят реши да повика пророка.ПЦ 70.3

Два пъти изпращаше групи войници да го сплашват и два пъти Божият гняв се изливаше върху тях. Третата група войници се смири пред Бога и предводителят им, приближавайки се до Господния вестител, “коленичи пред Илия и го помоли, казвайки му: Божи човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тия петдесет твои слуги...ПЦ 70.4

...И ангел Господен рече на Илия: Слез с него; не бой се от него. И тъй, той стана, та слезе с него при царя. И рече му: Така казва Господ: Понеже си пратил човеци да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува, като че нямаше Бог в Израиля, за да се допиташ до Неговото слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш”.ПЦ 70.5

По време на бащиното си царуване Охозия бе видял чудните дела на Всемогъщия. Бе видял страшните доказателства на Бога към отстъпилия Израил за това, как да се отнася към отхвърлящите задължителността на закона. Към тези събития Охозия се отнесе като към празни приказки. Вместо да смири сърцето си пред Господа, бе последвал Ваал и в последните дни от живота си бе извършил най-предизвикателната си и безбожна постъпка. Бунтовно настроен и нежелаещ да се покае, Охозия “умря според Господното слово, което Илия беше говорил”.ПЦ 70.6

В историята на цар Охозия и неговия грях има предупреждение, което никой не може да пренебрегне безнаказано. Съвременните хора може да не се покланят на езически богове, но хиляди отдават почитта си на езическия олтар, както направи израйлевият цар. Шири се духът на идолопоклонство, макар че под влиянието на науката и образованието, то е приело по-изискани и по-привлекателни форми от тези в дните, когато Охозия потърси акаронския бог. Всеки ден сме свидетели на тъжния факт, че вярата в сигурното пророческо слово намалява и нейното място заемат суеверието и сатанинските измами, които завладяват умовете на много хора.ПЦ 70.7

Днес мистериите на езическото богослужение са заменени с тайнствени контакти и сеанси, затъмнени стаи и чудеса, вършени от спиритически медиуми. “Разкритията” на тези медиуми се приемат охотно от хилядите хора, които отказват да признаят светлината от Божието слово или от Божия Дух. Вярващите в спиритизма могат да говорят за древните магьосници с презрение, но големият измамник се смее триумфално, когато се поддават на уловките му с различно проявление.ПЦ 70.8

Много хора потръпват от ужас при мисълта да се допитат до медиуми, но в същото време се привличат от по-приемливи форми на спиритизъм. Други биват отклонени от ученията на християнската наука (зародило се през 19 в. религиозно движение, което поставя писанията на Мери Бейкър наравно с Библията. Набляга на свръхестественото изцеление — б.р.), от мистицизма на теософията и от други ориенталски религии.ПЦ 71.1

Апостоли от почти всички разновидности на спиритизма твърдят, че имат силата да лекуват. Те приписват тази сила на електричеството, магнетизма (през 19 в. с тези термини са били назовавани явленията, които днес наричаме терапия с биоенергия — б.р.) и на така наречените безвредни средства или на латентните сили в ума на човека. Не са малко хората, дори в сегашната християнска епоха, които отиват при такива лечители, вместо да се доверят на силата на живия Бог и на умението на квалифицирани лекари. Майката, стояща до леглото на болното си дете, възкликва: “Не издържам вече. Няма ли лекар, който да може да излекува детето ми?” Казват й за чудните лекувания, извършвани от някой ясновидец или лечител чрез магнетизъм, и тя доверява скъпата си рожба на неговите грижи. По този начин го поставя в ръцете на Сатана, който все едно е до нея. И в много случаи бъдещият живот на детето се контролира от сатанинската сила, която е почти невъзможно да бъде премахната.ПЦ 71.2

Бог имаше причина да се гневи поради порочността на Охозия. Какво не бе направил, за да спечели сърцата на израилтяните и да им вдъхне доверие в Себе Си? Векове наред им бе давал доказателства за ненадмината доброта и любов. Още от самото начало бе показал, че наслаждението Му е с човешките чада (по Пр. 8:31). Винаги се бе отзовавал на помощ на всички, които искрено Го търсеха. И въпреки това, обръщайки се от Всевишния към най-големия враг на народа Му, израйлевият цар обяви пред езичниците, че има по-голямо доверие в техните идоли, отколкото в небесния Бог. По същия начин Го обезславят и съвременните хора, когато за помощ и съвет се обърнат от Източника на силата и мъдростта към силите на тъмнината. Ако гневът на Бога пламна поради деянието на Охозия, как се отнася Той към онези, които макар да имат по-голяма светлина, решават да тръгнат по същия път?ПЦ 71.3

Предаващите се на сатанинските чародеяния може да се хвалят с голямата полза, която са получили, но доказва ли тя, че в поведението им има мъдрост или сигурност? Какво от това, че животът се продължава? Какво от това, че се постига светска печалба? Струва ли си в края на краищата да се пренебрегва Божията воля? Накрая всички очевидни печалби ще се окажат непоправима загуба. Не можем безнаказано да премахнем дори една от бариерите, поставени от Бога срещу силата на Сатана.ПЦ 71.4

Тъй като Охозия нямаше син, негов наследник стана брат му Йорам, владеещ над десетте племена в продължение на дванадесет години. През тези години майка му Езавел, която все още бе жива, продължи да влияе неблагоприятно на държавните дела. Много от израилтяните продължаваха да практикуват езическите обичаи. Самият Йорам “върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му. Обаче беше привързан за греховете на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях” (4 Царе 3:2,3).ПЦ 71.5

По време на Йорамовото царуване над Израил умря Йосафат, а Йосафатовият син, също наречен Йорам, се възкачи на трона на юдовото царство. Чрез женитбата си с дъщерята на Ахаав и Езавел Йорам от Юда се свърза тясно с израйлевия цар и през царуването си последва Ваал, “както постъпваше Ахаавовият дом... Той построи и високи места по юдовите планини и направи ерусалимските жители да блудстват, и разврати Юда” (2 Лет. 21:6,11).ПЦ 71.6

На царя на Юда не бе позволено да продължи ужасното си отстъпление неизобличен. Пророк Илия все още не беше грабнат на небето и не можеше мълчешком да наблюдава как юдовото царство върви по същия път, извел северното царство на ръба на гибелта. Пророкът изпрати на Йорам от Юда писмо, в което злият цар прочете страшните думи: “Така казва Господ Бог на баща ти Давид: ‘Понеже ти не си ходил в пътищата на баща си Йосафата, нито в пътищата на юдовия цар Аса, но си ходил в пътя на израйлевите царе и си направил Юда и ерусалимските жители да блудстват, както блудства Ахаавовият дом, още си избил и братята си, дома на баща си, които бяха по-добри от тебе, ето, Господ порази с тежък удар людете ти, чадата ти, жените ти и целия ти имат; и ти тежко ще боледуваш...’”ПЦ 72.1

“...Господ подигна против Йорама духа на филистимците и на арабите, които са близо до етиопяните; и те възлязоха против Юда, спуснаха се на него и заграбиха целия имот, що се намери в царската къща, още и синовете му и жените му, така щото не му остана син, освен Йоахаз [Охозия], най-младият от синовете му.ПЦ 72.2

А подир всичко това Господ го порази с неизцерима болест в червата; и след известно време, накрая, след две години... умря с люти болки”. “А вместо него се възцари син му Охозия” (2 Лет. 21:12-19; 4 Царе 8:24).ПЦ 72.3

Ахаавовият син Йорам все още управляваше израйлевото царство, когато племенникът му Охозия се възцари на юдовия престол. Той царува само една година и през това време, повлиян от майка си Готолия, “негова съветница в нечестието му”, “ходи в пътя на Ахаавовия дом и извърши зло пред Господа” (2 Лет. 22:3,4; 4 Царе 8:27). Баба му Езавел бе все още жива и той смело се съюзи с вуйчо си Йорам от Израил.ПЦ 72.4

Охозия от Юда скоро стигна до трагичния завършек на живота си. Оцелелите членове от Ахаавовия дом наистина бяха “съветници за неговото погубване” (2 Лет. 22:4). Докато Охозия бе на посещение при вуйчо си в Езраел, пророк Илия получи указание от Бога да изпрати един от синовете на пророците в Рамон-галаад, за да помаже Ииуй за цар на Израил. По това време обединените сили на Юда и Израил бяха заети с военни действия срещу сирийците в Рамот-галаад. Йорам бе ранен в битка и се бе върнал в Езраел, оставяйки Ииуй да се грижи за царските армии.ПЦ 72.5

При помазването на Ииуй вестителят на Илия заяви: “Помазах те цар над Господните люде, над Израиля”. След това тържествено възложи на Ииуй специално поръчение от небето. “И ти да поразиш дома на господаря си Ахаав — заяви Господ чрез Своя вестител, — за да отмъстя върху Езавел за кръвта на слугите Си пророците, за кръвта на всичките Господни слуги. Защото целият Ахаавов дом ще бъде изтребен...” (4 Царе 9:6-8).ПЦ 72.6

След като войската го провъзгласи за цар, Ииуй отиде в Езраел, където започна да изпълнява присъдата над избралите да живеят в грях и да водят и другите в грях. Йорам от Израил, Охозия от Юда и царицата майка Езавел заедно с “всичките останали от Ахаавовия дом в Езраел и всичките му големци, близките му приятели и свещениците му” бяха убити. “Всичките пророци на Ваала, всичките му служители и всичките му жреци”, живеещи в центъра на Вааловия култ близо до Самария минаха под нож. Езическите образи бяха счупени и изгорени, а храмът на Ваал бе разрушен до основи. “Така Ииуй изтреби Ваала от Израиля” (4 Царе 10:11,19,28).ПЦ 72.7

Вестта за това унищожение стигна до Готолия, дъщерята на Езавел, която все още имаше важно положение в юдовото царство. Когато разбра, че синът й, царят на Юда, е мъртъв, “стана, та погуби целия царски род от юдовия дом”. В това клане всички Давидови потомци, имащи право на трона, бяха изклани до един с едно-единствено изключение. Съпругата на първосвещеника Йодай скри бебето на име Йоас в храма. То остана потулено цели шест години, докато “Готолия царуваше над земята” (2 Лет. 22:10,12).ПЦ 72.8

В края на този период “левитите и целият Юда” (2 Лет. 23:8) се обединиха с първосвещеника Йодай, за да коронясат и помажат детето Йоас и да го провъзгласят за цар. “После изпляскаха с ръце и казаха: ‘Да живее царят!’” (4 Царе 11:12).ПЦ 73.1

“А Готолия, като чу вика от людете, които се стичаха и хвалеха царя, дойде при людете в Господния дом” (2 Лет. 23:12). “И погледна, и ето, царят стоеше при стълпа според обичая и военачалниците и тръбите при царя, и всичките люде отстрана се радваха и свиреха с тръбите. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: ‘Заговор! Заговор!’” (4 Царе 11:14).ПЦ 73.2

Но Йодай нареди на стотниците да хванат Готолия и нейните последователи и да ги изведат извън храма до мястото на екзекуцията, където ги убиха.ПЦ 73.3

Така загина последният член от Ахаавовия дом. Ужасното зло, извършено чрез съюза с Езавел, продължи, докато загина и последният от потомците на Ахаав. Дори в юдовата земя, където поклонението на истинския Бог никога не бе официално отменяно, Готолия бе успяла да съблазни мнозина. Веднага след екзекуцията на непокаялата се царица “всичките люде от земята влязоха във Вааловото капище, та го събориха, жертвениците му и кумирите му изпотрошиха съвсем и Вааловия жрец Матан убиха пред жертвениците” (4 Царе 11:18).ПЦ 73.4

Последва реформация. Участниците в провъзгласяването на Йоас за цар направиха тържествен завет, че “ще бъдат Господни люде”. След като греховното влияние на Езавелината дъщеря бе премахнато от юдовото царство и Вааловите свещеници бяха избити, а храмът им разрушен, “всичките люде от страната се зарадваха и градът се успокои” (2 Лет. 23:16,21).ПЦ 73.5

ГЛАВА 15—ЙОСАФАТ

ГЛАВА 17—ПРИЗОВАВАНЕТО НА ЕЛИСЕЙ