Епизод 38—Последното предупреждение.

“Следъ това видѣхъ да слиза отъ небето другъ ангелъ, който имаше голѣма власть ; и земята свѣтна отъ не-говия блѣсъкъ. И силно извика той, като казваше съ високъ гласъ : Падна, падна Вавилонъ — великата блуд-ница, и стана жилище на бѣсове и свърталище на всѣка-къвъ нечистъ духъ, свърталище на всички нечисти и омразни птици”. “И чухъ другъ гласъ отъ небето да казва : излѣзте отъ нея, люде мои, за да не участвувате въ грѣховетѣ ѝ, и да се не заразите отъ язвитѣ ѝ !” (Откр. 18 : 1.2. 4.)BC 501.1

Този текстъ отъ Писанието посочва напредъ къмъ едно време, когато вестьта за падането на Вавилонъ, както вториятъ ангелъ я предаде въ Откр. 14 глава (ст. 8), ще се повтори, обаче при това споменава и покваритѣ, които сѫ проникнали въ различнитѣ организации, отъ които се състои Вавилонъ, откакъ тази весть е започнала да се проповѣдва най-напредъ презъ лѣтото на 1844 год. Тукъ е описано едно ужасно състояние въ религиозния свѣтъ. Съ всѣко отхвърляне на истината умоветѣ на хората се помрачаватъ и сърдцата имъ закоравяватъ, докато се укрепятъ задъ невѣрващата дързость. Въ противовесъ на да-денитѣ отъ Бога предупреждения, тѣ продължаватъ да хулятъ една отъ десеттѣ заповѣди, докато дойдатъ до тамъ, да започнатъ да преследватъ ония, които я пазятъ свето. Чрезъ неуважението, съ което се отнасятъ къмъ Неговото слово и Неговия народъ, Христосъ не се зачита за нищо. Когато ученията на спиритизма бѫдатъ приети отъ черквитѣ, наложенитѣ на плътското сърдце ограничения ще се премахнатъ и всѣко вѣроизповѣдание ще се превърне само въ мантия, за да се прикриватъ най-нискитѣ грѣхове. Вѣрата въ спиритически откровения разтваря вратата за съблазнителнитѣ духове и учения на дявола, и по този начинъ влиянието на злитѣ ангели ще се почувствува въ черквитѣ.BC 501.2

За Вавилонъ по времето, когато е представенъ въ про-рочеството, се казва : “Нейнитѣ грѣхове стигнаха до небето, и Богъ си спомни неправдитѣ ѝ “. (Откр. 18: 5.) Тя е пре- пълнила мѣрката на вината си, и гибельта скоро ще я сполети. Но Богъ още има единъ народъ въ Вавилонъ, и преди посещението чрезъ тѣзи порази, тѣзи вѣрни трѣбва да бѫдатъ призовани изъ него, тъй че, както Той обяснява, “да не участвувате въ грѣховетѣ ѝ, и да се не заразите отъ язвитѣ ѝ “. Затова и движението е представено чрезъ ангела, който слиза отъ небето, освѣтлява земята съ славата си и мощно и съ силенъ гласъ възвестява грѣховетѣ на Вавилонъ. Въ свръзка съ неговата весть се чува зовътъ : “Излѣзте отъ нея, люде Мои !” Тѣзи съобщения, заедно съ третата ангелска весть, съставляватъ последното предупреждение до жителитѣ на земята.BC 501.3

Страшенъ е краятъ, къмъ който отива свѣтътъ. Обединяващитѣ се въ борба противъ Божиитѣ заповѣди сили ще заповѣдатъ, щото “малки и голѣми, богати и сиромаси, свободници и роби” (Откр. 13 : 16) да се съобразяватъ съ обичаитѣ на черквата чрезъ празднуването на фалшивата сѫбота. Всички, които отказватъ да ги следватъ, ще бѫдатъ наказвани съ смърть. Срещу това пъкъ Божиятъ законъ, който заповѣдва да се почива въ Господния день, изисква послушание и заплашва всички престѫпници съ гнѣвъ.BC 502.1

Комуто по този начинъ е ясно представенъ плодътъ отъ това положение, той получава белега на звѣра, ако потъпква съ нозе Божия законъ, за да бѫде послушенъ на човѣшки нареждания ; той приема белега на вѣрноподаничество спрямо силата, която иска да почита на мѣстото на Бога. Предупреждението отъ небето гласи : “Който се поклони на звѣра и на образа му и получи белегъ на челото си или на рѫката си, той ще пие отъ виното на яростьта Божия, вино неразводнено, налѣно въ чашата на гнѣва Му”. (Откр. 14 :9.10.)BC 502.2

Обаче никой не ще понесе Божия гнѣвъ, преди истината да е била представена на сърдцето и съвѣстьта му, и той да я е отхвърлилъ. Има много, които никога не сѫ имали случай да чуятъ особенитѣ истини за това време. Задължителностьта на четвъртата заповѣдь никога не имъ е била представена предъ очитѣ въ истинската свѣтлина. Оня, Който чете въ всички сърдца и знае всѣко подбуждение, не ще остави въ неясность относно изхода на борбата никого, който копнѣе за познанието на истината. Заповѣдьта не трѣбва да бѫде наложена на народа да я приеме слѣпишката, но всѣки ще получи достатъчно свѣтлина, за да може да вземе разумно решението си.BC 502.3

Сѫботата ще бѫде голѣмиятъ пробенъ камъкъ за вѣр-ностьта, понеже тя е особената спорна точка на истината. Когато човѣцитѣ бѫдатъ подложени на последното изпитание, тогава ще бѫде теглена граничната линия между тѣзи, които служатъ на Бога и онѣзи, които не вършатъ то- ва. Докато почитането на фалшивата сѫбота въ съгласие съ законитѣ на страната, обаче противъ четвъртата заповѣдь, ще бѫде едно признаване на вѣрность спрямо една сила, която стои враждебно къмъ Бога, пазенето на истинската сѫбота въ послушание на Божия законъ ще бѫде едно доказателство за вѣрность къмъ Твореца. Докато една класа чрезъ приемането знака на подчинение подъ земни сили приема белега на звѣpa, другата приема Божия печатъ, като си избира знака на вѣрность къмъ божествения авторитетъ.BC 502.4

Нѣкога хората, които възвестяваха истинитѣ на третата ангелска весть, често биваха считани само като такива, които искатъ да наплашатъ. Тѣхнитѣ предсказания, че въ Съединенитѣ Щати ще вземе надмощие религиозната нетърпимость, че черква и държава ще се съединятъ, за да преследватъ тѣзи, които пазятъ Божиитѣ заповѣди, биваха обяснявани за неоснователни и абсурдни, и вѣрваше се твърдо, че тази страна никога не би могла да бѫде друга, освенъ такава, каквато е била : защитница на религиозната свобода. Обаче, когато въпросътъ за налагането на недѣлния праздникъ бѫде повдигнатъ навсѣкѫде, ще се види, какъ събитието, въ което тъй дълго се съмняваха и невѣрваха, наближава, и третата ангелска весть ще има за последица едно действие, което преди това не би могло да се яви.BC 503.1

Въ всѣка епоха Богъ е изпращалъ служителитѣ си, за да изобличаватъ не само грѣховетѣ въ свѣта, но и тѣзи на черквата. Народътъ, обаче, желае да слуша благи речи и не обича чистата, неподправена истина. Много реформатори при встѫпване въ дѣлото си сѫ решавали да се отнасятъ внимателно спрямо грѣховетѣ на черквата и на страната. Tѣ се надѣваха чрезъ примѣpa на единъ чистъ християнски животъ да възвърнатъ народа обратно къмъ ученията на Библията. Обаче Божиятъ Духъ идваше надъ тѣхъ, както бѣшe дошелъ надъ Илия, като го караше да изобличи грѣховетѣ на безбожния царь и на отклонилия се отъ Бога народъ: тѣ не можеха да се спратъ да проповѣдвать яснитѣ учения на Библията, дори тия, които тѣ се бавѣха да изнесатъ. Tѣ трѣбваше ревностно да възвестятъ истината и опасностьта, която застрашаваше душитѣ. Безъ страхъ отъ последствията тѣ изговаряха думитѣ, които Господь имъ внушаваше, и народътъ бѣшe принуденъ да слуша предупреждението.BC 503.2

По този начинъ ще бѫде разгласена третата ангелска весть. Когато дойде времето, когато тя трѣбва да бѫде проповѣдвана съ най-голѣма сила, Господь ще действува чрезъ нищожи инструменти, като рѫководи духоветѣ на тия, които Му се посветяватъ въ служба. Работницитѣ ще бѫдатъ подготвени много повече чрезъ помазването на Неговия Духъ, отколкото чрезъ образованието въ научни институти. Мѫже на вѣрата и на молитвата ще бѫдатъ подбудени да застанатъ съ свѣта ревность, за да възвестятъ думитѣ, които Богъ имъ е повѣрилъ Грѣховетѣ на Вавилонъ ще бѫдатъ разкрити; страшнитѣ последици отъ налагането на черковни обичаи чрезъ държавата, произволитѣ на спиритизма, тайното, но бързо нарастване на папската власть — всичко ще бѫде разкрито. Чрезъ тѣзи тържествени предупреждения народътъ ще бѫде разтърсенъ. Хиляди и хиляди, които още никога не сѫ чували такива слова, ще слушатъ. Съ очудване ще слушатъ тѣ свидетелството, че Вавилонъ е падналата поради своитѣ заблуждения и грѣхове черква, която е отхвърлила изпратената ѝ отъ небето истина. И когато тогава народътъ се обърне къмъ дотогавашнитѣ си водители съ жадния въпросъ, дали това наистина е тъй, проповѣдницитѣ ще говорятъ съ басни, ще проповѣдватъ благо, за да успокоятъ загриженостьта имъ и пробудената имъ съвѣсть. Но понеже мнозина ще откажатъ да се задоволятъ съ голия авторитетъ на човѣци и ще изискватъ едно ясно “тъй казва Господь”, официалнитѣ проповѣдници, подобно на фарисеитѣ нѣкога, изпълнени съ гнѣвъ поради това, че се съмняватъ въ авторитета имъ, ще заявятъ, че това учение е отъ сатана, и ще повлияятъ обичащитѣ грѣха хора да клеветятъ и преследватъ ония, които проповѣдватъ вестьта.BC 503.3

Щомъ борбата се разпространи върху нови области и обърне вниманието на народа върху потъпкания Божий законъ, сатана ще се разгнѣви. Силата, която придружава вестьта, ще вбѣси тия, които ѝ се противопоставятъ. Духовницитѣ ще се опитватъ съ почти свръхчовѣшки усилия да изключатъ свѣтлината, за да не свѣти въ тѣхното стадо, и ще се стараятъ съ всички дадени имъ на разположение сили да потушатъ разискването по тѣзи важни въпроси. Черквата ще се обърне къмъ силната дѣсница на държавната власть, и въ това ще се обединятъ католици и протестанти. Когато движението за принудителното налагане на недѣлния праздникъ стане по-смѣло и по-решително, ще се издаде законъ противъ пазителитѣ на Божиитѣ заповѣди. Ще ги заплашватъ съ глоби и затворъ; на нѣкои ще предлагатъ високи длъжности и на други възнаграждения и привилегии, за да ги накаратъ да се откажатъ отъ вѣрата си. Но тѣхниятъ твърдъ отговоръ ще гласи : Докажете ни нашето заблуждение отъ Божието слово — сѫщата молба, която Лютеръ отправяше при подобни обстоятелства. Изведени предъ сѫда, тѣ ще защищаватъ истината съ ясни доказателства, и нѣкои слушатели ще взематъ решението, да пазятъ всичкитѣ Божии заповѣди. Тъй свѣтлината ще бѫде изнесена предъ хиляди, които иначе никога не биха я видѣли.BC 504.1

Съвѣстното послушание къмъ Словото Божие ще се счита за упорство. Заслѣпени отъ сатана родители ще се отнасятъ къмъ вѣрующето си дете съ жестокость и строгость ; господари ще угнетяватъ своитѣ служители, които пазятъ Божиитѣ заповѣди. Любовьта ще охладнѣе ; деца ще бѫдатъ обезнаследявани и изпѫждани отъ дома. Думитѣ на Павла : “Всички, които искатъ да живѣятъ благочестиво въ Христа Исуса, ще бѫдатъ гонени” (2 Тим. 3: 12), ще се изпълнятъ буквално. Тъй като защитницитѣ на истината ще отказватъ да почитатъ недѣлята като сѫбота, нѣкой отъ тѣхъ ще бѫдатъ хвърлени въ тъмница, нѣкой ще бѫдатъ заточени, а други третирани като роби. За човѣшката мѫдрость всичко това се вижда невъзможно ; когато, обаче, обуздаващиятъ Божий Духъ бѫде оттегленъ отъ човѣцитѣ и тѣ бѫдатъ изоставени на властьта на сатана, който мрази божественитѣ нареждания, тогава ще се развиятъ странни нѣща. Сърдцето може да бѫде много жестоко, когато отъ него се отдалечатъ страхътъ Божий и любовьта.BC 504.2

Когато бурята наближи, мнозина, които сѫ изповѣдвали вѣрата въ третата ангелска весть, но не сѫ били осветени чрезъ послушанието къмъ истината, ще се откажатъ отъ становището си и ще се присъединятъ къмъ редоветѣ на противницитѣ. Чрезъ съединяването си съ свѣта и участието си въ неговия духъ тѣ сѫ дошли до тамъ, да виждатъ нѣщата почти въ сѫщата свѣтлина, и когато изпитътъ се изпрѣчи предъ тѣхъ, тѣ ще изберагъ леката, общоприетата страна. Талантливи мѫже съ приятна външность, които нѣкога сѫ се радвали на истината, ще прилагатъ силитѣ си, за да измамватъ и заблуждаватъ души, и ще станатъ най-горчиви врагове на нѣкогашнитѣ си братя. Когато пазителитѣ на сѫботата бѫдатъ изправени предъ сѫда, за да отговарятъ заради вѣрата си, тѣзи отпаднали ще бѫдатъ най-деятелнитѣ орѫдия на сатана, които ще ги клеветятъ и обвиняватъ и чрезъ фалшиви доноси и подшепвания ще под-стрекаватъ властитѣ противъ тѣхъ.BC 505.1

Въ това време на преследвания ще бѫде изпитана вѣрата на; Божиитѣ раби. Гледайки на Бога и на Неговото слово, тѣ сѫ разгласили вѣрно предупреждението ; Божиятъ Духъ е действувалъ въ сърдцата имъ и ги е принуждавалъ да говорятъ. Подбудени отъ ревность и тласкани отъ Божия Духъ съ мощь, тѣ се заематъ да извършатъ възложенитѣ имъ задължения, безъ да смѣтатъ за последицитѣ, които биха могли да се яватъ поради проповѣдването на даденото имъ отъ Бога слово. Тѣ не мислятъ за своето временно благополучие, нито пъкъ се стремятъ да запазятъ доброто си име или живота си; и все пакъ, когато бурята на съпротивата и на позора ги връхлети, надвити отъ уплаха, тѣ ще бѫдатъ готови да извикатъ: Ако бѣхме предвидѣли последицитѣ отъ нашитѣ слова, ние бихме мълчали. Тѣ сѫ отвсѣкѫде обкрѫжени отъ трудности. Сатана ги атакува съ страшни искушения. Дѣлото, което сѫ предприели, изглежда далечъ да надминава тѣхнитѣ способности, за да могатъ да го довършатъ. Заплашватъ ги, че ще ги погубятъ. Въодушевлението, което ги изпълваше, е изчезнало ; тѣ не могатъ да се върнатъ назадъ. Тогава, съзнавайки пълната си немсщь, тѣ призоваватъ Всемогжщия за подкрепа. Тѣ мислятъ за това, че думитѣ, които сѫ говорили, не бѣха тѣхни, но слова на Оня, Който имъ заповѣдваше да съобщятъ предупреждението. Богъ бѣше посѣлъ истината въ тѣхнитѣ сърдца, и тѣ не можеха друго, тѣ трѣбваше да я проповѣдватъ.BC 505.2

Сѫщитѣ опитности сѫ правили Божии мѫже и въ ми-налитѣ времена. Виклифъ, Хусъ, Лютеръ, Тиндаль, Бѫкстеръ, Веслей изискваха, всички учения да бѫдатъ провѣварявани съ Библията, и заявяваха, че се отказваха отъ всичко, което тя осѫжда. Тѣзи мѫже бѣха преследвани съ неумолима ярость, и все пакъ тѣ не преставаха да възвестяватъ истината. Различни периоди отъ черковната история се отличаватъ съ развитието на нѣкоя особена истина, споредъ нуждитѣ на Божия народъ въ онова време. Всѣка нова истина си е проправяла пѫтя презъ умраза и съпротива ; който биваше благословенъ съ свѣтлината, биваше искушаванъ и изпитванъ. Когато е нужно, Господь винаги дава на народа една особена истина. Кой се осмѣлява да откаже да я разгласява ? Той заповѣдва на служителитѣ Си да предложатъ на свѣта последната покана за благодать. И тѣ не могатъ да мълчатъ, безъ да изложатъ на опасность собствената си душа. Христовитѣ пратеници не трѣбва да мислятъ за последицитѣ. Тѣ трѣбва да изпълняватъ дълга си, а останалото да предоставятъ на Бога.BC 506.1

Стане ли съпротивата по-люта, Божиитѣ служители биватъ наново разтревожени, понеже имъ се струва, като че тѣ сѫ причинили тази криза. Обаче съвѣстьта и Словото Божие имъ даватъ увѣрението, че поведението имъ е било правилно; и когато изпитанията продължатъ, тѣ ще бѫдатъ подкрепени, да ги понесатъ. Борбата ще става все по-решителна и по-силна ; но тѣхната вѣра и куражътъ имъ ще нарастватъ споредъ нуждата. Тѣхното свидетелство ще бѫде: Ние не смѣемъ да вървимъ противъ Божието Слово, като раздѣляме Неговия святъ законъ и наричаме едната часть важна, а другата неважна, за да си спечелимъ благоволението на свѣта. Господь, комуто ние служимъ, е въ състояние да ни освободи. Христосъ е победилъ силитѣ на земята ; трѣбва ли ние сега да се страхуваме отъ единъ вече победенъ свѣтъ ?BC 506.2

Преследването, въ неговитѣ различни форми, е развитие на единъ принципъ, който ще сѫществува, докато сатана живѣе и християнството притежава жизнена сила. Никой човѣкъ не може да служи на Бога, безъ да предизвика съ-противата на тълпитѣ на тъмнината; злитѣ ангели, които сѫ обезпокоени, че неговото влняние би могло да изтръгне отъ рѫцетѣ имъ плячката, ще го нападнатъ, и лоши хора, които се чувствуватъ укорени отъ неговия примѣръ, ще се съединятъ съ тѣхъ, за да го отдѣлятъ отъ Бога чрезъ примамливи искушения. Нѣматъ ли тѣзи последнитѣ успѣхъ, тогава ще се употрѣби и насилие, за да се принуди съвѣстьта.BC 506.3

Но докато Исусъ стои въ небесното светилище като посрѣдникъ за човѣцитѣ, и владѣтели, и народъ ще чувствуватъ въздърѫащето влияние на Светия Духъ. Той все още, до известна степень, има власть надъ законитѣ въ страната. Ако не бѣха тѣзи закони, състоянието на свѣта би било много по-лошо, отколкото е сега. Докато много отъ нашитѣ управници сѫ активни орѫдия на сатана, и Богъ си има Свои инструменти между водителитѣ на народа. Врагътъ внушава на своитѣ роби да взематъ мѣрки, които да спъватъ много Божието дѣло ; обаче държавници, които се боятъ отъ Господа, бивагъ повлияни отъ свети ангели, да се противопоставятъ на такива предложения съ необорими доказателства. По такъвъ начинъ малко мѫже ще задърѫатъ вихъра на злото. Съпротивлението на неприятелитѣ на истината ще бѫде потискано, за да може третата ангелска весть да извърши дѣлото си. А възвести ли се последното предупреждение, тогава вниманието на тѣзи рѫководещи мѫже, чрезъ които Господь сега действува, ще бѫде обърнато върху нея, и нѣкои отъ тѣхъ ще я приематъ и презъ времето на скръбьта ще се присъединятъ къмъ Божия народъ.BC 507.1

Днгелътъ, който се присъединява къмъ разгласяването на третата ангелска весть, ще просвѣтли цѣлата земя съ своята слава. Тукъ е предсказано едно дѣло отъ всесвѣтско разпространение и необикновена мощь. Адвентното движение отъ 1840 — 1844 бѣше едно славно откровение на Божията мощь; първата ангелска весть бѣше разнесена изъ всички мисионски станции по свѣта, а въ нѣкои страни владѣеше най-голѣмиятъ религиозенъ интересъ, какъвто бѣ вижданъ отъ времето на реформацията презъ шестнадесетото столѣтие въ коя и да е страна ; но много по-голѣмо ще бѫде мощното движение подъ последното предупреждение на третия ангелъ.BC 507.2

Дѣлото ще бѫде подобно на онова презъ петдесятницата. Както “ранниятъ дъждъ” при изливането на Светия Духъ стана въ началото на евангелската весть, за да подпомогне поникването на скѫпоценното семе, тъй и “късниятъ дъждъ” ще се излѣе въ края на сѫщото време, за да назрѣе жетвата. “И тъй, нека познаемъ, нека се стремимъ да познаемъ Господа; като утренна зора е появата Му, и Той ще дойде при насъ като дъждъ; като късенъ дъждъ ще напои земята”. (Осия 6 : 3.) “И вие, чада Сионови, радвайте се и се веселете у Господа, вашия Богъ; защото Той ще ви даде дъждъ умѣрено и ще ви праща дъждъ, дъждъ раненъ и късенъ, както по-преди”. (Йоилъ 2 : 23.) “И ето, въ последнитѣ дни, казва Богъ, ще излѣя отъ Моя духъ върху всѣка плъть”. “И тогава всѣки, който призове името Господне, ще се спаси”. (Деян. 2: 17. 21.)BC 507.3

Великото дѣло на евангелието ще се завърши съ не по-малка сила отъ онази, която го отличаваше въ началото. Пророчествата, които се изпълниха при изливането на ранния дъждъ при разкриването на евангелието, пакъ ще се изпълнятъ чрезъ късния дъждъ и при неговото закриване. Това е времето на освежението, което апостолъ Павелъ предвиждаше, когато каза : “И тъй, покайте се и обърнете се, за да се заличатъ грѣховете ви, за да дойдатъ времена за прохлаждане отъ лицето на Господа, и Той да прати предсказания вамь Исуса Христа”. (Деян. 3:19.20.)BC 508.1

Божии служители съ просвѣтлени и сияещи отъ свѣта ревность лица ще бързатъ отъ мѣсто на мѣсто, за да разгласяватъ вестьта отъ небето. Хиляди гласове ще разпространяватъ предупреждението по цѣлата земя. Чудеса ще се вършатъ, болни ще бѫдатъ излѣкувани и ще следватъ знамения и чудеса отъ вѣрващитѣ. Но и сатана ще върши лъжливи чудеса и дори ще направи да пада огънь отъ небето предъ човѣцитѣ. (Откр. 13:13.) По този начинъ земнитѣ жители ще бѫдатъ изправени предъ решение, да заематъ становище.BC 508.2

Вестьта ще се разпространява не толкова чрезъ привеждане доказателства, колкото чрезъ дълбокото убеждение чрезъ Божия Духъ. Доказателствата сѫ вече изнесени. Семето е разпръснато и сега ще пониква и ще дава плодъ. Разпространената чрезъ мисионскитѣ работници книжнина ще е оказала влиянието си; но много, чиито духове сѫ били пленени отъ нея, сѫ били спъвани да разбератъ напълно истината и да ѝ бѫдатъ послушни. А сега лѫчитѣ на свѣтлината проникватъ навсѣкѫде, истината се вижда въ нейната яснота и искренитѣ Божии чада разкѫсватъ връзките, които сѫ ги задърѫали. Семейни задължения, черковни отношения сега сѫ немощни да ги задърѫатъ. Истината е по-ценна отъ всичко друго. Независимо отъ действието на обявенитѣ противъ истината сили, едно голѣмо число заставатъ на страната на Господа.BC 508.3