Епизод 42—Краятъ на борбата.

Въ края на хилядата години Христосъ идва пакъ на земята. Спасенитѣ и множество ангели го придружаватъ. Докато слиза въ страшно величие, Той заповѣдва на безбожнитѣ мъртви да станатъ, за да получатъ присѫдата си. Тѣ излизатъ, едно огромно множество, неизброими, като пѣсъка на морето. Какъвъ контрастъ съ ония, които бѣха възкресени при първото възкресение! Праведнитѣ бѣха облѣчени въ безсмъртна младссть и красота ; безбожнитѣ носятъ следитѣ на болестьта и смъртьта.BC 548.1

Всѣко око на огромното множество вижда славата на Божия Синъ, и тѣзи безбожни тълпи извикзатъ единогласно: “Благословенъ Идещиятъ въ името Господне!” Не отъ любовь къмъ Исуса произлиза този викъ ; силата на истината изтръгва принудително тѣзи думи отъ непокорнитѣ уста. Каквито сѫ влѣзли въ гробоветѣ си, такива и излизатъ отъ тѣхъ безбожнитѣ, съ сѫщата вражда противъ Христа, съ сѫщия духъ на бунтъ. Тѣмъ не се дава вече ново благодатно време, въ което да могатъ да поправятъ грѣшкитѣ на миналия си животъ. Чрезъ това нищо не би било спечелено. Животътъ имъ, пъленъ съ престѫпления, не е смекчилъ сърдцата имъ, и тѣ, ако имъ се дадѣше второ благодатно време, биха го прекарали сѫщо както първото, въ презиране на Божиитѣ заповѣди и въ опълчване противъ Бога.BC 548.2

Христосъ слиза на Елеонската планина, откѫдето Той следъ възкресението Си се възнесе на небето и кѫдето ангелитѣ повториха обещанието за Неговото завръщане. Пророкътъ казва: “И ще дойде Господь, Богъ мой, и всички светии съ Него”. “И ще застанатъ нозетѣ Му въ оня день на Елеонската планина, която е предъ лицето на Йерусалимъ къмъ изтокъ. И ще се разцепи презъ срѣдата Елеонската планина ...съ твърде голѣма долина”. “И Господь ще бѫде царь надъ цѣла земя : въ него день Господь ще бѫде единъ, и името Му — едно”. (Зах. 14:4. 5. 9.) Когато Новиятъ Йерусалимъ въ своя ослѣпителенъ блѣсъкъ слѣзе отъ небето, той се установява на очистеното и приготвено за приемъ мѣсто, и Христосъ, народътъ Му и ангелитѣ влизатъ въ свѣтия градъ.BC 548.3

Сега сатана отново се приготвя за последната мощна борба за върховно владичество. Докато бѣше лишенъ отъ властьта си и откѫснатъ отъ дѣлото си на измама, князътъ на злото бѣше нещастенъ и сломенъ; щомъ, обаче, безбожнитѣ мъртви бѫдатъ събудени и той види на страната си огромното множество, неговата надежда отново се съживява и той решава да не се отказва отъ голѣмата борба. Той иска да призове подъ своето знаме всички множества на изгубенитѣ и да се опита чрезъ тѣхъ да постигне плановатѣ си. Безбожнитѣ сѫ пленници на сатана. Чрезъ отхвърлянето на Христа тѣ сѫ приели владичеството на упорствуващия бунтовникъ. Тѣ сѫ готови да приематъ предложенията му и да изпълняватъ заповѣдитѣ му. Вѣренъ на по-раншната си хитрость, той не се явява като сатана. Той твърди, че той е князътъ, законниятъ собственикъ на свѣта, комуто незаконно е било отнето наследството. Той се представя на своитѣ обезумѣли подчинени като спаситель и ги увѣрява, че неговата мощь ги е извела изъ гробоветѣ имъ и че сега той намѣрявалъ да ги освободи отъ най-жестоката тирания. Тъй като Христосъ се е отдалечилъ, сатана върши чудеса, за да подкрепя твърденията си. Той прави слабитѣ силни и въоду-шевлява всички съ своя духъ и съ своята дееспособность. Той предлага да ги поведе срещу лагера на светиитѣ и да завзематъ Божия градъ. Въ враждебно ликуване посочва той неизброимитѣ милиони, възкресени отъ мъртвитѣ, и заявява, че като тѣхенъ водитель той билъ напълно въ състояние да завладѣе града и отново да спечели трона и царството си.BC 549.1

Между онова огромно множество има много отъ дъл-гоживотното поколѣние отъ днитѣ преди потопа; човѣци съ едра тѣлесна конструкция и съ огроменъ умъ, които, изоставяйки се на властьта на паднали ангели, сѫ посвещавали всичкитѣ си способности и знания на себевъзвишеняето ; човѣци, чиито чудни дѣла на изкуство сѫ карали свѣта да боготвори дарбитѣ имъ, обаче чиято жестокость и злонамѣрени изобретения, тъй като опетниха земята и поквариха Божия образъ, дадоха поводъ на Господа да ги изкорени завинаги отъ Своето творение. Тамъ между тѣхъ сѫ царе и полководци, които сѫ побеждавали народи, храбри мѫже, които никога не сѫ изгубили сражение, горди, славолюбиви войници, чието приближаване е карало царствата да треперятъ. Смъртьта не ги е промѣнила. Излѣзли отъ гроба, тѣ подхващатъ течението на мисъльта си тъкмо отъ тамъ, кѫдето е било прекѫснато. Жаждата за завоевание ги владѣе сѫщо както тогава, когато сѫ паднали.BC 549.2

Сатана се съветва съ своитѣ ангели и после съ тѣзи царе, владѣтели и силни мѫже. Тѣ разглеждатъ силата и множеството на своята страна и заявяватъ, че множеството въ града въ сравнение съ тѣхното е малко, и че то може да бѫде победено. Тѣ съставятъ планове, за да завладѣятъ богатствата и славата на Новия Йерусалимъ. Веднага всички започватъ да се приготвятъ за борбата. Способни техници приготовляватъ военни орѫдия. Военни полководци, известни по своитѣ успѣхи, нареждатъ множеството воинствени мѫже въ баталиони и полкове.BC 549.3

Най-после се дава заповѣдь за настѫпление, и неиз-броимото множество се подвижва напредъ, една войска, каквато никога никой отъ земнитѣ владѣтели не е командвалъ, съ която не могатъ да се сравнятъ дори и съединенитѣ сили на всички епохи, откакъ сѫ започнали войни на земята. Сатана, най-мощниятъ воинъ, предводителствува авангарда, и неговитѣ ангели събиратъ войскитѣ си за тази последна борба. Царе и войници заобикалятъ сатана, и множеството следва въ голѣми отряди, всѣки подъ началството на свой опредѣленъ полководецъ. Съ военна точность се движатъ сгѫстенитѣ редици по попуканата и неравна повърхнина на земята къмъ Божия градъ. По заповѣдь на Исуса портитѣ на Новия Йерусалимъ се затварятъ и пълчищата на сатана заобикалятъ града и се приготвятъ за настѫпление.BC 550.1

Но сега Исусъ отново се явява предъ лицето на неприятелитѣ. Високо надъ града, върху една основа отъ блестящо злато, се издига единъ величественъ и възвишенъ тронъ. На този тронъ седи Божиятъ Синъ, заобиколенъ отъ поданицитѣ на Своето царство. Никой езикъ, никое перо не може да опише величественостьта и благородството на Христа. Славата на вѣчния Отецъ обгръща Неговия Синъ. Блѣсъкътъ на Неговото присѫтствие изпълва Божия градъ, разлива се до извънъ портитѣ и изпълва цѣлата земя съ лжчистъ блѣсъкъ.BC 550.2

Близо до трона стоятъ тия, които нѣкога ревностно сѫ подпомагали дѣлото на сатана, които, обаче, като главнѝ, извадени отъ огъня, сѫ последвали своя Спаситель съ дълбока, сърдечна преданность. До тѣзи се намиратъ ония, които всрѣдъ измама и невѣрие сѫ развили единъ съвършенъ християнски характеръ, почитали сѫ Божия законъ, когато християнскиятъ свѣтъ го е обявявалъ за невалиденъ и нищоженъ, и милионитѣ отъ всички вѣкове, които заради вѣрата си сѫ претърпѣли мѫченичество. Осенъ това тукъ е .голѣмо множество народъ, което никой не можеше да преброи — отъ всички колѣна и племена, народи и езици; тѣ стояха предъ престола и предъ Агнеца, облѣчени въ бѣли дрехи и съ палмови вѣйки въ рѫце”. (Откр. 7 : 9) Тѣхната борба е свършена, постигнали сѫ победа. Тѣ сѫ бѣгали до границата и сѫ получили наградата. Палмовата вѣйка въ рѫката имъ е символъ на тѣхната победа, бѣлата дреха е знакъ на непорочната Христова правда, която сега е тѣхна.BC 550.3

Спасенитѣ запѣватъ една хвалебна пѣсень, която се разнася по цѣлия небосводъ и отглася: “Спасението дължимъ на нашия Богъ, Който седи на престола, и на Агнеца!” И ангели и серафими присъединяватъ гласоветѣ си съ благоговѣние. Следъ като спасенитѣ сѫ видѣли силата и злобата на сатана, тѣ съзнаватъ, както никога по-рано, че никоя друга сила, освенъ тази на Божия Синъ, не би могла да ги направи победители. Въ цѣлото блестящо множество не се намира никой, който самъ да си припише избавлението, като да е той самъ победитель съ собствена сила и превъзходство. Нищо не се казва за онова, което тѣ сѫ извършили или пострадали ; а главното съдърѫание на всѣка пѣсень, основниятъ тонъ на всѣки хоръ е: Спасението дължимъ на нашия Богъ и на Агнеца!BC 551.1

Въ присѫтствието на събранитѣ жители на земята и на небето се извършва окончателно коронясване на Божия Синъ. Тогава, облѣченъ въ най-високо величие и мощь, Царьтъ на царетѣ изговаря присѫдата надъ бунтовницитѣ противъ Неговото управление и отадава справедливото на ония, които сѫ престѫпвали закона Му и сѫ угнетявали народа Му. Божиятъ пророкъ казва: “И видѣха голѣмъ бѣлъ престолъ, и седналия на него, отъ Чието лице побегна земята и небето, и за тѣхъ се мѣсто не намѣри. Следъ това видѣхъ мъртвитѣ, малки и голѣми, да стоятъ предъ Бога; отвориха се книги ; отвори се и друга книга — книгата на живота; и сѫдени бѣха мъртвитѣ по записаното въ книгитѣ, споредъ дѣлата си”. (Откр. 20: 11. 12.)BC 551.2

Щомъ книгитѣ бѫдатъ отворени и Исусовото око погледне безбожнитѣ, тѣ съзнаватъ всѣки грѣхъ, който нѣкога сѫ извършили. Тѣ виждатъ, кѫде тѣхниятъ кракъ се е отклонилъ отъ пѫтеката на чистотата и свѣтостьта, колко далеко сѫ ги довели гордостьта и упорството имъ въ престѫпването на Божия законъ. Съблазнителнитѣ искушения, които тѣ доброволно сѫ подхранвали въ грѣхъ, благословенията, съ които сѫ злоупотрѣбявали, презирането на Божиитѣ пратеници, отхвърленитѣ предупреждения, проявитѣ на милость, които безрезултатно сѫ били отблъсквани отъ тѣхнитѣ непокаяни сърдца, — всичко застава предъ тѣхъ като написано съ огнени букви.BC 551.3

Надъ трона се вижда кръстътъ; и като на калейдоскопъ се представятъ случаитѣ на искушението и на падението на Адама и следвашитѣ една следъ друга стѫпки въ великия изкупителенъ планъ. Христовото рождение въ унижение, простотата и послушанието на Неговата младость, кръщението Му въ Иорданъ, постътъ и искушението въ пустинята; неговитѣ публични поучения, които разкриха на човѣцитѣ скѫпоценнитѣ благословения на небето, увѣнчанитѣ съ дѣла на любовь и състрадание дни и нощитѣ на молитва и бдение въ усамотението на планинитѣ; нападкитѣ на завистьта, умразата и злобата, като отплата за Неговитѣ благодеяния; страшната, тайнствена душевна борба въ Гетсимания подъ угнетителното бреме на грѣховетѣ на цѣлия свѣтъ; предаването Му въ рѫцетѣ на тълпата убийци; страшнитѣ събития на онази ужасна нощь, несъпротивляващиятъ се пленникъ, изоставенъ отъ най-любимитѣ Си ученици, влаченъ насилнически по улицитѣ на Йерусалимъ; Божиятъ Синъ, представенъ на Анна отъ ликуващитѣ човѣци, изведенъ предъ сѫда въ палата на първосвещеника, въ сѫда на Пилата и предъ страхливия и жестокъ Иродъ; осмиванъ, хуленъ, бичуванъ, измѫчванъ, най-после осѫденъ на смърть — всичко това бива живо представено.BC 551.4

И тогава на треперящата тълпа биватъ открити последнитѣ събития: тихиятъ Страдалецъ по пѫтя къмъ Голгота, Небесниятъ Князъ на кръста, високомѣрнитѣ свещеници и хулещата тълпа, подиграващи се съ Неговата предсмъртна борба ; свърхестествената тъмнина; треперенето на земята, откѫсиатитѣ скали, отворенитѣ гробове, които характеризираха момента, когато Изкупительтъ на свѣта предаваше живота Си.BC 552.1

Ужасната драма се явява точно такава, каквато е била. Сатана, ангелитѣ му и подчиненитѣ му нѣматъ сила да се отвърнатъ отъ картината на собственитѣ си дѣла. Всѣки участвуващъ си спомня за онова, което е вършилъ. Иродъ, който заповѣда да избиятъ невиннитѣ деца въ Витлеемъ, за да погуби Царя Израилевъ ; скверната Иродиада, чиято грѣшна душа бѣ опетнена съ кръвьта на Йоанъ Кръстителя ; Пилатъ, слабиятъ робъ на обстоятелствата ; подиграващитѣ се войници ; свещеницитѣ и началницитѣ и бѣснуващата тълпа, която викаше : “Кръвьта Му нека бѫде върху насъ и върху чадата ни !” (Мат. 27 : 25) — всички съзнаватъ огромностьта на вината си. Напразно се опитватъ тѣ да се скриятъ отъ божественото величие на Неговото надминаващо слънцето по блѣсъкъ лице, докато спасенитѣ полагатъ коронитѣ си до нозетѣ на Спасителя, викайки: “Той умрѣ за мене!”BC 552.2

Между спасената група сѫ Христовитѣ апостоли, храбриятъ Павелъ, пламенниятъ Петъръ, възлюбениятъ и любящиятъ Йоанъ и тѣхнитѣ вѣрни братя, а съ тѣхъ и голѣмото множество мѫченици,докато отвънъ зидоветѣ, заедно съ всичко нечисто и отвратително, стоятъ ония, отъ които тѣ сѫ били преследвани, затваряни и избивани. Тамъ е Неронъ, чудовището на жестокостьта и пороцитѣ ; той вижда радостьта и възвишението на ония, които нѣкога избиваше мѫченически, забавлявайки се съ тѣхния безграниченъ страхъ. Тамъ е и неговата майка, за да види последицитѣ отъ соб-ственото си дѣло, да види, какъ лошитѣ качества, които тя е предала на сина си, и насърдчаванитѣ и развивани чрезъ нейното влияние и примѣръ страсти сѫ принесли плодове на погибель, които пpaвѣxa свѣта да потръпва.BC 552.3

Тамъ се намиратъ папски свещеници и прелати, които претендираха, че сѫ Христови посланици, и все пакъ си слу-жеха съ клади, тъмници и мѫченически колове, за да насилватъ съвѣститѣ на Божиитѣ чада. Тукъ сѫ гордитѣ папи, които се възвишаваха надъ Бога и се одързостиха да промѣнятъ закона на Всевишния. Онѣзи мними черковни отци иматъ да отдадатъ смѣтка на Бога, отъ която много биха искали да бѫдатъ освободени. Твърде късно виждатъ тѣ, че Всезнаещиятъ ревнува за закона Си и не оставя никого ненаказанъ. Tѣ узнаватъ, че Христосъ поставя благото на Своя народъ наравно съ Своето лично благо и разбиратъ значението на думитѣ Му: “Доколкото сте сторили това на едного отъ тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”. (Мат. 25: 40.)BC 553.1

Цѣлиятъ безбоженъ свѣтъ стои предъ Божиитѣ граници подъ обзинението за държавна измѣнa срещу управлението на Небето ; Никой не се защищава ; тѣ нѣматъ никакво извинение, и надъ тѣхъ се изговаря присѫда за вѣчна смърть.BC 553.2

Сега на всички става ясно, че заплатата на гpѣxa не е благородна независимость и вѣченъ животъ, а робство, пропадане и смърть. Безбожнитѣ виждатъ, какво сѫ изгубили чрезъ своя животъ на съпротива. Високо възвишената и вѣчнa стойность на славата е била презрѣна отъ тѣxъ, когато имъ е била предлагана ; а какъ желателна имъ се вижда тя сега! “Всичко това”, вика изгубената душа, “азъ бихъ могла да имамъ; но азъ предпочетохъ да отблъсна тѣзи нѣща отъ себе си. О, странно безумие! Азъ съмъ размѣнила мира, блаженството и славата за мизерия позоръ и отчаяние !” Всички виждатъ, че тѣхното изключване отъ небето е една справедлива присѫда; понеже презъ живота си тѣ сѫ заявили: “Ние не желаемъ този Исусъ да владѣe надъ насъ !”BC 553.3

Като омаяни гледатъ безбожнитѣ коронясването на Божия Синъ! Tѣ виждатъ въ рѫцетѣ Му плочитѣ на божествения законъ съ постановленията, които тѣ сѫ презирали и престѫпвали. Tѣ забелязвагъ израза на очудване, възхищение и поклонение отъ страна на светиитѣ и, докато вълни на пѣeнe се разнасятъ надъ множеството извънъ града, всички единогласно извикватъ: “Велики и чудни сѫ Твоитѣ дѣла, Господи, Боже Вседърѫителю! Праведни и истинни сѫ Твоитѣ пѫтища, Царю на светиитѣ!” (Откр. 14 : 3) и като се хвърлятъ на земята, тѣ се покланятъ на Княза на живота.BC 553.4

Сатана изглежда като парализиранъ при гледката на славата и величието на Христа. Оня, който нѣкога бѣше осѣняващъ херувимъ, си спомня, отде е падналъ. Единъ блестящъ серафимъ, една “утринна звезда” : какъ е промѣненъ, какъ е падналъ! Отъ общото събрание, кѫдето нѣкога е билъ почитанъ, сега той е завинаги изключенъ. Той вижда другъ Единъ да стои близо до Отца и да зазакрива славата Му. Той вижда, какъ короната бива положена отъ рѫката на единъ ангелъ съ благородна фигура и величественъ изгледъ върху главата на Христа, и знае, че високата длъжность на този ангелъ можеше да бѫде негова.BC 553.5

Той си припомня родината на своята невинность и чистота, мира и щастието, които имаше, преди да се поддаде на роптание противъ Бога и зависть къмъ Христа. Неговитѣ обвинения, съпротивлението му, неговитѣ измами, за да си спечели съчувствието и подкрепата на ангелитѣ, неговата твърдоглава упоритость, да не се погрижи за своето избавление, макаръ че Богъ би му далъ прощение: всичко се явява живо предъ него. Той поглежда назадъ къмъ дѣлото си на земята и неговитѣ последици: враждата на човѣка къмъ неговитѣ съчовѣци, страшното разорение въ живота, появата и пропадането на царства, събарянето на тронове, дългата редица бунтове, войни и възстания. Той си спомня постояннитѣ си старания да се противопоставя на Христовото дѣло и да кара човѣцитѣ да падатъ все по-дълбоко. Той вижда, че неговитѣ демонски нападки сѫ били немощни да унищожатъ ония, които сѫ се уповавали въ Исуса. Той вижда своето царство, плодоветѣ на своята работа, и не забелязва друго, освенъ поражение и погибель. Той е заблудилъ множеството да вѣрва, че Божиятъ градъ може лесно да се превземе, но той знае, че това не е вѣрно. Той постоянно е бивалъ поражаванъ презъ голѣмата борба и е бивалъ принуждаванъ да отстѫпва. Той познава мощьта и величието на Вѣчния много добре.BC 554.1

Стремежътъ на голѣмия бунтовникъ винаги е билъ, да оправдава себе си, а отговорно за бунта да прави божественото управление. Въ тази насока е отправялъ той всичкитѣ сили на огромния си умъ. Той е работилъ преднамѣрено, планомѣрно и съ чудесенъ успѣхъ и е подвелъ безкрайно много да сподѣлятъ неговия възгледъ за голѣмата, тъй дълго траеща борба. Презъ течение на хиляди години този началникъ на всѣко съзаклятие е поставялъ заблудата на мѣстото на истината; но сега е дошло времето, когато съпротивата трѣбва да бѫде окончателно победена и историята и характерътъ на сатана да бѫдатъ разкрити. При това последно голѣмо усилие да отнеме короната на Христа, да унищожи народа Му и да завземе Божия градъ, измамникътъ бива напълно изобличенъ. Всички, които сѫ се свързали съ него, виждатъ пълното поражение на неговото дѣло. Христовитѣ последователи и вѣрнитѣ ангели схващатъ пълното значение на неговия бунтъ противъ управлението на Бога. Той става предметъ на всеобщо отвръщение.BC 554.2

Сатана вижда, че неговото доброволно бунтовничество го е направило негоденъ за небето. Той е обучавалъ силитѣ си, за да води война противъ Бога; чистотата, мирътъ и простотата на небето биха били за него най-голѣмото мъчение. Неговитѣ обвинения противъ миг.остьта и справедливостьта на Бога сега сѫ замлъкнали. Упрѣкътъ, който той търсѣше да стовари върху Йехова, сега пада напълно върху него. И сега сатана се прекланя предъ Бога и признава справедливостьта на Неговата присѫда.BC 555.1

“Кой не ще се побои отъ Тебе, Господи, и не ще да прослави Твоето име? Защото само Ти си светъ; защото всички народи ще дойдатъ и ще се поклонятъ предъ Тебе; защото Твоитѣ присѫди станаха явни”. (Откр. 15 :4.) Всѣки въпросъ върху истината и заблудата въ продължителната борба е сега изясненъ. Последицитѣ отъ упорството, плодоветѣ отъ неуважаването божественитѣ постановления сѫ явно изложени предъ погледа на всички творения, и на цѣлия свѣтъ е показано действието на владичеството на сатана въ контрастъ съ Божието управление. Собственитѣ дѣла на сатана сѫ го осѫдили. Божията мѫдрость, справедливостьта и добротата Му сѫ напълно удовлетворени. Става явно, че всички Негови постѫпки въ голѣмата борба сѫ били извършени съ огледъ на вѣчното благо на Неговия народъ и за доброто на всички създадени отъ Него свѣтове. “Да Те славятъ, Господи, всички Твои дѣла, и да Те благославятъ Твоитѣ светии!” (Пс. 144 : 10.) Историята на грѣха ще бѫде вѣчно като свидетель, че отъ сѫществуването на Божия законъ зависи блаженството на всички сѫщества, които Богъ е създалъ. Имайки всички факти на великата борба предъ очитѣ си, цѣлата вселенна ,както вѣр-нитѣ, така и упорствуващитѣ, ще заявятъ единогласно: “Праведни и истинни сѫ Твоитѣ пѫтища, Царю на светиитѣ!” BC 555.2

На цѣлата вселенна е показана ясно великата жертва, която е била принесена отъ Отца и Сина заради човѣка. Сега е дошелъ часътъ, Христосъ да заеме подобаващето Му положение и да бѫде прославенъ надъ княжества и власти и надъ всѣко име, което може да се спомене. Заради радостьта, която Му се представяше за въ бѫдеще — дето щѣше да доведе много чада въ слава — Той пострада на кръста и претърпѣ позоръ. Макаръ болкитѣ и хулитѣ да бѣха невъобразимо голѣми, все пакъ радостьта и славата сега сѫ много по-голѣми. Той поглежда спасенитѣ, които сѫ обновени по Неговия образъ, отъ които всѣко сърдце носи съвършения отпечатъкъ на божественото, всѣко лице отражава образа на Царя. Той вижда въ тѣхъ успѣха на своята лична работа, и е доволенъ. Тогава Той заявява съ гласъ, който достига всички събрани праведни и безбожни : “Вижте изкупа на Моята кръвь! За тѣзи страдахъ Азъ: за тѣхъ умрѣхъ, за да могатъ тѣ да живѣятъ вѣчно въ моето присѫтствие!” И отъ облѣченитѣ въ бѣло около трона се възнася славословие: “Достоенъ е закланиятъ Агнецъ да приеме силата и богатството, премѫдростьта и могѫществото, честьта, славата и благословението!” (Откр. 5 : 12.)BC 555.3

Макаръ че сатана е принуденъ да признае Божията справедливость и да се преклони предъ надмощието на Христа, неговиятъ характеръ, все пакъ, си остава непромѣненъ. Духътъ на съпротива отново избухва, подобно на буйна рѣка. Изпълненъ съ ярссть, той решава да продължи голѣмата борба. Времето за последната отчаяна борба съ Царя на небето е дошло. Той се втурва между своитѣ подчинени, опитва се да ги изпълни съ собствената си ярость и да ги възпламени за бърза война. Но между всичкитѣ неизброими милиони, които той е подвелъ въ бунтъ, сега никой не признава неговото владичество. Неговата власть се е свършила. Наистина, и злитѣ сѫ изпълнени съ сѫщата умраза къмъ Бога, както сатана; но тѣ виждатъ, че тѣхниятъ случай е безнадежденъ, че тѣ не могатъ да устоятъ противъ Йеова. Тѣхниятъ гнѣвъ се разпалва противъ сатана и ония, които сѫ били негови инструменти при тѣхното измамване, и съ демонски бѣсъ се обръщатъ срещу тѣхъ.BC 556.1

Господь казва: “Понеже ти туряшъ твоя умъ наравно съ Божия умъ, ето, Азъ ще доведа противъ тебе другоземци, най-върлитѣ измежду народитѣ, и тѣ ще извадятъ мечоветѣ си противъ красотата на твоята мѫдрость и ще помрачатъ твоя блѣсъкъ ; тѣ ще те въ гробъ свалятъ”. “Азъ те свалихъ като нечистъ отъ Божията планина, изгонихъ те, осѣняващи херувиме, изсрѣдъ огненитѣ камъни . . . Затова Азъ ще те сваля на-земи. ще те предамъ на позоръ предъ царе ... И Азъ ще те обърна въ пепель на земята предъ очитѣ на всички, които те видятъ. Всички, които те знаеха между народитѣ, ще се слисатъ за тебе ; ти ще станешъ за ужасъ, и нѣма да те има на-вѣки”. (Йез. 28 : 6—8. 16—19.)BC 556.2

“Защото всѣка войнишка обувка въ време на война и дреха, обагрена съ кръвь, ще бѫдатъ предадени на изгаряне, за храна на огъня”. “Защото гнѣвътъ на Господа е върху всички народи, и яростьта Му върху цѣлото имъ войнство. Той ги предаде на заклятие, отдаде ги на клане”. (Ис. 9:5; 34:2.) “Върху нечестивитѣ ще излѣе Той като дъждъ разпалени вжглени, огънь и жупелъ ; и палещъ вѣтъръ е тѣхниятъ дѣлъ отъ чашата”. (Пс. 10 : 6.) Огънь отъ Бога пада изъ небето. Земята се разцепва. Скрититѣ въ нейнитѣ дълбини оръжия излизатъ. Пояждащи пламъци го- рятъ отъ всички зинали бездни. Самитѣ планини сѫ се въз-пламенили. Деньтъ, “пламтящъ като пещь”, е дошелъ. Еле-ментитѣ се разтопяватъ отъ нажежаване ; “земята и всички нѣща по нея ще изгорятъ”. (Мал. 4:1; 2 Петр. 3 : 10.) По-върхнината на земята изглежда да е една разтопена маса, нѣщо чудовищно, кипящо огнено море. Това е времето на сѫда и на погинването на безбожнитѣ човѣци, “день за отмъщение Господне, година на отплата за Сионъ”. (Ис. 34 : 8.)BC 556.3

Безбожнитѣ получаватъ наградата си на земята. (Пр. 11 : 31.) Тѣ “ще бѫдатъ като слама, и ще ги изгори идещиятъ день, казва Господь Саваотъ”. (Мал. 4: 1.) Нѣкой биватъ унищожени като въ единъ мигъ, а други ще се мѫчатъ въ продължение на много дни. Всички ще бѫдатъ наказани “споредъ дѣлата имъ”. Тъй като грѣховетѣ на праведнитѣ сѫ стоварени върху сатана, той ще трѣбва да страда не само за собственото си упорство, но и за всички грѣхове, въ които той е съблазнилъ Божия народъ. Неговото наказание ще бѫде много по-голѣмо отъ наказанието на ония, които той е измамилъ. Следъ като всички заблудени отъ него сѫ унищожени, той трѣбва още дълго да живѣе и да се мѫчи. Въ очистителнитѣ пламъци безбожнитѣ ще бѫдатъ напълно унищожени, коренъ и клоне : сатана е коренътъ, а последователитѣ му — клонетѣ. Небе и земя виждатъ, че пълното законно наказание е дадено, удовлетворени сѫ всички искания на правдата, и тѣ признавзтъ справедливостьта на Йеова.BC 557.1

Сатанинското дѣло на разрушение е завинаги свършено. Въ течение на шесть хиляди години е действувалъ той споредъ волята си, изпълвалъ е земята съ нещастие и е причинявалъ скръбь по цѣлата вселенна. Цѣлото творение е стенало и се е страхувало. Сега Божитѣ творения сѫ напълно освободени отъ присѫтствието на врага и отъ искушения. “Цѣлата земя си отдъхва, почива, възклицава отъ радость”. (Ис. 14 : 7.) Славословия и радостни възклицания се възнасятъ отъ цѣлата вѣрна вселенна. “Гласъ, като че ли отъ много народъ, гласъ като че отъ много води, гласъ като че отъ силни гръмотевици” се чува и казва: “Аллилуя, защото се въцари Господь, Богъ Вседърѫитель ! ” (Откр. 19 : 6.)BC 557.2

Докато земята бива обгърната отъ огъня на разрушението, праведнитѣ си жизѣятъ запазени въ светия градъ. Надъ ония, които имаха часть въ първото възкресение, втората смърть нѣма власть. Докато Богъ за безбожнитѣ е пояждащъ огънь, за Своя народъ Той е “слънце и щитъ”. (Пс. 83 ; 12.)BC 557.3

“И видѣхъ ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бѣха преминали”. (Откр. 21 : 1.) Огъньтъ, който пояжда безбожнитѣ, очиства земята. Всѣка следа отъ проклятието е премахната. Никакъвъ горящъ адъ не ще напомня на избавенитѣ ужаснитѣ последици на грѣха.BC 557.4

Остава само единъ споменъ : Нашиятъ Спаситель ще носи вѣчно белезитѣ на Своето разпятие. На нѣкога наранената Му глава, по рѫцетѣ и нозетѣ Му личатъ единственитѣ следи отъ жестокото дѣло, което е извършилъ грѣхътъ. Пророкътъ, виждайки Христа въ Неговата слава, казва : “Блѣсъкътъ Му е като слънчева свѣтлина ; отъ рѫцетѣ Му излизатъ лжчи, и тукъ е скривалището на силата Му”. (Ав. 3 : 4.) Въ реброто Му, което бѣ прободено, отъ което изтече кървавата струя, която примири човѣка съ Бога, лежи славата на Спасителя, тамъ е “скривалището на силата Му”. Той бѣше изкусенъ да помага чрезъ жертвата на изкуплението, и затова мощенъ да извърши сѫдъ надъ ония, които бѣха презрѣли Божията милость. Тѣзи белези на Неговото унижение сѫ Неговата най-висока слава ; отъ вѣчность до вѣчность ранитѣ отъ Голгота ще Го славятъ и ще възвестяватъ мощьта Му.BC 558.1

“Д ти, куло на стадото, хълме на Сионовата щерка ! при тебъ ще дойде и ще се върне предишното владичество”. (Михей 4: 8.) Дошло е времето, което свети мѫже сѫ очаквали съ копнежъ, откакъ огнениятъ мечъ изгони първата двойка отъ Едемъ: времето “за нашето наследство, та да се изкупи достоянието Му”. (Еф. 1 : 14.) Дадената първоначално на човѣка като негово царство, изпаднала отъ него въ рѫцетѣ на сатана и държана тъй дълго въ властьта на мощния врагъ земя е отново спечелена чрезъ великия изкупителенъ планъ. Всичко, което бѣше изгубено чрезъ грѣха, е отново изкупено. “Защото тъй казва Господь... Който образува земята и Който я създаде; Той я утвърди; не напразно я сътвори ; Той я образува за живѣене”. (Ис. 45: 18.) Божието първоначално намѣрение при сътворението на земята е изпълнено, като тя е направена за вѣчно жилище на спасенитѣ. “Праведницитѣ ще наследятъ земята и ще живѣятъ на нея вѣчно”. (Пс. 36: 29.)BC 558.2

Грижата, че бѫдещето наследство може да се яви твърде плътско, е накарала мнозина да одухотворятъ тъкмо истинитѣ, които искатъ да ни го представятъ като наша истинска родина. Исусъ увѣряваше Своитѣ ученици, че Той отиваше да имъ приготви мѣсто въ дома на Отца. Който приема ученията на Словото Божие, не ще бѫде съвсемъ въ незнание относно небесното мѣстопребивание, а и апостолъ Павелъ обяснява : “Око не е виждало, ухо не е чувало и човѣку на умъ не е идвало това, що Богъ е приготвилъ за ония, които го обичатъ”. (1 Кор. 2: 9.) Човѣшкиятъ езикъ не е въ състояние да опише наградата на праведнитѣ. Само тѣзи ще могатъ да сторятъ това, които я видятъ. Никой смъртенъ умъ не може да обхване славата на Божия рай.BC 558.3

Въ Библията наследството на светиитѣ е наречено оте-чество. (Евр. 11: 14—16.) Тамъ Небесниятъ Пастирь води Своето стадо при източници на жива вода. Дървото на живота дава своитѣ плодове всѣки месецъ, а листата на дървото служатъ за здравето на народитѣ. Тамъ има вѣчно текущи рѣки, бистри като кристалъ, а по брѣговетѣ имъ люлѣещи се дървета хвърлятъ сѣнкитѣ си по приготвенитѣ пѫтища за спасенитѣ Господни. Тамъ пространнитѣ равнини се издигатъ въ красиви хълмове и планинитѣ Божии издигатъ своитѣ величествени върхове. По тѣзи мирни равнини, покрай ония живи рѣки Божиятъ народъ, дотогава скитникъ и странникъ, ще намѣри своята родина.BC 559.1

“Тогава народътъ ми ще живѣе въ мирни жилища и въ безопасни селища и въ покоищата на блаженитѣ”. “Нѣма вече да се чуе насилие въ земята ти, опустошение и разорение — въ предѣлитѣ ти; и стенитѣ си ще наричашъ спасение, и портитѣ си — слава”. “И ще съграждатъ кѫщи и ще живѣятъ въ тѣхъ, ще садятъ лозя и ще ядатъ плодоветѣ имъ. Нѣма да грздятъ, за да живѣе другъ, нѣма да садятъ, за да яде другъ... Моитѣ избрани дълго ще се ползуватъ съ издѣлието на рѫцетѣ си”. (Ис. 32: 18; 60: 18; 65:21. 22.)BC 559.2

“Ще се развесели пустинята и сухата земя, и необитаемата страна ще се зарадва и разцъфти като кринъ”. “Вмѣсто трънъ ще израсте кипарисъ; вмѣсто коприва ще израсте мирта”. (Ис. 35: 1; 55: 13.) “Тогава вълкъ ще живѣе заедно съ агне и леопардъ ще лежи заедно съ козле; теле, лъвче и волъ ще бъдатъ заедно, и малко дете ще ги кара”. “Не ще правятъ зло и вреда по цѣлата Ми свѣта планина”, казва Господь. (Ис. 11 : 6. 9.)BC 559.3

Болки въ небесната срѣда не сѫ възможни. Тамъ не ще има вече сълзи, никакви погребения, никакви знаци на печаль. “Смърть не ще има вече ; ни жалейка, ни писъкъ, нито болка ще има вече, защото предишното се мина”. (Откр. 21 : 4.) “И ни единъ отъ жителитѣ не ще каже: боленъ съмъ. На живѣещия тамъ народъ ще бѫдатъ опростени съгрѣшенията”. (Ис. 33 : 24.)BC 559.4

Тамъ е и Новиятъ Йерусалимъ, столицата на прославенота земя, “вѣнецъ на слава въ рѫката Господня и царска корона — върху дланьта на твоя Богъ”. (Ис. 62 : 3) “Свѣтилото му приличаше на най-драгоцененъ камъкъ, като на кристаленъ камъкъ ясписъ”. “И спасенитѣ народи ще ходятъ въ свѣтлината му ; и земнитѣ царе ще принесатъ въ него своята слава и честь”. (Откр. 21 : 11. 24.) Господь казва: “И ще се радвамъ за Йерусалимъ и ще се веселя за Моя народъ”. (Ис. 65 : 19.) “Ето скинията на Бога съ човѣ- цитѣ, и Той ще живѣе съ тѣхъ ; тѣ ще бѫдатъ Неговъ народъ, а Самъ Богъ ще бѫде съ тѣхъ — тѣхенъ Богъ”. (Откр. 21 : 3.)BC 559.5

Въ Божия градъ “не ще има нощь”. Никой не ще се нуждае отъ почивка и не ще търси такава. Никой не ще се уморява да върши волята Божия и да слави Неговото име. Ние винаги ще чувствуваме жизнената свежесть на утрото, и то никога не ще се свърши. “И не ще иматъ нужда нито отъ свѣтило, нито отъ слънчева свѣтлина, защото Господь Богъ ги освѣтлява”. (Откр. 22 : 5.) Слънчевата свѣтлина бива замѣстена отъ единъ блѣсъкъ, който не е неприятно ослѣпителенъ, но все пакъ далечъ надминава свѣтлината на слънцето по обѣдъ. Славата на Бога и на Агнеца изпълва свѣтия градъ съ никога непомрачавана свѣтлина. Спасенитѣ живѣятъ въ безслънчевата слава на единъ вѣченъ день.BC 560.1

“Храмъ пъкъ не видѣхъ въ него, понеже Господь Богъ Вседържитель и Агнецътъ сѫ Неговъ храмъ”. (Откр. 21 : 22.) Божиятъ народъ се наслаждава на привилегията, да се разговаря свободно съ Отца и съ Сина. “Сега виждаме смътно, като презъ огледало, а тогава — лице съ лице”. (1 Кор. 13: 12.) Божиятъ образъ се отражава сега като въ огледало въ дѣлата на природата и въ Неговия начинъ на обхода съ човѣцитѣ; тогава, обаче, ние ще Го виждаме лице съ лице, безъ замъгляващъ воалъ помежду. Ние ще стоимъ предъ Него и ще гледаме славата на Неговото лице.BC 560.2

Спасенитѣ тамъ ще познаватъ, както и сами сѫ познати. Чувствата на любовь и състрадание, които Самъ Богъ е насадилъ въ душата, тамъ ще се проявяватъ по най-благороденъ и милъ начинъ. Чиститѣ обноски съ свѣти сѫщества, чистиятъ задруженъ животъ съ възвишенитѣ ангели и съ вѣрнитѣ Богу отъ всички епохи, които сѫ опрали и избѣлили дрехитѣ си въ кръвьта на Агнеца, светата връзка, която свързва “всѣки родъ на небесата и на земята” (Еф. 3 : 15), ще допринасятъ само за щастието на спасенитѣ.BC 560.3

Тамъ безсмъртни умове ще разглеждатъ съ неуморимо възхищение чудесата на творческата сила и тайнитѣ на спа-сителната любовь. Тамъ не ще има никакъвъ жестокъ, лукавъ неприятель, да подвежда хората да забравятъ Бога. Всѣка наклонность ще се развива, всѣка способность ще се увеличава. Увеличаването на знанията нито ще изморява паметьта, нито ще изчерпва силитѣ. Тамъ могатъ да се извършватъ най голѣмитѣ предприятия, да се постигатъ най-възвишенитѣ стремежи, да се осѫществяватъ най-висшитѣ копнежи, и все пакъ постоянно ще се явяватъ все по-нови височини за изкачване, все по-нови чудеса за възхищение, нови истини за възприемане, и нови предмети ще развиватъ силитѣ на разума, на душата и на тѣлото.BC 560.4

Всички съкровища на вселенната ще стоятъ на разпо- ложение на Божиитѣ изкупени за изследване. Свободни отъ връзкитѣ на смъртностьта, тѣ чрезъ неуморяващо летене ще стигатъ до далечни свѣтове, които при гледката на човѣшкото страдание се изпълваха съ скръбь и при радостната весть за една спасена душа запѣваха пѣсни на ликуване. Съ неизразимо блаженство ще възприематъ децата на земята радоститѣ и мѫдростьта на никога непадналитѣ въ грѣхъ свѣтове. Тѣ ще взематъ участие въ съкровищата на науката и познанието, които ония сѫ спечелили чрезъ разглеждането на Божиитѣ дѣла въ течение на столѣтията. Съ непомраченъ погледъ ще гледатъ тѣ славата на творението: слънца, звезди и системи, както тѣ всички въ опредѣленъ редъ обкрѫжаватъ трона на Божеството. На всички нѣща, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, стои написано името на Твореца, и въ всички е развито богатството на Неговата мощь.BC 560.5

Д отлитащитѣ въ вѣчностьта години ще имъ даватъ все по-богати и по-чудесни откровения на Бога и на Христа. Заедно съ растящето познание ще се увеличава и любовьта, благоговѣнието и блаженството. Колкото повече познаватъ човѣцитѣ Бога, толкова по-голѣмо бива тѣхното удивление отъ Божия характеръ. А когато Исусъ имъ разкрие богатствата на спасението и удивителнитѣ постижения въ голѣмата борба съ сатана, сърдцата на изкупенитѣ ще се разпалватъ все повече отъ любовь ; съ по-голѣмо блаженство ще хващатъ тѣ златнитѣ си арфи, и неизброими хиляди ще се присъединяватъ къмъ тѣхъ въ мощенъ хоръ на славословие.BC 561.1

“И всѣко създание на небето и на земята, подъ земята и въ морето, и всичко, що е въ тѣхъ, чувахъ да говори: На Оногова, Който седи на престола, и на Агнеца — благословение и честь, слава и владичество во-вѣки вѣковъ !” (Откр. 5 : 13.)BC 561.2

Великата борба е свършена. Грѣхъ и грѣшници не сѫществуватъ вече. Цѣлата вселенна е чиста. Единодушие и радость владѣятъ въ цѣлото необятно творение. Отъ Оня, Който е сътворилъ всичко, се излѫчва животъ, свѣтлина и щастие надъ всички области на неограниченото пространство. Отъ най-нищожния атомъ до най-голѣмото свѣтовно тѣло, всички живи и всички безжизнени нѣща въ непомрачена красота и пълна радость заявяватъ : Богъ е любовь!BC 561.3