Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Българска Библия 1940

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    1 Царе

    1Царе 1

    1 Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.ББ1940 — 1Царе 1:1

    2 Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.ББ1940 — 1Царе 1:2

    3 Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.ББ1940 — 1Царе 1:3

    4 И <една година>, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;ББ1940 — 1Царе 1:4

    5 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.ББ1940 — 1Царе 1:5

    6 А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.ББ1940 — 1Царе 1:6

    7 (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така <Фенина> я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).ББ1940 — 1Царе 1:7

    8 Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?ББ1940 — 1Царе 1:8

    9 А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).ББ1940 — 1Царе 1:9

    10 Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.ББ1940 — 1Царе 1:10

    11 И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.ББ1940 — 1Царе 1:11

    12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.ББ1940 — 1Царе 1:12

    13 Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.ББ1940 — 1Царе 1:13

    14 За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.ББ1940 — 1Царе 1:14

    15 А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.ББ1940 — 1Царе 1:15

    16 Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.ББ1940 — 1Царе 1:16

    17 Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.ББ1940 — 1Царе 1:17

    18 И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече <скръбно>.ББ1940 — 1Царе 1:18

    19 И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.ББ1940 — 1Царе 1:19

    20 И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил {Т.е., Изискан от Бога.}; защото, <каза>: От Господа го изпросих.ББ1940 — 1Царе 1:20

    21 И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.ББ1940 — 1Царе 1:21

    22 Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: <Не ща да отида> докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.ББ1940 — 1Царе 1:22

    23 И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.ББ1940 — 1Царе 1:23

    24 И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.ББ1940 — 1Царе 1:24

    25 И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.ББ1940 — 1Царе 1:25

    26 И <Анна> рече: О, господарю мой, <заклевам се> в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.ББ1940 — 1Царе 1:26

    27 За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.ББ1940 — 1Царе 1:27

    28 Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.} на Господа. И той се поклони там на Господа.ББ1940 — 1Царе 1:28

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents