Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Великата Борба Между Христа И Сатана - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Епизод 36—Предстоящата борба.

    Отъ началото на голѣмия бунтъ въ небето сатана си е турилъ за принципъ да отхвърли Божия законъ. За да постигне това, той се е опълчилъ противъ Твореца, и макаръ че заради това бѣше изпѫденъ отъ небето, той продължи сѫщата борба на земята. Цельта, която той си е поставилъ и която упорито преследва, е да измамва човѣцитѣ и да ги кара да престѫпватъ Божия законъ. Дали това ще бѫде постигнато чрезъ едно пълно премахване на закона или чрезъ отхвърляне на едно отъ неговитѣ нареждания — последицитѣ ще бѫдатъ все едни. Който “грѣши въ едно”, съ това показва пренебрежение къмъ цѣлия законъ; него-вото влияние, както и примѣрътъ му, насърдчаватъ прѣ-стъпването ; той “бива винованъ въ всичко”. (Яков. 2 : 10.)BC 482.1

    Опитвайки се да направи да бѫдатъ пренебрегнати бо-жественитѣ нареждания, сатана изкриви ученията на Библията и чрезъ това е всѣлъ заблуждения въ вѣрата на хиляди, които изповѣдватъ, че се държатъ за Писанието. Последната голѣма борба между истина и заблуда е само по следенъ напънъ въ продължителния споръ върху Божия законъ. Ние сега се намираме предъ настѫпването на тази борба ; една борба между законитѣ на човѣцитѣ и предписанията на Йеова, между религията на Библията и религията на баснитѣ и преданията.BC 482.2

    Силитѣ, които се обединяватъ въ тази борба противъ истината и правдата, сѫ вече на работа. Божието свето слово, което е достигнало до насъ презъ толкова страдания и кръвопролития, сега се цени много малко. Библията е достѫпна за всички, но само малцина я приематъ наистина за водитель въ живота. Невѣрието взема въ застрашителенъ размѣръ надмощие не само въ свѣта, но и въ черквата. Мнозина сѫ дошли до тамъ, да отричатъ учения, които сѫ сѫщинскитѣ основни стълпове на християнската вѣра. Великитѣ факти на сътворението, както сѫ представени отъ боговдъхновени писатели, падението на човѣка, изкуплението и вѣчната валидность на Божия законъ сѫ практически отхвърлени или изцѣло, или отчасти отъ една голѣма часть отъ тъй нареченитѣ християни. Хиляди, които парадиратъ съ своята мѫдрость и независимость, считатъ за знакъ на слабость, да вѣрватъ безусловно на Библията ; тѣ считатъ за доказателство на превъзходство и ученость, да критикуватъ Светото Писание и да изопачаватъ и обезсилватъ неговитѣ най-важни истини. Много проповѣдници поучаватъ въ църквитѣ си и много професори и учители учатъ ученицитѣ си, че Божиятъ законъ билъ промѣненъ или премахнатъ, и че всички, които вѣрватъ, че изискванията му сѫ още валидни и трѣбва да бѫдатъ буквално изпълнявани, заслужаватъ само подигравки и хули.BC 482.3

    Като презиратъ истината, човѣцитѣ презиратъ Оня, Който я е далъ. Като тъпчатъ съ нозе Божия законъ, тѣ отричатъ авторитета на Законодателя. Сѫщо тъй лесно е да се направи идолъ отъ фалшиви учения и теории, както е лесно да се направи образъ на идолъ отъ дърво или камъкъ. Чрезъ фалшивитѣ сатанински представи за Божиитѣ качества човѣцитѣ си съставятъ криво понятие за характера на своя Творецъ. Мнозина въздигатъ нѣкой философски идолъ на мѣстото на Йеова, а живиятъ Богъ, както Той е откритъ въ Неговото слово, въ Христа и въ дѣлата на творението, е почитанъ само отъ малцина. Хиляди боготворятъ природата, отричайки Бога на природата. Макаръ и въ промѣнена форма, все пакъ идолослужението сѫществува и въ днешния християнски свѣтъ сѫщо тъй действително, както то се срѣщаше при древния израиль въ днитѣ на Илия. Богътъ на много минаващи за умни мѫже, философи, писатели, държавници, журналисти, богътъ на високитѣ крѫгове, на висши училища и университети, дори на нѣкои богословски институти е не много по-добъръ отъ Ваала, слънчевия богъ на финикийцитѣ.BC 483.1

