Епизод 25—Божиятъ законъ е непромѣнимъ.

“На небето се отвори храмътъ на Бога, и се яви ковчегътъ на завета Му въ Неговия храмъ”. (Откр. 11:19). Ковчегътъ на Божия заветъ е въ Светая светихъ, второто отдѣление на светилището. Въ службата въ земната скиния, която служеше “по образъ и сѣнка на небесното”, това отдѣление се отваряше само въ великия день на уми-лостивението за очистване на светилището. Затова известяването, че Божиятъ храмъ билъ отворенъ въ небето, и че въ него се е явилъ ковчегътъ на завета, посочва отварянето на Светая светихъ въ небесното светилище въ 1844 год., когато Христосъ влѣзе въ нея, за да извърши последното дѣло на помирението. Тѣзи, които следваха съ вѣра своя великъ първосвещеникъ, когато Той зае службата Си въ Светая светихъ, видѣxa ковчега на завета. Понеже бѣxa изследвали светилището, тѣ разбраха промѣната на службата на Спасителя и видѣха, че сега Той служеше предъ Божия ковчегъ и тамъ се застѫпваше съ кръвьта си за грешницитѣ.BC 355.1

Ковчегътъ въ скинията на земята съдърѫаше дветѣ каменни плочи, на които стояха написани заповѣдитѣ на Божия законъ. Ковчегътъ бѣше просто едно хранилище на плочитѣ на закона, и именно съдърѫащитѣ се въ него божествени заповѣди му даваха ценность и светость. Когато Божиятъ храмъ на небето бѣ отворенъ, въ него можа да се види ковчегътъ на завета. Въ Светая светихъ, въ небесното светилище, се пази свето божествениятъ законъ, законътъ, който бѣ изговоренъ отъ самия Богъ между гръмотевицитѣ на Синай и който бѣше написанъ съ собствения Му пръстъ на каменни плочи.BC 355.2

Божиятъ законъ въ небесното светилище е великиятъ оригиналъ, вѣрно копие на който бѣха написанитѣ на каменни плочи и отбелязанитѣ въ Мойсеевитѣ книги заповѣди. Всички, които можаха да разбератъ тази важна истина, можаха да разбератъ и свѣтостьта и непромѣнимостьта на Бо- жия законъ. Като никога до тогава познаха тѣ силата на думитѣ на Спасителя: “Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една чертица отъ закона нѣма да премине, докато всичко не се сбъдне”. (Мат. 5: 18.) Божиятъ законъ, който е едно откровение на Неговата воля, единъ отпечатъкъ на Неговото сѫщество, трѣбва да стои вѣчно като вѣренъ свидетель. И нито една заповѣдь не е премахната; ни най-малка буква или чертица не е промѣнена. Псалмистътъ казва: “Твоето слово, Господи, е навѣки утвърдено на небесата”. “Дѣлата на рѫцетѣ Му сѫ истина и сѫдъ; всички Негови заповѣди сѫ вѣрни, твърди отъ-вѣка до-вѣка, основани върху истина и правота”. (Пс. 118:89; 110:7. 8.)BC 355.3

Тъкмо въ сърдцето на десеттѣ заповѣди стои четвъртата заповѣдь, както бѣше отначало възвестена: “Помни сѫботния день, за да го светишъ; шесть дена работи и върши (въ тѣхъ) всичкитѣ си работи ; а седмиятъ день е сѫбота на Господа, твоя Богъ: недѣй върши въ него никаква работа ни ти, ни синъ ти, ни дъщеря ти, ни робътъ ти, ни робинята ти, ни волътъ ти, ни оселътъ ти, нито какъвто и да е (твой добитъкъ, нито пришлецътъ ти, който се намира въ жилищата ти; защото въ шесть дена създаде Господь небето и земята, морето и всичко, що е въ тѣхъ,. а въ седмия день си почина; затова Господь благослови съботния день и го освети”. (Изх. 20:8—11.)BC 356.1

Божиятъ Духъ повлия сърдцата на тия, които изследваха Неговото слово. Тѣмъ се наложи убеждението, че тѣ отъ незнание сѫ престѫпвали тази заповѣдь и сѫ пренебрегвали почивния день на Твореца. Тѣ започнаха да провѣряватъ основанията за почитането на първия седмиченъ день вмѣсто осветения отъ Бога день. Тѣ не можаха да намѣрятъ въ Свещеното Писание нито едно доказателство за премахването или промѣнянето на четвъртата заповѣдь; благословението, чрезъ което се освѣтяваше отначало сѫботниятъ день, никога не му е бивало отнето. Искрено бѣха търсили тѣ, да узнаятъ Божията воля и да я изпълняватъ; сега тѣ се видѣха като престѫпници на Неговия законъ. Дълбока скръбь изпълни сърдцата имъ, и тѣ доказаха вѣрностьта си къмъ Бога чрезъ това, като започнаха да пазятъ сѫботата.BC 356.2

Положени бѣха много сериозни старания, за да бѫде съборена тѣхната вѣра. Понятно бѣше, че ако земното светилище бѣше единъ отпечатъкъ на небесното, то и съхра-няваниятъ въ земния ковчегъ на завета законъ представляваше точенъ преписъ отъ закона въ небесния ; и че приемането на истината относно небесното светилище включваше въ себе си и признаването изискванията на Божия законъ, а заедно съ това и задължителностьта на съботата споредъ четвъртата заповѣдь. Тукъ лежеше тайната на горчивата и решителна съпротива срещу онова съгласно съ Писанието обяснение, което разкриваше Христовата служба въ небесното светилище. Човѣци се опитваха да затворятъ вратата, която Богъ бѣше отворилъ, и да отворятъ вратата, която Той бѣше затворилъ. Но Оня “който отваря, и никой не ще затвори, — и затваря, и никой не ще отвори”, бѣше казалъ: “Ето, дадохъ ти врата отворени, и никой не може да ги затвори”. (Откр. 3:7. 8). Христосъ бѣше отворилъ вратата, т. е. бѣше започналъ службата въ Светая светихъ. Отъ онази отворена врата въ небесното светилище се излъчи свѣтлината и показа четвъртата заповѣдь като включена въ съхранявания тукъ законъ; онова, което Богъ бѣше учредилъ, никой не можеше да го премахне.BC 356.3

Души, които бѣха приели свѣтлината върху Христовото посрѣдничество и трайностьта на Божия законъ, намѣриха, че това бѣха представени въ Откр. 14 истини. Веститѣ отъ тази глава съдърѫатъ едно тройно предупреждение (вижъ Приложението), което трѣбва да подготви жителитѣ на земята за пришествието на Господа. Съобщението: “Дойде времето на Неговия сѫдъ” сочи върху последното дѣло на Христовата служба за спасение на човѣцитѣ. То обяснява една истина, която трѣбва да бѫде възвестена, преди да е престанало посрѣдничеството на Спасителя и Той да дойде на земята, за да вземе народа Си при Себе си. Дѣлото на сѫда, който започна въ 1844 год., трѣбва да продължава до тогава, докато се опредѣли участьта на всички живи и мъртви, значи до свършването на благодатното време. За да могатъ човѣцитѣ да бѫдатъ подготвени да устоятъ при сѫда, вестьта изисква : “Бойте се отъ Бога и Му въздайте слава”, “и поклонете се на Оногова, Който е сътворилъ небето и земята, морето и воднитѣ извори”. Каква последица има приемането на тази весть, показватъ думитѣ: “Тукъ сѫ тия, които пазятъ заповѣдитѣ Божии и вѣрата въ Исуса”. За да бѫдатъ приготвени за съда, нужно е тѣ да съблюдаватъ Божия законъ. Споредъ този законъ ще се преценява характерътъ въ сѫда. Апостолъ Павелъ обяснява : “Ония, които при законъ сѫ съгрѣшили, чрезъ законъ ще бѫдатъ сѫдени . . . въ деня, когато, съгласно моето благовестие, Богъ чрезъ Исуса Христа ще сѫди тайнитѣ на човѣцитѣ”. Той казва още: “Изпълнителитѣ на закона ще бѫдатъ оправдани”. (Римл. 2 : 12—16.) Необходима е вѣра, за да може да се изпъл-нява божествениятъ законъ; понеже “безъ вѣра не е възможно да се угоди Богу”. “А всичко, що не е отъ вѣра, е грѣхъ”. (Евр. 11:6; Римл. 14 : 23.)BC 357.1

Чрезъ първия ангелъ човѣцитѣ сѫ поканени да се боятъ отъ Бога, да Му отдадатъ слава и да Му се поклонятъ като на Творецъ на небето и на земята. А за да из- пълнятъ това, тѣ трѣбва да бѫдатъ послушни на Неговия законъ. Мждрецътъ Соломонъ казва: “Бой се отъ Бога и пази Неговитѣ заповѣди, защото въ това се заключава всичко за човѣка”. (Екл. 12 : 13). Безъ послушание на Неговитѣ заповѣди никое богослужение не може да бѫде угодно на Господа. “Любовьта къмъ Бога състои въ това : да пазимъ заповѣдитѣ Му”. “Който отклонява ухото си да нe слуша закона, на такъвъ и молитвата е гнусота”. (1 Йоан. 5:3; Пр. 28 : 9.)BC 357.2

Задължението да се поклонимъ на Бога се основава на факта, че Той е творецътъ, и че Нему благодарятъ за сѫществуванието си всички други сѫщества. Кѫдето въ Библията се изтъква, че Той има по-голѣмо право на стра-хопочитание и поклонение, отколкото боговетѣ на езичниците, тамъ винаги се привеждатъ доказателствата за Неговата творческа мощь. “Защото всички богове на народитѣ сѫ идоли, а Господь небесата сътвори”. (Пс. 95:5) “Кому, прочее, ще Ме уподобите и съ кого ще Ме сравните ? казва Светиятъ. Подигнете очитѣ си къмъ висинитѣ небесния и погледайте, кой ги е сътворилъ?” “Защото тъй казва Господь, Който сътвори небесата, Той, Богъ, Който образува земята и Който я създаде: Азъ съмъ Господь, и нѣма другъ”. (Исая 40:25. 26; 45:18.) Псалмистътъ казва : “Познайте, че Господь е Богъ, че Той ни е създалъ, и ние сме Негови”. “Дойдете да се поклонимъ и да припаднемъ . . . предъ лицето на Господа, нашиятъ Творецъ”. (Пс. 99:3; 94:6.) И светитѣ сѫщества, които се покланятъ на Бога горе въ небето, обясняватъ причината, поради която тѣ почитатъ Бога: “Достоенъ си,Господи, да приемешъ славата, честьта и силата, защото Ти си сътворилъ всичко, и по Твоя воля всичко сѫществува и е сътворено”. (Откр. 4:11.)BC 358.1

Въ Откровение 14 човѣцитѣ се поканватъ, да се поклонятъ на Твореца; и пророчеството ни представя една класа, която вследствие тройната весть пази Божиитѣ заповѣди. Една отъ тѣзи заповѣди посочва направо Бога като творецъ. Четвъртата заповѣдь обяснява: “Седмиятъ день е сѫботата на Господа, твоя Богъ . . . защото въ шесть дена създаде Господь небето и земята, морето и всичко, що е въ тѣхъ, а въ седмия день си почина; затова Господь благослови сѫботния день и го освети”. (Изходъ 20:10.11.) Относно сѫботата Господь казва, че тя е “лична, “за да знаете, че Азъ съмъ Господь, Богъ вашъ”. (Йез. 20:20.) И даденото за това основание е: Защото въ шесть дни Господь сътвори небето и земята, а въ седмия день си почина и отдъхна”. (Изх. 31:17.)BC 358.2

Сжботата е важна като възпоменателенъ день за сътво-рението затова, защото тя винаги представя предъ очи истин-ската причина, защо подобава на Бога да ,се покланяме: а именно, защото Богъ е творецътъ и ние сме Негови творения. Поради това и сѫботата образува сѫществената основа на всѣко богослужение, понеже тя представя тази велика истина по най-изразителенъ начинъ. Това не може да се каже за никоя друга наредба. Истинската причина за поклонението Богу не само въ сѫботенъ день, но и изобщо, лежи въ разликата между Твореца и Неговитѣ творения. Тази велика истина никога не може да остарѣе, нито да бѫде забравена. (Geschichte desSabbats”, S. 691.) За да държи тази истина винаги предъ очитѣ на човѣцитѣ, Богъ опредѣли сѫботата въ рая; и докато сѫществува причината, да Му се покланяме, понеже той е нашъ творецъ, дотогава и сѫботата ще бѫде знакътъ и възпоменанието за това. Ако сѫботата бѣше пазена отъ всички, то мислитѣ и наклон-ноститѣ биха се отправяли съ страхопочитание и благовѣние къмъ Бога, и никога не би имало нито единъ идолопоклонникъ, нито единъ безбожникъ или невѣрующъ. Сѫблюдаването на сѫботата е единъ знакъ на вѣрность къмъ истинския Богъ, “който е сътворилъ небето и земята, морето и воднитѣ извори”. Отъ това следва, че вестьта, която заповѣдва на човѣцитѣ да се покланятъ на Бога и да пазятъ заповѣдитѣ Му, особено изисква отъ тѣхъ да изучаватъ четвъртата заповѣдь.BC 358.3

Въ протиположность на тѣзи, които пазятъ Божиитѣ заповѣди и вѣрата въ Исуса, трети ангелъ посочва други, противъ чиито заблуждения е изговорено тържествено и страшно предупреждение: “Който се поклони на звѣра и на образа му и получи белегъ на челото си или на рѫката си, той ще пие отъ виното на яростьта Божия”. (Откр. 14:9.10.) За разбирането на тази весть се изисква едно правилно обяснение на приведенитѣ тукъ символи.Какво представляватъ звѣрътъ, образътъ, белегътъ?BC 359.1

Пророческата верига, въ която се намиратъ тѣзи символи започва въ Откровение 12 съ змея, който се опитваше да умъртви Христа при рождението му. Змеятъ е сатана (Откр. 12:9), понеже той подбуди Ирода да убие Спасителя. Неговото главно орѫдие, съ което той води въ първитѣ столѣтия на християнската епоха война противъ Христа и Неговия народъ, бѣше Римската империя съ нейната предимно езическа религия. Затова, докато змеятъ на първа линия представлява сатана, той въ другъ смисълъ е и езическиятъ Римъ.BC 359.2

Въ Откровение 13:1—10 е описано едно друго животно което “приличаше на леопардъ”, на което змеятъ даде “силата си, и престола си, и голѣма власть”. Този символъ представлява, както и повечето протестанти вѣрваха, папството, което се домогна до силата, трона и мощьта на древната Римската империя. За подобния на леопардъ звѣръ се казва: “Нему се дадоха уста, които говорѣха голѣми думи и богохулства . . . Тогава отвори уста за хула противъ Бога, за да похули името Му, жилището Му и ония, които живѣятъ на небето. И даде му се да воюва противъ свѣтиитѣ и да ги победи; даде му се власть надъ всѣко колѣно, езикъ и народъ”. Това пророчество, което се почти съвпада съ описанието на малкия рогъ въ Даниилъ 7 глава, сочи несъмнено на папството.BC 359.3

“Даде му се и власть да воюва четиридесеть и два месеца”. Пророкътъ казва още: “И видѣхъ, че една отъ главитѣ му като да бѣ смъртно ранена”; и по-нататъкъ докладва: “Който откарва въ пленъ, самъ ще отиде въ пленъ: който съ мечъ убие, той трѣбва съ мечъ да бѫде убитъ”. 42-та месеца отбелязватъ сѫщото, което и “време и времена и полувреме”, три години и половина или 1260 дни отъ Даниилъ 7 гл., а именно времето, презъ което папската мощь щѣше да потиска Божия народъ. Този периодъ започваше, както е обяснено въ по-раншнитѣ глави, въ 538 год. сл. Хр., съ поемането върховната власть отъ папството и свършваше въ 1798 год. Въ това време папата бѣ плененъ отъ френската армия, папската власть получи една смъртна рана, и се изпълни пророчеството: “Който откарва въ пленъ, самъ ще отиде въ пленъ”.BC 360.1

Тогава е представенъ единъ другъ символъ. Пророкътъ казва: “И видѣхъ другъ звѣръ да излиза отъ земята; той имаше два рога като на агне и говорѣше като змей”. (Откр. 13:11.) Както видътъ на този звѣръ, тъй и начинътъ на неговото появяване показватъ, че народностьта, кояго той символизира, е различна отъ тази на другигѣ народи, които сѫ представени чрезъ приведенитѣ по-рано символи. Голѣмитѣ царства, които сѫ владѣли свѣта, бѣха представени на пророка като грабливи животни, които се появяваха, докато “четиритѣ вѣтрове небесни се борѣха на голѣмото море” (Дан. 7:2). Въ Откровение 17 ангелътъ обясни, че водитѣ “сѫ народи и тълпи, племена и езици”. (Откр. 17:15). Вѣтроветѣ сѫ символъ на война. Четиритѣ небесни вѣтрове, които бушуватъ надъ голѣмото море, символизиратъ страшнитѣ завоевателни и превратни събития, чрезъ които царствата сѫ постигнали властьта си.BC 360.2

Обаче звѣрътъ, който имаше рога като на агне, пророкътъ видѣ “да излиза отъ земята”. Вмѣсто да нападне други царства, за да ги завладѣе за себе си, тъй представената народность трѣбва да се появи на необитаема до тогава земя и да се въздигне постепенно и мирно. Споредъ това тя не можеше да се появи измежду нападащитѣ се и воюващи едни съ други народи на стария свѣтъ, отъ онова неспокойно море на “народи и тълпи, племена и езици”; тя трѣбва да се търси въ западната часть на земята.BC 360.3

Кой народъ на новия свѣтъ започна тъкмо въ 1798 г. да става силенъ и великъ и да привлича вниманието на свѣта върху себе си? Приложението на този символъне се нуждае отъ никакво разяснение; то посочва ясно Съединенитѣ Щати на Америка. Много пѫти несъзнателно вече е привеждана мисъльта, дори понѣкога и буквално думитѣ на пророка отъ оратори и исторически писатели, описвайки появяването и растенето на този народъ. Звѣрътъ бѣ виденъ “да излиза отъ земята”. Споредъ нѣкои преводи преведената тукъ съ “излиза” дума има смисълъ на «порастване или поникване като растение”. Както видѣхме, този народъ трѣбва да се появи въ необитавана до тогава земя. Единъ прочутъ писатель, който описва появата на Съединените Щати, говори за “тайната на тѣхното появяване отъ пустотата (Townsend, “Die Neue Welt mit der Alten verglichen”, S. 462) и казва: “Като кротко семе поникнахме ние и станахме царство”. Единъ европейски вестникъ въ 1850 год. говорѣше за Съединенитѣ Щати като за едно чудно царство, което “се появи и подъ мълчанито на земята всѣки день увеличаваше мощьта и гордостьта си”. (“ The Dublin Nation”). Едуардъ Еверетъ бѣше казалъ въ една сказка за първитѣ прадѣди-поселници на тази нация: “Тѣ се огледаха за нѣкое уединено мѣсто, чрезъ своята скритость и отстраненость, кѫдето малката църква отъ Лайденъ би могла да се радва на свобода на съвѣстьта. Вижте пространитѣ земи, надъ които тѣ чрезъ мирно завладяване разнесоха знамената на кръста”. (Rede zu Plymouth Massachusetz am 22 Dezember 1824.)BC 361.1

“И имаше два рога като на агне”. Подобнитѣ на агнешки рога характеризиратъ младость, невинность и кротость и представляватъ сполучливо характера на Съединенитѣ Щати по времето, когато пророкътъ ги видѣ да се появяватъ, а именно въ 1798 година Между заточенитѣ християни, които най-напредъ избѣгаха въ Америка и потърсиха прибѣжище отъ потисничеството на държавнитѣ имъ господари и невѣротърпимостьта на свещеницитѣ, мнозина решиха да основатъ едно правителство на широката основа на гражданска и религиозна свобода. Своитѣ възгледи тѣ изразиха въ манифеста на незазисимостьта, който излагаше великата истина, че “всички хора сѫ равни по рождение и надарени съ неотчуждаеми права на животъ, на свобода, и на стремежъ къмъ щастие”. Тази конституция осигуряваше на народа правото на самоуправление, като избрани чрезъ всеобщо гласоподаване представители съставятъ закони и ги утвърдяватъ. Запазена бѣше свобода на вѣрата и всѣкиму се позволяваше да се покланя на Бога споредъ съвѣстьта си. Републиканизмътъ и протестантизмътъ станаха първитѣ принципи на тази нация и въ тѣхъ се крие тайната на нейната мощь и на напредъка й. Милиони потиснати и потъпкани въ праха въ цѣлото християнство се отправиха съ симпатии къмъ тази страна. И Съединенитѣ Щати постигнаха едно мѣсто между най-мощнитѣ народи на земята.BC 361.2

Но звѣрътъ съ рога като на агне “говорѣше като змей. И съ всичката власть на първия звѣръ той действуваше предъ него и караше цѣлата земя и жителитѣ ѝ да се поклонятъ на първия звѣръ. чиято смъртна рана бѣ заздравѣла. . като думаше на жителитѣ земни да направятъ единъ образъ на звѣра, който има рана отъ мечъ и остана живъ”. (Откр. 13:11—14)BC 362.1

Рогата, подобни на тия на агне, и змейскиятъ гласъ на този символъ посочватъ на едно ярко противоречие между изповѣданието и начина на действие на тъй представената нация. Говоренето на единъ народъ сѫ решенията на неговитѣ законодателни и сѫдебни власти. Чрезъ тѣхъ той нѣкога ще опровергае свободнитѣ и миролюбиви принципи, които е поставилъ като основа на своята правителствена политика. Пророчеството, че той ще говори “като змей” и ще управлява “съ всичката власть на първия звѣръ”, предсказва ясно едно развитие на духа на невѣротърпимость и на преследвания, който бѣ проявенъ чрезъ силитѣ, които сѫ представени чрезъ змея и подобния на леопардъ звѣръ. И съобщението, че животното съ двата рога “караше цѣлата земя и жителитѣ ѝ да се поклонятъ на първия звѣръ”, показва, че тази нация ще употрѣби властьта си, за да принуждава насилствено къмъ едно послушание, чрезъ което ще се почита папството.BC 362.2

Такова едно действие би било противно на принципитѣ на това управление, на духа на неговитѣ свободни наредби, на непосрѣдственитѣ и тържествени декрети на независимость и на конституция. Основателитѣ на нацията се опитваха мѫдро да се запазятъ противъ посѣгателствата на държавната власть отъ страна на черквата, съ тѣхнитѣ неизбѣжни последици: невѣротърпимость и преследване. Конституцията предписва: “Конгресътъ не бива да издава никакъвъ законъ за въвеждане на една религия или противъ свободното упражняване на една такава”; сѫщо и “религията никога не трѣбва да бѫде условие за назначаването на държавни отговорни служби въ Съединенитѣ Щати”. Само чрезъ явно престѫпване на тази защитна стена на националната свобода може да бѫде упражнено каквото и да е религиозно насилие отъ страна на държавнитѣ власти. Но несъгласимостьта на такъвъ единъ законъ не е по-голѣма, откол-кото тя е представена въ символа. Ние имаме работа съ звѣра съ подобни на агнешки рога, който въ изповѣданията си е чистъ, кротъкъ и безвреденъ, но който говори като змей.BC 362.3

“Думаше на жителитѣ земни да направятъ единъ образъ на звѣра”. Тукъ явно ни се представя една форма на управление, при което законодателната власть лежи въ рѫцетѣ на народа; едно извънредно сполучливо потвърѫдение, че Съединенитѣ Щати сѫ народътъ, за който се загатва въ пророчеството.BC 363.1

Но що е образътъ на звѣра? И какъ трѣбва той да се направи? На първия звѣръ се прави единъ образъ отъ животното съ подобнитѣ на агнешки рога. Той е нареченъ и “образъ на звѣра”. Затова, за да се узнае отъ тукъ, що е образътъ, и какъ трѣбва да бѫде направенъ, ние трѣбва да разгледаме белезитѣ на самия звѣръ, на папството.BC 363.2

Когато въ началото черквата бѣ покварена чрезъ това, като се отклони отъ простотата на евангелието и възприе езически обичаи и церемонии, тя изгуби Духа и силата на Бога; и за да владее съвѣститѣ на хората, тя потърси подкрепата на държавната власть. Резултатътъ бѣше папството, черква, която завладѣ държавната власть и я използваше за прокарването на своитѣ собствени планове, а предимно за наказание на еретичеството. И сега, за да могатъ Съединенитѣ Щати да направятъ единъ образъ на звѣра, религиозната власть трѣбва тъй да завладѣе държавата, че тя да бѫде употрѣбена отъ черквата и за преследване на собственитѣ ѝ намѣрения.BC 363.3

Когато черквата е постигала нѣкога държавна власть, тя я е използвала, за да наказва всички отклонения отъ нейнитѣ учения. Протестантски черкви, които, следвайки по стѫпкитѣ на Римъ, влѣзоха въ връзки съ свѣтски власти, проявиха подобно изискване за ограничаване свободата на съвѣстьта. Единъ примѣръ за това ни предлагатъ продължителнитѣ преследвания на друговѣрцитѣ въ английската държавна черква. Презъ 16-то и 17-то столѣтия хиляди другомислящи проповѣдници бѣха принудени да напуснатъ църквитѣ си, а много проповѣдници и членове претърпѣха наказания, тъмница, изтезания и мѫченичество.BC 363.4

Отпадъкътъ бѣше, който най-напредъ застави черквата да потърси помощь отъ държавата, и по такъвъ начинъ бѣше подготвенъ пѫтьтъ за развоя на папството, на звѣра. Павелъ бѣше казалъ: “Оня день не ще настѫпи, докле първомъ не дойде отстѫплението и се не открие човѣкътъ на грѣха”. (2 Сол. 2:3.) Споредъ това отпадъкътъ на църквата ще подготви пѫтя за образа на звѣра.BC 363.5

Библията обяснява, че преди идването на Господа ще настане едно състояние на религиозенъ отпадъкъ, подобенъ на оня въ първитѣ столѣтия. “Въ последнитѣ дни ще настанатъ усилни времена. Защото човѣцитѣ ще бѫдатъ самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, къмъ родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържни, неукротими, недо-бролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които на гледъ иматъ благочестие, но отъ силата му сѫ се отрекли”. “А Духътъ ясно говори, че въ последнитѣ времена нѣкои ще отстѫпятъ отъ вѣрата, като се предаватъ на мамливи духове и бѣсовски учения”. Сатана ще действува “съ всѣка сила и съ поличби и лъжливи чудеса и съ всѣко неправедно прелъстяне”. И всички, които “не сѫ приели любовьта на истината за свое спасение”, изоставени на себе си, ще възприематъ “действие на заблуда, за да повѣрватъ на лъжата”. (2 Тим. 3:1—5; 1 Тим. 4:1; 2 Сол. 2:9—11.) Когато настане това състояние на безбожность, тогава ще се явятъ и сѫщитѣ плодове, както въ първитѣ столѣтия.BC 363.6

Владѣещето въ протестантскитѣ черкви голѣмо различие въ вѣроизповѣданията се счита отъ мнозина като решително доказателство, че никога не може да бѫде направенъ опитъ за постигане на едно принудително единство. И все пакъ, въ протестантскитѣ черкви сѫществува вече отъ години едно силно, нарастваще стремление въ полза на едно основаваще се на общоприети учения обединение. За да се постигне това, трѣбва по необходимость да се избѣгне изложението на всички предмети, по които не всички сѫ единодушни, колкото и важни да сѫ тѣ отъ библейско становище.BC 364.1

Карлъ Беехеръ, единъ прочутъ американски ораторъ, заяви въ една проповѣдь въ 1846 год., че духовенството “на евангелско-протестантскитѣ общества не само отъ самото начало стои подъ тежкия гнетъ на чисто човѣшки страхъ, но диша, живѣе и се движи въ едно въ коренитѣ си покварено състояние и всѣки часъ трѣбва да се обръща къмъ всички низки елементи на натурата си, за да принуждава истината да мълчи и да преклони колѣне предъ мощьта на отпадъка. Не стана ли тъй съ Римъ? Не живѣемъ ли ние сѫщия животъ? И какво виждаме тъкмо предъ насъ? — Единъ втори всеобщъ съборъ! една свѣтовна конвенция ! единъ евангелски съюзъ и едно всеобхватно вѣроизповѣдание!” (Predigt über die Bibel als genügendes Glaubensbekenntis, 1846.) Постигнато ли е еднажъ това, тогава, при стремлението да се постигне пълно еднообразие на формата, ще остане само още една крачка до прилагане на насилие.BC 364.2

Когато рѫководящитѣ черкви на Съединенитѣ Щати се съгласятъ (обединятъ) въ общитѣ точки на ученията си, и повлияятъ държавата да потвърди тѣхнитѣ изисквания и да подкрепи тѣхнитѣ нареждания, протестантска Америка ще се е уподобила на римското свещеничество, и налагането наказания надъ друговѣрцитѣ ще бѫде неминуемата последица.BC 364.3

Звѣрътъ съ двата рога “ще направи, щото на всички — малки и голѣми, богати и сиромаси, свободни и роби — да се даде белегъ на дѣсната имъ рѫка или на челата имъ, та никой да не може да купува, нито да продава, освенъ оня, който има тоя белегъ, или името на звѣpa, или числото на името му”. (Откр. 16 :17. 18.) Предупреждението на третия ангелъ гласи: “Който се поклони на звѣpa и на образа му, и получи белегъ на челото си или на рѫката си, той ще пие отъ виното на яростьта Божия”. Звѣрътъ, който се споменава въ тази весть и поклонението на който се налага принудително отъ двурогия звѣръ, е първиятъ или подобенъ на леопардъ звѣръ отъ Откровение 13 глава — папството. Образътъ на звѣpa представлява онази форма на отпадналия протестантизъмъ, която ще се е развила, когато про-тестантскитѣ черкви ще потърсятъ помощьта на държавата за налагане на ученията си. Сега ни остава само още да опишемъ белега на звѣpa.BC 365.1

Следъ предпазването отъ поклонение на звѣpa и неговия образъ пророчеството обяснява: “Тукъ сѫ тия, които пазятъ заповѣдитѣ Божии и вѣрата въ Исуса”. Тъй като тѣзи, които пазятъ Божиитѣ заповѣди, по такъвъ начинъ се представятъ различни отъ ония, които се покланятъ на звѣpa и неговия образъ и приематъ неговия белегъ, то следва, че отъ една страна съблюдаването на Божия за конъ, и неговото престѫпване отъ друга, ще съставя разли ката между поклонницитѣ на Бога и поклонницитѣ на звѣpa.BC 365.2

Особениятъ белегъ на звѣpa, а съ това и на неговия образъ, е престѫпването на Божиитѣ заповѣди. Даниилъ казва за малкия рогъ, папството : “Ще замисли да отмѣни у тѣхъ праздничнитѣ времена и закона”. (Дан. 7 : 25.) А Павелъ нарече сѫщата сила “човѣкътъ на грѣxa”, който щѣше да се възвиси надъ Бога. Едно пророчество допълва друго. Само чрезъ промѣнение на божествения законъ папството можеше да се възвиси надъ Бога; а който съзнателно пази тъй промѣнения законъ, отдава чрезъ това най-голѣма почить на онази сила, която го е промѣнила. Такова послушание спрямо папскитѣ закони би било знакъ за съюзъ съ папата, вмѣсто съ Бога.BC 365.3

Папството се е опитало да промѣни Божия законъ. Втората заповѣдь, която забранява поклонението на образи, е изхвърлена отъ закона, а четвъртата е тъй измѣнена, че одобрява пазенето на първия седмиченъ день вмѣсто седмия, като сѫбота. Но римокатолицитѣ твърдятъ, че втората заповѣдь била изпусната, понеже се съдърѫала въ първата, и затова била излишна, и че тѣ предавали закона точно тъй, както богъ искалъ той да бѫде разбранъ. Но такова изменение пророкътъ не е предсказалъ. Касае се за едно преднамѣрено, добре обмислено измѣнение : “Ще замисли да промѣни у тѣхъ праздничнитѣ времена и закона”. Извър-шената въ четвъртата заповѣдь промѣна отговаря точно на пророчеството. Като единственъ виновникъ за това се явява черквата. Чрезъ тоза папската власть явно се възвисява надъ Бога.BC 365.4

Докато Божиитѣ поклонници се отличаватъ особено чрезъ пазенето на четвъртата заповѣдь, понеже тя е знакътъ на Неговата творческа сила, и свидетелствува, че Богъ има право на страхопочитанието и поклонението на човѣцитѣ, поклонницитѣ на звѣра ще се отличаватъ чрезъ старанията си, да премахнатъ възпоменателния день на Твореца, за да въздигнатъ на негово мѣсто нарежданията на Римъ. Папството наложи изискванията си относно недѣлния день (вижъ Приложението) и призова на помощь държавата за пръвъ пѫть, когато искаше да наложи принудително пазенето на недѣлния день като “день на Господа”. Но Библията посочва седмия, а не първия день на Господа. Христосъ бѣше казалъ: “Тъй че Синъ Човѣчески е господарь и на сѫботата”. И самъ Господь говори чрезъ пророкъ Исая за него като за “свѣтия Мой день”. (Марко 2 : 28; Изх. 20 : 10; Ис. 58 : 13.)BC 366.1

Тъй често повтаряното твърдение, че Христосъ билъ промѣнилъ сѫботата, се оборва отъ собственитѣ Негови думи. Въ планинската проповѣдь Той казва: “Не мислете, че съмъ дошълъ да наруша закона или пророцитѣ; не да наруша съмъ дошълъ, а да изпълня. Защото, истина ви казвамъ: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица отъ закона нѣма да премине, докато всичко не се сбѫдне. И тъй, който наруши една отъ най-малкитѣ тия заповѣди и тъй поучи човѣцитѣ, той най-малъкъ ще се нарече въ царството небесно; а който изпълни и поучи, той великъ ще се нарече въ царството небесно”. (Мат. 5 : 7—19)BC 366.2

Общо признаванъ отъ протестантитѣ фактъ е, че Свещеното Писание не представя никакво доказателство за промѣната на сѫботата. Това е ясно изложено въ най-прочутитѣ книги на Американското Трактатно дружество и отъ Американската недѣлно-училищна уния. Едно оть тѣзи съчинения признава “пълното мълчание на Новия Заветъ за една опредѣлена заповѣдь за сѫботата (недѣляга, първиятъ седмиченъ день) или за особени нареждания за нейното пазене”. (“ The Abiding Sabbath”, p. 184.)BC 366.3

Другъ единъ казва: “До времето на Христовата смърть не бѣше извършена никаква промѣна на деня”; и “доколкото се простира докладътъ, тѣ (апостолитѣ) не издадоха никаква ясна заповѣдь за премахването наседмия день, сѫботата, и за празднуването на първия седмиченъ день като сѫбота”. (“ The Lord’s Day”, рр 185. 186.)BC 366.4

Римокатолицитѣ потвърѫдаватъ, че промѣнението на сѫботата е било направено отъ тѣхната черква, и обясняватъ, че протестантитѣ чрезъ пазенето на недѣлята признаватъ тѣхната власть за авторитетна. Въ “католическия катехизисъ за християнска религия” като отговоръ на въпроса, кой день би трѣбвало да се пази споредъ четвъртата заповѣдь, се намира следния изразъ : “Подъ стария заветъ освѣтениятъ день бѣше сѫботата ; обаче, черквата, поучавана отъ Исуса Христа и рѫководена отъ Божия Духъ, е поставила неделята на мѣстото на сѫботата, тъй че сега ние освещаваме първия, а не седмия день. Недѣлята означава и е сега деньтъ на Господа”.BC 366.5

Като знакъ за папския авторитетъ папскитѣ писатели привеждатъ “тъкмо пренасянето на сѫботата върху недѣлята, съ което протестантитѣ се съгласяватъ. . . тъй като чрезъ пазенето на недѣлята тѣ признаватъ властьта на черквата, да учредява праздници и да счита престѫпването имъ за грѣхъ”. ( Tubervills, р. 58.) Затова, какво друго е промѣнението на сѫботата, ако не белегътъ на авторитета на римската черква — “белегъть на звѣра”?BC 367.1

Римската черква не се е отказала отъ претенциитѣ си за върховно владичество, и когато свѣтътъ и протестантскитѣ черкви приематъ една създадена отъ нея сѫбота и отхвърлятъ свѣтата сѫбота, то тѣ въ действителность се съгласяватъ съ тази надмѣнность, Наистина, за това промѣнение тѣ може да се позоваватъ на авторитета на отцитѣ или на преданията; но като вършатъ това, тѣ отричатъ тъкмо принципа, който ги раздѣля отъ Римъ, че Библията, и единствено Библията е религията на протестантитѣ. Привърѫеникътъ на Римъ може да види, че тѣ само се самоизмамватъ и умишлено затварятъ очитѣ си предъ мощния фактъ. Когато движението за принудителното налагане на недѣлята намѣри отзвукъ, той се радва, бидейки сигуренъ, че съ време цѣлиятъ протестантски свѣтъ ще дойде подъ знамето на Римъ.BC 367.2

Римокатолицитѣ твърдятъ, че сѫблюдаването на недѣлята отъ страна на протестантитѣ е едно почитане, което тѣ, на пукъ на самитѣ себе си, отдаватъ на католическата черква”. (“ Plain Talk about Ptotestantism”, p. 213.) Наложителното празднуване на недѣлата отъ страна на протестантскитѣ черкви е едно принуждение за поклонение на папството, на звѣра. Който разбира изискванията на четвъртата заповѣдь и все пакъ избира пазенето на фалшивата сѫбота, вмѣсто на истинската, чрезъ това се покланя на онази мощь която единствена я е наредила. Така чрезъ постѫпката, да се наложи принудително чрезъ държавата религиозно задължение, самитѣ черкви правятъ единъ образъ на звера, и споредъ това въвеждането на недѣлния праздникъ е принуждаване за поклонение на звѣра и на образа му.BC 367.3

Ho християнитѣ въ миналитѣ времена пазѣха недѣлята, мислейки, че чрезъ това тѣ празднували библейската сѫбота. И днесъ още въ всѣка черква, безъ да се изключва и римокатолическата, има истински християни, които искрено вѣрватъ, че недѣлниятъ день е отредената отъ Бога сѫбота. Богъ взема предвидъ тѣхнитѣ искрени намѣрения и тѣхната честность. Но когато недѣлниятъ праздникъ бѫде въведенъ чрезъ закони и свѣтъть се обяви надъ задълженията спрямо истинската сѫбота, тогава всички, които престѫпватъ Божията заповѣдь, за да изпълнятъ едно нареждане, което нѣма по-високъ авторитетъ отъ Римъ, ще почетатъ чрезъ това папството повече отъ Бога. Тѣ ще отдадатъ поклонение на Римъ и на силата, която налага една въведена отъ Римъ наредба: тѣ се покланятъ на звѣра и на неговия образъ. Когато човѣци отхвърлятъ наредбата, за която Богъ е казалъ, че тя е знакътъ на Неговия авторитетъ, и на нейно мѣсто почитатъ това, което Римъ е избралъ като белегъ на своето върховно владичество, чрезъ това тѣ приематъ знака на съюза съ Римъ, белега на звѣра. И чакъ когато за човѣцитѣ стане ясно, че сѫ изправени предъ решението, да избиратъ между заповѣдитѣ на Бога и човѣшкитѣ заповѣди, тѣзи, които въпрѣки това продължаватъ да ги престѫпватъ, приематъ “белега на звѣра”.BC 368.1

Най-страшното заплашване, което е било нѣкога отправяно къмъ смъртни, се намира въ третата ангелска весть. Трѣбва да е нѣкой страшенъ грѣхъ, който навлича изливането на Божия гнѣвъ безъ всѣка милость надъ главитѣ на виновнитѣ. Човѣцитѣ не трѣбва да останатъ въ незнание относно това извънредно важно нѣщо; предупреждението отъ този грѣхъ трѣбва да се разнесе по свѣта, преди да го сполетятъ Божиитѣ сѫдби, за да могатъ всичкитѣ да знаятъ, защо тѣ се изливатъ, и да иматъ възможность да ги избѣгнатъ. Пророчеството обяснява, че първиятъ ангелъ разнася своята весть “на всѣко племе и колѣно, езикъ и народъ”. Предупреждението на третия ангелъ, което съставлява една часть отъ сѫщата тройна весть, ще бѫде не по-малко разпространено. Споредъ пророчеството тя е пропо-вѣдвана съ високъ гласъ отъ единъ ангелъ, който лети посрѣдъ небето, и по такъвъ начинъ ще повлѣче върху себе си вниманието на цѣлия свѣтъ.BC 368.2

При изхода на борбата цѣлото християнство ще бѫде раздѣлено на две класи: такива, които пазятъ Божиитѣ заповѣди и вѣрата Исусова, и такива, които се покланятъ на звѣра и на неговия образъ и приематъ неговия белегъ. Макаръ че чеоква и държава ще съюзятъ силитѣ си, за да принуждаватъ “малки и голѣми, богати и сиромаса, свободни и роби”, да приематъ белега на звѣpa (Откр. 13 : 16), все пакъ, Божиятъ народъ не ще го приеме. Пророкътъ видѣ още на Патмосъ ония, “които победиха звѣpa и образа му, белега му и числото на името му” ; тѣ “стояха на това стъклено море и държаха гусли Божии, и пѣexa пѣсеньта но Мойсея, Божия рабъ, и пѣсеньта на Агнеца”. (Откр. 15 : 2. 3.)BC 368.3