Епизод 32—Примкитѣ на сатана.

Голѣмата борба между Христа и сатана, която продължава вече почти шесть хиляди години, скоро ще бѫде привършена, затова лукавиятъ удвоява старанията си за осуетяването Христовото дѣло за човѣцитѣ и за да оплете душитѣ въ своитѣ примки. Цельта, къмъ която той се стреми, е да държи човѣцитѣ въ тъмнина и непокаяние, докато се привърши посрѣдническата служба на Христа и за грѣха нѣма вече никаква жертва.BC 428.1

Не се ли положатъ особени старания, да се противостои на неговата сила, владѣе ли въ църквата и въ свѣта равнодушие, тогава сатана е спокоенъ; понеже тогава нѣма опасность да изгуби ония, които той е запленилъ и води по волята си. Обърне ли се, обаче, вниманието върху вѣчнитѣ нѣща и запитатъ ли душитѣ: “Какво да правя, за да се спася?” (Деян. 16:30), тогава той се явява, опитва се да се противопостави съ своята сила на мощьта на Христа и противодействува на влиянието на Светия Духъ.BC 428.2

Свещеното Писание казва, че при известенъ случай, когато “дойдоха синоветѣ Божии да застанатъ предъ Господа, между тѣхъ дойде и сатана” (Йовъ 1:6), не, разбира се, да се поклони предъ вѣчния Богъ, но за да изложи своитѣ злобни клевети противъ праведнитѣ. Съ сѫщото намѣрение той присѫтствува винаги тамъ, кѫдето хората се събиратъ за богослужение: макаръ и скритъ за окото, той все пакъ действува съ голѣмо усърдие, за да завладѣе мислитѣ на поклонницитѣ. Подобно на мѫдъръ полководецъ, той съставя плановетѣ си отнапредъ. Види ли, че Божиитѣ вестители изследватъ Свещеното Писание, той си забелязва предмета, който трѣбва да бѫде изнесенъ предъ хората. Тогава той прилага всичката си хитрость и присто-реность, за да сложи обстоятелствата тъй, че вестьта да не може да достигне до ония, които той и,ска да заблуди тъкмо по тази точка. Който най-много се нуждае отъ предупреждението, бива по нѣкакъвъ начинъ заплатенъ въ нѣкаква работа, която изисква неговото присѫтствие, или пъкъ по другъ начинъ бива отвлѣченъ, да не чуе думитѣ, които биха могли да бѫдатъ за него “ухание отъ животъ за животъ”.BC 428.3

Сатана вижда сѫщо, когато Божиитѣ служители сѫ угнетени поради духовната тъмнина, която е обхванала народа; той чува тѣхнитѣ сериозни молитви за божествена благодатъ и сила, да сломятъ връзкитѣ на равнодушието, безгрижието и леностьта. И сега той подхваща съ обновена ревность своитѣ нападки. Той искушава хората да се отдаватъ на лакомство или на други егоистични удоволствия и по такъвъ начинъ затѫпѣва тѣхното фино чувство, тъй че да не чуятъ тъкмо нѣщата, които имъ сѫ тьй нужни да знаятъ.BC 429.1

Злиятъ врагъ знае добре, че всички, които той може да поведе да пренебрегнатъ молитвата и изследването на Свещеното Писание, ще бѫдатъ победени чрезъ неговитѣ искушения. Затова той изнамира всевъзможни планове, за да завладѣе духа. Винаги е имало една класа хора, които претендиратъ, че живѣятъ благочестиво, но вмѣсто да на-предватъ въ познанието на истината, правятъ за своя религия търсенето грѣшки въ характера или заблуждения въ вѣрата на ония, съ които тѣ не се съгласяватъ. Такива души сѫ главни помощници на сатана. Има много клеветници на братята, и тѣ се намиратъ винаги на работа, докато Богъ действува и Неговитѣ служители Му се покланятъ въ истина. Тѣ хвърлятъ фалшива свѣтлина върху думитѣ и постѫпкитѣ на ония, които обичатъ истината и ѝ сѫ послушни, и представятъ сериознитѣ, ревностни и себеотрицателни Христови служители като измамени или като измамници. Тѣ обясняватъ фалшиво подбужденията за всѣко добро и благородно дѣло, разпространяватъ различни намеци и събуждатъ подозрение въ душитѣ на неопитнитѣ. Тѣ се стремятъ по всѣки възможенъ начинъ, щото чистото и справедливото да бѫде представено като покварено и измамническо.BC 429.2

Но нѣма защо никой да се мами относно тѣхъ. Лесно може да се види, чии чада сѫ тѣ, чий примѣръ следватъ и чии дѣла вършатъ. “По плодовете имъ ще ги познаете”. (Мат. 7 : 16.) Тѣхното поведение прилича на това на сатана, на отровния клеветникъ, на “клеветника на братята” (Окр. 12: 10).BC 429.3

Голѣмиятъ измамникъ има много представители, които охотно измислятъ всевъзможни видове ззблуждения, за да забъркватъ душитѣ: ереси, които сѫ приспособени за това, да се нагаждатъ на различния вкусъ и особености на ония, които той иска да погуби. Неговъ планъ е, да въвежда въ църквата неискрени, неновородени хора, които продължаватъ да подхранватъ съмнението и невѣрието и да се изпрѣчватъ като спънки по пѫтя на всички, които желаятъ да виждатъ Божието дѣло да напредва и сами да напредватъ заедно съ него. Много, които нѣматъ истинска вѣра въ Бога и въ Неговото Слово, се съгласяватъ съ известни принципи на истината и минаватъ като християни, и по такъвъ начинъ прокарватъ своитѣ заблуждения като библейски учения.BC 429.4

Твърдението, че не било важно, какво човѣцитѣ вѣрвали, е една отъ най-успѣшнитѣ измами на сатана. Той знае, че приетата съ любовь истина освещава душата на оня, който я приема; затова той постоянно се опитва да подхвърля фалшиви теории, басни и други евангелия. Още отъ началото Божиитѣ служители сѫ се борили съ фалшиви учители, явяващи се не само като порочни хора, но и като разпространители на заблуждения, фатални за душитѣ. Илия, Йеремия, Павелъ се протизопоставяха решително и безстрашно на такиза, които отклоняваха човѣцитѣ отъ словото Божие. Онова свободомислие, което считаше правилната религиозна вѣра като неважна, не бѣше признато отъ тѣзи свѣти защитници на истината.BC 430.1

Празнитѣ и пресилени тълкувания на Свещеното Писание и много противоречащи си възгледи върху религиозната вѣра, каквито се срѣщатъ между християнитѣ, сѫ дѣло на нашия голѣмъ противникъ, който желае тъй да заблуди умоветѣ, че да не могатъ да различатъ истината. А разединението и разцепленията, каквито сѫществуватъ въ христианскитѣ общества, трѣбва да се припишатъ предимно на обичая, да се изкривява Свещеното Писание, за да се подкрепи известно мнение, което ни се нрави. Вмѣсто да изучаватъ Словото Божие грижливо съ смирени сърдца, за да постигнатъ познание на Неговата воля, много хора го изследватъ, само за да откриятъ въ него нѣщо странно или оригинално.BC 430.2

За да подкрепятъ лъжливи учения или нехристиянски обичаи, нѣкои извличатъ известни текстове отъ Писанието отъ тѣхната връзка и привеждатъ понѣкога дори само половината отъ единъ отдѣленъ стихъ, за да докажатъ твърденията си, макаръ и останалата часть отъ приведения текстъ да показва тъкмо противоположния смисълъ. Съ змийска хитрость се укрепяватъ тѣ задъ ненамиращи се въ свръзка изрази, които тѣ привеждатъ въ интереса на своитѣ плътски желания. Така много хора изкривяватъ умишлено Словото Божие. Други, които притежаватъ по-богато и живо въображение, взематъ образитѣ и символитѣ отъ Свещеното Писание, разлагатъ ги споредъ фантазията си, . като обръщатъ малко внимание на Словото Божие като тълкуватель самъ на себе си, и после представятъ заключенията си като учения на Библията.BC 430.3

Изучава ли се Светото Писание безъ смиренъ духъ на молитва и разбирателство, тогава винаги, както най-проститѣ и яснитѣ, тъй и труднитѣ текстове ще бѫдатъ изопачавани по смисълъ. Папскитѣ водители избиратъ такива части отъ Светото Писание, които служатъ най-добре на тѣхната цель, тълкуватъ ги, както имъ е угодно и тогава ги предлагатъ на народа, като му отказватъ правото да изучава Библията и самъ да разбира нейнитѣ свещени истини. Цѣлата Библия трѣбва да бѫде врѫчена на народа тъй, както гласи буквално нейното съдърѫание. По-добре би било, въобще да не му се дава никакво библейско поучение, отколкото ученията на Светото Писание да се фалшифициратъ по такъвъ грубъ начинъ.BC 430.4

Библията бѣше опредѣлена да бѫде водачъ за всички, които желаятъ да се запознаятъ съ волята на своя Творецъ. Богъ даде на човѣка здравото пророческо слово ; ангели, и дори самъ Христосъ дойдоха, за да откриятъ на Даниила нѣща, които трѣбваше да се изпълнятъ въ кратко време. Онѣзи важни нѣща относно нашето спасение не останаха по никакъвъ начинъ тайни, а сѫщо и не бѣха открити по такъвъ начинъ, че да забъркатъ или да заблудятъ искрения изследвачъ на истината. Господь е казалъ чрезъ пророкъ Авакума : “Запиши видението и начертай ясно на скрижали, та, който чете, лесно да може да прочете”. (Ав. 2 : 2) Словото Божие е разбираемо за всички, които го изследватъ съ молящи се сърдца. Всѣка истински искрена душа ще получи свѣтлината на истината. “Свѣтлина свѣти надъ праведника”. (Пс. 96: 11.) И никоя църква не може да напредва въ освещението, освенъ ако нейнитѣ членове търсятъ истината като скрито съкровище.BC 431.1

Чрезъ позива “Свобода!” човѣцитѣ биватъ заслѣпени спрямо плановетѣ на противника, докато той постоянно дей-ствува за постигането на своето намѣрение. Удаде ли му се да изопачи Библията чрезъ човѣшки мнения, тогава Божиятъ законъ бива отстраненъ, и черквитѣ стоятъ подъ робството на грѣха, като сѫщевременно претендиратъ, че били свободни.BC 431.2

За мнозина научнитѣ изследвания сѫ се обърнали въ проклятие. Богъ е далъ на свѣта много свѣтлина за изо-бретенията въ науката и изкуството ; но и най-великитѣ умове, ако не ги рѫководи Божиятъ Духъ, се заблуждаватъ, като се опитзатъ да установятъ отношенията между наука и откровение.BC 431.3

Човѣшкото познание, както въ материални, така и въ духовни нѣща, е частично и непълно ; затова мнозина не сѫ въ състояние да съгласуватъ своитѣ научни познания съ обясненията на Библията. Нѣкои приематъ голи теории и предположения за научни факти и мислятъ, че Словото Божие трѣбва да бѫде изпитвано споредъ “скверното празно- думство” (1 Тим. 6 : 20). Творецътъ и Неговитѣ дѣла над-вишаватъ тѣхнитѣ схващания, и понеже не могатъ да ги обяснятъ чрезъ природнитѣ закони, тѣ считатъ библейската история за невѣрна. И като се съмняватъ въ докладитѣ на Стария и Новия Заветъ, много често тѣ отиватъ още една стѫпка по-нататъкъ, усъмняватъ се въ сѫществуването на Бога и приписватъ на природата една безкрайна мощь. Тъй че, отпуснали свободно своята котва, тѣ се приковаватъ о скалитѣ на невѣрието.BC 431.4

По такъвъ начинъ мнозина се заблуждаватъ отъ вѣрата и биватъ подмамени отъ дявола. Човѣцитѣ сѫ се стремили да бѫдатъ по-мѫдри отъ своя Творецъ ; човѣшката мѫдрость се е опитвала да изследва и обяснява тайни, които и въ вѣчностьта не ще бѫдатъ открити. Ако хората биха пожелали да изследватъ и да разбератъ онова, което Богъ е открилъ за Себе си и за Своитѣ планове, тѣ биха получили такова впечатление за славата, величието и мощьта на Йеова, че биха видѣли собствената си нищожность и биха се задоволили съ това, което е открито на тѣхъ и на децата имъ.BC 432.1

Най-голѣмото изкуство на сатана въ измамата се състои въ това, да подърѫа умоветѣ на човѣците въ търсене и разгатване на нѣща, които Богъ не е открилъ и които Той не желае да бѫдатъ разбрани отъ тѣхъ. По такъвъ начинъ изгуби Люциферъ своето мѣсто въ небето. Той бѣше недоволенъ, задето не му бѣxa повѣрени всички тайни на Божиитѣ планове, а съвсемъ пренебрегваше онова, което му бѣшe открито относно неговото лично дѣло въ указаното му високо положение. Като пробуди сѫщото недоволство въ сърдцата на стоящитѣ подъ негова заповѣдь ангели, той стана причина за тѣхното падение. Сега той се опитва да всѣe сѫщия духъ между човѣцитѣ и сѫщо тъй да ги накара да пренебрегнатъ опредѣленитѣ Божии заповѣди.BC 432.2

Тѣзи, които не сѫ съгласни да приематъ яснитѣ, рѣзки истини на Библията, постоянно търсятъ приятни тѣмъ басни, които да успокояватъ съвѣстьта имъ. Колкото по-малко духовни, себеотрицателни и смирени сѫ представянитѣ имъ учения, толкова по-благосклонно биватъ тѣ възприети. Такива хора понижаватъ силитѣ на разума, за да угодятъ на плътскитѣ си желания. Въ високомѣрието си, считайки се за твърде мѫдри, за да изследватъ Свещеното Писание съ съкрушено сърдце и съ сериозна молитва за божествено рѫководство, тѣ нѣматъ никаква защита срещу заслѣплението. Сатана стои готовъ да заглуши копнежа на сърдцето, като поставя своитѣ измами на мѣстото на истината. По такъвъ начинъ спечели папството своята власть надъ човѣцитѣ, а и протестантитѣ тръгватъ по сѫщия пѫть, чрезъ отхвърлянето на истината, понеже тази включва въ себе си единъ кръстъ, Всички, които пренебрегватъ Словото Божие, отдавайки се на удобства и мудрувания, за да не се отличаватъ отъ свѣта, ще приематъ достойни за осѫждение ереси за религиозна истина. Всѣка мислима форма на заблудата ще бѫде възприета отъ такива, които умишлено отхвърлятъ истината. Макаръ нѣкой отъ тѣхъ и да гледа съ ужасъ на нѣкоя измама, той ще възприеме на драго сърдце друга. Апостолъ Павелъ говори за човѣци, които “не сѫ приели любовьта на истината за свое спасение”, и казва за тѣхъ : “И затова Богъ ще имъ прати действие на заблуда, за да повѣрватъ на лъжата, та да бѫдатъ осѫдени всички, които не сѫ повѣрвали въ истината, а обикнали неправдата”. (2 Сол. 2:10—12.) Като имаме предвидъ това предупреждение, трѣбва да внимаваме върху ученията, които приемаме.BC 432.3

Къмъ най-сполучливитѣ инструменти на голѣмия иску-ситель принадлежатъ измамническитѣ учения и лъжливитѣ чудеса на спиритизма. Представяйки се като ангелъ на свѣтлината, сатана хвърля мрежитѣ си тамъ, кѫдето наймалко се подозира. Ако човѣцитѣ биха изследвали Книгата Божия съ сериозна молитва, за да разбератъ ученията ѝ, тѣ не биха останали въ тъмнина и не биха приемали фалшиви учения. Но понеже отхвърлятъ истината, тѣ ставагъ плячка на измамата.BC 433.1

Друга една опасна заблуда е учението, което отрича божеството на Христа, твърдейки, че Той не е сѫществувалъ преди идването Си въ свѣта. Този възгледъ се възприема благосклонно отъ много, които заявяватъ, че вѣрватъ въ Библията ; а все пакъ той противоречи на найяснитѣ обяснения на нашия Спаситель върху Неговото сродство съ Отца, Неговия божественъ характеръ и по-раншното Му сѫществувание. Човѣкъ не може да подърѫа този възгледъ, безъ да изкриви Свещеното Писание най-безсъвѣстно. А това понижава не само понятието на човѣка за спасителното дѣло, но и погребва вѣрата въ Библията като Божие откровение. А колкото по-опасенъ става той чрезъ това, толкова по-трудно е, да му се противостои. Не признаватъ ли човѣци свидетелството на даденото отъ Бога Свето Писание върху божеството на Христа, то напразно ще бѫде споренето съ тѣхъ по тази точка, понеже никакво друго, колкото и основателно да е, доказателство, не ще може да ги убеди. “Естествениятъ човѣкъ не възприема онова, що е отъ Божия Духъ: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно”. (1 Кор. 2:14.) Който е обхванатъ отъ тази заблуда, не може да има ни какво истинско понятие нито за характера и дѣлото на Христа, нито за великия Божий планъ за изкуплението на човѣцитѣ.BC 433.2

Още една друга умѣло съставена и носяща нещастие заблуда се състои въ бързо разпространяващата се вѣра, че сатана не билъ личность; че това понятие се употрѣбявало въ Свещеното Писание, само за да се представятъ лошитѣ мисли и пожелания на човѣцитѣ.BC 434.1

Тъй далечъ разнасящето се отъ популярнитѣ амвони учение, че Христовото пришествие се състояло въ идването Му при всѣки отдѣленъ случай при смъртьта, е сѫщо едно изобретение, което отклонява мислитѣ на човѣцитѣ отъ Неговото лично явление въ небеснитѣ облаци, Съ години сатана е казвалъ по този начинъ: “Ето, въ скришнитѣ стаи е” (Мат. 24: 23—26); и много души сѫ били изгубени, понеже сѫ възприели тази измама.BC 434.2

Свѣтската мѫдрость учи сѫщо, че молитвата не била отъ значение. Мѫже на науката твърдятъ, че не може да има действителенъ отговоръ на една молитва; че това би било едно преобръщане на законитѣ, би било едно чудо, а пъкъ чудеса нѣмало. Вселенната, казватъ гѣ, се управлява отъ твърдо установени закони, и самъ Богъ не върши нищо, противно на тѣзи закони. По този начинъ тѣ представятъ Бога, като че ли Той е обвързанъ чрезъ собственитѣ Си закони; като че действието на божественитѣ закони би могло да изключи божествената свобода. Такова учение е противно на свидетелството на Свещеното Писание. Не бѣха ли извършени чудеса отъ Христа и неговитѣ апостоли? Сѫщиятъ състрадателенъ Спаситель живѣе и днесъ още, и сега Той е сѫщо тъй готовъ да послушва молитвитѣ на вѣрващитѣ, както тогава, когато живѣеше видимо между човѣцитѣ. Естественото действува заедно съ свръхестественото. Една часть отъ Божия планъ е, въ послушание на молитвата съ вѣра да ни дава това, което не би ни далъ, ако не бихме Му се молили за него.BC 434.3

Неизброими сѫ лъжливитѣ учения и пресиленитѣ обяснения въ християнскитѣ черкви. Невъзможно е да се оценятъ лошитѣ последици отъ отхвърлянето макаръ и само на единъ отъ положенитѣ отъ Словото Божие гранични камъни. Само малцина отъ ония, които се осмѣляватъ да направятъ това, оставатъ при отхвърлянето само на една истина ; болшинството продължаватъ да отхвърлятъ единъ принципъ на истината следъ другъ, докато станатъ съвсемъ невѣрващи.BC 434.4

Заблужденията на общоприетото богословие сѫ тласнали много хора въ обятията на съмнението, когато иначе тѣ биха могли да бѫдатъ вѣрващи въ Библията. За тѣхъ е невъзможно да приематъ учения, които насилватъ тѣхнитѣ понятия за оправедливость, милость и доброта; и когато такива имъ биватъ представени като учения на Библията, тѣ отказватъ да я приематъ като Слово Божие.BC 434.5

Това е, което сатана се опитва да постигне. Нищо не желае той тъй много, както да унищожи довѣрието въ Бога и въ Неговото Слово. Сатана стои на върха на голѣмото множество съмняващи се и полага най-голѣми старания, за да привлича души въ своитѣ редове. И съмнението започва да става мода. Една многобройна класа хора гледатъ на Словото Божие съ недовѣрие по сѫщата причина, както и на неговия авторъ, понеже то наказва и осѫжда гpѣxa. Онѣзи, които не искатъ да изпълняватъ неговитѣ нареждания, се стремятъ да отхвърлятъ неговия авторитетъ. Tѣ четатъ Библията или слушатъ ученията ѝ, както се проповѣдватъ отъ амвона, само за да намѣрятъ нѣщо за изобличаване въ Свещеното Писание или въ проповѣдьта. Не малко хора ставатъ невѣрващи, за да се оправдаятъ или извинятъ за пренебрегването на длъжноститѣ си. Други пъкъ приематъ принципитѣ на съмнението отъ гордость и леность. Твърде много склонни къмъ единъ удобенъ животъ, за да извър-шатъ нѣщо достойно за почесть, или пъкъ такова, което би изисквало усилия и себеотрицание, тѣ се стремятъ да си сдобиятъ репутация на по-висока мѫдрость, като критикуватъ Библията. А въ нея има много, което непросвѣтлениятъ отъ божествената мѫдрость разумъ не може по никакъвъ начинъ ди разбере; по такъвъ начинъ тѣ намиратъ поводъ да критикуватъ. Мнозина изглежда да приематъ, че е добродетель да стоятъ на страната на невѣрието и съмнението. Но ще бѫде намѣрено, че такива хора, подъ видъ на искреность, въ действителность сѫ поощрявани отъ самонадѣяность и гордость. Мнозина си правять най-голѣмо удоволствие отъ това, да намиратъ въ Свещеното Писание нѣщо, което поставя другитѣ въ затруднение. Нѣкои критикуватъ и спорятъ, подържайки неправото, само отъ любовь къмъ препирни. Tѣ не забелязватъ, че по такъвъ начинъ тѣ сами се вплитатъ въ примката на ловеца. Но тъй като сѫ изразили открито своето невѣрие, тѣ вѣpватъ, че трѣбва да потвърдятъ своето становище. По такъвъ начинъ тѣ се свързватъ съ безбожнитѣ и сами заключватъ предъ себе си вратата на рая.BC 435.1

Богъ е далъ въ Своето Слово достатъчно доказателства за неговия божественъ произходъ. Великитѣ истини, които се отнасятъ за нашето спасение, сѫ ясно изложени. Съ помощьта на Светия Духъ, който е обещанъ на всички, които се молятъ искрено за него, всѣки човѣкъ може самъ да разбере тѣзи истини. Богъ е далъ на човѣцитѣ една здрава основа, върху която тѣ могатъ да градятъ своята вѣpa.BC 435.2

Но неограничениятъ разумъ на човѣцитѣ е недостатъченъ, за да обхване напълно плановетѣ и намѣренията на вѣчния Богъ. Ние никога не можемъ да схванемъ Бога чрезъ изследвания. Ние не бива да се осмѣляваме съ дръзка рѫка да повдигаме завесата, съ която Той прикрива Своето величие. Апостолътъ извиква: “Колко сѫ непостижими Неговитѣ сѫдби и неизследими Неговитѣ пѫтища!” (Римл. 11:33.) Ние можемъ да схващаме Неговото отнасяне съ насъ и рѫководящитѣ Го подбудителни причини дотолкова, че да можемъ да видимъ неограничената Му любовь и милость, съединена съ една безкрайна мощь. Нашиятъ небесенъ Баща нарежда всичко съ мѫдрость и справедливость и ние не бива да бѫдемъ недоволни или недовѣрчиви, но трѣбва да Му се прекланяме и подчиняваме съ страхопочитание. Той ще ни разкрие толкова отъ Своитѣ намѣрения, доколкото ще е нужно за нашето добро, а за повече-то отъ това трѣбва да се довѣряваме на Рѫката, която е всемогѫща, и на Сърдцето, което е пълно съ любовь.BC 435.3

Докато Богъ дава изобилни доказателства за вѣрата, Той никога не ще отстрани всичко, което би могло да послужи за извинение на невѣрието. Който търси подкрепа за своето съмнение, ще намѣри такава. А който отказва да приеме Словото Божие и да го изпълнява, докато не е премахнато всѣко възражение тъй, че да нѣма вече поводъ за съмнение, никога не ще получи свѣтлина.BC 436.1

Недовѣрието спрямо Бога е естествено явление при необновеното сърдце, което е въ вражда противъ Бога. Но вѣрата се дава отъ Светия Духъ и ще вирѣе само тогава, когато бѫде подхранвана. Никой не може да закрепне въ вѣрата, безъ да полага решителни старания за това. Невѣрието се усилва, колкото повече бива насърдчавано; и когато човѣци, вмѣсто да се занимаватъ съ доказателствата, които Богъ е далъ за утвърѫдение на вѣрата имъ, си позволяватъ да се съмняватъ и да критикуватъ, тѣ все повече ще намиратъ съмнението си основателно.BC 436.2

Обаче онѣзи, които се съмняватъ въ Божиитѣ обещания и не вѣрватъ въ увѣренията за Неговата благодать, Го обезславятъ, и влиянието имъ клони да отдалечава и други отъ Христа, вмѣсто да ги привлича къмъ Него. Тѣ сѫ неплодородни дървета, които разпростиратъ сухитѣ си клоне надалеко и нашироко и чрезъ това лишаватъ другитѣ растения отъ слънчева свѣтлина, тъй че тѣ вѣхнатъ и умиратъ въ студена сѣнка. Тѣхниятъ животъ ще бѫде като постоянно свидетелство противъ тѣхъ. Тѣ сѣятъ семето на съмнението и невѣрието, което неминуемо ще донесе своята жетва.BC 436.3

Има само единъ пѫть, по който трѣбва да тръгнатъ тия, които искрено се стремятъ да се освободятъ отъ съмнението: вмѣсто да се съмняватъ и да критикуватъ онова, което не пазбиратъ, тѣ трѣбва да внимаватъ на свѣтлината, която вече имъ е изгрѣла, и тогава ще получатъ и по-голѣма свѣтлина. Изпълняватъ ли всѣки дългъ, който сѫ съзнали добре, тогава тѣмъ ще бѫде дадено да разбератъ и да изпълняватъ и онѣзи задължения, върху които тѣ сега още се съмняватъ.BC 436.4

На сатана се удава да съставя фалшификации, които тъй много приличатъ на истината, че души, които искатъ да избѣгнатъ изискващитѣ се отъ истината жертви и себе-отрицателность, и които сѫ съгласни да се оставятъ да бѫдатъ мамени, биватъ заблудени чрезъ тѣхъ; но все пакъ, нему е невъзможно да държи подъ властьта си една душа, която искрено желае на всѣка цена да познае истината. Христосъ е истината и “истинската свѣтлина, която просвѣтява всѣки човѣкъ, идващъ на свѣта” (Йоанъ 1:9). Духътъ на истината е изпратенъ, за да наставлява човѣцитѣ въ всѣка истина. И подъ порѫчката на Сина Божий е написано: “Търсете, и ще намѣрите”. “Който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Му е отъ Бога”. (Мат. 7:7; Йоан. 7 : 17.)BC 437.1

Христовитѣ последователи иматъ слабо понятие за за-говоритѣ, които сатана и пълчищата му съставятъ противъ тѣхъ. Но Оня, Който живѣе въ небесата, ще преобърне всички тѣзи планове за изпълнението на Неговитѣ дълбоки намѣрения. Господь допуща Неговитѣ чада да попадатъ въ огнената проба на искушението, не защото Му е приятно тѣ да страдатъ и да се измѫчватъ, но защото тази опитность е отъ сѫществено значение за тѣхната крайна победа. Той не може да ги пази отъ искушения, ако е последователенъ съ Своето собствено съвършенство ; понеже цельта на изпитанието е тъкмо, то да ги подготви, да могатъ да противостоятъ на всички лоши съблазни.BC 437.2

Нито безбожни човѣци, нито дяволътъ могатъ да спъна тъ Божието дѣло или пъкъ да лишатъ Божия народъ отъ Неговото присѫтствие, ако той изповѣдва грѣховетѣ си съ смирено, съкрушено сърдце и ги изоставя, и съ вѣра уповава въ Неговитѣ обещания. На всѣко искушение, на всѣко противно влияние, било то явно или тайно, човѣкъ може успѣшно да противостои, “не съ войнство и не съ сила, а съ Моя Духъ, казва Господь Саваотъ”. (Зах. 4: 6.)BC 437.3

“Очитѣ на Господа сѫ обърнати къмъ праведнитѣ, и ушитѣ Му — къмъ молитвитѣ имъ... И кой ще ви стори зло, ако залѣгате за добро?” (1 Петр. 3: 12. .3.) Когато Валаамъ. съблазненъ отъ обещанието за едно голѣмо възнаграждение, произнесе магии противъ израиля и чрезъ принесената на Господа жертва се опитваше да нанесе проклятие надъ Божия народъ, Божиятъ Духъ отклони злото, което трѣбваше да бѫде изговорено, и Валаамъ се видѣ принуденъ да извика : “Какъ ще прокълна ? Богъ го не проклева. Какъ ще кажа зло? Господь не казва (противъ него) зло... Да умре душата ми, както умиратъ праведницитѣ, и краятъ ми да бѫде като тѣхниятъ!” Когато повторно бѣ принесена жертва, безбожниятъ пророкъ обясни : “Ето, азъ почнахъ да благославямъ, защото Той е благословилъ, и азъ не мога да измѣня това. Не се вижда беда у Якова и не се забелязва злочестие у Израиля; Господь, неговъ Богъ, е съ него, и той има трѫбенъ царски звукъ .. . Нѣма магьосничество у Якова, нѣма чародейство у Израиля ; на времето ще кажатъ за Якова и за Израиля : ето, какво стори Богъ !” (Числа. 23 : 8. 10. 20. 21. 23). Но все пакъ за трети пѫть бѣха съградени олтари, и отново Валаамъ се опита да изговори едно проклятие. Но чрезъ негодуващитѣ устни на пророка Божиятъ Духъ заяви преуспяването на Неговитѣ избраници и наказа глупостьта и злобата на тѣхнитѣ врагове : “Благословенъ да бѫде, който те благославя, и проклетъ, който те проклева !” (Числа 24 : 9.)BC 437.4

По това време Израилевиятъ народъ бѣше вѣренъ на Бога, и докато бѣше послушенъ на Неговия законъ, никоя земна или подземна сила не можеше да му причини зло. Но най-после на Валаама, все пакъ, се удаде, да навлѣче върху Божия народъ проклятието, което не посмѣ да изговори, като го подведе къмъ грѣхъ. Като започна да престѫпва Божиитѣ заповѣди, той се отклони отъ Него, и трѣбваше да почувствува властьта на погубителя.BC 438.1

Сатана добре съзнава, че и най-слабата душа, която пребѫдва въ Христа, може да противостои на всички сили на тъмнината, и че той, ако се обяви явно противъ нея, не ще може да одърѫи победа, но ще бѫде победенъ. Затова той се опитва да отвлѣче борцитѣ на кръста отъ тѣхната крепость, докато той самъ застава на заденъ планъ съ своитѣ борчески сили, готоаъ да погуби всички, които се осмѣлятъ да навлѣзатъ въ неговата область. Ние можемъ да бѫдемъ сигурни само, когато смирено уповаваме на Бога и сме послушни на всички Негови заповѣди.BC 438.2

Никой не може да бѫде сигуренъ нито единъ часъ, нито една секунда безъ молитва. Ние трѣбва ди молимъ Господа особено за мѫдрость, да разбираме Неговото Слово. Въ него сѫ открити примкитѣ на искусителя, а сѫщо и срѣдствата, чрезъ които той може да бѫде отблъснатъ. Сатана е много изкусенъ въ привеждането на текстове отъ Библията, на които той дава собственото си тълкувание, за да ни доаеде до падение. Ние трѣбва да изследваме Библията съ смирено сърдце и никога да не изпущаме изпредвидъ нашата зависимость отъ Бога. Докато трѣбва да бѫдемъ винаги на щрекъ предъ примкитѣ на сатана, ние трѣбва непрекѫснато да се молимъ съ вѣра : “Не ни въ-веждай въ искушение !“BC 438.3