Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Великата Борба Между Христа И Сатана - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Епизод 8—Лютеръ предъ Народното събрание въ Вормсъ.

    Новъ императоръ, Карлъ V, се възкачи на германския тронъ. Римскитѣ пратеници побързаха да му изпрагятъ своитѣ благопожелания и да го подбудятъ да употрѣби силата си противъ реформацията. Отъ друга страна, курфюрстътъ на Саксония, на когото Карлъ дължеше до голѣма степень короната си, настояваше предъ последния да не предприема нищо противъ Лютера, докато предварително не го е изслушалъ. По този начинъ императорътъ бѣ поставенъ въ много неловко положение. Папиститѣ биха се задоволили само, ако императорътъ издадѣше едиктъ, съ който да осъди Лютера на смърть. Курфюрстътъ бѣше твърдо обявилъ, че нито императорското величие, нито нѣкоя друга личность сѫ опровергали Лютеровитѣ писания, затова той изискваше за доктора отъ Витенбергъ охрана, съ която този да може да се яви предъ единъ съдъ отъ учени, набожни и безпристрастни сѫдии.BC 115.1

    Вниманието на всичкитѣ партии бѣ обърнато къмъ събранието на германскитѣ държави, свикано въ Вормсъ. Това бѣше наскоро следъ възкачването на Карла V на трона. Важни политически въпроси и интереси имаше да се разглеждатъ въ това време въ народното събрание. За пръвъ пъть германскитѣ принцове щѣха да срещнатъ младия си монархъ въ съвещателно събрание. Църковни и държавни сановници бѣха дошли отъ всички срани на родината. Свѣтски лордове отъ високъ произходъ, мощни и ревниви въ своитѣ наследствени права; духовни князе, горди въ съзнанието за своето предимство по чинъ и сила; придворни рицари, съ тѣхната въоръжена свита; представители на чужди и отдалечени страни — всички се събираха въ Вормсъ.BC 115.2

    Предметътъ, който възбуждаше най-голѣмъ интересъ въ това голѣмо събрание, бѣше дѣлото на саксонския реформаторъ. Карлъ V бѣше натоварилъ курфюрста на Саксония да доведе Лютера съ себе си въ Народното събрание, увѣрявайки го въ своето покровителство и обещавайки му свободно разискване съ компетентни личности по въпроса на диспута. Съ нетърпение очакваше Лютеръ явяването си предъ императора. Здравето му по онова време се бѣ много влошило, но той писа на курфюрста: “Ако не мога да отида въ Вормсъ здравъ, ще бѫда отнесенъ тамъ както съмъ боленъ, защото като ме вика императорътъ, азъ не се съмнявамъ, че това е зовъ отъ самия Богъ. Ако тѣ искатъ да употрѣбятъ спрямо мене насилие, което е вѣроятно (защото тѣ не ме викатъ, за да ги наставлявамъ), азъ оставямъ тази работа въ Божиитѣ рѫце. Онзи, Който запази тримата младежи въ огнената пещь, все още живѣe и царува. А ако Той не желае да ме спаси, моятъ животъ би ималъ малко значение. Нека само се стремимъ да не оставяме евангелието, което сме започнали, за гавра на безбожнитѣ . . . Подобре нека пролѣемъ кръвьта си за него. Не е моя работа да реша, дали животътъ, или смъртьта ми ще допринесе повече за спасението на всички . . . Вие можете да очаквате отъ мене всичко ... съ изключение на бѣгство и отричане. Да бѣгамъ не мога, а още по-малко — да се отрека”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 1.)BC 115.3

    Новината, че Лютеръ трѣбваше да се яви предъ Народното събрание, произведе въ Вормсъ голѣмо възбуждение. Алеандъръ, папскиятъ пратеникъ съ специална мисия за това дѣло, предвиждайки, че обстоятелствата на това свикване на сѫдъ ще бѫдатъ гибелни за папството, се смути и разяри. Да се урежда разследване на случай, за който папата бѣшe вече произнесълъ осѫдителна присѫда, би било неуважаване авторитета на върховния понтифексъ. Освенъ това той се опасяваше, че красноречивитѣ и мощни доказателства на този мѫжъ могатъ да отвърнатъ много князе отъ папското дѣло. Затова той увещаваше Карла най-настоятелно, да не допусне явяването на Лютера въ Вормсъ. Въ сѫщото време бѣ публикуванъ едиктътъ, който отлжчваше Лютера, и наличностьта на този фактъ, заедно съ уве-щанията на пратеника, принудиха императора да отстѫпи. Той писа на курфюрста, че ако Лютеръ не е съгласенъ да се откаже, трѣбва да си остане въ Витенбергъ.BC 116.1

    Недоволенъ отъ тази победа, Алеандъръ работѣше съ всичката си сила и хитростъ, за да осигури осѫждането на Лютера. Съ постоянство, достойно за едно по-добро дѣло, той представаше работата предъ вниманието на принцове, прелати и други членове на събранието, обвинявайки реформатора въ “измѣнa, бунтъ, неблагочестие и богохулство”. Но разпаленостьта и сприхавостьта, които пратеникътъ проявяваше, показваха трърде ясно, кой духъ го рѫководѣше. Всички чувствуваха, че той е рѫководенъ повече отъ омраза и отмъщение, отколкото отъ ревность и благочестие”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 1.) Болшинството отъ Народното събрание бѣ наклонно да гледа съ благоволение на Лютеровото дѣло.BC 116.2

    Съ удвоена ревность настояваше Алеандъръ предъ императора, да изпълни папския едиктъ. Но, съобразно законитѣ на Германия, това не можеше да се извърши, безъ одобрението на принцоветѣ. Победенъ най-сетне отъ настойчивостьта на пратеника, Карлъ V го помоли да представи искането си въ Народното събрание. “Това бѣ великъ день за папския пратеникъ. Събранието бѣ голѣмо, а дѣлото бѣше още по-голѣмо. Алеандъръ трѣбваше да защищава Римъ, майка и учителка на всички черкви”. Той трѣбваше да защищава княжеското достойнство на свети Петра предъ свѣтскитѣ принцове на християнството. “Той имаше дарба на красноречие, и преувеличи значението на случая. Провидението бѣше наредило, щото преди да бѫде осѫденъ, Римъ да се яви и да се защити чрезъ най-способния отъ своитѣ оратори, въ присѫтствието на най-великия сѫдъ”. Онѣзи, които симпатизираха на реформатора, гледаха съ особена загриженость на ефекта отъ Алеандровата речь. Саксонскиятъ курфюрстъ, който не присѫтствуваше, бѣ далъ заповѣдь на нѣкои отъ своитѣ съветници, които бѣха въ заседанието, да си взематъ бележки отъ речьта на папския пратеникъ.BC 117.1

    Съ всичката си сила на ученость и красноречие, Алеандъръ се стремѣше да стъпчи истината. Обвинение следъ обвинение сипѣше той противъ Лютера, като врагъ на черква и държава, на живи и мъртви, на духовенство и миряни, на събори и отдѣлни християни. “Въ Лютеровитѣ писания има толкова заблуждения”, заяви той, “че поради тѣхъ могатъ да бѫдатъ изгорени и сто хиляди еретици”.BC 117.2

    Приключвайки, той се помѫчи да хвърли упрѣкъ върху привърѫеницитѣ на роформираната вѣра. “Какви сѫ всичкитѣ тѣзи лютерани ? Шепа безочливи, покварени свещеници, развалени монаси, невежи адвокати и унижени благородници, а сѫщо и простъ народъ, когото тѣ сѫ заблудили и отвърнали отъ истината. Колко голѣмо е превъзходството на католическата партия спрямо тѣхъ по число, способность и сила ! Единъ единодушенъ декретъ на това знаменито събрание ще просвѣтли проститѣ, ще предупреди безразсѫднитѣ, ще затвърди колебливитѣ и ще засили слабитѣ”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 3.)BC 117.3

    Съ такива орѫжия сѫ били атакувани защнтницитѣ на истината презъ всѣко време. Сѫщитѣ доказателства се при-веждатъ противъ всички, които се осмѣляватъ да се про-тивопоставятъ на установенитѣ заблуди, на яснитѣ и прями учения на Божието слово. “Кои сѫ тѣзи проповѣдници на .нови учения ? ” — викатъ ония, които искатъ популярна религия. “Тѣ сѫ необразовани, малко по число и отъ найбеднитѣ класи. А твърдятъ, че иматъ истината и че сѫ избраниятъ народъ Божий. Тѣ сѫ невежи, тѣ сѫ за- блудени. Колко много ги превъзхожда нашата черква по число и влияние ! Колко велики и учени мѫже има между насъ ! Колко по-голѣма власть имаме ние !” — Това сѫ доказателствата, които упражняватъ шеметно влияние върху свѣта ; обаче тѣ не сѫ по-убедителни днесъ, отколкото въ дните на реформатора.BC 117.4

    Реформацията не свършваше съ Лютера, както мнозина биха предполагали. Тя трѣбва да се продължи до приключването на свѣтовната история. Лютеръ имаше да извърши велико дѣло, да отрази върху другитѣ онази свѣтлина, която Богъ допусна да просвѣтне надъ него ; но той не получи всичката свѣтлина, която трѣбва да бѫде дадена на свѣта. Отъ тогава нова свѣтлина безспирно е освѣтлявала Писанията и постоянно нови истини сѫ били разкривани.BC 118.1

    Речьта на папския пратеникъ направи дълбоко впечатление на събора. Никой не се намѣри тамъ, да оспори победата на папския борецъ съ ясното учение на словото Божие. Никой не направи опитъ да защити реформатора. Общото мнение бѣше разположено не само да го осѫди, него и ученията му, но ако е възможно, да изкорени и ересьта. Римъ имаше най-благоприятния случай да защити своята кауза. Всичко, каквото той можеше да каже за своя полза, бѣше казано. Обаче неговата видима победа бѣ сигналъ и за неговото поражение. Отъ този моментъ противоречието между истината и заблудата щѣше да става по-ясно, докато се разразѣше въ открита борба. Никога вече следъ този день Римъ нѣмаше да стои тъй сигурно, както до тогава.BC 118.2

    Пратеникътъ бѣше представилъ папството отъ най-хубавата му страна. Членоветѣ на Народното събрание бѣха почти единодушни за предаването Лютера въ рѫцете на неговитѣ противници. Въ този моментъ Божиятъ Духъ подбуди единъ членъ отъ събранието да представи истинската картина на папската тирания. Благороденъ и твърдъ, херцогътъ Георги Саксонски стана въ това княжеско събрание и съ поразителна точность описа измамитѣ и пороцитѣ на папството и тѣхнитѣ лоши следствия. Къмъ края той каза :BC 118.3

    “Тѣзи сѫ нѣкои отъ злоупотрѣбленията, които протестиратъ срещу Римъ. Отъ тамъ сѫ пренебрегнали всѣки срамъ и единствената имъ цель е... пари, пари, пари ! Така че проповѣдницитѣ, които трѣбва да поучаватъ въ истината, въ сѫщность говорятъ само лъжи, и не само се търпятъ, но се и възнаграждаватъ, защото колкото по-голѣми сѫ лъжитѣ имъ, толкова по-голѣма е и печалбата имъ. Отъ този скверенъ източникъ текатъ тѣзи замърсени води. Безпѫтица простира рѫка къмъ алчностьта... Ето, духовенството е причинило скандалъ, който хвърля толкова много бедни души въ вѣчно осѫждение ! Обща реформа е належаща и трѣбва да се извърши”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 4.)BC 118.4

    Самиятъ Лютеръ едва ли би могълъ да представи друго по-силно, по-изразително, порицание на папската поквара. Като се има предъ видъ, че говорительтъ бѣше решителенъ врагъ на реформатора, ясно става, че думитѣ му имаха още по-голѣмо влияние.BC 119.1

    Ако очитѣ на събранието биха могли да се отворятъ, тѣ щѣха да видятъ Божии ангели всрѣдъ тѣхъ, изпращайки свѣтли лѫчи въ тъмнината на заблудата, отваряйки умове и сърдца за приемане Божията истина. Дори противницитѣ на реформацията бѣха повлияни отъ силата на Бога на истината и мѫдростьта, и по този начинъ бѣше приготвенъ пѫтьтъ предъ великото дело, което щѣше да се извърши. Въ отсѫтствието на Мартинъ Лютера гласътъ на Единъ по-голѣмъ отъ него бѣше чутъ въ събранието.BC 119.2

    Веднага Народното събрание опредѣли комитетъ, който да приготви списъкъ на папскитѣ притѣснения, които много тежаха на германския народъ. Този листъ, съдърѫащъ 101 означения, се представи на императора съ молба, той да вземе незабавни мѣрки за премахване на тѣзи злоупотреби. “Каква загуба на християнски души, — каза депутацията — какви грабежи, какви изнудвания, и то само поради безчестията, съ които е обграденъ духовниятъ глава на християнството ! Наша длъжность е, да предотвратимъ пропадането на нашия народъ. За тази цель ние ви молимъ найсмирено, да действувате неотложно за една обща конференция, като вие поемете ръководството й”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 4.)BC 119.3

    Тогава събранието поиска да бѫде доведенъ реформаторътъ. Въпрѣки молбитѣ, протеститѣ и заплашванията на Алеандъръ — папския делегатъ, — най-сетне императорътъ се съгласи, и Лютеръ бѣ повиканъ предъ Народното събрание. Съ поканата бѣ изпратенъ единъ ескортъ, който да обезпечи сигурното му идване. Всичко това бѣ съобщено въ Витенбергъ чрезъ единъ пратеникъ, на когото бѣ възложено да придружи реформатора до Вормсъ.BC 119.4

    Приятелитѣ на Лютера се ужасиха. Познавайки пред-разсѫдъцитѣ и враждата противъ него, тѣ се страхуваха, да не би неговата охрана да не бѫде зачетена, и настояваха да не излага живота си на опасность. На молбитѣ имъ той отговори: “Папиститѣ не желаятъ моето отиване въ Вормсъ, но моето осѫждане и моята смърть. Нищо! Не се молете за мене, но за словото Божие. . . Христосъ ще ми даде Своя духъ, за да победя тѣзи проповѣдници на заблудата. Азъ ги презирахъ презъ живота си, и ще триумфирамъ надъ тѣхъ чрезъ смъртьта си. Те сѫ се заели въ Вормсъ, да ме принудятъ да отстѫпя. Ето какво ще бѫде моето отричане: По-рано азъ казвахъ, че папата е замѣстникъ Христовъ, сега пъкъ казвамъ, че той е противникъ на Господа и апостолъ на дявола”. (D’ Aubigne, b. 7, ch. 6.)BC 119.5

    Лютеръ не трѣбваше да извърши самъ това опасно пѫтешествие. Освенъ императорския пратеникъ, трима отъ неговитѣ най-добри приятели решиха да го придружатъ. Меланхтонъ сърдечно желаеше да се присъедини къмъ тѣхъ. Сърдцето му , бѣ свързано съ Лютеровото. и той копнѣеше да го последва, ако е нужно и въ затвора, и въ смъртьта. На молбитѣ му, обаче, биде отказано. Ако Люгеръ би загиналъ, надеждитѣ на реформацията трѣбваше да преминатъ върху раменетѣ на неговия младъ съработникъ. Напущайки го, реформаторътъ му даде тази порѫка: “Ако азъ не се върна и ако моитѣ неприятели ме предадатъ на смърть, о, братко мой, не преставай да поучавашъ и остани вѣренъ въ истината! Работи на мое мѣсто... ако ти жи-вѣешъ, малко важи, че азъ съмъ умрѣлъ”. (D’ Aubigne, b. 7, ch. 7.) Студентитѣ и гражданитѣ, които се бѣха събрали, за да присѫтствуватъ при Лютеровото отпѫтуване, бѣха трогнати. Множествата, на които сърдцата бѣха докоснати отъ евангелието, се сбогуваха съ него, плачейки. Така реформаторътъ и придружителитѣ му заминаха отъ Витенбергъ.BC 120.1

    По пѫтя реформаторътъ и неговитѣ другари видѣха, че хората бѣха обхванати отъ лоши предчувствия. Въ нѣкои градове не му бѣха оказани никакви почести. Въ единъ хотелъ, дето пренощуваха, единъ приятель свещеникъ изрази опасението си за Лютера, показвайки портрета на Савонарола, италиянски реформаторъ, умъртвенъ заради вѣрата си. На следния день се узна, че Лютеровитѣ писания бѣха осѫдени въ Вормсъ. Императорски пратеници разнасяха императорския указъ и призоваваха народа, да предаде запретенитѣ книги на управлението. Пратеникътъ, страхувайки се за сигурностьта на Лютера въ събранието, и мислейки, че неговото решение бѣ разколебано, го попита, дали още е съгласенъ да продължава пѫтя. Той отговори: “Макаръ да съмъ забраненъ въ всѣки градъ, азъ ще отида”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 7.)BC 120.2

    Въ Ерфуртъ Лютеръ бѣ приетъ съ голѣми почести. Заобиколенъ отъ тълпи почитатели, той премина улицитѣ, които тъй често бѣше кръстосвалъ съ своята просешка торба. Посети монашеската килия и си спомни борбитѣ, презъ които бѣше миналъ, за да получи въ сърдцето си свѣтлината, която сега наводняваше Германия. Поканиха го да проповѣдва. Това му бѣше забранено, обаче императорскиятъ пратеникъ му позволи, и монахътъ,. който нѣкога бѣше слуга въ монастира, се качи сега на амвона.BC 120.3

    Въ една препълнена отъ слушатели кѫща той говори върху Христовитѣ думи: “Миръ вамъ!“— “Всички философи, каза той, — доктори, писатели сѫ се старали да научатъ хората, какъ могатъ да получатъ вѣченъ животъ, но не сѫ успѣли. Азъ желая сега да ви го кажа... Господь е възкресилъ отъ мъртвитѣ единъ мѫжъ, Господа Исуса Христа, за да унищожи Той смъртьта, да изкорени грѣха и да затвори вратитѣ на пъкъла. Ето дѣлото на спасението... Христосъ победи! Ето радостната весть! И ние сме спасени чрезъ Неговото дѣло, а не чрезъ нашитѣ... Нашиятъ Господь Исусъ Христосъ каза: “Миръ вамъ; вижте Ми рѫцетѣ!” — това ще рече: “Гледай, о човѣче! Азъ, само Азъ съмъ, който отнехъ грѣховетѣ ти и те изкупихъ; и сега имай миръ!”BC 120.4

    Той продължи, показвайки, че истинската вѣра се открива чрезъ светъ животъ. “Понеже Богъ ни е спасилъ, нека наредимъ така работитѣ си, че тѣ да Му бѫдатъ угодни. Богатъ ли си? Нека твоето богатство да служи за полза на беднитѣ! Беденъ ли си? Нека твоята служба бѫде полезна на богатитѣ! Ако твоятъ трудъ е полезенъ само за тебе, службата, за която претендирашъ, че я отдавашъ на Бога, е лъжа”. (D’ Aubigne, b. 7, ch. 7.)BC 121.1

    Хората слушаха като омагьосани. Хлѣбътъ на живота се раздаваше на души, които умираха отъ гладъ. Христосъ бѣше издигнатъ въ тѣхнитѣ очи по-горе отъ папи, делегати, императори и крале. Лютеръ не спомена нищо за своето опасно положение. Той не искаше да привлича върху себе си внимание или симпатии. Въ съзерцание на Христа той бѣ забравилъ себе си. Той се криеше задъ Страдалеца на Голгота, стремящъ се единствено, да представи Исуса като изкупитель.BC 121.2

    Продължавайки пѫтя си, реформаторътъ бѣ навсѣкѫде предметъ на най-живъ интересъ. Любопитна тълпа се притискаше наоколо му. Приятелски гласове го предупреждаваха за плановетѣ на римокатолицитѣ: “Ще Ви изгорятъ,— казваха едни, — ще обърнатъ тѣлото Ви въ прахъ, както направиха съ ЯнъХуса”. Неговиятъ отговоръ бѣ: “Даже и по цѣлия пѫть отъ Вормсъ до Витенбергъ да запалятъ огънь, пламъцитѣ на който да достигатъ до небето, азъ ще вървя по него въ името на Господа. Азъ ще се явя предъ тѣхъ, ще влѣза въ челюститѣ на този хипопотамъ, ще строша неговитѣ зѫби, и ще изповѣдвамъ Господа Исуса Христа”. (D’ Aubigne, b. 7, ch. 7.)BC 121.3

    Новината за неговото приближаване къмъ Вормсъ пре-дизвика голѣмо вълнение. Приятелитѣ му трепѣреха за неговата безопасность; неприятелитѣ му се страхуваха за участьта на своето дѣло. Старателни усилия се положиха, за да го разубедятъ да не влиза въ града. По подбуда на свещеници, той бѣ поканенъ да се оттегли въ замъка на единъ приятель-рицарь, кѫдето, споредъ тѣхнитѣ обяснения, всички трудности можеха дружелюбно да бѫдатъ уредени. Приятелитѣ му пъкъ се стремѣха да му опишатъ опасноститѣ, които го заплашваха. Но всичко бѣ напразно. Непоколебимъ, Лютеръ отговори: “Даже ако има въ Вормсъ толкова дяволи, колкото сѫ керемидитѣ на покривитѣ, азъ пакъ ще влѣза тамъ”. (D’ Aubigne, b. 7, ch. 7.)BC 121.4

    При пристигането му въ Вормсъ огромно множество се тълпѣше при градскитѣ врати, за да го поздрави съ “добре дошелъ”. Такава голѣма навалица не се бѣше събирала да поздрави даже императора. Възбуждението бѣ прѣкомѣрно големо; отсрѣдъ множеството единъ пронизителенъ и жалостенъ гласъ пѣеше погребална пѣсень, за да предупреди Лютера за предстоящата му сѫдба. “Богъ ще бѫде моя защита”, каза той, слизайки отъ колата.BC 122.1

    Папиститѣ не вѣрваха, че Лютеръ наистина ще се осмѣли да се яви въ Вормсъ ; затова неговото пристигане ги изпълни съ ужасъ. Императорътъ веднага събра своитѣ съветници, за да решатъ, какво да правятъ. Единъ отъ епископитѣ, заклетъ папистъ, заяви: “Ние дълго време сме се съветвали по тази работа. Нека Ваше Императорско Величие се отърве отъ този човѣкъ незабавно. Сигизмундъ не предаде ли Хуса на изгаряне ? На единъ еретикъ ние не сме длъжни нито да даваме, нито да почитаме охраната”. — “Не, — каза Карлъ, — това, което е обещано, трѣбва да се сдържи”. (D’ Aubigne, b. 7, ch. 8.) Решиха, че реформаторътъ трѣбваше да бѫде изслушанъ.BC 122.2

    Цѣлиятъ градъ желаеше да види този бележитъ мѫжъ, и скоро жилището му се изпълни съ посетители. Лютеръ едва се бѣше съвзелъ отъ неотдавнашната си болесть; той бѣ изморенъ отъ пѫтешествието, което трая цѣли две седмици ; той трѣбваше да се приготви за посрѣщане важнитѣ събития на утрешния день, и се нуждаеше отъ спокойствие и отдихъ. Обаче желанието да го видятъ бѣше толкова голѣмо, че благородници, рицари, свещеници и граждани се трупаха и притискаха около него. Между тѣхъ имаше много благородници, които смѣло искаха отъ императора реформа на свещеническитѣ поквари, и които, както по-късно Лютеръ каза, “бѣха всички освободени чрезъ моето евангелие”. (Martyn, ““ Life and Timеs of Luther”, p. 393.) Приятели и врагове идваха да видятъ неустрашимия монахъ. Той ги посрѣщаше всички съ непоколебимо спокойствие и отговаряше на всѣкиго съ мѫдрость и достойнство. Неговото държане бѣше твърдо и храбро. Лицето му, бледо и слабо отъ работа и болесть, изразяваше особена любезность и радость. Търѫественостьта и дълбоката сериозность на неговитѣ думи му придаваха сила, на която дори неговитѣ врагове не можеха напълно да противостоятъ. Както приятели, тъй и врагове бѣха изпълнени съ очудване. Нѣкои бѣха убедени, че божествено влияние го придружаваше; други повтаряха думитѣ на фарисеитѣ относно Христа: “Бѣсъ има !”BC 122.3

    На другия день Лютеръ бѣ поканенъ да се яви предъ Народното събрание. Императорски офицеръ бѣ натоваренъ да го придружи до приемната зала. Но съ мѫка той достигна мѣстото, дотолкова улицитѣ бѣха препълнени съ зрители, любопитни да видятъ монаха, който се е осмѣлилъ да се противопостави на папския авторитетъ.BC 123.1

    Въ момента, когато Лютеръ се готвѣше да се яви предъ своитѣ сѫдии, единъ старъ генералъ, герой въ много битки, му каза любезно: “Бедни монахо ! бедни монахо! Предъ тебе предстои походъ и съпротива, каквито нито азъ, нито другъ нѣкой полководецъ е виждалъ въ най-кръвопролитнитѣ битки ! Но ако твоето дѣло е право и ако си сигуренъ въ него, върви напредъ въ името на Бога, и не се бой отъ нищо! Богъ нѣма да те напусне!” (D', Aubigne, b. 7, ch. 8.)BC 123.2

    Най-сетне Лютеръ застана предъ събора. Императорътъ седна на трона, заобиколенъ отъ най-знаменититѣ личности на империята. Никога човѣкъ не се бѣ явявалъ предъ повнушително събрание. “Самото явяване на Лютера бѣше блестяща победа надъ папството. Папата бѣше осѫдилъ този човѣкъ, и сега сѫщиятъ мѫжъ се намираше предъ сѫдъ, който по такъвъ начинъ се поставяше надъ папата. Папата бѣше анатемосалъ реформатора, отлѫчилъ го бѣ отъ всѣко свѣтско общество, а ето, той бѣ поканенъ най-почтително и приетъ предъ най-величественото събрание на свѣта. Папата го бѣше осѫдилъ на доживотно мълчание, а сега той трѣбваше да говори предъ хиляди внимателни слушатели, събрани отъ най-различнитѣ страни на християнството. Така Лютеръ бѣ прокаралъ една голѣма реформация : Римъ слизаше вече отъ трона си, и причината за това бѣ гласътъ на единъ монахъ”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 8.)BC 123.3

    Въ присѫтствието на това мощно и високо благородно събрание скромниятъ по рождение реформаторъ се почувствува смутенъ. Много принцове, наблюдавайки неговото вълнение, се приближиха при него съ благоволение, и единъ отъ тѣхъ му каза : “Не се бойте огъ тѣзи, които убиватъ тѣлото, а душата не могатъ да убиятъ”. Другъ единъ прибави : “Когато бѫдете изведени предъ управници и царе заради Моето име, ще ви бѫде дадено отъ Отца, какво да речете”. По този начинъ Христовитѣ думи бѣха употрѣбени отъ силните на този свѣтъ, за да подкрепятъ Божия служитель въ часа на изпитание.BC 123.4

    Лютеръ бѣ поставенъ до трона на императора. Дълбоко мълчание настана въ препълнената зала. Тогава единъ императорски офицеръ, ставайки, посочи една колекция отъ писания на Лютера, и покани реформатора да отговори на два въпроса: Признава ли той посоченитѣ книги за негови, или не ; и наклоненъ ли е да се отрече отъ мненията, които сѫ изложени въ тѣхъ. Следъ прочитането заглавията на книгитѣ, Лютеръ отговори на първия въпросъ, като призна книгитѣ за свои. “Колкото за втория въпросъ, — каза той, — понеже това е въпросъ на вѣра и спасение на душитѣ и засѣга Божието слово, което е най-великото и ценно съкровище на небе и земя, азъ бихъ постѫпилъ неразумно, ако отговоря, безъ да размисля. Така азъ бихъ потвърдилъ, може би, по-малко, отколкото обстоятелствата «алагатъ, или повече, отколкото истината изисква, и по този начинъ бихъ съгрѣшилъ спрямо думитѣ на Христа:, Който се отрече отъ Мене предъ човѣцитѣ, и Азъ ще се отрека отъ него предъ Моя Небесенъ Отецъ’ (Мат. 10 : 33). Ето защо азъ моля Негово Императорско Величество най-почтително, да ми даде време да отговоря, безъ да съгрѣша спрямо Божието слово”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 8.)BC 123.5

    Като отправи тази молба, Лютеръ постѫпи разумно. Неговото държане увѣри събранието, че той не действува нито отъ страсть, нито по внушение. Това спокойствие и това себевладение, неочаквани отъ единъ мѫжъ, който се бѣ показалъ смѣлъ и неотстѫпчивъ, увеличиха неговата сила и по-късно му позволиха да отговори съ благоразумие, решителность, мѫдрость и благородство, които изненадаха и разочароваха неговитѣ противници, като изобличиха тѣхната дързость и гордость.BC 124.1

    На следния день той трѣбваше да се яви, за да даде своя окончателенъ отговоръ. За единъ моментъ реформаторътъ изгуби куражъ, виждайки силитѣ, които се бѣха съединили противъ истината; вѣрата му се разколеба; страхъ и трепетъ го обхванаха и ужасъ го обзе. Опасноститѣ се увеличаваха предъ него, изглеждаше, че враговете му ще възтърѫествуватъ и силитѣ на тъмнината ще преодолѣятъ. Мрачни облаци се събираха около него и изглеждаше, че го отделятъ отъ Бога. Лютеръ копнѣеше за уверѣние, че всемогѫщиятъ Богъ ще бѫде съ него. Така, въ душевенъ страхъ, той се хвърли съ лице на земята и излѣ тѣзи отривисти, сърдцераздирателни викове, които само Богъ може да разбере напълно.BC 124.2

    “О, всемогѫщи и вѣчни Боже, — казваше той, — колко ужасенъ е този свѣтъ ! Ето, той е отворилъ устата си да ме погълне, а азъ имамъ тъй малко упование въ Тебе!... Ако трѣбва да положа упованието си само въ силата на този свѣтъ, всичко е изгубено за мене ! . . . Моятъ последенъ часъ е дошълъ, моята присѫда е произнесена ! . . . О! Господи! о Ти, мой Господи! . . . Помогни ми противъ всичката мѫдрость на този свѣтъ! Стори това; Ти трѣб- ва да го направишъ. . . Ти Самъ, защото това на е мое дѣло, а Твое. Лично за себе си азъ нѣмамъ никаква работа тукъ съ тѣзи велики свѣтовни господари. . . Но дѣлото е Твое. . . и то е право и вѣчно. О, Господи, помогни ми! Вѣрни и непромѣними Боже ! азъ не уповавамъ въ никой човѣкъ. Това би било напразно ! Всичко човѣшко е несигурно ; всичко, което иде отъ човѣка, пропада. . . Ти ме избра за това дѣло. Азъ го зная ! . . . Е добре ! действувай, о, Боже ! . . . Стой до мене, за името на Твоя обиченъ Синъ Исуса Христа, Който е моя защита, мой щитъ и моя крепость”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 8.)BC 124.3

    За да запази реформатора отъ чувство на увѣреность въ своята собствена сила, и за да не се втикне самонадѣяно въ опасность, Богъ, въ Своята мѫдрость, бѣше допусналъ Лютеръ да съзнае своята опасность. Не страхътъ отъ лични страдания, не ужасътъ отъ изпрѣчилитѣ се предъ него мѫки и смърть го сломиха. Той бѣ достигналъ кризата, а се чувствуваше неспособенъ да я посрещне. Поради неговата слабость дѣлото на истината можеше да претърпи поражение. Не за собствена сигурность, но за победа на истината се борѣше тъй съ Господа. Страхътъ и душевната му борба бѣха като тѣзи на Израиля въ нощната борба край самотния потокъ. Подобно на Израиля, и той победи. Въ съвършената си безпомощность той се хвана здраво чрезъ вѣра о Христа, могжщия Освободитель. Той бѣ подкрепенъ съ увѣрението, че нѣма да се яви самъ предъ събранието. Миръ завладѣ отново душата му, и той се радваше, дето му се дава случай да въздигне Божието слово предъ народнитѣ владетѣли.BC 125.1

    Съ твърдо упование въ Бога Лютеръ се приготви за предстоящата му борба. Той състави плана на отговора си, провѣри нѣкои мѣста отъ писанията си и потърси въ Библията подходящи доказателства за подкрепа на твърденията си. Тогава, полагайки лѣвата си рѫка върху отворената предъ него свѣта книга и издигайки дѣсницата си къмъ небето, той обеща “да остане вѣренъ на евангелието и да изповѣда свободно вѣрата си, макаръ и да трѣбва да я запечата съ кръвьта си”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 8.)BC 125.2

    Доведенъ отново предъ събранието, лицето му не издаваше нито следа отъ страхъ или смущение. Спокоенъ и смиренъ, но при все това величествено храбъръ и благодаренъ, той стоеше като Божий свидетель всрѣдъ голѣмцитѣ на земята. Императорскиятъ чиновникъ пожела да чуе неговото решение, дали е съгласенъ да се отрече отъ учението си. Лютеръ даде отговора си кротко и съ смиренъ тонъ, безъ пламенность или възбуждение. Неговото държане бѣше учтиво, скромно, а освенъ това той откриваше довѣрие и радость, които изненадаха събранието.BC 125.3

    “Височайши императоре, знаменити князе и уважаеми господа, — каза Лютеръ, — явявамъ се предъ Васъ днесъ, съгласно даденото ми отъ вчера нареждане, и чрезъ Божията милость Ви умолявамъ, Ваше Величество и Ваше Августейше Височество, да изслушате благосклонно защитата на едно дѣло, за което съмъ сигуренъ, че е справедливо и вѣрно. Ако отъ незнание наруша дворцовитѣ обичаи и благоприличия, азъ Ви моля да ме извините, защото не съмъ отрасълъ въ царски палати, но въ уединението на единъ монастиръ”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 8.)BC 126.1

    Следъ това, преминавайки къмъ въпроса, той обясни, че всичкитѣ му книги не сѫ отъ единъ и сѫщъ характеръ. Въ нѣкои отъ тѣхъ той разглежда вѣра и добри дѣла ; и тѣхъ, даже враговетѣ му сѫ намирали, че сѫ не само безвредни, но и полезни. Да се отрече отъ тѣхъ, значи да отхвърли истини, които всички партии признаватъ. Вториятъ видъ книги се състоятъ отъ писания, които откриватъ покварата и злоупотрѣбитѣ на папството. Да отрече тѣзи трудове, би значило да засили римската тирания и да отвори широко врата за много и по-голѣми беззакония. Въ третия видъ книги той е нападалъ личности, които сѫ защищавали явни злини. Относно тѣзи си писания той открито заяви, че е билъ по-грубъ, отколкото подобава. Той не твърди, че е безгрѣшенъ ; но дори и тѣзи книги не би могълъ да унищожи, защото подобно дѣло би насърдчило враговетѣ на истината и тѣ биха се възползвали отъ това, за да притѣсняватъ Божия народъ съ по-голѣма жестокость.BC 126.2

    “И все пакъ, азъ съмъ само човѣкъ, а не Богъ, — продължи той, — затова ще се защитя като Христа : Ако съмъ говорилъ зло, покажете ми злото. . . Затова, чрезъ Божието милосърдие, умолявамъ Ваше Императорско Величество, и васъ, твърде знатни князе и всички хора отъ всѣко съсловие, да провѣрите отъ писанията на пророцитѣ и апостолите, дали съмъ се заблуждавалъ. Ако бѫда убеденъ въ това, азъ ще се отрека отъ всѣка заблуда и ще бѫда първиятъ, който ще хвърля книгитѣ си въ огъня.BC 126.3

    “Онова, което току-що казахъ, ясно показва, че азъ гриж-ливо съмъ обмислилъ и разсѫдилъ за опасностите, на които се излагамъ ; но съвсемъ не се смущавамъ ; за мене е голѣма радость да видя, че, както въ по-раншнитѣ времена, така и сега, евангелието е причина за безпокойство и несъгласие. Това е характерътъ, това е участьта на Божието слово. “Не дойдохъ да донеса миръ, но ножъ”, каза Исусъ Христосъ. Богъ е чудесенъ и ужасенъ въ Своитѣ съвети ; внимавайте, да не би, предполагайки, че уталожвате несъгласие, да се явите гонители на светото Божие слово и да си навлѣчете ужасенъ потокъ отъ непреодолими опасности, настоящи бедствия и вѣчна гибель. .. Азъ бихъ мо- гълъ да Ви говоря за фараони, за вавилонски царе, за такива въ израиля, които никога не сѫ работили тъй добре за своето съсипване, както когато чрезъ съвещания въ присѫтствието на голѣми мѫдреци сѫ мислѣли да затвърдятъ своитѣ империи”.BC 126.4

    Лютеръ бѣше говорилъ на нѣмски ; сега той бѣ помоленъ да повтори сѫщитѣ думи на латински. Макаръ изморенъ отъ предишното усилие, той се съгласи, и отново произнесе речьта си, съ сѫщата ясность и сила, както понапредъ. Божието провидение действуваше тукъ. Умоветѣ на много принцове бѣха тъй заслѣпени отъ заблуда и суевѣрие, че при първото произнасяне на речьта тѣ не разбраха силата на Лютеровото разсѫждение; повторението имъ даде възможность да разбератъ ясно представенитѣ точки.BC 127.1

    Тѣзи, които твърдоглаво затваряха очитѣ си за свѣтлината и умишлено не искаха да се оставятъ да бѫдатъ победени отъ истината, се разяриха отъ силата на Лютеровитѣ думи. Когато той престана да говори, пълномощникътъ на папата каза ядосано: “Вие не отговорихте на зададения ви въпросъ.. . Отъ васъ се иска да дадете ясенъ и опредѣленъ отговоръ… Искате ли, или не искате да отречете ?”BC 127.2

    Реформаторътъ отговори : “Щомъ като Ваше Свѣтло Височество и Ваше Високо Могѫщество изисквате отъ мене ясенъ, простъ и опредѣленъ отговоръ, азъ ще ви дамъ такъвъ, и той е : Азъ не мога да подчиня вѣрата си нито на папа, нито на събори, защото е ясно като день, че тѣ много пѫти сѫ се заблуждавали и сѫ си противоречили единъ на другъ. Ако, прочее, не бѫда оборенъ чрезъ текстове отъ Светото Писание или чрезъ очевидни истини, ако не ме увѣрятъ чрезъ пасажитѣ даже, които съмъ цитиралъ, и поствятъ така моята съвѣсть въ съгласие съ словото Божие, азъ не мога и не искамъ да се отрека отъ нищо, защото не е добре за единъ християнинъ да говори противъ съвѣстьта си. Ето ме, не мога другояче ; Богъ да ми помогне ! Аминъ”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 8.)BC 127.3

    Така този праведникъ бѣше стѫпилъ на сигурната основа на Божието слово. Небесна свѣтлина осия лицето му; величието и чистотата на характера, сърдечниятъ му миръ и радостьта му бѣха открити за всички, когато той свидетелствуваше за вѣрата, която е победила свѣта.BC 127.4

    Цѣлото събрание бѣше онѣмѣло за известно време отъ очудване. При първия си отговоръ Лютеръ бѣ говорилъ съ тихъ гласъ, съ почтително, почти покорно държане. Паписститѣ бѣха схванали това като доказателство, че куражътъ му е почналъ да се колебае. Тѣ считаха молбата за отлагане само като встѫпление къмъ отричането. Самиятъ импера- торъ Карлъ, забелязвайки неговия страдалчески ликъ, оби-кновеното му облѣкло и простотата на словото му, бѣше казалъ съ презрителенъ видъ : “Този монахъ никога не би могълъ да ме направи еретикъ”. Но куражътъ и твърдостьта, които Лютеръ прояви сега, а сѫщо мощьта и яснотата на неговитѣ сѫждения, изпълниха всички групи съ изненада. Императорътъ, възхитенъ, извика: “Този монахъ говори съ неустрашимо сърдце и непоколебимъ куражъ!” Много германски принцове гледаха съ гордость и радость на този представитель на тѣхната нация.BC 127.5

    Привърѫеницитѣ на Римъ бѣxa победени: тѣхното дѣло се яви въ най-неблагоприятна свѣтлина. За да запазятъ своитѣ позиции, тѣ потърсиха помощъ не въ Свещенитѣ Писания, но въ заплашвания, постоянното cpѣдствo на Римъ. Ораторътъ на събранието каза : “Ако не се отречете, императорътъ и държавитѣ на империята ще се съветватъ, какъ да постѫпятъ съ единъ непоправимъ еретикъ. Приятелитѣ на Лютера, които съ голѣма радость слушаха неговата благородна защита, потрепераха при тѣзи думи ; но реформаторътъ каза спокойно : “Богъ да ми бѫде помощникъ, защото не мога да отрека нищо”. (D’ Aubigne, b. 7, ch. 8.)BC 128.1

    Лютеръ напусна Народното събрание, за да могатъ князетѣ да се съвещаватъ помежду си. Чувствуваше се, че е настѫпилъ важенъ часъ. Решителниятъ отказъ на Лютера, да се подчини, можеше да повлияе черковната история съ вѣкове. Решено бѣ, да му представятъ още единъ случай да се отрече. За последенъ пѫть той бѣ доведенъ въ събранието. Наново му зададоха въпроса, дали желае да се отрече отъ своето учение. “Азъ не мога да дамъ другъ отговоръ”, отвърна той, “освенъ онзи, който вече дадохъ”. Очевидно бѣ, че той нито чрезъ обещания, нито чрезъ за-плашвания можеше да бѫде убеденъ да отстѫпи на желанията на своитѣ противници.BC 128.2

    Папскитѣ водители се разгнѣвиха, задето е презрѣна отъ единъ простъ монахъ властьта имъ, предъ която царе и благородници сѫ треперали; тѣ копнѣexa да го накаратъ да почувствува тѣхната ярость, като го подложатъ на смъртни изтезания. Разбирайки опасностьта, Лютеръ говори на всички съ християнско благородство и спокойствие. Думитѣ му бѣxa свободни отъ гордость, страхъ или изопачение. Той бѣшe забравилъ себе си и голѣмцитѣ, които го заобикаляха, чувствуваше само, че бѣше въ присѫтствието на Единъ, безкрайно по-висшъ отъ папи, прелати, крале и императори.BC 128.3

    Чрезъ Лютеровото свидетелство Христосъ бѣ говорилъ съ такава сила и величие, че за известно време изпълни както приятели, тъй и врагове съ страхопочитание и очудване. Божиятъ Духъ присѫтствуваше въ този съборъ и бѣшe затрогналъ сърдцата на управителитѣ на цѣлата империя. Нѣкои отъ принцовете смѣло признаваха справедливостьта на Лютеровото дѣло. Много се увѣриха въ истината, но направеното впечатление у нѣкои не трая дълго. Имаше и други, които по онова време не откриха своето убеждение, но попосле, следъ изучаване на Писанията, станаха безстрашни привърѫеници на реформацията.BC 128.4

    Курфюрстътъ Фридрихъ очакваше съ голѣма загриженость явяването на Лютера предъ събора и съ голѣмо възхищение изслуша речьта му. Съ гордость и радость наблюдаваше той куража, самообладанието и непоколебимостьта на доктора, и реши да стои непоколебимо въ негова защита. Той сравняваше състезаващитѣ се страни и виде, че мѫдростьта на папи, крале и прелати пропадна предъ силата на истината. Папството претърпѣ едно такова поражение, което щѣше да се чувствува между всички нации и презъ всички вѣкове.BC 129.1

    Когато папскиятъ пратеникъ съзна въздействието на Лютеровата речь, той се изплаши, както никога по-рано, за могѫществото на своята черква, и се реши да употрѣби всички възможни срѣдства, но да издействува погубването на реформатора. Съ цѣлото красноречие и дипломатическо изкуство, съ които тъй много се отличаваше, той представи на младия императоръ лудостьта, да пожертвува могѫщото приятелство на папата заради единъ незначителенъ монахъ.BC 129.2

    Неговитѣ думи не останаха безъ влияние. Още на следния день следъ отговора на Лютера Карлъ съобщи на Народното събрание решението си да продължи политиката на своитѣ предшественици, като подърѫа и покровителствува католическата религия. Понеже Лютеръ се бѣ отказалъ да се отрече отъ своитѣ заблуждения, срещу него и ересьта, която той учеше, трѣбваше да се взематъ най-енергични мѣрки. “Единъ едничъкъ монахъ, заблуденъ отъ собствена глупость, се е повдигналъ противъ вѣpaтa на християнството”, казваше той. “За да спра това нечестив, азъ ще пожертвувамъ царствата си, могѫществото си и съкровищата си, тѣлото си, кръвьта си, душата си и живота си. Азъ ще изпратя почитаемия Лютеръ, като му забраня да причинява и най-малкото смущение между народа ; после ще преследвамъ него и последователитѣ му чрезъ отлъчване, възбрана и чрезъ всѣко възможно cpѣдство, за да ги унищожа. Азъ умолявамъ членоветѣ отъ всички държави да се държатъ като вѣрни християни”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 9.) Въпрѣки това, императорътъ обяви, че Лютеровата охрана трѣбва да се уважи, и че преди да се предприематъ мѣpки противъ него, трѣбва да му се даде възможность безопасно да се завърне въ отечеството си.BC 129.3

    Две противоположни мнения се оформиха между чле- новетѣ на събранието. Пратеницитѣ и представителитѣ на папата наново поискаха да се пренебрегне Лютеровата охрана. “Рейнъ — казваха тѣ, — трѣбва да приеме и неговата пепель, както преди столѣтие прие и отнесе пепельта на Янъ Хуса”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 9.) Но германскитѣ принцове, макаръ сами да бѣxa паписти, протестираха срещу такова посегателство на дадената дума, което би било петно за нацията. Tѣ посочиха бедствията, които последваха смъртьта на Хуса, и обявиха, че не смѣятъ да навлѣкатъ върху Германия и главата на младия си императоръ повтаряне на подобни ужасни събития.BC 129.4

    Самиятъ Карлъ, въ отговоръ на това предложение, каза: “Макаръ честь и вѣpa да изчезнатъ отъ цѣлия свѣтъ, тѣ трѣбва да намѣрятъ прибѣжище въ сърдцата на князетѣ”. Най-горчивитѣ папски врагове на Лютера все още настояваха предъ императора, да постѫпи съ реформатора тъй, както Сигизмундъ постѫпи съ Хуса : да го изостави на милостьта на черквата. Карлъ, спомнайки си Хуса, показващъ своитѣ окови всрѣдъ събора и обвинявайки публично императора, че бѣ измѣнилъ на даданата си дума, отговори : “Азъ не бихъ желалъ да се червя като Сигизмунда !” (Lenfant, “History of the Council of Constance”, Vol. I, p. 422.)BC 130.1

    Карлъ съзнателно отблъсна представенитѣ отъ Лютера истини. “Азъ твърдо съмъ решенъ да следвамъ примѣpa на моитѣ праотци”, казваше монархътъ. Той бѣ решилъ да не направи нито стѫпка навънъ отъ пѫтя на общеприетия обичай, дори и за да тръгне въ пѫтя на истината и на правдата. Той желаеше да подърѫа папството съ всичката му жестокость и поквара, понеже и бащитѣ му сѫ вършили сѫщото. Той остана на това си решение и отказа да приеме свѣтлината, която бащитѣ му не сѫ приели, или да извърши длъжность, която тѣ не сѫ извършвали.BC 130.2

    Мнозина сѫ и въ наши дни такива, които се привързватъ къмъ обичаитѣ и преданията на своитѣ бащи. Когато Господь имъ изпрати допълнителна свѣтлина, тѣ се отказватъ да я приематъ, понеже тѣхнитѣ бащи не сѫ я имали. Но както ние не живѣемъ вече въ времената на нашитѣ бащи, тъй и нашитѣ задължения и нашитѣ отговорности не сѫ сѫщитѣ, като тѣхнитѣ. Ние нѣмa да бѫдемъ одобрени отъ Бога, ако гледаме примѣpa на нашитѣ отци, за да опредѣляме по него нашитѣ задължения, Нашата отгововорность е по-голѣмa, отколкото тази на нашитѣ предшественици. Ние сме отговорни за свѣтлината, която тѣ сѫ получили и която ни е оставена като наследство, но сме отговорни и за добавъчната свѣтлина, която сега ни освѣтлява отъ Божието слово.BC 130.3

    За невѣрващитѣ юдеи Христосъ каза : “Ако не бѣхъ дошълъ и не бѣхъ имъ говорилъ, грѣхъ не щѣxa да иматъ; а сега нѣматъ извинение за грѣха си”. (Йоанъ 15:22.) Сѫщата божествена сила бѣше говорила чрезъ Лютера на императора и на германскитѣ князе. Когато свѣтлината проблесна отъ Божието слово, духътъ на Господа за последенъ пѫть умоляваше мнозина отъ членоветѣ на събора. Както Пилатъ, столѣтия по-рано, бѣ допусналъ гордость и амбиция да затвърдятъ сърдцето му за думитѣ на свѣтовния Спаситель ; както треперещиятъ Феликсъ молѣше Вестителя на истината : “За сега иди Си, а когато намѣря време, ще Те повикамъ” ; както гордиятъ Агрипа, който бѣше казалъ: “Още малко, и ще ме убедишъ да стана христия-нинъ” (Деян. 24 : 25 и 26: 28 ), все пакъ се отвърна отъ изпрате-ната небесна весть, така и Карлъ V отхвърли свѣтлината на истината, за да последва съветитѣ на политиката и на свѣтската почесть.BC 130.4

    Слухове за кроежитѣ противъ Лютера се носѣха широко, причинявайки голѣмо възбуждение изъ града. Реформаторътъ бѣше спечелилъ много приятели, които, познавайки вѣроломната жестокость на Римъ спрямо всички, които се осмѣляваха да изобличатъ неговата поквара, решиха да го защитятъ. Стотици благородници се заеха да го запазятъ. Гласове се издигаха противъ императорската воля, която бѣше повлияна отъ Римъ. По вратитѣ на кѫщитѣ и на общественитѣ мѣста бѣха поставени плакарди, за и противъ Лютера. На една отъ тѣхъ бѣха написани тѣзи думи на мѫдреца: “Горко ти, земьо, когато царьтъ ти е дете!” (Екл. 10:16.) Общиятъ ентусиазъмъ за Лютера въ цѣла Германия убеди както императора, тъй и Народното събрание, че несправедливость, показана къмъ Лютера, би застрашила мира на империята и даже сигурностьта на трона.BC 131.1

    Фридрихъ Саксонски запазваше мѫдра сдържаность. Прикривайки грижливо своитѣ истински чувства по отношение на реформатора, той следѣше за него съ неуморимо бдение, наблюдавайки всички негови движения така добре, както и тѣзи на неговитѣ неприятели. Но имаше и много, които не криеха своитѣ симпатии къмъ Лютера. Принцове, графове, барони и други влиятелни свѣтски и духовни лица го посещаваха. “Малката стая на реформатора, — пишеше Спалатинъ, — не можеше да побере всички, които искаха да го видятъ”. (Martyn, Vol. I, p. 404.) Хората гледаха на него като на свръхъ човѣкъ. Даже тѣзи, които не вѣр ваха неговитѣ учения, не можеха да се въздърѫатъ отъ възхищение предъ благородната правдивость, която го караше по-скоро да посрещне смѣло смъртьта, отколкото да насили съвѣстьта си.BC 131.2

    Енергични усилия бѣха положени, за да склонятъ Лютера на отстѫпки предъ Римъ. Благородници и князе представяха предъ него, че ако той упорито продължава да дърѫи на своето мнение като по-високо отъ онова на черквата и съборитѣ, скоро можеше да бѫде изгоненъ отъ империята и оставенъ безъ защита. На това Лютеръ отговаряше: “Евангелието на Христа не може да бѫде проповядвано безъ скърби . .. Защо, прочее, страхъ и боязънь да ме отдѣлятъ отъ Бога и отъ божественото слово, което единствено е истинно ? Не, по-скоро бихъ далъ тѣлото си, кръвьта си и живота си!” (D’Aubigne, b. 7, ch. 10.)BC 131.3

    Отново го принуждаваха да предостави безъ страхъ книгитѣ си на присѫдата на императора. “Съгласенъ съмъ отъ все сърдце, — каза той въ отговоръ, — императорътъ, принцоветѣ и даже най нищожниятъ християнинъ да провѣрятъ и оценятъ моитѣ книги, но при условие, да иматъ за мѣрка словото Божие. Хората трѣбва Нему да се подчинятъ. Не насилвайте моята съвѣсть, която е въ зависимость отъ Светитѣ Писания”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 10.)BC 132.1

    На другъ единъ опитъ да го склонятъ, той отвърна; “Съгласенъ съмъ да се откажа отъ моята охрана. Азъ предавамъ въ рѫцетѣ на императора моята личность и моя животъ, но словото на Бога .. . никога !” (D’Aubigne, b. 7, ch, 10.) Той се съгласи да се предостави на решението на единъ общъ съборъ, но при условие, че отъ него ще се изисква да решава споредъсловото Божие. “Що се отнася до Божието слово и до вѣрата”, прибави той, “всѣки християнинъ би могълъ да сѫди толкова добре, колкото и папата, па макаръ и милони събори да го подкрепятъ”, (Martyn, Vol. 1, p. 410.) Приятели и неприятели най-сетне се убедиха, че сѫ безполезни всѣкакви по-нататъшни опити за помирение.BC 132.2

    Ако реформаторътъ би отстѫпилъ само въ една едничка точка, сатана и неговото войнство щѣха да спечелятъ победата. Но непоколебимата му твърдость бѣше срѣдството за освобождението на църквата и за започването на една нова и по-добра епоха. Влиянието на този единственъ човѣкъ, който се осмѣляваше да мисли и действува самостоятелно въ религиозните нѣща, трѣбваше да подействува на черквата и на свѣта не само отъ неговото време, но и въ всички бѫдещи генерации. Неговата твърдость и вѣрность трѣбваше да засилятъ въ последно време всички, които щѣха да минатъ презъ подобна опитность. Могѫществото и величието Божие бѣxa издигнати по-високо отъ човѣшки съвети и отъ огромната мощь на сатана.BC 132.3

    Скоро следъ това на Лютера бѣ заповѣдано съ нареждане отъ императора да се завърне дома си. Реформаторътъ знаеше, че скоро ще бѫде оповестена и неговата присѫда. Застрашителни облаци се надвисваха по пѫтя му, но като напущаше Вормсъ, сърдцето му бѣ изпълнено съ радость и хвалекие. “Самиятъ дяволъ. — казваше той, — пазѣше папската крепость; но Христосъ направи въ нея про- цепъ, и сатана бѣ заставенъ да признае, че Богъ е по-мощенъ отъ него”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 11.)BC 132.4

    Следъ заминаването си, желаейки искрено, да не бѫде схваната неговата твърдость за бунтъ, Лютеръ писа на им-ператора: “Богъ, Който е сърдцеведецъ, ми е свидетель, че азъ съмъ готовъ да се подчиня съ почить на Ваше Величество, било чрезъ слава, било чрезъ позоръ, било чрезъ животъ, било чрезъ смърть — чрезъ всичко, съ изключение на Божието слово, чрезъ което живѣe човѣкъ. Въ всички дѣла на настоящия животъ моята преданость ще бѫде непоколебима, защото тукъ загуба или печалба сѫ безъ значение за спасението. Но когато се засѣгатъ вѣчни интереси, Богъ не желае, човѣкъ да се подчинява на човѣка. Защото подчинение въ такива нѣща е истинско богослу-жение, а то подобава да се отдаде само на Създателя”. (D’Aubigne, b. 7, ch. 11.)BC 133.1

    При завръщане отъ Вормсъ, приемътъ на Лютера бѣ много по-блѣскавъ, отколкото на отиване за тамъ. Високопоставени духовни лица приветствуваха отлѫчения монахъ, и граждански владѣтели почетоха мѫжа, когото императорътъ бѣ осѫдилъ. Той бѣ принуденъ да проповѣдва, и въпрѣки императорската забрана, той наново се качи на амвона. Това той направи безъ угризения: “Азъ никога не съмъ се обещалъ да върѫа Божието слово, — казваше той, — нито пъкъ нѣкога ще направя такъвъ оброкъ”. (Martyn, Vol. 1, p. 420.)BC 133.2

    Наскоро следъ отпѫтуването му отъ Вормсъ папскитѣ привърѫеници убедиха императора да издаде едиктъ противъ него. Въ този указъ Лютеръ бѣ обявенъ като “сѫщъ сатана въ образъ на човѣкъ, облѣченъ въ монашеска дреха”. (Martyn, Vol. I, p. 420.) Заповѣдано бѣше, щомъ изтече срокътъ за охраната му, да се взематъ мѣрки за спиране дѣлото му. На всички хора бѣ забранено да му даватъ подслонъ, храна или питие, или да го подкрепятъ и подпомагатъ било чрезъ думи, било чрезъ дѣла, публично или частно. Кѫдето и да се намираше, той трѣбваше да бѫде уловенъ и предаденъ на властитѣ. Последователитѣ му сѫщо трѣбваше да бѫдатъ затваряни, а имуществата имъ конфискувани. Писанията му трѣбваше да бѫдатъ унищожени, и най-сетне всички, които се осмѣляватъ да действуватъ противно на този указъ, трѣбваше да понесатъ неговата присѫда. Саксонскиятъ курфюрстъ и принцоветѣ, найприятелски настроени спрямо Лютера, бѣха напуснали Вормсъ наскоро следъ заминаването му, и императорскиятъ указъ получи одобрението на събранието. Съ това паписститѣ ликуваха. Tѣ считаха сѫдбата на реформатора за решена.BC 133.3

    Но Богъ бѣше предвидѣлъ единъ пѫть за спасението на Своя служитель въ това опасно време. Едно бдително око бѣше проследило Лютеровитѣ движения и едно вѣрно, благородно сърдце бѣше решило неговото избавление. Явно бѣше, че Римъ ще се задоволи само тогазъ, когато види неговата смърть. Единственото срѣдство, за да бѫде запазенъ отъ челюститѣ на лъва, бѣше да го скриятъ ; за това срѣдство Богъ вдъхнови Фридрихъ Саксонски. Съ съдействието на вѣрни приятели намѣрението на курфюрста бѣ извършено, и Лютеръ бѣ успѣшно скритъ както отъ приятели, така и отъ врагове. Докато пѫтуваше по направление на Витенбергъ, той се видѣ неочаквано заловенъ, отдѣленъ отъ съпровождащата го стража и отведенъ бързо презъ гората въ Вартбургската кула—самотна крепость, построена на върха на една планина. Както неговото залавяне, тъй и скриването му станаха така тайнствено, че даже самиятъ Фридрихъ Саксонски дълго време не знаеше, кѫде е билъ отвлѣченъ той. Това незнание бѣше отъ значение. Тъй като курфюрстътъ не знаеше скривалището на Лютера, естествено е, че той не можеше и да открие нищо за него. Той знаеше само, че реформаторътъ е въ сигурность, и това му стигаше.BC 133.4

    Пролѣтьта, лѣтото и есеньта минаха ; зимата дойде, а Лютеръ бѣше все пленникъ. Алеандъръ и привърѫеницитѣ му ликуваха, сигурни, че свѣтлината вече бѣ на угасване. Но вмѣсто това, реформаторътъ пълнѣше лампата си отъ склада на истината, за да я запали и да свѣтне съ още по-голѣмъ блѣсъкъ.BC 134.1

    Въ приятелската безопасность на Вартбургъ Лютеръ се почувствува отначало щастливъ, виждайки се избавенъ отъ горещината и смутоветѣ на борбата. Обаче той не можа да понесе за дълго спокойствието и почивката. Свикналъ на деятеленъ животъ и жестоки борби, той не можеше да понесе лесно бездействието. Въ тѣзи самотни дни предъ очитѣ му се изпрѣчи положението на църквата, и той извика отчаяно : “Уви ! Нѣма ли никой въ тѣзи последни дни на Божия гнѣвъ, който да се повдигне на страната на Бога, и да застане като стена предъ Израилевия домъ ?” (D’Aubigne b. 9, ch. 2.) После мислитѣ му се повърнаха къмъ него самия и той се уплаши, да не би съ оттеглянето си отъ борбата да бѫде обвиненъ въ страхливость. Освенъ това, той се упрѣкваше за своята леность и себезадоволство. А въ сѫщото време той извършваше всѣкидневно повече, отколкото бѣ възможно за нѣкого да върши. Перото му не оставаше бездейно, и неговитѣ противници, които се ласкаеха,, че сѫ го накарали да замълчи, не закъснѣха да бѫдатъ очудени и смутени отъ доказателствата за неговата дейность. Множество брошури излизаха отъ перото му и обикаляха цѣла Германия. Той извърши за сънародницитѣ си най-ценна служба, като преведе Новия заветъ на нѣмски езикъ. Отъ височината на своя скалистъ Патмосъ, презъ повече отъ една година, той продължаваше да проповѣдва евангелието и да порицава грѣховетѣ и заблужденията на своето време.BC 134.2

    Ако Богъ бѣше оттеглилъ Своя служитель отъ обществения животъ, това не бѣ само, за да го избави отъ гнѣва на неговитѣ противници и да му осигури спокойно време за важнитѣ му трудове; всичко това бѣше за още по-ценни резултати. Въ усамотението и неизвестностьта на планинското си убѣжище Лютеръ бѣ отдалеченъ отъ всѣка подкрепа и лишенъ отъ човѣшка похвала. Така той бѣ спасенъ отъ гордостьта и самоувѣреностьта, които тъй често биватъ причинявани отъ успѣхитѣ. Чрезъ страдание и смирение той бѣ приготвенъ отново да пристѫпи съ сигурность по шеметнитѣ висини, къмъ които той бѣ тъй неочаквано въздигнатъ.BC 135.1

    Когато хората се радватъ на свободата, която истината имъ носи, тѣ сѫ наклонни да превъзнасятъ тѣзи, които Богъ е употрѣбилъ да счупятъ веригитѣ на заблудата и суевѣрието. Сатана се опитва да отвърне човѣшкитѣ мисли и любовь отъ Бога и да ги отправи върху хора. По този начинъ той ги увлича да почитатъ инструмента, а да пренебрегнатъ Рѫката, която направлява всичкитѣ случки на провидението. Често пѫти религиозни водачи, които сѫ така хвалени и почитани, изгубватъ изпредъ очи зависимостьта си отъ Бога и се увличатъ въ самонадѣяность. Като резултатъ отъ това тѣ се опитватъ да владѣятъ умоветѣ и съвѣстьта на хората, които сѫ склонни да гледатъ за рѫководство къмъ тѣхъ, вмѣсто къмъ Божието слово. Дѣлото на реформатора често е бивало препятствувано отъ този духъ на неговитѣ подръжници. И Богъ желаеше да запази дѣлото на реформацията именно отъ тази опасносгь. Той искаше това дѣло да получи не човѣшки, а Божий отпечатъкъ. Очитѣ на хората бѣха обърнати къмъ Лютера, като тълкуватель на истината, затова той бѣ отстраненъ, та да могатъ всички очи да се отправятъ въ надежда къмъ вѣчния Авторъ на истината.BC 135.2

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents