Епизод 39—Времето на скръбьта.

“Ивъ онова време ще се подигне Михаилъ, великъ князъ, който брани синоветѣ на твоя народъ; и, ще настане време тежко, каквото не е имало, откакъ сѫществуватъ люде, до днесъ; но ще се спасятъ въ това време отъ твоя народъ всички, които бѫдатъ намѣрени, че сѫ записани въ книгата”. (Дан. 12:1.)BC 509.1

Когато третата ангелска весть е привършена, благодатьта не умолява повече грѣшнитѣ жители на земята. Божиятъ народъ е завършилъ дѣлото си; той е получилъ “късния дъждъ”, “прохладяването отъ лщето на Господа”, и е приготвенъ за предстоящия тежъкъ часъ. Ангели летятъ между небето и земята. Единъ, който се връща отъ земята, съобщава, че неговото дѣло е извършено ; последното изпитание е дошло надъ свѣта, и всички, които сѫ се оказали вѣрни къмъ божественитѣ предписания, сѫ получили “печата на живия Богъ”. Тогава Исусъ преустановява Своята посрѣдническа служба въ небесното свѣтилище. Той вдига рѫце и казва съ високъ гласъ : “Свърши се !” и цѣлото множество ангели снематъ коронитѣ си на земята, когато Той прави тържественото заявление : “Неправедниятъ нека върши още неправда ; нечистиятъ нека се още скверни ; праведниятъ нека върши още правда, а светиятъ нека се още освѣтява!” (Откр. 22: 11.) Всѣки случай е разрешенъ за животъ или за смърть. Христосъ е изв.ършилъ умилостивение за народа Си и е отхвърлилъ грѣховетѣ му. Числото на Неговитѣ поданици е попълнено ; царството, величието и силата подъ небето скоро ще бѫдатъ дадени на наследницитѣ на спасението и Исусъ ще царува като Царь на царетѣ и Господь на господаритѣ.BC 509.2

Когато Той напусне светилището, тъмнина покрива жи-телитѣ на земята. Презъ онова страшно време праведнитѣ трѣбва да живѣятъ безъ посрѣдникъ предъ свѣтия Богъ. Мощьта, която до тогава е задърѫала безбожнитѣ, е отстранена, и сатана владѣе напълно непокаянитѣ. Божието дълготърпение се е свършило. Свѣтътъ е отхвърлилъ Неговата благодать, презрѣлъ е любовьта Му и е потъп- калъ закона Му. Безбожнитѣ сѫ преминали границитѣ на своето благодатно време ; Божиятъ Духъ, на когото тѣ упорито сѫ се съпротивлявали, най-после е оттегленъ отъ тѣхъ. Не закриляни повече отъ божествената благодать, тѣ нѣматъ вече никаква закрила предъ лукавия врагъ. Тогава сатана ще тласне жителитѣ на земята въ една голѣма, последна скръбь. Когато Божиитѣ ангели престанатъ да обуздаватъ вихритѣ на човѣшкитѣ страсти, всички размирни сили ще бѫдатъ пуснати на свобода. Цѣлиятъ свѣтъ ще бѫде въвлѣченъ въ една гибель, по-страшна отъ онази надъ древния Йерусалимъ.BC 509.3

Единъ единственъ ангелъ погуби всички първородни въ Египетъ и изпълни страната съ плачъ. Когато Давидъ се провини спрямо Бога, като изброи народа, единъ ангелъ причини онова ужасно опустошение, чрезъ което бѣ наказанъ неговиятъ грѣхъ. Сѫщата разрушителна сила, която упражняватъ светитѣ ангели, когато Богъ заповѣда, ще се упражнява и отъ злитѣ ангели, когато Той допусне. Силитѣ стоятъ сега готови и чакатъ само Божието позволение, за да извършатъ навсѣкѫде опустошение.BC 510.1

Тѣзи, които почитатъ Божия законъ, биватъ обвинени, че тѣ сѫ навлѣкли поразитѣ надъ свѣта, и сега се считатъ като причина за страшнитѣ разтърсвания въ природата и за войнитѣ и кръвопролитията между човѣцитѣ, чрезъ които земята е изпълнена съ страдания. Придружаващата последното предупреждение сила е вбѣсила безбожнитѣ ; тѣхниятъ гнѣвъ е насоченъ противъ всички, които сѫ приели вестьта, и сатана ще разпали духа на умразата и на преследванията съ още по-голѣма сила.BC 510.2

Когато Божието присѫтствие бѣше окончателно отглено отъ юдейския народъ, това не знаеха нито свещеници, нито народъ. Макаръ че се намираха подъ властьта на сатана и бѣха разяждани отъ най-страшнитѣ и отвратителни страсти, тѣ все още се считаха за избраници Божии. Службата въ храма продължаваше, жертви се принасяха на неговитѣ осквернени олтари и всѣкидневно се призозаваше божественото благословение върху единъ народъ, който се бѣше провинилъ въ кръвьта на скѫпия Божий Синъ и се опитваше да погуби Неговитѣ слуги и апостоли. Тъй и земнитѣ жители не ще знаятъ, кога е изговорено неотмѣнното решение въ свѣтилището и участьта на свѣта е опредѣлена завинаги. Народътъ, отъ когото Божиятъ Духъ е окончателно оттегленъ, ще продължава да спазва формитѣ на религията; и сатанинската ревность, съ която князътъ на злото ще ги въодушевлява за извършване лукавитѣ му атаки, ще бѫде умодобена на ревностьта за Бога.BC 510.3

Тъй като сѫботата е станала особенъ предметъ на борби въ цѣлото християнство, и държава и църква сѫ се съединили, да наложатъ принудително почитането на не-дѣлния день, упоритото отричане на едно малцинство да изпълнява официалнитѣ изисквания ще ги направи предметъ на всеобщо проклятие. Ще се изтъква, че малцината, които се противопоставятъ на едно нареждане на черквата и на законитѣ на държавата, не трѣбва да бѫдатъ повече търпѣни; че по добре щело да бѫде, да се направело тѣзи да страдатъ, отколкото цѣли нации да бѫдатъ тласнати въ анархия и беззакония. Сѫщото твърдение бѣше направено преди 1900 години отстрана на началницитѣ на Израилевия народъ противъ Христа. Хитриятъ Каяфа каза: “За насъ е по-добре единъ човѣкъ да умре за народа, отколкото цѣлъ народъ да погине. (Йоанъ 11:50.) Този доводъ ще бѫде взетъ за решаващъ, и въ последствие противъ всички, които освещаватъ сѫботата споредъ четвъртата заповѣдь, ще бѫде издаденъ единъ указъ, споредъ който тѣ ще бѫдатъ представени като заслужаващи най-жестоко наказание, и ще се даде на народа свобода, да ги погубва следъ известно време. Католицизмътъ въ Стария и отпадналиятъ протестантизъмъ въ Новия свѣтъ ще постѫпватъ по сѫщия начинъ съ такива, които почитатъ всички божествени предписания. Тогава Божиятъ народъ ще изпадне въ ония дни на скръбь и на печаль, които сѫ описвани отъ пророкъ Йеремия като страхътъ Якововъ: “Тъй казва Господь: Гласъ отъ смутъ и ужасъ чуваме ние, а не миръ... Защо лицата на всички сѫ бледни? О, горко! Великъ е оня день, нѣма подобенъ нему; това е усилно време за Якова, но той ще бѫде избавенъ отъ него”. (Йерем. 30:5—7.)BC 510.4

Якововата нощь на страхъ, когато той въ молитва се борѣше за избавление отъ рѫката на Исава (Бит. 32:25—31), представлява опитностьта на Божия народъ въ времето на скръбьта. Вследствие измамата, която Яковъ бѣше извършилъ, за да получи благословението на баща си, опредѣлено за Исава, той, изплашенъ отъ смъртнитѣ заплашвания на брата си, трѣбваше да избѣга, за да спаси живота си. Следъ като бѣ живѣлъ много години като изгнаникъ, той, по Божия заповѣдь. бѣше тръгналъ на пѫть, за да се завърне съ женитѣ и децата и стадата си въ своята родина. Когато стигна границитѣ на страната, той бѣ изпълненъ съ страхъ отъ новината за приближаването на Исава начело на една орда войници, които, безъ съмнение, искаха да си отмъстятъ. Изглеждаше, като че Якововата невьорѫжена и беззащитна група трѣбваше да падне безпомощно въ жертва на жестокостьта и на сѣчьта. А къмъ грижитѣ и страха се прибавяше и угнетителното бреме на съзнанието за собствената вина; понеже именно неговиятъ собственъ грѣхъ бѣше навлѣкълъ тази опасность. Неговата единствена надежда бѣше въ Божията благодать; негова- та единствена защита трѣбваше да бѫде молитвата. Но все пакъ отъ своя страна той не остави ненаправено нищо, за да издействува умилостивение за извършената на брата неправда и да отклони застрашаващата го опасность. Тъй и Христовитѣ последователи при наближаването на времето на скръбьта трѣбва да полагатъ всички усилия, за да се представятъ на народа въ правилна свѣтлина, да обезорѫжатъ предразсѫдъцитѣ и да отклонятъ застрашаващата свободата на съвѣстьта опасность.BC 511.1

Следъ като отпрати семейството си, за да не вижда мѫката му, Яковъ остана насаме, за да моли Бога да му помогне. Той изповѣдва грѣха си и признава съ благодарность Божията благодать къмъ него, позовавайки се въ дълбоко смирение върху направения съ отцитѣ му заветъ и даденитѣ му въ онова нощно видение на Ветилъ и въ страната на изгнанието обещания. Превратната точка въ живота му е настанала; всичко е поставено на карта. Въ тъмнина и усамотение той продължава да се моли и да се смирява предъ Бога. Внезапно една рѫка се полага на рамото му. Той мисли, че нѣкой врагъ иска да погуби живота му, и се бори съ всичката сила на отчаянието съ оня, който го е досегналъ. Когато започва да се стъмнява, чужденецътъ показва своята свръхчовѣшка сила; при неговото докосване силниятъ мѫжъ изглежда като парализиранъ, и пада като безпомощенъ, плачещъ проситель на врата на свся таинственъ противникъ. Сега Яковъ знае, че се е борилъ съ ангела на завета. Макаръ неспособенъ вече за борба, страдащъ силно, той не се отказва отъ намѣрението си. Дълго е понасялъ той тревога, угризения на съвѣстьта и страдания заради грѣха си ; сега той трѣбва да има увѣрението, че му е простено. Божествениятъ посетитель изглежда, че иска да си отиде; но Яковъ се обвесва на него и моли за благословение. Ангелътъ настоява : “Пусни ме, защото се зазори”. Но патриархътъ извиква: “Нѣма да те пусна, докле ме не благословишъ!” Какво упование, каква решителность, каква издърѫливость сѫ проявени тукъ! Ако това бѣше едно надуто, надмѣнно искане, Яковъ веднага би билъ унищоженъ ; но той изказа това съ една увѣреность, която притежава само оня, който познава своята слабость и недостоинство, и все пакъ се уповава на благодатьта на пазещия завета Богъ.BC 512.1

“Той се бори съ ангела — и надделѣ”. (Осия 12:4.) Чрезъ смирение, разкаяние и себепреданность този грѣшенъ, заблуденъ смъртенъ спечели победа надъ величието на небето. Треперейки, той се осланяше на Божиитѣ обещания, и сърдцето на Безкрайната Любовь не можеше да отхвърли молбата на грѣшника. Като доказателство за неговата победа и за насърдчение на други, да следватъ неговия примѣръ, неговото име, което спомняше за грѣха, бѣше промѣнено въ друго, което напомняше за победата му. А фактътъ, че той се бѣше борилъ съ Бога и бѣше победилъ, бѣше едно увѣрение, че той и при човѣцитѣ щѣше да одържи победа. Той не се страхуваше вече отъ гнѣва на брата си, понеже Господь бѣше неговата защита.BC 512.2

Сатана бѣше наклеветилъ Якова предъ Божиитѣ ангели и претендираше за правото, да го погуби поради грѣха му. Той бѣше повлиялъ Исава да потегли срещу него; и докато патриархътъ се борѣше презъ дългата нощь, сатана се стараеше да му внуши едно чувство за вината му, което да го обезсърдчи и да скѫса връзката му съ Бога. Яковъ бѣше доведенъ до отчаяние; но той знаеше, че безъ помощьта отъ небето той щѣше да погине. Той се бѣше искрено разкаялъ за голѣмия си грѣхъ и се позовавашена Божията благодать. Той не искаше да се остави да бѫде отклоненъ оти своята цель, но държеше здраво ангела, и подърѫаше молбата си съ сериозенъ, ридаещъ викъ, докато победи.BC 513.1

Както сатана повлия Исава, да потегли срещу Якова, тъй и презъ времето на скръбьта, той ще кара лошитѣ, да погубватъ Божиитѣ чада. И както наклевети Якова, той ще трупа обвинения и противъ Божия народъ. Той счита свѣта като свои подчинени; обаче малката група, която пази Божиитѣ заповѣди, противостои на неговото владичество. Ако той би могълъ да я заличи отъ земята, неговата победа би била пълна. Той вижда, че свети ангели го запазвать, и разбира, че тѣхнитѣ грѣхове сѫ простени; но той не знае, че тѣхната участь е опредѣлена въ небесното свѣтилище. Той има точно познание за грѣховетѣ, които ги е накаралъ да вършатъ, предстазя ги на Бога въ най-ярка свѣтлина и твърди, че този народъ сѫщо тъй заслужава да бѫде изключенъ отъ Божията благодать, както него. Той заявява, че Господь не можелъ въ справедливость да прости грѣховетѣ имъ, а него и ангелитѣ Му да унищожи. Той претен-дира за тѣхъ като за своя плячка, и изисква да му бѫдатъ предадени въ рѫцетѣ за унищожение.BC 513.2

Докато сатана обвинява Божиитѣ чада поради грѣховетѣ имъ, Господь му позволява да ги искушава до крайность. Тѣхното упование въ Бога, тѣхната вѣра и решителность ще бѫдатъ тежко изпитани. Когато гледатъ въ миналото, надеждитѣ имъ потъватъ: понеже въ цѣлия си животъ тѣ могатъ да откриятъ само малко добро. Тѣ напълно съзнаватъ своята слабость и недостоинствоСатана се старае да ги ужаси съ мисъльта, че тѣхнитѣ случаи сѫ безнадеждни, че петното отъ осквернението имъ никога не може да бѫде измито. Той се надѣва тъй да унищожи вѣрата имъ, че тѣ да отстѫпятъ на неговитѣ искушения и да се откажатъ отъ вѣрноподаничеството си спрямо Бога.BC 513.3

Макаръ че Божиитѣ чада ще бѫдатъ заобиколени отъ врагове, които искатъ тѣхната погибель, все пакъ страхътъ, който ще изпитватъ, не е страхъ отъ преследвания заради исти-ната, но тѣ се страхуватъ, да не би да не сѫ се разкаяли за всѣки грѣхъ, и поради нѣкоя грѣшка отъ своя страна да не могатъ да видятъ изпълнението на Христовитѣ думи, съ които Той обещава да ги запази “отъ часа на искушението, който има да дойде върху цѣлата вселенна” (Откр. 3 :10). Ако можеха да иматъ увѣрение за прощението на грѣховетѣ си, тѣ не биха се уплашили отъ мѫчители и смърть ; но ако сѫ се оказали недостойни и поради грѣшки въ характера си изгубятъ живота си, тогава Божието свѣто име щѣше да бѫде похулено.BC 514.1

Навсѣкѫде чуватъ тѣ нападкитѣ на заговора и виждатъ действието на съпротивата; и въ тѣхъ се появява силно желание, сериозенъ копнежъ на душата, да се привърши този голѣмъ отпадъкъ и да се тури край на злината на безбожнитѣ. Но докато молятъ Бога да спре дѣлото на съпротивата, тѣ сами се упрѣкватъ, че нѣматъ сила да се противопоставятъ на мощното течение на злото и да го спратъ. Тѣ чувствуватъ, че ако бѣха вложили всичкитѣ си сили въ служба на Христа и бѣха напредвали отъ сила въ сила, сатанинскитѣ пълчища щѣха да иматъ по-малко мощь да се опълчватъ противъ тѣхъ.BC 514.2

Тѣ измѫчватъ душитѣ си предъ Бога, като посочватъ на разкаянието за многото си грѣхове и се позоваватъ на обещанието на Спасителя: “Ако прибѣгне къмъ защитата Ми и сключи миръ съ Мене. Тогава нека сключи миръ съ Мене”. (Ис. 27 : 5.) Тѣхната вѣра не се разклаща, когато молитвитѣ имъ не бѫдатъ въ момента послушани. Макаръ че търпятъ най-голѣмъ страхъ, ужасъ и бедствия, тѣ не преставатъ да се молятъ. Тѣ се хващатъ за Божията сила, както Яковъ се бѣше хваналъ за ангела, и езикътъ на душата имъ е: “Не ще те оставя, докато не ме благословишъ!”BC 514.3

Дко Яковъ не бѣше се по-рано разкаялъ за грѣха си, постигането на първородственото право чрезъ измама, Богъ не би послушалъ неговата молитва и не би запазилъ милостиво живота му. Тъй и Божиитѣ чада биха били надвити, ако презъ времето на скръбьта, когато сѫ изтерзани отъ страхъ и ужасъ, предъ тѣхъ изпъкваха още неизповѣдани грѣхове; отчаяние би задушило вѣрата имъ, и тѣ не биха имали довѣрие, да се борятъ съ Бога за избавление. Но докато съзнаватъ дълбоко недостоинството си, тѣ нѣматъ вече да разкриватъ никаква прикрита грѣшка. Тѣхнитѣ грѣхове сѫ били вече преди това изнесени въ сѫда и сѫ били заличени, и тѣ не си спомнятъ вече за тѣхъ.BC 514.4

Сатана кара много хора да вѣрватъ, че Богъ не обръща внимание на тѣхната невѣрность въ дребни нѣща; обаче съ начина на постѫпването си съ Якова Господь показва, че Той по никой начинъ не ще одобрява или търпи лошото. Всички, които се стараятъ да извиняватъ грѣховетѣ си или да ги прикриватъ и ги оставятъ да стоятъ въ небеснитѣ книги неизповѣдани и непростени, ще бѫдатъ победени отъ сатана. Колкото по-голѣма е претенцията имъ за набожность и колкото по-почетна е длъжностьта, която заематъ, толкова, по-лошо е тѣхното държание въ Божиитѣ очи и толкова по-сигурна е победата на тѣхния голѣмъ противникъ. Който отлага приготовлението си за Божия день, не ще може да го получи въ деня на скръбьта и въ никое друго време. Неговиятъ случай е безнадежденъ.BC 514.5

Християнитѣ по име, които встѫпватъ неподготвени въ последната страшна борба, въ отчаянието си ще изповѣдватъ грѣховетѣ си съ думи на горящъ страхъ, докато безбожнитѣ ще ликуватъ надъ тѣхното бедствие. Тѣзи изповѣди ще сѫ подобни на ония на Исава и на Юда. Онѣзи, които ги правятъ, плачатъ заради последствията отъ престѫплението, а не заради своята вина. Тѣ не чувствуватъ никакво истинско разкаяние, никакво отвръщение отъ злото. Тѣ признаватъ грѣха си отъ страхъ предъ наказанието; но както фараона нѣкога, тѣ отново биха се противили на Бога, ако поразитѣ биха били отмахнати.BC 515.1

Историята на Якова е сѫщо едно увѣрение, че Богъ не желае да отхвърли ония, които сѫ били измамени, искушени и подведени въ грѣхъ, но въ искрено разкаяние сѫ се обърнали къмъ Него. Докато сатана се опитва да погуби тѣзи човѣци, Богъ ще изпраща ангелитѣ Си, да ги утешаватъ и закрилятъ въ това време на опасность. Нападкитѣ на сатана сѫ люти и решителни, измамитѣ му сѫ страшни; обаче окото на Господа бди надъ чадата Му, и ушитѣ Му слушатъ тѣхнитѣ викове. Тѣхната скръбь е голѣма, пламъцйтѣ на огнената пещь изглежда, че ще ги погълнатъ; обаче Богъ ще ги прекара презъ огънь, както се пречиства злато. Божията любовь къмъ Неговитѣ чада презъ времето на скръбьта и на тѣхнитѣ най-тежки изпитания е сѫщо тъй силна и нѣжна, както и въ всички дни на тѣхното благополучие; обаче тѣ иматъ нужда да бѫдатъ прека-рани презъ огнената пещь; земното въ тѣхъ трѣбва да бѫде унищожено, за да може тѣ да отразяватъ въ пълнота Христовия образъ.BC 515.2

Предстоящето ни време на скръбь и на страхъ ще изисква една вѣра, която да може да търпи мѫки, протакания и гладъ; вѣра, която не се разклаща, макаръ и да бѫде тежко изпитвана. Благодатното време се дава на всички, за да се приготвятъ за онова време. Яковъ победи, защото бѣше издърѫливъ и решителенъ. Неговата победа е едно доказателство за силата на продължителната молитва. Всич- ки, които, като него, се основаватъ на Божиитѣ обещания и сѫ сѫщо тъй сериозни и устойчиви, както бѣше той, ще иматъ сѫщо като него успѣхъ. Който, обаче, не е съгласенъ да се откаже отъ себе си, да се съкруши предъ Бога, да се моли дълго и сериозно, не ще получи Неговото благословение. Да се боришъ съ Бога — колко малцина знаятъ, какво е това! Колко малко души сѫ заставали задълго предъ Бога съ силното желание, докато всѣка тѣхна сила е била напрегната до крайность! Колко малцина се държатъ съ непоклатима вѣра за Божиитѣ обещания, когато вълнитѣ на отчаянието, което никой езикъ не може да опише, нахлуятъ върху молящия се!BC 515.3

Тѣзи, които сега проявяватъ само малко вѣра, сѫ въ най-голѣма опасность, да подпаднатъ подъ властьта на сатанинскитѣ измами и на насилството надъ съвѣстьта ! И дори когато устоятъ на изпитанието, тѣ ще затънатъ презъ времето на скръбьта въ по-дълбоки бедствия и по-голѣми страхове, понеже никога не сѫ били приучени да уповаватъ на Бога. Тѣ ще трѣбва да се запознаятъ съ ученията на вѣрата, които тѣ сѫ пренебрегнали, подъ единъ страшенъ гнетъ на обезкуражение.BC 516.1

Ние трѣбва сега да се запознаемъ съ Господа, като изпитваме Неговитѣ обещания. Ангелитѣ докладватъ всѣка молитва, която е сериозна и искрена, Ние трѣбва по-скоро да оставимъ настрана себелюбивитѣ задоволявания, отколкото да пренебрегнемъ общението съ Бога. Най-дълбоката мизерия, най-голѣмото себеотрицание, съ Неговото благоволение, сѫ по-добри отъ богатства, почести, удобства и приятелства безъ Него. Ние трѣбва да си отдѣляме време за молитва. Допуснемъ ли умоветѣ ни да бѫдатъ завладѣни отъ свѣтски работи, Богъ. може би, ще ни даде време, когато ще ни отнеме нашитѣ идоли, като злато, кѫщи или плодородни имения.BC 516.2

Младежьта не би била съблазнена да грѣши, ако би поискала да се откаже да върви по ония пѫтища, по които не може да измоли Божието благословение. Ако вестителитѣ, които разнасятъ на свѣта последното предупреждение, биха се молили за Божието благословение не по единъ студенъ, равнодушенъ, небреженъ начинъ, а задушевно и съ вѣра като Якова, тѣ често щѣха да иматъ случай да казватъ : “Видѣхъ Бога лице съ лице, и се запази душата ми”. (Бит. 32 : 30.) Тѣ биха били считани отъ небето като князе, понеже иматъ сила да изнесатъ победа надъ Бога и човѣцитѣ.BC 516.3

Скоро надъ насъ ще настане едно време на скръбь, каквото никога по-рано не е било, и ние ще се нуждаемъ отъ една опитность, която сега не притежаваме и за постигането на която мнозина нехаятъ. Често се случва, че очак- ваната скръбь е много по-голѣма, отколкото когато настане; не ще бѫде, обаче, тъй съ предстояидитѣ бедствия. Най-живото въображение не може да представи голѣмината на огнената проба. Въ онова време на изпитание всѣка душа ще трѣбва да застане сама за себе си предъ Бога. Макаръ Ной, Даниилъ и Йовъ да бѣха въ страната, “живъ съмъ Азъ, казва Господь Богъ, — не биха спасили ни синове, ни дъщери ; съ своята праведность тѣ биха спасили само своитѣ души”. (Йез. 14 : 20.)BC 516.4

Докато сега нашиятъ великъ Първосвещеникъ извършва умилостивението за насъ, ние трѣбва да се стараемъ да станемъ съвършени въ Христа. Нашиятъ Спаситель нито въ мисъльта Си отстѫпи нѣкога на искушението. Сатана намира въ човѣшкитѣ сърдца това или онова петно, което използва; подхранва се една или друга грѣховна наклонность, чрезъ която неговитѣ искушения биватъ затвърдени. Христосъ, обаче, заяви за Себе си : “Иде князътъ на този свѣтъ, и въ Мене той нѣма нищо”. (Йоанъ 14 : 30.) Сатана не можа да намѣри въ Божия Синъ нищо, което би могло да му помогне да Го победи. Той бѣше упазилъ заповѣдитѣ на Отца Си, и въ Него нѣмаше грѣхъ, отъ който сатана да можеше да се възползва. Това е състоянието, въ което трѣбва да бѫдатъ намѣрени ония, които искатъ да устоятъ презъ времето на скръбьта.BC 517.1

Още въ този животъ ние трѣбва да се освободимъ отъ грѣха чрезъ вѣрата въ умилостивителната Христова кръвь. Нашиятъ могжщъ Спаситель ни поканва да се присъединимъ къмъ Него, да свърѫемъ нашата слабость съ Неговата сила, нашето невежество съ Неговата мѫдрость, нашето недостоинство съ Неговата заслуга. Божието провидение е училището, въ което ние трѣбва да научимъ кротостьта и смирението на Исуса. Господь винаги ни поставя истинската цель въ живота, а не пѫтя, който ние бихме искали да си изберемъ, който изглежда по лекъ и по-приятенъ. На насъ е предоставено да действуваме съединено съ силитѣ, които Небето използва, за да оформи нашитѣ характери споредъ божествения образецъ. Никой не може да пренебрегне или отложи това дѣло, безъ да изложи на най-голѣмата опасность душата си.BC 517.2

Апостолъ Йоанъ чу въ едно видение единъ силенъ гласъ въ небето, който викаше: “Горко вамъ, които населявате земята и морето, защото дяволътъ е слѣзълъ при васъ съ голѣмъ гнѣвъ, като знае, че му остава малко време”. (Откр. 12: 12.) Ужасни сѫ сценитѣ, които предизвикватъ този възкликъ на небесния гласъ. Гнѣвътъ на сатана се увеличава, колкото по-кратко остава неговото време, и неговото дѣло на измама и разрушение постига кулминационната си точка презъ времето на скръбьта.BC 517.3

Страшни, свърхестествени явления ще се покажатъ скоро на небето като знакъ за силата на чудотворни демони. Бѣсовскитѣ духове ще отиватъ при царетѣ на земята и при цѣлия свѣтъ, за да ги държатъ здраво въ измама и да ги каратъ да се съединятъ съ сатана въ неговия последенъ бунтъ противъ управлението на Небето. Чрезъ тѣзи чудотворни сили ще бѫдатъ измамени както владѣтели, така и подчинени. Личности ще обявяватъ себе си за самъ Христосъ и ще претендиратъ за титлата и почитанието, които принадлежатъ на Изкупителя на свѣта. Тѣ ще извършватъ удивителни чудеса на изцѣление и ще казватъ, че иматъ от-кровения отъ небето, които противоречатъ съ свидетелството на Светото Писание.BC 518.1

Като вѣнецъ на дѣлата си въ голѣмата драма на измама сатана ще се представи за Христосъ. Черквата отдавна е заявила, че очаква идването на Спасителя като изпълнение на нейната надежда. И сега голѣмиятъ измамникъ ще даде видъ, че Христосъ е дошелъ. Въ различни части на земята сатана ще се открие между човѣцигѣ като едно величествено сѫщество съ ослѣпителенъ блѣсъкъ, което ще прилича на даденото отъ Йоана въ Откровението описание на Божия Синъ. (Откр. 1 : 13—15.) Славата, която го обкрѫжава, е ненадмината отъ никое сѫщество, което нѣкога съ видѣли смъртни очи. По въздуха се разнася ликуващъ викъ: “Христосъ е дошелъ! Христосъ е дошелъ!” Народътъ пада на земята, покланяйки му се, докато той повдига рѫцетѣ си и изговаря надъ тѣхъ едно благословение, както Христосъ благославяше ученицитѣ си, когато живѣеше на земята. Неговиятъ гласъ е кротъкъ и тихъ, но много благозвученъ. Съ благъ, състрадателенъ тонъ изнася той нѣкои отъ сѫщитѣ благодатни небесни истини, които Спасительтъ бѣше изговорилъ; той лѣкува болеститѣ на народа, после съ имитирания отъ него Христовъ характеръ заявява, че е промѣнилъ сѫботата въ недѣля и заповѣдва на всички да освещаватъ деня, който той е благословилъ. Той обяснява, че тѣзи, които още почитатъ седмия день,. наскърбяватъ името му, като отказватъ да слушатъ неговитѣ ангели, които той имъ е изпращалъ съ свѣтлина и истина. Това е едно силно, почти побеждаваше заблуждение. Падобно на самарянитѣ, които бѣxa измамени отъ Симонъ магьосника, тълпата, отъ най-малкия до най-голѣмия, гледа на магьосничествата, и казва : “Този е великата сила Божия!” (Деян. 8 : 10.)BC 518.2

Но Божиятъ народъ не ще бѫде заблуденъ. Ученията на този фалшивъ Христосъ не сѫ въ съгласие съ Светото Писание. Неговото благословение бива изговорено надъ почитателитѣ на звѣра и на неговия образъ, тъкмо надъ хо- рата, за които Библията казва, че неразводненото вино на Божия гнѣвъ ще бѫде излѣто надъ тѣхъ.BC 518.3

На сатана не ще бѫде позволено и да имитира начина на Христовото идване. Спасительтъ е предупредилъ Своя народъ за измамата по това и ясно е описалъ начина на идването Си: “Ще се появятъ лъжехристи и лъжепророци и ще покажатъ голѣми личби и чудеса, за да прелъстятъ, ако е възможно, и избранитѣ ... И тъй, ако ви кажатъ: ето, въ пустинята е Той, не излизайте; ето, въ скришнитѣ стаи е, не вѣрвайте; защото, както свѣткавицата излиза отъ изтокъ и се вижда дори до западъ, тъй ще бѫде пришествието на Сина Човѣчески”. (Мат. 24 : 24 — 27; Откр. 1:7; 1 Сол. 4:16. 17.) Нѣма възможность за измама относно това идване. То ще бѫде всеизвестно и видено отъ цѣлия свѣтъ.BC 519.1

Само тѣзи, които сѫ били ревностни изследватели на Библията и сѫ приели съ любовь истината, ще бѫдатъ запазени отъ голѣмата измама, която запленява свѣта. Чрезъ свидетелството на Светото Писание тѣ ще откриятъ измамника въ неговата предрешеность. Чрезъ пресѣването вследствие преследванията ще се откриятъ истинскитѣ християни. Е ли Божиятъ народъ сега тъй здраво основанъ върху Неговото Слово, че да не се осланя на своитѣ сѣтивни възприятия ? Ще ли се придържа той въ такъвъ решителенъ часъ въ Библията, и само въ Библията ? Сатана, по възможность, ще го задърѫа, да не може да се приготви, за да може да устои въ великия день. Той ще нареди всичко тъй, че да запрѣчва пѫтя на Божиитѣ чада, ще ги впримчва въ земни съкровища, ще имъ даде тежко, мѫчно бреме за носене, за да се препълнятъ сърдцата имъ съ грижитѣ на този животъ и деньтъ на изпитанието да дойде надъ тѣхъ като крадецъ.BC 519.2

Тъй като изцадениятъ отъ различни християнски вла-дѣтели законъ противъ пазителитѣ на Божиитѣ заповѣди ще отнеме закрилата на властьта отъ тѣхъ и ще ги предостави на ония, които жадуватъ за тѣхната гибель, Божиятъ народъ ще бѣга отъ градоветѣ и селата, ше се събира въ групи и ще живѣе въ най-пуститѣ и осамотени мѣста. Мнозина ще намиратъ прибѣжище между планинскитѣ скали. Подобно на християнитѣ отъ Пиемонтскитѣ долини, тѣ ще направятъ високитѣ мѣста на земята свое свѣтилище и ще благодарятъ на Бога за закрилата на скалитѣ. (Ис. 33:16.) Но много отъ всички народи и градове, висши и низши, богати и бедни, черни и бѣли ще бѫдатъ хвърлени въ крайно несправедливо и жестоко пленничество. Възлюбенитѣ Божии ще трѣбва да преживѣятъ усилни дни: свързани въ вериги, заключени и зарезени, осѫдени на смърть въ тъмни и отвратителни затвори, безъ нѣкое човѣшко ухо да чува риданията имъ, безъ човѣшка рѫка да имъ бѫде протегната за помощь.BC 519.3

Ще забрави ли Господь своя народъ въ този тежъкъ часъ? Забрави ли Той Ноя, както предпотопниятъ свѣтъ бѣ посетенъ отъ поразитѣ? Забрави ли Лота, когато падна огънь отъ небето, за да пояде градоветѣ въ равнината ? Забрави ли обкрѫжения отъ идолослужители Йосифъ въ Египетъ? Забрави ли Илия, когато Изабела съ клетва го заплаши съ участьта на Вааловитѣ пророци? Забрави ли Йеремия въ мрачната, отвратителна яма на тъмницата? Забрави ли Той тримата младежи—херои въ огнената пещь или Даниила въ ямата съ лъвоветѣ?BC 520.1

“Д Сионъ казваше; остави ме Господь, и Богъ мой ме забрави! Ще забрави ли жена кърмачето си, и не ще ли пожали сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Азъ нѣма да те забравя. Ето, на Своитѣ длани съмъ те начерталъ”. (Ис. 49:14—16.) Господь на множествата е казалъ: “Който се допира до васъ, допира се до зеницата на окото Ми”. (Зах. 2:8.)BC 520.2

Макаръ че враговетѣ имъ ги хвърлятъ въ тъмници, все пакъ тъмничнитѣ стени не могатъ да попрѣчатъ на сношението между тѣхъ и Христа. Единъ, Който вижда слабоститѣ имъ, Който познава всѣко искушение, владѣе надъ всички земни сили, и ангели ще ги посещаватъ въ тѣхнитѣ самотни тъмнични килии и ще имъ носятъ свѣтлина и миръ отъ небето. Тъмницата ще имъ бѫде като палатъ, понеже тамъ живѣятъ богатитѣ съ вѣра; мрачнитѣ стени ще бѫдатъ освѣтлени съ небесна свѣтлина, както нѣкога, когато Павелъ и Сила посрѣднощь се молѣха и пѣеха хвалебни пѣсни въ тъмницата въ Филипи.BC 520.3

Божиитѣ порази ще постигнатъ ония, които угнетяватъ и погубватъ народа Му. Неговото голѣмо дълготърпение съ безбожнитѣ прави хората дръзки въ престѫпленията имъ; но макаръ наказанието имъ да е било дълго отлагано, то затова не е по-малко сигурно и страшно. “Защото Господь ще се дигне, както на Герацимъ планина; ще се разгнѣви, както въ Гаваонската долина, за да извърши дѣлото Си, необикновеното дѣло, и да свърши действието Си, чудното Си действие”. (Ис. 28:21.) За нашия милостивъ Богъ наказанието е нѣщо чуждо. “Живъ съмъ Азъ, казва Господь Богъ: не искамъ Азъ смъртьта на грѣшника”. (Иез. 33:11.) Господь е “човѣколюбивъ и милосърденъ, дълготърпеливъ, многомилостивъ и истиненъ . . . който прощава вина, престѫпление и грѣхъ”, и все пакъ не оставя нищо ненаказано. “Господь е дълготърпеливъ и великъ по сила и не оставя безъ наказание”. (Изх. 34:6-7; Наумъ 1:3.) Чрезъ страшна справедливость ще възстанови Той авторитета на потъпкания законъ. Строгата отплата, която очаква престѫпника, се показва въ забавянето на Господа, да извърши сѫда. Наро-дътъ, съ който Той тъй дълго е ималъ търпение и когото Той не иска да порази, докато не е препълнилъ мѣрката на неправдата си къмъ Бога, най-после ще изпие чашата на гнѣва, непримѣсенъ съ никаква милость.BC 520.4

Когато Христосъ остави посрѣдническата Си служба въ светилището, ще бѫде излѣтъ голѣмиятъ гнѣвъ, съ който бѣха заплашени ония, които се покланятъ на звѣра и на образа му и приематъ неговия белегъ. (Откр. 14:9. 10.) Язвитѣ, които се изсипаха надъ Египетъ, когато Богъ искаше да освободи израиля, бѣха подобни по характеръ на ония по-ужасни и по-обширни сѫдби, които ще постигнатъ свѣта преди окончателното освобождение на Божия народъ. Писательтъ на Откровението казва, описвайки тѣзи страшни бичове : “И по човѣцитѣ, които имаха белега на звѣра и се покланяха на образа му, появиха се лоши и люти струпеи”. Морето “стана на кръвь, като кръвьта на убитъ човѣкъ ; и всичко живо въ морето измрѣ . . . Рѣкитѣ и изворитѣ водни, и тѣ станаха на кръвь”. Колкото и страшни да сѫ тѣзи сѫдби, все пакъ Божията правда е напълно възстановена, и ангелътъ обяснява : “Праведенъ си, Господи . .. задето тъй си отсѫдилъ, понеже тѣ пролѣха кръвь на светии и пророци, и Ти имъ даде кръвь да пиятъ ; заслужаватъ това”. (Откр. 16 : 2—6. 8. 9.) Осѫждайки Божиитѣ чада на смърть, тѣ сѫ навлѣкли вината за тѣхната кръвь върху себе си сѫщо тъй наистина, като да е била тя пролѣта отъ собствените имъ рѫце. По сѫщия начинъ и Исусъ обяви юдеитѣ по времето Си виновни за всичката кръвь на светиитѣ, която е била пролѣта отъ днитѣ на Авела ; понеже тѣ притежаваха сѫщия духъ като тѣзи убийци на пророцитѣ и искаха да извършатъ сѫщото дѣло.BC 521.1

Въ следващата язва на слънцето се даза сила “да опалза съ огънь човѣцитѣ. И силна жега опали човѣцитѣ”. (Откр. 16 : 8. 9.) Ето какъ описватъ пророцитѣ състоянието на земята презъ това ужасно време : “Опустошено е полето, тѫгува земята, защото е изтрѣбено житото. . . Всички дървета по полето изсъхнаха ; поради това и веселбата у синоветѣ човѣшки изчезна”. “Изгниха зърна подъ буцитѣ си, запустѣха житници . . . Какъ стене добитъкътъ, тѫжно ходятъ стада волове, защото нѣма за тѣхъ паша ... Пресъхнаха воднитѣ потоци, и огънь изтрѣби пасбищата въ пустинята”. (Йоилъ 1: 10—12. 17—20.) “Пѣснитѣ въ чертозитѣ презъ оня день ще се обърнатъ на ридание, казва Господь Богъ ; много трупове ща има, навредъ ще ги хвърлятъ мълкомъ”. (Амосъ 8 : 3.)BC 521.2

Язвитѣ не сѫ всеобщи, иначе всички земни жители биха били съвършено унищожени. Но тѣ все пакъ ще бѫдатъ най-страшнитѣ порази, познати когато и да е на смъртни хора. Всички язви, които сѫ сполетявали човѣцитѣ преди привършването на благодатното време, сѫ бивали размѣсени съ милость. Умоляващата Христова кръвь е запазвала грѣш- ника отъ пълната мѣрка на достойното за вината му наказание ; обаче при последния сѫдъ Божиятъ гнѣвъ ще се излѣе чистъ, безъ милость.BC 521.3

Въ оня день много ще пожелаятъ закрилата на божествената благодать, която дотогава сѫ презирали. “Ето, настѫпватъ дни, казва Господь Богъ, когато ще пратя на земята гладъ — не гладъ за хлѣбъ, не жажда за вода, а жажда за слушане думитѣ Господни. И ще ходятъ отъ море до море, ще се скитатъ отъ северъ до изтокъ, търсейки словото Господне, и нѣма да го намѣрятъ”. (Амосъ 8: 11. 12.)BC 522.1

Божиятъ народъ не ще бѫде свободенъ отъ страдания ; но докато бѫде преследванъ и угнетяванъ, докато понася лишения и страда отъ липса на храна, той все пакъ не ще погине. Богъ, който се погрижи за Илия, не ще отмине нито едно отъ Своитѣ доброволно самопожертвували се чада. Оня, Който брои космитѣ по главитѣ имъ, ще се грижи за тѣхъ, и презъ времето на скѫпотията тѣ ще иматъ достатъчно. Докато безбожнитѣ умиратъ отъ гладъ и чума, ангели ще закрилятъ праведнитѣ и ще задоволяватъ нуждитѣ имъ. За оня, “който ходи въ правда”, се отнася обещанието : “Хлѣбъ ще му се даде ; водата му не ще пре-сѣкне”. “Сиромаси и немотни търсятъ вода, и нѣма ; езикътъ имъ пресъхва отъ жажда : Азъ, Господь, ще ги чуя ; Азъ, Богъ Израилевъ, нѣма да ги оставя”. (Ис. 33 : 15. 16 ; 41 : 17.)BC 522.2

“Макаръ и да не цъвне смоковницата и да нѣма плодъ по лозитѣ, макаръ маслината да измѣни и нивата да не даде храна, макаръ и да не останатъ овци въ кошарата и рогатъ добитъкъ въ оборитѣ — азъ и тогава ще се радвамъ въ Господа и ще се веселя въ Бога на моето спасение”. (Ав. 3 : 17. 18.)BC 522.3

“Господь е твой пазитель ; Господь е твоя сѣнка откъмъ твоята дѣсна рѫка. Слънцето денемъ нѣма да те удари, нито месечината нощемъ. Господь ще те упази отъ всѣкакво зло ; ще упази твоята душа”. “Той ще те избави отъ примка на ловецъ, отъ изтрѣбителна пораза ; съ перата Си ще те осѣни и подъ крилетѣ Му ще бѫдешъ на безопасно ; щитъ и ограда е Неговата истина. Нѣма да се уплашишъ отъ ужаситѣ нощемъ, отъ стрелата, която лети денемъ, отъ ходещата въ тъмнината язва, отъ заразата, която опустошава по пладне. До тебе ще паднатъ хиляда, и десеть хиляди тебъ отдѣсно ; но до тебе нѣма да се приближи : само ще гледашъ съ очитѣ си и ще виждашъ отплатата на нечестивцитѣ. Защото ти каза: Господь е мое упование ; Всевишния си избралъ за твое прибѣжище ; зло нѣма да ти се случи, и язва нѣма да се приближи до твоето жилище”. (Пс. 120:5-7; 90:3-10.)BC 522.4

Все пакъ, споредъ човѣшкото сѫждение ще изглежда, като че ли Божиятъ народъ скоро ще трѣбва да запечата сви-детелството си съ кръвьта си, както нѣкога бѣха направили мѫченицитѣ. Самъ Божиятъ народъ започва да се страхува, че Господь го е оставилъ да падне въ рѫцетѣ на неприятелитѣ си. Това е едно време на ужасенъ душевенъ страхъ. День и нощь той вика къмъ Бога за избавление. Безбожнитѣ ликуватъ, и чува се хуленъ викъ : кѫде е сега вашата вѣра ? Защо Богъ не ви освободи отъ нашитѣ рѫце, ако вие действително сте Неговъ народъ ?” Но очакващитѣ си спомнятъ, че и първосвещеницитѣ и началницитѣ при Исусовата смърть на кръста на Голгота викаха подигравателно: “Други спаси, а Себе си не може да спаси. Ако Той е царь Израилевъ, нека слѣзе сега отъ кръста, и ще повѣрваме въ Него”. (Мат. 27 : 42.) Подобно на Якова, всички се борятъ съ Бога. Лицата имъ изразяватъ вѫтрешната борба. Всички лица сѫ побледнѣли. Но тѣ продължаватъ своята сериозна просба.BC 522.5

Дко биха били отворени очитѣ на човѣцитѣ, тѣ биха видѣли тълпи силни ангели, които се опълчватъ около ония, които сѫ упазили Словото на Христовото търпение. Съ съчувствена нѣжность сѫ гледали ангелитѣ тѣхнитѣ мѫки и сѫ слушали тѣхнитѣ молби. Тѣ очакватъ думата на своя Повелитель, за да ги изтръгнатъ отъ опасностьта. Но тѣ трѣбва да почакатъ още малко. Божиитѣ чада трѣбва да пиятъ чашата и да бѫдатъ кръстени съ кръщението. Тъкмо тъй-мѫчителното за тѣхъ забавяне е най-добриятъ отговоръ на тѣхнитѣ молитви. Като се стараятъ да очакватъ съ упование Господа, Той да подействува, тѣ биватъ заставени да упражняватъ вѣра, надежда и търпение, които въ религиозния имъ животъ сѫ били упражнявани много малко. И все пакъ, заради избранитѣ, времето на скръбьта ще бѫде съкратено. “Та Богъ ли нѣма да защити избранитѣ Си, които викатъ къмъ Него дене и ноще, макаръ и да забавя да ги защити ? Казвамъ ви, ще ги защити наскоро”. (Лука. 18 : 7. 8.) Краятъ ще дойде по-бързо, отколкото човѣцитѣ очакватъ. Житото се събира и обвързва на снопове за Божиитѣ житници ; а плѣвелитѣ ще бѫдатъ свързани на връзки, за да бѫдатъ изгорени въ огъня на унищожението.BC 523.1

Вѣрни на дълга си, небеснитѣ стражи продължаватъ да пазятъ. Макаръ че въ опредѣлено време ще се издаде една всеобща заповѣдь да се умъртвяватъ пазителитѣ на Божиитѣ заповѣди, нѣкои отъ тѣхнитѣ неприятели въ известни случаи ще сѫ изпреварили закона и ще се опитатъ преди опредѣленото време да имъ отнематъ живота. Но никой не ще може да мине покрай мощнитѣ стражи, които пазятъ всѣка вѣрна душа. Нѣкои ще бѫдатъ нападнати при бѣгството имъ отъ градоветѣ и селата; обаче повдигнатитѣ срещу тѣхъ ножове ще се счупватъ и ще падатъ на земята немощно като сламки. Други ще бѫдатъ защищавани отъ ангели, преобразили се въ войници.BC 523.2

Презъ всички времена Богъ е действувалъ за помощь и освобождение на народа Си чрезъ свѣти ангели. Небеснитѣ сѫщества сѫ вземали живо участие въ живота и работитѣ на човѣцитѣ. Тѣ сѫ се явявали като одежда, блѣскава като свѣткавицата, или пъкъ сѫ идвали като човѣци, облѣчени като странници. Ангели сѫ се явявали въ човѣшки образъ на Божии мѫже Тѣ сѫ почивали по обѣдъ подъ дѫба, като че сѫ били изморени, приемали сѫ гостоприемството на човѣшки жилища, служили сѫ като водачи на закъснѣли нощемъ пѫтници, съ собствени рѫце сѫ запалвали огъня на олтара, отваряли сѫ вратитѣ на тъмницата и сѫ извеждали на свобода Божиитѣ раби. Снабдени съ небесно въорѫжение, тѣ дойдоха, за да оттъркулятъ камъка отъ гроба на Спасителя.BC 524.1

Въ видъ на човѣци ангели често сѫ въ събранията на праведни и посещаватъ събранията на безбожнитѣ, както отидоха въ Содомъ, за да взематъ докладъ за дѣлата на жителитѣ му и да опредѣлятъ, дали тѣ сѫ надминали границата на Божието дълготърпение. Господь благоволи въ милосърдието; и заради нѣколко само, които Му служатъ истински, Той отклонява нещастието и продължава спокойствието на множеството. Колко малко съзназатъ грѣшащитѣ спрямо Бога, че тѣ иматъ да благодарятъ за собствения си животъ на групичката вѣрни Богу, които тѣ подиграватъ и угнетяватъ, за да се забавляватъ!BC 524.2

Макаръ владѣтелитѣ на този свѣтъ и да не знаятъ, все пакъ въ тѣхнитѣ заседания ангели сѫ направлявали словата имъ. Човѣшки очи сѫ ги гледали, човѣшки уши сѫ слушали поканитѣ имъ; човѣшки устни сѫ се противопоставяли на тѣхнитѣ предложения и сѫ осмивали тѣхнитѣ планове; човѣшки рѫце сѫ ги оскърбявали и малтретирали. Въ съвещателнитѣ зали. въ сѫдилищата тѣзи небесни пратеници сѫ заявявали едно точно познание на човѣшката история; тѣ сѫ се застѫпвали по-добре за дѣлото на угнетяванитѣ, отколкото способнитѣ и красноречиви защитници на последнитѣ. Тѣ сѫ осуетявали намѣрения и сѫ задърѫали зли дѣла, които биха твърде много прѣчили на Божието дѣло и биха причинявали големи страдания на Неговия народъ. Въ часъ на опасность и на скръбь “ангелъ на Господа застава около ония, които Му се боятъ, и ги избавя” (Пс. 33:8).BC 524.3

Съ голѣмъ копнежъ очаква Божиятъ народъ знамението на своя идващъ Царь. Когато стражитѣ извикатъ: “Вардачо, кое време е презъ нощьта?” направо се дава отговоръ: “Наближава утро, но е още нощь”. (Ис. 21:11.12.) Свѣтлина проблѣсва по облацитѣ надъ планинскитѣ върхо- ве. Скоро ще се открие Неговата слава. Слънцето на правдата скоро ще изгрѣе. Утрото и нощьта, откриването на безкрайния день за праведния и началото на вѣчната смърть за безбожния, сѫ вече настанали.BC 524.4

Докато борящитѣ се отправятъ молбитѣ си къмъ Бога, булото, което ги отдѣля отъ невидимия свѣтъ, като че се съвсемъ оттегля. Небесата се възпламеняватъ отъ зазоряването на вѣчния день и подобно на благозвученъ ангелски хоръ до ухото прозвучаватъ думитѣ: “Стойте твърди въ вѣрностьта си! Помощьта иде! Христосъ, всемогѫщиятъ победитель, подава на своитѣ изморени борци корони на непреходна слава, и гласътъ Му прозвучава отъ полуотворените порти: “Ето, Азъ съмъ съ васъ! Не се страхувайте! Азъ познавамъ всичкитѣ ви беди, понесълъ съмъ вашитѣ грижи. Вие се борите не срещу непобедими врагове. Азъ съмъ извоювалъ борбата заради васъ, и въ Моето име вие сте повече отъ победители”.BC 525.1

Изпълнениятъ съ любовь Спаситель ще изпрати помощь тъкмо тогава, когато ние ще се нуждаемъ отъ нея. Пѫтьтъ къмъ небето е осветенъ презъ Неговитѣ стѫпки. Всѣки кръстъ, който ние сме призвани да носимъ, Той го е носилъ преди насъ. Господь допуща борби, за да приготви душата за мира. Времето на скръбьта е страшна огнена проба за Божия народъ; но пъкъ всѣки истински вѣрующъ може да погледне напредъ къмъ времето, и той ще види въ вѣра надъ себе си дѫгата на обещанието.BC 525.2

“И ще се върнатъ избавенитѣ отъ Господа и ще дойдатъ въ Сионъ съ пѣние, и вѣчна радость ше бѫде надъ главата имъ; тѣ ще намѣрятъ радость и веселие; скръбь и въздишки ще изчезнатъ. Азъ, Азъ Самъ съмъ вашъ утешитель. Кой си ти, та се боишъ отъ човѣка, който умира, и отъ човѣшки синъ, който е сѫщо, каквото е тревата ? И забравяшъ Господа, своя Творецъ, Който е прострѣлъ небесата и основалъ земята; и непрестанно, всѣки день се плашишъ отъ яростьта на притѣснителя, като че той е готовъ да изтрѣби? Но де е яростьта на притѣснителя? Скоро пленникътъ ще бѫде освободенъ, и нѣма да умре въ ямата, нито ще се нуждае отъ хлѣбъ. Азъ съмъ Господь твой, Който вълнува морето, та вълнитѣ му реватъ; Господь Саваотъ е името Ми. И Азъ ще вложа Моитѣ слова въ устата ти, и съ сѣнката на рѫката Си ще те покрия”.BC 525.3

“И тъй, слушай това ти, който си страдалецъ и пиянъ, ала не отъ вино. Тъй казва Господь Твой, Господь и Богъ твой, Който отмъстява за Своя народъ: ето, Азъ вземамъ отъ рѫката ти опивалната чаша, дрождието отъ чашата на Моята ярость: ти нѣма вече да пиешъ; и ще я дамъ въ рѫката на твоитѣ мѫчители, които ти казваха : падни ничкомъ, за да минемъ по тебе; и ти правѣше гърба си като земя и улица за минувачитѣ”. (Ис. 51: 11—16. 21—23.)BC 525.4

Наблюдаващето презъ всички времена Божие око е отправено върху решителния часъ, който Божиитѣ чада трѣбва да преживѣятъ, когато земнитѣ сили ще се опълчатъ срещу тѣхъ въ походъ за клане. Подобно на плененитѣ затворници, тѣ ще се страхуватъ отъ смърть, отъ гладъ или насилие. Обаче Светиятъ, Който раздѣли Червеното море предъ израиля, ще открие Своята мощна сила и ще премахне пленничеството имъ. “Тѣ ще бѫдатъ Мои, казва Господь Саваотъ, Моя собственость въ оня день, който ще приготвя, и ще ги милувамъ, както милува човѣкъ сина си, който му служи”. (Мал. 3 : 17.) Ако се пролѣеше кръвьта на вѣрнитѣ Христови свидетели по това време, тя не би могла да бѫде, подобно на кръвьта на мѫченицитѣ нѣкога, като семе, посѣяно, за да назрѣе отъ него една жетва за Божия слава. Тѣхната вѣрность не би била свидетелство, което да убеди и други въ истината ; понеже вълнитѣ на милостьта сѫ се разбили о закоравѣлитѣ сърдца, за да не се върнатъ никога вече. Ако праведнитѣ сега биха паднали въ плячка на враговетѣ си, това би означавало една победа за княза на тъмнината. Псалмистътъ казва : “Въ злочестъ день Той би ме укрилъ въ Своята скиния, би ме скрилъ въ тайната на Своето жилище”. (Пс. 26 : 5.) Христосъ е изговорилъ думитѣ : “Иди, народе Мой, влѣзъ въ покоитѣ си и затвори следъ себе вратитѣ си ; скрий се за мигъ, доде мине гнѣвътъ ; защото ето, Господь излиза отъ жилището Си, да накаже жителитѣ земни за тѣхното беззаконие”. (Ис. 26 : 20. 21.) Славно ще бѫде освобождението на ония, които сѫ очаквали търпеливо Неговото идване и чиито имена стоятъ записани въ книгата на живота !BC 526.1