Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Великата Борба Между Христа И Сатана - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Епизод 31—Дейностьта на злитѣ духове.

    Свръзката между видимия и невидимия свѣтъ, службата на Божиитѣ ангели и дейностьта на злитѣ духове сѫ явно открити въ Библията и сѫ нераздѣлно вплетени въ човѣшката история. Хората винаги сѫ наклонни да се съмняватъ въ сѫществуването на злитѣ духове, докато све-титѣ ангели, които “сѫ провождани да служатъ на ония, които ще наследятъ спасение” (Евр. 1 : 14), биватъ считани за духове на умрѣлитѣ. Но Писанието не само учи за сѫ-ществуването на добри и зли ангели, но и привежда нео-спорими доказателства, че тѣзи не сѫ освободенитѣ отъ плъть духове на умрѣли човѣци.BC 422.1

    Още преди сътворението на човѣка имаше ангели; понеже когато се полагаха основанията на земята, утриннитѣ звезди ликуваха и всички Божии синове възклицаваха отъ радость. (Йовъ 38 : 7.) Следъ грѣхопадането бѣха изпратени ангели, за да пазятъ дървото на живота, и това бѣше, преди да бѣше умрѣлъ нѣкой човѣкъ. Ангелитѣ стоятъ по природа по-високо отъ човѣцитѣ; псалмистътъ казва: “Понизилъ си го съ малко нѣщо спроти ангелитѣ”. (Пс. 8 : 6.)BC 422.2

    Писанието ни дава сведения относно числото, мощьта и славата на небеснитѣ сѫщества, както и върху тѣхнитѣ отношения къмъ Божието управление, а сѫщо и върху тѣхната връзка съ изкупителното дело. “Господь е поставилъ Своя престолъ на небесата, и царството Му всичко обладава”. А пророкътъ казва: “Видѣхъ и чухъ гласа на много ангели около престола”. Тѣ стоятъ въ присѫтствието на Царя на всички царе, силни герои, които изпълняватъ Неговитѣ заповѣди и слушатъ гласа на Неговото слово. (Пс. 102:19—21; Откр. 5: 11.) Хиляда по хиляда и десеть хиляди по десеть хиляди бѣше числото на небеснитѣ вестители, които пророкъ Даниилъ видѣ. Апостолъ Павелъ обяснява, че числото имъ е било неизброимо. (Дан. 7 : 10; Евр. 12 : 22.) Тѣ отиватъ като Божии пратеници, ослѣпяващи въ славата си, а въ летенето си бързи “като свѣткавица.” (Йез. 1 : 14.) При вида на ангела, който се яви на Христовия гробъ, чийто видъ бѣше като свѣткавица, а дрехата му — бѣла като снѣгъ”, пазачитѣ се ужасиха отъ страхъ, “и станаха като мъртви”. (Мат. 28:3. 4.) Когато Сенахиримъ, високомѣрниятъ асириецъ, хулѣше Бога и светотатствуваше и заплашваше израиля съ погибель, “случи се презъ нея нощь: ангелъ Господенъ отиде и порази въ асирийския станъ сто и осемдесеть и петь хиляди”. “И Господь прати ангелъ, който погуби всички юнаци, главния началникъ и началницитѣ на войската на асирийския царь, и тоя се върна посраменъ въ земята си”. (4 Царе 19 : 35; 2 Лѣт. 32 : 21.)BC 422.3

    Ангели се изпращатъ съ порѫчки на милость до Божиитѣ чада : до Авраама съ обещания на благословение ; до портитѣ на Содомъ, за да спасятъ праведния Лотъ при погубването на града съ огънь ; до Илия, когато той почти умираше отъ изтощение и гладъ въ пустинята; до Елисея — съ огнена колесница и коне около малкия градъ, въ който той бѣше затворенъ отъ своитѣ врагове ; при Даниила, когато той търсѣше божествена мѫдрость въ двора на единъ езически царь, а сѫщо и когато бѣ хвърленъ плячка на лъвоветѣ ; при Петра, когато той лежеше осѫденъ на смърть въ Иродовата тъмница ; при затворницитѣ въ Филипи ; при Павла и неговитѣ придружители презъ бурната нощь въ морето ; при Корнилия, за да бѫде обърната душата му да приеме евангелието : при Петра, за да бѫде изпратенъ да занесе спасителната весть на езическия чужденецъ — по такъвъ начинъ свѣти ангели сѫ служили презъ всички вѣкове на Божия народъ.BC 423.1

    Всѣки Христовъ последователь е придружаванъ отъ единъ ангелъ-пазитель. Тѣзи небесни пазители закрилятъ праведнитѣ отъ мощьта на лукавия. Това призна и самъ сатана ; понеже той каза : “Нима току-тъй Иовъ е богобоязливъ ? Не огради ли Ти отвредъ него и кѫщата му и всичко, що той има ? (Йовъ 1 : 9. 10.) Псалмистътъ ни описва начина, по който Богъ закриля народа Си, съ думитѣ : “Ангелътъ на Господа застава около ония, които Му се боятъ, и ги избавя”. (Пс. 33 : 8.) Когато Спасительтъ говорѣше за ония, които вѣрватъ въ Него, Той каза: “Гледайте да не презрете едного отъ тия малкитѣ, защото, казвамъ ви, тѣхните ангели на небесата винаги гледатъ лицето на Моя Отецъ Небесенъ”. (Мат. 18: 10.) Опредѣленитѣ за служба на Божиитѣ чада ангели винаги иматъ достѫпъ до Него.BC 423.2

    Тъй Божиятъ народъ, макаръ и да е изложенъ на из-мамническата сила и на никога нестихващата злоба на княза на тъмнината и да е въ борба съ всички сили на злото, може да бѫде сигуренъ въ постоянната закрила на небеснитѣ ангели, а той има нужда отъ тази увѣреность. Богъ затова обеща на Своитѣ чада благодать и закрила, понеже тѣ щѣха да се сблъскватъ съ мощни инструменти на лукавия, съ неизброими, решителни и неуморими орѫдия, съ чиято злоба и мощь никой не щѣшe да остане незапознатъ или пощаденъ. Създаденитѣ отначало безгрѣшни зли духове бѣxa по природа, мощь и слава равни на свѣтитѣ сѫщества, които сега сѫ Божии пратеници. Но чрезъ грѣха тѣ отпаднаха и се съюзиха помежду си, за да обезславятъ Бога и да погубятъ човѣцитѣ. Съединени съ сатана въ бунтъ и заедно съ него изпѫдени отъ небето, тѣ презъ всички времена сѫ се борили заедно съ него въ борбата му противъ божественото върховенство. Свещеното Писание говори за тѣхния съюзъ, за тѣхното рѫководство и различнитѣ имъ нареждания, за тѣхнитѣ способности, хитрости и злитѣ имъ нападки противъ мира и щастието на човѣцитѣ.BC 423.3

    Старозаветната история споменава въ много случаи за сѫществуването и дейностьта на злитѣ духове ; но особено презъ времето, когато Христосъ живѣеше на земята, тѣ проявиха своята мощь по крайно очебиющъ начинъ. Христосъ бѣшe дошелъ, за да изпълни предначертания за изкуплението на човѣка планъ, а сатана бѣшe решилъ да наложи правото си да владѣe въ свѣта. Нему се бѣ удало да въведе идолопоклонство въ всички части на земята, съ изключение на Палестиня. Въ тази единствена страна, която не бѣше се още всецѣло отдала въ властьта на искусителя, дойде Христосъ, за да направи да изгрѣe небесната свѣтлина за този народъ. Тукъ се сблъскаха две сили въ борба за върховната власть. Исусъ простираше рѫце съ любовь и поканваше всички, да намѣрятъ въ Него прощение и миръ. Множествата на тъмнината виждаха, че тѣ не притежаваха неограничена власть и съзнаха, че тѣхната власть скоро щѣшe да се свърши, ако Христовата мисия успѣеше. Сатана бѣcнѣeшe подобно на обвързанъ лъвъ и предизвикателно манифестираше своята власть както надъ тѣлата, тъй и надъ душитѣ на човѣцитѣ.BC 424.1

    Фактътъ, че човѣци сѫ бивали завладявани отъ зли духове, е ясно показанъ въ новия заветъ. Измѫчванитѣ по този начинъ хора не бѣxa природно болни. Христосъ имаше пълно разбиране за представящитѣ Му се случаи и въ тѣхъ той виждаше непосрѣдственото присѫтствие и действие на зли духове.BC 424.2

    Единъ поразителенъ примѣръ за тѣхното число, сила и зълъ характеръ, както и за силата и милостьта на Христа, ни се дава въ библейския докладъ за излѣкуването на единъ обладанъ отъ зли духове въ Гадаринската страна. Ония нещастни обезумѣли, които бѣха напълно разюздани, скърцаха съ зѫби, запѣнваха се, бѣснуваха, изпълваха въздуха съ виковетѣ си, извършваха насилничества надъ себе си и застрашаваха всички, които искаха да се приближатъ до тѣхъ. Тѣхнитѣ окървавени и обезобразени тѣла и по- мрачениятъ имъ разсѫдъкъ представяха за княза на тъмнината приятна гледка. Единъ отъ владѣещитѣ тѣзи страдащи отъ зли духове заяви : “Легионъ ми е името, понеже ние сме много”. (Марко 5 : 9.) Въ римската войска единъ легионъ се състоеше отъ три до петь хиляди мѫже. И сатанинскитѣ пълчища сѫщо сѫ разпределѣни въ отряди, и множеството, къмъ което се числѣха тѣзи демони, не броеше по-малко отъ единъ легионъ.BC 424.3

    По заповѣдь на Исуса злитѣ духове напущаха жертвитѣ си, и тѣзи сѣдаха до нозетѣ на Исуса кротки, покорни, смислени и спокойни. А на демонитѣ бѣ позволено да на-блъскатъ едно стадо свини въ морето. За жителитѣ на Гадара тази загуба надвишаваше даденитѣ отъ Исуса благословения, и божествениятъ лѣкарь бѣ поканенъ да си отиде отъ тамъ. Това бѣше успѣхътъ, който сатана целѣше. Като приписа на Исуса вината за загубата, той пробуди себелюбивитѣ опасения на хората и ги спираше, да не слушатъ неговитѣ слова. Сатана и досега постоянно обвинява християнитѣ като причина за всички загуби, нещастия и страдания, вмѣсто да остави упрѣка да падне тамъ, кѫдето се пада : върху самия него и неговитѣ орѫдия.BC 425.1

    Но Исусовитѣ намѣрения не бѣxa осуетени. Той позволи на тѣзи зли духове да унищожатъ стадото свини като упрѣкъ противъ ония юдеи, които отглеждаха тѣзи нечисти животни заради печалба. Ако Христосъ не бѣше задърѫалъ демонитѣ, тѣ биха тласнали въ морето не само свинитѣ, но и тѣхнитѣ пазачи и собственици. За запазването на тѣзи последнитѣ, на пазачитѣ и собственицитѣ, трѣбваше да се благодари само на Неговата мощь, която Той прояви милостиво за тѣхното спасение. Още при тази случка ученицитѣ трѣбваше да видятъ жестоката власть на сатана както върху човѣци, тъй и върху животни. Спасительтъ желаеше, Неговитѣ последователи да познаятъ добре врага, противъ кого трѣбваше да се борятъ, за да не бѫдатъ измамени и победини чрезъ неговата хитрость. Сѫщо Неговата воля бѣше, жителитѣ на онази страна да видятъ силата Му, която строшава връзкитѣ на сатана и освобождава плене-нитѣ отъ него. И макаръ и самъ Исусъ да трѣбваше да си отиде отъ тамъ, все пакъ, тъй чудно избавенитѣ мѫже оставаха тамъ, за да възвестятъ милостьта на своя Благодѣтель.BC 425.2

    Свещеното Писание докладва и други примѣри отъ по-добенъ родъ. Дъщерята на една сирофиникиянка била страшно измѫчвана отъ единъ бѣсъ, който Исусъ изгонилъ съ една дума. (Марко 7: 26—30.) “Единъ отъ бѣсъ хванатъ, който бѣше слѣпъ и нѣмъ” (Мат. 12 : 22); единъ младежъ, който ималъ нѣмъ духъ, който “много пѫти го хвърляше ... и въ огънь, и въ вода, за да го погуби” (Марко 9: 17—27); бѣснуемиятъ, който, измѫчванъ отъ “нечистъ духъ” (Лука 4 : 33—36), наруши сѫботната почивка въ синагогата на Ка-пернаумъ — всички тѣзи бѣxa излѣкувани отъ състрадателния Спаситель. Почти всѣкога Исусъ се обръщаше къмъ злия духъ като къмъ едно разумно сѫщество и му заповѣдваше да излѣзе отъ жертвата си и вече да не я измѫчва. Когато поклонницитѣ въ Капернаумъ видѣxa Неговата огромна мощь, “ужасъ обзе всички, и разсѫждаваха помежду си и казваха: Какво значи това, дето Той съ власть и сила заповѣдва на нечиститѣ духове, и тѣ излизатъ?” (Лука 4 : 33 — 36.)BC 425.3

    Обладанитѣ отъ бѣсове обикновено биватъ представени, като да се намиратъ въ едно състояние на голѣми мѫки; но имаше и изключения отъ това правило. За да получатъ свърхестествена сила, нѣкои приемаха съ радость влиянието на сатана Такива, разбира се, нѣмаха никаква борба съ злитѣ духове. Къмъ тѣхъ принадлежаха тия, които притежаваха духана предсказване (врачуване); такива бѣxa Симонъ магьосникътъ, Елимасъ магьосникътъ и слугинята, която вървеше следъ Павла и била въ Филипи.BC 426.1

    Никой не стои въ по-голѣма опасность предъ влиянието на злитѣ духове отъ ония, които, пренебрегвайки опредѣленото и достатъчно свидетелство на Свещеното Писание, отричатъ сѫществуването и дейностьта на дявола и неговитѣ ангели. Докато не познаваме тѣхната хитрость, тѣ иматъ една почти неограничена привилегия налъ насъ; мнозина се подаватъ на влиянието на тѣхнитѣ внушения, мислейки, че следватъ давлението на собствената си мѫдрость. Понеже ние се приближаваме къмъ края на времето, когато сатана ще действува съ най-голѣма мощь, за да измамва и погубва, той разпространява навсѣкѫде вѣрването, че той въобще не сѫществувалъ. Това е една негова хитрость, за да прикрие себе си и начина на своето действие.BC 426.2

    Голѣмиятъ измамникъ отъ нищо не се страхува тъй, както отъ това, да не узнаемъ неговитѣ планове. За да прикрие по-добре своя истински характеръ и намерѣнията си, той е оставилъ да бѫде прецставенъ тъй, щото името му да не предизвиква по-голѣмо вълнение отъ подигравка или презрение. Нему много се харесва, да се вижда изобразяванъ като нѣкакво смѣшно или отвратително сѫщество, като нѣкaкъвъ изродъ, полу-животно, полу-човѣкъ. Нему е особено приятно да чува да се споменава името му въ шеги и подигравки отъ ония, които считатъ себе си за мѫдри и благовъзпитани.BC 426.3

    Понеже той се е присторилъ най-изкусно, затова често се повдига въпросътъ : Дали наистина има такова сѫщество? Едно доказателство за неговия успѣхъ е, че възгледи, които сѫ изобличавани отъ най-яснитѣ свидетелства на Свещеното Писание, сѫ тъй всеобщо възприети въ религиозния свѣтъ. И понеже сатана завладява най-лесно духоветѣ, които не по-знаватъ неговото влияние, Словото Божие ни дава тъй много примѣри за неговото действие и ни разкрива неговитѣ тайни сили, за да бѫдемъ внимателни предъ неговитѣ примки.BC 426.4

    Мощьта и злобата на сатана и на неговитѣ пълчища биха могли съ право да ни безпокоятъ, ако ние не намирахме прибѣжище и освобождение въ превъзходната мощь на нашия Изкупитель. Ние снабдяваме грижливо домоветѣ си съ брави и ключове, за да пазимъ имота и живота си отъ лоши човѣци, но рѣдко мислимъ за злитѣ; ангели, които постоянно търсятъ достѫпъ до насъ и срещу чиито нападки ние не можемъ съ собствена сила да се защищаваме. Ако имъ бѫде позволено, тѣ могатъ да забъркатъ ума ни, да поболѣятъ тѣлото ни и да го измѫчватъ ; да унищожатъ имотитѣ ни и да отнематъ живота ни. Тѣхната едничка радость е мизерията и гибельта. Ужасно е състоянието на тия, които се отклоняватъ отъ Божието влияние и се отдаватъ на искушенията на сатана, докато Богъ ги отдаде въ властьта на злитѣ духове. Които, обаче, следватъ Христа, сѫ винаги сигурни подъ неговата закрила. Силни ангели биватъ изпратени отъ небето, за да ги закрилятъ. Лукавиятъ не може да пробие стражата на закрилницитѣ, които Богъ е поставилъ да бдятъ надъ Неговия народъ.BC 427.1

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents