2Царе 11

1 След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.ББ1940 — 2Царе 11:1

2 И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.ББ1940 — 2Царе 11:2

3 И Давид прати да разпитат за жената; и рече <един>: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?ББ1940 — 2Царе 11:3

4 И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.ББ1940 — 2Царе 11:4

5 А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.ББ1940 — 2Царе 11:5

6 Тогава Давид прати до Иоава <да кажат>: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.ББ1940 — 2Царе 11:6

7 И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.ББ1940 — 2Царе 11:7

8 После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската <трапеза>.ББ1940 — 2Царе 11:8

9 Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.ББ1940 — 2Царе 11:9

10 И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?ББ1940 — 2Царе 11:10

11 И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? <Заклевам се> в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.ББ1940 — 2Царе 11:11

12 Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.ББ1940 — 2Царе 11:12

13 И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта <Урия> излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.ББ1940 — 2Царе 11:13

14 Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.ББ1940 — 2Царе 11:14

15 А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.ББ1940 — 2Царе 11:15

16 И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.ББ1940 — 2Царе 11:16

17 И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, <ще каже>, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.ББ1940 — 2Царе 11:17

18 Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.ББ1940 — 2Царе 11:18

19 И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,ББ1940 — 2Царе 11:19

20 ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?ББ1940 — 2Царе 11:20

21 Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6:32, Иероваал.}? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.ББ1940 — 2Царе 11:21

22 И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.ББ1940 — 2Царе 11:22

23 Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;ББ1940 — 2Царе 11:23

24 но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.ББ1940 — 2Царе 11:24

25 Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.ББ1940 — 2Царе 11:25

26 И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.ББ1940 — 2Царе 11:26

27 И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.ББ1940 — 2Царе 11:27