Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Великата Борба Между Христа И Сатана - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Епизод 24—Въ Светая светихъ.

    Светилището бѣше ключътъ, който отключи тайната на разочорованието презъ 1844 год. Той разкри една редица истини, които зависятъ напълно една отъ друга, съгласуватъ се една съ друга и показватъ, че Божията рѫка бѣше водила великото адвентно движение; тѣ сѫщо откриваха и дълга за онова време, като изясниха становището и дѣлото на Божия народъ. Сѫщо както Исусовитѣ ученици следъ ужасната нощь на тѣхнитѣ душевни мѫки и на разочорованието си “се зарадваха, като видѣxa Господа” (Йоан. 20:20), тъй сега се радваха и тѣзи, които бѣxa очаквали съ вѣpa Неговото пришествие. Tѣ очакваха, че Той щѣше да се яви въ славата Си, за да възнагради Своитѣ раби. Когато бѣxa измамени въ надеждитѣ си, тѣ изгубиха Исуса отъ предъ очи и, заедно съ Мария, извикаха на гроба: “Дигнали Господа моего, и не зная, де сѫ Го турили!” Но сега тѣ Го видѣxa, своя състрадателенъ първосвещеникъ, който скоро щѣше да се яви като тѣхенъ царь и освободитель, видѣха Го въ Светая светихъ. Свѣтлина отъ свѣтилището освѣти минало, настояще и бѫдеще. Tѣ знаеха, че Богъ ги бѣшe водилъ въ Своето несъмнено провидение. Макаръ че. подобно на първитѣ ученици, тѣ проповѣдваха вестьта, която сами още не бѣxa разбрали, все пакъ тя бѣшe вѣpнa въ този смисълъ. Чрезъ нейното проповядване тѣ бѣxa изпълнили Божия планъ и тѣхната работа не бѣше напразно предъ Господа. Възродени “за жива надежда”, тѣ се разпръснаха “съ неизказана и преславна радость”. (1 Петр. 1:3.8.)BC 347.1

    Както пророчеството въ Дан. 8:14: гДве хиляди вечери и утрини; и тогава светилището ще се очисти”, така и първата ангелска весть: “Бойте се отъ Бога и Му въздайте слава, защото настѫпи часътъ на Неговия сѫдъ”, сочеха на Христовата служба въ Светая светихъ, на изследвателния сѫдъ, а не на Христовото идване за избавление на Неговия народъ и за унищожение на безбожнитѣ. Грѣшката лежеше не въ пресмѣтането на пророческиѣ данни за вре- мето, но въ събитието, което щѣше да стане въ края на 2300-та дни. Поради това заблуждение вѣрующитѣ бѣxa претърпѣли разочорование, въпрѣки, че всичко, което бѣше предсказано чрезъ пророчеството, и всичко, което тѣ можеха да очакватъ споредъ Писанието, се бѣ изпълнило. Точно когато тѣ оплакваха поражението на надеждитѣ си, се бѣше случило предсказаното чрезъ вестьта събитие, което трѣбваше да се изпълни, преди Господь да се яви, за да възнагради рабитѣ Си.BC 347.2

    Христосъ бѣше дошелъ, но не както тѣ бѣха очаквали, на земята, а както бѣше означено въ сѣнковата служба — въ Светая светихъ на Божия храмъ въ небето. Той е представенъ отъ пророкъ Даниила, какъ по това време Той идва предъ Стария по дни: “Гледахъвъ нощнитѣ видения, и ето, на небесни облаци идѣше, сѣкашъ Синъ Човѣчески, дойде до Стария по дни и биде доведенъ при Него”. (Дан. 7:13.)BC 348.1

    Това идване ни се описва и отъ пророкъ Малахия: “Внезапно ще дойде въ храма си Господь, Когото вие търсите, и Ангелътъ на завета, Когото вие желаете ; ето, Той иде, казва Господь Саваотъ”. (Мал. 3:1.) Идването на Господа въ Неговия храмъ бѣше за Неговитѣ чада нѣщо внезапно, неочаквано. Тѣ не Го търсиха тамъ; но тѣ очакваха, че той ще дойде на земята .въ пламененъ огънь да отмъсти на ония, които не познаватъ Бога, които не се покоряватъ на благовестието”. (2 Сол. 1 : 8.)BC 348.2

    Но и тѣ не бѣха още готови да посрещнатъ своя Господь. За тѣхъ трѣбваше да бѫде извършено още едно дѣло на приготовление. Трѣбваше да ги освѣтли една свѣтлина, която да отправи мислите имъ къмъ Божия храмъ въ небето, и ако последваха съ вѣра своя Първосвещеникъ въ Неговата служба тамъ, щѣха да имъ бѫдатъ показани нови задължения. Още една весть на предупреждение и поучение трѣбваше да бѫде дадена на църквата.BC 348.3

    Пророкътъ казва: “И кой ще издърѫи деня на дохож дането Му, и кой ще устои, кога се Той яви ? Зашото Той е като огънь, който разтопява, и като луга, която очистя; и ще седне да претопява и чисти сребро, ще очисти синоветѣ на Левия и ще ги претопи като злато и като сребро, за да принасятъ жертва Господу съ правда”. (Мал. 3:2. 3.) Тия, които живѣятъ на земята, когато Христовото ходатайство въ светилището горе се прекрати, ще трѣбва да устоятъ предъ очите на светия Богъ безъ посрѣдникъ. Тѣхнитѣ дрехи трѣбва да бѫдатъ безъ петно, характеритѣ имъ очистени отъ грѣхъ чрезъ кръвьта на попръскването. Чрезъ Божията благодать и собственитѣ си ревностни старания тѣ трѣбва да бѫдатъ победители въ борбата съ злото. Докато се извършва дѣлото на изследвателния сѫдъ въ небето, докато грѣховете на покаяни верующи се отстраняватъ отъ свети- лището, между Божия народъ на земята трѣбва да се извърши едно особено дѣло на очистване, на отхвърляне грѣха. Това дѣло ни се описва ясно въ 14-та глава на Откровението.BC 348.4

    Следъ завършването на това дѣло Христовитѣ после-дователи ще бѫдатъ готови за Неговото явление. Тогава “ще бѫде благоприятна Господу жертвата на Юда и Иерусалимъ, както въ стародавни дни и както въ предишни години”. (Мал. 3:4.) Тогава църквата, която Господь ще вземе при Себе си въ идването си, ще стане “славна църква, която нѣма петно, или порокъ, или нѣщо подобно” (Ефес. 5:27). Тогава тя ще блесне “като зора, хубава като месечина, свѣтла като слънце, страшна като войнство” (Пѣc. на пѣсн. 6:10.)BC 349.1

    Освенъ влизането на Господа въ Неговия храмъ, Малахия предсказва и Неговото пришествие за извършването на сѫда съ следнитѣ думи: “И ще дойде при васъ за сѫдъ и ще бѫде бързъ изобличитель на магесници и прелюбодеи, и на ония, които се кълнатъ лъжливо и задърѫатъ заплатата на наемникъ, претѣсняватъ вдовица и сираче и отблъскватъ пришлецъ и отъ Мене се не боятъ, казва Господь Саваотъ”. (Мал. 3:5.) Юда сочи на сѫщото събитие, като казва: “Ето, иде Господь съ десетки хиляди Свои свети ангели, за да извърши сѫдъ надъ всички и да изобличи всички нечестивци между тѣхъ за всички дѣла, които сѫ извършили съ нечестиего си, и за всички жестоки ду-ми, които сѫ изрекли противъ Него нечестивитѣ грѣшници”. (Юд. 14 : 15.) Това идване и идването на Господа въ Неговия храмъ сѫ две опредѣлени и различаващи се едно отъ друго събития.BC 349.2

    Идването на Христа като нашъ първосвещеникъ въ Светая светихъ, за да очисти светилището, както е казано въ Дан. 8:14, идването на Човѣшкия Синъ при Стария по дни, което ни е представено въ Дан. 7:13, и идването на Господа въ Неговия храмъ, както е предсказано отъ Малахия, сѫ описания на едно и сѫщо събитие, което е представено и чрезъ идването на младоженеца за свадба, както това е описано отъ Христа въ притчата за десеттѣ девици въ Матея 25.BC 349.3

    Презъ лѣтото и есеньта на 1844 г. се разнесе вестьта: “Ето, младоженецътъ иде!” Тогава се образуваха дветѣ, представени чрезъ мѫдритѣ и неразумнитѣ девици, класи: една класа, която съ радость очакваше явяването на Господа и се бѣше сериозно приготвила да Го посрещне; другаедна класа, която, повлияна отъ страхъ, действуваше само, водена отъ чувствата си.като се бѣше задоволила само съ понятието за учението на истината, но ѝ липсваше Божията благодать. Въ притчата ония, които бѣxa готови, когато младоженецътъ дойде, влѣзоха съ него на свадбата. Споменатото тукъ идване на младоженеца става преди свадбата. Свадбата представлява приемането на царството отъ Христа. Светиятъ градъ, новиятъ Йерусалимъ, който е столицата и представителката на царството, е нареченъ жена! “невѣста на Агнеца”. Тъй ангелътъ каза на Йоана: “Дойди, ще ти покажа жената — невѣста на Агнеца”. “Па ме отнесе духомъ”, разказва той по нататъкъ, “и ми показа голѣмия градъ, светия Йерусалимъ, който слизаше отъ небето — отъ Бога”. (Откр. 21:9.10.) Споредъ това невѣстата, очевидно, представлява свѣтия градъ, а девицитѣ, които посрѣщатъ младоженеца, сѫ символъ на църквата, Споредъ Откровението Божиятъ народъ ще бѫдатъ гостите при свадбата. (Откр. 19:9.) А щомъ сѫ гости, тѣ не могатъ сѫщевременно да представляватъ и невѣстата. Христосъ, както ни описва това пророкъ Даниилъ, ще приеме отъ Стария по дни “власть, слава и царство”. Той ще получи новия Йерусалимъ, столицата на Своето царство, “стъкменъ като невѣста, премѣнена за своя мѫжъ”. (Дан. 7:14. Откр. 21:2.) Следъ като е приелъ царството, Той ще дойде въ славата Си като Царь на царетѣ и Господарь на господаритѣ, за да избави народа Си, който ще насѣда “на трапеза съ Авраама, Исаака и Якова въ царството небесно” (Мат. 8:11; Лука 22:30), за да вземе участие въ свадбеното пиршество на Агнеца.BC 349.4

    Вестьта: “Ето, младоженецътъ иде!” както тя се разнесе презъ лѣтото на 1844 год., накара хиляди да очакватъ не-посрѣдственото идване на Господа. Въ точно опредѣленото време Младоженецътъ дойде, но не, както народътъ Му очакваше, на земята, а при Стария по дни въ небето, на сватбата, за да приеме царството Си. “Готовитѣ влѣзоха съ Него на сватбата, и вратата се затвориха”. Тѣ не ще сѫ присѫтствували лично на сватбата, понеже тя става на небето, докато тѣ сѫ още на земята. Последователитѣ на Христа трѣбва “да очакватъ Господаря си, кога ще се върне отъ сватба” (Лука 12:36). Но тѣ трѣбва да разбиратъ Неговото дѣло и да Го следватъ въ вѣра, когато Той влиза при Бога. Въ този смисълъ за тѣхъ може да се каже, че те влизатъ за сватба.BC 350.1

    Въ притчата тия, които бѣха взели заедно съ лампитѣ си и масло въ сѫдоветѣ си, влѣзоха вѫтре за сватба. Тия, които, заедно съ познанието на истината отъ Свещеното Писание, притежаваха и Духа и благодатьта на Бога, които презъ нощьта на горчивото изпитание бѣха чакали търпеливо и бѣха изследвали Библията за по-гѣлема свѣтлина, познаха истината относно светилището въ небето и промѣнената служба на Спасителя, и Го последваха въ вѣра въ Неговото дѣло въ небесното светилище; и тѣзи, които чрезъ свидетелството на Светото Писание приематъ сѫщитѣ истини и следватъ въ вѣра Христа, който влиза предъ Бога, за да извърши последното дѣло на посрѣдничество и да приеме царството Си при неговото завършване, сѫ представени като отиващи на сватба.BC 350.2

    Въ притчата въ Матея 22 гл. е употрѣбена сѫщата картина на сватба, и въ нея ясно е показано, че изследвателниятъ сѫдъ се извършва преди сватбата. Преди сватбата влѣзе царьтъ, за да прегледа гоститѣ (Мат. 22:11), дали всички бѣха облѣчени съ сватбена дреха, съ неопетнена дреха, съ характеръ, измитъ и очистенъ “въ кръвьта на Агнеца” (Откр, 7:14). Който не е облѣченъ съ такава дреха, бива изхвърленъ навънъ; а всички, които при изпита бѫдатъ намѣрени облѣчени въ сватбено облѣкло, ще бѫдатъ приети и удостоени отъ Бога, да получатъ часть въ царството Му и да иматъ седалище на Неговия тронъ. Това дѣло на изпитване характера, на опредѣляне, кой е готовъ за царството Божие, означава изслодвателния сѫдъ, последното дѣло въ небесното светилище.BC 351.1

    Когато дѣлото на изследването е привършено, когато случаитѣ на ония, които още отъ начало сѫ се изповѣдвали за Христови последователи, сѫ изпитани и опредѣлени, чакъ тогава, и не по-рано, ще се свърши времето на изпита и вратата на благодатьта ще се затвори. Съ това кратко изречение: “Готовитѣ влѣзоха съ Него на сватбата, и вратата се затвориха” ни привежда презъ последната Христова служба до завършването на великото изкупително дѣло.BC 351.2

    Въ службата на земното светилище, която, както видѣхме, бѣше единъ отпечатъкъ на службата въ небесното, когато въ деня на умилостивението първосвещеникътъ влизаше въ Светая свѣтихъ, се завършваше службата въ първото отдѣление. Богъ заповѣда: “Кога влиза да очисти свѣтилището и докато излѣзе, въ скинята на събранието не бива да има никого другиго”. (Лев. 16:17.) Тъй Христосъ, като влѣзе въ Светая светихъ, за да извърши последното дѣло на помирение, привърши своята служба въ първото отдѣление. Но когато тази се свърши, започна службата въ второто отдѣление. Когато въ деня на умилостивението въ образната служба първосвещеникътъ напущаше Светая, той влизаше предъ Бога, за да принесе кръвьта на жертвата за грѣхъ за всички израилтяни, които истински се разкайваха за грѣховетѣ си. Тъй и Христосъ бѣше привършилъ само една часть отъ Своето дѣло като нашъ посрѣдникъ, за да започне друга една часть отъ сѫщото дело, за което Той все още молѣше Бога по силата на Своята кръвь за грѣшницитѣ.BC 351.3

    Това адвентиститѣ въ 1844 година не разбираха. Следъ като отмина времето, въ което бѣше очакванъ Спасительтъ, тѣ все още вѣрваха, че Неговото идване е близо, че тѣ сѫ достигнали до една важна криза, и че дѣлото на Христа като ходатай на човѣка предъ Бога е свършено. Струваше имъ се, че Библията учи, че времето на изпитване на човѣцитѣ щѣше да се прекрати малко преди действителното идване на Господа въ небеснитѣ облаци. Това имъ се струваше да явствува отъ ония библейски текстове, които посочваха на едно време, когато човѣцитѣ ще търсятъ вратата на благодатьта, ще чукатъ и ще викатъ, но не ще имъ бѫде отворено. И сега тѣ се питаха, дали времето, въ което бѣха очаквали Христовото идване, не отбелязваше началото на този периодъ, който трѣбваше да предшествува непосрѣдствено Неговото идване. Тъй като бѣха разпространили предупреждението за близкия сѫдъ, тѣ мислѣха, че дѣлото имъ бѣше свършено; душевнитѣ имъ мѫки за избавлението на грѣшницитѣ изчезнаха, и дръзкитѣ и богохулни подигравки на безбожницитѣ имъ се струваха да сѫ още едно доказателство, че Божиятъ Духъ бѣше оттегленъ отъ ония, които бѣха отхвърлили Неговата благодатъ. Всичко това ги укрепваше въ вѣрата, че благодатното време се е свършило, или, както тогава се изразяваха, “вратата на благодатьта се е затворила”.BC 351.4

    Но съ изследването въпроса за светилището дойде по-голема свѣтлина. Сега тѣ видѣха, че имаха право да вѣрватъ, че свършването на 2300-та години въ 1844 год. отбелязваше една важна точка отъ времето. Но макаръ че е истина,.че вратата на надеждата и на благодатьта, презъ която човѣцитѣ въ течение на 1800 години бѣха намирали достѫпъ до Бога, бѣше затворена, то пакъ бѣше отворена една друга врата, и на човѣцитѣ се предлагаше опрощение на грѣховета чрезъ Христовото посредничесто въ Светая свѣтихъ, която е въ небето. Една часть отъ Неговата служба бѣше свършена, за да отстѫпи местото на друга. Все още оставаше една отворена врата за небесното свѣтилище, кѫдето Христосъ служеше за въ полза на грѣшника.BC 352.1

    Сега се сѣтиха да приложатъ Христовитѣ думи отъ Откровението, които сѫ отправени тъкмо къмъ църквата въ това време: “Тъй казва Светиятъ, Истинниятъ, Оня, който има ключа Давидовъ, Който отваря, и никой не ще затвори, и — затваря, и никой не ще отвори: зная твоитѣ дѣла; ето, дадохъ ти врата отворени, и никой не може да ги затвори”. (Откр. 3 : 7. 8.)BC 352.2

    Всички, които следватъ чрезъ вѣра Христа въ Неговото велико дѣло на изкупление, получаватъ благословенията на Неговото посрѣдничество, докато ония, които отхвърлятъ свѣтлината върху това дѣло на служене, нѣматъ никаква полза отъ него. Юдеитѣ, които отхвърлиха дадената при първото Христово идване свѣтлина и отказаха да повѣрватъ въ Него като спаситель на свѣта, не можеха да получатъ никакво прощение чрезъ Него. Когато следъ възне- сението си Исусъ влѣзе съ собствената Си кръвь въ небесното светилище, за да направи ученицитѣ Му да получатъ благословенията на Неговото посрѣдничество, евреитѣ си останаха въ пълна тъмнина, продължавайки своитѣ безполезни жертви и дарове. Службата въ символи и сѣнки се бѣше свършила. Оная врата, презъ която по-рано човѣцитѣ намираха достѫпъ до Бога, не бѣше вече отворена. Юдеитѣ бѣха отказали да потърсятъ Господа по единствения пѫть, по който Той тогава можеше да се намѣри, а именно, чрезъ службата въ небесното светилище. Затова тѣ изгубиха всѣко общение съ Бога. За тѣхъ вратата бѣше затворена. Тѣ не познаха въ Христа истинската жертва и единствения посрѣдникъ предъ Бога, и затова не можеха и да се ползватъ отъ благословенията на Неговото посрѣдничество.BC 352.3

    Състоянието на невѣрващитѣ юдеи представя нагледно състоянието на нехайнитѣ и невѣрващи между мнимитѣ хрис-тияни, които умишлено не искатъ да знаятъ нищо за дѣлото на нашия милостивъ първосвещеникъ. Когато въ символичната служба първосвещеникътъ влизаше въ Светая светихъ, израилтянитѣ се поканваха да се събератъ около светилището и по най-търѫественъ начинъ да смирятъ сърдцата си предъ Бога, за да получатъ прощение на грѣховетѣ си и да не бѫдатъ отстранени отъ църквата. А колко поважно е, ние да разбираме въ този отговорящъ на символичния умилостивителенъ день дѣлото на нашия Първосвещеникъ и да съзнаемъ, какво се изисква отъ насъ !BC 353.1

    Човѣцитѣ не могатъ да отхвърлятъ безнаказано пре-дупрежденията, които Богъ имъ изпраща по милость. Въ днитѣ на Ноя на свѣта бѣше изпратена една весть отъ небето, и неговото спасение зависѣше отъ това, какъ той щѣше да приеме тази предупредителна весть. Понеже той я отхвърли, Божиятъ Духъ бѣше оттегленъ отъ оня грѣховенъ родъ, и той погина въ водитѣ на потопа. По времето на Авраама благодатьта престана да се застѫпва за натоваренитѣ съ грѣхове содомски жители, и всички, освенъ Лота, жена му и дветѣ му дъщери, бѣха поядени отъ огънь, който падна отъ небето. Сѫщото бѣше и въ днитѣ на Христа. Божиятъ Синъ обясняваше на невѣрващитѣ юдеи отъ оня родъ: “Оставя се вамъ домътъ ви пустъ”. (Мат. 23:38.) Имайки предъ очи последнитѣ дни, сѫщата безкрайна Мощь обяснява относно ония, които “не сѫ приели любовьта на истината за свое спасение”: “И за това Богъ ще имъ прати действие на заблуда, за да повѣрватъ на лъжата, та да бѫдатъ осѫдени всички, които не сѫ повервали въ истината, а сѫ обикнали неправдата”. (2 Сол. 2:10—12.) Когато тѣ отхвърлятъ ученията на Неговото слово, Богъ оттегля Духа Си отъ тѣхъ и ги изоставя на измамитѣ, които тѣ обичатъ.BC 353.2

    Но Христосъ още се застѫпва за въ полза на човѣ- цитѣ и свѣтлина се дава на тия, които търсятъ такава. Макаръ че адвентиститѣ отначало не разбраха това, то имъ стана ясно, по-късно когато имъ се разкриха текстове отъ Писанието, които описваха тѣхното истинско положение.BC 353.3

    Следъ изтичането на опредѣленото време въ 1844 год. последва едно време на голѣмо изпитание за всички, които все още пазѣха адвентната вѣра. Тѣхната единствена помощь, доколкото се отнасяше до увѣряването имъ въ тѣхното истинско положение, бѣше свѣтлината, която отправяше вниманието имъ къмъ свѣтилището горе. Нѣкои се отказаха отъ вѣрата си въ дотогавашното пресмѣтане на пророческитѣ вериги и приписваха на човѣшки или сатанински сили могѫщото влияние на Светия Духъ, който придружаваше адвентното движение. А нѣкои настояваха, че Господь ги бѣше водилъ въ тѣхната минала опитность; и тъй като тѣ очакваха, бдѣха и се молѣха, за да узнаятъ волята на Господа, тѣ видѣха, че тѣхниятъ великъ първо свещеникъ бѣше заелъ друга служба, и следвайки Го чрезъ вѣра, тѣ можаха да разбератъ и последното дѣло на църквата. Тѣ получиха едно по-ясно разбиране на първата и втората ангелски вести и бѣха подготвени да приематъ и тържественото предупреждение на третия ангелъ отъ Откровение 14 и да го проповѣдватъ на свѣта.BC 354.1

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents