Епизод 27—Пробуждания на новото време.

Кѫдето Словото Божие нѣкога е било вѣрно проповѣдвано, то даваше плодове, които свидетелствуваха за неговия божественъ произходъ. Божиятъ духъ придружаваше вестьта на Неговитѣ раби, и Словото действуваше мощно. Грѣшници чувствуваха съвѣститѣ си пробудени. “Истинската свѣтлина, която просвѣтява всѣки човѣкъ, идващъ на свѣта” (Йоанъ 1 : 9), просвѣти дълбоко душитѣ имъ, и скрититѣ нѣща на тъмнината станаха явни. Едно дълбоко убеждение обхвана тѣхнитѣ духове и сърдца. Tѣ бѣxa убедени въ грѣха, правдата и идещия сѫдъ. Tѣ получиха понятие за правдата на Йеова и се ужасиха при мисъльта, да се явятъ въ своята вина и нечистота предъ Оня, Който познава сърдцата. Въ душевния си страхъ тѣ викаха : “Кой ще ме избави отъ тѣлото на тая смърть ?” (Римл. 7 : 24.) Когато имъ бѣ разкритъ кръстътъ на Голгота съ неговата неизмѣрима жертва за грѣховетѣ на човѣчеството, тѣ съзнаха, че нищо друго, освенъ заслугитѣ на Христа, не би било достатъчно, за да изкупи престѫпленията имъ; само тѣ можеха да примирятъ отново човѣка съ Бога. Въ вѣра и въ смирение приеха тѣ Божия Агнецъ, който отнема грѣховетѣ на свѣта. Чрезъ Исусовата кръвь тѣ имаха прощение на досегашнитѣ си грѣхове.BC 379.1

Тѣзи души принесоха плодове на покаяние. Tѣ повѣpваха, бѣxa кръстени и застанаха за единъ новъ животъ, като нови създания въ Христа Исуса ; тѣ не искаха вече да живѣятъ споредъ по-раншнитѣ си похоти, но чрезъ вѣpa въ Божия Синъ да следьатъ по Неговитѣ стѫпки, да отражаватъ Неговия характеръ и да се очистватъ, както Той е чистъ. Сега тѣ обикваха онова, което по-рано сѫ мразили, и се отвращаваха отъ онова, което нѣкога имъ е било приятно. Гордитѣ и самоправцитѣ ставаха смирени и кротки, суетнитѣ и надмѣнни — скромни и сериозни, хулителитѣ — изпълнени съ страхопочитание, пияницитѣ — трезви, и порочнитѣ — бла-годетелни. Суетнитѣ моди на свѣта бѣxa изоставени. Хри-стиянитѣ търсѣха не външна украса, “плетене на коси, кичене съ злато или обличане въ премѣни”, но тѣхното укра- шение бѣше “скритиятъ човѣкъ на сърдцето въ нетлѣнната красота на кроткия и тихъ духъ, което е драгоценно предъ Бога”. (1 Петр. 3 : 3. 4 )BC 379.2

Пробужданията доведоха до основно себеизпитване и смирение. Тържествени, сериозни позиви къмъ грѣшници и сърдечно състрадание къмъ тѣзи, които бѣха изкупени съ Христовата кръвь, ги характеризираха. Мѫже и жени се молѣха и борѣха съ Бога за спасението на души. Плодоветѣ на такива пробуждания се проявяваха въ души, които не се страхуваха отъ себеотрицания и жертви, но се радваха, че бѣха намѣрени достойни, да търпятъ заради Христа хули и нападки. Забелязваше се едно преобразование въ живота на тѣзи, които изповѣдваха името на Исуса. Тѣхното влияние оживѣваше църквата. Тѣ събираха съ Христа и сѣеха въ духъ, за да поженатъ вѣченъ животъ.BC 380.1

За тѣхъ можеше да се каже : “Че се наскърбихте за покаяние...“. “Защото скръбьта по Бога произвежда неизмѣнно покаяние за спасение, а свѣтовната скръбь докарва смърть. Защото, ето на, това, дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у васъ, какво извинение, какво негодуване, какъвъ страхъ, какъвъ копнежъ, каква ревность, какво отмъщение ! Съ всичко показахте себе си, че сте чисти въ това дѣло”. (2 Кор. 7 : 9 — 11.)BC 380.2

Тъй действува Божиятъ Духъ. Доказателството за истинско покаяние е едно преобразяване. Ако грѣшникътъ изпълни своето обещание, върне назадъ онова, което е окралъ, изповѣда грѣховетѣ си и възлюби Бога и своитѣ съчовѣци, тогава той може да е сигуренъ, че е намѣрилъ миръ съ Бога. Такива бѣха действията, които въ по-раншни години следваха следъ времената на религиозни пробуждания. Като се сѫдѣше по тѣхнитѣ плодове, познаваше се, че Господь ги благославяше при спасяването на души и при въздигането на човѣчеството.BC 380.3

Обаче много пробуждания на новото време показватъ една значителна разлика въ сравнение съ проявленията на божествената благодать, които въ по-раншни времена при-дружаваха трудоветѣ на Божиитѣ служители. Наистина, оказва се влияние надалече и нашироко ; много претендиратъ, че сѫ покаяни, и въ черквитѣ се забелязва голѣмо нарастване ; и все пакъ последицитѣ не сѫ такива, че да могатъ да оправдаятъ предположението, че и действителниятъ духовенъ животъ е съответно нарастналъ. Пламналата за кратко време свѣтлина скоро отново ще угасне и ще остави следъ себе си по-гѫста тъмнина отъ напредъ.BC 380.4

Народни пробуждания се предизвикватъ твърде често, като се засѣга въображението, като се възбуждатъ чувствата и като се задоволява любовьта къмъ нѣщо ново и интересно. Спечеленитѣ по този начинъ обърнати иматъ много малко наклонность къмъ библейски истини и изпитватъ съвсемъ слабъ интересъ къмъ свидетелствата на пророцитѣ и на апостолитѣ. Богослужението ги привлича, само ако е отъ из-вънредно интересенъ характеръ. Иначе не. Една весть, която се отнася до здравия разумъ, не намира у тѣхъ никакъвъ отзивъ. Проститѣ предупреждения на Словото Божие, които се отнасятъ непосрѣдствено за тѣхното вѣчно благо, оставатъ пренебрегнати.BC 380.5

Голѣмиятъ жизненъ въпросъ за всѣка истински покаяна душа ще бѫде, въ какво положение се намира тя къмъ Бога и къмъ вѣчностьта. Но кѫде се срѣща въ съвременнитѣ общонародни черкви духътъ на отдаване на Бога ? Покаянитѣ не се отказватъ нито отъ високомѣрието си, нито отъ свѣтската си любовь. Тѣ сега не сѫ по-готови да се отрекатъ отъ себе си, да взематъ кръста си на себе си и да последватъ кроткия и смиренъ Исусъ, отколкото преди тѣхното покаяние. Религията за невѣрващитѣ и съмняващитѣ се е станала една подигравка, понеже мнозина, които носятъ нейното име, не сѫ запознати съ принципитѣ й. Силата на благочестието е почти изчезнала отъ черквитѣ. Екскурзии, представления, пазари, великолепни жилища и лични разходи сѫ разпѫдили мислитѣ по Бога. Имоти и блага и свѣтски занятия ангажирватъ мислитѣ, а на нѣща отъ стойность за вѣчностьта едва се обръща внимание.BC 381.1

Но колкото и да намаляватъ вѣрата и благочестието, все пакъ въ тѣзи черкви има още истински последователи на Христа. Преди Богъ да посети за последенъ пѫть свѣта съ Своите сѫдби, между Неговия народъ ще настане едно пробуждане въ първобитното благочестие, каквото не е било виждано отъ апостолската епоха насамъ. Духътъ и силата на Бога ще бѫдатъ излѣти надъ Неговитѣ чада. По онова време много ще се отдѣлятъ отъ черквитѣ, въ които любовьта къмъ свѣта е заела мѣстото на любовьта къмъ Бога и Неговото слово. Много проповѣдници и миряни ще приематъ съ радость ония велики истини, които Богъ е оставилъ да се проповѣдватъ по онова време, за да приготви единъ народъ за пришествието на Господа. Врагътъ на душитѣ би искалъ да попрѣчи на това дѣло и ще се опита, преди да е настѫпило времето на това движение, да вмъкне въ него нѣщо фалшиво. Въ черквитѣ, които той може да впримчи въ своята измамническа власть, той ще направи да изглежда, като че ли надъ тѣхъ се излива особено Божие благословение, понеже тукъ, както се мисли, се проявява едно голѣмо религиозно пробуждане. Тълпи ще ликуватъ, че Богъ действувалъ за тѣхъ по чудесенъ начинъ, докато това дѣло, все пакъ, е действие на единъ другъ духъ. Въ религиозна одежда сатана ще се опитва да разпространи влиянието си надъ цѣлия християнски свѣтъ.BC 381.2

При много пробуждания, които станаха презъ последнитѣ петдесеть години, се проявяваха повече или по-малко сѫщитѣ влияния, които ще се покажатъ въ разпространенитѣ движения на бѫдещето. Още сега владѣе едно възбуждане на чувствата, едно смѣсване на истинското съ фалшивото, което е сполучливо пригодено да заблуждава. Но никой не трѣбва да се оставя да бѫде заблуденъ. Въ свѣтлината на Словото Божие не ще е трудно да се установи естеството на тѣзи движения. Ние можемъ да имаме увѣрението, че Божието благословение не се дава тамъ, кѫдето свидетелството на Библията се пренебрегва, като се отклоняватъ отъ яснитѣ, изпитващи душата истини, които изискватъ себеотрицание и отказване отъ свѣта. Споредъ правилото, което самъ Христосъ даде на ученицитѣ Си: “По плодоветѣ имъ ще ги познаете” (Мат. 7:16), става явно, че тѣзи движения не сѫ дѣло на Божия Духъ.BC 382.1

Въ истинитѣ на словото Си Богъ е подарилъ на човѣцитѣ едно откровение на Самия Себе си; и за всички, които ги приематъ, тѣ сѫ единъ щитъ противъ измамитѣ на Сатана. Пренебрегването на тѣзи истини е отворило портитѣ на злинитѣ, които се разпространяватъ тъй широко въ религиозния свѣтъ сега. Сѫщностьта и важностьта на Божия законъ сѫ изгубени до голѣма степень изъ предъ очи. Тъй като не разбраха добре естеството, важностьта и задължителностьта на божествения законъ, хората се заблудиха и относно покаянието и освещението и чрезъ това се понижи масщабътъ на благочестието въ черквитѣ. Тукъ лежи тайната, защо на пробужданията въ наше време липсватъ Духътъ и силата Божии.BC 382.2

Въ различнитѣ религиозни общества има мѫже, които се отличаватъ по своята набожность, признаватъ този фактъ и съжаляватъ. Проф. Едуардъ Паркъ казва относно широко разпространенитѣ опасности на Америка: “Единъ източникъ на опасность е и това, че отъ амвона пренебрегватъ да проповѣдватъ закона по-строго. Въ нѣкогашни дни амвонътъ бѣше отзвукъ на гласа на съвѣстьта. . . Нашитѣ най-добри проповѣдници даваха на проповѣдитѣ си чудесна величественость чрезъ това, като следваха примѣра на Спасителя и въздигаха закона, неговитѣ заповѣди и неговитѣ заплашвания. Тѣ повтаряха често двата голѣми принципа, че законътъ е едно копие на божественото съвършенство, и че единъ човѣкъ, който не обича закона, не обича и евангелието, понеже както законътъ, тъй и евангелието сѫ едно огледало, което отражава истинския Божий характеръ. Тази опасность води къмъ една друга, а именно, да подкрепя злото на грѣха, неговото разпространение и наказуемость. Колкото законътъ е правъ, толкова непослушанието е неправо. . . .BC 382.3

Сродна съ споменатитѣ вече опасности е опасностьта, да се подценява Божията справедливость. Модернитѣ говорители отъ амвона сѫ наклонни да отдѣлятъ божествената справедливость отъ божествената доброта, и добротата да понижаватъ повече до едно чувство, отколкото да я въз-вишаватъ като принципъ. Новата богословска призма раздѣля онова, което Богъ е съчеталъ заедно. Дали божествениятъ законъ е нѣщо добро, или зло? — Той е нѣщо добро. Тогава и справедливостьта е добра; понеже тя е една наклонность на волята, да прилага закона. Отъ привичката да подценява божествената справедливость и божествения законъ, разпространеностьта и наказуемостьта на човѣшкото непослушание, човѣкъ лесно изпада въ привичката, да умаловажава благодатьта, която е донесла изкупление за грѣха. По такъвъ начинъ евангелието изгубва своята стойность и своята важность въ душитѣ на хората, и тѣ скоро ще бѫдатъ готови да отхвърлятъ важностьта и на самата Библия.BC 383.1

Много религиозни учители твърдятъ, че Христосъ чрезъ смъртьта Си премахналъ закона и че оттогава човѣцитѣ били освободени отъ неговитѣ изисквания. Има нѣкои, които го представятъ като тежко бреме и въ противовесъ на робството на закона въздигатъ високо даващата се чрезъ евангелието свобода.BC 383.2

Но пророцитѣ и апостолитѣ гледаха съвсемъ другояче на свѣтия Божий законъ. Давидъ казваше : “Ще ходя свободно, защото търсихъ Твоитѣ заповѣди”. (Пс. 118: 45.) Апостолъ Яковъ, който писа следъ Христовата смърть, посочва на десеттѣ заповѣди като на “царския законъ”, “съвършения законъ на свободата”. (Яков. 2 : 8 ; 1 : 25.) Писательтъ на Откровението следъ повече отъ половинъ столѣтие следъ разпятието изговори едно блаженство за ония, “които изпълняватъ заповѣдитѣ Му, за да иматъ право да ядатъ отъ дървото на живота и да влѣзатъ въ града презъ портитѣ”. (Откр. 22: 14.) Твърдението, че Христосъ чрезъ смъртьта си отхвърлилъ закона на Своя Отецъ, е лишено отъ всѣко основание. Ако законътъ би могълъ да бѫде промѣненъ или премахнатъ, тогава не би ставало нужда Христосъ да умре, за да избави човѣцитѣ отъ наказанието за грѣха. Далечъ отъ това, да премахне закона, Христовата смърть доказва, че той е непромѣнимъ. Божиятъ Синъ е дошелъ, “да възвеличи и прослави закона”. (Ис. 42 : 21.)BC 383.3

Той каза: “Не мислете, че съмъ дошелъ да наруша закона или пророцитѣ; не да наруша съмъ дошелъ, а да изпълня. Защото, истина ви казвамъ: докле премине небето и земята, ни една йота, ни една чертица отъ закона нѣма да премине, докато всичко не се сбѫдне”. (Мат. 5:17. 18.) А за Себе си Той казва: “Желая да изпълня волята Ти, Бо- же мой, и Твоятъ законъ е въ сърдцето ми”. (Пс. 39:9.)BC 383.4

Божиятъ законъ вече по естеството си е непромѣнимъ. Той е едно откровение на волята и на характера на своя авторъ. Богъ е любовь, и Неговиятъ законъ е любовь. Неговитѣ два велики принципа сѫ любовь къмъ Бога и любовь къмъ човѣцитѣ. “И тъй, любовьта е изпълнение на закона”. (Римл. 13:10,) Характерътъ на Бога е справедливость и истина: отъ такова естество е и Неговиятъ законъ. Псалмистътъ казва: “Твоятъ законъ е истина”; “всички Твои заповѣди сѫ праведни”. (Пс. 118:142. 172.) И апостолъ Павелъ обяснява: “Законътъ е светъ, и заповѣдьта света, справедлива и добра”. (Римл. 7:12.) Такъвъ единъ законъ, който е изразъ на Духа и на волята на Бога, трѣбва да бѫде сѫщо тъй постояненъ, както Оня, Който го е далъ.BC 384.1

Дѣлото на покаяние и освещение, чрезъ което човѣцитѣ се помиряватъ съ Бога, се състои въ това, тѣ да бѫдатъ доведени въ хармония съ Неговия законъ. Въ началото човѣкътъ бѣше създаденъ по Божий образъ. Той бѣше въ пълна хармония съ природата и съ закона на Бога; принципитѣ на справедливостьта бѣха записани въ сърдцето му. Обаче грѣхътъ го отчужди отъ неговия Творецъ. Божествениятъ образъ не се отражаваше вече въ него. Неговото сърдце бѣшe въ вражда съ принципитѣ на Божия законъ. “Защото плътското мѫдруване е вражда противъ Бога; на закона Божий то се не покорява, нито пъкъ може”. (Римл. 8:7.) Но “Богъ тъй възлюби свѣта, че отдаде Своя единороденъ Синъ”, за да може човѣкътъ да бѫде помиренъ съ Бога. Чрезъ Христовитѣ заслуги той може да бѫде доведенъ въ хармония съ своя Творецъ. Сърдцето му трѣбва да бѫде обновено чрезъ божествената благодать ; той трѣбва да започне единъ новъ животъ отъ горе. Това преобразяване е новорождението, безъ което, както Исусъ ни казва, никой не може да види царството Божие.BC 384.2

Първата стѫпка къмъ помирението съ Бога е убеждението въ гpѣxa. “Грѣхътъ е беззаконие”; “чрезъ закона се познава грѣхътъ”. (1 Йоан. 3:4; Римл. 3:20.) За да познае гpѣxa си, грѣшникътъ трѣбва да изпита характара си споредъ Божия великъ масщабъ на справедливостьта. Законътъ е едно огледало, което посочва съвършенството на единъ праведенъ характеръ и дава на човѣка възможность да види собственитѣ си грѣшки.BC 384.3

Законътъ открива на човѣка неговия грѣхъ, но той не предвижда никакво лѣкарство противъ него. Докато на по-слушния обещава животъ, той обяснява, че смърть е участьта на престѫпника. Само Христовото евангелие може да го освободи отъ осѫждението или отъ опетнението на гpѣxa. Той трѣбва да се покае предъ Бога, Чийто законъ е престѫпвалъ, и да упражнява вѣpa въ Христа, Който е неговата изкупителна жертва. Чрезъ това той получава прощение на дотогавашнитѣ си грѣхове и става съучастникъ на божествената природа. Той е едно чадо Божие и е получилъ духа на осиновение, чрезъ който вика: “Ава, Отче!” (Римл. 8:15.)BC 384.4

Свободенъ ли е сега той, да престѫпва Божия законъ? Павелъ казва : “И тъй, унищожаваме ли закона чрезъ вѣрата ? Съвсемъ не, а утвърдяваме закона”. “Ние, които сме умрѣли за грѣха, какъ ще живѣемъ въ него?” И Йоанъ обяснява : “Защото любовьта къмъ Бога състои въ това: да пазимъ заповѣдитѣ Му. И Неговитѣ заповѣди не сѫ тежки”. (Римл. 3 : 31 ; 6 : 2 ; 1 Йоан. 5 : 3.) При новорождението сърдцето бива доведено въ хармония съ Бога, въ съгласие съ Неговия законъ. Извършило ли се е това огромно преобразяване въ грѣшника, той е преминалъ отъ смърть въ животъ, отъ грѣхъ въ светость, отъ престѫпление и упорство въ послушание и вѣрность. Стариятъ животъ на отчуждение отъ Бога е престаналъ ; започналъ е новъ животъ на помирение, на вѣра и любовь. Тогава “оправданието, изисквано отъ закона, ще се изпълни въ насъ, които живѣемъ не по плътъ, а по духъ”. (Римл. 8:4.) Тогава такава душа ще говори : “Колко обичамъ Твоя законъ ! Цѣлъ день размислямъ за него”. (Пс. 118:97.)BC 385.1

“Чрезъ закона се познава грѣхътъ”. Безъ закона човѣкъ нѣма правилно понятие за чистотата и светостьта на Бога или за собствената си вина и нечистота. Той нѣма истинско убеждение за грѣха и не чувствува нужда отъ разкаяние и покаяние. Тъй като не познава своето изгубено състояние като престѫпникъ на Божия законъ, той не съзнава, че има нужда отъ изкупителната Христова кръвь. Спасителната надежда се приема безъ основно преобразяване на сърдцето или промѣняне на живота. По такъвъ начинъ има много повърхностни обръщания, и къмъ черквата се присъединяватъ цѣли групи, които никога не сѫ били съе-динени съ Христа.BC 385.2

Фалшиви учения на светость, които сѫщо произхождатъ отъ пренебрегването или отхвърлянето на божествения законъ, заематъ видно мѣсто въ днешнитѣ религиозни движения. Тѣзи възгледи сѫ както фалшиви въ учението си, тъй и опасни въ практическото имъ приложение, и фактътъ, че тѣ намиратъ тъй широкъ приемъ, прави двойно необходимо, всички да разбиратъ ясно, какво учи Писанието по това.BC 385.3

Истинското освещение е едно библейско учение. Апостолъ Павелъ обясни въ едно послание до църквата въ Солунъ : “Тази е волята Божия, да бѫдете осветени”. И той се молѣше : “А самъ Богъ на мира да ви освети напълно”. (1 Сол. 4:7; 5 : 23.) Библията учи ясно, що е освещение и какъ то може да се постигне. Спасительтъ се молѣше за Своитѣ ученици: “Освети ги чрезъ Твоята истина”. (Йоанъ 17 : 17. 19.) А Павелъ учеше, че вѣрующитѣ трѣбва да бѫдатъ осветени чрезъ Светия Духъ. (Римл. 15 : 16.) А какво е дѣлото на Светия Духъ? Исусъ каза на своитѣ ученици : “А кога дойде Оня, Духътъ на истината, ще ви упѫти на всѣка истина”. (Йоанъ 16:13.) Сѫщо и псалмистътъ казва: “Твоятъ законъ е истина”. Чрезъ словото и духа на Бога за човѣцитѣ се разтварятъ възвишенитѣ, въплотенитѣ въ Божия законъ принципи на справедливостьта. И тъй като законътъ е “светъ, праведенъ и добъръ”, копие на божественото съвършенство, то следва, че и единъ развитъ въ послушание спрямо този законъ характеръ ще бѫде светъ. Христосъ е съвършенъ примѣръ на такъвъ характеръ. Той казва : “ Както и Азъ спазихъ заповѣдитѣ на Отца Си”. “Азъ върша винаги онова, което е Нему угодно”. (Йоанъ 15 : 10; 8 : 29.) Последователитѣ на Христа трѣбва да бѫцатъ Нему подобни, трѣбва чрезъ Божията благодать да развиватъ характери, които хармониратъ съ принципитѣ на Неговия свѣтъ законъ. Това е библейско освещение.BC 385.4

Това дѣло може да се извърши само чрезъ вѣра въ Христа, чрезъ силата на живѣещия въ душата Божий Духъ. Павелъ съветва вѣрующитѣ : “Съ страхъ и трепетъ вършете вашето спасение, защото Богъ е, Който ви прави и да искате, и да действувате споредъ благата Му воля”. (Филип. 2:12. 13.) Християнинътъ ще чувствува чара на грѣха ; но той ще устоява въ постоянна борба противъ него. Тукъ е нужна Христовата помощь. Човѣшката слабость се свързва съ божествената сила, и вѣрата извиква : “Да въздадемъ благодарение Богу, Който ни дарява победата чрезъ Господа нашего Исуса Христа !” (1 Кор. 15 : 57.)BC 386.1

Свещеното Писание показва ясно, че дѣлото на осве-щението е едчо дѣло, което постепенно се развива. Когато грѣшникътъ при обръщането си намѣри миръ съ Бога чрезъ кръвьта на изкуплението, християнскиятъ животъ едва що е започналъ. Сега той трѣбва да “се стреми къмъ съвършенство”, да започне да расте и се приближава къмъ съвършенъ мѫжъ, “до пълната възрасть на Христовото съвършенство”, (Евр. 6:1; Ефес. 4 : 13.) Апостолъ Павелъ пише : “Но едно само правя : като забравямъ, що е задъ мене, и като се силно стремя къмъ това, що е предъ мене, тичамъ къмъ цельта — къмъ наградата на горното отъ Бога призвание въ Христа Исуса”. (Филип. 3 :13. 14.) Петъръ ни посочва стѫпкитѣ, които се изискватъ за постигане библейско освещение : “Затова, като положите всѣко старание, принесете къмъ вѣрата си добродетель, къмъ добродетельта знание, къмъ знанието въздърѫание, къмъ въздърѫанието търпение, къмъ търпението благочестие, къмъ благочестието братолюбие, къмъ братолюбието любовь . . . Това като вършите, никога нѣма да погрѣшите”. (2 Петр. 1 : 5 — 10.)BC 386.2

Който е изпиталъ на себе си библейското освещение, ще проявява единъ смиренъ духъ. Подобно на Мойсея, той е видѣлъ тържественото величие на светостьта и своето собствено недостоинство, въ противоположность на чистотата и на възвишеното съвършенство на Вѣчния.BC 387.1

Пророкъ Даниилъ бѣшe единъ примѣръ на истинско освещение. Неговиятъ дълъгъ животъ бѣше изпълненъ съ благородно служене на неговия Господь. Небесниятъ пратеникъ го нарече “желани мѫжо” (Дан. 10 : 11). Но вмѣсто да твърди, че е чистъ и светъ, този почтенъ пророкъ се считаше самъ за гpѣшенъ заедно съ на истина грѣшния израилъ, когато ходатайствуваше предъ Бога за народа си: “Ние поднасяме моленията си предъ Тебе, надѣвайки се не на нашата пра-ведность, а на Твоето велико милосърдие”. “Съгрѣшихме; постѫпвахме нечестиво”. “Докле говорѣхъ и се молѣхъ и изповѣдвахъ грѣховетѣ си и гpѣxoветѣ на моя народъ израиля . . .” Когато при другъ единъ случай му се яви Божиятъ Синъ, той обяснява : “въ мене сила не остана”. (Дан. 9 : 15. 18. 20 ; 10 : 8.)BC 387.2

Когато Йовъ чу гласа на Господа изъ бурята, извика: “Азъ се отричамъ и разкайвамъ въ прахъ и пепель”. (Йовъ 42 : 6.) Когато Исая видѣ Божията слава и чу херувимитѣ да викатъ: “Светъ, светъ, светъ е Господь Саваотъ !” — извика : “Горко ми! Загинахъ!” (Ис. 6 :3. 5.) Следъ като Павелъ бѣ възхитенъ до третото небе и чу неизразими думи, които никой човѣкъ не може да изговори”, той нарече себе си “най-малкиятъ отъ всички светии”. (2 Кор. 12 : 2 — 4 ; Еф. 3 : 8.) Любимецътъ Йоанъ, който почиваше на Исусовитѣ гърди и бѣше видѣлъ Неговата слава, падна като мъртъвъ предъ нозетѣ на ангела. (Откр. 1 : 17.)BC 387.3

У ония, които живѣятъ въ сѣнката на голготския кръстъ, нѣма себезъзвишение, нито самохвалства, че сѫ свободни отъ грѣхове. Tѣ съзнаватъ, че тѣхниятъ грѣхъ е билъ, който е причинилъ душевнитѣ мѫки, които съкрушиха сърдцето на Божия Синъ ; а тази мисъль винаги ще ги кара да се смиряватъ. Тѣзи, които сѫ най-тѣсно свързани съ Исуса, виждатъ най-ясно слабоститѣ и грѣховностьта на човѣчеството, и гѣхната единствена надежда се основава върху заслугитѣ на единъ разпнатъ и възкръсналъ Спаситель.BC 387.4

Освещението, което сега се забелязва въ християнството, открива единъ духъ на себевъзвишение и равнодушие спрямо Божия законъ, поради което то се явява чуждо на библейската религия. Неговитѣ последователи учатъ, че освещението било дѣло на моментъ, чрезъ което тѣ само съ вѣpa постигатъ пълна свѣтость. Вѣрвай само, казватъ тѣ, и ти ще получишъ благословението. Не се счи- татъ за нужни никакви други усилия отъ страна на получателя. А сѫщевременно тѣ отричатъ и валидностьта на божествения законъ и твърдятъ, че били освободени отъ задължението да пазятъ Божиитѣ заповѣди. Възможно ли е, обаче, човѣци да могатъ да бѫдатъ свѣти и въ хармония съ волята и характера на Бога, безъ да дойдатъ въ съгласие съ принципитѣ, които сѫ единъ изразъ на характера и на волята на Бога, и които представятъ онова, което Му е угодно ?BC 387.5

Желанието за една лека религия, която не изисква нито съсрѣдоточение, нито себеотрицание, нито отдѣляне отъ глупоститѣ на свѣта, е причината за всестранното раз-пространение на учението за спасението само чрезъ вѣра, и то чрезъ гола вѣра. Но какво казва Словото Божие? Апостолъ Яковъ говори: “Каква полза, братя мои, ако нѣкой казва, че ималъ вѣра, а дѣла нѣма ? Може ли го спаси вѣрата ?. . . Но искашъ ли да разберешъ, о суетни човѣче, че вѣрата безъ дѣла е мъртва ? Нали съ дѣла се оправда Авраамъ, нашиятъ отецъ, като положи върху жертвеника сина си Исаака ? Видишъ ли, че вѣрата съдействуваше на дѣлата му, и чрезъ дѣлата вѣрата стана съвършена ?.. . Видите ли, че човѣкъ се оправдава съ дѣла, а не само съ вѣра ?” (Яков. 2 : 14—24.)BC 388.1

Свидетелството на божественото слово е противъ това забъркано учение за вѣра безъ дѣла. Да претендираме за благоволението на Небето, безъ да изпълняваме условията, при които може да ни бѫде указана милость, е не вѣра, а произволъ ; понеже истинската вѣра има за основа обещанията и нарежданията на Свещеното Писание.BC 388.2

Никой да не се лъже съ вѣрата, че може да бѫде свѣтъ, докато съзнателно престѫпва една отъ Божиитѣ заповѣди. Извършването на единъ съзнаталенъ грѣхъ заставя убеждаващия гласъ на Духа да мълчи и раздѣля душата отъ Бога. Грѣхъ е престѫпване на закона. И “всѣкой, който съгрѣшава (престѫпва закона), не Го е видѣлъ, нито Го е позналъ”. (1 Йоан. 3 : 6.) Макаръ че Йоанъ въ посланията си пише тъй обстойно за любовьта, той не се колебае да разкрие истинския характеръ на ония, които претендиратъ да сѫ осветени, докато живѣятъ въ престѫпване на божествения законъ. “Който казва : ,познахъ Го‘, а заповѣдитѣ Му не пази, той е лъжецъ, и истината не е въ него; а който пази словото Му, въ него неистина Божията любовь е съвършена.” (1 Йоан. 2 : 4. 5.) Това е пробниятъ камъкъ за всѣко вѣроизповѣдание. Ние не можемъ да считаме за свѣтъ никой човѣкъ, безъ да сме го провѣрили съ Божия единственъ масщабъ за свѣтость въ небето и на земята. Ако човѣцитѣ не признаватъ важностьта на нравствения законъ, ако умаловажаватъ Божиитѣ заповѣди и постѫпватъ леко: мислено, като престѫпватъ макаръ и най-малката отъ тѣзи заповѣди и учатъ така и другитѣ човѣци, тѣ биватъ считани отъ небето за недостойни, а отъ тование виждаме, че тѣхнитѣ претенции сѫ неоснователни.BC 388.3

Твърдението, да е нѣкой безъ грѣхъ, е вече само по себе си едно доказателство, че този, който предявява такива претенции, е далечъ отъ това, да бѫде светъ. Понеже такъвъ човѣкъ нѣма истинско понятие за безграничната чистота и светость на Бога и на Светия Духъ, или за това, какви трѣбва да сѫ тия, които трѣбва да хармониратъ съ Неговия характеръ, понеже той нѣма истинска представа за чистотата и възвишената хубость на Исуса, нито за лошотата и злото на грѣха, затова той счита себе си за светъ. Колкото по голѣмо е отчуждението между него и Христа, колкото по-слаби сѫ неговитѣ понятия за характера и изискванията на Бога, толкова по-праведенъ ще се вижда той въ собственитѣ си очи.BC 389.1

Отреденото въ Свещеното Писание освещение включва въ себе си цѣлото сѫщество : духъ, душа и тѣло. Павелъ се молѣше за солунцитѣ : “А Самъ Богъ на мира да ви освети напълно, и цѣлиятъ вашъ духъ и душата и тѣлото да се запази безъ порокъ при пришествието на Господа нашего Исуса Христа”. (1 Сол. 5 : 23.) Другъ единъ пѫть той писа на вѣрующи : “И тъй, въ името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите тѣлата си въ жертва жива, свѣта и благоугодна Богу”. (Римл. 12 : 1.) По времето на древния израиль всѣки принасянъ въ жертва Богу даръ биваше грижливо преглежданъ. Намѣрѣше ли се нѣкакъвъ порокъ въ жертвеното животно, то биваше върнато, понеже Богъ бѣше заповѣдалъ жертвата да бѫде “безъ порокъ”. Тъй и на християнитѣ се предлага да представятъ “тѣлата си въ жертва жива, света и благоугодна Богу”. За това, обаче, всички тѣхни сили трѣбва да бѫдатъ опазени въ най-добро по възможность състояние. Всѣко нѣщо, което изтощаза тѣлесната или духовната сила, прави човѣка неспособенъ да служи на своя Творецъ Пъкъ и би ли могълъ Богъ да хареса нѣщо, което не е нашето най-добро ? Христосъ каза: “Възлюби Господа, Бога твоего, съ всичкото си сърдце”. (Мат. 22 : 37.) Всички, които обичатъ Бога отъ цѣлото си сърдце, ще искатъ да Му посветятъ най-добрата служба отъ живота си и винаги ще се стремятъ къмъ това, да доведатъ всѣка своя лична сила въ съгласие съ законите, които изискватъ тѣ да бѫдатъ способни да вършатъ волята Му. Тѣ не ще отслабватъ и оскверняватъ жертвата, която принасятъ на своя Небесенъ Отецъ, чрезъ задоволяване жаждата си за удоволствия и страститѣ си.BC 389.2

Петъръ казва : “Да отбѣгвате отъ плътскитѣ похоти, що воюватъ противъ душата”. (1 Петр. 2: 11.) Всѣко грѣховно задоволяване води къмъ затѫпяване на духовнитѣ сили и отслабва духовната и душевна способность за въз-приятие, тъй че словото или Духътъ на Бога могатъ да упражнятъ само едно слабо влияние върху сърдцето. Павелъ пише на коринтянитѣ : “Нека се очистимъ отъ всѣка сквернота на плътьта и на духа, като вършимъ свети дѣла съ страхъ Божий”. (2 Кор. 7 : 1.) И къмъ плодоветѣ на Духа : “любовь, радость, миръ, дълготърпение, благость, милосердие, вѣpa, кротость” той прибавя и “въздърѫание”. (Гал. 5: 22. 23)BC 389.3

Обаче колко много, които се наричатъ християни, въпрѣки тѣзи боговдъхновени наставления изтощаватъ силитѣ си въ стремежа си за печалби или покланяйки се на модата! Колко много унищожаватъ дадената имъ отъ Бога сила чрезъ разпуснатъ животъ, пиене вино и забранени удоволствия ! И вмѣсто да укорява това зло, черквата често пѫти го насърдчава, като възбужда охотата за ядене, желанието за печалби и любовьта къмъ удоволствия, за да пълни отново касата си, която каса любовьта къмъ Христа е много слаба да продоволствува. Ако Исусъ би влѣзълъ въ днешнитѣ черкви и тамъ би видѣлъ несветитѣ обноски и пиршествата (какъвто буквално е случаятъ въ Америка), които се вършатъ тамъ въ името на религията, не би ли разпѫдилъ Той отъ тамъ тѣзи сквернители на храма, както никога изпѫди сребромѣнителитѣ отъ храма?BC 390.1

Апостолъ Яковъ ни казва, че мѫдростьта, която иде отъ горе, “е първомъ чиста”. (Яков. 3 : 17) Ако той бѣше срещналъ мѫже, които изговарятъ сѫпото Исусово име съ уста, измърсени отъ тютюнъ, чийто дъхъ и сѫщество е проникнато отъ отвратителната му миризма, които оскверняватъ небесния въздухъ и принуждаватъ околнитѣ си да дишатъ тази отрова — ако апостолътъ се бѣ натъкналъ на една тъй противна на чистотата на евангелието привичка, не би ли я той осѫдилъ като земна, плътска, дяволска? Роби на тютюна могатъ да твърдятъ, че били напълн освѣтени, могатъ да говорятъ за надежда за небето; но Божието слово казва ясно: “Нѣма да влѣзе въ него нищо нечисто”. (Откр. 21 ; 27.)BC 390.2

“Или не знаете, че тѣлото ви е храмъ на Духа Светаго, Който живѣе въ васъ и Когото имате отъ Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скѫпо купени. Затова прославете Бога въ телата си и въ душитѣ си, които сѫ Божии”. (1 Кор. 6 : 19.20.) Човѣкътъ, чието тѣло е единъ храмъ на Светия Духъ, не ще се остави да бѫде направенъ робъ на нѣкоя гибелна привичка. Неговитѣ сили принадлежатъ на Христа, Който го е изкупилъ съ кръвьта Си. Всичко което той има, е на Господа. Какъ би могълъ да се провини той въ разсипничество на повѣренитѣ му блага? Християни по име изразходватъ годишно огромни суми за без- полезни и вредни удоволствия, докато души гинатъ поради лишение отъ хлѣба на живота ; тѣ крадатъ Бога въ десятъци и жертви, като полагатъ повече на олтара на гибелнитѣ страсти, отколкото да даватъ за подкрепа на беднитѣ и за разпространение на евангелието. Ако всички така наречени Христови последователи бѣха наистина освѣтени, тѣхнитѣ срѣдства, вмѣсто да бѫдатъ употрѣбявани за безполезни и дори вредни удоволствия, щѣха влѣзатъ въ съкровищницата на Господа, а сами тѣ биха били за другитѣ примѣръ на въздърѫание, себеотрицание и себепожертвувание. Тогава тѣ биха били свѣтлина на свѣта.BC 390.3

Свѣтътъ се е отдалъ на себезадоволяване. “Похотьта на плътьта, похотьта на очитѣ и гордостьта житейска” сѫ завладѣли множеството. (1 Йоан. 2:16.) Обаче Христовитѣ последователи иматъ едно по-свето призвание: “Затова излѣзте изъ срѣдата имъ и се отдѣлете, казва Господь, и до нечисто се не допирайте”. Въ свѣтлината на Словото Божие ние можемъ съ право да кажемъ, че никое освещение не може да бѫде истинско, ако то не подействува за пълното отказване отъ всѣки грѣховенъ стремежъ и отъ удоволствието на свѣта.BC 391.1

За такива, които изпълняватъ съвета: “Излѣзте изъ срѣдата имъ и се отдѣлете. . . и до нечисто се не допирайте”, хе отнася Божието обещание : “И Азъ ще ви приема ; и ще ви бѫда Отецъ, а вие ще бѫдете Мои синове и дъщери, казва Господь Вседърѫитель”. (2 Кор. 6: 17. 18.) Привилегия и дългъ на всѣки християнинъ е, да направи богата и ценна опитность съ божественото обещание. “Азъ съмъ свѣтлината на свѣта, казва Спасительтъ; който Ме последва, той не ще ходи въ мрака, а ще има свѣтлината на живота”. (Иоанъ 8 : 12.) “Пѫтеката на праведнитѣ е като лжчезарно свѣтило, което свѣти все повече и повече досрѣдъ пладне”. (Притчи 4 :18.) Всѣка една стѫпка въ вѣрата и въ послушанието довежда душата въ по-тѣсна връзка съ Свѣтлината на свѣта, въ която “нѣма тъмнина”. Свѣтлитѣ лѫчи на Слънцето на правдата огрѣватъ Божиитѣ служители, и тѣ трѣбва да отражаватъ Неговата свѣтлина. Сѫщо както звездитѣ ни учатъ, че въ небето има едно голѣмо свѣтило, чийто блѣсъкъ ги освѣтлява, тъй и християнитѣ трѣбва да изявяватъ, че на трона на всемира седи единъ Богъ, чийто характеръ е достоенъ за прослава и подражание. Плодоветѣ на Неговия Духъ, чистотата и свѣтостьта на Неговия характеръ ще се откриватъ въ Неговитѣ свидетели.BC 391.2

Павелъ описва въ Посланието си до колосянитѣ богатитѣ благословения, които ще се дадатъ на Божиитѣ чада. Той казва : “Ние. . . не преставаме да се молимъ за васъ и да просимъ, щото вие да имате пълно познание на волята Му въ всѣка предмѫрость и духовно разбиране, та да по- стѫпвате достойно за Бога, като Му угождавате въ всичко, като принасяте плодъ въ всѣко добро дѣло и растете въ познаването Бога, като се укрепявате съ всѣкаква сила чрезъ Неговата славна мощь за всѣко търпение и великодушие съ радость”. (Кол. 1 : 9—11.)BC 391.3

На друго мѣсто той пише за желанието си, братята въ Ефесъ да могатъ да познаятъ напълно величието на хрис-тиянскитѣ привилегии. Той имъ разкрива въ извънредно ясни изрази чудесната мощь и познание, които тѣ могатъ да пригежаватъ като синове и дъщери на Всевишния. Тѣхна привилегия бѣше, крепко да се утвърдятъ “чрезъ Духа Му въ вѫтрешния човѣкъ”, да бѫдатъ “вкоренени и утвърдени въ любовь”, да могатъ да проумѣятъ “съ всички свѣтии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина” на Божията любовь и да узнаятъ “Христовата любовь, която превъзхожда всѣко знание”. Но молитвата на апостола достига кулминационната точка на привилегиитѣ, когато той се моли, да се изпълнятъ съ “всичката пълнота Божия”. (Ефес. 3 :16—19.)BC 392.1

Тукъ ни се посочва възвишената цель, която ние можемъ да постигнемъ чрезъ вѣрата въ обещанията на нашия Небесенъ Баща, като изпълняваме поставенитѣ отъ Него изисквания. Чрезъ Христовата заслуга ние имаме достѫпъ до трона на Безкрайната Мощь. “Оня, Който и собствения Си Синъ не пощади, а Го отдаде за всички ни, какъ нѣма да ни подари съ Него и всичко?” (Римл 8:32.) Отецъ даде на Сина Си Своя Духъ безъ мѣрка ; а ние можемъ да имаме часть отъ неговата пълнота. Исусъ казва : “Ако вие, бидейки лукави, умѣете да давате добри даяния на чадата си, колко повече Отецъ Небесни ще даде Духъ Свети на ония, които Му искатъ !” “Ако поискате нѣщо въ Мое име, Азъ ще го направя”. “Искайте, и ще получите, за да бѫде радостьта ви пълна”. (Лука 11 : 13 ; Йоан. 14 : 14 ; 16 : 24.)BC 392.2

Докато животътъ на християнина се отличава съ смирение, при това не трѣбва да се забелязва опечаленость или самоунижение. Привилегия на всѣки единъ е да живѣе тъй, както е угодно на Бога, и Той може да го благослови. Нашиятъ Небесенъ Баща не иска, ние винаги да се чувствуваме осѫдени и въ тъмнина. Не е никакво доказателство за истинско смирение, ако вървимъ съ наведена глава и съ сърдца, изпълнени съ мисли за себе си. Ние можемъ да идваме при Исуса, да се оставимъ да бѫдемъ очистени отъ Него и да устояваме предъ закона безъ срамъ или угризения на съвѣстьта. “И тъй, сега нѣма никакво осѫждане за ония, които сѫ въ Христа Исуса и живѣятъ не по плъть, а по духъ”. (Римл. 8:1.)BC 392.3

Падналитѣ Адамови синове чрезъ Исуса ставатъ “чада Божии”, защото “както Освещаващиятъ, тъй и освещаванитѣ, всички сѫ отъ Едного ; затова Той не се срамува да ги на- рича братя”. (Евр. 2 : 11.) Животътъ на християнина би трѣб-вало да бѫде единъ животъ на вѣра, на победа и на радость въ Бога. “Защото всѣки, който е роденъ отъ Бога, побеждава свѣта ; и тази е победата, която победи свѣта — нашата вѣра”.( 1 Йоан. 5 : 4.) Наистина, Божиятъ служитель Неемия е казалъ : “Радостьта предъ Господа е подкрепа за васъ”. (Неем. 8 : 10.) И Павелъ пише : “Радвайте се винаги въ Господа, и пакъ ще кажа: радвайте се!” “Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете ; защото такава е спрямо васъ волята Божия въ Христа Исуса”. (Филип. 4 : 4 ; 1 Сол. 5 : 16 — 18.)BC 392.4

Това сѫ плодоветѣ на библейското покаяние и освещение ; и понеже възвишенитѣ принципи на правдата, както Божиятъ законъ ги представя, сѫ тъй равнодушно пренебрегвани отъ християнския свѣтъ, затова тѣзи плодове се виждатъ тъй рѣдко. Пакъ по тази причина се проявява тъй малко онова дълбоко, трайно действие на Божия Духъ, което характеризираше пробужданията въ по-раншни години.BC 393.1

Като гледаме къмъ Господа, ние биваме преобразени. И понеже ония предписания, въ които Богъ открива на хората съвършенството и светостьта на характера Си, биватъ пренебрегвани, и мисъльта на народа се влияе отъ човѣшки учения и възгледи, то съвсемъ не е за очудване, че е настаналъ такъвъ отпадъкъ на живото благочестие въ черквата. Господь е казалъ: “Мене, източника на жива вода, оставиха, и си издълбаха пукнати водоеми, които не могатъ да държатъ вода”. (Йер. 2: 13.)BC 393.2

“Блаженъ е оня човѣкъ, който не отива въ събранието на нечестивци... а въ закона на Господа е волята му и върху Неговия законъ той размишлява денемъ и нощемъ ! И ще бѫде той като дързо, посадено край водни потоци, което дава плода си въ свое време, и чийто листъ не вѣхне ; и въ всичко, що върши, ще успѣе”. (Пс. 1 : 1—3.) Само като се даде отново подобаващето мѣсто на Божия законъ между Неговия народъ, ще може отново да се извърши едно пробуждане на началната вѣра и на първото благочестие. “Тъй казва Господь: Спрете се въ вашитѣ пѫтища, разгледайте и разпитайте за стародавнитѣ пѫтища, де е добриятъ пѫть ; вървете по него, и ще намѣрите покой на душитѣ си”. (Йер. 6 : 16.)BC 393.3