Епизод 15—Библията и французката революция.

Въ шестнадесетото столѣтие реформацията, която представи на народа отворената Библия, потърси входъ въ всички страни на Европа, Нѣкои народи я приветствуваха съ радость, като небесенъ пратеникъ. Други, благодарение вли-янието на папизма, не ѝ дадоха достѫпъ, и свѣтлината на библейското познание съ нейното облагородяваще влияние бѣ почти изгасена. Между тѣзи последнитѣ трѣбва да се постави Франция, кѫдето свѣтлината проникна отначало, но само, за да бѫде обхваната отъ тъмнината. Съ столѣтия истина и заблуда се борѣха за господство. Най-после победи злото, и небесната истина бѣ изгонена. “Свѣтлината дойде на свѣта, но човѣцитѣ обикнаха повече мрака, нежели свѣтлината”. (Йоанъ 3:19.) Но този народъ трѣбваше да по-жъне последствията отъ своя изборъ. Обуздаващето влияние на Божия Духъ бѣше оттеглено отъ единъ народъ, който бѣше презрѣлъ Неговия благодатенъ даръ. Богъ остави злото да узрѣе, и цѣлиятъ свѣтъ видѣ плодоветѣ отъ своеволното отхвърляне на истината.BC 215.1

Водената презъ толкова много столѣтия борба срешу Библията въ Франция достигна кулминационната си точка въ събитията на революцията. Това ужасно избухване бѣше справедливъ резултатъ на римското потисничество спрямо словото Божие. То представлява най-поразителната картина, която свѣтътъ нѣкога е видѣлъ, за действието на папската политика, картина на резултатитѣ, къмъ които повече отъ хиляда години е клонило учението на римската черква.BC 215.2

Потулването Писанията въ периода на папското господство бѣше предсказано отъ пророцитѣ; а отъ друга страна Откровението бѣше предизвестило за ужаснитѣ обстоятелства, които трѣбваше да последватъ като резултатъ отъ господството на “човѣка на грѣха”, особено за Франция.BC 215.3

Да прочетемъ това пророчество : “Тѣ ще тъпчатъ свѣтия градъ четиридесеть и два месеца. И ще дамъ на двамата Мои свидетели, и тѣ, облѣчени въ вретище, ще проро- куватъ хиляда двеста и шестдесеть дена ... И когато завършатъ свидетелствуването си, звѣрътъ, който излиза изъ бездната, ще встѫпи въ бой съ тѣхъ, ще ги победи и ще ги убие, а труповетѣ имъ ще постави по стъгдитѣ на голѣмия градъ, който духовно се нарича Содомъ и Египетъ, дето и Господь нашъ биде разпнатъ. . . Жителитѣ на земята ще се зарадватъ за тѣхъ и ще се развеселятъ; и ще си пратятъ дарове единъ другиму, понеже тия два пророка мѫчиха живѣещитѣ на земята. Но следъ тритѣ и половина дни у тѣхъ ще влѣзе духъ на животъ отъ Бога, и тѣ ще се изправятъ на нозетѣ си, и голѣмъ страхъ ще обземе ония, които ги гледатъ”. (Откр. 11 : 2—11.)BC 215.4

Споменатитѣ тукъ “четиредесеть и два месеца”, и “хиляда двеста и шестдесеть дни”, сѫ единъ и сѫщъ периодъ и еднакво представятъ времето, въ което черквата Христова трѣбваше да търпи потисничеството на Римъ. Хиляда двеста и шестдесеттѣ години на папското господство започнаха въ 538 год. сл. Хр., и трѣбваше да се свършатъ въ 1798 год. сл. Хр. (Вижъ Приложението.) На тази последната дата една французка армия влѣзе въ Римъ, плени папата и го отвлѣче на заточение, кѫдето той умрѣ. Следъ това, въпрѣки, че бѣ избранъ новъ папа, папската иерархия никога вече не можа да упражни силата, която бѣ притежавала до тогава.BC 216.1

Преследването на черквата не продължи презъ цѣлия периодъ отъ 1260 години. Въ милосърдието си спрямо Своя народъ, Богъ съкрати времето на тѣхния огненъ изпитъ. Предсказващъ “голѣмата скръбь”, която щѣше да нападне църквата, Спасительтъ каза : “Ако не се скратѣха ония дни, не би се спасила никоя плъть : но заради избранитѣ ще се скратятъ ония дни”. (Матея 24 : 22.) Посрѣдствомъ влиянието на реформацията гонението бѣ прекратено преди 1798 година. Относно двамата свидетели пророкътъ прибавя : “Това сѫ дветѣ маслинени дървета и двата свѣтилника, що стоятъ предъ Бога, Господа на земята”. “Твоето слово е свѣтило за ногата ми и свѣтлина за пѫтеката ми”, казва псалмопѣвецътъ. (Псаломъ 118:105.) Двамата свидетели представляватъ Писанията на Стария и Новия заветъ. Единиятъ и другиятъ свидетелствуватъ за произхода и вѣчностьта на Божия законъ. Единиятъ и другиятъ изясняватъ спасителния планъ. Символитѣ, жертвитѣ и проро-чествата на Стария Заветъ сочатъ напредъ къмъ идващия Спаситель. Евангелията и посланията на Новия Заветъ говорятъ за единъ Спаситель, Който вече е дошелъ, и то така, както бѣ предречено чрезъ символитѣ и пророчеството.BC 216.2

“Тѣ, облѣчени въ вретище, ще пророкуватъ 1260 дни”. Презъ голѣмата часть отъ този периодъ Божиитѣ свиде- тели останаха въ състояние на скритость. Папската сила се опитваше да скрие истинното слово отъ народа, и представи предъ него фалшиви свидетели, които да противоречатъ на неговото свидетелство. (Вижъ Приложението). Когато Библията бѣ запретена отъ царски и свѣтски власти ; когато нейното свидетелство бѣ изопачено и бѣха положени всички усилия, каквито хора и демони могатъ да измислятъ, за да се отвърнатъ умоветѣ на хората отъ нея ; когато тѣзи, които се осмѣляваха да проповѣдватъ нейнитѣ свѣти истини, бѣха преследвани, измѫчвани въ затворнически килии, убивани заради вѣрата имъ, или принуждавани да бѣгатъ въ планински крепости, въ пещери и подземия — тогава вѣрнитѣ свидетели пророкуваха въ вретище. И тѣ продължиха своето свидетелство презъ цѣлия периодъ отъ 1260 години. Въ най-тъмнитѣ времена имаше вѣрни мѫже, които любѣха Божието слово и бѣха ревностни за Неговата прослава. На тѣзи благородни служители се даде мѫдрость, сила и авторитетъ да изявяватъ Неговата истина презъ цѣлото това време.BC 216.3

“И ако нѣкой иска да ги увреди, огънь ще излѣзе изъ устата имъ и ще погълне враговетѣ имъ : ако нѣкой поиска да ги увреди, така трѣбва той да бѫде убитъ”. (Откр. 11: 5.) Хората не могатъ безнаказано да тъпчатъ словото Божие. Значението на това ужасно заплашване е дадено въ последната глава на Откровението : “И азъ свидетелствувамъ всѣкиму, който слуша пророчественитѣ думи на тая книга : ако нѣкой прибави нѣщо къмъ тѣхъ, нему Богъ ще наложи поразитѣ, за които е писано въ тая книга ; и ако нѣкой отнеме нѣщо отъ думитѣ на книгата на това пророчество, Богъ ще отнеме дѣла му отъ книгата на живота и отъ свѣтия градъ и отъ написаното въ тая книга”. (Откр. 22 : 18. 19 )BC 217.1

Такива сѫ предупрежденията, които Богъ е далъ, за да запази хората отъ промѣняване по нѣкой начинъ онова, което Той е открилъ или заповѣдалъ. Тѣзи тържествени заплашвания се отнасятъ къмъ всички, които чрезъ влиянието си правятъ хората да гледатъ Леко на Божия законъ. Тѣ трѣбва да вдъхватъ страхъ и трепетъ въ онѣзи, които лекомислено обявяватъ, че е отъ малко значение, дали се покоряватъ на Божия законъ, или не. Всички, които възвишаватъ човѣшки мнения надъ божественото откровение; всички, които биха промѣнили ясното значение на Писанията, за да съответствува то на тѣхното собствено удобство или за да се приспособятъ съ свѣта, взематъ на себе си ужасна отговорность. Написаното слово, Божиятъ законъ, ще измѣри характера на всѣки човѣкъ и ще осѫди всички, които този непогрѣшимъ изпитъ е намѣрилъ за недостойни.BC 217.2

“И когато завършатъ свидетелствуването си”. Перио- дътъ, презъ който двамата свидетели трѣбваше да пророкуватъ, облѣчени въ вретище, се свърши въ 1798 година. Въ края на работата имъ, извършена въ неизвестность, силата, представена като “звѣръ, който излиза отъ бездната”, трѣбваше да имъ обяви война. Въ много европейски народи силитѣ, които съ столѣтия владѣеха въ черква и държава, бѣха контролирани отъ сатана посрѣдствомъ папството. Но тукъ се представя предъ очи ново откритие на сатанинска сила. Подъ предлогъ на голѣмо почитание къмъ Библията, римската политика я държеше запечатана въ непознатъ езикъ и скрита отъ народа. Подъ нейно владичество свидетелитѣ пророкуваха “облѣчени въ вретище”. Но друга една сила — звѣрътъ отъ бездната — трѣбваше да се издигне, за да обяви открита война на словото Божие.BC 217.3

“Голѣмиятъ градъ”, въ чиито улици бѣха убити тѣзи свидетели, кѫдето лежаха тѣхнитѣ трупове, е “духовниятъ Египетъ”. Отъ всички представени въ библейската история народи, Египетъ бѣ оня, който цѣлокупно отричаше сѫще-ствуванието на живия Богъ и отблъсваше Неговитѣ заповѣди. Никой монархъ не предприе по-открито и заповѣдническо бунтуване противъ авторитета на Небето, както фараонътъ на Египетъ. Когато Божията весть му бѣ занесена чрезъ Мойсея отъ името Господне, фараонътъ гордо отвърна : “Кой е тоя Господь, та да послушамъ гласа Му и да пусна израиля? Азъ не зная Господа и нѣма да пусна израиля”. (Изходъ 5 : 2.) Това е безбожието ; и народътъ, представенъ чрезъ Египетъ, щѣше да издигне гласъ на подобно отричане живия Богъ, и щѣше да открие сѫщия духъ на невѣрие и предизвикателство. “Голѣмиятъ градъ” е сравненъ въ духовенъ смисълъ и съ Содомъ. Покварата на Содомъ въ нарушаване Божия законъ се проявяваше особено въ сладострастие. Този грѣхъ щѣше да бѫде отличителната характерна черта и на народа, който щѣше да изпълни това пророчество.BC 218.1

Съгласно думитѣ на пророка, малко преди 1798 год. следъ Христа, една сила съ сатанински прокзходъ и характеръ щѣше да се издигне, за да води война срещу Библията. Въ страната, кѫдето двамата свидетели трѣбваше да бѫдатъ смълчани, щѣше да се открие безбожието на фараона и безпѫтицата на Содомъ.BC 218.2

Това пророчество получи точно и поразително изпълнение въ историята на Франция. Презъ революцията въ 1793 год. “свѣтътъ за пръвъ пѫть чу, какъ едно събрание на мѫже, родени и възпитани въ цивилизация и претендиращи за правото да управляватъ най-благородната и вежливата нация въ Европа, издигна гласъ, за да отрече най-тържественага религиозна истина и да отхвърли вѣрата и поклонението на Божеството”. (Вижъ Приложението.) “Фран- ция е единствената нация въ свѣта, срещу която достовѣренъ източникъ свидетелствува, че като народъ тя е издигнала рѫката си за откритъ бунтъ противъ Твореца на вселенната. Имало е, има и сега голѣмо число богохулци и невѣрници и въ Англия, и въ Германия, и въ Испания, и другаде; но Франция стои сама въ свѣтовната история, като единствена нация, която съ декретъ отъ народно законодателно събрание провъзгласи, че нѣма Богъ, и въ която цѣлокупното население на столицата и голѣмо множество отъ провинцията прие тази весть съ танци и пѣсни на радость”. (Вижъ Приложението.) Франция откри и характера на Содомъ. Презъ революцията бѣ констатирано състояние на открита морална поквара и гнилота, подобни на ония, които донесоха унищожение на градоветѣ Содомъ и Гомора. Ис-торикътъ, както и пророчеството, представятъ безбожието и покварата на Франция. “Въ интимна връзка съ законите противъ религията бѣ и този, който понижи брачния съюзъ - най-свѣтия договоръ, който две човѣшки същества могатъ да създадатъ, и чиято дълготрайность спомага наймного за заздравяване на обществото, до положение на граждански контрактъ отъ кратковремененъ характеръ, който две личности могатъ да сключатъ и развърѫатъ отново по желание . . . Ако демонитѣ бѣха предприели да изнамѣрятъ начинъ за най-ефикасно унищожение на всичко почтено, изящно и дълготрайно въ семейния животъ, като осигурятъ въ същото време и предаването на злото отъ родъ въ родъ, тѣ едва ли биха могли да измислятъ по-сполучливъ планъ, отколкото е падането на брака . . . София Арнолтъ, актриса, прочута по остроумнитѣ си изрази, описва републиканския бракъ като “тайнство на блудството”. (Scott, Vol. I, ch. 17.)BC 218.3

“Дето и Господь нашъ биде разпнатъ”. Тази подробность въ пророчеството сѫщо така се изпълни въ Франция. Въ никоя друга страна духътъ на врага срещу Христа не се показа по-поразително. Въ никоя страна истината не срещна по-горчива и жестока съпротива. Преследвайки изповѣдващитѣ евангелието, Франция разпна Христа въ лицето на Неговитѣ ученици.BC 219.1

Столѣтие следъ столѣтие се проливаше кръвьта на светиитѣ. Докато валдензитѣ жертвуваха живота си по Пие-монтскитѣ планини за “словото Божие и свидетелството Исусъ Христово”, тѣхнитѣ братя, албигойцитѣ въ Франция, даваха сѫщото свидетелство и за сѫщото дѣло. Въ днитѣ на реформацията тѣхнитѣ привърѫеници бѣха умъртвявани при ужасни мѫки. Царь и благородници, жени отъ високъ родъ и нѣжни момичета, гордостьта и честьта на нацията, се забавляваха, наблюдавайки агониитѣ на мъченицитѣ за Исуса. Храбритѣ хугеноти, борящи се за правата, които чo- вѣшкото сърдце счита за най-свети, проливаха кръвьта си по скѫпо извоювани полета. Протестантитѣ бѣxa считани извънъ законитѣ, главитѣ имъ се оценяваха за пари, и тѣ биваха преследвани като диви звѣрове.BC 219.2

“Църквата въ пустинята” бѣxa тѣзи отъ тѣхнитѣ потомци, които съществуваха още въ Франция презъ осемнадесетия вѣкъ и се криеха по планинитѣ на югъ, за да запазятъ вѣрата на своитѣ бащи. Когато се осмѣляваха нощемъ да се събератъ въ планинитѣ или осамотенитѣ степи, тѣ биваха преследвани отъ змея и влачени въ доживотно робство изъ галеритѣ. Най-чиститѣ, най-образованитѣ и найинтелигентнитѣ французи, при неизказано ужасни мѫки сѫ бивали оковавани между разбойници и убийци. Други преживѣваха по-милостива обноска: когато невъорѫжени и безпомощни падаха на колѣне, тѣ биваха хладнокръвно застрелвани. Стотици стари мѫже, беззащитни жени и невинни деца биваха оставяни мъртви на мѣстото, дето се събираха. При преминаване планинитѣ или горитѣ, където бѣха свикнали да се събиратъ, не бѣше нѣщо необикновено да се намѣрятъ “на всѣки четири крачки трупове, пронизани отъ мечъ и мъртви тѣла, висящи по дърветата”. Тѣхната страна, опустошена отъ мечъ, брадва и клада, “бѣше обърната въ обширна печална пустиня”. “Тѣзи жестокости се вършеха не въ нѣкой тъменъ вѣкъ, но презъ блестящето време на Людвигъ XIV. Това бѣ вѣкъ, когато науката напредваше, литературата цъвтѣше и дворцовитѣ богослови отъ столицата, учени и оратори се явяваха съ видъ на смирение и любовь”. (Вижъ Приложението.)BC 220.1

Но най-черното отъ злодеянията, най-ужасното отъ пре-стѫпленията, зарегистрирани въ историята, това е кървавата Вартоломеева нощь. Свѣтътъ още потреперва отъ ужасъ при спомена за тази подла и жестока сѣчь. Подъ натиска на свещеници и прелати отъ църквата, кральтъ на Франция даде съгласието си за това престѫпление. Камбаненъ звонъ печално разпръсна въ тишината на нощьта сигнала за клането. Хиляди протестанти, спокойно спящи въ домоветѣ си, уповавайки се на честната дума на краля, бѣха извлѣчени безъ предупреждение и хладнокръвно избити.BC 220.2

Както Христосъ бѣше невидимиятъ водитель на Своя народъ отъ египетското робство, така сатана бѣше незабе-лязаниятъ водитель на своитѣ поданици въ това ужасно дѣло за увеличение на мѫченицитѣ. Въ Парижъ сѣчьта продължи седемь дни, като въ първитѣ дни тя бѣ съ невъобразима ярость. И това дѣло не се ограничи само въ столицата : по заповѣдь на краля то се разпрострѣ изъ всички провинции и всички градове, кѫдето живѣха протестанти. Не се гледаше нито на възрасть, нито на полъ. Не се пощадяваше нито невинно бебе, нито побѣлѣлъ старецъ. Бла- городни и селяни, млади и стари, майки и деца, всички бѣxa заедно съсичани. Касапницата изъ цѣла Франция продължи два месеца. Около седемдесеть хиляди, цвѣтътъ на нацията, загинаха.BC 220.3

Когато вестьта за това престѫпление достигна въ Римъ, ликуването между духовенството бѣ безгранично. Кардиналътъ на Лотарингия награди вестителя съ хиляда крони; орѫдието на Свети Анжело даде радостенъ залпъ ; камбанитѣ отъ всички черкви забиха ; огньове на праздненство преобърнаха нощьта въ день ; а Григорий XIII, придруженъ отъ кардинали и други църковни сановници, отиде въ дълга процесия въ църквата Св. Людвигъ, кѫдето кардиналътъ на Лотарингия изпѣ едно Те Deum. Медалъ бѣ изработенъ за възпоменание на сѣчьта, а въ ватикана и сега могатъ да се видятъ три фрески отъ Вазарий. представящи, какъ адмиралътъ планира въ съвета заговора за сѣчьта, и самата сѣчь. Григорий изпрати на Карлъ IX златната роза, а четири месеца по-после . . . той слушаше любезно проповѣдьта на единъ френски свещеникъ, . . . който говорѣше за тъй щастливия и радостенъ день, когато “пресвѣтиятъ отецъ” бѣ получилъ известията и отишелъ тържествено да благодари на Бога и на св. Людвигъ”. (White, “The Massacre of St. Bartolomew”, ch. 14, par. 34.)BC 221.1

Невидимото сѫщество, което предизвика сценитѣ на Вартоломеевата нощь, рѫководѣшe и тѣзи на революцията. Исусъ Христосъ бѣ представенъ като предатель, и общиятъ викъ на французкитѣ безбожници бѣше : “Унищожете негодника !”, т. е. Христа. Богохулството и сладострастието вървѣxa рѫка за рѫка, и най-подлитѣ хора, тия, които бѣxa предадени на жестокости и пороци, изроди, сега се възхваляваха най-много. Чрезъ всичко това на сатана се отдаваше висша почесть, а Христосъ, съ Неговитѣ качества на истина, чистота и несебелюбива любовь, биваше разпъванъ.BC 221.2

“Звѣрътъ, който излиза изъ бездната, ще встѫпи въ бой съ тѣхъ, ще ги победи и ще ги убие”. Безбожната сила, която владѣеше въ Франция презъ време на революцията и режима на терора, предприе такава война срещу Бога и Неговото свето слово, каквато свѣтътъ никога не бѣ видѣлъ. Поклонението на Бога бѣшe забранено отъ Народното събрание. Библии биваха събирани и публично изгаряни съ всевъзможни подигравки. Законътъ Божий бѣшe потъпканъ. Библейскитѣ наредби бѣxa унищожени, отмѣнени и седмичниятъ день на почивка бѣшe отхвърленъ на страна, като вмѣсто него вcѣки десети день биваше посвещаванъ на пиръ и богохулство. Кръщение и Господня вечеря бѣxa забранени. Надгробнитѣ надписи обясняваха, че смъртьта е вѣченъ сънь.BC 221.3

Страхътъ Господенъ се считаше не за начало на мѫд- рость, а за начало на глупость. Забранено бѣше почитането на каквото и да е, освенъ на свободата и на отечеството. “Закониятъ епископъ на Парижъ бѣше повиканъ да играе главната часть въ най-неразумната и възмутителна комедия, играна нѣкога предъ лицето на народното представителство . . . Той дойде, представенъ въ пълна служебна униформа, за да заяви на конвента, че религията, която той отъ толкова години е училъ, е била въ всѣко отношение само попски хитрости, и че тя нѣма никаква основа нито въ историята, нито въ свѣтата истина. Той отхвърли съ тържествени и изрични думи съществуването на Бога, Комуто бѣше посвѣтенъ да служи, и каза, че за въ бѫдеще той се посвещава на поклонение само предъ свободата, равенството, добродетельта и нравственостьта. Следъ това той сложи на масата епископската си украса и получи братска пригръдка отъ президента на конвента. Нѣколко други вѣроостъпили свещеници последваха примѣра на този прелатъ”. (Scott, Vol. I, ch. 17.)BC 221.4

“Жителитѣ на земята ще се зарадватъ за тѣхъ; и ще си пратятъ дарове единъ другиму, понеже тия два пророка мъчеха живѣещитѣ на земята”. Безвѣрна Франция бѣше смълчала изобличителния гласъ на Божиитѣ два свидетели. Словото на истината лежеше мъртво по нейнитѣ улици, и тѣзи, които мразѣха ограниченията и изискванията на Божия законъ, сега ликуваха. Хората открито предизвикваха Царя на небето. Както грѣшницитѣ въ древностьта, тѣ викаха: «Какъ ще узнае Богъ ? И може ли да знае Всевишниятъ?” (Псаломъ 72:11.) Съ почти невѣроятно богохулствено хладнокръвие единъ отъ свещеницитѣ при нозия режимъ каза: “Боже, ако Ти сѫществувашъ, отмъсти за Твоето оскърбено име. Азъ Те отхвърлямъ, азъ Те презирамъ, а Ти оставашъ мълчаливъ; Ти не смѣешъ да пуснешъ Твоитѣ мълнии. Кой, следъ всичко това, ще вѣрва още въ Твоето сѫществувание?” (Lactelle’s “History” Vol. XI p. 309.) Това бѣше като че ехо на фараоновитѣ думи: “Кой е тоя Господь, та да послушамъ гласа Му?” “Азъ не зная Господа!”BC 222.1

“Рече безумецъ въ сърдцето си: Нѣма Богъ”. (Псаломъ 13: 1.) И Господь обявява относно изопачителитѣ на истината: “Безумието имъ ще се открие предъ всички”. (2 Тимотею 3:9.) Следъ като Франция бѣ отрекла поклонението предъ живия Богъ, предъ “Високия, Превъзвишения и Вѣчноживѣещия”, не измина много време, и тя изпадна до най-низко езичество. Предъ събранието на народнитѣ представители чрезъ най-висшитѣ граждански и законодателни власти бѣ издигната богинята на разума въ лицето на една развратна жена. Историкътъ казва: “Една отъ церемониитѣ на това безумно време стои ненадмината по глупость, свързана съ безбожие. Вратитѣ на конвента се отвориха за група музиканти, и, предшествувани отъ тѣхъ, влѣзоха членоветѣ на общинското тѣло въ тържествена процесия, пѣейки химнъ въ честь на свободата и придружаващи една забулена жена, която бѣ предметъ на тѣхното поклонение и която тѣ наричаха богиня на разума. Щомъ като тя пристигна въ палатата, веднага бѣ отбулена тържествено и поставена отдѣсно на президента. Тогава въ нейното лице бѣ открита една актриса отъ операта ... На тази личность, като най-подходящъ предстивитель на разума, на този разумъ, на който тѣ се покланяха, конвентътъ на Франция отдаде публично поклонение.BC 222.2

Това безбожно и смѣшно фокусничество стана обичай; издигането богинята на разума бѣше подновено и подражавано отъ цѣлата нация въ такива мѣста, кѫдето жителитѣ желаеха да се покажатъ достойни за висотата на революцията”. (Scott, Vol. 1, ch. 17.)BC 223.1

Ораторътъ, който въведе поклонението на разума, каза : “Законодатели ! Фанатизмътъ е отстѫпилъ мѣстото на разума. Неговитѣ мѫтни очи не можеха да понесатъ блѣсъка на свѣтлината. Днесъ огромна навалица се събра подъ тѣзи готически сводове, които за пръвъ пѫть отекнаха ехото на истината. Тамъ французитѣ отпразднуваха единственото истинско богослужение, това на свободата, на разума. Тамъ ние създадохме нови желания за успѣха на републиканскитѣ орѫжия. Тамъ ние изоставихме бездушните идоли заради разума, за този одушевенъ образъ, шедьовъръ на природата”. (Thiers, “History of the French Revolution, Vol. II, pp. 370, 371.)BC 223.2

Когато богинята бѣ въведена въ конвента, президентътъ я взе за рѫка, и, обръщайки се къмъ събранието, каза : “Смъртни, престанете да треперите предъ безпомощнитѣ молнии на единъ Богъ, когото страховетѣ ви сѫ създали. Отъ сега нататъкъ не признавайте друго божество, освенъ разума. Азъ ви представямъ неговия най-благороденъ и чистъ образъ ; ако трѣбва да имате идоли, жертвувайте само на такива, като на този . . . О, покривало на разума, падни предъ величествения сенатъ на свободата ! ...”BC 223.3

“Богинята, следъ като бѣ прегърната отъ президента, бѣ сложена въ великолепна кола и всрѣдъ огромна навалица бѣ отведена въ катедралата Нотръ Дамъ, за да заеме мѣстото на божеството. Тукъ тя бѣ издигната на главния олтаръ и получи поклонение отъ всички присѫтствуващи”. (Alison, Vol. I, ch. 10.)BC 223.4

He дълго следъ това последва публичното изгаряне на Библията. При единъ случай “народното дружество отъ секцията на музея” влѣзе въ залата на съвета, викайки : “Да живѣе разумътъ!” и носейки на върха на една върлина полуизгорѣлитѣ останки отъ нѣкои книги, между които и и молитвеници, книги за литургии, Стария и Новия заветъ, които, споредъ думитѣ на президента “изкупиха въ голѣмия огънь”, “всички глупости, за извършване на които бѣха повлияли човѣшкия родъ”. (Jurnal of Paris, 1793, № 318.)BC 223.5

Папството бѣше започнало дѣлото, което безбожието довърши. Папската политика бѣше изработила социални, политически и религиозни положения, които тикаха Франция къмъ гибель. Писатели, описвайки ужаситѣ на революцията, казватъ, че тѣзи крайности трѣбва да се отдадатъ на трона и на църквата. (Вижъ Приложението.) Въ строга справедливость тѣ трѣбва да се припишатъ на черквата, която бѣше заблудила умоветѣ на царетѣ срещу реформацията, считайки я за елементъ, противенъ на короната, елементъ за раздоръ, фаталенъ за мира и единодушието на народа. Чрезъ това срѣдство Римъ вдъхна най-отвратителна жестокость и най-горчиво потисничество, каквото нѣкога е било упражнено отъ царски авторитетъ.BC 224.1

Духътъ на свободата съпровождаше Библията. Навсѣкѫде, кѫдето се приемаше евангелието, очитѣ на хората се отваряха. Tѣ започваха да оттърсватъ оковитѣ на невежеството, на порока и на суевѣрието. Тѣ започваха да мислятъ и действуватъ като хора. Монарситѣ видеха това, и треперѣха за тиранията си.BC 224.2

Римъ не се бави да събуди тѣхнитѣ ревниви подозрения. Въ 1525 г. папата бѣше казалъ на французкия регентъ : “Тази мания (протестантизмътъ) не само ще обърка и унищожи религията, но заедно съ нея и всички князе, благородници, закони, редъ и градации”. (Felice, “History of the Protestants of France”, b. 1, ch. 2, par. 8.) Нѣколко години по-късно, папскиятъ нунцио (пратеникъ) предупреди царя по следния начинъ: “Господарю, не се мамете, протестантитѣ ще погребатъ всѣки граждански и религиозенъ редъ . . . Тронътъ е толкова въ опасность, колкото и олтарътъ . . . Въвеждането на нова религия трѣбва неминуемо да донесе и ново управление”. (D’Aubigne, “History of the Reformation in the Time of Calvin”, b. 2, ch. 36.) И теолозитѣ апелираха къмъ предразсѫдъцитѣ на хората, като заявяваха, че протестантското учение “примамва хората къмъ новости и глупости ; че то ограбва краля отъ преданнитѣ чувства на подчиненитѣ му и разорява вѣрата въ черквата и държавата”. Ето така Римъ успѣ да настрои Франция срещу реформацията. За запазване на трона, на благороднитѣ и на законите бѣ издигнатъ мечътъ на гонението най-първо въ Франция”. (Wylie, b. 13, ch. 4.)BC 224.3

Владѣтелитѣ на страната предвиждаха малко резултатитѣ отъ тази гибелна политика. Библейскитѣ учения биха посѣли въ умоветѣ и сърдцата на хората принципитѣ на справедливость, умѣреность, истина, равенство и благотво-рителность, които сѫ и истинскиятъ краеѫгъленъ камъкъ на народния успѣхъ. “Правда народъ въздига”. “Съ правда се престолъ заякчава”. “Дѣло на правдата ще бѫде мирътъ”, а резултатътъ — “спокойствие и безопасность во-вѣки”. (Притчи 14 : 34 ; 16 : 12.) Този, който се покорява на Божия законъ, най-вѣpно ще почита и ще се покорява на законитѣ на своята страна. Този, който се бои отъ Бога, ще почита царя, уважавайки всѣка справедливость и законна власть. Уви ! нещастна Франция забрани Библията и отрече нейнитѣ ученици. Столѣтие следъ столѣтие, мѫже на принципъ и чистота, мѫже съ духовна бистрота и морална сила, мѫже, които имаха куражъ да изповѣдатъ своитѣ убеждения и вѣpa, да страдатъ за истината, работѣха като роби по галеритѣ, умираха по кладитѣ или изгниваха въ затворническитѣ килии. Хиляди и хиляди хора се спасяваха чрезъ бѣгство ; и това продължи двеста и петдесеть години следъ откриването на реформацията.BC 224.4

“Едва ли имаше французка генерация презъ този дълъгъ периодъ, която да не бѣ видѣла, какъ ученицитѣ на евангелието бѣгатъ предъ безумната ярость на гонителя и отнасятъ съ себе си способноститѣ, изкуствата, трудолюбието и реда, съ които тѣ обикновено превъзхождаха другите, и по такъвъ начинъ обогатяваха странитѣ, въ които намираха прибежище. И колкото повече ползваха другитѣ страни съ тѣзи свои добри дарби, толкова повече се лишаваше отъ тѣхъ собствената имъ страна. Ако всички, които се прогонваха отъ Франция, биха се задърѫали въ нея ; ако презъ тѣзи триста години творческиятъ гений и разсѫдителната мощь на прогоненитѣ биха обогатили нейната литература, биха усъвършенствували нейната наука ; ако тѣхната мѫдрость би рѫководила нейнитѣ съвети, ако тѣхната храбрость би извоювала нейнитѣ победи, ако тѣхната спра-ведливость би създавала нейнитѣ закони, ако библейската религия би укрепила разума и управлявала съвѣстьта на нейния народъ, о, каква слава щѣше да окрѫжава днесъ Франция ! Колко велика, колко цвѣтуща, колко щастлива страна, образецъ за народитѣ, щѣше да бѫде тя !BC 225.1

“А вмѣсто това, слѣпъ, неумолимъ фанатизъмъ изгони отъ нейната земя всѣки учитель на добродетель, всѣки труженикъ за редъ, всѣки честенъ защитникъ на трона ; на ония мѫже, които биха направили страната си знаменита и славна, се каза : Изберете си едно отъ дветѣ — клада или изгнание. И тъй, гибельта на страната бѣше пълна ; не остана вече никаква съвѣсть, за да бѫде осѫждана на смърть ; никаква религия, за да бѫде замъкната на клада ; никакъвъ патриотизъмъ, за да бѫде прогонванъ въ зато- чение”. И революцията съ нейнитѣ ужаси бѣха страшнитѣ последици отъ това.BC 225.2

“Съ бѣгството на хугенотитѣ се отбеляза общъ упадъкъ въ Франция. Цвѣтущи фабрични градове западнаха ; плодородни мѣстности подивѣxa ; умствена тѫпость и морално падение последваха единъ периодъ на нежеланъ прогресъ. Парижъ стана обширенъ бедняшки приютъ и се казва, че при избухването на революцията около двеста хиляди бедняци сѫ чакали помощь отъ царската щедрость. Единствени иезуититѣ процъвтѣваха всрѣдъ западналия народъ и властвуваха съ ужасна тирания надъ църкви и училища, въ затвори и галери”.BC 226.1

Евангелието щѣше да даде на Франция разрешението на онѣзи политически и социални проблеми, които срѫчностьта на духовенството, на краля и на законодателитѣ бѣше опозорила и които, най-сетне, тикнаха народа къмъ анархия и гибель. За нещастие, подъ господството на Римъ хората бѣха изгубили благословенитѣ учения на Спасителя, отнасящи се до себепожертвувателностьта и несебелюбивата любовь. Tѣ се бѣха отклонили отъ пѫтя на личното себеотрицание въ полза на другитѣ. Богатитѣ не чувствуваха никакъвъ упрѣкъ за угнетяването на беднитѣ, беднитѣ пъкъ — никаква помощь въ своето робство и унижение. Себелюбието на заможнитѣ и силнитѣ растѣше все по-явно и ставаше по-грубо и по-жестоко. Съ столѣтия алчностьта и злобата на благородницитѣ имаше за последствие угнетително насилие надъ селянитѣ. Богатитѣ онеправдаваха беднитѣ, а беднитѣ мразѣха богатитѣ.BC 226.2

Въ много провинции благороднитѣ владѣеха именията, а работящитѣ класи бѣха само наематели: тѣ зависѣха единствено отъ милостьта на своитѣ земевладѣлци и биваха принуждавани да се подчиняватъ на безбожнитѣ имъ изисквания. Бремето за издръжка на черквата и държавата падаше върху плещитѣ на срѣдната и долната класи, които бѣха обложени отъ гражданскитѣ власти и духовенството съ тежки данъци. “Удоволствието се считаше като върховенъ законъ на благородницитѣ ; земедѣлцитѣ и селянитѣ можеха да умиратъ отъ гладъ : тѣхнитѣ угнетители не искаха да знаятъ за това. . . Изключителнитѣ интереси на собственицитѣ винаги бѣха на първо мѣсто. Животътъ на земедѣлцитѣ бѣше животъ на непрестаненъ трудъ и необлекчена мизерия ; къмъ оплакванията имъ, ако само смѣеха да се оплакватъ, се отнасяха безочливо и презрително. Сѫдилищата даваха винаги право на благородника, а не на селянина. Сѫдиитѣ биваха публично подкупвани, а капризитѣ на аристократитѣ имаха сила на законъ. Като резултатъ на тази система, развалата стана обща. Данъцитѣ, изтръгнати отъ народа, едва на половина стигаха до държавнитѣ или църковни каси ; другото биваше разпилявано въ разюздано себеугодничество. Хората, които така ограбваха своитѣ съ-човѣци, биваха освобождавани отъ данъци и съгласно закона или обичая имаха право на достѫпъ до всички държавни служби. Привилигерованитѣ класи брояха сто и петдесеть хиляди члена, и за да се задоволи тѣхното разсипничество, милиони отъ тѣхнитѣ съграждани биваха осѫждани на безпомощенъ и унизителенъ животъ”. (Вижъ Приложението.)BC 226.3

Дворътъ живѣеше въ луксъ и разсипничество. Недовѣрие владѣеше между управницитѣ и народа. Спрямо всички мѣрки на управлението се явяваше подозрение, че сѫ коварни и себелюбиви. Повече отъ половинъ столѣтие преди революцията тронътъ се заемаше отъ Людвигъ XV, който даже въ тѣзи тежки времена се отличаваше като ленивъ, лекомисленъ и страстенъ монархъ. При покварена и жестока аристокрация, при обеднѣла и невежа по-долна класа, при финансово затруднена държава и ожесточенъ народъ, нѣмаше нужда да бѫде нѣкой прорскъ, за да разбере ужасно надвисващия се, застрашаващъ съ избухване взривъ. На предупрежденията на съветницитѣ си кральтъ бѣше свикналъ да отговаря: .Опитайте се да продължатъ нѣщата така, докато азъ живѣя ; следъ моята смърть, нека дойде, каквото ще”.BC 227.1

Напразно настояваха тѣ за необходимость отъ реформи. Кральтъ виждаше злинитѣ, но нѣмаше нито куража, нито силата да ги посрещне. Сѫдбата, която очакваше Франция, се рисуваше твърде вѣрно въ неговия безчувственъ и себелюбивъ отговоръ : “Следъ мене, ако ще би и потопъ !”BC 227.2

Използвайки ревностьта на кралетѣ и управляющитѣ класи, Римъ ги бѣ повлиялъ да държатъ народа въ робство, знаейки добре, че по този начинъ държавата ще бѫде ослабена, а чрезъ това той ще може да наложи своето владичество и на управници, и на народъ. Неговата предвидлива политика го научи, че за да пороби успѣшно хората, трѣбва да екове въ вериги душитѣ имъ, и че най-сигурниятъ пѫть, да имъ попрѣчи за освобождение отъ робството, бѣше да се направятъ тѣ негодни за свобода. Моралниятъ отпадъкъ, произлизащъ отъ тази политика, бѣше хиляди пѫти по-ужасенъ, отколкото физическитѣ страдания. От-дѣленъ отъ Библията, храненъ съ фанатизъмъ и егоизъмъ, народътъ бѣ потопенъ въ невежество, подозрение и пороци, така че бѣ станалъ съвършено неспособенъ за себеуправление.BC 227.3

Такъвъ бѣше планътъ на Римъ. Обаче плодътъ излѣзе съвсемъ другъ. Вмѣсто да държи маситѣ въ слѣпо подчинение на своитѣ догми, Римъ направи отъ тѣхъ безвѣрници и революционери. На романизма гледаха като на попски хитрости, а духовенството считаха отговорно за тѣхното угнетение. Римскиятъ Богъ бѣшe единствениятъ Богъ, когото тѣ познаваха ; римското учение — единствената имъ религия. Неговата алчность и жестокость тѣ считаха като плодъ на Библията, и затова не желаеха да знаятъ нищо и за нея.BC 227.4

Римъ бѣшe криво представилъ характера на Бога и бѣшe изопачилъ Неговитѣ изисквания, затова сега хората отхвърлиха както Библията, така и нейния авторъ. Въ името на Свещенитѣ Писания Римъ бѣшe изисквалъ слѣпa вѣpa въ неговитѣ догми. Като реакция, Волтеръ и неговитѣ сподвижници отхвърлиха изцѣло словото Божие и cѣexa изобилно отровата на нeвѣpието. Римъ бѣшe притискалъ народа съ желѣзниѣ си нозе, и сега мacитѣ, унижени и тиранизирани, отхвърлиха всѣко ограничение. Разяренъ, че толкова дълго време е отдавалъ почить на една блестяща измама, народътъ отхвърляше заедно и истината, и заблудата. Смѣсвайки свободата съ своеволието, робитѣ на порока тържествуваха въ своята въображаема свобода.BC 228.1

При откриване революцията, чрезъ кралско позволение на народа се даваше представителство, което превишаваше онова на съединенитѣ благородници и духовенството. Висшето управледие се намираше, прочее, въ неговитѣ рѫце ; обаче той не бѣ въ състояние да го yпотpѣби мѫдро и умѣрено. Усърденъ за изглаждане неправдитѣ, които бѣше претърпѣлъ, той веднага предприе преобразуване на обществото. Поруганото простолюдие, на което умоветѣ oѣxa пълни съ горчиви, отъ дълго време събирани спомени за злото, реши да преобърне станалото непоносимо състояние на мизерия, и да си отмъсти на онѣзи, които то считаше като автори на своитѣ страдания. Подтиснатитѣ се възползваха отъ урока, който бѣxa научили отъ тиранията, и го приложиха, като станаха угнетители на тѣзи, които ги бѣxa угнетявали.BC 228.2

Нещастна Франция ! Този благороденъ народъ женѣше кървавата жетва на посѣтото семе. Ужасни бѣxa резултатитѣ отъ подчинението ѝ на могъществото на Римъ. Тамъ,. кѫдето Франция издигна първата клада подъ влиянието на романизма, тамъ по-сетне революцията издигна първата си гилотина. На самото мѣсто, кѫдето въ шестнадесетото столѣтие бѣxa изгорени първитѣ мѫченици на протестантската вѣра, въ осемнадесетото столѣтие бѣxa гилотинирани първитѣ жертви на народното отмъщение. Отхвърляйки евангелието, което щѣше да ѝ донесе изцѣление, Франция бѣ отворила широко вратитѣ си за невѣрието и гибельта. Когато ограниченията на Божия законъ се захвърлиха настрана, намѣрено оѣ, че човѣшкитѣ закони бѣxa немощни да задърѫатъ мощнитѣ вълни на човѣшкитѣ страсти; народътъ из- падна въ бунтъ и анархия. Войната срещу Библията откри въ историята една епоха, позната като “господство на терора”. Мирътъ и щастието бѣха прокудени отъ домоветѣ и отъ сърдцата на хората. Никой не бѣше сигуренъ. Този, който триумфираше днесъ, биваше подозрѣнъ и осъжданъ утре. Насилие и развратъ се ширѣха свободно.BC 228.3

Кральтъ, духовенството и благородницитѣ бѣха подложени на жестокоститѣ на единъ полудѣлъ народъ. Тѣхната жажда за кръвь се само възбуди при екзекуцията на краля ; и тѣзи, които заповѣдаха неговата смърть, скоро го последваха на ешафода. Обща сѣчь бѣ решена за всички подозрѣни въ враждебность къмъ революцията. Затворитѣ бѣха претъпкани ; по едно време тѣ съдърѫаха повече отъ двеста хиляди пленници. Въ градоветѣ на царството се разиграваха ужасни сцени. Една революционна партия се обявяваше противъ друга и Франция се бѣше обърнала въ обширно бойно поле, кѫдето маситѣ биваха помитани отъ бѣса на своитѣ страсти. Въ Парижъ метежитѣ следваха единъ следъ други и гражданитѣ бѣха раздѣлени на различни фракции, които изглеждаха да се бѣха предали на взаимно изтрѣбление. И, като прибавка на общото бедствие, нацията се вплете въ продължителна и опустошителна война съ великитѣ сили на Европа. “Страната бѣ почти банкрутирала, армията негодуваше за неизплатенитѣ заплати, парижанитѣ умираха отъ гладъ, провинциитѣ бѣха опустошавани отъ разбойници и цивилизацията загасваше въ анархия.BC 229.1

Народътъ бѣше научилъ твърде добре уроцитѣ на жестокость и мѫки, които Римъ му бѣше така прилежно преподавалъ. Деньтъ за отплата най-сетне бѣ дошелъ. Сега не вече ученицитѣ на Исуса Христа биваха хвърляни въ затвори или влачени по клади; Тѣ отдавна бѣха загинали или изгонени въ изгнаничество. Римъ изпитваше сега смъртоноснитѣ удари отъ тѣзи, които той бѣше обучилъ да се наслаждаватъ отъ кръвопролитни дѣла. “Примѣрътъ на гонение, който клирътъ на Франция бѣше давалъ презъ толкова вѣкове, сега се разрази върху самитѣ тѣхъ съ забележителна сила. Кръвьта на свещеници се проливаше върху ешафодитѣ. Галеритѣ и затворитѣ, нѣкога пълни съ .хугеноти, сега бѣха натъпкани съ тѣхнитѣ гонители. Оковани на седалищата си и работящи при веслата, римскитѣ свещеници на свой редъ изпитваха мъкитѣ, които тѣ бѣха налагали на нѣжнитѣ еретици”. (Вижъ Приложението.)BC 229.2

“После дойдоха днитѣ, когато най-варварскитѣ отъ всички кодекси (сборници отъ закони) се изпълняваха отъ най-варварскитѣ сѫдилища; когато човѣкъ не можеше да поздрави съседа си, или да се помоли, безъ съ това да се изложи на опасность, да е извършилъ смъртно престѫпле- ние; когато шпиони дебнѣха по всѣки ѫгълъ на улицитѣ; когато гилотината работѣше усилено всѣка сутринь; когато затворитѣ бѣxa препълнени подобно на кораби съ роби; когато каналитѣ на Парижъ отнасяха въ Сена вълни отъ човѣшка кръвь. . . Докато ежедневно коли, пълни съ жертви, ги отнасяха по улицитѣ на Парижъ за мѣстото на екзекуцията, проконсулитѣ, които конвентътъ бѣшe изпратилъ въ провинциитѣ, пируваха въ прекалена жестокость, непозната даже въ столицата. Ножътъ на смъртоносната машина се вдигаше и падаше твърде бавно, за да смогне въ своето дѣло на сѣчь. Дълги редици пленници биваха унищожавани съ картечница. Дупки биваха пробивани въ дъната на натъпкани съ нещастни жертви лодки, за да ги потопяватъ масово. Лионъ се превърна въ пустиня. Въ Арасъ на затвор-ницитѣ се отказваше даже жестоката милость на бърза смърть. По цѣлото протежение на р. Лоара, отъ Сомюръ до морето, голѣми тълпи врани и ястреби пируваха надъ голитѣ трупове, преплетени въ най-отвратителни положения. Никаква милость не се показваше къмъ полъ или възрасть. Броятъ на младитѣ седемнадесеть годишни момчета и момичета, умъртвени отъ това отвратително управление, възлизаше на стотици. Якобинцитѣ си подмѣтаха отъ копие на копие малки бебета, изтръгнати отъ майчинитѣ гърди. (Вижъ Приложението.) Въ краткото време отъ десеть години загинаха множество човѣшки сѫщества.BC 229.3

Всичко това бѣше съгласно съ желанията на княза на тъмнината и съ цельта, която той преследваше отъ вѣкове на вѣкове съ безподобна хитрость. Неговата тактика отъ началото до края е измама, а твърдото му намѣрение е, да съкруши човѣшката фамилия подъ тежестьта на всички злини; да обезобрази, да оскверни дѣлото на Бога, да осуети Неговитѣ намѣрения на благоволение и любовь, и тъй да причини скръбь въ небето. После, посрѣдствомъ измамническитѣ си коварства, той заслѣпява умоветѣ на хората и ги докарва до тамъ, че да хвърлятъ обвинението за вината на неговото дѣло върху Бога, като че ли всичкото това нещастие е резултатъ отъ плана на Създателя. И когато тѣзи, които той толкова дълго време е унижавалъ и брутализиралъ посрѣдствомъ жестоката си мощь, достигнатъ до освобождението си, тогава той ги подтиква до крайности и до звѣрства. А после тази картина на необузданъ прсизволъ се посочваше отъ тиранитѣ и подтисницитѣ като резултатъ отъ свободата.BC 230.1

Когато заблуждението се разкрие подъ една форма, сатана го прикрива въ друга маска, и множествата го приематъ сѫщо така ревностно, както и предшествуващето. Когато народътъ разбра, че романизмътъ е измама, и когато сатана неможеше вече чрезъ туй срѣдство да доведе хората до нарушение на Божия законъ, той ги накара да считатъ всѣка религия като измама, а Библията — като басня ; отхвърляйки настрана божественитѣ закони, гѣ се отдаваха на необуздано нечестие.BC 230.2

Фаталната грѣшка, която донесе толкова нещастия върху Франция, бѣше незачитането на великата истина, а именно, че истинската свобода лежи въ предписанията на Божия законъ. “О, ако да бѣше се вслушвалъ въ Моитѣ заповѣди! Тогава твоятъ миръ щѣше да бѫде като рѣка, и твоята правда — като морски вълни”. “А за нечестивцитѣ нѣма миръ казва Господь”. “Но който слуша Мене, ще живѣe безопасно и спокойно, безъ да се страхува отъ зло”. (Исая 48 : 18. 22 ; Притчи 1 : 33,)BC 231.1

Безбожници, невѣрници и вѣроотстѫпници се противо-поставяха на Божия законъ и го отричаха, но резултатитѣ отъ тѣхното влияние доказаха само, че благоденствието на човѣка е свързано съ покорностьта му къмъ Божиитѣ наредби. Тѣзи, които не искатъ да зачетатъ този урокъ отъ Божията книга, трѣбва да го научатъ отъ историята на народитѣ.BC 231.2

Когато сатана си служеше съ римската черква, за да отклонява хората отъ пѫтеката на покорность, неговата рѫка бѣ така изкусно скрита и работата му бѣ тъй потайна, че унижението и бедствието, които последваха, не изглеждаха да сѫ плодъ на престѫпление. Неговата мощь бѣше неутрализирана до такава степень отъ Светия Божий Духъ, щото предприятията му не можаха да дадатъ всичкия си плодъ. Народътъ не проследи ефекта на Неговото дѣло, не откри източника на общественитѣ нещастия. Но въ революцията националниятъ съветъ открито отхвърли Божия законъ. И презъ последвалото следъ туй управление на терора всѣки може да види развитието на причина и следствие.BC 231.3

Когато Франция публично отхвърли Бога и постави на-страна Библията, нечестивитѣ хора и тъмнитѣ духове търже-ствуваха, че сѫ постигнали тъй дълго желаната цель—царство, свободно отъ ограниченията на Божия законъ. “Скоро се не върши сѫдъ надъ лоши работи ; отъ това се и не плаши сърдцето на синоветѣ човѣшки да прави зло”. (Еклесиастъ 8: 11.) Но престѫпването на единъ справедливъ и праведенъ законъ неминуемо трѣбваше да ма за последица нещастие и гибель. Макаръ нечестието на човѣцитѣ да не се наказва веднага, то все пакъ неизбѣжно подготвя тѣхната сѫдба. Вѣкове на вѣроотстѫпничество и престѫпления бѣха натрупали “съкровище отъ гнѣвъ за деня на отплатата”; и когато мѣрката на тѣхната нечестность бѣше препълнена, ненавистниците Божии научиха, че е ужасно нѣщо, да си изчерпалъ божественото търпение. Обуздава- щиятъ Божий Духъ, който налага юзди на жестоката сила на сатана, бѣше до голѣма степень оттегленъ, и тогазъ този, чиято единствена наслада е нещастието на хората, можеше да извърши волята си. Тѣзи, които се бѣха предали на бунтъ, жънѣха плодоветѣ си, докато страната се изпълни съ престѫпления, толкова ужасни, че мъчно могатъ да се опишатъ съ перо.BC 231.4

Отъ опустѣли провинции и разорени градове се дигаше ужасенъ викъ, викъ на най-горчива мѫка. Франция бѣ разтърсена като отъ земетресение. Религия, законъ, общественъ редъ, семейство, държава и църква — всички бѣха сразени отъ безбожната рѫка, издигната противъ Божия законъ. Оправдаха се следнитѣ думи на мъдреца: “. . . Нечестивецътъ ще падне поради своето нечестие”. “Макаръ грѣшникътъ да върши сто пѫти зло и да кисне въ него, но азъ зная, че ще бѫде добро на ония, които се боятъ отъ Бога, които благоговѣятъ предъ лицето Му, а за нечестивитѣ нѣма да има добро”. (Притчи 11 : 5; Екл. 8 : 12. 13.) “Намразиха знанието и не избраха за себе си страха Гос-поденъ” ; “ . . . затова тѣ и ще ядатъ отъ плодоветѣ на своитѣ пѫтища и ще се насищатъ отъ своитѣ замисли”. (Притчи 1 : 19. 31.)BC 232.1

Божиитѣ вѣрни свидетели, убити отъ богохулствената сила, която “излѣзе отъ бездната”, не трѣбваше да мълчатъ дълго време. “Следъ три и половина дни у тѣхъ ще влѣзе духъ на животъ отъ Бога, и тѣ ще се изправятъ на нозетѣ си, и голѣмъ страхъ ще обземе тия, които гледатъ”. (Откр. 11:11.) Въ 1793 година сл. Хр. декретитѣ, които унищожиха християнската религия и премахнаха Библията, минаха презъ френското Народно събрание. Три и половина години по-късно сѫщото събрание прие една резолюция, която отмѣни този декретъ и даде търпимость за Свещеното Писание. Свѣтътъ стоеше вцепененъ отъ грамадната вина, която бѣше последвала следъ отхвърлянето на Свещенитѣ Писания, и хората съзнаха нуждата отъ вѣра въ Бога и Неговото слово, като основа на добродетель и моралъ. Господь казва: “Кого ти корѣше и хулѣше ? И противъ кого възвиси гласъ и дигна тъй високо очитѣ си ? Противъ Светия Израилевъ!” (Исая 37 : 23.) “Затова ето, Азъ ще имъ покажа сега Своята рѫка, и Своята мощь, и ще узнаятъ, че името Мие Господь”. (Йеремия 16:21.)BC 232.2

Относно двамата свидетели по-нататъкъ пророкътъ прибавя : “Тогава ще чуятъ високъ гласъ отъ небето да имъ казва : Възлѣзте тука ! И ще въздѣзатъ на небето въ облакъ, и враговетѣ имъ ще ги видятъ”. (Откр. 11:12.)BC 232.3

Откато Франция обяви война на тѣзи двама Божии свидетели, тѣ сѫ почитани, както никога по-рано. Въ 1804 год. се основа Британското и чуждестранно библейско дру- жество. Това дѣло се последва отъ подобни организации въ Европа, съ многочислени клонове. Въ 1816 год. се основа Американско библейско дружество. Когато Британското дружество се образува, Библията бѣше печатана и разпрос-транявана на петдесеть езика. Отъ тогава насамъ тя е била пре-ведена на повече отъ осемстотинъ езици и диалекти. (Вижъ Приложението.) Презъ петдесеттѣ години, които предшествуваха 1792 година, се обръщаше малко внимание на чуждестранното мисионско дѣло. Никакви нови общества не се образуваха, и много малко черкви се стрѣмиха да евангелизиратъ езичницитѣ. Обаче къмъ края на осемнадесетото столѣтие стана голѣма промѣна. Хората бѣxa недоволни отъ рационализма, и съзнаваха нуждата отъ божествено откровение и практическа религия. Отъ това време дѣлото на чуждитѣ мисии достигна безпримѣренъ растежъ. (Вижъ Приложението.)BC 232.4

Подобренията въ книгопечатането дадоха импулсъ на работата за разпространение на Библията. Увеличенитѣ въз-можности за сношение между различнитѣ страни, премахването нз древнитѣ прегради отъ предразсѫдъци и национална саможивость, отнемането свѣтската власть на римския понтифексъ — всички тѣзи откриха пѫтя за свободния достъпъ на словото Божие. Въ продължение на нѣколко години Свещенитѣ Писания се продаваха безпрепятствено изъ улицитѣ на Римъ, и сега тѣ се разнасятъ навсѣкъде по обитаемото земно кълбо. Невѣрващиятъ Воптеръ бѣше казалъ : “.Дотегна ми да слушамъ хората да повтарятъ, че дванадесеть мъѫе сѫ основали християнската религия. Азъ мога да докажа, че единъ човѣкъ само е достатъченъ, за да я катурне”. Има вече вѣкъ и половина, откакъ този мѫжъ е умрѣлъ. Милиони сѫ се присъединили съ него въ борбата му срещу Библията, но не сѫ сполучили да я из-коренятъ : тамъ, кѫдето имаше сто екземпляра въ времето на Волтера, сега има десятки, а даже и стотици хиляди такива. Нека се изразимъ съ думитѣ на единъ отъ първитѣ реформатори относно християнското учение : “Библията е наковалня, която е използвала много мѫже”. Господь казва : “Ни едно орѫжие, направено противъ тебе, не ще има успѣхъ ; и всѣки езикъ, който би се борилъ съ тебе на сѫдъ, ти ще обвинишъ”. (Исая 54 : 17.)BC 233.1

.Словото на нашия Богъ ще пребъде вѣчно”. “Всички Негови заповѣди сѫ вѣрни, твърди отъ-вѣка до-вѣка, основани върху истина и правота”. (Исая 40 : 8 ; Псаломъ 110: 7. 8.) Всичко, съградено на човѣшки авторитетъ, ще се разруши; но това, което е основано на скалата на Божието непромѣнимо слово, ще остане вѣчно.BC 233.2