    Никоя отъ приетитѣ отъ християнския свѣтъ заблуди не се противопоставя тъй смѣло срещу авторитета на Небето, никоя не върви тъй направо противъ разума и не е съ по гибелни последствия, както бързо разпространяващето се учение на новото време, че Божиятъ законъ не билъ вече задължителенъ за човѣцитѣ. Всѣка страна си има своитѣ закони, които заповѣдватъ уважение и послушание; никое управление не би могло да устои безъ тѣхъ ; а какъ можемъ да си представимъ, че Творецътъ на небето и на земята нѣмалъ законъ, за да управлява творенията, които е създалъ ? До кога биха били търпѣни видни духовници на амвона, ако учеха, че законитѣ за защита на страната и на правата на нейнитѣ граждани не трѣбва да бѫдатъ изпълнявани, защото не били задължителни и ограничавали свободата на народа? Но по-тежко оскърбление ли е, да се пренебрегватъ законитѣ на държави и страни, отколкото да се потъпкватъ съ нозе ония божествени предписания, които сѫ основата на всѣко управление ?BC 483.2

    По-приемливо би било, държавитѣ да премахнатъ по-становленията си и да позволятъ на хората да постѫпватъ както имъ се иска, отколкото да се унищожи законътъ на Владѣтеля на вселенната и да се остави свѣтътъ безъ мѣрило за присѫждане на виновнитѣ или за оправдание на послушнитѣ. Познаваме ли ние последицитѣ отъ премахването на Божия законъ? Такъвъ опитъ бѣ вече направенъ. Страшни бѣха разигралитѣ се въ Франция събития, когато атеизмътъ наддѣлѣ. Тогава бѣ показано на свѣта, че отърсването отъ ограниченията, които Богъ е положилъ, е равносилно съ приемането на властьта на най-жестокитѣ тирани. Когато мѣрилото на справедливостьта бѫде отстранено, за княза на тъмнината се открива пѫтьтъ, да възстанови владичеството си надъ земята.BC 484.1

    Тамъ, кѫдето се отхвърлятъ божественитѣ предписания, грѣхътъ престава да се вижда грѣховенъ и правдата да се цени. Тѣзи, които отказватъ да се подчиняватъ на Божието владичество, сѫ напълно неспособни сами да се управляватъ. Чрезъ покваренитѣ си учения тѣ всаждатъ духъ на разюзданость въ сърдцата на децата и на младежьта, които по природа понасятъ нетърпеливо ограниченията, и последствията сѫ едно състояние на беззаконие и разюзданость въ обществото. Докато мнозина се подиграватъ съ лековѣрието на ония, които сѫ послушни на Божиитѣ изисквания, тѣ сами приематъ доброволно измамитѣ на сатана. Тѣ разпущатъ юздитѣ на страститѣ и се отдаватъ на грѣхове, които сѫ навлѣкли порази надъ езичницитѣ.BC 484.2

    Който учи народа, да не уважава Божиитѣ заповѣди, сѣе непослушание, за да пожене непослушание. Премахнатъ ли се съвсемъ положенитѣ отъ божествения законъ ограничения, не ще се забави и пренебрегването на всички човѣшки закони. Понеже Богъ забранява нечестни постѫпки, алчность, лъжи и измами, човѣцитѣ искатъ да потъпчатъ съ нозе Неговитѣ постановления като спънка за тѣхното свѣтско благополучие; но последицитѣ отъ този тѣхенъ начинъ на постѫпване ще бѫдатъ такива, каквито тѣ не сѫ очаквали. Ако Божиятъ законъ не е задължителенъ, тогава защо хората трѣбва да се страхуватъ да го престѫпватъ ? Частната собственость не би била вече сигурна. Човѣцитѣ биха си присвоявали съ насилие притежанията на ближния си, и най-силнитѣ биха станали най-богати. Дори предъ живота не биха имали страхопочитание. Обрекътъ за вѣрность въ брака не би билъ вече като една свещена крепость за защита на семейството. Силниятъ, всѣки пѫть, щомъ пожелае, би отнемалъ съ насилие жената на ближния си. И петата заповѣдь, заедно съ четвъртата, би била пренебрегната. Децата не биха се страхували да отнематъ живота на родителитѣ си, ако чрезъ това биха могли да удовлетворятъ желанията на покваренитѣ си сърдца. Благовъзпитаниятъ свѣтъ би се превърналъ въ една орда отъ разбойници и убийци, и мирътъ, спокойствието и щастието биха изчезнали отъ земята.BC 484.3

    Учението, че човѣцитѣ били освободени отъ задължението да бѫдатъ послушни на Божиитѣ изисквания, е вече отслабило силата на моралнитѣ задължения и разтворило за свѣта преградитѣ на неправдата. Беззаконие, разсипничество и поквара нахлуватъ върху ни подобно на наводнена рѣка. Въ семейството се подвизава сатана. Неговото знаме се развѣва дори въ навидъ християнскитѣ домакинства. Тамъ се намиратъ зависть, лоши помисли, лицемѣрие, отчуждение, раздори, спорове, издайничества на свето повѣреното, задоволяване на страститѣ. Цѣлата постройка отъ религиозни принципи и учения, която би трѣбвало да образува основата и съдърѫанието на обществения животъ, изглежда да се е разклатила, готова да се разпада въ развалини. Найнискитѣ престѫпници, които сѫ хвърлени въ затвора поради престѫпленията си, често биватъ дарени съ почести и внимание, като че ли сѫ постигнали завидно отличие. Характерътъ и престѫпленията имъ биватъ публикувани надалече и нашироко. Пресата публикува възмутителни подробности на едно престѫпление и по такъвъ начинъ насърдчава и други да се упражняватъ въ измама, грабежъ и убийство, и сатана ликува върху успѣха на своитѣ демонски похвати. Любезниченето съ порока, лекомисленитѣ убийства, ужасното увеличаване на невъздърѫанието и на злини отъ всѣкакъвъ видъ и отъ всѣка степень би трѣбвало да накаратъ всички богобоязливи да размислятъ, какво може да се направи, за да се спре потокътъ на злото.BC 485.1

    Сѫдилищата сѫ покварени. Управницитѣ сѫ рѫководени отъ жажда за печалби и отъ любовь къмъ плътски удоволствия. Неумѣреность е замъглила способноститѣ на много хора, тъй че сатана ги е зааладѣлъ почти напълно. Правиститѣ биватъ измамвани, подкупвани и лъгани. Пиянство и увеселения, страсти, зависть, безчестия отъ всѣкакъвъ видъ се упражняватъ отъ тѣзи, които управляватъ законитѣ. “ И сѫдътъ отстѫпи назадъ и правдата застана надалечъ, защото истината се спъна на стъгдата, и честностьта не можа да влѣзе”. (Ис. 59:14.)BC 485.2

    Злостьта и духовната тъмнина, които взематъ надмощие подъ владичеството на Римъ, бѣха неизбѣжни последици отъ това, че той потъпка Светото Писание; но кѫде лежи причината за широкоразпространеното безбожие, за отхвърлянето на Божия законъ и за последвалата отъ това поквара подъ пълната свѣтлина на евангелието въ една епоха на религиозна свобода? Сега, когато сатана не може вече да държи човѣцитѣ подъ своята власть чрезъ отнемане на Светото Писание, той прибѣгва до други срѣдства, за да постигне сѫщата цель. Унищожаването вѣрата въ Библията служи на неговитѣ намѣрения сѫщо тъй, както ако самата Библия би била унищожена. Чрезъ въвеждането на вѣрването, че Божиятъ законъ не билъ задължителенъ, той кара човѣцитѣ сѫщо тъй успѣшно да го престѫпватъ, както ако тѣ съвсемъ не познаваха неговитѣ предписания. И сега, както въ по раншни времена, той е действувалъ чрезъ черквата, за да постигне намѣренията си. Религиозни общества сѫ отказали да обърнатъ внимание на тъй ясно изложенитѣ въ Светото Писание необщоприети истини, и като ги оборватъ, сѫ приели едно тълкувание и потвърдили едно становище, при което съ пълна шепа сѫ посѣли семето на невѣрието. Придърѫайки се здраво о папскитѣ заблуди за естественото безсмъртие и за съзнателното сѫществувание на човѣка въ смъртьта, тѣ сѫ отхвърлили единствената защита противъ измамитѣ на спиритизма. Учението за вѣчнитѣ мѫки е накарало мнозина да не вѣрватъ въ Библията. И когато изискванията на четвъртата заповѣдь биватъ обяснени на народа и се покаже, че се изисква почитането на седмия день, сѫботата, тогава много народни учители обясняватъ, като единственъ изходъ да се освободятъ отъ задължението, което не имъ се ще да изпълнятъ, че Божиятъ законъ не билъ задължителенъ. По такъвъ начинъ тѣ отхвърлятъ закона, заедно съ сѫботата. Когато дѣлото на сѫботната реформа се разпространи, за да се избѣгнатъ изискванията на четвъртата заповѣдь, отхвърлянето на божествения законъ ще бѫде почти всеобщо. Ученията на религиозни учители сѫ отворили портитѣ на невѣрието, на спиритизма и на незачитането светия божест-венъ законъ, и на тѣзи водачи лежи една страшна отговорность за безбожието, което сѫществува всрѣдъ християнския свѣтъ.BC 485.3

    Въпрѣки това, тъкмо тази спомената класа подърѫа твърдението, че бързоразпространяващата се поквара въ по-голѣмата ѝ часть трѣбва да се припише на незачитането на тъй наречената “християнска сѫбота”, и че налагането на недѣлното празднуване би подобрило общественитѣ нрави твърде много. Това твърдение се подърѫа особено въ Америка, кѫдето учението за истинската сѫбота е вече проповѣдвано надалеко и нашироко. Въздърѫателното дѣло, една отъ най-отличнитѣ и важни нравствени реформи, тамъ често се свързва съ недѣлното движение, и неговитѣ по-дръжници се представятъ, като че ли действуватъ за найвисшето благо на обществото; и всички, които отказватъ да се свърѫатъ съ тѣхъ, биватъ осмивани като врагове на въздърѫанието и на реформата. Обаче фактътъ, че едно движение, което въвежда въ заблуждение, е свързано съ едно само по себе си добро дѣло, не говори още за въ негова полза. Ние можемъ да прикриемъ отровата, като я примѣсимъ въ здрава храна; но чрезъ това ние не промѣняме нейното естество. Напротивъ, тя става още по-опасна, тъй като тогава може много по-лесно и незабелязано да бѫде погълната. Сатанинска хитрость е, да смѣсва съ лъжата и малко истина, за да я прави по-вѣроятна. Водителитѣ на недѣлното движение могатъ да представятъ реформи, отъ които народътъ се нуждае, и принципи, които сѫ въ съгласие съ Библията; и все пакъ Божиитѣ раби не могатъ да се съединятъ съ тѣхъ, понеже съ това е свързано едно поощряване, което е въ противовесъ съ Божия законъ. Нищо не може да оправдае премахването на Божиитѣ заповѣди заради човѣшки нареждания.BC 486.1

    Чрезъ двѣте голѣми заблуди, безсмъртието на душата и почитането на недѣлния день, сатана ще въвлѣче народа въ своитѣ измами. Докато едната поставя основата на спиритизма, другата тъпче една връзка на съгласие съ Римъ. Протестантитѣ отъ Съединенитѣ Щати ще бѫдатъ първитѣ, които ще простратъ рѫцете си надъ пропастьта, за да хванатъ рѫката на спиритизма; тѣ ще пресегантъ презъ бездната, за да хванатъ рѫката на римската мощь, и подъ влиянието на този троенъ съюзъ всѣка страна ще последва стѫпкитѣ на Римъ и ще потъпчи съ нозе правата на съвѣстьта.BC 487.1

    Тъй като спиритизмътъ се нагажда къмъ днешното хрис-тиянство по име, той има по-голѣма сила да измамва и да впримчва. Самъ сатана се е нагодилъ споредъ новия редъ на нѣщата. Той ще се явява като ангелъ на свѣтлината. Чрезъ дейностьта на спиритизма ще ставатъ чудеса; болни ще бѫдатъ излѣкувани и ще се извършватъ много неопроверѫими свърхестествени дѣла. И тъй като духоветѣ ще увѣряватъ, че вѣрватъ въ Библията, и ще заявяватъ уважение къмъ нарежданията на черквата, тѣхното дѣло ще бѫде прието като едно откровение на божествената сила.BC 487.2

    Граничната линия между официалнитѣ християни и безбожнитѣ понастоящемъ е почти незабележима. Числящитѣ се къмъ черквата обичатъ онова, което свѣтътъ обича, и сѫ готови да се съединятъ съ тѣхъ. Сатана е твърдо решенъ да ги сплоти въ едно тѣло и да усили дѣлото си чрезъ това, като тласне всички въ редоветѣ на спиритизма. Католицитѣ, които гледатъ на чудото, като на знакъ на ис тинската черква, лесно ще бѫдатъ измамени чрезъ тази вършеща чудеса сила; а и протестантитѣ, които сѫ отхвърлили щита на истината, сѫщо ще бѫдатъ измамени. Католици, протестанти и свѣтски хора ще приематъ видъ на благо- честие, но ще сѫ отречени отъ неговата сила, и въ това обединение ще виждатъ едно велико движение за обръщането на свѣта и настѫпването на дългоочакваното хилядагодишно царство.BC 487.3

    Чрезъ спиритизма сатана се явява като благотворитель на човѣшкия родъ, като лѣкува болеститѣ на народа и заявява, че въвежда една нова и по-възвишена религия; но сѫщевременно той действува като разрушитель. Неговитѣ съблазни тласкатъ въ гибель цѣли народи. Невъздърѫаностьта обезсилва разума, огъ това следватъ плътскитѣ задоволявания, борби и проливане на кръвь. Сатана намира особено удоволствие въ войната, понеже тази разпалва найлошитѣ страсти въ душата и после тласка въ вѣчностьта своитѣ опиянени въ пороци и кръвь жертви. Затова сатанинското намѣрение е, да подстрекава народитѣ въ война единъ противъ другъ; по такъвъ начинъ той може да отклони мислитѣ на човѣцитѣ отъ дѣлото на приготовлението, което би ги направило способни да устоятъ въ Божия день.BC 488.1

    Сатана действува и чрезъ природнитѣ елементи; за да прибере своята жертва, неприготвенитѣ души, той е изучавалъ тайнитѣ на природнитѣ творения и прилага всичката си сила, за да завладѣе елементитѣ, доколкото Богъ допуска. Когато му бѣше позволено да посети Йова, тогава стада, роби, кѫщи, деца бѣха бързо унищожени, едно нещастие следваше следъ друго, като въ единъ моментъ. Но Богъ закриля Своитѣ творения и ги запазва отъ властьта на погубителя. Християнскиятъ свѣтъ е показалъ пренебрежение къмъ закона на Йеова, и Господь ще извърши тъкмо това, което е заявилъ, че ще направи: Той ще оттегли благословението Си отъ земята и ще отнеме Своята грижлива закрила отъ тия, които се опълчватъ противъ Неговия законъ и поучаватъ и принуждаватъ и другитѣ да вършатъ сѫщото. Сатана има власть надъ всички, които Богъ не закриля особено. Той ще облагодетелствува и ощастливява нѣкои, за постигането на собственитѣ си планове, а върху други ще нанася трудности и ще кара хората да вѣрватъ, че Богъ е, който ги изтезава.BC 488.2

    Явявайки се на човѣцитѣ като великъ лѣкарь, той ще нанася недѫзи и нещастия, докато гѫето населени градове бѫдатъ превърнати въ развалини и пустини. Тъкмо сега той е на работа. Въ нещастия и бедствия по вода и суша, въ голѣми пожари, опустошаващи вихрушки и ужасни градушки, въ урагани, наводнения, морски приливи и земетресения, по всички мѣста и по хиляди начини упражнява сатана своята мощь. Той покосява зрѣящата жертва, а следъ това идва гладъ и мизерия. Той изпълва въздуха съ смъртоносна зараза, и хиляди погинватъ отъ чума. Тѣзи посе- щения ще ставатъ все по-чести и по-злощастни. Гибельта ще почива както върху човѣци, тъй и върху животни: “Тѫгува, унила е земята. Отпаднали сѫ ония, които се издигаха надъ народа на земята. И земята е осквернена подъ жителитѣ си, защото тѣ престѫпиха законитѣ, измѣниха устава, нарушиха вѣчния заветъ”. (Ис. 24 : 4. 5.)BC 488.3

    Тогава голѣмиятъ измамникъ ще убеждава човѣцитѣ, че онѣзи, които служатъ на Бога, причиняватъ тѣзи нещастия. Душитѣ, които сѫ предизвикали негодуванието на Небето, ще хвърлятъ всичкото си нещастие въ тяжесть на ония, чието послушание спрямо Божиитѣ заповѣди е единъ постояненъ упрѣкъ за престѫпващитѣ ги. Ще се обяснява, че човѣцитѣ чрезъ непочитането на недѣлния праздникъ оскърбявали Бога, че този грѣхъ навлѣкълъ едно бедствие, което не щѣло да престане, докато не се наложело найстрого съблюдаването на недѣлния праздникъ, и че тѣзи, които подържатъ изискванията на четвъртата заповѣдь и чрезъ това събарятъ почитането на недѣлята, причиняватъ трудности на народа и прѣчатъ на неговото отново приемане въ божествената благодатъ и за временното му благополучие. По такъвъ начинъ ще се повтори повдиганото въ древностьта противъ Божиитѣ раби обвинение, и то по сѫщитѣ причини: “Щомъ Ахавъ видѣ Илия, рече му : ти ли си, който смущавашъ израиля ? Илия му отговори : Не азъ смущавамъ израиля, а ти и бащиниятъ ти домъ, понеже презрѣхте Господнитѣ заповѣди и вървите по Вааловци”. ( 3 Царе 18 : 17. 18.) Когато гнѣвътъ на човѣцитѣ ще бѫде възбуденъ поради такива обвинения, тѣ ще постѫпятъ съ Божиите пратеници сѫщо тъй, както отклонилиятъ се отъ Бога израиль постѫпи съ Илия.BC 489.1

    Вършещата чудеса, проявяваща се чрезъ спиритизма сила ще упражнява влиянието си противъ всички, които предпочитатъ да слушатъ Бога повече, отколкото човѣцитѣ. Съобщения отъ духове ще заявяватъ, че Богъ ги е изпратилъ да убедятъ отхвърлящитѣ недѣлния день въ тѣхната заблуда и да потвърдятъ, че законитѣ на страната трѣбвало да се спазватъ като Божии закони. Тѣ ще оплакватъ голѣмото безбожие въ свѣта и ще подкрепятъ свидетелствата на религиозни учители, че моралниятъ отпадъкъ билъ причиненъ поради неосвещаването на недѣлята. Ще се повдигне голѣмо негодувание противъ всички, които отказватъ да приематъ свидетелството имъ.BC 489.2

    Сатана ще постѫпи съ Божия народъ въ тази последна борба по сѫщия начинъ, както постѫпи при започването на голѣмия бунтъ въ небето. Той заявяваше, че искалъ да подпомогне закрепването на божественото управление, докато тайно полагаше всички усилия, да го събори. И тъкмо дѣлото, което се стремѣше да прокара по този на- чинъ, той хвърли въ бреме на останалитѣ вѣрни ангели. Съвсемъ сѫщата хитрость характеризира и историята на римската черква. Тя претендираше, че действува като за-мѣстница на Господа отъ небесата, а сѫщевременно искаше да се възвиси надъ Бога и да промѣни Неговия законъ. Подъ владичеството на Римъ тѣзи, които поради вѣрностьта си къмъ евангелието претърпѣха смърть, бѣха опозорени като злодейци; заявяваха, че тѣ били въ връзка съ сатана, и прилагаха всички възможни срѣдства, за да ги отрупатъ съ позоръ, за да се яватъ тѣ въ очитѣ на народа, пъкъ и сами на себе си, като най-долни престѫпници. Тъй ще бѫде и сега. Стремейки се да погуби ония, които почитатъ Божиитѣ заповѣди, сатана ще направи, тѣ да бѫдатъ обвинени като престѫпници на закона, като хора, които безчестятъ Бога и навличатъ Неговитѣ порази надъ свѣта.BC 489.3

    Богъ никога не насилствува волята, нито съвѣстьта; сатана, напротивъ, за да подчини въ властьта си тия, които по никакъвъ другъ начинъ не може да съблазни, постоянно прибѣгва до насилие чрезъ жестокость. Съ страхъ или насилие се старае той да завладѣe съвѣстьта и да накара хората да му се покланятъ. За да постигне това, той си служи чрезъ религиозни, а и свѣтски власти, които той поощрява да налагатъ принудително, въ противовесъ на божествения законъ, послушание къмъ човѣшки закони.BC 490.1

    Тѣзи, които почитатъ библейската сѫбота, ще бѫдатъ третирани като врагове на закона и на реда, като разкѫсващи нравственитѣ граници на обществото, причиняващи анархия и поквара и предизвикващи Божиитѣ сѫдби върху земята. Тѣхното двоумение ще бѫде обяснявано като съпротивление, упоритость и неуважаване властьта. Tѣ ще бѫдатъ обвинени като врагове на управлението. Проповѣдници, които отричатъ задължителностьта на божествения законъ, ще налагатъ отъ амвона задължението, да се оказва послушание къмъ гражданскитѣ власти, като поставени отъ Бога. Въ законодателнитѣ крѫгове и въ сѫдилилищата пазители на Божиитѣ заповѣди ще бѫдатъ криво представяни и осѫждани. На думитѣ имъ ще се отдава фалшиво тълкувание и на постѫпкитѣ имъ ще се приписватъ най-лоши подбуждения.BC 490.2

    Когато протестантитѣ отхвърлятъ яснитѣ доказателства отъ Писанието за защита на Божия законъ, тѣ ще пожелаятъ да доведатъ въ мълчание всички, чиято вѣpa тѣ не могатъ да съборятъ съ Библията. Макаръ че затварятъ очитѣ си за фактитѣ, тѣ, все пакъ, ще предприематъ постѫпки, които ще доведатъ до преследване тѣзи, които съвѣстно отказватъ да вършатъ това, което прави останалиятъ християнски свѣтъ, и да не признаватъ претенциитѣ на папската недѣля.BC 490.3

    Сановницитѣ на черквата и на държавата ще се съюзятъ, за да подкупятъ, предуматъ или принудятъ всички хора да почитатъ недѣлята. Липсата на божествени доказателства ще бѫде замѣстена съ насилствени изисквания. Политическата поквара погребва любовьта къмъ справедливостьта и уважението къмъ истината, и дори въ свободна Америка чиновници и законодатели, за да си запазятъ благоволението на обществото, ще отстѫпятъ на всеобщото желание за създаването единъ законъ, който да налага недѣлния праздникъ. Свободата на съвѣстьта, която е коствала толкова голѣми жертви, не ще бѫде вече зачитана. Въ борбата, която скоро ще настане, ще ни се представятъ нагледно, чрезъ дѣла, думитѣ на пророка : “И разлюти се змеятъ противъ жената и отиде да води война съ останалитѣ отъ семето ѝ, които пазятъ Божиитѣ заповѣди и иматъ свидетелството на Исуса Христа”. (Откр. 12 : 17.)BC 491.1

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents