Епизод 6—Хусъ и Йеронимъ.

Въ Чехия евангелието бѣшe занесено още презъ деветото столѣтие. Библията бѣ преведена и богослужението се държеше на роденъ езикъ Но съ нарастването на папската сила словото Божие биваше все повече помрачавано. Григорий VII, чиято цель бѣше да смирява гордостьта на царетѣ, показваше сѫщо голѣма ревность да поробва народигѣ. Той издаде единъ едиктъ, който забраняваше извършване богослужението на чешки езикъ. Па пата обяви, че “на Всемогѫщия е угодно богослужението да става на непознатъ езикъ, и че много злини и ереси сѫ възникнали отъ неспазването на това правило”. (Wylie, b. 3, ch. 1.) Така Римъ изгаси свѣтлината на Божието слово и народитѣ трѣбваше да живѣятъ въ тъмнина. Обаче Небето бѣшe приготвило други срѣдства за запазване Своята църква. Много валдензи и албигойци, изгонени отъ Франция и Италия чрезъ преследване, дойдоха въ Чехия. Като не смѣеха да проповѣдватъ открито, тѣ работѣxa усилено и тайно, и по този начинъ истината се запазваше отъ вѣкове на вѣкове.BC 76.1

Преди днитѣ на Хуса въ Чехия се бѣxa издигнали мѫже, които открито порицаваха църковната развала и народнитѣ пороци. Tѣxнитѣ протести бѣxa събудили общото внимание. Римското духовенство започна да се опасява и предприе преследвания надъ евангелскитѣ ученици. Принудени поради това да извършватъ богослуженията си изъ гори и планини, тѣ и тамъ бѣxa преследвани отъ солдати и мнозина бѣxa избити. Наскоро излѣзе указъ, съгласно който всички, които се отклонѣxa отъ римската вѣpa, трѣбваше да бѫдатъ изгаряни. Но жертвувайки живота си, християнитѣ отправяха погледитѣ си къмъ победата на дѣлото. Единъ отъ тѣзи, които учеха, че спасението може да се добие само чрезъ вѣpa въ разпнатия Спаситель, при умирането си заяви: “Яростьта на враговетѣ на истината сега преодолява надъ насъ, но това нѣмa да бѫде за-винаги ; измежду обикновения народъ ще се яви единъ мѫжъ, безъ сабя и безъ власть, противъ когото тѣ нѣма да усто- ятъ”. (Wylie, b. 3, ch. 1.) Времето на Лютера бѣшe още много далечъ; но вече се издигаше единъ гласъ, чието свидетелство противъ Римъ щѣше да раздвижи народитѣ.BC 76.2

Янъ Хусъ бѣшe отъ скроменъ произходъ и умѣрени нрави; той бѣше загубилъ своя баща много рано. Неговата набожна майка, която считаше възпитанието и страха Господенъ за най-ценно притежание, полагаше усилия да ги предаде на своя синъ. Хусъ учеше въ провинциалното училище, после отиде въ университета въ Прага като степендиянтъ. Майка му го придружи до тамъ; вдовица и бедна, тя не можеше да го подкрепи нито съ пари, нито съ материални блага; но, като пристигнаха до голѣмия градъ, тя колѣничи до сирака и изпроси за него благословение отъ Небесния Баща. Тя малко е съзнавала, по какъвъ начинъ щѣxa да се изпълнятъ нейнитѣ молитви.BC 77.1

Въ университета Хусъ скоро се отличи съ неуморимо прилежание и бързъ прогресъ, а безукоризнениятъ му животъ и неговата любезность му спечелиха уважението на всички. Преданъ синъ на римската църква, той тѣрсеше съ ревность духовнитѣ благословения, които тя претендираше да раздава. На единъ юбилей той отиде на изповѣдь, плати последнитѣ си и безъ туй малко пари и се присъедини къмъ процесията, за да участвува въ обещаното опрощение. Следъ свършването на университета Хусъ стана свещеникъ и бързо доби голѣма известность. Малко-по-малко той бѣ призванъ въ царския дворъ, бѣ назначенъ професоръ, а после и ректоръ въ университета, кѫдето бѣше свършилъ своитѣ науки. Въ нѣколко само години този, който се бѣше училъ съ университетски срѣдства, стана славата на своята страна, а неговото име бѣ разнасяно по цѣла Европа съ голѣма почитъ.BC 77.2

Обаче въ друга область трѣбваше да почне Хусъ ре-форматорското си дѣло. Нѣколко години следъ получаване свещенически санъ, той бѣ назначенъ проповѣдникъ въ Витлеемската църква. Основательтъ на тази църква считаше като много важно проповѣдването на Свещенитѣ Писания на народенъ езикъ. Въпрѣки съпротивата на Римъ, тази практика не бѣше съвсемъ изоставена въ Чехия. Но пакъ незнанието на Божието слово бѣшe голѣмо, и найзли пороци царуваха въ всички класи на обществото. Хусъ безтрашно възстана срещу тѣзи злини, обръщайки се къмъ Божието слово, за да разясни принципитѣ на чистотата и на истината, които то учеше.BC 77.3

Единъ гражданинъ на Прага, който трѣбваше по-късно да се свърѫе тѣcнo съ Хуса, Иеронимъ, бѣшe донесълъ, при връщането си отъ Англия трудоветѣ на Виклифа. Отъ друга страна кралицата на тази страна, бохемска принцеса, последователна на Виклифа, бѣшe спомогнала за широкото разпространение на трудоветѣ му въ своята родна страна. Хусъ ги чете съ интересъ, и убеденъ, че тѣхниятъ авторъ бѣше единъ искренъ християнинъ, той достигна до тамъ, да приеме съ жарь реформитѣ, които той предлагаше. Безъ да знае, Хусъ бѣше вече влѣзълъ въ единъ пѫть, който трѣбваше да го изведе далечъ отъ Римъ.BC 77.4

Приблизително по онова време въ Прага дойдоха отъ Англия двама чужди учени, които бѣха получили свѣтлината, и които идѣха да я разпръснатъ въ тази далечна страна. Като нападаха открито върховното владичество на папата, тѣ наскоро бѣха заставени отъ властитѣ да замлъкнатъ; но не жалаейки да напуснатъ своето дѣло, тѣ го подхванаха по другъ начинъ. Тъй като бѣха не само проповѣдници, но и добри художници, тѣ се възползваха отъ своя талантъ, и изрисуваха върху една стена, достѫпна за цѣлата публика, две картини. Едната представяше влизането на Исуса въ Йерусалимъ, “кротъкъ, възседналъ на ос-лица” (Мат. 21:5) и придруженъ отъ Своитѣ ученици, полубоси и съ грубо облѣкло. Върху другата се виждаше папска процесия: папата, облѣченъ въ своитѣ най-богати одежди, съ триетажна корона на глава, възседналъ върху великолепно украсенъ конь, предшествуванъ отъ трѫбачи и последванъ отъ облѣчени въ ослепителенъ разкошъ кардинали.BC 78.1

Това бѣ проповедь, която привлѣче вниманието на всички класи на обществото. Тълпи се събираха предъ тѣзи картини, поучението на които всѣки разбираше. Мнозина бѣха дълбоко поразени отъ контраста, сѫществуващъ между смирението на Учителя и гордостьта на папата, тъй наречения Неговъ служитель. Поради голѣмото вълнение, което произлѣзе въ Прага, чужденцитѣ отсѫдиха за благоразумно за своя сигурность да се отдалечатъ. Но урокътъ, който тѣ бѣха дали, не бѣ забравенъ. Тѣхнитѣ картини поразиха Хуса и го заставиха да изучи по-грижливо Светото Писание и писанията на Виклифа. Макаръ да не бѣше още подготвенъ да приеме всички застѫпени отъ Виклифа реформи, Хусъ виждаше по-ясно истинския характеръ на папството, и съ по-голѣма ревность порицаваше гордостьта, амбицията и покварата на духовенството.BC 78.2

Отъ Чехия свѣтлината мина въ Германия. Поради неспокойствията въ Пражкия университетъ хиляди германски студенти го напуснаха. Много отъ тѣхъ бѣха получили чрезъ Хуса първото си запознаване съ евангелието и при завръщането си тѣ го разпространяваха въ своето отечество.BC 78.3

Известието за дѣлото въ Прага бѣ занесено въ Римъ. Скоро Хусъ бѣ повиканъ да се яви предъ папата. Да се покори, значеше да отиде на явна смърть. Царьтъ и цари- цата на Бохемия, университетътъ и благородницитѣ се обединиха въ молба до понтифекса, да позволи Хусъ да остане въ Прага и да отговори на Римъ чрезъ пратеникъ. Вмѣсто да приеме молбата, папата самъ се зае съ разследването, осѫди Хуса и обяви града Прага за анатемосанъ.BC 78.4

Въ онова време произнасянето на подобна присѫда възбуждаше голѣмъ смутъ въ всички сърдца. Церемониитѣ, които го придружаваха, бѣха нагласени да предизвикатъ ужасъ въ народа, който считаше папата като представитель на самия Богъ, държащъ ключоветѣ на небе и адъ и притежаващъ власть да раздава временни и духовни присѫди. Вѣрваше се, че небеснитѣ порти сѫ затворени за анатемосанитѣ страни, и че докато папата благоволи да оттегли анатемата, мъртвитѣ сѫ изключени отъ обиталищата на блаженството. Въ знакъ на това ужасно нещастие, всички религиозни служби бѣха преустановени. Църквитѣ бѣха затворени. Сватбитѣ ставаха въ църковния дворъ. Умрѣлитѣ, чието погребение въ осветената земя бѣ забранено, се погребваха безъ религиозна церемония, било въ гробищата, било въ полетата. Поразявайки така въображението, Римъ се опитваше да завладѣе човѣшкитѣ съвѣсти.BC 79.1

Възбуждението въ Прага бѣ голѣмо. Много хора обвиняваха Хуса като причина за тѣхнитѣ нещастия и настояваха да бѫде предаденъ на папата. За да утиши бурята, реформаторътъ се оттегли за известно време въ родното си село. Тбй писа на своитѣ приятели въ Прага: “Знайте, обични приятели, че азъ се оттеглихъ изсрѣдъ васъ, за да следвамъ Христовото предупреждение и примѣръ, та да не давамъ случай на злитѣ да си навлѣкатъ вѣчна гибель, и да не ставамъ причина за скръбь и гонение на добритѣ. Азъ се оттеглихъ, за да не амбицирамъ безбожнитѣ свещеници и да не ми забранятъ съвсемъ проповѣдьта на Божието слово, и не допущамъ, че вие ше се отречете отъ божествената истина, за която съ Божията подкрепа съмъ готовъ да умра”. (Bonnechose, “The Reformers before the Reformation”, Vol. 1, p. 87. ed. 1844.) Хусъ не прекрати трудоветѣ си, но обхождаше околноститѣ и проповѣдваше на жаднитѣ тълпи. Така мѣркитѣ, които папата вземаше, за да спре разпространението на евангелието. ставаха причина да бѫде то по-популярно. “Защото ние сме силни не противъ истината, а за истината”. (2 Кор. 13:8.)BC 79.2

“Въ този периодъ на своето поприще Хусъ изглежда да е прекаралъ мѫчителна душевна борба. Макаръ черквата да искаше да го срази съ мълнии, той не бѣше отрекълъ авторитета й. За него католическата черква бѣ все още Христовата невѣста и папата бѣше Божий представитель и замѣстникъ. Хусъ се бореше противъ злоупотрѣбата на авторитета, а не противъ самия принципъ. Отъ тукъ произлизаше една ужасна борба между убежденията на разума и изискванията, на съвѣстьта. Яко авторитетътъ бѣше праведенъ и непогрѣшимъ, както той вѣрваше, защо тогава той се чувствуваше заставенъ да не му се покорява? Да се покори — той го виждаше — би било грѣхъ; но защо покорностьта предъ една непогрѣшима църква да води до такъвъ край? Това бѣше проблемата, която той не можеше да разреши; това бѣше съмнението, което всѣки моментъ го тормозѣше. Единъ день той си спомни това, което се бѣшe случило въ времето на Спасителя, когато свещеницитѣ отъ черквата, станали невѣрни, използваха законния си авторитетъ за незаконни цели. Тази мисъль го накара да приеме и да предложи на другитѣ принципа, че само ученията на Свещенитѣ Писания, приети чрезъ разума, трѣбва да служатъ за водачи на нашитѣ съвѣсти ; или, съ други думи, непогрешимиятъ водитель е Богъ, говорещъ чрезъ словото Си, а не църквата, говореща чрезъ своитѣ свещеници”. (Wylie b. 3, ch. 2.)BC 79.3

Следъ известно време възбуждението въ Прага утихна и Хусъ се върна въ своята църква Витлеемъ, дето поднови своитѣ проповѣди съ по-голѣма ревность и куражъ. Неговитѣ врагове, разбира се, не стояха мирно и бѣха силни, но царицата, много благородници и голѣма часть отъ народа бѣха на негова страна. Сравнявайки неговитѣ чисти учения и неговия свѣтъ животъ съ унизителнитѣ догми, които римокатолицитѣ проповѣдваха, съ алчностьта и безпѫтицата, които тѣ практикуваха, мнозина считаха за честь, да бѫдатъ на страната на реформатора.BC 80.1

До тогава Хусъ бѣше самъ; но отъ този моментъ Йеронимъ отъ Прага стана неговъ сътрудникъ. Съединени до сега въ живота, тѣ не трѣбваше да се раздѣлятъ и въ смъртьта. Радвайки се на блестящъ гений, на рѣдко красноречие и обширна ученость, Йеронимъ имаше всичко онова, което бѣ потрѣбно, за да печели народното благоволение. Но, отъ гледна точка на силенъ харахтеръ, Хусъ бѣше повеликъ. Неговото спокойно сѫждение обуздаваше буйния духъ на Йеронима, който съ истинско смирение съзнаваше достойнството му и се подчиняваше на съветитѣ му. При задружнитѣ трудове на двамата реформацията се разпространяваше още по-бързо.BC 80.2

Богъ просвѣтли умоветѣ на тѣзи избрани мѫже съ голѣма свѣтлина, откриваше имъ много грѣшки на черквата, обаче тѣ не получиха всичката свѣтлина, която трѣбваше да бѫде дадена на свѣта. Чрезъ тѣзи свои раби Богъ извеждаше народа отъ мрака, но внимателно, стѫпка по стѫпка, държайки смѣтка за многобройнитѣ и сериозни препятствия, които имаше да се преминатъ. Неприготвени да получатъ цѣлата свѣтлина назеднажъ, тѣ биха се отвър- нали отъ нея, заслѣпени като хора, които преминаватъ отъ тъмнина въ пълна обѣдна свѣтлина. Ето защо Богъ откри истината на тѣзи рѫководители въ такава мѣрка, въ която народътъ можеше да я приеме. Вѣкъ следъ вѣкъ други вѣрни работници трѣбваше да ги последватъ и да водятъ душитѣ още по-далечъ въ пѫтя на реформата.BC 80.3

Разколътъ въ църквата продължаваше. Сега трима папи се борѣха за върховенство, и тѣхнитѣ борби изпълваха християнството съ смущение и престѫпление. Недоволни отъ фучащи анатеми, кандидатитѣ за папския престолъ прибѣгнаха до свѣтски орѫжия Всѣки отъ тѣхъ се стремѣше да си осигури армия, а тъй като това изискваше голѣми суми, тѣ пуснаха въ продажба, съ тази цель, длъжности, благоволения и духовни дарби на църквата. (Вижъ приложението.) Свещеницитѣ, следвайки примѣра на началството си, прбѣгнаха до симонйя, било за да смирятъ своитѣ съперници, било за да засилятъ собствената си власть. Съ ежедневно нарастваща смѣлость Хусъ гърмѣше противъ пророцитѣ, които се търпѣха въ името на религията, и народътъ открито обвиняваше римскитѣ водители на църквата като причина за бедствията, които отрупваха христи-янството.BC 81.1

Отново градътъ Прага изглеждаше да се намира предъ кървава борба. Както въ предно време, Божиятъ служитель бѣше обвиненъкато такъвъ, “който смущава израиля” (III Царе 18:17). Отново градътъ , бѣ отлъченъ отъ църквата, а Хусъ се оттегли пакъ въ родното си село. Свидетелството, тъй вѣрно известявано въ любимата му Витлеемска църква, се прекрати. Сега той трѣбваше да говори отъ една поголѣма катедра, на цѣлото християнство, преди да изгуби живота си отъ любовь къмъ истината.BC 81.2

За отстраняване злинитѣ, които смущаваха Европа, бѣ свиканъ общъ съборъ въ Констанцъ. Съборътъ бѣ свиканъ по желанието на императора Сигизмундъ, чрезъ едина отъ тримата борящи се папи, Йоанъ XXIII. Свикването на събора съвсемъ не бѣше приятно на този папа, чийто характеръ и политика не можеха да понасятъ критика. Неговиятъ личенъ животъ и неговата политика бѣха такива, че той се боеше отъ изнасянето имъ, даже отъ хора съ паднали нрави, каквито бѣха духовницитѣ отъ онова време. Обаче той не се осмѣляваше да се противопостави на волята на императора. (Вижъ Приложението.)BC 81.3

Дветѣ главни цели на събора бѣха: да се постави край на разкола въ църквата и да се изкоренятъ ереситѣ. Затова въ него бѣха призвани двамата съперници папи, а сѫщо и главниятъ разпространитель на новитѣ идеи, Янъ Хусъ. Първитѣ, вземайки въ съображение собствената си сигурность, не се явиха лично тамъ, но посрѣдствомъ пратеници. Папа Иоанъ XXIII, макаръ той да бѣ този, който свикваше събора, се яви въ Констанцъ съ голѣма загриженость, понеже подозираше тайното намѣрение на императора, да го свали отъ папския престолъ, а още се страхуваше и да не бѫде подведенъ подъ отговорность за пороцитѣ, съ които той бѣше опозорилъ папската корона, както и за злодеянията, които бѣ извършилъ, докато я получи. При все това, той влѣзе въ Констанцъ много славно, придруженъ отъ духовници отъ най-висшъ санъ и следванъ отъ шествие отъ придворни. Надъ неговата глава имаше златенъ балдахинъ, подкрепянъ отъ четири главни магистрати. Предъ него носѣха просфора, а богатитѣ костюми на кардиналитѣ и благородницитѣ увеличаваха още повече блѣсъка на кортежа. Духовенството и кардиналитѣ на града излѣзоха да го посрещнатъ и да му кажатъ добре дошелъ.BC 81.4

Въ сѫщото време другъ единъ пѫтникъ се приближаваше къмъ Констанцъ. Хусъ, съзнаващъ опасноститѣ, които го заплашваха, бѣше взелъ сбогомъ съ своитѣ приятели, като човѣкъ, който не очаква да ги види вече; той следваше своя пѫть, чувствувайки, че отива на кладата. Макаръ да бѣше получилъ охранителна грамота отъ бохемския краль, и друга такава презъ време на пѫтуването отъ императора Сигизмунда, той направи всичкитѣ си разпореждания предъ видъ въвможностьта за смъртьта си.BC 82.1

Въ едно писмо къмъ неговитѣ приятели въ Прага той пи-шеше: “Мои братя, азъ тръгвамъ съ единъ ескортъ отъ царя, за да срещна моитѣ безбройни и смъртни врагове. . . Азъ уповавамъ напълно въ Всемогѫщия Богъ и въ моя Спаситель; надѣвамъ се, че Той ще чуе моитѣ усърдни молби, че Той ще ми даде благоразумие и мѫдрость, за да мога да имъ се съпротивя, и че ще ме надари съ Своя Светъ Духъ, за да ме укрепи въ Своята истина, та да мога съ куражъ да посрещна изкушения, затворъ, а ако е нужно, и жестока смърть. Исусъ Христосъ страда за Своитѣ възлюбени, тогава трѣбва ли да се очудваме, че Той ни е оставилъ Своя примѣръ, за да можемъ и ние сами да понесемъ съ търпение всички нѣща за нашето собствено спасение? Той е Богъ, ние сме Негови създания; Той е Господь, а ние сме Негови слуги; Той е Учительтъ на свѣта, ние — нищожни смъртни; Той нѣма нужда отъ нищо, а ние се нуждаемъ отъ всичко; Той пострада — защо да не пострадаме и ние, особено пъкъ, когато страданието е за насъ пречистване? . . И така, обични приятели, ако моята смърть трѣбва да послужи за Негова прослава, молете се, щото тя да дойде скоро и Той да ми помогне да понеса съ твърдость всички бедствия. Но ако е по-добре да се завърна между васъ, нека се молимъ Богу, щото да се върна безъ петно отъ този съборъ, т. е. да не потъпча нищо отъ истината на евангелието, но да оставя на моитѣ братя ,добъръ примѣръ за следване. Може би вие да не видите вече лицето ми въ Прага; но ако волята на всемогѫщия Богъ позволи да се върна при васъ, тогава нека да напредваме съ сърдца, по-затвърдени въ познанието и въ любовьта на Неговия законъ”. (Bonnechose, Vol. 1, pp. 147. 148.)BC 82.2

Въ едно друго писмо, отправено къмъ единъ свещеникъ, който бѣше станалъ ученикъ на евангелието, Хусъ говори съ дълбоко смирение за своитѣ слабости, обвинявайки себе си, че съ задоволство е носилъ богати дрехи и е прахосвалъ часове въ безполезни занимания. После той прибавя покъртителното предупреждение: “Дано Божията слава, спасението на души и работата те заематъ, а не притежанието на блага и на наследство! Внимавай, да не би да почиташъ кѫщата си повече, отколкото душата си, употрѣби най-големи старания за духовната си постройка. Бѫби благочестивъ и смиренъ съ беднитѣ, и не прахосвай срѣдствата си за угощения. Ако не подобришъ живота си и не се въздърѫашъ отъ излишество, страхувамъ се, че ще бѫдешъ тежко наказанъ като мене. който вършехъ тия нѣща, съблазненъ отъ обичая и смутенъ отъ единъ гордъ духъ. Ти знаешъ моитѣ проповѣди, понеже си получавалъ наставленията ми още отъ детинство: затова безполезно е да ти пиша повече. Но азъ те заклевамъ въ милостьта на нашия Спаситель, да не ме следвашъ въ никоя суетность, въ която си ме виждалъ да съмъ изпадалъ”. Върху плика той бѣ прибавилъ: “Заклевамъ те, приятелю мой, да не счупвашъ този печатъ, докато не си сигуренъ, че азъ съмъ мъртъвъ”. (Bonnechose, Vol. 1, pp. 148.149.)BC 83.1

Презъ време на своето пѫтуване Хусъ навсѣкѫде виждаше доказателства, че неговото учение бѣше познато надалечъ и можа да констатира благосклонностьта, на която се радваше неговото дѣло. Народътъ се тълпѣше предъ него, а въ нѣкои градове магистратитѣ го придружаваха презъ улицитѣ.BC 83.2

Пристигналъ въ Констанцъ, Хусъ се радваше отначало на пълна свобода. Папата прибави къмъ охранителната грамота на императора своята лична протекция. Но малко по-сетне, въпрѣки тѣзи многобройни и тържествени декларации, реформаторътъ бѣ арестуванъ по заповѣдь на папата и кардиналитѣ и хвърленъ въ единъ отвратителенъ затворъ. По-после той бѣ премѣстенъ въ една по-здрава крепость на другия брѣгъ на Рейнъ и задърѫанъ тамъ като затворникъ. Тази вѣроломность на папата бѣше отъ малка полза за него, защото наскоро следъ това и той биде хвърленъ въ сѫщия затворъ. (Сѫщо тамъ, стр. 247.) Обвиненъ предъ събора въ най-ниски престѫпления, между които убийство, симония, прелюбодейство и “грѣхове, непод- ходящи да се споменаватъ” (такава е декларацията на събора), Йоанъ XXIII бѣ най-сетне лишенъ отъ короната и хвърленъ въ затворъ. Враждебнитѣ папи бѣха сѫщо свалени отъ престола и новъ понтифексъ бѣ избранъ на тѣхно мѣсто.BC 83.3

Макаръ самиятъ папа да бѣ обвиненъ въ много по-голѣми злодеяния отъ ония, въ които Хусъ бѣ обвинявалъ свещеницитѣ и за които искаше реформация, все пакъ сѫщиятъ съборъ, който свали понтифекса, реши унищожението на реформатора. Хвърлянето на Хуса въ затворъ възбуди голѣмо негодувание въ Чехия. Мощни благородници отправиха къмъ събора сериозни протести срещу това посегателство. Императорътъ, който не бѣ наклоненъ да допусне нарушение на охраната, се противопостави на действията противъ Хуса. Но враговетѣ на реформатора бѣха злобни и решителни. Тѣ използваха предразсъдъцитѣ на императоръ Сигизмунда, неговитѣ страхове и ревностьта му къмъ черквата. Тѣ приведоха обширни доказателства, за да покажатъ, че не трѣбва да се пази дума, дадена на еретикъ или лице, заподозрѣно въ еретичество, макаръ то да е снабдено съ охрана на императори или царе”. (Lenfant, “History of the Council of Constance”, Vol. L, p. 516.) Така тѣ прокараха волята си.BC 84.1

Умаломощенъ отъ болесть и затворничество, — защото влажниятъ и мръсенъ въздухъ на затвора му причини треска, която насмалко щѣше да отнеме живота му, — Хусъ, най-сетне, бѣ изправенъ предъ събора. Вързанъ съ вериги, той се яви предъ императора, който му се бѣ заклелъ въ честьта и добрата си вѣра, че ще го покровителствува. Презъ време на дългия изпитъ реформаторътъ подърѫа твърдо истината, и въ присътствието на събранитѣ делегати отъ черква и държава той изрече тържественъ протестъ противъ покваритѣ на духовенството. Когато му се предложи да избере между отричането отъ учението си и смъртьта, той избра мѫченическата участь.BC 84.2

Хусъ бѣ явно подкрепенъ чрезъ благодатьта на Бога. Презъ нѣколкото седмици на страдания, които предшествуваха последната му присѫда, той се радваше на небесенъ миръ. “Азъ пиша това писмо въ затвора и въ вериги, — пишеше той на единъ приятель — очаквайки утрешната си смъртна присѫда, съ пълно довѣрие, че Богъ нѣма да ме напусне, че той нѣма да позволи, щото азъ да се откажа отъ Неговото Слово или да призная грѣшки, които ми бѣха злобно приписани отъ лоши свидетели. Когато ще се срещнемъ въ щастливата вѣчность, вие ще узнаете, съ каква милость ме е удостоилъ Богъ въ моитѣ жестоки изпити“» (Bonnechose, Vol. II, p. 67.)BC 84.3

Въ своя печаленъ затворъ Хусъ предвидѣ победата на истинската вѣpa. Въ сънь той билъ върнатъ въ своята Витлеемска черква, кѫдето бѣ проповѣдвалъ евангелието, и видѣлъ папата и неговитѣ епископи, заети да изтриватъ образитѣ на Христа, които той бѣшe нарисувалъ на стенитѣ. Този сънь го наскърбилъ; но на другия день той вижда много художници, заети да подновятъ картинитѣ въ по-голѣмъ брой и съ по-хубави цвѣтове. Щомъ свършили работата си, художницитѣ, заобиколени отъ голѣма тълпа, извикали: Нека сега да дойдатъ папи и епископи! Tѣ нѣма да ги изтриятъ никога! Разправяйки съня си, реформаторътъ прибавя : “Азъ считамъ за истина, че образътъ на Христа никога вече нѣма да се заличи. Tѣ искаха да го разрушатъ ; но той ще бѫде изобразенъ наново въ всички сърдца чрезъ много по-добри проповѣдници отъ мене”. (D', Aubigne, b. 1, ch. 6.)BC 84.4

За последенъ пѫть бѣ изправенъ Хусъ предъ събора. На това многобройно и блестящо събрание присѫтствуваха императорътъ, принцоветѣ на империята, царскитѣ пратеници, кардиналитѣ, епископитѣ, свещеници и едно огромно множество народъ, дошли да видятъ събитията на деня. Отъ всички части на християнството бѣха дошли свидетели на тази първа велика жертва въ дългата борба, която трѣбваше да издействува свободата на съвѣстьта.BC 85.1

Поканенъ още еднажъ да каже последната си дума, Хусъ не се отрече, и,като отправи проницателенъ погледъ къмъ монарха, чиято дадена дума бѣ тъй позорно нарушена, той обясни: “Азъ дойдохъ на този съборъ по мое желание, подъ общественото покровителство и честната дума на присѫтствуващия тукъ императоръ”. Погледитѣ на събранието се пренесоха върху Сигизмунда.и всички видѣха какъ тъмна червенина покри императорското лице.BC 85.2

Смъртната присѫда бѣ произнесена и церемонията на лишение отъ достойнството на духовния санъ започна. Епископитѣ облѣкоха своя затворникъ въ свещеническото облѣкло. Обличайки дрехата, Хусъ каза: “Нашиятъ Господь Исусъ Христосъ бѣшe облѣченъ въ бѣлa дреха, въ знакъ на унижение, когато Иродъ го представи предъ Пилата”. (Bonnechose, Vol. p. 86.) Отново поканенъ да се откаже, той отговори, обръщайки се къмъ народа : “Съ какво лице бихъ погледналъ Небето ? Съ какво око бихъ могълъ да погледна множеството народъ, на които съмъ проповѣдвалъ чистото евангелие на Исуса Христа ? .. . Не, не ! Азъ ценя тѣхното спасение повече, отколкото това бедно тѣло, сега обречено на смърть”. Почнаха да събличатъ една следъ друга дрехитѣ му, и върху всѣка отъ тѣхъ епископитѣ произнасяха по едно проклятие. Сложиха върху главата му една пирамидообразна книжна корона, кѫдето бѣxa изрисувани ужасни демони, съ надписъ ,Архи-еретикъ‘, а прелатитѣ пре-дадоха душата му на демонитѣ. Обаче Янъ Хусъ, пре- давайки духа си на Бога, каза високо : “Азъ нося съ радость тази корона заради Тебе, о Исусе, Който за мене си носилъ търненъ вѣнецъ !”BC 85.3

Тогава той бѣ предаденъ на свѣтскитѣ власти и заведенъ на мѣстото на екзекуцията. Огромна процесия отъ военни, свещеници и блестящо облѣчени епископи, придружени отъ жителитѣ на Констанцъ, го следваше. Когато Хусъ бѣше завързанъ на кладата и всичко бѣ готово за подпалване огъня, мъченикътъ бѣ поканенъ още еднажъ да се отрече отъ заблудитѣ си. “Отъ какви заблуждения трѣбва да се отрека ? — каза Хусъ. — Азъ не се чувствувамъ въ нищо виновенъ. Призовавьмъ Бога за свидетель, че всичко, каквото проповѣдвахъ и писахъ, имаше за цель да изтръгне душитѣ отъ грѣха и погублението, затова съ голѣма радость ще потвърдя и чрезъ кръвьта си истинитѣ, които проповѣдвахъ и писахъ”. (Wylie, b. 3, ch. 7.) Когато пламъцитѣ почнаха да го обгръщатъ, той започна да пѣе : “Исусе, Сине Давидовъ, имай милость надъ мене !” — и продължи тока, докато гласътъ му заглъхна завинаги.BC 86.1

Дори неговитѣ неприятели бѣха поразени отъ неговия героизъмъ. Единъ ревностенъ папски писатель, описвайки, мъченичеството на Хуса и на Йеронима, който умрѣ малко по-сетне, казва : “И двамата посрещнаха решително насилствената смърть. Тѣ се приготвиха за огъня, като да отиваха на сватбено тържество. Не изпуснаха никакъвъ стонъ на скръбь. Когато пламъцитѣ се издигаха, тѣ започваха да пѣятъ пѣсни, и силата на огъня едвамъ можеше да спре тѣхното пѣене”. (Wylie, b. 3, ch. 7.)BC 86.2

Когато тѣлото на Хуса бѣ напълно унищожено, събраха пепельта, заедно съ земята подъ нея, и я хвърлиха въ Рейнъ, който я отнесе въ океана. Но напусто неговитѣ неприятели си въобразяваха, че сѫ изкоренили истинитѣ, които реформаторътъ проповѣдваше. Тѣ съвсемъ не предугаждаха, че отнесената въ морето пепель щѣше да бѫде като семе, разпръснато по всичкитѣ страни на земята, и че въ страни, въ които е било непознато, то щѣше да даде богатъ плодъ отъ свидетели на истината. Гласътъ на куражъ, който се бѣ чулъ въ залитѣ на Констанцкия съборъ, трѣбваше да се отекне въ всичкитѣ следващи вѣкове. Хусъ не сѫществуваше вече, но истината, за която той умрѣ, не можа да загине. Неговиятъ примѣръ на вѣра и на постоянство трѣбваше да окуражава множества, да стоятъ твърдо за истината, въпрѣки мѫки и смърть. Неговата екзекуция откри на цѣлъ свѣтъ вѣроломната жестокость на Римъ. Враговетѣ на истината, безъ да искатъ, поощриха дѣлото, което напразно се опитваха да унищожатъ.BC 86.3

Още едни клада трѣбваше да се издигне въ Констанцъ. Кръвьта и на другъ единъ свидетель трѣбваше да се про- лѣе въ защита на истината. Сбогувайки се съ Хуса при за-минаването му за събора, Йеронимъ го увещаваше за куражъ и твърдость, увѣрявайки го, че ако попадне въ нѣкаква опасность, той ще му се притече на помощь. Щомъ чу за затварянето на реформатора, вѣрниятъ ученикъ веднага се приготви да изпълни обещанието си. Безъ охрана, придруженъ само отъ единъ другарь, той потегли на пѫть за Констанцъ. Но пристигайки тамъ, той се убеди, че се бѣше изложилъ на опасность, безъ най-малката възможность да бѫде полезенъ на Хуса. Йеронимъ побѣгна. Но по пѫтя за въ кѫщи той бѣ арестуванъ и върнатъ, окованъ въ вериги и охраняванъ отъ група войници. При първото му явяване въ събора, опититѣ му да отговори на представенитѣ обвинения противъ него бѣха посрещнати съ виковете : “Въ пламъцитѣ ! Въ пламъцитѣ !” (Bonnechose, Vol. I, p. 234.) Хвърленъ въ затвора, окованъ въ вериги, въ едно положение, което му причиняваше голѣми болки, храненъ само съ хлѣбъ и вода, Йеронимъ следъ нѣколко месеца на такъвъ режимъ заболѣ отъ опасна болесть ; неговитѣ неприятели, страхувайки се да не го изпуснатъ, смекчиха строгостьта на своитѣ заповѣди, макаръ да го оставиха цѣла година въ затвора.BC 86.4

Смъртьта на Хуса не допринесе резултатъ, който папиститѣ очакваха. Насилието надъ неговата безопасность възбуди буря отъ негодувание. За по-сигурно, съборътъ реши, вмѣсто да изгорятъ Йеронима, ако е възможно, да го принудятъ да се отрече. Той бѣ доведенъ предъ събранието, което му предложи да си избере едно отъ дветѣ : или да се отрече, или да умре на кладата. Смъртьта въ началото на неговото затворничество би била милость, въ сравнение съ ужаснитѣ преживѣни страдания, но сега, изтощенъ отъ болесть, жестокость въ затвора, мѫки на страхъ и неизвестность, отдѣленъ отъ своитѣ приятели и обез-сърдченъ отъ смъртьта на Хуса, мѫжеството на Йеронима отпадна, и той се съгласи да се покори на събора. Той се обеща, че ще се придърѫа въ католическата вѣра, и се съгласи съ решението на събора въ осѫждане учението на Виклифа и Хуса, съ изключение на “свѣтите истини”, които те учеха. (Bonnechose, Vol. II, р. 141.)BC 87.1

Чрезъ тази уговорка Йеронимъ се опитваше да заглуши гласа на съвѣстьта и да избѣгне сѫдбата си. Но въ усамотението на затвора той разбра по-добре онова, което бѣ направилъ. Куражътъ и вѣрностьта на Хуса се представиха предъ него въ противоречие съ неговия отказъ на истината. Той пренесе своитѣ мисли върху божествения Учитель, на Когото се бѣ обещалъ да служи, и Който отъ любовь къмъ него бѣ претърпѣлъ кръстна смърть. Преди отричането си, всрѣдъ всичкитѣ си страдания, Йеронимъ бѣ под- крепянъ чрезъ мисъльта за Божието благоволение ; но сега неговата съвѣсть бѣ измѫчвана отъ съмнение и угризения. Той знаеше, че преди да бѫде въ миръ съ Римъ, трѣбваше да направи нови отстѫпки ; пѫтьтъ, въ който той бѣшe влѣзълъ, можеше да свърши само при пълно вѣроотстѫпничество. Затова той взе своето решение : той нѣма да се отрече отъ своя Богъ, само за да се спаси отъ кратъкъ периодъ на страдание.BC 87.2

Скоро Йеронимъ бѣ отново изправенъ предъ събора. Неговитѣ сѫдии не бѣxa още доволни отъ неговото смирение. Жаждата имъ за кръвь, раздразнена отъ смъртьта на Хуса, изискваше нови жертви. Само чрезъ безусловно отричане на истината Йеронимъ можеше да запази живота си. Но той бѣшe се решилъ да изповѣда вѣрата си и да следва своя братъ и приятель дори до пламъцитѣ на кладата.BC 88.1

Йеронимъ оттегли по-раншното си отричане, и, като всѣки човѣкъ, осѫденъ на смьрть, той поиска позволение да се защити. Страхувайки се отъ влиянието на думитѣ му, прелатитѣ настояваха той да се задоволи да каже само, дали отрича, или признава обвиненията, насочени срещу него. Йеронимъ протестира срещу такава жестокость и несправедливость : “Вие ме държахте затворенъ триста и четиредесеть дена въ единъ ужасенъ затворъ, всрѣдъ нечистотия, смрадъ и крайни лишения отъ всичко; сега ме извеждате предъ очитѣ на моитѣ смъртни врагове, и отказвате да ме слушате... Ако вие сте наистина мѫдри хора и свѣтлина на свѣта, внимавайте, да не грѣшите срещу справедливостьта. Колкото за мене, азъ съмъ единъ слабъ смъртенъ ; моятъ животъ е отъ малка стойность, и когато ви съветвамъ да не произнасяте несправедлива присѫда, азъ говоря това не толкова за мене, колкото за васъ”. (Bonnechose, Vol II, pp. 146. 147.)BC 88.2

Най-после молбата му бѣ приета. Йеронимъ колѣничи въ присѫтствието на своитѣ сѫдии, искайки отъ Бога да направлява мислитѣ му и думитѣ му, да не позволи, той да каже нѣщо противно на истината или недостойно за своя Учигель. Надъ него въ този день се изпълни обещанието, дадено на първитѣ ученици : “Ще ви поведатъ предъ управници и царе заради Мене, и кога ви предаватъ, не се грижете, какъ или що да говорите ; защото въ оня часъ ще ви бѫде внушено, какво да кажете, защото не сте вие, които ще говорите, а Духътъ на Отца ви, Който говори за васъ”. (Матея 10 : 18—20.)BC 88.3

Думитѣ на Иеронима възбудиха удивление и възхищение дори въ враговетѣ му. Цѣла година той бѣ затворенъ въ тъменъ затворъ, въ невъзможность да чете, страдайки отъ гoлѣми физически болки и душевни терзания. А сега той представяше своитѣ доказателства съ такава яснота и сила, като да е ималъ най-благоприятна възможность за изучаване. Той обърна вниманието на своитѣ сѫдии върху дългата редица свѣти мѫже. несправедливо осъдени. Минавайки отъ една генерация на друга, той посочи мѫжетѣ, които бѣха се опитвали да въздигнатъ погинващия народъ, но съ били осъждани и отхвърляни, за да бъдатъ въ покъсни години показвани като достойни за най-голѣми почести. Дори и Самъ Христосъ бѣше осѫденъ на смърть като злодеецъ отъ единъ несправедливъ сѫдъ.BC 88.4

Въ отричането си Йеронимъ бѣше призналъ справедливостьта на присѫдата, която осѫди Хуса. Засраменъ за своята слабость, той даде блестяще свидетелство за невинностьта и свѣтостьта на мѫченика. “Азъ го познавамъ отъ детинство — каза той — това бѣше превъзходенъ човѣкъ, справедливъ и свѣтъ ; той бѣ осъденъ, въпрѣки неговата невинность. . . Азъ също съмъ готовъ да умра ; азъ нѣма да отстъпя предъ мѫкитѣ, които ми приготвятъ моитѣ неприятели и фалшиви свидетели, които ще трѣбва единъ день да дадатъ смѣтка за своитѣ клевети предъ великия Богъ, Когото нищо не може да измами”. (Bonneshose, Vol. II, p. 151.)BC 89.1

Обвинявайки себе си за това, че се бѣше отрекълъ отъ истината, Йеронимъ продължи : “Оть всичкитѣ грѣхове, които съмъ извършилъ отъ моето детинство, никой не ми тежи толкова и не ми причинява толкова душевни мѫки, колкото този, който извършихъ на това фатално мѣсто, като одобрихъ нечестивата присѫда, произнесена противъ Виклифа и противъ свѣтия мѫченикъ Янъ Хусъ, мой учитель и мой приятель. Да, отъ сърдце изповѣдвамъ и обявявамъ съ ужасъ, че азъ позорно треперѣхъ, когато, уплашенъ отъ смъртьта, порицахъ тѣхнитѣ учения. Затова азъ моля. . . Всемогѫщия Богъ да прости грѣховетѣ ми, а особено този, най-подълъ отъ всички други”. Посочвайки сѫдиитѣ, той прибави съ твърдъ гласъ : “Вие осѫдихте Виклифа и Хуса, не защото тѣ разклатиха учението на черквата, а защото порицаваха срамнитѣ дѣла на духовенството, тѣхния блѣсъкъ, тѣхната гордость и всички пороци на прелатитѣ и свещеницитѣ. Но тѣхнитѣ твърдения сѫ неопровержими и азъ ги подържамъ като тѣхъ”.BC 89.2

Треперящи отъ ярость, прелатитѣ прекѫснаха думитѣ му, викайки : “Какво друго доказателство е нужно ? Ние виждаме съ собственитѣ си очи въ него най-упорития отъ еретицитѣ !”BC 89.3

Безъ да се остави да бѫде смутенъ отъ тази буря, Йеронимъ продължи : “Що, мислите ли, че азъ се боя отъ смъртьта ? Вие цѣла година ме държахте въ окови, въ единъ отвратителенъ затворъ, по-страшенъотъ сѫщинската смърть; вие се отнасяхте съ мене по-жестоко, отколкото би ме тре- тиралъ нѣкой турчинъ, нѣкой евреинъ или нѣкой варваринъ, и моята собствена плъть изгни приживе върху коститѣ ми. Обаче азъ не се оплаквамъ, защото вопълъ не подобава на мѫжъ съ сърдце и куражъ, а само се очудвамъ на това тъй голѣмо варварство спрямо единъ християнинъ”. (Bonnechose, Vol. II, pp. 151. 153.)BC 89.4

Буря заглуши наново неговия гласъ, и Йеронимъ бѣ отведенъ въ затвора. Имаше, обаче, въ събранието личности, върху които тѣзи думи произведоха дълбоко впечатление, и които искаха да го спасятъ. Благородници отъ черквата го потърсиха въ затвора, за да го убедятъ да се подчини на събора. Представяха му най-блестящи переспективи, ако той подпише решението, взето срещу Янъ Хусъ, и се отрече отъ своето учение. Но, подобно на своя Учитель, когато Му предложиха славата на този свѣтъ, той остана непоколебимъ :BC 90.1

“Ще се отрека, — каза той, — ако чрезъ Свещеното Писание ми докажете, че то е погрѣшно”.BC 90.2

“Свещенитѣ Писания ! — извика единъ отъ неговитѣ изкусители, — трѣбва ли всѣко нещо да се сѫди съгласно тѣхъ ? Кой може да ги разбере, ако черквата не ги разясни ?” BC 90.3

“Какво чувамъ ? — извика Йеронимъ... — Нима преданията на хората сѫ по-за вѣрване, отколкото тѣзи на евангелието на нашия Спаситель ? Павелъ не увещаваше проповѣдницитѣ да слушатъ човѣшки предания, но казваше : Изпитвайте Писанията !”BC 90.4

“Еретикъ !—каза кардиналътъ, хвърляйки върху му гнѣвенъ погледъ, — азъ се разкайвамъ, задето тъй дълго те защищавахъ тука ; виждамъ, че дяволътъ е въ твоето сърдце”. (Wylie, b. 3, ch. 10.)BC 90.5

Йеронимъ бѣ осѫденъ на смърть и отведенъ на сѫщото мѣсто, кѫдето Хусъ отдаде живота си. Пѣейки и съ лице, сияещо отъ миръ и радость, отиде той до мѣстото на мѫката. Той бѣше отправилъ очитѣ си къмъ Христа, и за него смъртьта бѣше изгубила своя ужасъ. Когато палачътъ пристѫпи задъ него, за да запали огъня на кладата му, мѫченикътъ му извика : “Ела смѣло напредъ и подпали предъ мене ; ако се бояхъ, не бихъ билъ тукъ”.BC 90.6

Последнитѣ думи, които той произнесе изсрѣдъ пламъцитѣ, бѣxa тѣзи: “Господи, Всемогѫщи Баща, бѫди милостивъ къмъ мене и прости моитѣ грѣхове, защото Ти знаешъ, че азъ винаги обичахъ Твоята истина”. (Bonnechose, Vol. II, p. 168.) Гласътъ му престана да се чува, но устнитѣ му още шепнѣха молитва. Когато отъньтъ довърши дѣлото си, събраха пепельта на мѫченика съ земята подъ нея, и я хвърлиха въ Рейнъ, подобно на Хусовата.BC 90.7

Така загинаха вѣрнитѣ свидетели на живия Богъ. Но нито свѣтлината на истината, която тѣ бѣха известили, ни- то тѣхниятъ героиченъ примѣръ не пропаднаха. По-лесно би било да се спре слънцето въ своя пѫть, отколкото да се задърѫи зората, която изгрѣваше върху свѣта.BC 90.8

Екзекуцията на Хуса бѣше подигнала въ Чехия вълна на възмущение и ужасъ. Цѣлиятъ народъ чувствуваше, че реформаторътъ бѣше станалъ жертва на злобата на свещеницитѣ и на коварството на императора. Тѣ обявиха Хуса за вѣренъ носитель на истината, а събора, който реши смъртьта му — за виновенъ въ убийство. Сега Хусовитѣ учения привличаха вниманието повече, отколкото когато и да е другъ пѫть. Папски едиктъ бѣше осѫдилъ на изгаряне Виклифовитѣ писания. Оцѣлѣлитѣ отъ тѣхъ, обаче,, сега бѣха извадени отъ скривалищата имъ и изучавани въ връзка съ Библията или съ части отъ нея, които народътъ можеше да добие. По такъвъ начинъ мнозина бѣха доведени да приематъ реформираната вѣpa.BC 91.1

Убийцитѣ на Янъ Хуса не гледаха съ спокойствие победата на неговото дѣло. Папата и императорътъ съединиха силитѣ си, за да унищожатъ движението, а армиитѣ на Сигизмунда се опълчиха противъ Чехия.BC 91.2

Обаче яви се единъ освободитель, Янъ Жишка, който, въпрѣки това, че наскоро следъ обявяването на войната напълно ослѣпѣ, бѣше единъ отъ най-способнитѣ военоначалници въ своя вѣкъ, и поведе бохемцитѣ. Разчитайки на присѫтствието Божие и на правдата на дѣлото, този народъ противостоя на най-мощнитѣ войски, отправени срещу него. На много пѫти императорътъ напада Чехия съ нови сили, но само, за да претѣрпи поражение. Хусиститѣ се бѣха издигнали надъ страха отъ смъртьта, и нишо не можеше да имъ противостои. Нѣколко години по-късно храбриятъ Жишка умрѣ и бѣ заместенъ отъ Прокопий — единъ сѫщо храбъръ и изкусенъ военоначалникъ, а въ нѣкои отношения дори и по-способенъ отъ първия.BC 91.3

Узнали за смъртьта на слѣпия генералъ, неприятелитѣ на Чехия счетоха момента за удобенъ, за да спечелятъ наново загубеното отъ по-рано. Папата обяви кръстоносенъ походъ противъ хусиститѣ, и наново голѣми армии се устремиха къмъ Чехия, но само, за да бѫдатъ още единъ пѫть позорно сразени. Другъ кръстоносенъ походъ бѣ организиранъ. Въ всички католически страни на Европа се събираха пари, орѫжия, мѫже и муниции. Множества се наредиха подъ знамената на папата, сигурни, че най-сетне ще сразятъ този еретически народъ. Увѣрени въ победата, огромнитѣ множества проникнаха въ Чехия. Народътъ се събра, за да ги отблъсне. Дветѣ армии се приближаваха една къмъ друга, докато най-после само една рѣка ги дѣлѣше. “Кръстоносцитѣ бѣха много повече на брой, но вмѣсто да преминатъ рѣката и започнатъ борбата съ хусиститѣ, за което бѣха дошли тъй отъ далечъ, тѣ се задоволиха само да ги наблюдаватъ”. (Wylie, р. 3, ch. 17.) Неочаквано таинственъ ужасъ ги обзе. Безъ да бѫде поразена нито отъ единъ ударъ, тази мощна войска се разпръсна, като че сразена отъ невидима сила. Голѣмо множество бѣ изклано отъ хусиститѣ, които преследваха бѣгълцитѣ, а огромна плячка падна въ рѫцетѣ на победителитѣ, и стана така, че войната, вмѣсто да обедни, напротивъ. обогати бохемцитѣ. Нѣколко години по-късно единъ другъ папа заповѣда новъ кръстоносенъ походъ. Както и въ предшествуващия походъ, събраха се мѫже и срѣдства отъ всички католически страни на Европа. Голѣми привилегии се даваха на тѣзи, които участвуваха въ това опасно предприятие. На всеки кръстоносецъ се даряваше пълно опрощение на най-отвратителни грѣхове. На всички загинали въ борбата бѣ обещана богата небесна награда, а останалитѣ живи щѣxa да жънатъ почесть и богатства на бойното поле. Наново голѣма войска премина границата и нахлу въ Чехия. Хусиститѣ се отеглиха предъ нея, увличайки така нападателитѣ въ вѫтрешностьта на страната и карайки ги да мислятъ, че тѣ иматъ вече победата Най-после армията на Прокопия се спрѣ, обърна се къмъ врага и нападна неприятелскитѣ сили. Кръстоносцитѣ, виждайки грѣшката си, очакваха атаката. Когато прозвуча сигналътъ на наближаващата войска, преди още хусиститѣ да могатъ да се огледатъ, ноново паника облада кръстоносцитѣ. Принцове, генерали и войници хвърляха орѫжието си, разбѣгвайки се въ всички направления. Напразно паскиятъ делегатъ, водителъ на експедицията, се опитваше да събере разстроенитѣ войски. Той самъ бѣ въвлѣченъ въ вълната на бѣгълцитѣ. Поражението бѣ пълно, и огромна плячка остана въ рѫцетѣ на победителиѣ.BC 91.4

Така за втори пѫть огромна армия, изпратена отъ най-мощнитѣ европейски народи, състояща се отъ храбри, воинствени мѫже, обучени и добре въорѫжени за битка, бѣгаше предъ защитницитѣ на единъ малъкъ и слабъ народъ. Явна бѣше тука намѣсата на божествената сила. Нахлуващитѣ бѣха поразени отъ необикновенъ ужасъ. Онзи, Който бѣ унищожилъ войската на фараона въ Червеното море, Който обърна въ бѣгство мадиамцитѣ предъ Гидеона и неговитѣ триста мѫже, Който въ една нощь порази силитѣ на гордитѣ асирийци, Сѫщиятъ пакъ бѣ прострѣлъ рѫката Си, за да унищожи силата на подтисницитѣ. “Тамъ ще се оплашатъ тѣ отъ страхъ, дето нѣма страхъ, защото Богъ ще разсипе коститѣ на ония, които се опълчватъ противъ тебе. Ти ще ги посрамишъ, защото Богъ ги отхвърли”. (Псаломъ 52:6.)BC 92.1

Изгубили надежда да победятъ съ сила, черковнитѣ водители прибѣгнаха най-сетне до дипломация. Сключенъ бѣ договоръ, който привидно даваше свобода на съвѣстьта, но въ действителность ги подчиняваше на папската мощь. Бохемцитѣ предложиха четири условия за миръ съ Римъ: свободно проповѣдване на Библията и употрѣбението на родния езикъ въ богослужението; свободно право на цѣлата черква да участвува въ хлѣба и виното при причастие; изключване на духовенството отъ всѣкакви свѣтски длъжности и свѣтска власть, и въ случай на престѫпление, еднаква отговорность на клиръ и миряни предъ сѫдилищата. Духовенството най-сетне, се съгласи да приеме и подпише четирите условия на хусиститѣ, но претендирайки, правото на тѣхното обяснение, т. е. опредѣлянето на точното имъ значение. да принадлежи на събора, съ други думи, на папата и на императора”. (Wylie, b, 3 ch. 18.) На тази база бѣ сключенъ договоръ, и по този начинъ Римъ чрезъ лицемѣрие и хитрость доби онова, което не можа да получи чрезъ сила ; понеже като имаше свобода да опредѣля смисъла на членоветѣ въ договора, както и на Библията, очевидно е, че той можеше да извратява тѣхното значение и да ги тълкува по своитѣ желания.BC 92.2

Голѣма часть отъ народа, виждайки, че свободата имъ бѣ въ опасность, не можеше да се съгласи съ подписването на договора. Повдигнаха се раздори и разцепления, които дойдоха до въорѫжени конфликти. Въ тѣзи борби падна и благородниятъ Прокопий, а заедно съ него погина и свободата на Чехия.BC 93.1

Сигизмундъ, който бѣше измамилъ хуса и Йеронима, стана тогава краль на Чехия. Въпрѣки клетвата си да защищава правата на тази страна, той пожела да възстанови въ нея папството. Обаче неговата услужливость спрямо Римъ не му бѣ въ полза. Двадесетъ години неговиятъ животъ бѣ изпълненъ съ трудове и опасности. Неговитѣ войски бѣха изнурени, финансиитѣ му изчерпани отъ дълги и безплодни борби, а сега, следъ едногодишно царуване, той умрѣ, оставяйки своето кралство предъ гражданска война и завещавайки на потомството едно опозорено име.BC 93.2

Възстания, борби и кръвопролития продължиха, чужди войски нахлуха отново въ Чехия, и нацията продължи да бѫде разкѫсвана чрезъ вътрешни размирици. Тѣзи, които бѣха останали вѣрни на евангелието, бѣха подхвърлени на кърваво гонение.BC 93.3

Докато тѣхнитѣ нѣкогашни братя бѣха сключили съюзъ съ Римъ и приели неговитѣ заблуди, ония, които останаха вѣрни на старата вѣра, си образуваха една отдѣлна църква, която се нарече “църква иа съединенитѣ братя”. Тази стѫпка имъ навлѣче проклятие отъ всички страни; но тѣхната твърдость остана непоколебима. Принудени да търсятъ убѣбище въ гори и пещери, тѣ все пакъ се събираха да се молятъ Богу и да четатъ Неговото слово.BC 93.4

Пратеници, които бѣxa тайно пръснати въ разни страни, имъ донасяха, че имаше тукъ-тамъ “единични вѣрващи въ истината, нѣколко въ този градъ, нѣколко въ други, изложени, като тѣхъ, на преследване, и че всрѣдъ Алпитѣ сѫществуваше стара църква, основана на Светитѣ Писания, протестираща противъ покварата на Римъ”. (Wylie, b, 3, ch, 19.) Тази новина бѣ приета съ голѣма радость, и тѣ влязоха въ кореспонденция съ християнигѣ-валдензи.BC 94.1

Вѣрни на евлнгелието, бохемцитѣ и презъ дългата нощь на преследването продължаваха да гледатъ къмъ хоризонта, като хора, които чакатъ първитѣ лжчи на деня. “Тѣхното жребие бѣ паднало на лоши дни ... но тѣ си спомняха думитѣ на Хуса, повторени после и отъ Йоронима, че трѣбваше да мине едно столѣтие, преди да просвѣтне деньтъ. Тѣзи думи бѣxa за таборититѣ (хусиститѣ) това, което бѣxa ония на Иосифа за дванадесеттѣ племена презъ тѣхното робство: “Язъ умирамъ; но Богъ ще ви споходи, и ще ви изведе отъ тая земя”. (Wylie, b. 3, ch. 19.) “Последниятъ периодъ отъ петнадесетия вѣкъ свидетелствува за бавенъ, но сигуренъ нарастъкъ на църквитѣ на братята. Макаръ да не бѣxa свободни, тѣ все пакъ се радваха донѣкѫде на покой. Въ началото на шестнадесетия вѣкъ тѣ имаха вече около двеста църкви въ Бохемия и Моравия”. (Gillet, “Life and Times of John Huss”, 3 ed., Vol. II, p. 570.) “Толкова гo-лѣмъ бѣ остатъкътъ, който, като се бѣ избавилъ отъ опу-стошителната ярость на огънь и мечъ, можа да види зазоряването на деня, който Хусъ бѣшe предсказалъ”. (Wylie, b. 3, ch. 19.)BC 94.2