ГЛАВА 17—ПРИЗОВАВАНЕТО НА ЕЛИСЕЙ

Бог бе поръчал на Илия да помаже друг пророк, който да заеме мястото му. “Елисея Сафатовия син... помажи за пророк вместо тебе” (3 Царе 19:16). За да изпълни поръчката, Илия тръгна да намери Елисей. Пътувайки на север, наблюдаваше колко променена е околността в сравнение с онова, което беше съвсем доскоро! Преди време земята бе изпепелена, а нивите оставени необработени, тъй като цели три години и половина не бяха падали нито роса, нито дъжд. Сега навсякъде бе избуяла зеленина, сякаш за да навакса времето на суша и глад.ПЦ 73.6

Бащата на Елисей бе богат земеделец — човек, чието домочадие бе от хората, не преклонили коляно пред Ваал във времето на почти всеобщото отстъпление. Домът му бе почетен от Бога, защото там верността към религията на древния Израил бе правило на всекидневието. В такава обстановка преминаха ранните години от живота на Елисей. В тишината на селския живот, учейки се от Бога, от природата и от трудностите на физическия труд, той получи такова добро обучение в простотата на навиците и в послушанието към родителите и към Господа, което му помогна да стане годен за предстоящия висок пост.ПЦ 73.7

Елисей бе призован за пророк, когато ореше земята заедно с бащините си слуги. Това бе работата, най-близка на сърцето му. Характеризираше се не само със способността на ръководител, но и със смирението на слуга. Въпреки че имаше тих и спокоен дух, бе също енергичен и твърд. Отличаваше се с почтеност, вярност и любов и със страх от Господа. В изморителното всекидневие получаваше сила, целеустременост и благородство на характера, като непрекъснато растеше в благодат и познание. Докато служеше на баща си в домашните задължения, учеше се да служи и на Бога.ПЦ 73.8

Чрез верността си в малките неща Елисей се подготвяше за много по-сериозни поръчения. Чрез практическия си опит ден след ден той ставаше годен за много по-голяма и възвишена работа. Доби опит в служенето и в резултат на това се научи да дава наставления и да ръководи. Тук има урок за всички. Никой не знае каква е Божията цел, когато се допускат трудности, но всички могат да бъдат сигурни, че верността в малките неща е доказателство за годност в много по-сериозни задължения. Всяка постъпка открива характера и само онзи, който покаже в малките неща, че е “работник, който няма от що да се срамува”, може да бъде почетен от Бога с по-висша мисия.ПЦ 74.1

Ако човек мисли, че е без значение как се изпълняват дребните поръчения, значи е негоден за по-висока длъжност. Той може да се смята за компетентен да изпълнява по-тежки задължения, но Бог вижда и под повърхността. След изпитания и трудности за такъв човек се издава присъдата: “Претеглен на везните и намерен за недостатъчен”. Липсата на вярност се отразява на характера му. Той не получава благодат, сила и характерни черти, които могат да се придобият единствено чрез цялостно себепредаване.ПЦ 74.2

Тъй като не са пряко свързани с някаква религиозна дейност, мнозина мислят, че животът им е безполезен и че не правят нищо за напредъка на Божието царство. С каква радост биха се заели ако само можеха да извършат велико дело! Но понеже могат да служат единствено в малките дела, те мислят, че са оправдани да не вършат нищо. По този въпрос грешат. Човек може да служи активно на Бога и когато се занимава с обикновените всекидневни задължения - когато сече дървета, почиства нивата или върви след плуга. Майката, обучаваща децата за служба на Христос, работи толкова за Бога, колкото и проповедникът на амвона.ПЦ 74.3

Мнозина копнеят за особени таланти, с които да вършат чудни дела, а в същото време пренебрегват непосредствените задължения, чието изпълнение би придало особен вкус на живота. Нека тези хора се заемат с възложените им отговорности. Успехът зависи не толкова от таланта, колкото от енергичността и желанието. Не притежаването на възхитителни способности ни прави способни да работим добре, а съзнателното изпълняване на всекидневните задължения, съзнателността и искреното желание за преуспяването на другите. Най-добрите качества могат да се открият у най-смирените хора. Най-обикновените задачи, изпълнени с любов и вярност, са скъпоценни в Божиите очи.ПЦ 74.4

Упътен от Бога в търсене на приемник на делото, Илия мина през полето, където Елисей ореше, и постави на плещите на младежа своя кожух — символ на посвещението. По време на глада Сафатовото семейство се бе запознало с делото и мисията на Илия. Сега Божият Дух разкри на Елисеевото сърце значението на тази постъпка — знак, че Бог го е призовал да стане последовател на Илия.ПЦ 74.5

“А той остави воловете, та се завтече подир Илия и рече: Нека целуна, моля, баща си и майка си и тогава ще те последвам.” Отговорът на Илия бе: “Иди, върни се, защото какво съм ти сторил?” (3 Царе 19:20). Тези думи нямаха за цел да отблъснат, а да изпитат вярата. Елисей трябваше да приеме изискването и да реши дали да приеме, или да отхвърли призива. Ако желанията му бяха насочени единствено към дома и неговото благополучие, можеше да си остане в него. Но Елисей разбра значението на призоваването. Знаеше, че идва от Бога и не се поколеба да се подчини. За никакви земни придобивки нямаше да пропусне възможността да стане Божи служител и да пожертва привилегията да общува с Господния слуга. “И той се върна отподире му, та взе двойката волове и ги закла, а с приборите на воловете опече месото им и даде на людете, та ядоха. Тогава стана, та последва Илия и му слугуваше” (3 Царе 19:21). Без да се колебае, напусна любимия дом, за да подпомага пророка в несигурния му живот.ПЦ 74.6

Ако Елисей бе попитал Илия какво очаква от него, каква ще бъде работата му, щеше да получи отговора: “Бог знае; Той ще ти покаже. Ако се довериш на Господа, Той ще отговори на всичките ти въпроси. Можеш да дойдеш с мене, ако имаш доказателство, че Бог те е призовал. Сам се увери, че Бог ме подкрепя и че ти чуваш Неговия глас. Ако можеш да изоставиш всичко, за да спечелиш Божието благоволение, ела”.ПЦ 74.7

Подобен на призива към Елисей бе отговорът на Христос към богатия младеж, попитал Го: “...Какво добро да сторя, за да имам вечен живот?... Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата. Дойди и ме следвай”.ПЦ 75.1

Елисей прие повика за служене, без да се обръща назад към удоволствията и удобствата, които оставяше. Чул думите на Спасителя, богатият младеж “отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот” (по Матей 19:16,21,22). Не пожела да направи жертва. Любовта му към материалните притежания бе по-голяма от любовта към Бога. С отказа си да се отрече от всичко заради Христос се оказа недостоен да Му служи.ПЦ 75.2

Апелът да поставим всичко на олтара на служенето стига до всеки от нас. Не от всички се иска да работят като Елисей, нито пък на всички се казва да продадат имота си. Но Бог ни кани да поставим службата за Него на първо място в живота си и да не допускаме да измине нито ден, без да сме направили нещо за напредъка на делото Му на земята. Той не очаква от всички еднаква служба. Един може да бъде призован да работи в чужда страна, друг — да даде част от средствата си за поддържане на евангелското дело. Бог приема приноса на всеки. Необходимо е единствено посвещение. Посветените ще чуят небесния призив и ще откликнат.ПЦ 75.3

На всеки участник в Божията благодат Господ посочва какво да прави за другите. Всеки от нас трябва да поеме задължението си и да каже: “Ето ме, изпрати мене”. Независимо дали човек е проповедник на евангелието или лекар, търговец или земеделец, чиновник или механик, на него са възложени отговорности. Работата му е да разкрива на другите евангелието на спасението. Всяко начинание, в което се включва, трябва да бъде средство за постигане на тази цел.ПЦ 75.4

В началото от Елисей не се поиска да направи нещо велико. Обучението му се състоеше все още в изпълняване на съвсем обикновени поръчения. За него се казва, че е поливал вода върху ръцете на господаря си Илия. Желаеше да върши всичко, което Господ му нареди, и на всяка стъпка учеше уроците на смирението и служенето. Като придружител на пророка той не спираше да показва верността си във всичко и същевременно всекидневно се посвещаваше на определената му от Бога мисия.ПЦ 75.5

Животът му при Илия не бе без изкушения. Винаги имаше изпитания, но при всеки случай се доверяваше на Бога. Бе изкушаван да мисли за оставения дом, но устоя. Сложил вече ръка на ралото, бе решен да не се обръща назад и въпреки всички изпитания и трудности остана верен на призванието си.ПЦ 75.6

Службата за Бога се състои в нещо много повече от проповядване на Словото. Службата за Бога означава младите хора да бъдат научени така, както Илия учеше Елисей, да бъдат откъсвани от обикновените задължения и да им се възлагат отговорности в Божието дело — отначало малки, а след това по-големи, за да придобиват сила и опит. В евангелското дело има хора на вярата и на молитвата, които могат да кажат: “Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота..., това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас...” (1 Йоан 1:1,3). Младите неопитни библейски работници трябва да бъдат обучавани чрез истински труд и свързани с опитните Божии служители. Така ще се научат да носят отговорности.ПЦ 75.7

Хората, които се занимават с подготовката на млади работници, вършат благородна работа. Сам Господ сътрудничи на усилията им. А младежите, към които е отправен призивът за посвещение и които имат привилегията да общуват отблизо с искрени и набожни библейски работници, трябва да се възползват от тези възможности. Бог ги е почел, като ги е избрал за служба и ги е поставил там, където могат да получат най-доброто обучение за нея. Те трябва да са смирени, верни, послушни и готови да работят. Ако се подчиняват на Божието напътствие, изпълняват Неговите указания и избират служителите Му за свои съветници, ще се развият като праведни, принципни и непоклатими мъже, на които Бог е възложил длъжности.ПЦ 75.8

Когато евангелието се проповядва в неговата чистота, хората ще бъдат призовани от плуга и от обичайните делови занимания, значително ангажиращи ума, и ще бъдат обучавани от мъже с опит. След като се научат как да работят успешно, ще започнат да проповядват истината със сила. Чрез чудни изяви на Божието провидение планини от трудности ще бъдат премествани и хвърляни в морето. Вестта, която има толкова голямо значение за жителите на земята, ще бъде чута и разбрана. Хората ще разберат що е истина. Делото ще напредва все повече и повече, докато всички хора на земята бъдат предупредени. Тогава ще дойде свършекът.ПЦ 76.1

Няколко години след призоваването Елисей и Илия работеха заедно, като всеки ден младежът напредваше в подготовката си за делото. Илия бе Божи инструмент за премахването на големи злини. Поддържаното от Ахаав и от езичничката Езавел идолопоклонство бе прелъстило народа, но му бе противодействано решително. Пророците на Ваал бяха изтребени. Целият израйлев народ бе силно развълнуван и мнозина започнаха да се връщат към поклонението на Бога. Като наследник на Илия Елисей трябваше с внимателни и търпеливи напътствия да се опита да насочи Израил по верния път. Връзката му с Илия, най-великия пророк след Мойсей, го подготви за делото, което скоро трябваше сам да поеме.ПЦ 76.2

През годините на съвместна работа Илия трябваше от време на време строго да изобличава явни беззакония. Когато непочтеният Ахаав отне лозето на Навутей, точно Илия произнесе пророчество за съдбата и наказанието на целия Ахаавов дом. Когато след смъртта на баща си Ахаав Охозия изостави живия Бог заради култа към акаронския бог Ваал-зевув, настоятелният протест на Илия бе чут още веднъж.ПЦ 76.3

В годините на израйлевото отстъпление основаните от Самуил пророчески училища бяха западнали. Елисей ги възстанови, като се погрижи младите хора да получат образование, което би ги довело до възвеличаване и почитане на закона. Три от тези училища — в Галгал, Ветил и Ерихон, са споменати в библейския доклад. Малко преди Илия да бъде грабнат в небето, двамата с Елисей посетиха един от тези центрове на обучение. Тук младите ученици отново получиха уроците, които Божият пророк им бе давал при предишните си посещения. Илия най-много наблегна на високото им призвание да бъдат верни на небесния Бог. Той подчерта също така важността от простота във всяка страна от обучението им. Само по този начин биха могли да бъдат оформени по небесен образ и да се заемат с работа в Господното дело.ПЦ 76.4

Когато Илия видя какво се постига чрез тези училища, сърцето му се зарадва. Реформацията не бе цялостна, но все пак из цялото царство можеше да се види истинността на Божиите думи: “Оставил съм Си обаче в Израиля седем хиляди души...” (3 Царе 19:18).ПЦ 76.5

Докато Елисей придружаваше пророка в пътуването му от училище в училище, вярата и решителността му бяха изпитани още веднъж. В Галгал, а след това във Ветил и Ерихон пророкът го покани да се върне. “Седи тук, моля — каза Илия, — защото Господ ме прати до Ветил”. Но в предишните години, когато вървеше след ралото, Елисей се бе научил да не се проваля и да не се обезкуражава. Сега, когато се б е заел да “оре” в друга област на живота, не искаше да бъде отклонен от целта си. Не желаеше да се отделя от учителя си, докато има възможност да получава нови познания, необходими за годността му за служене. Без Илия да знае, откровението, че ще бъде грабнат на небето бе дадено на учениците в пророческите училища и на самия Елисей. И сега изпитаният служител на Божия човек не се отделяше от него. Отговорът му всеки път, когато бе поканван да се върне, бе: “Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя”.ПЦ 76.6

“И тъй, отидоха и двамата... И като взе Илия кожуха си, та го сгъна, удари водата и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо. И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя, преди да бъда отнет от тебе.”ПЦ 77.1

Елисей не поиска светска слава или висок пост сред великите хора на земята. Най-много копнееше за голяма мярка от Духа, даден от Бога толкова изобилно на човека, комуто предстоеше да бъде почетен с грабване. Знаеше, че нищо друго освен вложения в Илия Дух не може да го направи годен за длъжността в Израил, за която Бог го е призовал. Затова помоли Илия с думите: “Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти”.ПЦ 77.2

На тази молба пророкът отговори: “Мъчно нещо поиска ти, но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде. И докато те още ходеха и се разговаряха, ето, огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето” (4 Царе 2:1-11).ПЦ 77.3

Илия бе символ на светиите, които ще бъдат живи във времето на второто идване на Христос и изменени в една минута, в миг на око, при последна тръба (по 1 Кор. 15:51,52), без да вкусят смърт. Като представител на хората, които щяха бъдат преобразени по този начин в края на Христовата служба на земята, на Илия бе позволено да застане заедно с Мойсей до Спасителя на Планината на преображението. В тези прославени мъже учениците видяха в миниатюр царството на изкупените. Те зърнаха Исус облечен в небесна светлина. Чуха глас от облак, който Го обяви за Божи Син. Видяха Мойсей, представител на хората, които ще бъдат възкресени от мъртвите при второто пришествие. Там бе и Илия, представител на онези, които в края на земната история ще бъдат променени от смъртни в безсмъртни и ще бъдат грабнати на небето, без да ги постигне смърт.ПЦ 77.4

Самотен и обезсърчен в пустинята, Илия бе казал, че не иска да живее и се бе помолил да умре. Но Господ в голямата Си милост не бе послушал думите му. Все още му предстоеше много работа и когато тя бъдеше свършена, той не биваше да загине в отчаяние и самота. За него бе определено не да слезе в гроба, а да се издигне с Божии ангели до присъствието на Неговата слава.ПЦ 77.5

А Елисей, като гледаше, извика: “Татко мой, татко мой, колесницата Израйлева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си, та ги разкъса на две части. И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан. И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: ‘Где е Господ Илиевият Бог?’ И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина. А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща, рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята” (4 Царе 2:12-15).ПЦ 77.6

Когато Господ в провидението Си сметне за необходимо да отдели от делото Си този, комуто е дал мъдрост, Той ще подпомага и ще укрепва неговите приемници, ако Го потърсят за помощ и ходят в пътищата Му. Те може да са дори по-мъдри от своите предшественици, защото имат възможност да се обогатят от техния опит и да получат мъдрост от грешките им.ПЦ 77.7

От този момент нататък Елисей зае мястото на Илия. Верният в малкото трябваше да докаже, че е верен и в многото.ПЦ 77.8