Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Великата Борба Между Христа И Сатана - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Епизод 13—Въ Холандия и Скандинавия.

    Въ Холандия още отъ най-ранни времена папската тирания бѣше предизвикала решителенъ протестъ. Седемстотинъ години преди Лютера двама епископи бѣxa изпратени съ порѫчка въ Римъ. Тамъ тѣ бѣха научили истинския характеръ на “свѣтия престолъ” и безстрашно отправиха къмъ папата следнитѣ строги думи: “Господь е далъ на черквата, Негова царица и Негова невѣста, както за нея, така и за фамилията ѝ, богата и вѣчна зестра, дарение, което не може нито да се поквари, нито да се изкуси ; той ѝ е врѫчилъ нетлѣнна корона и скиптъръ... Всички тѣзи предимства ти като разбойникъ заграби само за себе си. Ти стоишъ въ храма като Богъ; вмѣсто пастирь, ти си станалъ вълкъ за овцитѣ... Ти искашъ да минешъ въ нашитѣ очи за върховенъ епископъ, но се отнасяшъ по-скоро като тиранъ. Вмѣсто да бѫдешъ слуга на слугитѣ, както обичашъ да се наричашъ, ти се стремишъ да станешъ господарь на господаритѣ... Ти небрежишъ Божиитѣ заповеди. Светиятъ Духъ е, който съгражда черквитѣ навсѣкѫде, кѫ дето тѣ и да се намиратъ. . . Градътъ на нашия Господь, чиито граждани сме ние, обхваща всички области на небето, и е по-голѣмъ отъ града, нареченъ отъ пророцитѣ Вавилонъ, който, като се казва, че има божественъ произходъ, се издига до небето, претендирайки, че мѫдростьта му е безсмъртна ; който твърди, макаръ и безъ основание, че ни-кога не сбърквалъ, нито пъкъ можелъ да сбърка нѣкога”. (Brandt, “Geschichte der niederlandischen Reformation”, 1 Buch, S. 6.)BC 191.1

    Този протестъ бѣ повтарянъ отъ вѣкове на вѣкове чрезъ примитивни проповѣдници отъ рода на мисионеритѣвалдензи. Подъ различни имена, тѣзи последнитѣ пѫтуваха отъ една страна въ друга, разнасяйки въ всички мѣста познание на евангелието. Тѣ проникнаха и въ Нидерландия, и тамъ тѣхното учение се разшири бързо. Библията отъ валдензитѣ бѣ преведена тукъ въ стихове на нидерландски езикъ. “Нейното предимство се състои въ това”, казваха тѣ, “че въ нея нѣма нито шеги, нито басни, нито дреболии, нито измами, а само слова на истина ; наистина, тукъ и тамъ има нѣкоя твърда кора, но подъ нея лесно може да се извадятъ мекотата и сладостьта, които сѫ добри и свѣти”. (Brandt, В. I, S. 14.) Така пишеха приятелитѣ на старата вѣра въ дванадесетото столѣтие.BC 191.2

    Въ това време започнаха римскитѣ преследвания. Въпрѣки кладитѣ и мѫкитѣ, вѣрващитѣ все повече и повече се умножаваха ; тѣ заявяваха твърдо, че Библията е единствениятъ непогрѣшимъ авторитетъ въ религията, че “никой човѣкъ не трѣбва да бѫде принуждаванъ да вѣрва, а само да бѫде спечелванъ за истината чрезъ проповѣдь”. (Brandt, I. В., S. 14.)BC 192.1

    Ученията на Лютера намѣриха въ Нидерландия благоприятна почва. Сериозни и вѣрни мѫже се издигаха и проповѣдваха евангелието. Отъ една холандска провинция излѣзе Менно Симонсъ. Възпитанъ въ римокатолишката черква, посвѣтенъ въ свещенически санъ, той бѣ съвсемъ неѣвежъ въ Библията и не искаше да я чете, страхувайки се, да не бѫде подмаменъ къмъ ересь. Когато почнаха да го измѫчватъ съмнения относно учението за превръщане хлѣба и виното въ плъть, той счете това за изкушение отъ сатана, и се опита чрезъ молитва и изповѣдь да се освободи отъ тѣхъ. Но това бѣ напразно. После той се опита да успокои обвинителния гласъ на съвѣстьта си чрезъ свѣтски удоволствия, но безъ успѣхъ. Следъ известно време той бѣ доведенъ до изучаването на Новия заветъ. Тази първа работа, къмъ която по-сетне той прибави и изучава-нето на Лютеровитѣ писания, го доведе до тамъ, че той прие реформираната вѣра. Малко по-после той присѫтствува въ едно съседно село при обезглавяването на единъ мѫжъ, понеже се бѣ кръстилъ повторно. Това го накара да изучава Библията по отношение на детското кръщение. Въ нея той не намѣри никакво доказателство въ негова полза, но забеляза, че разкаяние и вѣра сѫ необходимитѣ условия за приемане на кръщението.BC 192.2

    Менно излѣзе отъ римската черква и посвети живота на изясняване истинитѣ, които бѣше открилъ. Както въ Германия, така и въ Нидерландия се бѣха създали фанатици, които подърѫаха безсмислени, съблазнителни и неприлични учения, като не се страхуваха да прибѣгватъ и до насилие и жестокость. Менно видѣ ужаснитѣ резултати, до които бѣха довели тѣзи учения, и сериозно се противопостави на погрѣшнитѣ и диви намѣрения на фанатицитѣ. Той работи много ревностно и успѣшно между заблуденитѣ жертви на тѣзи неосветени фанатици, а сѫщо и между старитѣ християни, потомци на пропагандата на валдензитѣ. Двадесеть и петь години пѫтува той съ жена си и съ децата си, търпящи умора и лишения, а често пѫти изложени и на смърть. Той преброди Нидерландия и Северна Германия, като работѣше главно между беднитѣ класи, обаче упражнявайки голѣмо влияние. Красноречивъ по природа, макаръ и съ малко образование, той бѣ мѫжъ съ непоколебима чистота. Смиренъ, съ нѣжни обноски, усърдно набоженъ и искренъ, той прилагаше своитѣ учения и въ частния си животъ, като по този начинъ печѣлеше довѣрието на народа. Последователитѣ му бѣxa разпръснати и потиснати. Tѣ страдаха най-много отъ това, че бѣxa смѣсвани съ фанатицитѣ на Мюнстера. Но все пакъ неговитѣ старания предизвикаха много покаяния.BC 192.3

    Никѫде другаде реформиранитѣ учения не се бѣxa разпространили тъй обширно, както въ Нидерландия. Но и никѫде другаде привърѫеницитѣ имъ не сѫ претърпѣли по-жестоки преследвания, отколкото въ тази страна. Въ Германия, кѫдето Карлъ V бѣше запретилъ реформацията и радостно би изгорилъ на клада всичкитѣ ѝ привърѫеници, князетѣ издигнаха преграда срещу неговата тирания. Въ Нидерландия, кѫдето силата му бѣ по-голѣма, едиктитѣ за преследване следваха бързо единъ следъ други. Да се чете Свещеното Писание, да се слуша проповѣдь отъ него или да се говори за него — това бѣxa престѫпления, наказуеми съ клада. Да се моли на тайно, да се отказва поклонение предъ икони или да се пѣятъ псалми — това бѣ равнозначещо съ излагане на смърть. Tѣзи, които се отричаха отъ вѣрата си, биваха осѫждани: мѫжетѣ на умъртвяване съ мечъ, а женитѣ — да бѫдатъ живи заравяни. Хиляди хора загинаха подъ управлението на Карла и на Филипъ II.BC 193.1

    Еднажъ цѣло едно семейство бѣ доведено предъ ин-квизиторитѣ подъ предлогъ, че не присѫтствувало на ли-тургията, а имало богослужение въ кѫщи. Когато най-млаѣдиятъ имъ синъ бѣ изпитванъ за тѣхнитѣ тайни обичаи, той отговори: “Ние колѣничимъ и се молимь Богу да просвѣти умовегѣ ни и да прости грѣховете ни ; ние се молимъ, щото царуването на нашия монархъ да бѫде успешно, животътъ му щастливъ; молимъ се Богъ да закриля нашитѣ управници”. (Wylie, b. 18, ch. 6.) Нѣкои отъ сѫдиитѣ бѣха дълбоко трогнати, но все пакъ бащата и единъ отъ синовете бѣха осѫдени на изгаряне на клада.BC 193.2

    Яростьта на гонителитѣ не надминаваше вѣрата на мѫ-ченицитѣ. Не само мѫжетѣ, но и нѣжни жени, а дори и млади момичета проявяваха непоколебимъ куражъ. “Съпруги заставаха близо до кладата на своитѣ мѫже, отправяйки имъ утешителни думи или пѣейки имъ псалми, докато пламъцитѣ ги поглъщаха”. “Млади момичета лѣгaxa живи въ своя гробъ, като че отиваха въ стаята си за нощенъ сънь; или пъкъ, облѣчени въ най-хубавитѣ си дрехи, тѣ отиваха на ешафода, като да отиваха на свадбата си”. (Wylie, b. 18, ch. 6.)BC 193.3

    Както въ днитѣ, когато езичеството се опитваше да унищожи евангелието, кръвьта на мѫченицитѣ ставаше семе за християнитѣ. (Вижъ Tertulian’s Apology, par. 50.) Преследванията служеха само, за да увеличатъ броя на свидетелитѣ за истината. Година следъ година монархътъ, възбуденъ до лудость отъ непобедимата твърдость на народа, подърѫаше своето жестоко дѣло, обаче напразно. Най-после революцията, рѫководена отъ благородния Вилхелмъ Орански, осигури за Холандия свобода въ службата на Бога.BC 193.4

    Въ планините на Пиемонтъ, въ долинитѣ на Франция и въ градоветѣ на Холандия напредъкътъ на евангелието бѣ отбелязанъ чрезъ кръвьта на неговитѣ последователи.BC 194.1

    Но въ севернитѣ страни, напротивъ, то намѣри миренъ приемъ. Скандинавски студенти отъ Витенбергъ, връщайки се по домоветѣ си, разнасяха реформираната вѣра въ своитѣ огнища. Обнародването на Лютеровитѣ книги послужи за разпространяване на свѣтлината. Народитѣ отъ северъ, скромни и силни, се отвърнаха отъ покварата, блеѣсъка и суевѣрието на Римъ, за да приветствуватъ чистотата, простотата и животворнитѣ истини на Библията.BC 194.2

    Таузенъ, реформаторъ на Дания, бѣше синъ на селянинъ. Още отъ рано той проявяваше бистъръ умъ. Тъй като неговитѣ родители не можеха да заплащатъ за образованието му, и като бѣше жаденъ за познания, той постъпи въ единъ монастиръ. Чистотата на живота му, както и прилежанието му, а сѫщо и неговата вѣрность му спечелиха уважението на неговитѣ по-висши ръководители. Единъ изпитъ показа, че той притежава таланти, които обещаваха голѣми услуги за черквата въ последствие. Решено бѣ да го образоватъ въ нѣкой университетъ на Германия или Холандия, като позволиха на младия студентъ да си избере самъ училището, при едничкото условие, че то нѣма да бѫде онова въ Витенбергъ. “Не трѣбва, казваха си мона-ситѣ — да се излага студентътъ на черквата ни на ерегическата отрова”.BC 194.3

    Таузенъ отиде въ Кьолнъ, който бѣше тогава, както и днесъ още, една отъ папскитѣ крепости. Тукъ той скоро се отврати отъ мистицизма на учителитѣ. Въ сѫщото онова време нему попаднаха на рѫка писанията на Лютера ; Той ги чете съ очудване и наслада, и много желаеше да се възползва отъ личното наставление на реформатора. Съ рискъ да оскърби своитѣ игумени ида се види лишенъ отъ издръжка, той взе решение, и следъ малко време се записа въ Винбергския университетъ.BC 194.4

    Като се завърна въ Дания, той отиде пакъ въ своя монастиръ. Никой не го подозираше още въ лютеранство ; той не откри тайната си, но се постара, безъ да възбужда предразсъдъцитѣ на другаритѣ си, да ги доведе до по-чиста вѣра и по-светъ животъ. Наскоро той започна да имъ от- крива Библията, да имъ тълкува смисъла ѝ, представяйки Исуса като правда за грѣшника и като единствена надежда за спасение. Голѣмъ бѣше гнѣвътъ на игумена, който бѣше градилъ върху него такива голѣми надежди, че ще бѫде доблестенъ защитникъ на Римъ. Таузенъ бѣ веднага премѣстенъ въ другъ единъ монастиръ, ограниченъ въ една килия и поставенъ подъ строгъ надзоръ.BC 194.5

    За голѣмъ ужасъ на неговитѣ нови пазачи, много монаси скоро се показаха последователи на протестантизма. Презъ преградата на килията си Таузенъ бѣ запозналъ другаритѣ си съ истината. Ако тѣзи дански отци умѣеха да си служатъ добре съ начинитѣ, по които черквата се отнасяше къмъ ересьта, гласътъ на Таузена никога вече не би се чулъ; но вмѣсто да го закопаятъ живъ въ нѣкой подземенъ затворъ, тѣ го изпѫдиха отъ монастира. Сега тѣ бѣха безсилни. Единъ току-що обнародванъ царски указъ даваше покровителство на учителитѣ на новото учение и Таузенъ започна да проповѣдва. Черквитѣ се отвориха за него и хората се стичаха да слушатъ словото Божие. Новиятъ заветъ, преведенъ на дански езикъ, бѣ широко разпространенъ. Положенитѣ отъ папиститѣ усилия за унищожение на дѣлото въ сѫщность послужиха само за разширението му, и не следъ дълго Дания прие реформираната вѣра.BC 195.1

    И въ Швеция младежи, които бѣха вкусили отъ извора на Витенбергъ, занесоха живата вода на своитѣ сънародници. Двама отъ водителитѣ на шведската реформация, Олафъ и Лаврентий Петри, синове на единъ ковачъ въ Оребро, учеха при Лютера и Меланхтона. Тѣ ревностно съобщаваха и на други онова, което бѣха научили. Както великиятъ германски реформаторъ, и Олафъ събуждаше народа чрезъ своята ревность и красноречие, докато Лаврентий, подобно на Меланхтона, го подпомагаше чрезъ спокойното размишление на ученъ. Единиятъ и другиятъ притежаваха гореща набожность; и двамата бѣха съ високо богословско образование и непоколебимъ куражъ. Съпротива отъ страна на папиститѣ не липсваше. Католическитѣ свещеници настроиха противъ тѣхъ невежия и суевѣрния народъ. Олафъ Петри бѣ чѣсто пѫти нападанъ отъ тълпата, и при нѣколко случаи едва спасяваше живота си. При все това тѣзи реформатори бѣха обичани и покровителствувани отъ краля.BC 195.2

    Подъ властьта на римската черква народътъ бѣше потъналъ въ бедность и бѣ измѫчванъ отъ потисничество. Лишенъ отъ Свещенитѣ Писания, привърѫеникъ на една религия, която се състоеше единствено отъ форми и празни церемонии, които не даваха никаква свѣтлина на ума, той се връщаше къмъ суевѣрнитѣ вѣрвания и езическитѣ оби- чай на своитѣ идолопоклонски предшественици. Народътъ бѣше раздѣленъ на борящи се партии, чиито постоянни борби увеличаваха общата мизерия. Тогава монархътъ реши да допусне реформация въ черквата и въ държавата, и затова прие съ преветствие тѣзи двама братя въ борбата си срещу Римъ.BC 195.3

    Въ присѫтствието на монарха и на шведскитѣ първенци, Олафъ Петри съ голѣма ловкость защити ученията на реформираната вѣpa срещу римскитѣ борци. Той заяви, че ученията на отцитѣ трѣбва да се приематъ само тогазъ, когато сѫ въ съгласие съ Писанията, и че най-важнитѣ учения на Библията сѫ представени въ нея просто и ясно, така че всички хора могатъ да ги разбератъ. Христосъ е казалъ: “Учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратилъ” (Иоанъ 7 : 16) ; а свети Павелъ каза, че, ако дори самъ той или нѣкой другъ би проповѣдвалъ друго евангелие отъ онова, което бѣxa получили, да бѫде отлжченъ. (Галат. 1:8.) “Какъ тогава”,—казваше реформаторътъ, — нѣкои се осмѣляватъ да предписватъ догми по свое желание и да ни ги налагатъ като нѣща, необходими за спасение ?” (Wylie, b. 10, ch. 4.) Той показа, че декретитѣ на черквитѣ нѣматъ никакъвъ авторитетъ, когато сѫ противъ Божиитѣ заповѣди, и потвърди великия протестантски принципъ,. споредъ който “само Свещенитѣ Писания и единствено Свещенитѣ Писания” съдърѫатъ правилото за вѣpa и животъ.BC 196.1

    Този споръ, макаръ да ставаше на сравнително неизвестна и тъмна арена, ни показва, отъ какви хора се състоеше войската на реформаторитѣ. “Тѣ не бѣха нито невежи сектанти. нито шумни полемисти. Далечъ отъ това : това бѣха хора, които бѣха изучавали Божието слово и знаеха добре, какъ да управляватъ орѫжията, извадени отъ арсенала на Библията. По ученостьта си тѣ бѣха много напреднали за времето си. Когато отправимъ вниманието си върху такива блестящи центрове, като Витенбергъ и Цюрихъ, къмъ такива прочути имена, като това на Лютера, Меланхтона, Цвингли и Йеколампадъ, би могло да се каже, че тѣзи хора, като водители на движението естествено сѫ притежавали обширенъ гений и необикновени познания, но че тѣхнитѣ подчинени не сѫ били като тѣхъ. Но ако се обърнемъ къмъ тъмния театъръ на Швеция, кѫдето личатъ скромнитѣ имена на Олафъ и Лаврентий Петри — отъ учителитѣ до ученицитѣ — какво намираме ? — Учени и теолози, мѫже, които основно познаватъ цѣлата евангелска истина и които печелят лесна победа надъ софизмитѣ на римскитѣ училища и саъ новници”. (Wylie, b. 10, ch. 4.)BC 196.2

    Като розултатъ отъ диспута, кральтъ на Швеция прие реформираната вѣpa, и малко по-късно и Народното събрание се изказа въ негова полза. Новиятъ заветъ бѣ преве- денъ на шведски езикъ отъ Олафъ Петри. По желание на краля двамата братя предприеха превеждането и на Стария заветъ. Ето така Швеция се сдоби съ Библията на своя собственъ езикъ. Заповѣдано бѣ отъ Народното събрание проповѣдници да разясняватъ Писанията навсѣкѫде изъ царството, а децата въ училищата да бѫдатъ обучавани въ четене Библията.BC 196.3

    Тъмнината на невежеството и суевѣрието се разпръсваше постепенно, но сигурно подъ благословената свѣтлина на евангелието. Освободена отъ римското потисничество, нацията се издигна до такава мощь и такова величие, каквито никога още не бѣ познавала, и стана една отъ крепоститѣ на протестантизма. Единъ вѣкъ по-късно, въ едно време на най-голѣма опасность, този малъкъ и дотогава слабъ народъ бѣ единствениятъ въ Европа, който се осмели да простре спасителна рѫка и се притече въ помощь на Германия презъ ужаснитѣ борби на тридесетгодишната война. Цѣла северна Европа изглеждаше, че отново бѣ потисната отъ тиранията на Римъ. И именно шведскитѣ армии бѣха онѣзи, които помогнаха на Германия да отблъсне вълната на папския успѣхъ, да извоюва търпимость за протестантитѣ, калвинисти и лютерани, и да възвърне свободата на съвестьта въ ония страни, които бѣха приели реформацията.BC 197.1

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents