Епизод 29—Произходътъ на злото.

За много хора произходътъ на грѣха и причината за не-говото сѫществувание е единъ източникъ на голѣмо забъркване. Tѣ виждатъ дѣлото на гpѣxa съ неговитѣ ужасни последици на нащастия и опустошения, и се питатъ, какъ всичко това може да сѫществува подъ владичеството на Оня, Който е безконеченъ въ мѫдрость, сила и любовь. Това е една тайна, на която тѣ не могатъ да нaмѣpятъ никакво обяснение. И въ своята несигурность и въ съмнението си тѣ сѫ слѣпи за тъй ясно открититѣ въ Словото Божие и тъй сѫщественитѣ за спасението на човѣчеството истини. Има човѣци, които при изследванията си върху сѫществуванието на грѣха се опитватъ да откриятъ нѣща, които Богъ никога не е откривалъ, а поради тази причина тѣ не намиратъ и никакво разрешение на своитѣ трудности; и такива, които тогава изпадатъ отчасти въ съмнение или разни мѫдрувания, привеждатъ тѣзи трудности като извинение за това, дето отхвърлятъ думитѣ на Свещеното Писание. Други сѫ лишени отъ едно задоволително разбиране на важния въпросъ за грѣха, понеже традиционни предания и фалшиви тълкувания сѫ затъмнили ученията на Библията относно характера на Бога, за начина на Неговото управление и за принципитѣ, по които Той постѫпва съ грѣха.BC 405.1

Невъзможно е, произходътъ на грѣха да се обясни тъй, че чрезъ това да се даде едно обоснование за неговото сѫществувание. Но все пакъ, върху произхода и крайната участь на грѣха може да се знае поне толкова, че Божията справедливссть и доброта се откриватъ напълно въ начина, по който Той се отнася и постѫпва съ грѣха. Свещеното Писание не учи нищо по-ясно отъ това, че Богъ въ никой случай не е билъ отговоренъ за появяването на грѣха, и че нито едно произволно оттегляне на божествената благодать, нито нѣкакво несъвършенство въ божественото управление сѫ дали поводъ за появата на единъ бунтъ. Грѣхътъ е единъ натрапникъ, за чиято поява ние не можемъ да дадемъ никаква причина. Той е таинственъ, необяснимъ; да го извиняваме, значи да го защищаваме. Ако за него би могло да се намѣри оправдание или да се посочи причина за сѫществуванието му, той би престаналъ да бѫде грѣхъ. Нашето единствено обяснение за гpѣxa е това, което дава Словото Божие: той е “престѫпване на закона” ; той е прилагането на единъ принципъ, който стои въ вражда съ великия законъ на любовьта, който образува основата на божественото управление.BC 405.2

Преди злото да бѣше намѣрило входъ, въ цѣлата вселенна владѣеха миръ и радость. Всичко се съгласуваше напълно съ волята на Твореца. Любовьта къмъ Бога бѣшe възвишена надъ всичко, любовьта къмъ ближния — безпристрастна; Христосъ, Словото, единородниятъ Божий Синъ, бѣшe едно съ Вѣчния Баща — едно въ природа, въ характеръ и въ проявата си — единственото сѫщество въ цѣлата вселенна, което бѣшe напълно посветено въ всички планове и намѣрения на Бога. Чрезъ Христа действуваше Отецъ при сътворението на всички небесни сѫщества. “Чрезъ Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо ; било престоли, било началства, било власти”. (Кол. 1:16.) И цѣлото небе засвидетелствуваше вѣрность и послушание на Христа и на Отца”.BC 406.1

Тъй като законътъ на любовьта бѣшe основата на Божието управление, блаженството на всички сътворени сѫщества зависѣше отъ тѣхното съвършено съгласие съ възвишенитѣ принципи на справедливостьта. При всички Свои създания Богъ гледа на проявата на любовьта и на вѣpностьта, която отговаря на едно разумно оценяване на Неговия характеръ. Нему не е прията вѣрность, проявявана по принуждение, и Той дава на всички сѫщества свободна воля, за да могатъ тѣ да Му принасятъ доброволна служба.BC 406.2

Но имаше единъ, който предпочете да изврати тази свобода. Грѣхътъ се появи за пръвъ пѫть у оня, който, следъ Христа, бѣше най-много почетенъ отъ Бога, и който стоеше най-високо между небеснитѣ жители по сила и слава. Преди своето падение Люциферъ бѣшe първиятъ отъ ангелитѣ закрилници, светъ и непороченъ. “Тъй казва Господь Богъ: ти си печатъ на съвършенство, пълнота на мѫдрость и вѣнецъ на красота”. “Ти бѣшe помазанъ херувимъ, за да ocѣнявашъ, и Азъ те поставихъ за това ; ти бѣшe на свѣтата Божия планина, ходѣшe посрѣдъ пламъци. Ти бѣшe съвършенъ въ пѫтищата си отъ деня, когато бѣ сътворенъ, докле не се намѣри въ тебе беззаконие”. (Йез. 28: 12—15.)BC 406.3

Обичанъ и почитанъ отъ всички ангели, Люциферъ мо-жеше да остане въ Божието благоволение и да употрѣби всич-китѣ си дарби за благословение на другитѣ и за прослава на своя Творецъ. Но пророкътъ казва: “Отъ хубостьта ти се възгордѣ сърдцето ти, отъ тщеславието си ти погуби мѫдростьта си”. (Йез. 28 :?17.) Малко по малко Люциферъ до- пустна да се появи у него склонность къмъ себевъзвишение: ..Понеже ти туряшъ твоя умъ наравно съ Божия умъ”. “А въ сърдцето си думаше: . . . ще издигна престола си погоре отъ Божиитѣ звезди и ще седна на планината въ събора на боговетѣ . . . ще възлѣза въ облачнитѣ висини, ще бѫда подобенъ на Всевишния”. (Йез. 28 : 6; Ис. 14 : 13. 14 ) Вмѣсто да се стреми чрезъ преданостьта и вѣрностьта на творенията, да възвишава Бога надъ всичко, стремежътъ на Люцифера бѣше да спечели тѣхната служба и вѣрность за себе си. И като пожела славата, която безкрайниятъ Богъ бѣше отдалъ на Своя Синъ, този князъ надъ ангелитѣ се стремѣше къмъ една власть, която трѣбваше да притежава и упражнява само Христосъ.BC 406.4

Цѣлото небе намираше радость въ това, да отражава славата на Твореца и да възхвалява Неговата правда. И докато Богъ бѣше почитанъ по този начинъ, всичко бѣше пълно съ миръ и радость. Но сега единъ фалшивъ тонъ наруши небесната хармония. Себевъзвишението и неговото служение, които сѫ противъ плана на Твореца, пробудиха предчувствия за нещастието въ духоветѣ, за които прославата на Бога бѣше най-висшето нѣщо. Небесниятъ съветъ обсѫждаше този случай съ Люцифера. Божиятъ Синъ представи величието, добротата и справедливостьта на Твореца и светата и непроѣнима сѫщность на Неговея законъ. Самъ Богъ е въдворилъ небесния редъ и Люциферъ щѣше да презре своя Творецъ и самъ да се тласне въ погибель, ако се отклонѣше отъ него. Но даденото съ безкрайна любовь и милость предупреждение възбуди у него само духъ на съпротива. Люциферъ се остави да бѫде завладѣнъ отъ ревность срямо Христа и стана още по-решителенъ.BC 407.1

Гордостьта за негово величие подхранваше желанието му за върховна власть. Оказанитѣ на Люцифера високи почести не бѣха признати отъ него като даръ Божий и не събуждаха въ него никакво чувство на благодарность къмъ Твореца. Той се осланяше на своята слава и високо положение и се стремѣше да стане равенъ на Бога. Небеснитѣ множества го обичаха и почитаха. Ангелитѣ изпитваха радость при изпълнението на неговитѣ нареждания, а той бѣше надаренъ повече отъ всички тѣхъ съ мѫдрость и слава. Но все пакъ Божиятъ Синъ бѣше признатиятъ Небесенъ Князъ, едно съ Отца по сила и власть. Христосъ вземаше участие въ всички Божии планове, когато Люциферъ не бѣше тъй дълбоко посветенъ въ божественитѣ намѣрения. “Защо”, питаше се този мощенъ ангелъ, “Христосъ да има надмощие? Защо да бѫде Той по такъвъ начинъ предпочетенъ предъ Люцифера ?”BC 407.2

Напущайки мѣстото си на непосрѣдствена близость съ Бога, Люциферъ отиде и започна да сѣе духа на недовол- ство всрѣдъ ангелитѣ. Докато вършеше дѣлото си въ тайнствена прикритость и известно време прикриваше истинската си цель подъ вида на страхопочитание предъ Бога, той се стараеше да възбуди недоволство върху даденитѣ на небеснитѣ сѫщества закони, като имъ обясняваше, че тѣ имъ налагали ненужни ограничения. Той твърдѣше, че ангелитѣ, понеже били по природа свети, трѣбвало да бѫдатъ послушни и на внушенията на собствената си воля. Той се опитваше да спечели съчувствие за себе си, като представяше, че ужъ Богъ постѫпилъ съ него несправедливо, като отдалъ на Христа най-висока почесть. Той представяше, че не се стремѣлъ къмъ себевъзвишение, като търсѣлъ по-голѣма власть и почесть, но че чрезъ това искалъ да осигури свобода за всички небесни жители, за да можели тѣ по такъвъ начинъ да постигнатъ една по-висока степень на сѫществувание.BC 407.3

Богъ дълго понасяше Люцифера съ голѣма милость. Той не го понижи отъ неговото високо положение веднага, щомъ този започна да посѣва духа ни недоволството, дори не и тогава, когато разпространяваше фалшивитѣ си претенции между вѣрнитѣ ангели. Той бѣ търпѣнъ още дълго въ небето. Постоянно му биваше предлагано прощение при условие да се разкая и подчини. Полагани бѣха старания, които само безкрайната любовь и мѫдрость можеха да измислятъ, за да му обяснятъ неговото заблуждение. До тогава въ небето не познаваха духа на недоволството. Дори самъ Люциферъ въ началото не виждаше, на кѫде бѣше тласканъ; той не познаваше истинската природа на своитѣ чувства. Чакъ когато бѣ доказано, че неговото недоволство бѣше неоснователно, той дойде до убеждението, че не е билъ правъ, че божественитѣ изисквания бѣха справедливи, и той трѣбваше да ги признае като такива предъ цѣлото небе. Ако не бѣше направилъ това, той би могълъ да избави себе си и много ангели. По това време той не бѣше се още съвсемъ отказалъ отъ подчиненостьта си спрямо Бога. Макаръ че бѣше напусналъ положението си като осѣняващъ ангелъ, все пакъ, ако се бѣше възвърналъ обратно къмъ Бога, ако бѣше призналъ мѫдростьта на Твореца и се бѣше задоволилъ да заема опредѣленото му отъ великия Божий планъ мѣсто, той отново би могълъ да бѫде поставенъ на неговата длъжность. Но гордостьта му прѣчеше да се подчини. Той защищаваше упорито своето поведение, твърдѣше, че не се нуждаелъ отъ разкаяние, и се увлѣче напълно въ голѣмата борба съ своя Творецъ.BC 408.1

Той вложи всичкитѣ сили на мощния си духъ въ заблуди, за да си спечели симпатията на ангелитѣ, които стояха подъ неговата заповѣдь; дори фактътъ, че Христосъ го бѣшe предупредилъ и съветвалъ, бѣ изкривенъ, за да го направи въ услуга на неговитѣ предателски цели. На ония, които бѣха най-тѣcно свързани съ него чрезъ пълно съ любовь довѣрие, той обясняваше, че билъ несправедливо осѫденъ, че положението му не се уважавало и свободата му била ограничена. Отъ фалшиви обяснения на Христовигѣ думи той премина къмъ изопачавания и груби неистини и обвиняваше Божия Синъ въ това, че искалъ да го унизи предъ небеснитѣ жители. Той се опитваше да предизвика спорове между себе си и вѣpнитѣ ангели. Всички, които той не можеше да подведе и напълно да притегли на своя страна, той обвиняваше въ равнодушие спрямо доброто на небеснитѣ сѫщества. Тъкмо дѣлото, което самъ той вършеше, той хвърляше въ тяжесть на ония, които останаха вѣрни на Бога. И за да даде тяжесть на обвинението си върху Божията несправедливость.той си служеше съ фалшиви обяснения на думитѣ и постѫпкитѣ на Твореца. Той целѣше да измами ангелитѣ съ хитри и невѣрни умозаключения относно Божиитѣ нaмѣpeния. Всичко, което бѣшe просто, той прикриваше въ нѣщо тайнствено и чрезъ хитри извъртвания събуждаше съмнения спрямо яснитѣ Божии изявления. Неговото високо положение въ такава тѣсна връзка съ божественото управление даваше още по-голѣма сила на неговитѣ об яснения, и много ангели бѣxa накарани да се присъединятъ къмъ него при опълчването му противъ небесното владичество.BC 408.2

Всемѫдриятъ Богъ позволи на сатана да продължи дѣлото си, докато духътъ на недоволството назрѣе въ явенъ бунтъ. Неговитѣ планове трѣбваше да се развиятъ напълно, за да можеше тѣхната истинска природа и насока да бѫде позната отъ всички. Люциферъ бѣше високо въздигнатъ като помазанъ херувимъ; той бѣше много обичанъ отъ небеснитѣ сѫщества и упражняваше голѣмо влияние надъ тѣхъ. Божието управление се простираше не само надъ всички небесни жители, но и надъ жителитѣ на всички ceѣтове, които той бѣше сътворилъ, и сатана вѣрваше, че въ случай, че можеше да привлѣче на своя страна въ бунта небеснитѣ ангели, той щѣше да извърши сѫщото и на другитѣ свѣтове. Съ гoлѣмo изкуство обясняваше той своето положение въ тоя случай и си служеше съ мними основания и измами, за да постигне нaмѣpeниятa си. Неговата сила да измамва бѣше много голѣма, и, прикривайки се въ една лъжлива мантия, той бѣше спечелилъ голѣми привилегии. Дори вѣрнитѣ ангели не можаха напълно да прозратъ въ неговия характеръ и да познаятъ, накъде извеждаше неговото дѣло.BC 409.1

Сатана бѣше тъй високо почитанъ и всички негови деяния бѣха прикривани тъй тайнствено, че бѣше трудно да се разкрие предъ ангелитѣ истинската природа на неговото дѣло. До своето пълно развитие грѣхътъ не можеше да се яви тъй лошъ, както той бѣше въ действителность. Дотогава той не бѣше ималъ никакво мѣсто въ Божията вселенна и светитѣ ангели нѣмаха никакво понятие за неговата истинска природа и лошота. Тѣ не можеха да познаятъ страшнитѣ последици, които би навлѣкло следъ себе си премахването на божествения законъ. Сатана въ началото укриваше своето дѣло, като показваше една присторена привързаность къмъ Бога. Той заявяваше, че желаялъ да допринесе за прослава на Бога, за устояването на Неговото царство и за благото на всички небесни жители. До-като възбуждаше недоволство между повѣренитѣ му ангели, той умѣеше много изкусно да си придава видъ, ужъ че желае да отстрани всѣко недоволство. Като настояваше, че трѣбвало да се направятъ нѣкакви промѣни въ заповѣдитѣ и нарежданията на Божието управление, той правѣше това под предлогъ, че тѣ били необходими, за да се запази единодушие въ небето.BC 409.2

Спрямо грѣха Богъ можеше да постѫпи само съ правда и истина. А сатана използваше това, съ. което Богъ не можеше да си послужи : лицемѣрие и измама. Той се опитваше да фалшифицира Божието слово и бѣше представилъ предъ ангелитѣ фалшиво плана на Неговото управление, като твърдѣше, че Богъ не билъ справедливъ, като възлагалъ на небеснитѣ жители закони и предписания ; че чрезъ подчинението и послушанието на Своитѣ творения Той искалъ само Себе си да възвишава. Затова както на небеснитѣ жители, тъй и на тия отъ всички свѣтове трѣбваше да се посочи ясно, че Божието управление е справедливо и законътъ му съвършенъ. Сатана си даваше видъ, че той самъ се старае за благото на вселенната. Но всички трѣбваше да разбератъ истинския характеръ на този бунтовникъ и неговитѣ сѫщински намѣрения, и затова той трѣбваше да има време, да се открие чрезъ своитѣ безбожни дѣла.BC 410.1

За разногласието, което се появи чрезъ неговото собствено държане въ небето, сатана обвини закона и управвлението на Бога. Всичкото зло, споредъ неговото обяснение, е резултатъ отъ божественото управление. Неговото намѣрение било, да подобри нарежданията на Йеова. Затова било необходимо той да покаже естеството на своитѣ изисквания и да покаже практически действието на предложенитѣ отъ него промѣни въ божествения законъ. Но собственото дѣло на сатана трѣбваше да го погуби. Още отначало той твърдѣше, че не билъ бунтовникъ; затова цѣлата вселенна трѣбваше да види измамника изобличенъ.BC 410.2

Дори и когато бѣ решено, сатана да не остане подълго въ небето, безкрайната Премѫдрость не го унищожи. Тъй като само службата отъ любовь може да бѫде приятна на Бога, то и вѣрностьта на Неговитѣ творения трѣбваше да се основава върху убеждението въ Неговата справедливость и доброта. Жителитѣ на небето и на другитѣ свѣтове, понеже не бѣxa подготвени да разбератъ природата и последицитѣ на гpѣxa, не биха могли да познаятъ справедливостьта и милостьта на Бога при унищожението на сатана. Ако нему бѣ веднага отнето сѫществуванието, тѣ щѣха да служатъ на Бога повече отъ страхъ, отколкото отъ любовь. Влиянието на измамника не би било напълно унищожено, нито духътъ на упорството би билъ всецѣло премахнатъ. Злото трѣбваше да назрѣе. За доброто на цѣлата вселенна за вѣчни времена сатана трѣбваше да разкрие по-ясно своитѣ принципи, за да можеха всички сътворени сѫщества да видятъ въ истинската свѣтлина неговитѣ обвинения противъ божественото управление и да можеха да констатиратъ безъ съмнение справедливостьта и милостьта на Бога и непромѣнимостьта на Неговия законъ завинаги.BC 410.3

Упорството на сатана трѣбваше да бѫде едно поучение за вселенната за презъ всички бѫдещи вѣкове, едно постоянно свидетелство за природата и ужаснитѣ последици на гpѣxa. Последването принципитѣ на сатана и неговото действие върху човѣцитѣ и ангелитѣ трѣбваше да посочватъ, какъвъ щѣше да бѫде плодътъ на пренебрегването на божественото всемогѫщество. Tѣ трѣбваше да сведетелствуватъ, че благополучието на всички създадени отъ Бога сѫщества зависѣше отъ сѫществуването на Божието управление и на Неговия законъ. Тъй историята на този страшенъ бунтовнически опитъ трѣбваше да бѫде едно постоянно предпазваще срѣдство за всички небесни сѫщества, което да ги пази отъ измама относно природата на престѫплението, да ги пази отъ извършването гpѣxa и отъ претърпѣването на неговото наказание.BC 411.1

До свършването на борбата въ небето голѣмиятъ бун-товникъ продължаваше да се оправдава. Когато бѣ разгласено, че той, заедно съ всички негови последователи, трѣбваше да бѫде изпѫденъ отъ мѣстото на блаженството, тогава бунтовникътъ-водитель заяви смѣло, че той презира закона на Твореца. Той продължаваше да твърди, че ангелитѣ не се нуждаели отъ никакъвъ надзоръ, но трѣбвало да бѫдатъ свободни да следватъ собствената си воля, която всѣкога щѣла да ги води правилно. Той хулѣшe божественитѣ нареждания като едно ограничение на тѣхната свобода и обясняваше, че неговото намѣрение било да наложи премахването на закона, тъй че небеснитѣ множества, освободени отъ това принуждение, да можели да достигнатъ едно по-възвишено, по-славно сѫществувание.BC 411.2

Въ пълно разбирателство сатана и неговитѣ множе- ства хвърлиха отговорностьта за тѣхното бунтовничество всецѣло върху Христа и твърдѣxa, че тѣ никога не щѣли да се опълчатъ, ако не били изобличавани. Тъй като първоначалниятъ бунтовникъ и всички негови последователи оставаха упорити и предизвикателни въ своята изневѣpa, напразно се стараеха да съборятъ Божието управление и все пакъ се представяха спрямо Бога като невинна жертва на една несправедлива власть, тѣ най-после бѣха изгонени изъ небето.BC 411.3

Сѫщиятъ духъ, който възбуди бунтъ въ небето, продължава и сега още да предизвиква упорство на земята. Сатана преследва сѫщия планъ при човѣцитѣ, както по-рано при ангелитѣ. Неговиятъ духъ владѣе и сега у чадата на непослушанието. Подобно на него и тѣ се опитватъ да разрушатъ Божия законъ и обещаватъ на човѣцитѣ свобода чрезъ престѫпването на Божиитѣ нареждания. Изобличенията на духа продължаватъ да възбуждатъ духа на умраза и на съпротива. Действуватъ ли Божиитѣ предупредителни вести върху свѣcтьтa, сатана кара хората да се оправдаватъ и да търсятъ у други съчувствие за грѣховния си животъ. Вмѣсто да поправятъ заблужденията, тѣ подхранватъ ненависть противъ този, който ги предупреждава, като че той е единствената причина за тѣхната трудность. Отъ днитѣ на праведния Авелъ до днитѣ на наше време този духъ се е проявявалъ къмъ всички, които сѫ се осмѣлявали да изобличаватъ гpѣxa.BC 412.1

Чрезъ сѫщото криво предоставяне на Божия характеръ, съ което сатана си послужи въ небето и чрезъ което Богъ бѣ счетенъ за строгъ и властолюбивъ, той подведе къмъ грѣхъ и човѣцитѣ на земята. И като имаше успѣхъ чрезъ това, той твърдѣшe, че Божиитѣ несправедливи ограничения причинили падението на човѣка, сѫщо както дали поводъ и за неговото собствено възбунтуване.BC 412.2

Но самъ Вѣчниятъ възвестява характера си като “Господь, Господь, Богъ човѣколюбиви и милосърдни, дълготърпеливи, многомилостиви и истинни, Който пази правда и показва милость въ хиляди поколѣния, Който прощава вина, престѫпление и грѣхъ, ала не оставя безъ наказание”. (Изх. 34 : 6-7.)BC 412.3

Чрезъ изпѫждането на сатана отъ небето Богъ изяви Своята справедливость и затвърди честьта на Своя тронъ. Но когато човѣкътъ съгрѣши, като се повлѣче подиръ измамитѣ на този отпадналъ духъ, Богъ показа любовьта Си чрезъ това, че отдаде единородния Си Синъ на смърть за грѣшиитѣ човѣци. Въ изкуплението се изявява характера на Бога. Кръстъгъ е за цѣлата вселенна явното и мощно доказателство, че гpѣxoвнатa постѫпка на Люцифера въ никой случай не може да бѫде стоварена въ вина на Божиета управление.BC 412.4

Въ борбата между Христа и сатана по време на земното дѣло на Исуса се разкри напълно характерътъ на голѣмия измамникъ. Нищо не би могло да лиши сатана тъй основно отъ любовьта на небеснитѣ ангели и на цѣлата подчинена вселенна, както тази жестока борба противъ Изкупителя на свѣта. Дръзката хула въ неговата покана, Христосъ да му се поклони, нахалната му дързость, да го изнесе на планинския хълмъ и на крилата на храма, коварното му намѣрение, което можеше да се познае въ предложението, Христосъ да се хвърли отъ тази шеметна височина,, непрестанната злоба, която го преследваше отъ мѣсто на мѣсто и възпламеняваше сърдцата на свещеници и на народъ, да отхвърлятъ любовьта Му, и най-после викътъ: “Разпни Го! Разпни го!” — всичко това възбуди очудването и негодуванието на вселенната.BC 413.1

Сатана подведе свѣта, да отхвърли Христа. Князътъ на злото вложи всичката си мощь и хитрость, за да погуби Исуса; понеже той виждаше, че милосърдието и любовьта на Спасителя, Неговата състрадателна нѣжность и съчувствие изявяваха на свѣта Божия характеръ. Сатана оспорваше всѣка претенция на Божия Синъ и използваше човѣци като свои орѫдия, за да изпълни живота на Спасителя съ страдания и грижи. Хитроститѣ и неистинитѣ, чрезъ които той се опитваше да спъне Христовото дѣло, проявяваната чрезъ чадата на непослушанието умраза, жестокитѣ му обвинения срещу Оня, Чийто животъ бѣше безпримѣрно служене отъ любовь, — всичко произхождаше отъ едно дълбоко вкоренено желание за отмъщение. Задържаниятъ огънь на зависть и злоба, на умраза и на отмъстителность избухна яростно срещу Божия Синъ на Голгота, докато цѣлото небе наблюдаваше събитията въ мълчаливъ ужасъ.BC 413.2

Когато голѣмата жертва бѣше принесена, Христосъ се възнесе при Отца, но все още отказваше да приеме покло-нението на ангелитѣ, преди да бѣше предложилъ на Отца молбата : “Отче, тия, които ми си далъ, желая и тѣ да бѫдатъ съ мене тамъ, дето съмъ Азъ”. (Йоанъ 17 : 24.) Тогава отъ Божия тронъ съ неизразима любовь и мощь дойде отговорътъ: “Да Му се поклонятъ всички ангели Божии!” (Евр. 1 : 6.) Нито едно петно нѣмаше върху Исуса. Следъ свършването на Неговото унижение, следъ извършването на Неговата жертва Нему бѣ дадено едно име, което е надъ всички имена.BC 413.3

Сега вината на сатана стоеше безъ извинение. Той бѣше открилъ своя истински характеръ като лъжецъ и убиецъ. Оказа се, че той щѣше да прояви въ небето сѫщия Духъ, съ който облада намиращигѣ се подъ него- ва власть човѣци, ако му бѣ позволено да управлява небеснитѣ жители. Той твърдѣше, че престѫпването на Божия законъ щѣло да донесе свобода и възвишение; вмѣсто това, оказа се, че последицитѣ бѣха само робство и израждане.BC 413.4

Сатанинскитѣ лъжливи обвинения противъ Божия ха-рактеръ и божественото управление се явиха въ истинската си свѣтлина. Той обвиняваше Бога, че Той заради собственото си възвишение изисквалъ подчинение и послушание отъ Своитѣ творения, и обясняваше, че Творецътъ, Който изискваше отъ всички други себеотрицание, Самъ не го проявявалъ, нито принасялъ нѣкаква жертва. Но сега се показа, че за спасението на падналитѣ и грѣшни човѣци Владѣтельтъ на вселенната бѣше принесълъ най-голѣмата жертва, каквато любовьта може да принесе: “защото Богъ примири свѣта съ Себе си чрезъ Христа”. (2 Кор. 5: 19.) По-нататъкъ се видѣ, че Люциферъ чрезъ желанието си за слава и върховно владичество бѣше далъ входъ на грѣха, и че Христосъ се бѣше смирилъ и бѣше станалъ по-слушенъ до смърть, за да премахне грѣха.BC 414.1

Богъ бѣше изявилъ Своето отвръщение отъ принципитѣ на упорството. Цѣлото небе виждаше както въ осѫждането на сатана, тъй и въ изкуплението на човѣка едно откровение на Неговата справедливость. Люциферъ бѣше обяснявалъ, че щомъ Божиять законъ бѣше непромѣнимъ и неговото наказание неизбѣжно, всѣки престѫпникъ щѣше да бѫде завинаги изключенъ отъ благосклонностьта на Твореца. Той твърдѣше, че грѣшниятъ човѣшки родъ не можеше да бѫде изкупенъ, и затова той билъ негова падаща му се плячка. Но смъртьта на Христа бѣше едно доказателство въ полза на човѣцитѣ, което не може-ше да бѫде оборено. Наказанието на закона падна върху Оня, който бѣше равенъ на Бога, и човѣкътъ можеше да приеме Христовата правда и чрезъ единъ животъ на покаяние и смирение да победи мощьта на сатана, както и Божиятъ Синъ я победи. Съ това Богъ се явява справедливъ и все пакъ оправдатель на всички, които вѣрватъ въ Исуса.BC 414.2

Но Христосъ дойде на тази земя не само, за да издействува изкупление за човѣка, да пострада и да умре. Той дойде, за “да прослави и възвеличи закона”. Не само, за да почитатъ жителитѣ на този свѣтъ закона, както подобава, но за да покаже на всички свѣтове въ цѣлото творение, че Божиятъ законъ е непромѣнимъ. Ако неговитѣ изисквания биха могли да бѫдатъ премахнати, тогава не би имало нужда Божиятъ Синъ да пожертвува живота Си, за да изкупи престѫплението. Христовата смърть доказва непромѣнимостьта на закона. А жертвата, на която безкрайната любовь принуди Отца и Сина, за да можеха да се спасятъ грѣшницитѣ, показва на цѣлата вселенна —тъй както нищо друго по-малко отъ този изкупителенъ планъ не би могло да го направи — ,че справедливость и милость сѫ основнитѣ принципи на закона и на управлението на Бога.BC 414.3

При окончателното извършване на сѫда ще се установи, че за грѣха нѣма никакво основание. Когато Сѫдията на цѣлата земя ще запита сатана: Защо ти се опълчи противъ Мене и Ми отне поданицитѣ на Моето царство ? — тогава причинительтъ на злото не ще може да представи никакво извинение. Всѣка уста ще бѫде затулена и бунтовническитѣ множества ща застанатъ като нѣми.BC 415.1

Докато кръстътъ на Голгота показва закона като не-промѣнимъ, той възвестява на свѣта, че смърть е заплатата на грѣха. Съ предсмъртния викъ на Спасителя: “Свърши се!” за сатана удари посмъртната камбана. Голѣмата, тъй дълго продължителна борба бѣ решена и окончателното премахване на грѣха осигурено. Божиятъ Синъ мина презъ портитѣ на смъртьта, “та чрезъ смъртьта да порази оногова, у когото е властьта на смъртьта, сиречь дявола”. (Евр. 2 : 14.) Желанието на Люцифера за себевъзвишение го бѣше накарало да каже : “Ще издигна престола си по-горе отъ Божиитѣ звезди. . . ще бѫда подобенъ на Всевишния”. Но Богъ казва : “Азъ ще те обърна въ пепель на земята. . . и нѣма да те има на-вѣки”. (Ис. 14 :13. 14 ; Йез. 28 : 18. 19.) “Защото ето, ще дойде день, пламтящъ като пещь ; тогава всички надмѣнни и ония, които постѫпватъ нечестиво, ще бѫдатъ като слама, и ще ги изгори идещиятъ день, казва Господь Саваотъ, тъй че нѣма да остави у тѣхъ ни коренъ, ни клони”. (Мал. 4 : 1.)BC 415.2

Цѣлата вселенна ще е станала свидетель на природата и последицитѣ на грѣха, и неговото съвършено изкореняване, което, ако бѣше станало веднага въ началото, би изпълнило ангелитѣ съ страхъ и би опозорило Бога, сега ще докаже Неговата любовь и ще възвеличае Неговата честь надъ всички сѫщества въ вселенната, чиято най-голѣма радость е да вършатъ Неговата воля, и въ чиито сърдца е вписанъ Неговиятъ законъ. Злото не ще се яви никога вече. Словото Божие казва : “Бедитѣ вече не ще се повторятъ”. (Наумъ 1 : 9.) Божиятъ законъ, който сатана похули като иго на робство, ще бѫде почитанъ като законъ на свободата. Изпитаното и устояло творение никога вече не ще отпадне отъ своята поданическа вѣрность спрямо Оня, Чийто характеръ се е открилъ напълно като необхватна любовь и безкрайна мѫдрость.BC 415.3