Епизод 40—Божиятъ народъ бива освободенъ.

Когато закрилата на човѣшкитѣ закони бѫде оттеглена отъ ония, които почитатъ Божиитѣ заповѣди, въ различни страни по едно и сѫщо време ще се появи едно движение, за да бѫдатъ тѣ погубени. Когато опредѣленото въ указа време наближи, народътъ се заклева да изкорени умразната секта и решава въ една нощь да нанесе удара, който ще накара да замлъкне завинаги изобличителниятъ гласъ на отличаващитѣ се отъ тѣхнитѣ мнения.BC 527.1

Божиитѣ чада, отъ които нѣкои сѫ скрити въ тъмнични килии, нѣкои въ усамотени кѫтчета по горитѣ и планинитѣ, все още викатъ къмъ Бога за божествена закрила, докато навсѣкѫде въорѫжени мѫже, тласкани отъ тълпи зли ангели, вършатъ приготовления за дѣлото на смъртьта. Сега, въ часа на най-голѣмата опасность, Израилевиятъ Богъ ще се застѫпи за избавлението на Своитѣ избрани. Господь е казалъ: “А у васъ ще има пѣсни, както презъ нощьта на свещенъ праздникъ, и веселие въ сърдцето, както у оногова, който отива съ свирка на планината Господня, къмъ твърдинята Израилева. И ще загърми Господь съ величествения Си гласъ и ще яви замаха на своята мишца въ силенъ гнѣвъ и въ пламъкъ на всепоядащъ огънь, въ буря, въ наводнение и въ градушка отъ камъни”. (Ис. 30:29. 30.)BC 527.2

Съ победни викове, съ подигравка и проклятия тълпи безбожни човѣци се готвятъ да се нахвърлятъ върху плячката си; но ето, гѫста тъмнина, по черна отъ най-тъмната нощь, пада надъ земята. Тогава на небето се явява една излѫчваща се отъ славата на Божия тронъ блестяща дѫга, която като че включва въ себе си всѣка моляща се група. Разгнѣвенитѣ човѣци биватъ внезапно спрѣни. Тѣхнитѣ подигравателни викове замиратъ. Цельта на убийствената имъ ярость е забравена. Съ ужасни предчувствия се вдървяватъ тѣ предъ символа на Божия заветъ и поискватъ да бъдатъ закрилени отъ неговия мощенъ блѣсъкъ.BC 527.3

Божиятъ народъ чува единъ ясенъ, благозвученъ гласъ, който казва : “Погледнете !” И повдигайки очи къмъ небето, той вижда дѫгата на обещанието. Чернитѣ, застрашаващи облаци, които покриваха небосвода, сѫ се раздѣлили, и, по-добно на Стефана, той гледа вторачено въ небето и съглежда славата на Бога и Сина Човѣшки, седящъ на Неговия тронъ. На Неговата божествена фигура избранитѣ познаватъ знацитѣ на Неговото унижение и отъ устнитѣ Му тѣ чуватъ предложената предъ Отца Му и предъ свѣтите ангели молба: “Отче, тия, които си Ми далъ, желая и те да бѫдатъ съ Мене тамъ, дето съмъ Азъ!” (Йоанъ 17:24.) Отново прозвучава единъ милъ и ликуващъ гласъ, който казва: “Тѣ идатъ! Идатъ ! Свето, чисто и неопетнено сѫ упазили тѣ словото на Моето търпение, тѣ трѣбва да живѣятъ между ангелитѣ!” И бледнитѣ, треперящи устни на ония, които сѫ устояли твърдо въ вѣрата си, избухватъ въ единъ победенъ викъ.BC 527.4

Посрѣдъ нощь е, когато Богъ открива Своята мощь за избавлението на народа Си. Обаче слънцето става видимо и освѣтлява въ пълна сила. Знамения и чудеса следватъ бързо едно следъ друго. Безбожнитѣ гледатъ съ ужасъ и тревога на събитията, докато праведнитѣ посрѣщатъ съ тържествена радость знаменията на избавлението си. Въ природата всичко изглежда да е извънъ реда си. Рѣкитѣ преставатъ да текатъ. Тъмни, черни облаци се повдигатъ и се сблъскватъ едни съ други. Но посрѣдъ разгнѣвеното небе има едно мѣсто съ неописуема слава, откѫдето се разнася Божиятъ гласъ, подобенъ на много води, който казва: “Свърши се!” (Откр. 16:17.18.)BC 528.1

Този гласъ разтърсва небето и земята. Става “силенъ трусъ, такъвъ голѣмъ и силенъ трусъ, какъвто не е ставалъ, откакъ има човѣци на земята”. (Откр. 16:18.) Небето изглежда да се разтваря и затваря. Славата отъ Божия тронъ като че проблѣсва по него. Планинитѣ се разлюлѣватъ като тръсть отъ вѣтъръ и откъртени скали летятъ навсѣкѫде. Морето е разбушувано бѣсно. Чува се бученето на урагана, подобно на гласъ на демони, когато се повдигатъ за разрушение. Цѣлата земя се повдига и люлѣе като морскитѣ вълни; повърхнината ѝ се разпуква ; изглежда, като че самитѣ ѝ основи се размекватъ. Цѣли планински вериги пропадатъ. Населени острови изчезватъ. Морски пристанища, които по злина сѫ станали подобни на Содомъ, биватъ попогълнати отъ разгнѣвенитѣ води. “Вавилонъ Великий биде споменатъ предъ Бога, за да му се даде чашата съ вино отъ яростьта на гнѣва Му”. (Откр. 16:10.20.) Голѣми камъни градъ, тежъкъ “колкото талантъ”, довършватъ тѣхното разрушително дѣло. Най-гордитѣ градове на земята биватъ съсипани въ развалини. Най-славнитѣ палати, въ които голѣмцитѣ на свѣта сѫ прахосвали богатствата си, за да се величаятъ, се разпадатъ предъ очитѣ имъ. Затво- рнични видове се събарятъ, и Божиятъ народъ, който заради вѣрата си е билъ държанъ въ затворитѣ, биве пуснатъ на свобода.BC 528.2

Гробове се разтварятъ, и “много отъ спящитѣ въ земния прахъ ще се събудятъ — едни за вѣченъ животъ, други за вѣченъ укоръ и посрама”. (Дан. 12:2.) Всички, които сѫ умрѣли съ вѣpa въ третата ангелска весть, излизатъ прославени отъ гробоветѣ си, за да приематъ заедно съ тѣзи, които сѫ пазили Божия законъ, завета на мира съ Бога. А и ония, “които Го прободоха” (Откр. 1:7), които се подиграваха и насмиваха надъ Христа въ Неговитѣ смъртни мѫки, и най-върлитѣ противници на Неговата истина и на народа Му ще бѫдатъ събудени, за да Го видятъ въ славата Му и да видятъ почеститѣ, които се даватъ на вѣрнитѣ и послушнитѣ.BC 529.1

Гѫсти облаци покриватъ още небето; но тукъ и тамъ прониква слънцето, изглеждаще като отмъщаваще Божие око; бѣсни свѣткавици процепватъ небето и обвиватъ земята въ огнено море. По-силно отъ страшнитѣ свѣткавични гърмежи се чуватъ таинствени, страшни гласове и възвестяватъ участьта на безбожнитѣ. Изговоренитѣ думи не се разбиратъ отъ всички, но биватъ ясно разбрани отъ фалшивитѣ учители. Души, които малко преди това сѫ били още тъй безгрижни, тъй надмѣнни и предизвикателни, тъй тържествуващи въ своята жестокость спрямо пазещия заповѣдитѣ Божий народъ, сега сѫ обхванати отъ тревога и треперятъ отъ страхъ. Тѣхнитѣ ридания заглушаватъ шума на природнитѣ сили. Демонитѣ признаватъ божеството на Христа и треперятъ предъ Неговата мощь, докато човѣцитѣ ридаятъ за милость и отъ ужасъ лазятъ въ праха.BC 529.2

Пророцитѣ въ древностьта, виждайки въ видения деня на Бога, казваха: “Ридайте, защото деньтъ Господенъ е близъкъ — иде като разрушителна сила отъ Всемогѫщия”. (Ис. 13: 6.) “Иди въ скалата и скрий се въ земята отъ страхъ предъ Господа и отъ славата на Неговото величие. Ничкомъ ще поникнатъ горделивитѣ погледи човѣшки, и онова, що е високо у човѣцитѣ, ще се унизи ; и единъ Господь ще стои високо въ оня день. Защото иде деньтъ на Господа Саваотъ противъ всичко горделиво и високомѣрно и противъ всичко превъзнесено, — и то ще бѫде унизено”. “Въ оня день човѣкъ ще хвърли на крътове и на прилепи своитѣ сребърни идоли и своитѣ златни идоли, които си е направилъ да имъ се кланя, за да влѣзе въ скални проломи и въ планински долища отъ страхъ предъ Господа и отъ свата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята”. (Ис. 2 : 10—12. 20. 21.)BC 529.3

Презъ процепа въ облацитѣ блести една звезда, чийто блѣсъкъ, въ противовесъ на тъмнината, е четворно по-си- ленъ. Тя подсказва на вѣрнитѣ надежда и радость, а на престѫпницитѣ на Божия законъ строгость и гнѣвъ. Ония, които сѫ пожертвували всичко за Христа, сѫ сега сигурни, тайно скрити като въ скинията на Господа. Tѣ сѫ били изпитани и сѫ доказали предъ свѣта и предъ презиращитѣ истината вѣрностьта си къмъ Оня, Който умрѣ за тѣхъ. Станало е едно чудесно преобразование съ ония, които сѫ упазили правдата си дори предъ лицето на смъртьта. Tѣ изведнажъ сѫ освободени отъ мрачната и страшна ярость на преобърналитѣ се въ демони човѣци. Тѣхнитѣ допреди малко бледи, наплашени и смутени лица сега пламтятъ отъ удивление, вѣра и любовь. Радвайки се на победата, тѣ пѣятъ: “Богъ е намъ прибѣжище и сила, бързъ помощникъ въ беди, затова нѣма да се уплашимъ, макаръ и земята да се разклати, и планинитѣ да се премѣстятъ въ сърдцето морско. Нека бучатъ и се подигатъ водитѣ имъ, нека се тресатъ планинитѣ отъ вълнението имъ!” (Пс. 46: 2—4.)BC 529.4

Докато тѣзи думи на свето упование въ Бога се възнасятъ нагоре, облацитѣ се отдръпватъ, и се вижда обсипаното съ звезди небе, неизразимо славно въ противовесъ на черния и гнѣвенъ небосводъ. Славата на небесния градъ проблѣсва презъ отворенитѣ порти. Тогава на небето се явява една рѫка, която държи две сгънати плочи. Пророкътъ казва : “Небесата ще прогласятъ Неговата правда, защото тоя сѫдия е Богъ”. (Пс. 49: 6.) Оня светъ законъ, Божията правда, който бѣ провъзгласенъ подъ гръмове и огнени пламъци отъ Синай като пѫтеуказатель въ живота, сега бива откритъ на човѣцитѣ като мѣрило при сѫда. Рѫката разтваря плочитѣ, и предписанията на десеттѣ заповѣди ставатъ видими, като написани съ огнено перо. Думитѣ сѫ тъй ясни, че всички могатъ да ги четатъ. Паметьта е пробудена, тъмнината на суевѣрието и на еретичеството е изчезнала отъ всѣки умъ, и десеттѣ кратки, разбрани и напълно законни Божии слова заставатъ ясно предъ очитѣ на всички земни жители.BC 530.1

Невъзможно е да се опише ужасътъ и отчаянието на ония, които сѫ потъпкали Божиитѣ свети изисквания. Господь имъ е далъ Своя законъ ; но за да си спечелятъ благоволението на свѣта, тѣ отхвърлиха неговитѣ предписания и учеха и други да ги престѫпватъ. Тѣ сѫ се стремили да принудятъ и Божия народъ да оскверни Неговата сѫбота. Сега тѣ биватъ осѫдени чрезъ оня законъ, който сѫ презирали. Съ ужасна увѣреность виждатъ тѣ, че нѣматъ никакво извинение. Тѣ сами сѫ избрали да, служатъ на оня, на когото сѫ искали. “И тогава отново ще видите разли-ката между праведникъ и нечестивецъ, между оня, който служи Богу. и оня, който Му не служи”. (Мал. 3: 18.)BC 530.2

Неприятелитѣ на Божия законъ, отъ проповѣдника, до най-нищожния между тѣхъ, иматъ едно ново понятие за истина и дългъ. Твърде късно виждатъ тѣ, че сѫботата, споредъ четвъртата заповѣдь, е печатътъ на живия Богъ. Твърде късно познаватъ тѣ истинската натура на своята фалшива сѫбота и пѣсъчната основа, върху която сѫ градили. Тѣмъ става ясно, че сѫ се борили противъ Бога. Учители на религии сѫ въвели души въ погибель, заявявайки, че ги водятъ къмъ портитѣ на рая. Не по-рано отъ деня на окончателната равносмѣтка ще се разбере, колко голѣмa е отговорностьта на заемащитѣ свѣти длъжности човѣци и колко страшни сѫ последицитѣ отъ тѣхната невѣрность. Само въ вѣчностьта ще можемъ ние правилно да оценимъ загубата на една единствена душа. Страшна ще бѫде участьта на оня, комуто Богъ ще каже : “Махни се отъ Менъ, безбожни рабе !”BC 530.3

Божиятъ гласъ прозвучава отъ небето, съобщава деня и часа на Христовото идване и предава на народа Си вѣчния заветъ. Неговигѣ слова се разнасятъ надъ земята подобно на най-силнитѣ гръмотевици. Божиять израиль слуша, съ очи отправени нагоре. Лицата биватъ просвѣтлени отъ Неговата слава и изглеждатъ като лицето на Мойсея, когато се връщаше отъ Синай. Безбожнитѣ не могатъ да ги гледатъ. И когато бѫде изговорено благословението надъ ония, които сѫ почитали Бога чрезъ това, като сѫ пазили свѣто Неговата сѫбота, се разнася единъ мощенъ победенъ викъ.BC 531.1

На изтокъ се появява единъ малъкъ бѣлъ облакъ, почти колкото половината на една човѣшкa длань Това е облакътъ, който обкрѫжава Спасителя и който отдалечъ изглежда да е обгърнатъ въ тъмнина. Божиятъ народъ знае, че това е знамението на Човѣшкия Синъ. Въ тържествено мълчание поглеждатъ всички втренчено къмъ него, какъ той се приближава къмъ земята и става все по-свѣтълъ и по-славенъ, докато се развие въ единъ голѣмъ бѣлъ облакъ, чиято основа изглежда като пояждащъ огънь, и надъ който се носи дѫгата на завета. Исусъ язди напредъ като мощенъ победитель. Той сега иде не като човѣкъ на страдания, за да изпие горчивата чаша съ позоръ и мѫки, но като победитель въ небето и на земята, за да сѫди жизитѣ и мъртвитѣ. “Вѣренъ и истиненъ, и праведно сѫци и воюва”. “А небеснитѣ войнства, облѣчени въ бѣлъ и чистъ висонъ, следваха подире Му”. (Откр. 19: 11.14) Съ разни хорова отъ небесни сѫщества го придружава едно голѣмо, неиз-броимо множество свети ангели. Небосводътъ изглежда из-пълненъ съ блестящи фигури, десетохиляди по десетохиляди и хиляди по хиляди. Никое човѣшко перо не може да си представи тази величественость. “Величието Му покри небесата и славата Му изпълни земята. Блѣсъкътъ Му е като слънчева свѣтлина”. (Ав. 3: 3. 4.) Тъй като живиятъ облакъ все повече приближава, всѣко око вижда Княза на живота. Никакъвъ тръненъ вѣнецъ не обезобразява благородната Му глава, но диадема на слава стои на свѣтото Му чело. Лицето Му свѣти по-силно отъ блестящето обедно слънце. “На дрехата и на бедрото Му бѣ написано името : Царь на царетѣ и Грсподарь на господаритѣ”. (Откр. 19 :16).BC 531.2

Предъ Неговото присѫтствие всички лица побледняватъ, а отхвърлилитѣ Божията благодать изпадатъ въ ужаситѣ на вѣчното отчаяние. “Сърдце се топи, колене треперятъ ... и лицата на всички потъмнѣxa”. (Наумъ 2:10; Йер. 30:6.) Праведнитѣ викатъ треперящи: “Кой може да устои?” Пѣсеньта на ангелитѣ замлъква, и известно време владѣe мѫчително мълчание. Тогава се чува Исусовиятъ гласъ, който казва: “Достатъчна ви е Моята благодать”. Лицата на праведнитѣ се проясняватъ, радость изпълва всѣко сърдце. И ангелитѣ запѣватъ въ по-високъ хоръ и отново ликуватъ, като се приближаватъ още повече до земята.BC 532.1

Царьтъ на всички царе слиза на облака, обгърнатъ въ огнени пламъци. Небето се събира като сгъната хартия, земята затреперва предъ Него, и всички планини и всички острови се подвижватъ отъ мѣстата си. “Иде нашиятъ Богъ, и не въ безмълвие: предъ Него — всепоядащъ огънь, и около Него — силна буря. Отгоре Той призовава небе и земя, за да сѫди Своя народъ”. (Пс. 49:3. 4.)BC 532.2

“И земни царе, и велможи, и богати, и хилядоначалници, и силни, и всѣки робъ и свободникъ се скриха въ пещери и планински скали, казвайки на планинитѣ и на скалитѣ: Паднете върху насъ и скрийте ни отъ лицето на Оногова, Който седи на престола, и отъ гнѣвa на Агнеца, защото дойде великиятъ день на гнѣва Му, и кой може устоя?” (Откр. 6:15—17.)BC 532.3

Подигравкитѣ сѫ престанали. Лъжливитѣ устни сѫ до-ведени до мълчание. Дрънкането на орѫжия и шумътъ отъ клане и всѣко чудовище и кървавитѣ дрехи сѫ изчезнали. (Ис. 9:4.) Само гласове на молитва и стонове на плачъ и ридания се чуватъ сега. Отъ устнитѣ на доскоро подиграващитѣ се се разнася викътъ: “Дойде великиятъ день на гнѣва Му, и кой може устоя?” Безбожнитѣ, преди да бѫдатъ погребени подъ планинскитѣ скали, се молятъ, да бѫдатъ прикрити отъ лицето на Оня, Когото сѫ презирали и отхвърлили.BC 532.4

Tѣ познаватъ оня гласъ, който прониква до ушитѣ на мъртвитѣ. Колко често ги е призовавалъ неговиятъ благъ, умоляващъ тонъ къмъ покаяние! Колко често сѫ го чували тѣ въ трогателнитѣ молби на единъ приятель, на единъ братъ, на единъ изкупитель! За отхвърлилитѣ Неговата благодать никой другъ гласъ не би могълъ да бѫде тъй пъленъ съ проклятие, тъй осѫдителенъ, както оня, който тъй дълго е умолявалъ: “Върнете се отъ вашитѣ лоши пѫтища! За какво да умирате?” (Йез. 33:11.) Ахъ, да бѣше това за тѣхъ гласъ на чужденецъ! Исусъ казва: “Азъ викахъ, а вие не послушахте ; простирахъ рѫка, но нямаше кой да внимава; вие отхвърлихте всички Мои съвети и изобличенията Ми не приехте”. (Пр. 1 :24.25.) Оня гласъ събужда спомени, които тѣ отъ сърдце биха искали да премахнатъ: пренебрегнати предупреждения, отхвърлени предложения, неоценени привилегии.BC 532.5

Тамъ сѫ тѣзи, които се подиграваха на Христа въ Не-говото унижение. Съ проницателна сила си спомнятъ тѣ думитѣ на Страдалеца, когато Той, проклетъ отъ първосвещеника, заяви: “Отсега ще видите Сина Човѣчески, седналъ отдѣсно на силата и идещь на небеснитѣ облаци”. (Мат. 26:64.) Сега тѣ Го виждатъ въ Неговата слава, и трѣбва да Го видятъ още да седне отдѣсно на силата.BC 533.1

Онѣзи, които се подиграваха надъ претенцията Му, че е Синъ Божий, сѫ сега онѣмѣли. Между тѣхъ е високомѣpниятъ Иродъ, който се подиграваше надъ Неговата царска титла и заповѣда на подиграващитѣ се войници да Го коронясятъ като царь. Тамъ сѫ и сѫщитѣ мѫже, които съ скверни рѫце поставиха пурпурната одежда на тѣлото Му и положиха върху светото Му чело тръненъ вѣнецъ; които положиха въ Неговата несъпротивляваща се рѫка подигравателния скиптъръ и Му се покланяха съ богохулни подигравки. Мѫжете, които биха и заплюваха Княза на живота, сега се отвръщатъ отъ Неговия проницателенъ погледъ и се опитватъ да избѣгатъ отъ великата слава на Неговото присѫтствие. Робитѣ, които наковаха гвоздеитѣ презъ рѫцете и нозетѣ Му, войникътъ, който прободе реброто Му, виждатъ сега тѣзи белези съ ужасъ и угризения на съвѣстьта.BC 533.2

Съ страшна яснота си спомнятъ свещеницитѣ и начал-ницитѣ събитията на Голгота. Съ трепетъ и ужасъ си спомнятъ тѣ, какъ въ сатанинско ликуване, клатейки глава, викаха: “Други спаси, а Себе си не може да спаси. Ако Той е царь Израилевъ, нека слѣзе отъ кръста, и ще повѣрваме въ Него! Надѣваше се на Бога — нека сега Го избави, ако Му е угоденъ!” (Мат. 27:42.43.)BC 533.3

Живо си спомнятъ тѣ притчата на Спасителя за лозаритѣ, които отказаха да дадатъ на господаря си плода отъ лозето, отнесоха се лошо съ слугитѣ му и убиха сина му. Тѣ си спомнятъ и присѫдата, която сами бѣха изговорили: “Злодейцитѣ ще погуби зле”. (Мат. 21:41.) Въ грѣха и наказанието на онѣзи невѣрни мѫже свещеницитѣ и стаѣрейшините виждатъ собственото си поведение и собствено-то си справедливо осѫждение. И сега се повдига викъ на смъртенъ страхъ, по-високъ отъ вика “Разпни Го! Разпни Го!”, който се разнесе по улицитѣ на Йерусалимъ; сега се чуватъ страшни, отчаяни стенания: “Той е Божиятъ Синъ, Той е истинскиятъ Мессия!” Tѣ се опитватъ да избѣгатъ отъ присѫтствието на Царя на царетѣ. Но напразно се опитватъ тѣ да се скриятъ въ дълбокитѣ пещери на земята, образували се отъ размѣстването на елементитѣ.BC 533.4

Въ живота на всички, които отхвърлятъ истината, има моменти, когато съвѣстьта се пробужда, когато паметьта представя мѫчителни спомени за дѣла и думи на лицемѣрие и душата се измѫчва отъ разкаяние. Но какво сѫ тѣзи въ сравнение съ угризенията на съвѣстьта въ оня день, когато “нападне ужасъ като буря и беда като вихъръ”! (Пр. 1:27.) Тѣзи, които тъй много искаха да погубятъ Христа и Неговитѣ последователи, сега виждатъ славата, която почива на тѣхъ. Всрѣдъ своя ужасъ тѣ чуватъ гласоветѣ на светиитѣ да извикватъ въ радостни акорди: “Ето, този е нашиятъ Богъ! Нему се уповавахме, и Той ни спаси!” (Ис. 25:9.)BC 534.1

Докато земята се клати, свѣткавици процепватъ въздуха и гръмотевици го разтърсватъ, гласътъ на Божия Синъ повиква спящитѣ светии на излѣзатъ. Той поглежда къмъ гробоветѣ на праведнитѣ и тогава извиква, повдигайки рѫка къмъ небето: “Събудете се, събудете се, събудете се вие, които спите въ пръстьта, и станете !” По цѣлата дължина и ширина на земята мъртвитѣ чуватъ този гласъ, и които го чуятъ, оживѣватъ. И цѣлата земя кънти подъ стѫпкитѣ на необикновено голѣмото множество отъ всички езичници, племена, народи и езици. Тѣ идатъ отъ тъмницитѣ на смъртьта, облѣчени въ безсмъртна слава, и викатъ: “Де ти е, смърте, жилото, де ти е, аде, победата?” (1Кор. 15:55.) И живитѣ праведни и възкръсналитѣ светии съединяватъ гласоветѣ си въ единъ продължителенъ, радостенъ победенъ викъ.BC 534.2

Всички излизатъ отъ гробоветѣ си въ сѫщия ръстъ, въ който сѫ били положени въ тѣхъ. Адамъ, който стои посрѣдъ възкръсналото множество, е съ забележително висока и величествена фигура, само малко по-малъкъ отъ Божия Синъ. Той представлява очебиюща противоположность съ хората на по-къснитѣ поколениѣ: само въ това отношение се вижда голѣмото израждане на човѣшкия родъ. Обаче всички възкръсватъ въ свежестьта и силата на вѣчната младость. Въ началото човѣкътъ бѣ сътворенъ по Божий образъ не само по характеръ, но и по фигура и изгледъ. Грѣхътъ е обезобразилъ божествения образъ и почти го е заличилъ; но Христосъ дойде, за да възстанови онова, което е погинало. Той ще преобрази нашето нищожно тѣло и ще го направи подобно на Своето славно тѣло. Смъртната, преходната, лишената отъ прелесть, нѣкога опетнена отъ грѣха фигура става съвършена, красива и безсмъртна. Всички пороци и безобразности оставатъ въ гроба. Отново допуснати до дървото на живота въ отдълго изгубения рай, изкупенитѣ ще растатъ, докато достигнатъ пълния ръстъ на човѣшкия родъ въ неговата първоначална слава. Последнитѣ останали следи отъ проклятието на гpѣxa биватъ отстранени, и вѣpнитѣ Христови се явяватъ въ славата на Господа, нашия Богъ, по духъ, душа и тѣло, и ще отражаватъ съвършения образъ на своя Господь. О, чудесно избавление, тъй дълго лелѣяно, тъй дълго очаквано съ ревность, но никога напълно разбрано!BC 534.3

Живитѣ праведни биватъ внезапно, въ единъ мигъ, пре-образени. При прозвучаването на Божия гласъ тѣ биватъ прославени; сега тѣ биватъ направени безсмъртни и заедно съ възкръсналитѣ светии дигнати въ въздуха да посрещнатъ Господа. “Тогава ще прати ангелитѣ Си и ще събере из-браницитѣ Си отъ четиритѣ вѣтра, отъ края на земята, до края на небето”. (Марко 13:27.) Малки деца биватъ положени отъ свети ангели въ рѫцетѣ на майкитѣ имъ. Приятели, които смъртьта дълго е раздѣляла, се събиратъ отново, за да не се раздѣлятъ никога, и всички заедно съ радостни пѣсни тръгватъ нагоре къмъ Божия градъ.BC 535.1

На всѣка страна на облачната колесница има крила, а подъ нея има живи колела, и когато колесницата върви нагоре, колелата викатъ “светъ!” и крилата при движението си викатъ “светъ!” и ангелитѣ, които я придружаватъ, викатъ “светъ, светъ, светъ е Господь Богъ, Саваотъ!” А изкупенитѣ викатъ; “аллилуя!” докато колесницата се движи нагоре къмъ Новия Йерусалимъ.BC 535.2

Преди влизането въ Божия градъ Спасительтъ дава на Своитѣ последователи отличията на победата и ги облича въ знацитѣ на тѣхното царствено положение. Блестящитѣ редици заематъ формата на единъ отворенъ четириѫгълникъ около своя царь, Чиято фигура се издига величествено надъ светии и ангели и Чието лице излѫчва благосклонна любовь къмъ всички. Всѣки погледъ отъ това неизброимо множество изкупени е обърнатъ къмъ Него, всѣко окогледа славата на Оня, Чийто ликъ “бѣше обезобразенъ повече, отколкото на всѣки човѣкъ, и видътъ Му — повече, отколкото на синоветѣ човѣчески”. (Ис. 52:14.) Спасительтъ съ собствена рѫка поставя на главитѣ на победителитѣ коронитѣ на славата. Всѣки получава по една корона, която носи собственото му “ново име” (Откр. 2:17) и надписъ “светъ Господу!” Въ всѣка рѫка бива положена победна палма и блестяща арфа. Светитѣ ангели даватъ тонъ, и тогава всѣка рѫка започва да движи изкусно струнитѣ на арфитѣ и изтръгва отъ тѣхъ приятна музика въ богати, ме- лодични акорди. Неизразимо блаженство изпълва всѣко сърдце, и всѣки гласъ се издига въ благодарствено славословие: “Който ни възлюби и оми отъ нашитѣ грѣхове чрезъ Своята кръвь и Който ни направи предъ Бога и Своя Отецъ царе и свещеници — Нему слава и владичество во-вѣки вѣковъ! Аминъ!” (Откр. 1:5. 6.)BC 535.3

Предъ изкупеното множество лежи свѣтиятъ градъ. Исусъ разтваря широко бисернитѣ порти, и спасенитѣ, които сѫ пазили истината, влизатъ въ него. Тамъ тѣ виждатъ Божия рай, родината на Адама, когато бѣше невиненъ. И сега пакъ се чува оня гласъ, по-благозвученъ отъ всѣка музика, достигнала нѣкога до ухото на смъртенъ, казвайки: Вашата борба е свършена ! “Елате вие, благословенитѣ на Отца Ми, наследете царството, приготвено вамъ отъ създание мира!”BC 536.1

И сега бива изпълнена молитвата на Спасителя за Неговитѣ ученици: “Отче, които си Ми далъ, желая и тѣ да бѫдатъ съ мене тамъ, дето съмъ Азъ !” (Йоанъ 17 : 24.) Христосъ поднася на Отца изкупа на Своята кръвь “предъ славата си, непорочни въ радость” (Юд. 24) и обяснява : “Ето, Азъ и децата, които Ми даде”. “Ония, които Си Ми далъ, упазихъ”. (Ис. 8 : 18 ; Йоанъ 17 : 12.) Какви чудеса на изкупителната любовь ! Какво блаженство въ оня часъ, когато вѣчниятъ Отецъ, гледайки изкупенитѣ, вижда Своето подобие; когато дисхармонията на грѣха е премахната, проклятието отнето и човѣшкото е отново доведено въ хармония отъ божественото!BC 536.2

Съ неизразима любовь приветствува Исусъ Своитѣ вѣрни за радость на Господа съ “добре дошли!” А радостьта на Спасителя се състои въ това, че вижда въ царството на славата душитѣ, които сѫ спасени чрезъ Неговитѣ страдания и Неговото унижение. И изкупенитѣ ще участвуватъ въ тази радость, като забелязватъ между спасенитѣ ония, които сѫ били спечелени за Христовата любовь чрезъ тѣхнитѣ молитви, тѣхната работа и тѣхнитѣ жертви. Когато се събератъ около голѣмия бѣлъ тронъ, неизразима радость ще изпълва сърдцата имъ, понеже тѣ ще видятъ не само тия, които тѣ сѫ довели до Господа, но ще видятъ, че и тѣзи, отъ своя страна, сѫ довели души, а тѣзи пъкъ сѫ спечелили други, които сега всички, доведени въ пристанището на мира, полагатъ коронитѣ си въ Исусовитѣ нозе, за да Го славятъ въ безкрайнитѣ времена на вѣчностьта.BC 536.3

Когато спасенитѣ бѫдатъ приветствувани съ “добре дошли” въ Божия градъ, ликуващъ възкликъ на поклонение процепва въздуха. Първиятъ и вториятъ Адамъ се срѣщатъ. Божиятъ Синъ стои съ прострѣни рѫце, за да пригърне бащата на нашия родъ: сѫществото, което Той сътвори, кое го съгрѣши спрямо своя Творецъ, заради чиито грѣхове Спасительтъ носи знацитѣ на разпятието. Когато Ддамъ познава следитѣ отъ жестокитѣ гвоздеи, той пада не на гърдитѣ на своя Господь, а се хвърля смирено въ Неговитѣ нозе и иззиква: “Достойно, достойно е Агнето, Което е заклано!” Нѣжно го повдига Спасительтъ и го помолва отново да погледне своята родина въ Едемъ, отъ която той тъй дълго бѣше отстраненъ.BC 536.4

Следъ изпъѫдането му отъ Едемъ Адамовиятъ животъ бѣше пъленъ съ скърби; всѣки повѣхващъ листъ, всѣко жертвено животно, всѣко помрачение въ красивата природа, всѣки порокъ въ чистотата на човѣка му напомняха отново неговия грѣхъ. Страшна бѣше болката на разкаянието, когато той виждаше вземащето надмощие безбожие и когато на предупрежденията си трѣбваше да получава упрѣци, че той е причината за грѣха. Съ търпеливо смирение понасяше той почти хиляда години наказанието за престѫплението си. Той се разкайваше искрено за грѣха си, уповаваше на заслугитѣ на обещания Спаситель и умрѣ съ надежда за едно възкресение. Божиятъ Синъ поправи грѣшката на човѣка. И сега чрезъ дѣлото на изкуплението Адамъ бива отново поставенъ въ своята първа слава.BC 537.1

Възхитенъ отъ радость разглежда той дърветата, които нѣкога бѣха негово забавление, съвсемъ сѫщитѣ, отъ които той въ днитѣ на невинностьта и на щастието си берѣше плодове. Той вижда лозитѣ, които сѫ отгледали собственитѣ му рѫце, сѫщитѣ цвѣтя, които той тъй обичаше да отглежда. Умътъ му обхваща действителностьта на гледката ; той схваща, че това наистина е възстановениятъ Едемъ, много по-красивъ сега, отколкото тогава, когато бѣше изпъденъ отъ него. Спасительтъ го отвежда до дървото на живота, откъсва чудесенъ плодъ и му предлага да яде. Той се оглежда около себе си и вижда много членове отъ семейството си спасени въ Божия рай. Сега той слага блестящата си корона въ Исусовитѣ нозе, хвърля се на гърдитѣ Му и пригръща Спасителя. Той взема златната арфа и небеснитѣ сводове отекватъ триумфиращето пѣние : “Достойно, достойно, достойно е Агнето, което бѣ заклано, и пакъ живѣе!” Адамовото семейство приглася на тази музика, и всички полагатъ коронитѣ си въ нозетѣ на Спасителя и се прекланятъ предъ Него въ поклонение.BC 537.2

Това отново съединяване виждатъ ангелитѣ, които плакаха надъ падението на Адама и се радваха, когато Исусъ следъ възкресението Си се възнесе въ небето, следъ като бѣше отворилъ гроба за всички, които биха повѣрвали въ Неговото име. Сега тѣ виждатъ дѣлото на спасението завършено и се присъединяватъ въ хвалебната пѣсень.BC 537.3

На кристалното море предъ трона, на онова стъклено море, което тъй блести отъ славата Божия, като че ли е размѣсено съ огънь, стои множеството на ония, които по- бедиха звѣpa и образа му, белега му и числото на името му”. (Откр. 15:2.) На планината Сионъ стоятъ съ Агнеца 144,000 избавени отъ човѣцитѣ, и иматъ Божии арфи; и чува се единъ гласъ, подобенъ на много води и като гласъ на голѣмъ гръмъ, “гласъ на гуслари, които свирятъ на гуслитѣ си”. (Откр. 14:1 — 3.) Tѣ пѣятъ една “нова пѣсень” предъ трона, една пѣсень, която никой не може да научи, съ изключение на 144-тѣ хиляди. Това е пѣсеньта на Мойсея и на Агнеца, пѣсень на освобождение. Никой, освенъ 144-тѣ хиляди, не може да научи тази пѣсень, понеже това е пѣсеньта на тѣхната опитность, а никой другъ не е направилъ такава опитность както тѣхъ. Tѣзи сѫ, които следватъ Агнеца, кѫдето и да отиде. Tѣ, понеже сѫ изкупени измежду живитѣ на земята, биватъ счетени като “начатъци на Бога и на Агнеца” (Откр. 14:4). “Tѣ сѫ, които идатъ отъ голѣ-мата скръбь”; (Откр. 7:14.) Tѣ сѫ преживѣли времето на скръбьта, едно време, каквото никога не е било на земята, откакъ живѣятъ на нея човѣци;тѣ сѫ издърѫали страха въ времето на Якововата скръбь; тѣ сѫ устояли безъ ходатай презъ последното изливане на Божиитѣ сѫдби. Но тѣ сѫ избавени, понеже “опраха дрехитѣ си и ги избѣлиха въ кръвьта на Агнеца”. “И въ устата имъ лъсть се не намѣри ; тѣ сѫ непорочни предъ престола Божий”. .Затова сѫ предъ престола на Бога, Комуто и служатъ денемъ и нощемъ въ Неговия храмъ; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели въ тѣхъ”. (Откр. 14:5; 7:15.) Tѣ сѫ видѣли, какъ земята бѣ опустошавана отъ гладъ и моръ, какъ слънцето имаше сила да измѫчва човѣцитѣ съ голѣмъ пекъ, и сами сѫ понасяли страдания, гладъ и жажда. Но сега “нѣма вече да огладнѣятъ, нито да ожаднѣятъ: тѣхъ нѣма да види слънце, и никакъвъ пекъ; защото Агнецътъ, Който е срѣдъ престола, ще ги пасе и води на живи извори водни, и Богъ ще отрие всѣка сълза отъ очитѣ имъ”. (Откр. 7:16. 17.)BC 537.4

Презъ всички времена избранитѣ на Спасителя сѫ били възпитавани и дисциплинирани въ училището на изпитанието. Тѣ сѫ вървѣли на земята по тѣсни пѫтеки; тѣ сѫ били пречиствани въ огнената пещь на скръбьта. Заради Исуса тѣ сѫ търпѣли съпротива, умраза и клевети. Tѣ сѫ Го следвали презъ болезнени борби; тѣ сѫ показвали себеотрицание и сѫ понасяли горчиви разочарования. Отъ собствената си горчива опитность сѫ познали тѣ злото на гpѣxa, чиято мощь, наказуемость и нещастие тѣ познаватъ, гледайки на тѣхъ съ отвръщение. Съзнанието за безкрайната жертва, принесена за тѣxнотo спасение, ги е смирило въ собственитѣ имъ очи и е изпълнило сърдцата имъ съ благодарность и хвала така, както такива, които не сѫ падали въ грѣхъ, никога не биха могли да оценятъ това. Tѣ любятъ много, защото много имъ е било простено. Тъй като сѫ станали съучастници на Христовитѣ страдания, тѣ могатъ сега да взематъ участие и въ Неговата слава.BC 538.1

Божиитѣ наследници сѫ дошли отъ тавански стаи, отъ колиби, отъ тъмнични килии, отъ ешафоти, отъ планини, отъ пустини, отъ земни хралупи, отъ морски пещери. На земята “скитаха се въ овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измѫчвани”. (Евр. 11:37.) Милиони сѫ слѣзли въ гроба, обсипани съ хули, понеже упорито сѫ отказвали да отстѫпятъ на измамливитѣ искания на сатана. Отъ човѣшкитѣ сѫдилища тѣ сѫ били осѫдени като най-лоши престѫпници. Но сега Богъ е сѫдията. (Пс. 49 : 6.) Сета земната присѫда бива обърната. “Богъ . . . ще снеме срама отъ Своя народъ”. “И ще ги нарекатъ свѣтъ народъ, изкупенъ отъ Господа”. (Ис. 25:8; 62: 12.) Той е наредилъ, “вместо пепель, да имъ се даде украшение, вмѣсто плачъ — елей на радость, вмѣсто отпадналъ духъ — славна одежда”. (Ис. 61 : 3.) Тѣ не сѫ вече слаби, наскърбени, разпръснати и угнетявани. Отсега нататъкъ тѣ ще бѫдатъ винаги при Господа. Тѣ стоятъ предъ трона, облѣчени въ по-богати одежди, отколкото най-почитанитѣ на земята сѫ носили нѣкога. Тѣ сѫ украсени съ по-славни корони отъ ония, които сѫ стояли когато и да е на челата на земни владѣтели. Днитѣ на скръбь и плачъ сѫ завинаги преминали. Царьтъ на славата е избърсалъ сълзитѣ отъ всички лица; всѣка причина за скръбь е премахната. Развѣвайки палмови клончета, тѣ запѣватъ високо, приятно и хармонично славословие; гласоветѣ подхващатъ мелодията, докато небеснитѣ сводове заехтяватъ отъ хора : “Спасението дължимъ на нашия Богъ, Който седи на престола, и на Агнеца!” И всички жители на небето отговарятъ съ възклика: “Аминъ! Благословение и слава, премѫдрость и благодарение, честь и сила и могѫщество на нашия Богъ во-вѣки вѣковъ!” (Откр. 7 : 10. 12.)BC 539.1

Въ този животъ ние правимъ само едно начало, за да разберемъ чудесната сѫщность на спасението. Съ нашия ограниченъ разумъ ние можемъ сериозно да разглеждаме позора и славата, живота и смъртьта, правдата и благодатьта, които се срѣщатъ въ кръста, и все пакъ, въпрѣки крайното напрежение, намъ липсватъ необходимитѣ умствени сили, за да схванемъ тѣхното пълно значение. Дължината и ширината, височината и дълбочината на изкупителната любовь сега ние можемъ да схващаме само неясно, Спасителниятъ планъ не ще бѫде напълно разбранъ дори и тогава, когато спасенитѣ ще виждатъ, както сѫ виждани, и ще познаватъ, както сѫ познати; но презъ всички епохи на вѣчностьта предъ удивения и възхитенъ умъ ще се разкриватъ все нови истини. Макаръ че скърбитѣ, болкитѣ и искушенията на земята сѫ се свършили и причината за тѣхъ е отстранена, Божиятъ народъ, все пакъ, винаги ще има ясно, разбрано знание за това, какво е коствало неговото спасение.BC 539.2

Христовиятъ кръстъ ще бѫде во-вѣки науката и пѣсѣньта на спасенитѣ. Въ прославения Христосъ тѣ ще виждатъ разпнатия Христосъ. Тѣ никога не ще забравятъ, че Този, Чиято мощь сътвори и подърѫаше неизброимитѣ свѣтове въ небесното пространство, Възлюблениятъ на бога, Величеството на небето, Този, на Когото херувими и блестящи серафими съ радость се покланяха, се унизи, за да възвиси падналия човѣкъ; че Той понесе вината и позора на грѣха и отвръщането на Бащиното Му лице отъ Него, докато болката за изгубения свѣтъ съкруши сърдцето Му и погуби живота Му на кръста на Голгота. Това, че Творецътъ на всички свѣтове, Отсѫждащиятъ участитѣ на всич-ки, можа да остави на страна славата си и отъ любовь къмъ човѣцитѣ да се смири тъй много, винаги ще предизвиква удивлението и почитанието на вселенната. Когато тълпитѣ на избавенитѣ гледатъ на своя Спаситель и въ лицето Му виждатъ вѣчната слава на Отца, когато поглеждатъ Неговия тронъ, основанъ отъ вѣки до вѣки, и знаятъ, че царството Му не ще има край, тѣ избухватъ въ възхитителната пѣсень: “Достойно, достойно е Агнето, което бѣ заклано и ни примири съ Бога чрезъ собствената Си скѫпоценна кръвь!”BC 540.1

Тайната на кръста обяснява всички други тайни. Въ свѣтлината, която свѣти отъ Голгота, просвѣтватъ всички качества Божии, които ни изпълватъ съ страхъ и свѣнъ, красиви и привлѣкателни. Ние виждаме милость, нѣжность и бащинска любовь, размѣсени съ светость, справедливость и мощь. Докато разглеждаме величието на Наговия високъ и възвишенъ тронъ, ние виждаме характера Му въ Неговитѣ милостиви откровения и разбираме, както никога дотогава, значението на милото име “Татко нашъ”.BC 540.2

Ние ще видимъ, че Безкрайниятъ по мѫдрость не е могълъ да измисли никакъвъ другъ планъ за нашето спасение, освенъ пожертвуването на Своя Синъ. Наградата за тази жертва е радостьта, да види земята населена отъ избавени, свети, щастливи и безсмъртни сѫщества. Резултатътъ отъ борбата на нашия Спаситель съ силитѣ на тъмнината е радостьта на спасенитѣ, която се отеква презъ вѣковетѣ за прослава на Бога. А цената на всѣка душа е тъй голѣма, че Богъ е обезщетенъ чрезъ платената цена, и самъ Христосъ изпитва удовлетворение, когато вижда ;плодоветѣ на Своята велика жертва.BC 540.3