Римляни 4

1 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?ББ1940 — Римляни 4:1

2 Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.ББ1940 — Римляни 4:2

3 Понеже какво казва писанието: “Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда”.ББ1940 — Римляни 4:3

4 А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;ББ1940 — Римляни 4:4

5 а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда.ББ1940 — Римляни 4:5

6 Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: —ББ1940 — Римляни 4:6

7 “Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;ББ1940 — Римляни 4:7

8 Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях”.ББ1940 — Римляни 4:8

9 Прочее, това блаженство <само> за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: “На Авраама вярата се вмени в правда”.ББ1940 — Римляни 4:9

10 то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.ББ1940 — Римляни 4:10

11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,ББ1940 — Римляни 4:11

12 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,ББ1940 — Римляни 4:12

13 Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.ББ1940 — Римляни 4:13

14 Защото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;ББ1940 — Римляни 4:14

15 понеже законът докарва, <не обещание>, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.ББ1940 — Римляни 4:15

16 Затова <наследството> е от вяра, за <да бъде> по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се <обляга> на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,ББ1940 — Римляни 4:16

17 (както е писано: “Направих те отец на много народи”), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.ББ1940 — Римляни 4:17

18 <Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: “Толкова ще бъде твоето потомство”.ББ1940 — Римляни 4:18

19 Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, —ББ1940 — Римляни 4:19

20 обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,ББ1940 — Римляни 4:20

21 уверен, че това, което е обещал <Бог>, Той е силен да го изпълни.ББ1940 — Римляни 4:21

22 Затова му се вмени за правда.ББ1940 — Римляни 4:22

23 Това пък, че му се вмени <за правда>, не се написа само за него,ББ1940 — Римляни 4:23

24 но и за нас, на които ще се вменява <за правда>, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,ББ1940 — Римляни 4:24

25 Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.ББ1940 — Римляни 4:25