Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Великата Борба Между Христа И Сатана - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Епизод 41—Запустяването на земята.

    “Нейнитѣ грѣхове стигнаха до небето, и Богъ си спомни неправдитѣ ѝ . . . Съ чашата, съ която ви черпѣше, почерпете я двойно. Колкото се е прославила и живѣла разкошно, толкова мѫка и скърбь ѝ върнете ; понеже тя казва въ сърдцето си : седя като царица, вдовица не съмъ и скръбь нѣма да видя. Затова въ единъ день ще ѝ се струпатъ поразитѣ : смърть, жалость и гладъ, и ще бѫде изгорена въ огънь, защото силенъ е Господь Богъ, Който я сѫди. Ще я оплачатъ и ще ридаятъ за нея земнитѣ царе, които сѫ блудствували съ нея и живѣли разкошно, кога видятъ дима отъ изгарянето ѝ, като стоятъ надалечъ отъ страхъ предъ нейнитѣ мѫки и казватъ : горко ти, горко ти, велики граде Вавилоне, граде силни, защото въ единъ часъ дойде твоята осѫда !”BC 541.1

    “Търговцитѣ земни разбогатѣха отъ голѣмия ѝ разкошъ . .. ще застанатъ надалечъ отъ страхъ предъ мѫкитѣ ѝ, като плачатъ, ридаятъ и казватъ : горко ти, горко ти, граде велики, облѣченъ въ висонъ, порфира и багреница, украсенъ съ злато, драгоценни камъни и бисери, защото въ единъ часъ пропадна толкова голѣмо богатство !” (Откр. 18: 5-10. 3. 15—17.)BC 541.2

    Такива сѫ поразитѣ, които ще постигнатъ Вавилонъ въ днитѣ на посещението чрезъ Божия гнѣвъ. Тя е препълнила мѣрката на своята неправда, времето ѝ е дошло, назрѣла е за унищожение.BC 541.3

    Когато Божиятъ глась премахне пленничеството на Своя народъ, това ще бѫде едно страшно пробуждане за ония, които въ борбата на живота сѫ изгубили всичко. Презъ благодатното време тѣ бѣха заслѣпени отъ сатанинскитѣ измами и оправдаваха грѣховния си животъ. Богатитѣ парадираха съ преимуществата си предъ малцината облагодетелствувани, макаръ че сѫ спечелили богатствата си чрезъ престѫпване на Божия законъ. Тѣ сѫ пренебрегвали да хранятъ гладнитѣ, да обличатъ голите, да постѫпватъ справедливо и да обичатъ милость. Тѣ сѫ се старали да възвишаватъ себе си и да спечелятъ почитьта на съчо- вѣцитѣ си. Но сега тѣмъ е отнето всичко, което ги е правило голѣмци, и тѣ стоятъ разголени и беззащитни. Тѣ гледатъ съ ужасъ на разрушението на идолитѣ имъ, които тѣ предпочитаха предъ Твореца си. Тѣ сѫ продали душитѣ си за земни богатства и радости, а не сѫ се стремили да богатѣятъ въ Бога. Резултатътъ е : животътъ имъ е едно поражение ; удоволствията имъ сѫ се обърнали въ жлъчка (горесть), съкровищата имъ въ гнилость. Всичко, което сѫ спечелили презъ живота си, бива отнето въ единъ мигъ. Тѣ оплакватъ разрушението на кѫщитѣ си, разпръсването на натрупаното имъ злато и сребро. Но тѣхнитѣ оплаквания заглъхватъ отъ страхъ, че сами тѣ ще трѣбва да погинатъ заедно съ идолитѣ си.BC 541.4

    Безбожнитѣ биватъ изпълнени съ разкаяние, не заради грѣховното си пренебрегване на Бога и на съчовѣцитѣ си, но защото Богъ е победилъ. Тѣ се оплакватъ за тѣзи последици, но не се разкайватъ заради безбожието си. Тѣ не биха оставили неизползвано срѣдство, за да победятъ, ако можеха.BC 542.1

    Свѣтътъ вижда тъкмо човѣцитѣ, които той е подигравалъ и осмивалъ, и които е искалъ да погуби, да минаватъ невредими презъ болести, бури и земетресения. Оня, Който за престѫпващитѣ закона Му е пояждащъ огънь, е сигурна закрила на народа Си.BC 542.2

    Проповѣдникътъ, който е жертвувалъ истината, за да си спечели благоволението на човѣцитѣ, сега разбира характера и влиянието на живота си. Става явно, че едно всезнаещо око го е следило, когато е стоялъ на амвона, когато е вървѣлъ по улицитѣ или когато се е срѣщалъ при различни обстоятелства въ живота съ човѣцитѣ. Всѣко вълнение на душата, всѣки написанъ редъ, всѣка изказана дума, всѣко дѣло, чрезъ които човѣцитѣ сѫ бивали приспивани въ фалшива сигурность, сѫ били разпръснати семена, и той вижда жетвата отъ тѣхъ въ нещастнитѣ, изгубени души около него.BC 542.3

    Господь казва: “И лѣкуватъ лекомислено раната на дъщерята на Моя народъ, думайки: “миръ миръ! а миръ нѣма”. “Съ лъжа разтѫжвате сърдцето на праведника, което азъ не искахъ да разтѫжвамъ, и подърѫате рѫцетѣ на беззаконника, та той да се не обърне отъ порочния си пѫть и да не запази живота си”. (Йер. 8: 11 ; Йез. 13:22.)BC 542.4

    “Горко на пастиритѣ, които погубватъ и разпръсватъ овцитѣ на Моето паство ! .. . Ето, Азъ ще ви накажа за злитѣ ви деяния, казва Господь”. “Ридайте, пастири, и стенете, и посипете се съ пепель, вожди на стадого; защото се изпълниха днитѣ ви, за да бѫдете заклани и разпилѣни... И не ще има убѣжище за пастиритѣ и спасение — за вождитѣ на стадото”. (Йер. 23 : 1. 2 ; 25 : 34. 35.)BC 542.5

    Проповѣдници и народъ виждатъ, че не сѫ подър- жали правилни отношения съ Бога. Тѣ съзнаватъ, че сѫ упорствували противъ автора на справедливия законъ. Тѣхното неуважаване божественитѣ предписания е дало поводъ на хиляди за зло, разпри, умраза и неправда, докато земята се е обърнала въ едно обширно поле на борби, въ едно блато на гибель. Такава гледка лежи сега предъ ония, които отхвърлиха истината и подърѫаха заблудата. Никой езикъ не може да изрази копнежа, който непослушнитѣ и невѣрнитѣ изпитватъ за онова, което завинаги сѫ изгубили: за вѣчния животъ. Човѣци, които сѫ бивали уважавани отъ свѣта заради дарбитѣ и красноречието имъ, сега виждатъ тѣзи нѣща въ истинската имъ свѣтлина. Тѣ съзнаватъ, какво сѫ издействували чрезъ престѫпленията си, хвърлятъ се въ нозетѣ на ония, чиято вѣрность тѣ сѫ презирали и подигравали, и признаватъ, че Богъ ги е обичалъ.BC 542.6

    Народътъ вижда, че е билъ измаменъ. Единъ обвинява други, че той го билъ въвелъ въ погибель; обаче всички струпватъ най-горчивото осѫждение върху проповѣдницитѣ. Невѣрни пастири сѫ предсказвали приятни нѣща, карали сѫ слушателитѣ си да отхвърлятъ Божия законъ и да преследватъ ония, които сѫ искали да го пазятъ свето. Въ своето отчаяние сега тѣзи учители изповѣдватъ предъ свѣта своето измамническо дѣло. Тълпата се изпълва съ ярость. “Ние сме изгубени!” вика тя, “и вие сте причината за нашата погибель!” И тя се обръща противъ фалшивитѣ пастири. Тъкмо тия, които най-много сѫ се възхищавали отъ тѣхъ, ще изговарятъ най-ужаснитѣ проклятия надъ тѣхъ. Сѫщитѣ рѫце, които нѣкога сѫ ги увѣнчавали съ лаврови вѣнци, ще се повдигнатъ да ги погубятъ. Мечоветѣ, които трѣбваше да погубятъ Божия народъ, сега се употрѣбяватъ, за да унищожатъ неговитѣ врагове. Навсѣкѫде владѣе борба и кръвопролитие.BC 543.1

    “Шумътъ ще достигне земнитѣ краища, защото Господь се бори съ народитѣ; Той ще се сѫди съ всѣка плъть; нечестивитѣ ща предаде на мечъ”. (Йер. 25:31.) Шесть хиляди години е продължавала голѣмата борба. Божиятъ Синъ и Неговитѣ небесни пратеници сѫ се борили противъ силата на злото, за да предупреждаватъ, освѣтляватъ и спасяватъ човѣцитѣ. И сега всички сѫ взели своето решение; безбожнитѣ сѫ се напълно пресъединили къмъ сатана въ борбата противъ Бога. Дошло е времето, Богъ да възстанови авторитета на потъпкания Си законъ. Сега борбата става не само съ сатана, но и съ човѣци. “Господь се бори съ народитѣ”, “нечестивитѣ ще предаде на мечъ”.BC 543.2

    Знакътъ на освобождението е отпечатанъ върху ония, “които скърбятъ, които въздишатъ за всички гнусотии”. Сега излиза ангелътъ на смъртьта, който въ видението на Йезекииля е представенъ чрезъ въорѫженитѣ съ смъртo- носни орѫжия мѫже, които получавитъ заповѣдьта: “Убивайте; нека вашето око не жали, и не щадете; старецъ, момъкъ и девица, младенецъ и жени бийте до смърть, ала не закачайте ни едного човѣка, който има знакъ, и почнете отъ Моето светилище!” Пророкътъ казва; “И почнаха тѣ отъ тия старейшини, които бѣxa предъ Дома”. (Йез. 9:1—6.) Дѣлото на унищожението започва отъ ония, които претендираха да сѫ духовни пастири на народа. Фалшивитѣ пазачи сѫ първитѣ, които трѣбва да паднатъ. Никой не бива съжаленъ, никой — пощаденъ. Мѫже, жени, девици и деца биватъ заедно погубени.BC 543.3

    “Господь излиза отъ жилището Си, да накаже жителитѣ земни за тѣхното беззаконие”. (Ис. 26:21.) “И ето какво ще бѫде поражението, съ което Гоатодь ще порази всички народи,които сѫ воювали противъ Йерусалимъ: тѣлото на всѣкиго ще изхилѣе, докато той стои още на нозетѣ си, и очитѣ му ще се стопятъ въ длъбнатинитѣ си, и езикътъ му ще изсъхне въ устата му. Въ оня день ще произлѣзе между тѣхъ голѣмо смущение отъ Господа, тъй че единъ ще хване рѫката на другиго и ще повдигне рѫката му протовъ рѫката на ближния му”. (Зах. 14:12. 13.) Въ бѣсната борба на тѣхнитѣ собствени жестоки страсти и чрезъ ужасното изливане на неразмѣсения Божий гнѣвъ падатъ безбожнитѣ жители на земята: свещеници, началници и народъ, богати и бедни, висши и низши. “И въ оня день поразени отъ Господа ще има отъ единия край на земята до другия; тѣ не ще бѫдатъ оплакани, нито прибрани и погребени; ще бѫдатъ торъ по земното лице”. (Йер. 25:33.)BC 544.1

    При Христовото идване безбожнитѣ по цѣлата земя ще бѫдатъ изтрѣбени, поядени отъ Духа на Неговата уста и унищожени чрезъ явлението на Неговата слава. Христосъ взема Своя народъ въ Божия градъ, и на земята нѣма вече никакви жители. “Ето, Господь унищожава земята и я прави безплодна; измѣня вида ѝ и разпръсва живѣещитѣ по нея”. “Земята е опустошена до край и е съвсемъ разграбена, защото Господь изрече това слово”. “Защото тѣ престѫпиха законитѣ, измѣниха устава, нарушиха вѣчния заветъ. Затова проклятие пояжда земята, и жителитѣ ѝ търпятъ наказание; затова сѫ изгорени обитателитѣ земни”. (Ис. 24:1. 3. 5. 6.)BC 544.2

    Цѣлиятъ свѣтъ изглежда като една пустиня. Развалини отъ разрушенитѣ отъ земетресения градове и села, изкоренени дървета, груби, изхвърлени отъ морето или изтръгнати отъ самата земя скали лежатъ разпръснати по повърхностьта, докато зѣещи пропасти отбелязватъ мѣстата, кѫдето планинитѣ сѫ били изтръгнати отъ основитѣ имъ.BC 544.3

    Сега се извършва събитието, на което последната тържествена церемония въ деня на умилостивението бѣше сѣнка. Следъ като службата въ Светая светихъ бѣше привършена и израилевитѣ грѣхове бѣха отстранени отъ светилището чрезъ кръвьта на умилостивителната жертва, предъ Господа биваше доведенъ единъ живъ козелъ; и въ присътствието на народа първосвещеникътъ изповѣдваше “надъ него всички беззакония на синоветѣ Израилеви, всичкитѣ имъ престѫпления и всичкитѣ имъ грѣхове” и ги полагаше върху главата на живия козелъ. (Лев. 16:21.) По сѫщия начинъ, когато службата въ небесното свѣтилище бѫде привършена, въ присѫтствието на Бога и на светитѣ ангели и на множеството спасени грѣховитѣ на Божия народъ ще бъдатъ натоварени на сатана; той ще бѫде обявенъ виновенъ за всичкото зло, което е причинилъ. И както свободниятъ козелъ биваше изпѫденъ въ една ненаселена страна, тъй и сатана ще бѫде заточенъ на запустѣлата земя, въ една ненаселена, празна пустиня.BC 544.4

    Писательтъ на Откровението предсказва заточението на сатана, както и състоянието на хаосъ и запустение, въ което ще бѫде поставена земята, и обяснява, че това състояние ще трае хиляда години. Следь описанието на събитията при пришествието на Господа и на погинването на безбожнитѣ, пророчеството продължава: “Видѣхъ, че отъ небето слизаше ангелъ, който имаше ключа на бездната и голѣма верига въ рѫцетѣ си ; той хвана змея, древната змия, която е дяволъ и сатана — и го свърза за хиляда години; следъ това го хвърли въ бездната и го заключи, като тури печатъ върху му, за да не прелъсти вече народитѣ до свършека на хилядата години, следъ което той трѣбва да бѫде пуснатъ за малко време”. (Откр. 20 : 1 — 3.)BC 545.1

    Че изразътъ “бездна” означава земята въ едно състояние на хаосъ и тъмнина, се вижда ясно отъ други текстове отъ Писанието. Относно състоянието на земята “въ началото” библейскиятъ докладъ казва : “А земята бѣше безвидна и пуста ; тъмнина се разстилаше надъ бездната”. (Бит. 1:1.) Предсказанието ни учи, че земята ще бѫде възвърната поне наполовина въ това състояние. Относно великия день на Бога пророкъ Йеремия обяснява: “Гледамъ земята — и ето, тя е разорена и пуста, — и небесата, и нѣма на тѣхъ свѣтлина. Гледамъ планинитѣ — и ето, тѣ трелерятъ, и всички хълмове се клатятъ. Гледамъ — и ето, нѣма човѣкъ, и всички небесни птици съ отлетѣли. Гледамъ — и ето. Кармилъ е пустиня, и всичкитѣ му градове съ съсипани”. (Йер. 4:23—27.)BC 545.2

    Тукъ трѣбва да бѫде въ течение на хиляда години родината на сатана и на неговитѣ зли ангели. Ограниченъ на земята, той не ще има. достѫпъ до другитѣ свѣтове, за да искушава и прелъстя ония, които никога не съ падали въ грѣхъ. Въ този смисълъ той е свързанъ: не е останалъ никой, върху когото той да упражнява мощьта си. Той е напълно откѫснатъ отъ дѣлото на измама и гибель, което толкова много столѣтия е било неговата единствена радость.BC 545.3

    Виждайки това време на провалянето на сатана, пророкъ Исая се провиква: “Какъ падна ти отъ небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народитѣ. А въ сърдцето си думаше : ще възлѣза на небето и ще издигна престола си по-горе отъ Божиитѣ звезди и... ще бѫда подобенъ на Всевишния. Но ти си сваленъ въ ада, въ дима на преизподнята. Които те виждатъ, вглеждатъ се въ тебе, думатъ си за тебе : този ли е човѣкътъ, който земя разклащаше, царства раздрусваше, вселенната въ пустиня обърна, разрушаваше градоветѣ и пленницитѣ си не отпущаше по домоветѣ имъ?” (Ис. 4:11 — 17.)BC 546.1

    Въ течение на шесть хиляди години сатанинското дѣло на упорство правѣше свѣта да трепери. Той е, който “вселенната въ пустиня обърна и разрушаваше градоветѣ”. И той “не отпущаше” плененитѣ отъ него. Шесть хиляди години неговата тъмница е задърѫала Божия народъ, и той би го задърѫалъ тамъ вѣчно; Но Христосъ разкѫса връзкитѣ и освободи пленницитѣ.BC 546.2

    Дори самитѣ безбожни сѫ сега вънъ отъ властьта на сатана; и самъ той съ злитѣ ангели може да види действието на проклятието, което грѣхътъ донесе. “Всички царе на народитѣ, всички почиватъ съ честь, всѣкой въ своята гробница; а ти си захвърленъ вънъ отъ гробницата си, като захвърленъ клонъ . . . нѣма да се съединишъ съ тѣхъ въ гроба; защото ти разори земята си, уби народа си”. (Ис. 14: 18—20.)BC 546.3

    Въ течение на хиляди години сатана ще обикаля по запустената земя, за да гледа последицитѣ отъ своя бунтъ противъ Божия законъ. Презъ това време той страда извънредно много. Отъ неговото падение насамъ животътъ му на непрекѫсната измама е пренебрегвалъ размислянето; но сега, лишенъ отъ силата си, нему остава само още, да разглежда ролята, която той е игралъ, откакъ най-напредь се опълчи противъ управлението на Небето, и съ трепетъ и ужасъ поглежда той напредъ къмъ страшното бѫдеще, когато ще трѣбва да страда заради злитѣ си дѣла и да бѫде наказанъ заради грѣховетѣ, които е причинилъ.BC 546.4

    На Божия народъ затворничеството на сатана ще донесе радость и ликуване. Пророкътъ казва: “И въ оня день, кога Господь те отърве отъ скръбьта ти, отъ страха и отъ тежкото робство, подъ което бѣше заробенъ, ти ще подйемешъ победна пѣсень противъ вавилонския царь (който тукъ представлява сатана) и ще кажешъ: какъ изчезна мѫчительтъ — пресече се тиранията! Господь съкруши жезъла на нечестивцитѣ, скиптъра на владѣтелитѣ, който яростно поразяваше народитѣ съ неотвратни удари, гнѣвно владѣеше надъ племената съ неудърѫимо гонение”. (Ис. 14 : 3-6.)BC 546.5

    Презъ хилядата години между първото и второто въз-кресение се извършва сѫдътъ надъ безбожнитѣ. Апостолъ Павелъ посочва на този сѫдъ като на едно следваще следъ Христовото идване събитие. “Прочее, за нищо не сѫдете преди времето, докле не дойде Господь, Който и ще изнесе на ви-делина тайнитѣ на мрака и ще извади на яве намѣренията на сърдцето”. (1 Кор. 4 : 5.) Даниилъ обяснява, че когато Стариятъ по дни дойде, “сѫдъ биде даденъ на светиитѣ на Всевишния”. (Дан. 7 : 22.) По това време праведнитѣ управляватъ като царе и свещеници Божии. Йоанъ обяснява въ Откровението: “И видѣхъ престоли и седналитѣ на тѣхъ, на които бѣ дадено да сѫдятъ”. “А тѣ ще бѫдатъ свещеници на Бога и на Христа и ще царуватъ зведно съ Него хиляда години”. (Откр. 20 : 4. 6.) По това време, както Павелъ е предсказалъ, “светиитѣ ще сѫдятъ свѣта”. (1 Кор. 6 : 2.) Тѣ, заедно съ Христа, ще сѫдятъ безбожнитѣ, като сравняватъ дѣлата имъ съ книгата на закона, Библията, и решаватъ всѣки случай споредъ извършенитѣ презъ живота дѣла. Тогава наказанието, което безбожнитѣ трѣбва да претърпятъ, бива отмѣрено споредъ дѣлата имъ и се отбелязва срещу имената имъ въ книгата на смъртьта.BC 547.1

    И сатана и ангелитѣ му ще бѫдатъ сѫдени отъ Христа и Неговия народъ. Павелъ казва: “Не знаете ли, че ангели ще сѫдимъ?” (1 Кор. 6:3.) А Юда обяснява: “Ангелитѣ пъкъ, които не упазиха своето началничество, а напуснаха жилището си, запази въ вѣчни окови, въ мракъ за сѫда на великия день”. (Юда 6.)BC 547.2

    Въ края на хилядата години ще стане второто възкресение. Тогава безбожнитѣ ще бѫдатъ събудени отъ смъртьта и ще се явятъ предъ Бога, за да се извърши надъ тѣхъ писаниятъ сѫдъ. Тъй писательтъ на Откровението, следъ като е описалъ възкресението на праведнитѣ, казва: “Останалитѣ пъкъ отъ умрѣлитѣ не оживѣха, докле не свършиха хилядата години”. (Откр. 20:5.) А Исая обяснява относно безбожнитѣ, че тѣ ще бѫдатъ събрани наедно като затворници въ трапъ, ще бѫдатъ заключени въ тъмница, и следъ много дни ще бѫдатъ наказани”. (Ис. 24 : 22.)BC 547.3

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents