Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Великата Борба Между Христа И Сатана - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Епизод 21—Едно отхвърлено предупреждение.

    Вилхелмъ Миллеръ и неговитѣ съработници при възве-стяването на Христовото пришествие имаха предъ очи общата цель, да подканятъ своитѣ съчовѣци да се при-готвятъ за приближаващия се сѫдъ. Тѣ бѣха се опитали да пробудятъ повръхностни вѣрующи къмъ познание истин-ската надежда на църквата и необходимостьта отъ една по-дълбока християнска опитность; тѣ сѫщо работѣха въ това направление, да убедятъ необърнатитѣ, че сѫ длъжни незабавно да се покаятъ и да се обърнатъ основно къмъ Бога. “Тѣ не правѣха никакви опити да обръщатъ когото и да е въ нѣкаква секта или религиозна партия, и за това работѣха между всички партии и секти, безъ да се намѣс-ватъ въ тѣхната организация и черковна дисциплина”. (Bliss “Memoirs of Wm. Miller”, p. 328.)BC 306.1

    Миллеръ казваше: “Въ всичкитѣ си работи азъ никога не съмъ искалъ или възнамѣрявалъ да предизвикамъ каквото и да е особено течение вънъ отъ сѫществуващитѣ общества, или пъкъ да облагодетелствувамъ едно за смѣтка на друго. Азъ мислѣхъ да бѫда полезенъ за всички. Предполагайки, че всички християни се радватъ на надеждата за идването на Исуса, и че ония, които не можеха да виждатъ тъй, както азъ виждахъ, заради това не биха обичали по-малко тия, които биха приели учението, азъ съвсемъ не допущахъ, че нѣкога би станало нужда отъ отдѣлни събрания. Моята едничка цель бѣше, да обръщамъ души къмъ Бога, да възвестя на свѣта идващия сѫдъ и да накарамъ човѣцитѣ да приготвятъ сърдцата си, което ще имъ даде възможность да посрещнатъ своя Богъ съ миръ. Голѣмото множество на ония, които се бѣха обърнали подъ моето действие, се съединяваше съ различнитѣ сѫществуващи цър-кви”. (Bliss р. 328.)BC 306.2

    Понеже Миллеровото дѣло подпомагаше въздигането на църквитѣ, известно време къмъ него се отнасяха съ бла-говоление. Но когато проповѣдници и религиозни водители се обявиха противъ адвентното учение и поискаха да потушатъ всѣко даване гласность на този предметъ. тѣ не само се обявиха противъ това отъ амвона, но и не даваха на членоветѣ си право да посещаватъ проповѣди върху пришествието или дори да изкажатъ надеждата си въ назидателнитѣ църковни часове. Тъй вѣрующитѣ се намираха въ едно много трудно положение. Тѣ обичаха своитѣ църкви и не имъ се искаше да се отдѣлятъ отъ тѣхъ; но когато видѣха, че свидетелството на Божието слово бѣ потиснато и че тѣмъ се отказваше да изследватъ пророчествата, тѣ съзнаха, че вѣрностьта спрѣмо Бога имъ забраняваше да се подчиняватъ. Тѣ не можеха вече да считатъ ония, които отхвърлиха свидетелството на Божието слово, за “стълпъ и крепило на истината” (1 Тим. 3:15), и затова тѣ се чувствуваха въ правото си да се отдѣлятъ отъ своитѣ дотогавашни общества. Презъ лѣтото на 1844 год. отъ църквитѣ се отдръпнаха около 50,000 члена.BC 306.3

    По това време въ повечето отъ черквитѣ на Съединенитѣ Щати се забеляза една очебиюща промѣна. Вече отъ много години сѫществуваше едно постепенно, но постоянно увеличаваше се изравняване съ свѣтскитѣ привички и обичаи и едно съответно отпадане въ действителния духовенъ животъ. Но въ тази година почти въ всички общества на страната поличаха следи на внезапенъ и решителенъ отпадъкъ. Докато изглеждаше, че никой не е въ състояние да отгатне причината, все пакъ фактътъ бѣше забелязанъ и по него се говорѣше надалеко и нашироко както отъ пресата, тъй и отъ амвона.BC 307.1

    По поводъ на единъ съборъ на презвитерството отъ Филаделфия, г. Барнесъ, авторъ на едно известно библейско произведение и пасторъ на една отъ най-първитѣ черкви въ този градъ, заяви, че той “вече 20 години пребѫдва на духовния постъ и още никога не му се е случвало, до последното отпразднуване на тайната вечеря, да раздаде тайната вечеря, безъ къмъ църквата да се присъединятъ повече или по-малко нови членове. А сега вече нѣма пробуждания, нѣма обръщания, нито много явно нарастване на благодатьта между изповѣдницитѣ (църковнитѣ членове), и никой не идва вече въ неговия работенъ кабинетъ да се разговаря съ него за спасението на душата си. Успоредно съ увеличаването на международнитѣ сношения и съ цвѣтущитѣ изгледи за търговията и фабричностьта, върви и едно увеличаване на свѣтския духъ. Тъй е съ всички религиозни общества”. (“ Congreg. Journal”, 23 May 1844.)BC 307.2

    Презъ месецъ февруарий същата година проф. Финей отъ колежа Оберлинъ каза: “Ние имахме предъ очитѣ си фактитѣ, че въобще протестантскитѣ черкви на нашата страна бѣха или несъгласни съ почти всички нравствени рефор- ми на епохата, или враждебни. Има нѣкои изключения, но не достатъчно, за да покажатъ този фактъ като не всеобщъ. Има и друго едно доказано обстоятелство: почти пълна липса на буденъ духъ въ църквитѣ. Духовната затѫпѣлость прониква почти въ всичко и отива извънредно дълбоко; това показва религиозната преса на цѣлата страна. .. Обикновено нѣщо е, черковни членове да се предаватъ на модата, да отиватъ рѫка за рѫка съ безбожнитѣ на екскурзии, на танци и на други забавления ... Но не е нужно да говоримъ повече върху тази болна тема. Достатъчно е, че доказателствата се умножаватъ и ни тежко угнетяватъ, че черквнтѣ въобще се нзраждатъ по единъ печаленъ начинъ. Тѣ сѫ се отклонили много далечъ отъ Господа, и Той се е отдръпналъ отъ тѣхъ”. (“ Congreg. Journal”, 23 May 1844.)BC 307.3

    Д единъ писатель въ “Religions Telescope” свидетелствува: “Никога не сме имали такъвъ всеобщъ отпадъкъ, както се забелязва сега. Наистина, черквата трѣбва да се пробуди и да се опита да отгатне причината на този недостатъкъ; защото всѣки, който обича Сионъ, трѣбва тъй да погледне на това състояние. Като вземемъ въ съображение малкото и единични случаи на покаяние и почти безпримѣрното нежелание за покаяние и закоравѣлостьта на грѣшницитѣ, ние почти неволно извикваме: “Забравилъ ли е Богъ да бѫде милостивъ, или вратата на милостьта е заключена ?”BC 308.1

    Причината за такова едно състояние лежи винаги въ самата църква. Духовната тъмнина, която обзема народи, църкви и отдѣлни личности, въ никой случай не е едно произволно отдръпване отъ страна на Господа, на освещаващата божествена благодать, но трѣбва да се припише на едно пренебрегване или отхвърляне на божествената свѣтлина отъ страна на човѣцитѣ. Единъ поразителенъ примѣръ на тази истина ни представя историята на евреитѣ въ Христовото време. Чрезъ това, като се отдадоха на свѣта и забравиха Бога и Неговото слово, тѣхнитѣ умове бѣха заслѣпени и сърдцата имъ станаха земни и плътски; тѣ бѣха въ незнание относно идването на Мессия и въ гордостьта и невѣрието си отхвърлиха Изкупителя. Но и тогава Богъ не оттегли отъ еврейския народъ познанието или участието въ благос.ловенията на спасението ; обаче всички, които отхвърлиха истината, изгубиха всѣко желание за небесния даръ. Тѣ бѣха направили “свѣтлина отъ тъмнината и отъ свѣтлината — тъмнина”, докато свѣтлината, която бѣше въ тѣхъ, стана тъмнина ; а колко голѣма бѣше тогава пъкъ тъмнината ! (Ис. 5:20; Мат. 6:23.)BC 308.2

    На сатанинскитѣ планове подхожда да запазва вида на религията, стига само да липсва духътъ на живото благочестие. Следъ отхвърлянето на евангелието юдеитѣ про- дължаваха много ревностно да спазватъ обичайнитѣ церемонии ; тѣ спазваха строго границитѣ на своята националность, докато сами трѣбваше да признаятъ, че Божието присѫтствие не се откриваше вече въ тѣхната срѣда. Данииловото пророчество посочваше тъй опредѣлено смъртьта на Исуса, че тѣ избѣгваха да го изучаватъ, и най-после равинитѣ изговориха проклятие надъ всички, които искаха да се опитатъ да изчислятъ времето. 1800 години Израилевиятъ народъ бѣше живѣлъ въ слѣпота и непокаяние, равнодушенъ къмъ милостивитѣ предлагания на спасението, необръщащъ внимание на благословенията на евангелието : едно тържествено и страшно предупреждение отъ опасностьта, да отхвърлятъ свѣтлината отъ небето.BC 308.3

    Еднакви причини предизвикватъ еднакви действия. Който умишлено заглушава своето чувство на дългъ, понеже е противно на склонноститѣ му, най-после не ще може да раз-личава вече истината отъ заблудата; разумътъ бива затъмненъ, съвѣстьта закоравява. сърдцето затѫпява и душата се отдѣля отъ Бога. Тамъ, кѫдето вестьта на божествената мѫдрость не се цени достатъчно и се пренебрегва, тамъ църквата бива обхваната отъ тъмнина; вѣрата и любовьта охладняватъ, и се появяватъ отчуждение и разцепления. Църковни членове съединяватъ стремежитѣ и силитѣ си за свѣтски предприятия и грѣшници закоравяватъ въ своето непокаяно състояние.BC 309.1

    Първата ангелска весть въ Откр. 14, която сочи времето на Божия сѫдъ и кани всѣки да Му се поклони, бѣше опредѣлена да отдѣли истинския Божий народъ отъ гибелнитѣ влияния на свѣта и да го пробуди, за да познае своето истинско състояние на изравняване съ свѣта и отклонение отъ Бога. Въ тази весть Богъ бѣше изпрагилъ на църквата едно предупреждение, което, въ случай че бѫдѣше прието, би помогнало противъ тия злини, които отклоняваха човѣцитѣ отъ Бога. Ако тѣ бѣха приели вестьта отъ небето, смирили сърдцата си предъ Господа и бѣха се искрено опитали да се приготвятъ, за да могатъ да устоятъ въ Неговото присѫтствие, то духътъ и мощьта на Бога биха се проявили между тѣхъ. Църквата сѫщо тъй би постигнала щастливото състояние на единство, вѣра и любовь, което бѣше въ апостолското време, когато всички вѣрующи бѣха “едно сърдце и една душа” и “съ дързновение говорѣха словото Божие”, когато “Господь всѣкидневно прибавяше къмъ църквата такива, които се спасяваха”. (Деян. 4:31. 32; 2: 47.)BC 309.2

    Ако изповѣдващитѣ се за християни приемаха свѣтлината тъй, както тя ги огрѣва отъ Словото Божие, тѣ биха постигнали онова единство, за което Спасительтъ се моли за тѣхъ, и което апостолътъ описва като “единството на духа чрезъ връзкитѣ на мира”. Тукъ е. казва той, “едно тѣло и единъ духъ, както сте призвани къмъ една надежда на вашето звание; единъ е Господь, еднае вѣрата, едно е кръщението”. (Ефес. 4:3—5.)BC 309.3

    Такива бѣха благословенитѣ последици за ония, които приемаха адвентната весть. Тѣзи последнитѣ идваха отъ различни религиозни общества; но отдѣлящитѣ граници биваха разкѫсвани. Противоречащи си едно на друго мнения въ вѣрата бѣха унищожени. Противната на Писанието надежда за едно хилядагодишно царство на миръ върху земята бѣ премахната, фалшиви схващания за Христовото пришествие бѣха поправени, гордость и изравняване съ свѣта отстранени, неправдата се поправяше, сърдцата се свързваха въ сърдечно общение, владѣеха любовь и радость. Ако това учение извършва това за малцината, които го приемаха, то би могло да извърши същото и за всички, ако всички го бѣха приели.BC 310.1

    Но черквитѣ като цѣло не приеха предупреждението. Тѣхнитѣ проповѣдници, които, като стражи въ Израилевия домъ, би трѣбвало да бѫдатъ първитѣ, които да познаятъ признацитѣ на Христовото пришествие, не схванаха истината, нито отъ свидетелствата на пророцитѣ, нито отъ знаменията на времето. Тъй като свѣтски надежди и честолюбие изпълваха сърдцата имъ, любовьта къмъ Бога и вѣрата въ Неговото слово бѣха охладнѣли, и когато адвентното учение бѣ донесено, то събуди въ тѣхъ само предразсѫдъци и невѣрие. Фактътъ, че вестьта бѣше проповѣдвана повече отъ миряни, бѣше привежданъ като доказателство противъ нея. Както нѣкога, на ясното свидетелство Божие тѣ отвръщаха съ въпроса: “Повѣрвалъ ли е въ Него нѣкой отъ началницитѣ или отъ фарисеитѣ?” (Йоанъ 7: 48.) И тъй като намираха, че бѣше трудно да оборятъ извлѣченитѣ отъ пророческитѣ данни доказателства, мнозина съветваха, да не се изучаватъ пророчествата, учейки, че пророческитѣ книги били запечатани и не можели да бѫдатъ разбрани. Много, наивно довѣряващи се на своитѣ духовни пастири, се отказваха да слушатъ предупреждението, а други, макаръ че бѣха убедени въ истината, не смѣеха да го признаятъ, “за да не бъдатъ отлъчени” (Йоанъ 12:42). Изпратената отъ Бога за изпитване и пречистване на църквата весть откриваше много ясно, колко голѣмо бѣше числото на ония, които бѣха обърнали сърдцата си къмъ този свѣтъ, вмѣсто къмъ Христа. Връзкитѣ, които ги свързваха съ земята, бѣха по-силни отъ тия, които ги теглѣха къмъ небето. Тѣ слушаха гласа на свѣтската мъдрость и се от-връщаха отъ сърдцеизпитващата весть на истината.BC 310.2

    Като отказваха да слушатъ предупреждението на първия ангелъ, тѣ отхвърлиха срѣдството, което Небето бѣше предвидѣло за тѣхното изцѣление. Тѣ презрѣха носящия благодатъ пратеникъ, който би могълъ да имъ помогне противъ злинитѣ, които ги отдѣляха отъ Бога, и се връщаха съ по-голѣмо влѣчение къмъ приятелството на свѣта. И тукъ лежеше причината за онова страшно състояние на заразяване отъ свѣтски духъ, на вѣроотстѫпничество и на духовна смърть, което владѣеше въ черквитѣ въ 1844 година.BC 310.3

    Въ откровение 14 следъ първия ангелъ следва втори, съ вика : “Падна, падна Вавилонъ, великиятъ градъ, защото напои всички народи съ яростното вино на блудството си!” (Откр. 14:8.) Вавилонъ значи смѣшение. Това име се употрѣбява въ Свещеното Писание за означение различнитѣ форми на фалшива или паднала религия. Въ Откр. 17 Вавилонъ е представенъ като една жена. Това е единъ образъ, съ който Библията си служи да символизира една църква, като една благодетелна жена символизира една чиста църква, а една паднала жена — една вѣроотстѫпила черква.BC 311.1

    Въ Библията светиятъ и установенъ характеръ на сѫ-ществуващето между Христа и Неговата църква отношение е представенъ чрезъ брачната връзка. Господь е съединилъ своята църква съ Себе си чрезъ единъ тържественъ заветъ — отъ Негова страна чрезъ обещанието, Той да бѫде тѣхенъ Богъ, а отъ тѣхна страна чрезъ задължението, тѣ да искатъ да принадлежатъ само на Него. Той казва : “И ще те сгодя за Себе си во-вѣки; ще те сгодя за Себе си въ правда и сѫдъ, въ благость и милосърдие”. (Осия 2:19.) И още: “Азъ се съчетахъ съ васъ”. (Йер. 3:14.) Павелъ си служи съ сѫщото сравнение въ Новия заветъ, като казва: “Сгодихъ ви за едничекъ мѫжъ, за да ви представя на Христа като чиста девица”. (2Кор. 11:2)BC 311.2

    Невѣрностьта на църквата спрямо Христа чрезъ това, като отвърна довѣрието и любовьта си отъ Господа и допусна любовьта къмъ свѣта да завладѣе душата й. е сравнена съ прелюбодеяние. Израилевиятъ грѣхъ — отклонението му отъ Бога — е представенъ подъ този образъ, и Божията чудна любовь, която той по такъвъ начинъ пренебрегна, е трогателно описана: “Заклехъ ти се и встѫпихъ въ съюзъ съ тебе, казва Господь Богъ, и ти стана моя”. “И бѣше извънредно красива и достигна царствено величие. И разнесе се славата ти помежду народитѣ поради твоята красота, защото тя бѣше въ пълно съвършенство при тоя великолепенъ накитъ, съ който Азъ те накитихъ, казва Господь Богъ. Но ти се довѣри на красотата си, и, ползвайки се отъ славата си, почна да блудствувашъ”. .Но наистина, както жена вѣроломно изневѣря на съпруга си, тъй вѣроломно постѫпихте съ Мене вие, доме Израилевъ, казва Господь”. “Като прелюбодейна жена, която вмѣсто своя мѫжъ прибира чужди”. (Йез. 16:8. 13—15; Йер. 3:20; Йез. 16:32.)BC 311.3

    Въ Новия заветъ съвсемъ подобни думи се отпрявятъ къмъ изповѣдващи се за християни, които търсятъ повече приятелството на свѣта, отколкото Божието благоволение. Апостолъ Яковъ казва: “Прелюбодейци и прелюбодейки, не знаете ли, че приятелството съ свѣта е вражда противъ Бога ? Който, прочее, поиска да бѫде приятель на свѣта, врагъ става на Бога”. (Яков. 4:4.)BC 312.1

    Вавилонъ, жената отъ Откровение 17, ни се описва като “облѣчена въ багреница и червено, украсена съ злато, драгоценни камъни и бисери; въ рѫката си държеше златна чаша, пълна съ гнусотии и нечистота отъ блудството й; и на челото ѝ бѣ написано името: тайна, Вавилонъ велики, майка на блудницитѣ”. Пророкътъ казва по-нататъкъ: “Видѣхъ, че жената бѣше пияна отъ кръвьта на светиитѣ и отъ кръвьта на свидетелитѣ Исусови”. (Откр. 17: 4—6,) За Вавилонъ по-нататъкъ се казва, че той е “голѣмиятъ градъ, който царува надъ зменитѣ царе”. (Откр.17:18.) Силата, която владѣеше толкова столѣтия неограничено надъ християнскитѣ царе, е Римъ. Багреница и чеврено, скѫпоценни камъни и бисери описватъ живо великолепието и повече отъ царския блѣсъкъ, който показва гордиятъ римски престолъ. За никоя друга сила не би могло да се каже тъй съ право: тя бѣше “пияна отъ кръвьта на свѣтиитѣ”, както за оная черква, която бѣше преследвала по такъвъ жестокъ начинъ Христовитѣ последователи. Вавилонъ е обвиненъ сѫщо и въ грѣха на противозаконенъ съюзъ съ “земнитѣ царе”. Чрезъ отклонението отъ Господа и свързването съ езичницитѣ юдейската църква стана една блудница; и Римъ, който бѣ по сѫщия начинъ покваренъ, като търсѣше подкрепата на свѣтски сили, получава сѫщата присѫда.BC 312.2

    Вавилонъ е нареченъ “майка на блудницитѣ”. Съ дъщери трѣбва да сѫ символизирани черкви, които държатъ здраво нейнитѣ учения и предания и следватъ нейния примѣръ, като се отказватъ отъ истината и Божието благоволение, за да сключатъ единъ незаконенъ съюзъ съ свѣта. Вестьта отъ Откровение 14, която съобщава падането на Вавилонъ, трѣбва да се отнася за религиозни общества, които нѣкога сѫ били чисти, но после сѫ се покварили. Тъй като тази весть на предупреждение се дава преди сѫда, тя трѣбва да бѫде проповѣдвана въ последнитѣ дни, и затова може да се отнася не само за римската черква, по-неже тази вече отъ много столѣтия се намираше въ едно отпаднало състояние. По-нататъкъ въ 18 глава на Откровението Божиятъ народъ се поканва да излѣзе отъ Вавилонъ; съгласно този текстъ още много отъ Божия народъ требва да сѫ въ Вавилонъ. Но сега въ кои общества може да се намѣри по-голѣмата часть отъ Христовитѣ последователи? Безъ съмнение, въ различнитѣ черкви, които изповѣдватъ протестантската вѣра. Въ времето на своето появяване тѣзи църкви заемаха едно благородно становище спрямо Бога и Неговата истина, и Божието благословение бѣше съ тѣхъ. Дори невѣрващиятъ свѣтъ трѣбваше да признае благотворнитѣ резултати, които последваха следъ приемането на евангелските принципи, както пророкътъ бѣше казалъ за израиля: “И разнесе се славата ти между народитѣ, поради твоята красота, защото тя бѣше въ пълно съвършенство при тоя великолепенъ накитъ, съ който Азъ те накитихъ, казва Господь Богъ”. (Йез. 16:14.) Тѣзи общества, обаче, паднаха поради сѫидите слабости, които по-служиха на израиля за проклятие и погибель — желанието, да подражаватъ на обичаитѣ на безбожнитѣ и да търсятъ тѣхното приятелство. “Но ти се довѣри на красотата си и, ползвайки се отъ славата си, почна да блудствувашъ”. (Йез. 16:15.)BC 312.3

    Много отъ протестантскитѣ черкви следватъ примѣра на Римъ въ противозаконното свързване съ “земнитѣ царе” — държавнитѣ черкви чрезъ отношенията имъ къмъ свѣтскитѣ правителства, и други деноминации чрезъ това, като търсятъ благоволението на свѣта. Изразътъ Вавилонъ (смѣшение) може съ право да се приложи върху тѣзи общества, тъй като всички изповѣдватъ, че извличатъ ученията си отъ Библията, и все пакъ сѫ разцепени въ почти неизброими секти съ далече отличаващи се едно отъ друвѣроизповѣдания и теории.BC 313.1

    Освенъ грѣховното свързване съ свѣта, църквитѣ, които сѫ се отдѣлили отъ Римъ, показватъ и други отъ неговитѣ белези.BC 313.2

    Едно римо-католическо съчинение твърди. “Ако римската черква чрезъ почитането на светиитѣ се е провинила нѣкакъ въ идолопоклонство, то и нейната дъщеря, англиканската черква, не е останала по-назадъ; понеже тя има десеть черкви, които сѫ посвѣтени на дева Мярия, срещу една, посвѣтена на Христа”. (Dr Challoner, .The Catholic Christian Jnstructed”, Preface, pp. 21. 22.)BC 313.3

    Д-ръ Хопкинсъ въ една статия върху хилядагодишното царство прави следнитѣ изявления: “Ние нѣмаме никакво основание да ограничаваме антихристиянския духъ и неговитѣ обичаи само въ тъй наречената римска черква. Протестантскитѣ черкви притежаватъ много отъ антихриста и сѫ далечъ отъ това, да сѫ чисти отъ поквара и безбожие”. (Hopkins “Works”, Vol. II. p. 328.)BC 313.4

    Върху отдѣлянето на презвитериянската черква отъ Римъ Д-ръ Гутри пише: “Преди 300 години нашата черква съ отворена Библия върху своето знаме и съ девиза: .Изпитвайте Писанието ! ” на своето свидетелство напусна портитѣ на Римъ”. Но после той задава важния въпросъ: “Излѣзе ли тя чиста отъ Вавилонъ?” (Guthrie, “The Gospel In Ezekiel”, p. 237.)BC 313.5

    Спържонъ се изразява по следния начинъ: Англиканската черква изглежда всецѣло да е заквасена отъ учението, че спасението лежи въ тайнствата; ония, обаче, които сѫ отдѣлени отъ тази черква, сѫ сѫщо тъй проникнати отъ философско невѣрие. Сѫщо и тия, отъ които ние бихме очаквали по-добри нѣща, се отклоняватъ, единъ следъ другъ, отъ основнитѣ стълбове на вѣрата. Сърдцето на Англия, вѣрвамъ, е съвсемъ продупчено отъ едно гибелно невѣрие, което още се осмѣлява да се покачва на амвона и да се нарича християнство”.BC 314.1

    Коя бѣше първопричината за голѣмия отпадъкъ ?Какъ черквата първоначално се е отклонила отъ простотата на евангелието ? — Като се нагаждаше споредъ обичаитѣ на езичеството, за да направи за езичницитѣ по-лесно приемането на християнството. Апостолъ Павелъ обяснява още въ своитѣ дни: Тайната на беззаконието вече действува”. (2. Сол. 2:7.) Докато апостолитѣ още живѣеха, църквата се държеше още относително чиста. Но “къмъ края на второто столѣтие повечето църкви приеха другъ образъ; първата простота изчезна, и незабелязано, когато първитѣ ученици отдидоха въ гробоветѣ си, дойдоха тѣхнитѣ деца и новообърнати ... и дадоха новъ видъ на дѣлото”. (Robinson, “Ecclesiastical Researches”, ch. 6, p. 17.) За да спечелятъ привърѫеници, тѣ не спазваха тъй точно възвишенитѣ правила на християнската вѣра, и вследствие това избухна “едно езическо течение, което нахлу въ черквата и заедно съ себе си внесе въ нея своитѣ привички, обичаи и идоли”. (Gavazzi’s Lectures, p. 278.) Тъй като християнската религия си осигури благоволението и подкрепата на свѣтскитѣ владѣтели, тя бѣ приета по име отъ множествата; но макаръ и по видъ християни, “мнозина въ действителность си останаха езичници и се покланяха, особено тайно, на своитѣ идоли”. (Сѫщо тамъ.)BC 314.2

    Не се ли повтаря сѫщото нѣщо почти въ всѣка черква, която се нарича протестантска? Съ отхождането на тѣхнитѣ основатели, които бѣха вдъхновени отъ истинския духъ на реформа, на тѣхно мѣсто заставатъ тѣхнитѣ последователи и даватъ новъ видъ на дѣлото. Докато децата на реформаторитѣ се държатъ за вѣроизповѣднитѣ принципи на отцитѣ си, безъ да ги изпитватъ, и се отказватъ да приематъ една истина, която надминава крѫгозора на реформаторитѣ, тѣ се отклоняватъ отъ тѣхния примѣръ на смирение, на себеотрицание и на отказване отъ свѣта. Тъй “изчезва първата простота”. Една буйна вълна на свѣтски духъ “съ неговитѣ привички, обичаи и идоли” наводнява черквата.BC 314.3

    Ахъ, колко много се срѣща между християнитѣ по име това приятелство на свѣта, което е “вражда противъ Бога” ! (ѣков. 4:4.) Колко далечъ сѫ се отклонили обикновенитѣ черкви въ цѣлото християнство отъ библейската мѣрка на смирение, себеотрицание, простота и благочестие! Еднажъ Йоханъ Веслей, говорейки за правилното употрѣбяване на паритѣ, казалъ: “Не прахосвайте нищо отъ една тъй скъпоценна дарба за просто задоволяване на жаждата за наслаждения чрезъ излишни и скъпи дрехи или безполезни накити. Не употрѣбявайте нищо отъ нея за изкуствена украса на вашитѣ кѫщи, за излишни или скъпи мебели, за скъпи картини, рисунки или златни украшения. . . Не харчете нищо, за да се предавате на тщеславенъ животъ, за да печелите удивлението или похвалата на човѣцитѣ. . . Докато ти върви добре, ще говорятъ добро за тебъ. Докато се обличашъ въ пурпуръ и скъпоценни одежди и всѣки день живѣешъ разкошно и весело, безъ съмнение, много ще хвалятъ твоя финъ вкусъ, твоитѣ способности и госто-приемство. Не купувай, обаче, тъй скъпо тѣхнитѣ похвали; по-добре задоволявай се съ почеститѣ, които ти идатъ отъ Бога”. (Wesley’s Works, Sermon 50, “The Use of Money”.) Ho въ много черкви днесъ тѣзи наставления се пренебрегватъ.BC 315.1

    Въ свѣта е обичай, да се принадлежи къмъ кое и да е вѣроизповѣдание. Владѣтели, политици, юристи, доктори, търговци встѫпватъ въ черквата, за да си спечелятъ уважението и довѣрието на обществото и да го използватъ за своитѣ лични свѣтски работи. По такъвъ начинъ тѣ се опитватъ да прикриятъ своитѣ несправедливи постѫпки подъ едно християнско вѣроизповѣдание. Различнитѣ религиозни общества, подкрепени чрезъ богатството и влиянието на тѣзи кръстени свѣтски хора, ползгатъ още повече усилия да спечелятъ всеобщото одобрение и благоволение. Чудесни черкви, украсени по единъ разсипнически начинъ, се издигатъ по главнитѣ улици. Отиващитѣ въ черква се обличатъ скѫпо и споредъ модата. На талантливия проповѣдникъ се плаща голѣма заплата, за да забавлява и привлича народа. Неговитѣ проповѣди не бива да изобличаватъ грѣховетѣ на народа, но трѣбва да звучатъ меко и приятно на префиненото ухо. По такъвъ начинъ въ черковнитѣ книги се записватъ “благородни” грѣшници и “благородни” грѣхове се прикриватъ подъ вида на благочестието.BC 315.2

    Единъ даващъ тонъ свѣтски вестникъ, който се изразява върху настоящето състояние на изповѣдващитѣ се американски християни, казва: “Несъзнателно черквата се е отдала на духа на епохата и е нагодила своитѣ богослу- жебни форми споредъ модернитѣ изисквания”. “Въ действителность черквата употрѣбява за свои инструменти всичко, което помага да се направи религията привлѣкателна”. Единъ дописникъ въ ню-йоркския вестникъ “Индепендантъ” пише следното за методизма: “Раздѣлната линия между благоче-стивитѣ и безбожнитѣ избледнява въ една полусѣнка, и отъ дветѣ страни ревностни мѫже полагатъ старания да заличатъ всѣка разлика между тѣхнитѣ начини на действие и тѣхнитѣ удоволствия. Националниятъ характеръ на религията допринася извънредно много за увеличаването числото на ония, които биха желали да получатъ благословения, безъ да изпълняватъ честно задълженията си”.BC 315.3

    Хауардъ Кросбай казва: “Нѣщо много сериозно е, че Христовата черква тъй малко следва Господнитѣ нареждания. Сѫщо както юдеитѣ нѣкога чрезъ приятелскитѣ си отношения къмъ идолослужителитѣ отвърнаха сърдцата си отъ Бога. . ., тъй и днешната Христова черква чрезъ отношенията си съ невѣрващия свѣтъ отстѫпва отъ божественитѣ правила на своя истински животъ и се отдава на гибелнитѣ, макаръ и често привидно добри привички на едно нехристиянско общество, като се възползва отъ привеждани доказателства и идва до заключения, които сѫ чужди на Божиитѣ изявления и противни на растенето въ благо датьта”. (“ The Healthy Christian, p.p. 141. 142.)BC 316.1

    Въ това течение на свѣтски духъ и жажда за удоволствия себеотрицанието и самопожертвуванието заради Христа изчезватъ почти напълно. “Нѣкои мѫже и жени, които сега живо действуватъ въ нашитѣ черкви, сѫ били карани като деца да принасятъ жертви, за да бѫдатъ въ състояние да дадатъ или да сторятъ нѣщо за Христа”. Но “въ случай, че липсватъ срѣдства . . . никой не бива да бѫде принуждаванъ да дава. О не, направете единъ пазаръ, устройте една изложба на живи картини, едно мнимо разследване въ сѫда, една старовременна вечеря или обѣдъ — каквото и да е, за да се забавлява народътъ”.BC 316.2

    Губернаторътъ Васбурнъ отъ Висконсинъ обясняваше въ своитѣ годишни известия отъ 9 януарий 1873 год.: “Изглежда, че ще сѫ нужни закони, за да се унищожатъ възпитателнитѣ институти на актьоритѣ. Такива се намиратъ навсѣкѫде. Дори и черквата (безъ съмнение, не съзнавайки) често може да се хване въ това, че върши дѣлото на дявола. Устройвани биватъ концерти съ подаръци, предприятия съ премии, лотарии, често служейки на религиозни и благотворителни цели, но често и на много по-нищожни такива ; лотарии, ценни пакети и други изпълняватъ цельта, да получаватъ пари, безъ да оценятъ стойностьта на това. Нищо не е тьй деморализиращо, тъй развратяващо, особено за младежьта, както печеленето на пари или имоти, безъ да се работи за това. Когато почетни личности се занимаватъ съ подобни азартни предприятия и успокояватъ съвѣстьта си съ това, че паритѣ ще бѫдатъ употребени за една добра цель, тогава нѣма защо да се очудваме, когато младежьта тъй често изпада въ такива привички, които тъй много се пораждатъ при възбуждението отъ азартнитѣ игри”.BC 316.3

    Духътъ на нагаждане съ свѣта прониква въ всички черкви на цѣлото християнство. Робертъ Аткинсъ въ една държана въ Лондонъ проповѣдь нарисува една мрачна картина на духовния отпадъкъ, който владѣе въ Англия. Той каза: “Истински праведнитѣ намаляватъ на земята, и никой не взема това при сърдце. Днешнитѣ изповѣдници на религията въ всѣка черква обичатъ свѣта, нагаждатъ се споредъ него, търсятъ лични удобства и се стремятъ къмъ свѣтски почести. Те сѫ призвани да страдатъ съ Христа, а са изплашватъ само отъ една хулна дума.. . Отпадъкъ, отпадъкъ, отпадъкъ! — стои написано отпредъ на всѣка черква, и ако тѣ поне знаеха това и можеха да го чувствуватъ, то още би имало надежда; но уви! тѣ викатъ: “Богатъ съмъ, разбогатѣхъ, и отъ нищо не се нуждая!” (Second Advent Library, Tract № 39).BC 317.1

    Голѣмиятъ, приписванъ въ тяжесть на блудницата Ва-вилонъ грѣхъ е, че тя е напоила “отъ виното на яростното си блудство. . . всички народи”. Тази упояваща чаша, която тя предлага на свѣта, представлява фалшивитѣ учения, които е приела вследствие своята незаконна връзка съ голѣмцитѣ на земята. Приятелството съ свѣта погубва вѣрата и отъ своя страна упражнява гибелно влияние върху свѣта, като разпространява учения, които противоречатъ на найяснитѣ изявления на Свещеното Писание.BC 317.2

    Римъ задърѫаше Библията отъ народа и изискваше отъ всѣкиго вмѣсто нея да приеме неговитѣ учения. Задачата на реформацията бѣше, да даде отново на човѣчеството Словото Божие; и все пакъ, не е ли истина, че и въ днешнитѣ наши черкви човѣцитѣ биватъ поучавани да основаватъ вѣрата си повече върху вѣроизповѣданията и нарежданията на черквата, отколкото върху Свещеното Писание ? Карлъ Беехеръ е казалъ за протестантскитѣ черкви: “Тѣ се плашатъ отъ всѣка груба дума противъ вѣроизповеданията съ сѫщата чувствителность, съ каквато ония свѣти отци се биха ужасили отъ всѣка груба дума върху появилото се поклонение на светиитѣ и мѫченицитѣ, къмъ което тѣ бѣха привързани. .. Протестантско-евангелскитѣ общества тъй сѫ си свързали взаимно и сами на себе си рѫцете, че между всички тѣхъ никой не може да бѫде проповѣдникъ, безъ да приеме една или друга книга освенъ Библията. . . Съвсемъ не е въображение, ако се каже, че властьта на вѣроизповѣданията започва действително да за- бранява Библията сѫщо тъй, както Римъ правѣше това, макаръ и по единъ по-хитъръ начинъ”. (Sermon on “The Bible a Sufficient Creed”, 1846.)BC 317.3

    Когато вѣрни учители тълкуватъ Словото Божие, тогава се повдигатъ учени мѫже, проповѣдници, които твърдятъ, че разбиратъ Писанието, изобличаватъ здравитѣ учения като ереси и по такъвъ начинъ принуждаватъ търсещигѣ истината да отстѫпятъ. Ако свѣтътъ не бѣше безнадеждно пиянъ отъ виното на Вавилонъ, твърде много биха се убедили и обърнали чрезъ яснитѣ, рѣзки истини на Словото Божие. Но християнската вѣра се явява тъй объркана и пълна съ противоречия, че народътъ не знае, кое трѣбва да вѣрва за истина. Вината за нежеланието на свѣта да се покае лежи върху черквата.BC 318.1

    Втората ангелска весть отъ Откровение 14 за пръвъ пѫть се проповѣдва презъ лѣтото на 1844 година и тогава намѣри особено непосрѣдствено приложение върху черквитѣ въ Съединенитѣ Щати, кѫдето предупреждението за съда бѣше най-разпространено проповѣдзано и същевременно отхвърлено, и където отпадъкътъ въ черквитѣ се бѣше най-бързо разпространилъ. Обаче, вестьта на втория ангелъ постигна своето пълно изпълнение не въ 1844 год. Тогава черквитѣ, поради отказа си да приематъ свѣтлината на адвентната весть, претърпѣха голѣмо нравствено падение, което все още не бѣше пълно. Тъй като продължаваха да отхвърлятъ особенитѣ истини за това време, тѣ падаха все по-дълбоко; но все още не може да се каже: “Падна Вавилонъ, великата блудница. . . защото отъ виното на яростното ѝ блудство пиха вспчкптѣ народи”. Тя още не е довела всички, народи до тамъ, да направятъ това. Духътъ на изравняване съ свѣта и равнодушие спрямо провѣряващитѣ истини за нашето време сѫществува и е спечелилъ почва въ черквитѣ на протестантската вѣра въ всички християнски истини; тържественото и страшно обвинение на втория ангелъ включва и тѣзи черкви. Но дѣлото на отпадъка още не е постигнало своя върхъ.BC 318.2

    Библията ни казва, че преди пришествието на Господа сатана ще действува “съ всѣка сила и съ поличби и лъжливи чудеса и съ всѣко неправедно прелъстяне”, и ония, които “не сѫ приели любовьта къмъ истината за свое спасение”, ще изпаднатъ въ голѣми заблуждения, “за да повѣрватъ на лъжата.” (2 Сол. 2:9-11.) Пълното падение на Вавилонъ ще бѫде не по-рано, преди да настане това състояние и съединението на черквата съ свѣта да бѫде напълно възстановено надъ цѣлото християнство. Промѣната крачи напредъ, и съвършеното изпълнение на Откр. 14:8 е още въ бѫдещето.BC 318.3

    Въпрѣки духовната тъмнина и отдѣлянето отъ Бога които сѫществуватъ въ черквитѣ, образуващи Вавилонъ, повечето отъ истинскитѣ Христови последователи все още се намиратъ въ тѣхното общество. Измежду тѣхъ има много, които още никога не сѫ чули особенитѣ истини за това време. Не малко сѫ недоволни отъ настоящето си състояние и копнѣятъ за по-голѣма свѣтлина. Тѣ напразно търсятъ да намѣрятъ Христовото подобие въ черквитѣ, съ които сѫ свързани. Понеже тѣзи черкви все повече се отклоняватъ отъ истината и все по-тѣсно се свързватъ съ свѣта, разликата между дветѣ класи ще се увеличава и най-после ще доведе до едно раздѣление. Ще дойде време, когато тия, които обичатъ Бога повече отъ всичко, не ще могатъ повече да останатъ въ връзка съ ония, които “сѫ повече сластолюбци, нежели боголюбци, които на гледъ иматъ бла-гочестие, но отъ силата му сѫ се отрекли”. (2 Тим. 3:4. 5.)BC 318.4

    Откровение 18 посочва на времето, когато черквата вследствие отхвърлянето на тройното предупреждение отъ Откр. 14:6-12 ще е напълно стигнала състоянието, предсказано отъ втория ангелъ, и когато Божиятъ народъ, който все още се намира въ Вавилонъ, ще бѫде поканенъ да се отдѣли отъ него. Тази весть е последната, която свѣтътъ ще получи, и тя ще извърши своето дѣло. Когато душитѣ, които не сѫ повѣрвали истината, а сѫ обикнали неправдата (2 Сол. 2:12), бѫдатъ предадени на голѣми заблуждения, тъй че да повѣрватъ лъжата, тогава свѣтлината на истината ще огрѣе всички, чиито сърдца сѫ открити, за да я приематъ, и всички Божии чада, които сѫ още въ Вавилонъ, ще последватъ зова: “Излѣзте отъ нея, люде Мои!” (Откр. 18:4.)BC 319.1

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents