ГЛАВА 25—ПРИЗОВАВАНЕТО НА ИСАЯ

Дългото царуване на Озия (познат като Азария) в земята на Юда и Вениамин се отличаваше с благоденствие, по-голямо от това на всеки друг владетел след Соломон, живял два века по-рано. Много години царят бе управлявал благоразумно. С небесно благословение войската му възвърна някои от загубените през изминалите години земи. Наново бяха построени и укрепени градове и страната заздрави позициите си спрямо съседните страни. Търговията беше съживена и богатствата на народите потекоха към Ерусалим. Името на Озия “се прочу надалеч, защото му се помагаше чудно, догдето стана силен” (2 Лет. 26:15).ПЦ 102.5

Напредъкът обаче не бе съпроводен с обновление на духовна сила. Храмовите служби се провеждаха както преди и големи множества се събираха да се покланят на живия Бог. Но гордостта и формализмът постепенно изместиха смирението и искреността. За Озия е писано: “Но когато стана силен, сърцето му се надигна, та се отдаде на поквара и извърши престъпление против Господа своя Бог…” (2 Лет. 26:16).ПЦ 102.6

Дързостта бе грехът, отразил се толкова пагубно на Озия. Нарушавайки ясната наредба на Йехова, че никой освен Аароновите наследници не може да служи като свещеник, царят влезе в светилището, “за да покади върху кадилния олтар”. Първосвещеникът Азария и неговите помощници се възпротивиха и го помолиха да се откаже от намерението си. “...защото си извършил престъпление — настояха те, — което не ще ти бъде за почит от Господа Бога” (2 Лет. 26:16,18).ПЦ 103.1

Озия се разгневи от смелостта да бъде смъмрен по такъв начин. Но не му бе позволено да оскверни светилището и да пренебрегне единодушния протест на свещениците. Докато стоеше там, изпълнен с бунтовен гняв, внезапно бе поразен от Божие наказание. На челото му се появи проказа. Избяга ужасен и никога повече не влезе в двора на храма. Остана прокажен до деня на смъртта си няколко години по-късно - жив пример за това, колко е безумно да се отклоняваме от ясното “Така казва Господ”. Нито високият пост, нито дългите години на служене можеха да извинят дързостта — грях, с който опетни последните години от царуването си и предизвика небесно наказание.ПЦ 103.2

Бог не гледа на лице. “Но ако някой съгреши с надменна ръка, бил той туземец или чужденец, той показва презрение към Господа; тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си” (Числа 15:30).ПЦ 103.3

Наказанието на Озия като че ли обузда сина му. През последните години от управлението на баща си Йотам имаше тежки отговорности и след смъртта му получи трона. За Йотам пише: “Той върши това, което бе право пред Господа; постъпваше съвсем както бе направил баща му Озия. Но високите места не се отмахнаха; людете още жертваха и кадяха по високите места” (4 Царе 15:34,35).ПЦ 103.4

Озия беше в края на царуването си и Йотам вече носеше много от държавните отговорности, когато Исая, произлизащ от царски род, бе призован още в млада възраст да поеме мисията на пророк. Периодът, в който трябваше да работи, се характеризираше с големи опасности за Божия народ. Той щеше да стане свидетел на нахлуването в Юда на съюзените армии на северен Израил и Сирия; щеше да види как асирийските войски разполагат становете си около главните градове на царството; в негово време Самария щеше да бъде превзета, а десетте израйлеви племена — разпръснати между народите. Юда щеше да бъде многократно нападан от асирийската армия и Ерусалим щеше да преживее обсада, която да доведе до неговото падане, ако Бог не се бе намесил по чуден начин. Северното царство вече бе изправено пред големи опасности. Божията закрила се оттегляше и асирийските войски се готвеха да завземат Юдовата земя.ПЦ 103.5

Но заплахите отвън, макар и много обезпокоителни, не бяха толкова сериозни, колкото заплахите отвътре. Господният служител бе силно объркан и потиснат от извратеността на народа. Със своето отдръпване от Бога и бунтовно поведение хората, които трябваше да носят светлина на народите, всъщност предизвикваха Божиите наказания. Много от злините, довели до бързото унищожаване на северното царство и изобличени съвсем недвусмислено от Осия и Амос, покваряваха юдовото царство.ПЦ 103.6

Социалното положението на народа бе съвсем безнадеждно. В желанието си за печалба хората прибавяха къща към къща и нива към нива (по Исая 5:8). Справедливостта се извращаваше и към бедните не се показваше милост. Бог заявява за тези злини: “Ограбеното от сиромаха е в къщите ви. Защо разломявате людете Ми и смилате лицата на сиромасите?” (Исая 3:14,15). Дори магистратите, които имаха задължението да предпазват безпомощните, си запушваха ушите за виковете на бедните и нуждаещите се, вдовиците и сираците (виж Исая 10:1,2).ПЦ 103.7

Потисничеството и богатството бяха съпроводени от гордост и стремеж към показност (виж Исая 2:11,12; 3:16,18-23), пиянство и гуляйджийство (виж Исая 5:22,11,12). В дните на Исая идолопоклонството не предизвикваше изненада (виж Исая 2:8,9) у никого. Нечестивите обичаи бяха станали така разпространени сред всички слоеве на обществото, че малцината, останали верни на Бога, често се обезсърчаваха и изпадаха в отчаяние. Изглеждаше, че Божият план за Израил ще пропадне и че бунтовният народ ще бъде споделян от съдбата на Содом и Гомор.ПЦ 104.1

В тези условия никак не е чудно, че когато през последната година от царуването на Озия Исая бе призован да занесе на Юда Божиите предупредителни и изобличителни вести, той се отказа от отговорността. Добре знаеше, че ще се сблъска с упорита съпротива. Когато осъзна неспособността си да се справи със ситуацията и помисли за непокорството и неверието на народа, за когото трябваше да работи, мисията му се стори безнадеждна. Трябваше ли в отчаянието си да я изостави и да не обезпокоява Юда в идолопоклонството му? Дали боговете на Ниневия управляват земята с предизвикателство към небесния Бог?ПЦ 104.2

Такива мисли занимаваха ума на Исая, застанал под портика на храма. Внезапно вратата и вътрешната завеса на храма сякаш се отвориха и му бе позволено да погледне в Светая Светих, където дори пророк не можеше да пристъпи. Във видение му бе показан Йехова, седящ на висок и издигнат престол, а славата Му изпълваше храма. Около трона стояха серафими, “чиито лица бяха покрити поради страхопочитанието им, проявявано по време на служенето на своя Създател. Всички заедно тържествено произнасяха словата: “Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя” (Исая 6:3). Основите на праговете се поклатиха от звука и домът се изпълни с хвалението им.ПЦ 104.3

Видял откритата Божия слава и величие, Исая остана поразен от чистотата и светостта на Бога. Колко голяма бе разликата между несравнимото съвършенство на Твореца и греховното поведение на онези, които заедно с него от дълго време принадлежаха към избрания народ на Израил и Юда! “Горко ми — възкликна той, — защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите” (Исая 6:5). Намиращ се сякаш в пълната светлина на Божието присъствие във вътрешното светилище, той осъзна, че остане ли в собственото си несъвършенство и недостатъчност, ще бъде съвсем неспособен да завърши великата мисия, за която е бил призован. Но един от серафимите бе изпратен да премахне безпокойството му и да го направи годен за нея. До устните му бе допрян жив въглен от олтара и се чуха думите: “Ето, това се допря до устните ти и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви”. След това Бог рече: “Кого да пратя? И кой ще отиде за нас?” Исая отговори: “Ето ме, изпрати мене” (Исая 6:7,8).ПЦ 104.4

Небесният посетител заръча на вестителя, застанал в очакване: “Иди, кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете и с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете. Направи да затлъстее сърцето на тия люде и направи да натегнат ушите им..., да не би да гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, та се изцелят” (Исая 6:9,10).ПЦ 104.5

Задачата на пророка бе ясна. Той трябваше да издигне глас на протест срещу съществуващите злини. Но се страхуваше да приеме поръчението, без да е получил увереност и надежда. “Господи, докога?” (Исая 6:11) — попита той. Нима никой човек от избрания народ няма да разбере, да се покае и да бъде изцерен?ПЦ 104.6

Душевната му мъка за съгрешилия Юда не бе напразна. Мисията му нямаше да бъде съвсем безрезултатна. Все пак злините, умножавали се поколения наред, не можеха да бъдат премахнати в този период. През целия си живот той трябваше да бъде търпелив, смел учител — пророк на надеждата и на наказанието. Всичките плодове от неговите усилия и от работата на всички верни Божии вестители ще се видят, когато Божият план бъде осъществен окончателно. Ще бъде спасен един остатък. За да се постигне това, вестите на предупреждение и умоляване трябваше да бъдат предадени на бунтуващия се народ. Господ заяви: “Докато запустеят градовете, та да няма жител, и къщите, та да няма човек, и страната да запустее съвсем, докато отдалечи Господ човеците и напуснатите места всред земята бъдат много” (Исая 6:11,12).ПЦ 104.7

Тежки наказания щяха да сполетят непокаяните — войни, плен, потисничество, загуба на сила и влияние сред народите — всички те щяха да станат, за да се покаят онези, които разпознаят намесата на оскърбения Бог. Скоро десетте племена от северното царство скоро щяха да бъдат разпръснати сред народите и градовете им да запустеят. Унищожителните армии на враждебни народи щяха непрекъснато да завладяват земята им. Дори накрая Ерусалим щеше да падне, а Юда да бъде пленен. Въпреки всичко обещаната земя нямаше да остане пуста завинаги. Небесният посетител увери Исая: “Но още ще остане в нея една десета част и тя ще бъде погризана; но както на теревинта и дъба пънът им остава, когато се отсекат, така светият род ще бъде пънът й” (Исая 6:13).ПЦ 105.1

Това уверение за изпълнението на Божието намерение окуражи сърцето на Исая. Какво от това, че земните сили се обединяват срещу Юда? Какво от това, че Господните вестители се сблъскват с противопоставяне и съпротива? Исая бе видял Царя, Господа на Силите, бе чул песента на серафимите: “Славата Му пълни цялата земя” (Исая 6:3). Пророкът бе получил обещанието, че изпратените вестители до отстъпилия Юда на Йехова ще бъдат придружени със силата на Светия Дух да убеждава. Така Исая получи способността да осъществи възложената му мисия. През дългия си и труден живот той пазеше спомена за това видение. В продължение на повече от шестдесет години бе за юдовите чада пророк на надеждата, който ставаше все по-дръзновен в предсказанията си за бъдещия триумф на църквата.ПЦ 105.2